Приключи изкупната кампания на тютюна в Кърджалийско. В региона са изкупени около 1000 тона суровина от реколта 2017. Купувачи са „Сокотаб-България", „Миссириан - България" и „Секе", съобщи зам.-председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите /НАТ/ 2010 Хасансабри Мехмед, който е от Кирковския край, цитиран от в. "Стандарт".

По думите му, няма постъпили жалби от производители. За гръцкия сорт „Катерини" и гръцките басми цената надхвърля 9 лева за кг. За сорта „Крумовград" стопаните вземат по 7 лв. за килограм. От НАТ -2010 коментират, че до края на януари тютюнопроизводителите трябва да си получат парите. Според Хасансабри Мехмед следващата година не се очаква спад в производството на тютюн в Кърджалийско, даже напротив - може да има леко завишение.

В община Кирково, която е един от големите производители на тютюн в района, са приети 600 тона суровина. Според кмета Шинаси Сюлейман, тенденцията е към драстично намаляване на засетите площи. Подобна е ситуацията и в другите общини. „През 2017 г. местните производители заложиха на ориенталския гръцки сорт „Катерини", както и на традиционните „Басма" и „Крумовград", обяснява кметът на ардинското село Жълтуша Карамфил Димитров. Той допълва, че в селото са останали около десетина тютюнопроизводители, които отглеждат по няколко декара.

По данни на дирекция „Земеделие" Кърджали, до 31 май 2017 г. са били подадени около 600 заявления за регистрация на тютюнопроизводителите в Кърджалийско, при 1042 за 2016 г. Към същия период от оперативната информация, събирана чрез общините и кметовете на населените места, предвидените за засаждане с тютюн площи са над 5 500 дка, докато през 2016 г. площите са били 6 680 дка.

Пълната либерализация е причина за отдръпване на различни оператори - производители и фирми -изкупвачи. За сравнение, през май 2014 г. регистрираните тютюпроизводители в региона на Кърджалийско са били 2 800, а през 2013-а - над 4 440. Много стопани се преориентират към животновъдство и трайни насаждения.

Експерт: Спасението е китайският пазар

След като страната ни дълго време е сред водещите производители на ориенталски тютюни, днес сме едва на 25-то място в света по износ, сочат някои справки.

Тютюнът е изключен от подкрепа от Европейските фондове. Единствената субсидия, която държавата може да предоставя до 2020 г., е преходната национална помощ. „Целта е не подкрепа на тютюнопроизводството, а подкрепа за преориентирането и преструктурирането на производителите в други отрасли", обясняват агроспециалистите.

През март 2017 г. един от водещите специалисти по тютюна в страната - проф. д-р Христо Бозуков, който беше земеделски министър в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков, сподели на среща в Кърджали, че някои от основните фирми напускат българския пазар, други са в състояние на фалит според банките, трети свиват изкупуването. "Ако коренно нещата не се променят, може би ще сме свидетели на залеза на това производство в България. Трябва да има адекватна държавна политика за този сектор, каквато има съседна Гърция", посочи тогава проф. Бозуков, който бе и служебен земеделски министър. Той коментира, че усилията трябва да се насочат към китайския пазар, който е необятен. И даде като пример околните страни, произвеждащи ориенталски тютюн - Гърция, Турция и Македония, които имат сключени договори за търговия с тютюн с Китай.

Червена капия, минзухар и лавандула са алтернативите

В регион Кърджали, традиционен производител на ориенталски тютюни, през последните 7-8 години се забелязва срив на производството. През 2017 година произведената продукция е около 1000 тона. За сравнение, преди 25 години продукцията е стигала от 25- 30 хил. тона годишно. Спадът в тютюнопроизводството кара доста земеделски производители да потърсят алтернатива с отглеждане на билки, червена капия, овошки, лавандула. Прави се опит и за отглеждане на син минзухар.

През 2014 г. в кърджалийското село Чифлик няколко ентусиасти започват отглеждането на лавандула вместо "зеленото злато". Гюнер Юсеин обяснява, че направили това с надеждата за по-сигурни доходи. Първо пробвали с 1 дка, а на втората година увеличили площта на 9 дка. На отглеждането на лавандула са решили да заложат през 2018 г. и в с. Жълтуша, Ардинско. В граничните общини Кирково и Крумовград и района на с. Перперек земеделците от няколко години отглеждат червена капия, която се търси добре на пазара.

Натискат общините за повече контрол върху санирането. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков даде допълнителни указания до всички кметове на общини и областни управители, както и до председателя на НСОРБ Даниел Панов, за по-строг контрол при изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

Осъществяваният от министерството мониторинг на програмата установи, че общините като възложител в процеса по обновяване на сградите не извършват достатъчно ефективен контрол на външните изпълнители, което може да доведе до вреди със съответното финансово изражение за гражданите.

За да не се допусне това, с писмото си министър Нанков изисква да се извършват проверки на място от представители на общината и строителния надзор минимум един път месечно по време на изпълнението на обновителни дейности на сградата и преди подписването на Констативен акт (Образец 15) и да се съставят протоколи от тях. На общодостъпно място във всеки вход на участваща в програмата сграда вече трябва да бъде поставяна информация за контакт - име, телефон и имейл, с отговорните общински служители, упражняващите строителен надзор и инвеститорски контрол, и на съответното подразделение на Дирекцията за национален строителен контрол. Общините трябва да следят и за нерегламентираното използване на подизпълнители.

Некачественото изпълнение на дейности по дадена сграда може да доведе до прекратяване на договора за нея с „Българска банка за развитие" АД и бъдещо подписване на анекси, се казва още в писмото на регионалния министър.

Общините, които са основен участник в изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност, са задължени да изпълняват функциите си на възложител със съответните механизми за контрол и гарантиране изпълнението на допустимите дейности, да следят за законосъобразното разходване на публичните средства и да защитават интересите на сдруженията на собствениците като техни представители.

Публикувана в Бизнес

Вече четвърта година отглеждам лавандула и искам да разбера мога ли да кандидатствам по мярка 4.1.2 за инвестиции в малки стопанства и какви точки ще получа?

Въпроса задава Георги Господинов от г. Генерал Тошево

Лавандулата не попада в списъка с приоритетни култури, който е приложение към наредбата по подмярка 4.1.2. за инвестиции в малки стопанства, но е допустима за подпомагане и можете да участвате с проект тази подмярка, коментираха експерти.

Приоритет на проектните предложения ще се дава според следните критерии:

  • Проект, свързан с производство в приоритетен сектор (плодове и зеленчуци или животновъдство, съгласно списък) –макс. 35 т.

  • Проект, свързан с биологично производство (вече сертифицирно) – макс. 20 т.

  • Проект в необлагодетелстван район – 25 т.

  • Повишаване на енергийната ефективност (с мин. 5%) или внедряване на иновация (изисква се патент или регистриран полезен модел) – 10 т.

  • Инвестиции в напояване – макс. 4 т.

Максимален брой точки, който може да се събере по критериите за оценка, е 94 точки.

Напомняме, че икономическият размер на стопанството или т. нар. СПО, трябва да е между 6 000 и 7 999 евро, което във вашия случай означава, че трябва да отглеждате лавандула на площ от 75 до 95 дка.

Важно е да знаете, че няма да се подпомагат фермери, които вече имат одобрени проекти по подмерки 6.1, 4.1 и 4.2 от ПРСР 2014-2020 и/или по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007 – 2013 г. Това условие важи и за техните съпруг/а и съдружници.

Предвидено е увеличение с 10 на стоза проекти, представени от млади земеделски стопани (до 40 г., но да не са получавали финансиране по М 112/6.1 и да са създали стопанство не по-рано от 5 г. от датата на кандидатстване). Същият бонус получават и колективни инвестиции или интегрирани проекти. С 10% ще се увеличава тежестта на проекти, които се изпълняват в обхвата на райони с природни и други специфични ограничения, както за дейности, подпомагани по линия на Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност. Тук се включват и разходи за иновации, опазване на околната среда, биологично производство, икономия на ресурса и адаптация към климатичните промени.

Увеличение с 15 на сто се предвижда за инвестиции, изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка 10 "Агроекология и климат" или мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 26 Октомври 2017 10:28

Ръст над 75% на лавандулата у нас

Продукцията от лавандула бележи ръст от 75,7% на годишна база, показват оперативни данни на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
Според експертите това се дължи на рязкото увеличаване на засетите и реколтирани площи, но и добрите средни добиви, реализирани о тстопаните тази година.. 
По данни на МЗХГ при производството на вишни, маслодайна роза, ягоди, круши, череши и ябълки се наблюдава по-умерено увеличение – в рамките на 2,5% - 7,3%, докато производството на лозя, както винени, така и десертни, се отчита намаление  между 5,7% и 12,3%. Намаление на годишна база има при праскови и сливи, а маслодайната роза запазва миналогодишните си нива.
Публикувана в Бизнес
Продукцията от лавандула бележи ръст от 75,3% спрямо отчетената по същото време на 2016 г., сочи Оперативният анализ на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Същевременно продукцията от кайсии и малини се е увеличила с 52,8 насто за същия период. 
Това се дължи на повишение както на реколтираните площи, така и на средните добиви. При производството на вишни, маслодайна роза, ягоди и череши се наблюдава по-умерено увеличение на годишна база – в рамките на 2,5% - 5,2%, докато производството на круши, ябълки, праскови, сливи и лозя - винени и десертни, намалява с между 4,5% и 22,9%. Най- чувствителен спад се наблюдава при винените лозя, в резултат на по-бавно прибиране на реколтата и намаление на средния добив, според експертите.
Към момента, най-значително увеличение на средния добив спрямо реколта `2016 се отчита при ябълките и кайсиите (съответно с 31,7% и 44,2%), а намаление - при винените лозя (с 5,6%), показват още данните на анализа.
Публикувана в Бизнес

Искам да засадя лавандула през следващата стопанска година. Откъде мога да си купя разсад за сортове, за които мога да получавам подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони и какви са субсидиите?

Въпроса задава Димитър Киров от г. Добрич

Отглеждането на застрашени местни сортове лавандула е подпомагано по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) с 537 евро/ха годишно. За да получат това плащане, стопаните трябва да представят фактура за посадъчния материал, издадена от сертифициран за поддържане на сорта разсадник.

Цената на разсада играе съществена роля при избора на доставчик, тъй като сертифицираният материал е средно с 15% по-скъп. Затова и мнозина фермери предпочитат да закупят по-евтин материал от случаен доставчик, пренебрегвайки свързаните с това рискове. Подобни решения често водят до проблеми за насажденията и стопаните на по-късен етап.

Ще уточним, че в официалния сортов списък за 2017 г. са включени четири застрашени сортове лавандула – Дружба, Карлово, Хебър и Хумус.

Сортът Дружба може да се купи от лицензираните разсадници - Институт по розата и етерично-маслените култури (ИРЕМК), ЗП Севда Касабова, ЗП Камен Касабов, ЗП Ридван Иляз, ЗП Ялдъз Дерменджи, Интермед 1 ЕООД, Роза Селект ЕООД, Георги Георгиев, Агронис ЕООД, ЗП Жанет Станева, Био Ароматик ЕООД, ЗП Рафаела Дърманова.

Сортът Карлово може са се купи от разсадниците - ИРЕМК, ЗП Ридван Иляз, Георги Георгиев, ЗП Жанет Станева.

Сортът Хебър – от разсадницете ИРЕМК, ЗП Ридван Иляз, ЗП Камен Касабов, ЗП Ялдъз Дерменджи, Интермед 1 ЕООД, Георги Георгиев, ЗП Жанет Станева.

Сортът Хемус - от разсадницете ИРЕМК, ЗП Севда Касабова, ЗП Камен Касабов, ЗП Ридван Иляз, ЗП Ялдъз Дерменджи, Интермед 1 ЕООД, Роза Селект ЕООД, Георги Георгиев, Агронис ЕООД, ЗП Жанет Станева, Био Ароматик ЕООД, ЗП Рафаела Дърманова, ЗП Георги Шивачев, ЗП Гюлмай Онбаши.

Сертифицираният материал трябва да отговаря на изискванията за сортова чистота и здравно състояние към растенията, а сертификацията се извършва от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС).

Регистърът на производителите, заготвителите и търговците на семена и посадъчен материал от медицински и ароматни култури съдържа общо 2482 физически и юридически лица и е наличен на сайта на ИАСАС. От тях около 1% са тези, които търгуват със сертифициран материал. Всички сертифицирани разсадници работят с предварителни договори и плащания. Те са в състояние да предложат необходимото количество посадъчен материал, заявен по този начин, но очевидно не могат да посрещнат търсенето, когато става въпрос за спонтанни инвестиционни решения.

Посевният и посадъчният материал от декоративни, медицински и ароматни растения се търгуват с означение на вида. В този случай на етикета се посочва растителния вид по начин, който не предизвиква объркване с наименованията на сортовете.

Публикувана в Бизнес

Попадаме в клопката на ниските изкупни цени на лавандулата и затова трябва да мислим перспективно, да създаваме нови насаждения, съветва Зара Клисурова, председател на Националния съюз на производителите на етерично-маслени култури в България

Лили Мирчева

България е на първо място в света по лавандулопроизводство, но попадаме в клопката на ниските изкупни цени. Затова трябва да мислим перспективно и да създаваме нови култури, а именно бял равнец, бял риган, салвия, маточина, розмарин, двата вида мащерки, безсмъртничето, босилек, римска лайка и други, за които има широк пазар у нас, и в чужбина. Трябва да има други култури, които в рискови моменти да извеждат финансово производителите. За да имаш сигурност, трябва да произвеждаш не само една култура, а няколко, за да не изпадаш във фатални състояния. Това съветва Зара Клисурова, председател на Националния съюз на производителите на етерично-маслени култури в България и фермер с 42 стаж в земеделието. Попаднала в агросектора случайно. Израснала в семейство на лекар и акушерка, от малка се насочила към хуманната медицина и когато завършила със златен медал гимназията в Стражица, кандидатствала да учи медицина в София.

„Имах много добри оценки, но на моето място беше вкаран друг човек и въпреки срещата ми с тогавашния министър на здравеопазването, тази неправда не бе поправена. Затова влязох помощник-фармация, но още след първата година кандидатствах агрономство и влязох в агрономическия институт. Нямах представа от селско стопанство, но учех с любов за професията агроном. Никога не съжалих, че завърших тази специалност. После изкарах три следдипломни квалификации, а по-късно още една в Израел. Всичко това ми помагаше да разширя познанията си за агросектора. В Израел специализирах икономически и финансови аспекти в разработката на проекти в селското стопанство“, припомня си Зара. По думите й там специализацията не е тясна, а обхваща всички отрасли – трайни насаждения, овощарство, зеленчукопроизводство и оранжерийно производство. „В Израел селското стопанство е на много високо ниво и добих много богат опит. След специализацията в еврейската държава започнах частен бизнес в земеделието и крачка по крачка разширявах площите, които обработвам. Не ми е било леко, но не мога да се оплача от сектора, защото благодарение на упорития ми труд, той винаги ме е хранил“. След като завършва образованието си, Зара последвала съпруга си, който е от Карловското село Каравелово и така стига до идеята да отглежда етерично-маслените култури.

И днес агрономът продължава да обогатява познанията си, за да е полезна като специалист. Същевременно помага на всички млади хора, които търсят помощ и съвет от нея.

„В България е трудно да си в този сектор, в сравнение с останалите европейски държави. Но ние сме богати в климатично и почвено отношение, релефът благоприятства за развитие на културите. Живея в красивата и благоуханна Розова долина, където един от основните отрасли е този на етерично-маслените култури. Ароматната роза е символ на България. Тя е прекрасна, но и „бодлива“, защото има много ръчен труд при отглеждането й, а с намаляването на работната ръка, трудностите в сектора се увеличават. Въпреки това, щом обичаш земята, продължаваш напред.“

Сега заедно със съпруга си Дамян Клисуров оглеждат 35 дка пипер, 12 дка картофи, 22 дка лавандула, рози – 30 дка, шипка – 10 дка, 100 дка лозя и около 20 дка, където тази есен планира да направи сливова градина. Позабавил я производител на посадъчен материал, който не изпълнил в срок поръчката, въпреки навреме преведените пари за разсад. „Ще създам още 22 дка рози, като искам да насадя бяла маслодайна роза и от сорта Радуга, която се ползва за сух цвят и за чай. Ще направя и малка розоварна с едно казанче, за да обработвам продукцията от собствените си градини“, продължава с плановете за бъдещето Зара и не изключва последният да се превърне в туристическа атракция. Още повече, че спътникът й Дамян добре помни старите традиции в розобера с хората, облечени в красивите каравеловски носии, понесли в ранни зори стомни и бъклици към уханните розови градини. Сега семейството му иска да възстанови автентичния обичай и да го представя пред туристи от цял свят. Според Дамян трябва да има разделение на труда в земеделието, защото не може един човек да е производител и търговец. Затова той отговаря за работниците и въпреки летните жеги, и 40-градусови температури, по цял ден е на полето. Незаменим помощник е и Марин, сирачето, което семейството е приютило преди 7 години. „Отгледан съм в Дом „Майка и дете“ в Пловдив и след 18 години ме изхвърлиха на улицата. Завинаги ще запомня датата 7 август, когато Зара ме прие у дома си“, разказва Марин, който дели времето си между работата на нивата и в приюта за бездомни кучета в Карлово.

Семейството не разполага с кой знае каква техника. Има трактор с прикачен инвентар, но пък няма пръскачка и затова се надява, че в бъдеще ще си купи.

„Богат от земята не може да станеш, но тя е майка, която храни, за да живееш един нормален живот. Земеделието е тежък отрасъл, защото е завод на открито, но въпреки това трябва да се работи, а хората, които имат интерес към сектора, да се подкрепят. Трябва все повече млади хора да навлизат в него, защото застаряването на фермерите вече е факт“, коментира Зара докато собственоръчно прави сувенири от розова вода и листенца ароматен цвят.

По думите й нашата държавна администрация трябва да се поучи от опита на съседна Турция. „Там дават финансов старт на младите и отдават земя в дългосрочен план, с над 40-годишен договор, за да могат да направят инвестиции, да печелят. Начинаещите фермери там стартират и с финансова инжекция. Не се изискват подробни и сложни проекти, а само обяснение каква точно култура ще отглеждат, какви разходи ще са необходими и какъв ще е очакваният резултат. Така държавата финансира и дава старт на младите“, обяснява още Зара Клисурова. Тя добавя, че търгува със съседите ни като изнася калеми за разсад. Според нея трябва да има повече изложения, повече контакти с чужбина, с потенциални партньори, с посолствата в другите страни. А нашите задгранични представителства да положат истински усилия за намиране и разширяване на пазарите за българска селскостопанска продукция.

„И в Гърция се разширяват площите с маслодайни култури. Ние изнасяхме разсад за района на Александропулис. Там също създават лавандулови насаждения и докато държавата се заеме сериозно с контрола при търговията с разсад, доста незаконни сделки станаха факт“, коментира председателят на браншовата организация. Според Клисурова статистиката за площите с етерично-маслени култури в България е приблизителна, тъй като много хора, разочаровани от чаканията в поземлените комисии и бюрократичната система, се отказват да декларират земите си. Затова не е ясно колко са насажденията в България.

„Сега не е сигурно дали ще се финансират по мярка 10 от селската програма стари български сортове и това е лошото. Когато даден сектор не е в добро състояние, трябва да има резервни варианти за помощ от държавата. Трябва да има различни финансови механизми, да има преференциални плащания, за да се излезе от тази стресова обстановка. Въпреки ниските изкупни цени, щом фермерите получат помощ, ще имат положителен развой в бизнеса си“, обяснява председателят на Националния съюз на производителите на етерично-маслени култури. По думите й в последните години в сектора навлязоха хора, които нямат опит в тази сфера, като фермерите от Добричко, Хасковско, Петрич, Благоевград, Монтана, Велико Търново и Шумен.“ За тях това не беше традиционно производство, но ниските изкупни цени в зърнопроизводството ги накара да се обърнат към други култури, които да им донесат печалба. И тъй като лавандулата не е претенциозна към почвата и климатичните условия, не се полива, а разходите за производството са много ниски в сравнение с други видове култури, те се насочиха към етерично-маслените“. Така Зара обяснява как нашата страна зае лидерското място в производството на лавандула, изпреварвайки традиционния производител – Франция. Затова вече трета година тя е сред основните организатори на Празника на лавандулата в Карлово, на който кани лектори, експерти, фермери от Гърция и Турция, както и производители на етерично-маслени култури от всички краища на страната.

„Годината не беше добра за розопроизводителите в България.

Необрани рози останаха в градините, защото първо ниските температури забавиха беритбата, но после имаше бум на изцъфтяване. Розоварните се напълниха, хората не бяха подготвени за повече работна ръка, която да обере бързо изцъфтяващия цвят. Получи се задръстване в розоварните. Те се наговориха и цената на цвета рязко падна с 1 лев. После дълъг период от време поддържаха тази цена. С една дума - навсякъде рекет. Рекетира те и този, който бере розите. Работниците започнаха да изнудват розопроизводителите като искаха за килограм обран цвят от 1,20 лв. до 1,70 лв. А когато цената на цвета стигне 3 лв. - ти си вътре. Поставят те в шах. Ако не берат – цветът капе, ако дадеш исканата сума за бране – просто финансово те смачкват. Наложи се хора от Молдова да берат, но вероятно хора с връзки си осигуриха работна ръка чак оттам“, споделя неволите на производителите в Розовата долина Зара Клисурова и с несекваща енергия заявява, че иска да се развива и затова непрекъснато, докато има физически и умствени възможности да работи, ще го прави.

Публикувана в Растениевъдство

Етерично-маслените култури носят много повече финансова полза, но трябва да се отглеждат от сертифицирани семена или разсади, твърди Тодор Кючуков от Биосем Селект

Лили Мирчева

Тази година не бе много благоприятна за розите, които се берат преди останалите етерично-маслени култури. Част от розови градини останаха необрани заради ненормално разцъфтяване на розите. Досега не сме имали такава розова година, коментира Зара Клисува, председател на Националния клонов съюз на производителите на етерично маслени, маслодайни и енергийни култури в България за в. „Гласът на фермера“. По думите й много от розопроизводителите закъсняха с прибирането на цвета. От голямо значение е кога е бран розовият цвят, коментира още тя. Ако е събиран по хладно, той има хубав рандеман и от 3 тона рози може да се ще получи един 1 кг масло. Ако обаче розите се берат когато вече не са росни, тогава може да стигне до 3.500 до 4 тона за 1 кг розов цвят, обяснява Клисурова.„Същевременно се получи и стрес в цената на розовия цвят. В началото тя беше добра, а в пиковият момент цената спадна и се задържа така през целия период на розобера. Към финала отново леко се покачи. Специално при нас реколтата е приключена. Мога да кажа, че въпреки трудностите, тази розова година не беше лоша относно съпоставката добив-цена“, добави Зара Клисурова.

Едновременният и бърз цъфтеж тази година се сблъска с остър недостиг на работна ръка. Но това е друга тема за българските фермери, които търсят различни пътища и експериментират в търсене на доходоносни култури.

След розите и лавандулата дойде пикът в отглеждане на маточината. Само за година заявените площи с маслодайната култура са се увеличили три пъти, сочат данните на земеделското министерство. През 2016 г. в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) са заявени около 1 000 ха с маточина от 333 земеделски стопани, като през 2015 г. площите са 393 ха и са заявени от 210 земеделски стопани. 

 „Цената на килограм масло от маточина започва от 1400 и стига до 2000 евро“, коментира Зара Клисурова. По думите й много от стопаните, които се занимават с зърнено-житни култури са се преориентирали към гледането на маточина, заради ниските изкупни цени на зърното. Но необходимостта на растението от поливане накара много фермери бързо да загърбят поредния експеримент. Последваха я други култури - мащерката, гераниума, салвията и т.н.

„Много от земеделските производители в Северна България се насочиха към отглеждането на лавандула в последните години. Сега има има интерес към отглеждането на редица билки като лайка, бял равнец, резене. Според мен маточината е новият хит на пазара на етерично-маслените култури“, обясни Никола Младенов, земеделски производител от Левски.

По думите му лавандулата се гледа по-лесно от розата и маточината, но сякаш билката взема превес през последните две години. Пазарът на маточина е като при всяка една от етерично-маслените култури. Търси се изключително в чужбина във фармацевтичния сектор, в сектора на козметиката и т.н“, коментира още той.

Освен това привлекателната изкупна цена на маслото от маточина допринася за големия интерес, казва фермерът. „От една година, един килограм масло от лавандула, за първо качество, се търгува от 80 до 100 евро / кг. Цената на маслото от маточина достига до 4 000 лв. / кг, което се равнява на 2 хил. евро. Като тук трябва да имаме предвид, че самата преработката на суровината отнема два часа“, сподели Никола Младенов.

„Всичко, което почива на ентусиазъм е обречено рано или късно на провал. Не може, защото хикс реализира добри печалби още сто човека да започнат да гледат маточина без изобщо да имат опит в това“, коментира Николина Узунова,изпълнителен директор на Националната асоциация Етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК).

Поредният хит в земеделието е отглеждане на билки по биологичен начин, съобщи Тодор Кючуков от Биосем Селект. Той предупреди, че етерично-маслените култури носят много повече финансова полза, но трябва да се отглеждат от сертифицирани семена или разсади. Според Кючуков в последната година се забелязва сериозно търсене на семена и разсади от римска лайка, безсмъртниче и маточина. Но той предупреди, че етерично-маслените култури трябва да се отглеждат от сертифицирани семена или разсади. Неговият опит се потвърждава и от търсенето на семена и разсад от турски фирми. В южната ни съседка отчитат все по-голямо търсене на такива култури и затова пазарът на семена у нас се раздвижи сериозно през последните една-две години.

Публикувана в Бизнес

В нашата страна се сеят предимно рози и от тази култура има около 40 хиляди декара насаждения. Лавандулата все още е нова култура и ние сме в процес на подбор на най-добрите сортове, казва Ниази Гиргин, член на Търговската камара на Турция

- Г-н Гиргин, на какво се дължи вашия интерес към България?

-Спрямо Турция вашата страна е много напред в отглеждането на етерично-маслени култури като лавандула, роза, лайка. Аз съм много доволен, че обменям опит с българските си колеги. Ние изкупуваме разсад от лавандула и го пласираме в Турция. Много съм доволен и от съвместната работа с Института по розата в Казанлък.

  • Какъв е интересът в Турция към отглеждане на етерично-маслени култури?

  • Много голям в последно време.

  • Как турската държава подпомага производителите, отглеждащи етерично-маслени култури?

  • В Турция това са все още нови култури. Държавна помощ в този сектор има, но не е голяма. Примерно на всеки декар се дават по 200 лири. Подпомагат се и разходите, направени от стопаните за гориво. Но когато една култура стане популярна, тогава държавата взема решение как да помогне фермерите. Примерно сега в Турция има силен износ на царевица и държавата се опитва да стопира производството й. Примерно сега се подпомага по-сериозно оризът и това е държавна политика за стимулиране на дадено производство.

  • Имате ли представа колко площи са засети с етерично-маслени култури в Турция през тази година?

  • Площите са много и непрекъснато се увеличават. Сеят се предимно рози и от тази култура има около 40 хиляди декара насаждения. Лавандулата все още е нова култура и ние сме в процес на подбор на най-добрите сортове, виреещи у нас. Но пак ще кажа – България е много напред в отглеждането на етерично-маслени култури, включително и като специалисти, и като машинен парк.

  • Само български семена за етерично-маслени култури ли купувате или търсите и в други държави?

  • Само български. Ние търсим все повече български производители на семена и разсад, за да сключваме договори.

  • Вероятно поддържате връзки с Българската стопанска камара и оттам също намирате контрагенти в бизнеса си?

  • Да, двете ни стопански камари работят съвместно много добре. Така намираме и нашите български съдружници. Стават 22 години откакто работим заедно с българския бизнес и засега сме много доволни от контактите си.

Публикувана в Бизнес

Лавандулата, маточината и лайката ли хранят народа, или зърното, пита председателят на добруджанската земеделска кооперация „Победа“ Георги Маринов

Лили Мирчева

Земеделска кооперация „Победа“ в едноименното село, близо до Добрич, неведнъж е получавала отличия за добрата си работа. А за да те удостоят с такъв приз добруджанци, означава, че наистина тук царят ред и че усърдният труд се възнаграждава с добри резултати. Последното отличие на кооперацията е за най-добри финансови резултати през 2015 г., но много държавници са идвали от София, за да открият жътвата тук - министър-председателят Симеон Сакскобургготски, президентът Георги Първанов и земеделският министър Мехмед Дикме…

„Не искам да се изхвърлям много, но всичко е работа и самите резултати показват - през 2000 г. бях удостоен със званието „Председател на годината“, през 2003 г. - също, бившият земеделски министър Венцислав Върбанов също ме е награждавал. Има неща, които съм постигнал, благодарение на упорит труд“, споделя Георги Маринов.

Кооперацията е специализирана в областта на зърнопроизводството и отглежда на 18 хил. декара основно рапица, пшеница, слънчоглед, царевица, грах, нахут. Затова и компанията Пионер-България избра за терен нивите, стопанисвани от кооперацията, да представи всички хибридни сортове рапица от своето портфолио.

„Имаме 1225 дка, в които отглеждаме най-новия хибрид рапица на „Пионер“. Тя е с хубава масленост и дава голям добив. Миналата година изкарахме по 400 кг от дка от хибрида, но после нещата зависят от реализация, т.е. от цената, на която я търгуваме“, казва Маринов. Миналата година продажната цена беше 800 лв. на тон и стопаните бяха доволни от крайния резултат. При това рапицата е много добра основа при сеитбооборот за пшеница, тъй като се държи като бобова култура, споделя опита си зърнопроизводителят. „Рапицата е като малко дете – иска много гледане. Има осем мероприятия при отглеждането й и дори е по-скъпа за производство, отколкото пшеницата. Ако се изчисли икономически, тя е скъпа, защото се прилагат много фунгициди, но пък крайният резултат е добър. Сега и при пшеницата, и при рапицата всички мероприятия вече са приключени и стопаните очакват добри резултати, но всичко зависи и от времето до жътвата.

„От 1992 година съм начело на кооперацията. Имам много стаж и вече знам в кое поле - колко камъчета има и какви плевели, къде се ражда хубава царевица, слънчоглед, пшеница… Много са сложни нещата. Земеделието е хубаво, когато го обичаш и си работлив. После трябва да научиш твоите подчинени да знаят всичко – иначе не става. Трябва да се обучат кадри, да има добро заплащане“, споделя опитният ръководител. По думите му все още има какво да научи в занаята, защото няма човек, който да е научен. Иновациите в земеделието искат много учене, много разбиране и усвояване, да си на място си, за да видиш как стоят нещата. Иначе визуално да минеш само с джипа, без да спираш , за да разбереш това растение болно ли е, какво му трябва - не го разбирам“, казва Маринов.

Прекрасният добруджански чернозем винаги се отплаща добре. „Няма лоша земя, има лоши изпълнители. Някои се оплакват, че почвата им не била добра – няма лоша земя, всичката е хубава. Но иска много работа, много поддържане. Е, очаквам наследниците ми да продължат делото. Дъщеря ми е завършила аграрна икономика, после в Пловдив – растителна защита. Здраво пое нещата и ще й помагам“, споделя още Георги Маринов. От опита си знае, че сегашната мода в житницата на България да се сеят лавандула, маточина, бал равнец и други маслодайни култури, се прави заради голямата печалба.

„Бил съм в Западна Европа и там колегите споделиха, че хумусът в почвата е само 20 см. Затова сеят много рапица, лавандула и пшеница. А нашата земя е богата, но пък субсидиите от еврофондовете донякъде изкривиха нещата. Много пари се дават за биопроизводство и затова фермерите се насочиха към него. Аз питам - каква е разликата между лавандулата и маточината, за които се взема по 100 лв. субсидия на декар, а за другите култури се получава по 30 лв.? За мен това не е редно. Лавандулата, маточината и лайката ли хранят народа, или зърното? Има си старо правило: пшеницата е за хляб, царевицата – за фураж, слънчогледът – за олио. Сега зависи какво ще реши парламентът, но очаквам още много въртележки. Аз съм ходил в много страни на Запад, включително и в Америка. Там не се позволява един фермер да притежава повече от 10 хиляди декара земя. Но там има закони, които важат за всички поравно“, коментира Маринов. Според него земеделието в България може да поеме в правилна посока, ако нещата се тръгнат отгоре- надолу. „Ние отдолу го правим, но има много неща, които ни спъват. Много проверки се правят за субсидиите и вече ставаме повече чиновници, отколкото земеделци. Няма ясни позиции в земеделското министерство какво точно трябва да се направи с кооперациите. Ние като по-стари кадри все още държим нещата така, както трябва да е в сектора, но когато дойде младото поколение, което гледа само печалбата, нещата ще се променят. Сега има много по-голяма свобода за работа, но няма и кой да контролира процеса. Сега всеки иска да стане арендатор и няма нищо лошо в това, защото когато е твое, мисленето и друго. Там правиш много разходи и очакваш печалба, докато в кооператива собствениците много-много не са заинтересувани какво ще стане. Те искат само в края на годината хубава рента и нищо друго. В Добруджа се борят за земя и всеки лев рента е борба“, казва опитният земеделец.

Но най-лошото е, че и бъдещето не е радостно. Според него големите фермери ще смажат малките и средните. Земеделецът съветват управляващите да обърнат повече внимание на селските райони, за да останат хората там. Нещо повече – да се създава работна ръка. „За всеки има място под слънцето, стига да работи, както трябва да бъде и да е толерантен към държавата“, категоричен е добруджанският фермер Георги Маринов.

Публикувана в Бизнес

Детско шоу с участие на Феята на лавандулата и Царицата на розата откриха празника на лавандулата в Карлово. Шоуто на Еньовден бе част от Фестивала на етерично-маслените култури, който се проведе в рамките на два дни в подбалканския град.
Ден преди това се проведе научна конференция за етерично-маслените култури, на която присъстваха производители от цялата страна, учени и гости от чужбина. 

На 24 юни   Лавандуловата фея и Царицата на розата посрещнаха  гостите на Карлово. Празникът продължи с песни, танци и весело настроение. В програмата участваха: деца от ДГ „Васил Левски“, ДГ „Светлина“, ДГ „Първи юни“, ДГ „Слънце“, ДГ „Зорница“ и ДГ „Гина Кунчева“. С индивидуални изпълнения се изявиха Сиана Каканашева с музикален педагог Анита Илиева, Божидара Бодурова и Ангел Кръчмаров от ДГ „Слънце“. Лавандуловото шоу завърши с шествие на децата от всички детски градини заедно с Феята на лавандулата и Царицата на розата. 
   По повод Фестивала на етерично-маслените култури, който се организира за трети пореден път от община Карлово, на площад „20-ти юли“ е представена Алея на лавандулата с арт ателиета и изложения на производители.
Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта