300x250 static

Четвъртък, 15 Юни 2017 09:25

Подхранване на къпина и касис

През пролетта, когато новите издънки на касиса и къпината достигнат височина 10-12 см, направете подхранване с 15-30 кг/дка амониев нитрат (амониева селитра).Ако времето е сухо, прекопайте почвата, за да заровите тора.

Азотният тор може да се разпръсне и повърхностно след дъжд или поливка, тъй като при влажна почва той се разтваря бързо и става достъпен за усвояване от корените на растенията. При млади растения торът се разхвърля само около тях (локализирано), а в старите насаждения се наторява цялата площ, тъй като корените вече са обхванали почти цялото междуредие.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 15 Юни 2017 09:22

Окопайте къпината и касиса

През първата половина на пролетта окопайте почвата около къпината и касиса плитко – до 5-6 см, като внимавате да не повредите или унищожите кълновете, покарващи от подземната част на стъблото. Междуредията обработете на по-голяма дълбочина – 12-13 см, там няма опасност да повредите корените, защото те са разположени по-дълбоко, отколкото в редовата лента.

ТЪНКОСТИ

При по-дълбоки обработки растенията се унищожава голяма част от кореновата им система, вследствие на което се нарушават водният и хранителният им режим и те отслабват в значителна степен, макар и да се полагат добри грижи за тях.

. Къпината развива по-мощна и дълбока коренова система и усвоява минералните хранителни вещества от по-голяма дълбочина и от по-голям обем почва.

. Касисът се развива добре, когато се отглежда върху наносни, песъчливо-глинести, глинесто-песъчливи или по-тежки глинести почви, които са добре запасени с хумус. Неподходящи за отглеждане на касисови растения са много леките песъчливи почви, защото са бедни на органични вещества и изсъхват по-лесно.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 26 Май 2017 09:07

Ръжда по малина и къпина

Болестта напада главно листата и по-рядко основата на леторастите. По листата се появяват дребни оранжево-жълти петна, които по-късно стават кафяви. През юни и юли от долната страна на листата се образуват оранжеви уредоспори. При благоприятни условия за развитие на болестта, тя може да предизвика обезлистване на растенията.

Благоприятните условия за развитие на болестта са температури около 18°С и чести превалявания.

Борбата с причинителя на болестта е пръскане след появата по листата и 10-12 дни по-късно.

Няма специално регистрирани фунгициди за борба с ръжда по малина и къпина.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Къпината е светлолюбивo и взискателнокъм топлината растение. Подходящи за нея са терени с добър въздушен дренаж, защитени от силни ветрове, с мек климат и продължителна топла есен. Тя е по-чувствителна към студове от останалите ягодоплодни култури. При температури по-ниски от минус 17-18ºС издънките получават значителни повреди, а при минус 23ºС измръзват напълно.При тези температури коренищата не се повреждат чувствително и растенията се възстановяват. Къпината предпочита плодородни почви с по-лек механичен състав с неутрална до средно кисела реакция.

РАЗСТОЯНИЯТА СА СПОРЕД СОРТОВИТЕ ОСОБЕНОСТИ 

Есента е оптималния срок за засаждане на къпини, но това трябва да стане непо-късно от 2-3 седмици преди настъпване на трайно застудяване. Разстоянията на засаждане зависят от сортовите особености и почвеното плодородие:

. изправенорастящите сортове се засаждат на разстояние 1,50-1,80 м между редоветеи около 1 м вътре в реда;

. за полуизправените междуредовото разстояние е1,20-1,50 м;

. и за стелещите се е 2,50-3,50 м.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 07 Октомври 2016 16:24

Създаване на къпиново насаждение

Есента е оптималния срок за създаване на ново насаждение от къпини, но мероприятието трябва да се извърши не по-късно от 2-3 седмици преди настъпване на трайно застудяване. Разстоянията на засаждане зависят от сортовите особености, почвеното плодородие, прилаганата агротехника, наличната техника и други фактори. Препоръчва се къпините да се засаждат на разстояние 1,50-1,80 м между редоветеи около 1 м вътре в реда за сортовете, които растат изправено; 1,20-1,50 м - за полуизправените и 2,50-3,50 м - за стелещите се сортове.Най-често е необходимо изграждането на опорна конструкция. Най-масово се използва едноплоскостната конструкция с три реда тел, разположени на 50-60 см един от друг, върху която се вързват издънките, както на изправено растящите, така и на стелещите се сортове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

С връхни отводи се размножават малини и къпини.

За тях този метод е характерен за размножаването им и в природни условия. Към края на август и септември връхната част на клонките прораства и образува недоразвити листа. Когато клонките достигнат тази фаза се пристъпва към подготовка на отводите.

Съвет: количеството на отводите може да се увеличава няколко пъти, ако когато новия прираст достигне височина 50-60 см върховете се прищипят. На свой ред новите прирасти след време също се прищипват.

Долу близо до майчиното растение се копаят дупки или се правят канавки на дълбочина 10 см. В тях се превеждат клонките - закрепват се и се засипват с почва. При такова размножаване от един храст може да се получат 5-6 дъщерни растения (в зависимос от отводите). Напролет през следващата година вкоренените отводи се изкопават и се засаждат на постоянно място. Получените нови храстчета имат мощна коренова система и стъбло 20-25 см. През първата година на засаждането си те израстват със силни клонки, които на следващата година дават първия си плод.

Публикувана в Овощната градина

Общо правило за резитба на къпини от всички сортове е да се изрязват ниско до земята веднага след приключване на беритбата всички плододали стъбла.

ИЗПРАВЕНОРАСТЯЩИТЕ СЕ ПРОРЕЖДАТ И СЪКРАЩАВАТ

Основно резитбата на изправенорастящите сортове къпини за прореждане се прави през пролетта. Това позволява да се отстранят повредените от студа и други причини леторасти. Оставят се само най-здравите и добре разположените. В същото време, тази операция може да се направи и през вегетацията, но с известен резерв от оставяне на повече леторасти, като броят им се корегира с пролетната резитба.

НЕДОБРЕ УЗРЕЛИЯТ ВРЪХ СЕ СЪКРАЩАВА

В зависимост от силата им леторастите се съкращават индивидуално, като се премахва обикновено 1/5 от дължината, т.е. неузрялата част на летораста. Дължината на леторастите трябва да бъде между 1,60 и 1,80 м. Тази операция също може да се направи преди приключване на растежа, с което най-добре се оформят страничните разклонения, узрява дървесината и се увеличава залагането на плодни пъпки.

Страничните разклонения на къпините също се режат с 1/4 до 1/5 част от дължината в зависимост от силата им. Долната част на храста до 50-60 см се освобождава от разклонения, за да се просветлява и проветрява.

Публикувана в Овощната градина

ПО-МАЛКО ИЗДЪНКИ НА ИЗПРАВЕНОРАСТЯЩИТЕ

При изправенорастящите и силно разклоняващите се сортове за плододаване се оставят по 3-5, а при полуизправенорастящите и слаборазклоняващите се сортове по 5-6 издънки в храст.

Рано напролет, оставените за плододаване издънки се съкращават на 1,7-1,8 метра, а страничните им разклонения се оставят с дължина 30-35 сантиметра, по-рядко 45-50 сантиметра. Ниско разположените (до 50-55 сантиметра от почвената повърхност) се отстраняват от основа.

НА СТЕЛЕЩИТЕ СЕ ОСТАВЯТ ПОВЕЧЕ ИЗДЪНКИ

При стелещите се сортове, броя на оставените за плододаване издънки е 8-10, а при полустелещите се – 6-7 издънки на храст. Издънките се съкращават така, че да останат с дължина 2,5-3,5 метра в зависимост от растежната сила. Те се превързват към теловете по две заедно или по една в хоризонтално положение, или по формата на ветрило. Прореждането и съкращаването на едногодишните издънки се извършва обикновено след разпукване на пъпките рано напролет, а изрязването на вече плододавалите веднага след беритбата на плодовете.

Публикувана в Овощната градина

Културните къпини са храстовидна ягодоплодна култура. За да плододават редовно и при тях се налага операцията резитба. Сортовете при къпините се различават по хабитус на храста. Според разположението на стеблата в пространството има различни групи сортове – изправенорастящи, полустелеши и стелещи. От тук произтича и различната резитба.

НЯКОЙ ИЗИСКВАТ ТЕЛЕНА КОНСТРУКЦИЯ

Преобладаващата част от изправенорастящите сортове се отглеждат храстовидно, без подпорна конструкция. При сортовете със стелещи се и полустелещи се издънки, както и при някои сортове с полуизправени издънки, се налага привързване към двуредови или триредови телени конструкции. Вместо към телове, издънките на тези сортове могат да се превързват и към колове с височина 1,4-2 метра.

Публикувана в Овощната градина

Малината и къпината ежегодно образуват издънки, които плододават през следващата година. Наскоро след узряването и беритбата на плодовете плододалите издънки изсъхват и се заместват от новоизрасналите.

Зачатъците им под формата на пъпки се залагат през втората половина на лятото по коренището (подземно стъбло) и по основните корени и техните разклонения. При някои къпинови сортове такива пъпки израстват само по коренището и затова те съвсем ограничено могат да се размножават чрез издънки. През есента много от пъпките прорастват и се превръщат в кълнове с дължина 1-2 см, понякога и до 7-8 см. Твърде рядко те израстват над почвената повърхност, образуват 1-2 недоразвити напълно листа и така зимуват. Рано напролет през следващата година кълновете се развиват и се превръщат в нови издънки за заместване, плододаване и размножаване. Формираните пъпки по корените, които не са се развили в кълнове още през есента, също дават начало на кълнове и издънки, но по-късно напролет. Тази особеност на малиновите и къпиновите растения следва да се има предвид при есенната и първите две пролетни обработки на почвата, за де не се унищожат необходимите млади подрасти. Растежът на издънките е най-интензивен през май-юни, като при нормални условия той обикновено приключва до средата или края на септември. При силни горещини и по-продължителни засушавания се преустановява още през юли-август, но временно, тъй като при валежи и напояване може да се възстанови отново. При продължителна и топла есен, особено при предивременно преустановяване на растежа, малиновите и къпиновите растения могат да продължат да растат чак до първите по-силни късни есенни застудявания. В такива случаи растенията не успяват да се подготвят за зимуване и връхните им части леко измръзват, а често измръзват и цели издънки.

За създавне на насаждения от малини и къпини се предпочитат сортове с изправенорастящи, дебели и сравнително по-ниски издънки, които не полягат, което дава възможност да се избягват скъпоструващите подпорни конструкции. Желателно е издънките да нямат шипчета или те да са малки и редки.

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта