Първите пострадали ще са хората в традиционните райони, които са намерили препитание на земя, където нищо друго не става, коментира д-р Ангел Конакчиев, експерт в Лаборатория за екстракция на природни продукти и синтез на биоактивни съединения към София Тех Парк.

Интервю на Лили Мирчева

- Д-р Конакчиев, чувала съм фермери да сравняват лавандулата с плевел. Какви уникални свойства притежава този „плевел“ и толкова лесно ли се отглежда ценната етеричномаслена култура?

  • Това не е истина. Налага се мнението, че лавандулата се отглежда на нископлодородни почви, на които дори и ръж не вирее. Вярно е, че лавандула може да вирее на такива терени, но когато става въпрос за добиви, там се радват, когато получат 3 кг масло от декар. Докато на дълбокия чернозем се сърдят на 15 -18 кг от дка и в това е цялата разлика.

  • Това обяснява и защо цяла Добруджа стана лилава от засадената през последните години лавандула.

  • Да, но напоследък масово се приема, че е най-добре да се използва вегетативен посадъчен материал. Почти напълно е зачеркнат семенният посадъчен материал.

  • Каква е разликата при тях?

  • При вегетативния посадъчен материал се запазват характерните свойства на сорта - количество и качество на етеричното масло. При семенния посадъчен материал, който е малко разнороден, тъй като има кръстосано опрашване и разпадане на сорта, е малко по-ниско съдържанието на масло. Но основната разлика е, че семенният материал пуска дълбока коренова система, докато при вегетативния материал кореновата система е плитка. Ако се случат една-две сушави години, ще пропаднат много от растенията, от което броят им на декар намалява, а оттам и количеството на маслото от декар. В по-дългосрочен отрязък от време може да се окаже, че в даден район е по-добре да се отглежда семенен материал, отколкото вегетативен.

  • А кои са тези райони на страната?

  • Зависи от почвата, зависи от терена, но тези показатели почти никой не отчита и почти всички фермери търсят вегетативен материал, защото прихващаемостта е по-голяма.

  • Доколкото разбрах, вие имате специално научно изследване върху лавандулата. Какви са целите му?

  • Започнах тези изследвания преди повече от 15 години, защото тогава се получиха запитвания от чужбина дали сме сигурни, че изнесеното от страната масло е българско лавандулово масло. Навремето, говоря за годините, когато още имаше ТКЗС-та, масово се районираха сортовете – в коя част на България кой сорт вирее най-добре. Двата основни сорта тогава бяха -„Дружба“ и „Хемус“. Те формираха качеството на маслото, което се произвеждаше и изнасяше. През 90-те години навлязоха нови сортове - „Рая“, „Севтополис“, „Юбилейна“ и още няколко, но те са с малко по-различен количествен и качествен състав и оттам идва промяната в аромата. Когато те започнаха за изместват старите сортове, изведнъж характерът на аромата на маслото се промени.

  • Има ли нещо характерно за българското лавандулово масло или зависи от какви сортове лавандула е произведено?

  • Не може да се каже нещо характерно за българското лавандулово масло като цяло. Има големи фирми в България, които се стремят да поддържат близко качество в годините – като химичен състав и като аромат, подбирайки съответните сортове и смесвайки ги в съответните количествени съотношения.

  • В България е масова практика самите фермери да произвеждат разсад, но много от стопаните се оплакват, че не могат да различат сортовете само по резниците. Има ли начин да се разбере какъв е сортът още при покупката?

  • Срещу съответното заплащане в лаборатория – да, но тъй като никой не иска да даде 50 -100 лв. за генетично доказване на сортовия произход на материала, не знам по какъв друг начин може да стане.

  • Имате ли поглед върху пазара на лавандулово масло през последните години?

  • Тази година все още нямаше ексцесии по простата причина, че годината не бе добра за лавандулата. Беше мокро по време на цъфтежа и стопаните не успяха да приберат големи количества, като някои я ожънаха дори прецъфтяла. Това се отрази и на количеството, и на качеството на добитото масло, и донякъде спаси нещата. В момента статистиката за ползваните площи с лавандула е на базата на регистрираните земеделски производители. А колко площи има от нерегистрирани производители – може само да гадаем. По неофициална информация в момента в България има над 80 хил. дка с лавандула.

  • Аз дори предполагам, че са повече, защото има много примери за хора с различни професии, които засяват с лавандула наследствени земи и дори селски дворове от няколко декара, но никъде не обявяват това. Колко лавандулово масло се произвежда в страната годишно?

  • В Добруджа добивите се движат между 15 кг и 20 кг от декар, докато в традиционни райони като Розовата долина, в Разлог и в Банско са около 5 кг от дка, и ако приемем среден добив от 10 кг от дка, това означава производство на лавандулово масло от порядъка на 800 тона в България. Годишната консумация в световен мащаб е не повече от 450-500 тона. Разбирате за какъв взрив говоря! Тази година земеделският министър Румен Порожанов ходи да гаси пожари покрай розите, но когато дойде да прави това за лавандулата, ще бъде още по-страшно. Същата истерия, но в по-ограничени размери беше при розите. Говориха им, предупреждаваха ги, че ще гръмнат, че няма кой да поеме такова количество цвят за преработка без твърди договорни отношения с преработвател, но не – продължиха да садят рози.

  • Хората се надяваха, че износът ще върви във възходящ тренд. Защо тъкмо сега се случи обратът?

  • Около 2.5 тона е годишният износ на България на розово масло. Ако годишното производство е под 2.5 тона, цената расте. Ако е над това количество, първо - цената пада, второ – остава преходен остатък за следващата година. Този остатък допълнително натиска цената надолу през следващата реколтна година. Добре – търговецът ще плати цвета, ще произведе маслото, но после как ще се разплати с банката, ако не може да го продаде. Същото ще стане и с лавандулата.

  • В какъв срок предвиждате да се случи?

  • Това трябваше да стане преди 2-3 години. Просто няколкото лоши години задържат спукването на балона. И другата трагедия, която в момента се случва, особено в Добруджа, е, че вкараха лавандин.

Цялото интервю четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Бизнес

Областната дирекция на ДФ „Земеделие“ в Силистра е една от най-големите в България. По мерките и схемите на директните плащания за Кампания 2017 г. са подпомогнати близо 5 700 земеделски стопани, които обработват 161 650,91 ха земеделска земя. Те са получили общо близо 75, 127 млн. лв. Това съобщи директорът на ОД на фонда Христина Николова по време на инициативата „Дни на отворени врати“. Тя подчерта, че регионът е традиционно известен със своята селскостопанска и хранително-вкусова промишленост. От географска гледна точка той принадлежи към районите с най-плодородните почви в цяла Европа и поради това от години селскостопанският сектор е основен фактор за развитието на местната икономика.

   Освен към зърнопроизводството и овощарството, през последните години в областта се наблюдава все по-голям интерес към производството на лавандула, отбеляза Николова. За Кампания 2017 са подадени 19 заявления за подпомагане на общо 301,58 ха с лавандула.

  Най-много средства в област Силистра – над 29, 152 млн. лв., са изплатени по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) на 2 669 земеделски стопани. Общо изплатените средства за страната по СЕПП за Кампания 2017, с плащането в края на юни, достигнаха 713,3 млн. лева., които се разпределят между над 63 хил. стопани, подчерта Николова.

   От областта най- много стопани – 3 291 са получили над 5, 091 млн. лв. по Схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ), допълни директорът на ОД-Силистра. За Кампания 2017 в страната са преведени общо 84 471 116 лв. по ПНДТ на 41 323 стопани.

   За Селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) (ЗДП) – са преведени 18, 2 млн. лв. на 2 629 стопани. Общо за страната са изплатени 453 924 638 лв. на 62 690 земеделски стопани.

   Над 3,4 млн. лв. са получи 460 овощари от област Силистра по Схемата за обвързано подпомагане за плодове – основна и 176 стопани са получили 552 хил. лв. по Схемата за обвързано подпомагане за плодове – други, допълни Николова. Общо за страната по Схемите за плодове са изплатени 37 508 529 лв. на 8756 овощари.

   По време на инициативата в ОД на ДФЗ – Силистра 32 земеделски стопани зададоха своите въпроси към експертите. Животновъди, които са кандидатствали по схемите за обвързано подпомагане за млечни крави, за овце-майки и/или кози-майки и биволи на директните плащания за Кампания 2018 г., подадоха своите документи за доказване реализация на млякото и млечните продукти, собствено производство и декларации за разпределението на новородените и регистрирани телета в стопанствата им. В областта общо 246 стопани са кандидати по четирите схеми за обвързано подпомагане със заявени 13 200 животни. Постъпиха и запитвания във връзка с кампанията на НАП за данъчните и осигурителните ангажименти на земеделските стопани към бюджета.

Публикувана в Бизнес

Преди правех машини само за Добруджа, т.е. за равнинен терен. Сега имаме и планински вариант на машината. Тя вече е модулна и може да се прави по желание на клиента, казва Димитър Славов, управител на фирма „Машиностроене – ДС“ от Генерал Тошево

Лили Мирчева

За изобретателя на комбайн за прибиране на лавандула в. „Гласът на фермера“ писа още миналата година. Тогава Димитър Славов, управител на фирма „Машиностроене – ДС“ в Генерал Тошево, получи специалното отличие на Добричкия панаир. Открихме го пак на входа на изложението „Селското стопанство и всичко за него“, където представяше своите машини година по-рано, но сега с разгърната изложбена площ и много нова техника.

IMG 20180830 110212 1

„Всяка година двойно разширяваме производството. Наскоро получихме и патент за промишлен дизайн“, заяви Димитър Славов. По думите му поръчките за покупка на машините му са нараснали двойно спрямо миналата година. Към старата номенклатура и добавил още два нови модела. Единият е нов комбайн за прибиране на лавандула, а другият е уникална машина, която е изключително удобна при транспорт. „Машината вече не е извънгабаритна и само с едно завъртане влиза в стандартните размери. Като отидете на нивата, машината се разкачва чрез завъртване и то за по-малко от минута време. Веднага влиза в нормален режим на работа, а след като излезе от полето, придвижва се по асфалтов път без никакви проблеми. Върви си – все едно, че е малък трактор. Тя е продължение на модела „Магдалена“ и сме я нарекли „Магдалена компакт“. Просто е същата машина, но е вече сгъваема и компактна“, обяснява конструкторът.

Друга новост е култиваторът за торовнасяне

който е с компютърно управление и дозира от 100 г до 100 кг на декар торове и препарати за растителна защита. Може да дозира и микроторове. Прототипът на този култиватор вече е продаден.

„До две години няма да има ръчни процеси в отглеждането на лавандулата. Дори и товаренето на ремаркета ще става изцяло механизирано. За година-две ръчният труд ще изчезне, поне в Добруджа“, категоричен е Димитър Славов. Така според него ще спре извиването на ръцете на производителите от страна на вечно недостигащата работна ръка в земеделието.

„Фермерите още нямат навици да сеят етерично-маслени култури и култивирани билки с машини. Но като се засее с машини, веднага се окопава с машини, с машини се пръска, прибира, товари… Ръчният труд вече отстъпи значително“, казва фермерът- изобретател. Споделя, че вече е построил и нова база. Купил е още цифрови машини и тези дни пуска в експлоатация нова цифрово-програмна машина. „През миналата години пуснахме една такава машина, тази година – още една. Развиваме се“, обяснява добруджанецът. Семейството му продължава да отглежда лавандула, но сега синът му Илия е поел земеделските дела. „Аз съм си само по машините, а шеф е жена ми, защото парите са в нея, шегува се Димитър. – Казал съм си, че

всяка година трябва да постигам двоен ръст

През миналата година трябваше да направим 50 машини, а ние произведохме повече. Тази година гоня бройката 100, но пак ще са повече. Вече имаме договорите. Само през първите два дни от панаира в Добрич сключихме 12 договора. Хубавото е, че вече имаме капацитет, база, обучен персонал. Не може да се стои на едно място“, разказва собственикът на машиностроителната фирма. Сега в нея работят 13 човека, но от 1 октомври ще назначи още работници.

Засега фермерите проявяват изключителен интерес към машината с компактните габарити. Търсят и малката машина, която е добра за обработка на лавандула в планинските райони.

„Преди правех машини само за Добруджа, т.е. за равнинен вариант. Сега имаме и планински вариант на машината. Тя вече е модулна и може да се прави по желание на клиента. Така разширяваме асортимента“, обяснява Славов. Обещава догодина да е готов нов модел машина, която да покрива големи площи. „Досега обслужвах малките фермери, сега ще разработя машина и за големите масиви с лавандула, добавя той и отговаря на въпроса ми дали не се страхува, че модата с лавандулата в Добруджа ще отмине: – Не се сее само в Добруджа, а и в Молдова, в Румъния, и аз вече изнасям машини за там. Занапред ще имаме износ и в Турция.“

А с кого се конкурира в производството на машините за лавандула?

– „Засега с българската фирма „Бизон“, които произвеждат качествени машини. Ние също произвеждаме, а сега и други стартират, но копират от нас, от „Бизон“ – отговаря ми Димитър. – Но при този ръст, който имам, не считам, че конкуренцията е голяма. Производителите на лавандула идват основно при мен. При мен е гарантирано качеството, гарантирано е подобряването всяка година на машината и може би това ни носи успеха. Стопаните знаят, че получават по-добра машина, отколкото са поръчали и това ще продължи. Отстраняваме веднага слабости и недостатъци, които сме видели през сезона. Имаме много добра обратна връзка с клиентите.“

Затова на всеки фермер, който желае, му се слагат новите приставки в машината или се правят подобрения към старата. „Хората идват на изложението специално за това. И сега има в базата машини, които сме пуснали тази година, но стопаните виждат какво предлагаме на панаира и искат да дойдат за новите приложения. Поправяме всичко в движение. Няма спиране“, категоричен е конструкторът.

Най-добрият му консултант е синът Илия

„Много от съветите получавам от него, специално сме направили трета точка в цилиндъра по негово искане, и то стана хит. Едната машина, която е за планински вариант земеделие, се посрещна много добре, сгъваемата също е много търсена от фермерите. Дори хора, с които съм сключил договори с анекс за новата машина, идват пак. Просто са изненадани от новите възможности“, разказва Димитър.

Според договорите, машините за окопаване и прибиране на лавандула се заплащат разсрочено. „50% при заявяване и останалите 50% при получаването. Така и те са добре, и аз съм добре. Просто използвам парите за работа“, обяснява конструкторът. По думите му тази година може да направи и 200 машини, ако иска. „До миналата година нямахме база, а сега с новата база и новите цифрови машини… не ми пука. Базата пак е в Генерал Тошево – на площ 6.5 дка, от която са застроени 3 дка. Базата е страхотна, но пак не ми стига и ще строим още цехове. Просто няма къде да прехвърлим всички машини от старата база, няма къде да сложим и машини, които купихме през тази година. А догодина пак ще купуваме машини, спиране няма“, казва Димитър Славов.

По думите му тази година времето не бе благоприятно за отглеждане на лавандула, „но който имаше машини – успя. Който нямаше – загуби пари за 1-2 машини. И затова може би сега имам толкова много поръчки. Дори хора с 20 дка загубиха пари точно колкото струва една машина. И точно такива хора идват да си купят сега машина“, обяснява конструкторът, който няма инженерно образование, но пък е с голям опит на фермер и любопитство на откривател.

Оказва се, че лошата откъм метеорологични условия година е била полезна на него и по-точно „полезна е годината за всеки, който работи. Не може 99% от производителите на лавандула в Добруджа да са на печалба, а 1% да са на загуба“.

Не смята, че лавандулата е екзотична за България

култура. „Хората продължават да я сеят и то не само в Добруджа. Просто добруджанци са сериозни хора. Където и да ходя и да гледам лавандулите, виждам, че тук най-добре се отглежда. Най-голямо внимание й се обръща. Беше ми смешно с молдовците – преди да дойдат да купуват машини, казваха, че имат страхотни лавандули. Дойдоха при нас, разведох ги из добруджанските полета, а където да минеш при нас, е лавандула... Отивам в Молдова да пускаме нашите машини. Ама там е мъка – просто няма нищо общо с нас. Идва френска делегация и им стана тъжно – не само защото изкорениха техните лавандули, заради заболяване на растенията, а защото видяха как се произвежда у нас, че добруджанецът има култура на работа. Тук фермерът иска да работи с нови машини, иска да е съвременен и да отглежда качествено всяка култура. Просто добруджанецът е друг“, отсича с нотка местен патриотизъм изобретателят-фермер. С това си обяснява защо рентите в Добруджа са толкова високи и често достигат до 120 лв. на дка. Арендаторите в другите райони на страната се чудят как може в североизточната част на страната да се дават толкова високи ренти. Как издържат производителите там и защо никой друг в България не го прави?

Димитър Славов обяснява, че „в Добруджа се работи здраво. Никой не се огъва, никой не се оплаква – просто работи. Затова тук няма стачки – тук всеки си е хванал работата. В Добрич преди имаше страхотна промишленост, която унищожиха с мерак. Сега се опитваме да правим промишленост, но като знам какво беше и какво е сега – просто ми се плаче. Когато бях на 20 години, работехме с аналогови машини, а сега с цифрови. След 26 години навлязоха първите дигитални технологии и при нас, но въпреки всичко пак продължаваме напред и промишленост в Добруджа пак ще има. И машиностроене ще има. Не спират хората да работят. Щом ние успяхме, ще успеят и другите. Просто не му е дошло времето“.

Радвам се, че виждам един от малкото оптимисти, останали сред нас. За разлика от доста изложители на Добричкия панаир, които твърдят, че тазгодишното изложение „Селското стопанство и всичко за него“ е слабо, Димитър Славов коментира, че панаирът в Добрич е много успешен и силен за него.

Публикувана в Растениевъдство

В Доб­рич­кия регион са произ­ведени20711тона лаван­дулов цвят, съоб­щават от облас­т­ната дирек­ция “Земеделие“ преди края на жът­вената кам­пания на етерично-маслената кул­тура, съобщи Економи.нюз. През миналата стопан­ска година земедел­с­ките произ­водители в областта предадоха на дес­тилериите 15001тона. От общо 39640 декара с лаван­дула остава да се прибере рекол­тата само от 150 декара в зем­лището на Бал­чик, посочва земедел­с­ката служба.

Сред­ният добив в региона дос­тига 524 кг от дка, като в Каварна и Генерал Тошево са ожънати по 600кг лаван­дулов цвят от дка. През миналото лято стопаните в региона произ­ведоха средно по 608 килог­рама, но от доста по-малко засети площи — около 24000 декара. Лаван­дулата стана хит през пос­лед­ните години в Доб­рич­кия регион, където заработиха и много дес­тилерии. Лаван­дулово масло се изпол­зва широко в пар­фюмерията, коз­метиката, фар­мацията и кулинарията.

Публикувана в Новини на часа
Средно по 714 кг лавандула от дка ожънаха в Разградско, сочи последният оперативен анализ на министерството на земеделието. Близо два пъти повече лавандула е събрана тази година спрямо 2017-та, като тазгодишните количества достигат 32 716 тона, показват данните на МЗХГ. Причината е не само в повечето валежи, които благоприятстваха развитието на маслодайните култури, но и силно увеличените площи с етерично-маслената култура. Ако през 2016 г. лавандуловите полета са били върху 68 хиляди декара, то през миналата година достигат 81 445 дка, което е с близо 67% повече.

По последни данни на статистиката плододаващите площи с лавандула в страната надхвърлят 103 хил. декара. Най-много реколтирани площи с лавандула тази година отчитат в област Добрич, където от 39 640 дка плододаващи досега са реколтирани общо  38 703 дка при среден добив от 525 кг от декар.

Ръст в реколтата се отчита тази година и при маслодайната роза. Последните данни на статистиката сочат, че са прибрани 15 889 т розов цвят, което е с 28 на сто повече от пролетта на миналата година. Основната причина за тези количества е ръстът в средния добив, нараснал с цели 19 процента спрямо 2017 г. Така средният добив от декар това лято е достигнал 447 кг розов цвят.

Публикувана в Новини на часа

 Приключи изкупната кампания на тютюна в Кърджалийско. В региона са изкупени около 1000 тона суровина от реколта 2017. Купувачи са „Сокотаб-България", „Миссириан - България" и „Секе", съобщи зам.-председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите /НАТ/ 2010 Хасансабри Мехмед, който е от Кирковския край, цитиран от в. "Стандарт".

По думите му, няма постъпили жалби от производители. За гръцкия сорт „Катерини" и гръцките басми цената надхвърля 9 лева за кг. За сорта „Крумовград" стопаните вземат по 7 лв. за килограм. От НАТ -2010 коментират, че до края на януари тютюнопроизводителите трябва да си получат парите. Според Хасансабри Мехмед следващата година не се очаква спад в производството на тютюн в Кърджалийско, даже напротив - може да има леко завишение.

В община Кирково, която е един от големите производители на тютюн в района, са приети 600 тона суровина. Според кмета Шинаси Сюлейман, тенденцията е към драстично намаляване на засетите площи. Подобна е ситуацията и в другите общини. „През 2017 г. местните производители заложиха на ориенталския гръцки сорт „Катерини", както и на традиционните „Басма" и „Крумовград", обяснява кметът на ардинското село Жълтуша Карамфил Димитров. Той допълва, че в селото са останали около десетина тютюнопроизводители, които отглеждат по няколко декара.

По данни на дирекция „Земеделие" Кърджали, до 31 май 2017 г. са били подадени около 600 заявления за регистрация на тютюнопроизводителите в Кърджалийско, при 1042 за 2016 г. Към същия период от оперативната информация, събирана чрез общините и кметовете на населените места, предвидените за засаждане с тютюн площи са над 5 500 дка, докато през 2016 г. площите са били 6 680 дка.

Пълната либерализация е причина за отдръпване на различни оператори - производители и фирми -изкупвачи. За сравнение, през май 2014 г. регистрираните тютюпроизводители в региона на Кърджалийско са били 2 800, а през 2013-а - над 4 440. Много стопани се преориентират към животновъдство и трайни насаждения.

Експерт: Спасението е китайският пазар

След като страната ни дълго време е сред водещите производители на ориенталски тютюни, днес сме едва на 25-то място в света по износ, сочат някои справки.

Тютюнът е изключен от подкрепа от Европейските фондове. Единствената субсидия, която държавата може да предоставя до 2020 г., е преходната национална помощ. „Целта е не подкрепа на тютюнопроизводството, а подкрепа за преориентирането и преструктурирането на производителите в други отрасли", обясняват агроспециалистите.

През март 2017 г. един от водещите специалисти по тютюна в страната - проф. д-р Христо Бозуков, който беше земеделски министър в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков, сподели на среща в Кърджали, че някои от основните фирми напускат българския пазар, други са в състояние на фалит според банките, трети свиват изкупуването. "Ако коренно нещата не се променят, може би ще сме свидетели на залеза на това производство в България. Трябва да има адекватна държавна политика за този сектор, каквато има съседна Гърция", посочи тогава проф. Бозуков, който бе и служебен земеделски министър. Той коментира, че усилията трябва да се насочат към китайския пазар, който е необятен. И даде като пример околните страни, произвеждащи ориенталски тютюн - Гърция, Турция и Македония, които имат сключени договори за търговия с тютюн с Китай.

Червена капия, минзухар и лавандула са алтернативите

В регион Кърджали, традиционен производител на ориенталски тютюни, през последните 7-8 години се забелязва срив на производството. През 2017 година произведената продукция е около 1000 тона. За сравнение, преди 25 години продукцията е стигала от 25- 30 хил. тона годишно. Спадът в тютюнопроизводството кара доста земеделски производители да потърсят алтернатива с отглеждане на билки, червена капия, овошки, лавандула. Прави се опит и за отглеждане на син минзухар.

През 2014 г. в кърджалийското село Чифлик няколко ентусиасти започват отглеждането на лавандула вместо "зеленото злато". Гюнер Юсеин обяснява, че направили това с надеждата за по-сигурни доходи. Първо пробвали с 1 дка, а на втората година увеличили площта на 9 дка. На отглеждането на лавандула са решили да заложат през 2018 г. и в с. Жълтуша, Ардинско. В граничните общини Кирково и Крумовград и района на с. Перперек земеделците от няколко години отглеждат червена капия, която се търси добре на пазара.

Натискат общините за повече контрол върху санирането. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков даде допълнителни указания до всички кметове на общини и областни управители, както и до председателя на НСОРБ Даниел Панов, за по-строг контрол при изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

Осъществяваният от министерството мониторинг на програмата установи, че общините като възложител в процеса по обновяване на сградите не извършват достатъчно ефективен контрол на външните изпълнители, което може да доведе до вреди със съответното финансово изражение за гражданите.

За да не се допусне това, с писмото си министър Нанков изисква да се извършват проверки на място от представители на общината и строителния надзор минимум един път месечно по време на изпълнението на обновителни дейности на сградата и преди подписването на Констативен акт (Образец 15) и да се съставят протоколи от тях. На общодостъпно място във всеки вход на участваща в програмата сграда вече трябва да бъде поставяна информация за контакт - име, телефон и имейл, с отговорните общински служители, упражняващите строителен надзор и инвеститорски контрол, и на съответното подразделение на Дирекцията за национален строителен контрол. Общините трябва да следят и за нерегламентираното използване на подизпълнители.

Некачественото изпълнение на дейности по дадена сграда може да доведе до прекратяване на договора за нея с „Българска банка за развитие" АД и бъдещо подписване на анекси, се казва още в писмото на регионалния министър.

Общините, които са основен участник в изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност, са задължени да изпълняват функциите си на възложител със съответните механизми за контрол и гарантиране изпълнението на допустимите дейности, да следят за законосъобразното разходване на публичните средства и да защитават интересите на сдруженията на собствениците като техни представители.

Публикувана в Бизнес

Вече четвърта година отглеждам лавандула и искам да разбера мога ли да кандидатствам по мярка 4.1.2 за инвестиции в малки стопанства и какви точки ще получа?

Въпроса задава Георги Господинов от г. Генерал Тошево

Лавандулата не попада в списъка с приоритетни култури, който е приложение към наредбата по подмярка 4.1.2. за инвестиции в малки стопанства, но е допустима за подпомагане и можете да участвате с проект тази подмярка, коментираха експерти.

Приоритет на проектните предложения ще се дава според следните критерии:

  • Проект, свързан с производство в приоритетен сектор (плодове и зеленчуци или животновъдство, съгласно списък) –макс. 35 т.

  • Проект, свързан с биологично производство (вече сертифицирно) – макс. 20 т.

  • Проект в необлагодетелстван район – 25 т.

  • Повишаване на енергийната ефективност (с мин. 5%) или внедряване на иновация (изисква се патент или регистриран полезен модел) – 10 т.

  • Инвестиции в напояване – макс. 4 т.

Максимален брой точки, който може да се събере по критериите за оценка, е 94 точки.

Напомняме, че икономическият размер на стопанството или т. нар. СПО, трябва да е между 6 000 и 7 999 евро, което във вашия случай означава, че трябва да отглеждате лавандула на площ от 75 до 95 дка.

Важно е да знаете, че няма да се подпомагат фермери, които вече имат одобрени проекти по подмерки 6.1, 4.1 и 4.2 от ПРСР 2014-2020 и/или по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007 – 2013 г. Това условие важи и за техните съпруг/а и съдружници.

Предвидено е увеличение с 10 на стоза проекти, представени от млади земеделски стопани (до 40 г., но да не са получавали финансиране по М 112/6.1 и да са създали стопанство не по-рано от 5 г. от датата на кандидатстване). Същият бонус получават и колективни инвестиции или интегрирани проекти. С 10% ще се увеличава тежестта на проекти, които се изпълняват в обхвата на райони с природни и други специфични ограничения, както за дейности, подпомагани по линия на Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност. Тук се включват и разходи за иновации, опазване на околната среда, биологично производство, икономия на ресурса и адаптация към климатичните промени.

Увеличение с 15 на сто се предвижда за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 10 "Агроекология и климат" или мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 26 Октомври 2017 10:28

Ръст над 75% на лавандулата у нас

Продукцията от лавандула бележи ръст от 75,7% на годишна база, показват оперативни данни на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
Според експертите това се дължи на рязкото увеличаване на засетите и реколтирани площи, но и добрите средни добиви, реализирани о тстопаните тази година.. 
По данни на МЗХГ при производството на вишни, маслодайна роза, ягоди, круши, череши и ябълки се наблюдава по-умерено увеличение – в рамките на 2,5% - 7,3%, докато производството на лозя, както винени, така и десертни, се отчита намаление  между 5,7% и 12,3%. Намаление на годишна база има при праскови и сливи, а маслодайната роза запазва миналогодишните си нива.
Публикувана в Бизнес
Продукцията от лавандула бележи ръст от 75,3% спрямо отчетената по същото време на 2016 г., сочи Оперативният анализ на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Същевременно продукцията от кайсии и малини се е увеличила с 52,8 насто за същия период. 
Това се дължи на повишение както на реколтираните площи, така и на средните добиви. При производството на вишни, маслодайна роза, ягоди и череши се наблюдава по-умерено увеличение на годишна база – в рамките на 2,5% - 5,2%, докато производството на круши, ябълки, праскови, сливи и лозя - винени и десертни, намалява с между 4,5% и 22,9%. Най- чувствителен спад се наблюдава при винените лозя, в резултат на по-бавно прибиране на реколтата и намаление на средния добив, според експертите.
Към момента, най-значително увеличение на средния добив спрямо реколта `2016 се отчита при ябълките и кайсиите (съответно с 31,7% и 44,2%), а намаление - при винените лозя (с 5,6%), показват още данните на анализа.
Публикувана в Бизнес

Искам да засадя лавандула през следващата стопанска година. Откъде мога да си купя разсад за сортове, за които мога да получавам подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони и какви са субсидиите?

Въпроса задава Димитър Киров от г. Добрич

Отглеждането на застрашени местни сортове лавандула е подпомагано по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) с 537 евро/ха годишно. За да получат това плащане, стопаните трябва да представят фактура за посадъчния материал, издадена от сертифициран за поддържане на сорта разсадник.

Цената на разсада играе съществена роля при избора на доставчик, тъй като сертифицираният материал е средно с 15% по-скъп. Затова и мнозина фермери предпочитат да закупят по-евтин материал от случаен доставчик, пренебрегвайки свързаните с това рискове. Подобни решения често водят до проблеми за насажденията и стопаните на по-късен етап.

Ще уточним, че в официалния сортов списък за 2017 г. са включени четири застрашени сортове лавандула – Дружба, Карлово, Хебър и Хумус.

Сортът Дружба може да се купи от лицензираните разсадници - Институт по розата и етерично-маслените култури (ИРЕМК), ЗП Севда Касабова, ЗП Камен Касабов, ЗП Ридван Иляз, ЗП Ялдъз Дерменджи, Интермед 1 ЕООД, Роза Селект ЕООД, Георги Георгиев, Агронис ЕООД, ЗП Жанет Станева, Био Ароматик ЕООД, ЗП Рафаела Дърманова.

Сортът Карлово може са се купи от разсадниците - ИРЕМК, ЗП Ридван Иляз, Георги Георгиев, ЗП Жанет Станева.

Сортът Хебър – от разсадницете ИРЕМК, ЗП Ридван Иляз, ЗП Камен Касабов, ЗП Ялдъз Дерменджи, Интермед 1 ЕООД, Георги Георгиев, ЗП Жанет Станева.

Сортът Хемус - от разсадницете ИРЕМК, ЗП Севда Касабова, ЗП Камен Касабов, ЗП Ридван Иляз, ЗП Ялдъз Дерменджи, Интермед 1 ЕООД, Роза Селект ЕООД, Георги Георгиев, Агронис ЕООД, ЗП Жанет Станева, Био Ароматик ЕООД, ЗП Рафаела Дърманова, ЗП Георги Шивачев, ЗП Гюлмай Онбаши.

Сертифицираният материал трябва да отговаря на изискванията за сортова чистота и здравно състояние към растенията, а сертификацията се извършва от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС).

Регистърът на производителите, заготвителите и търговците на семена и посадъчен материал от медицински и ароматни култури съдържа общо 2482 физически и юридически лица и е наличен на сайта на ИАСАС. От тях около 1% са тези, които търгуват със сертифициран материал. Всички сертифицирани разсадници работят с предварителни договори и плащания. Те са в състояние да предложат необходимото количество посадъчен материал, заявен по този начин, но очевидно не могат да посрещнат търсенето, когато става въпрос за спонтанни инвестиционни решения.

Посевният и посадъчният материал от декоративни, медицински и ароматни растения се търгуват с означение на вида. В този случай на етикета се посочва растителния вид по начин, който не предизвиква объркване с наименованията на сортовете.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта