За подготовката на овощните растения за понасяне на неблагоприятните зимни условия особено важно е нормалното протичане на фенофазите на узряване на тъканите и запасяването им с пластични вещества, листопада и закаляването. Периодите на вегетация и относителен покой не са рязко разграничени един от друг и при смяната им в растенията настъпват промени, които ги подготвят за постепенното преминаване от един период в друг. През периода на преход от вегетация към относителен покой, започващ най-често с масовото опадане на листата, протичат процеси на закаляване на овощните растения – значително отслабва газообменът през кората на едногодишните прирасти, понижава се интензивността на дишането и транспирацията; протича хидролиза на скорбялата, намалява се водното съдържание на тъканите, а вискозитетът им се увеличава. Ето защо, студоустойчивостта на дърветата е различна през отделните периоди от годишния им цикъл на развитие – тя е най-малка непосредствено след листопада, постепенно се повишава и достига максимума си най-често през декември – януари по време на големите студове. След това устойчивостта на студ постепенно намалява под въздействието на макар и краткотрайните повишавания на температурата и по този начин дърветата стават по-чувствителни на измръзвания с приближаването на началото на вегетационния им период. Това е причината за големите повреди, които се причиняват от повратните студове през март – април.  

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Приспособяването на дърветата към ниски температури се извършва още в края на лятото и началото на есента, когато вегетацията приключва, листата опадват и растенията преминават към покой. След прибирането на плодовете в растенията се натрупват резервни хранителни вещества, които благоприятстват растежа на кореновата система, узряването на дървесината и повишават устойчивостта им към ниски температури през зимата.

За преодоляване на неблагоприятните климатични условия през зимата, растенията са изградили своеобразен механизъм за защита. Той се изразява в преминаване на растителния организъм от вегетация в период на покой, характеризиращ се със спиране на растежа и фотосинтезата, и значително отслабване на дишането и обмяната на веществата. Видимо периодът на покой започва с листопада и завършва с разпукване на пъпките. Окапването на листата през есента е едно от приспособленията за презимуване, което предпазва дървесните видове от прекомерно изпаряване.

Критична температура през дълбок покой, над която се наблюдават поражения при овощните видове у нас:

Ябълка -29°С, Круша -25°С, Дюля -23,-25°С ,Слива-27°С , Праскова-20°С, Кайсия-25°С, Череша   -24°С,   Вишна-28°С, Орех -28°С, Смокиня -15°С, Нар -15°С, Актинидия -15°С, Бадем -20°С, Райска ябълка         -21°С , Маслина -9° С  .

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Черните листни петна по розата са често срещано заболяване при умерено топло и влажно време с роси и превалявания.

Черните листни петна са гъбна болест, която се разпространява най-напред в долната част на растението. През втората половина на лятото по горната страна на листа се появяват едри закръглени червени, по-късно кафяви до черни петна. Около петната листата жълтеят и при силно нападение последва ран листопад. На розите остават само младите листа. Развитието на нови листа от спящите пъпки силно изтощава растенията и ги прави силно чуствителни към студа.

За да се избегне нападението от тази болест е нужно розите да се засаждат на проветриво място, редовно да се извършва резитба.

При първи признаци се третира с препарати, съдържащи цинк и мед. Лечението обикновено се прилага в края на сезона, през есента - пръска се с 3% железен или меден сулфат, като дозировката е 30 г за 10 л вода.

Друга болест, която се развива при повишена влажност е сивото гниене. Болеста се разпространява чрез въздуха, водни капки, почва заразени части от растение.

Сивото гниене напада бутоните и цветовете, рядко леторастите. Върху нападнатите участъци се появява кафяво напетняване. Бутоните или не се разтварят или дават деформирани цветове. Листата жълтеят и опадват.

За да се избегне болестта е необходимо розите да се предпазват от преполиване, както и да не се допуска гъсто засаждане.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

За подготовката на овощните растения за понасяне на неблагоприятните зимни условия особено важно е нормалното протичане на фенофазите на узряване на тъканите и запасяването им с пластични вещества, листопада и закаляването. Периодите на вегетация и относителен покой не са рязко разграничени един от друг и при смяната им в растенията настъпват промени, които ги подготвят за постепенното преминаване от един период в друг. През периода на преход от вегетация към относителен покой, започващ най-често с масовото опадане на листата, протичат процеси на закаляване на овощните растения. Те се изразяват в:

. отслабване на газообменът през кората на едногодишните прирасти;

. понижаване на интензивността на дишането и транспирацията;

. намалява се водното съдържание на тъканите и се увеличава вискозитетът им.

РАЗЛИЧИЯ В СТУДОУСТОЙЧИВОСТТА ПРЕЗ ГОДИНАТА

Студоустойчивостта на дърветата е различна през отделните периоди от годишния им цикъл на развитие – тя е най-малка непосредствено след листопада, постепенно се повишава и достига максимума си най-често през декември-януари по време на големите студове. След това устойчивостта на студ постепенно намалява под въздействието на макар и краткотрайните повишавания на температурата и по този начин дърветата стават по-чувствителни на измръзвания с приближаването на началото на вегетационния им период. Това е причината за големите повреди, които се причиняват от повратните студове през март-април.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 18 Януари 2018 15:30

След листопада, всичко се вижда

Високите температури през декември и хубавото време дадоха възможност да се направи ревизия на дърветата и храстите. Още веднъж да преценим – имат ли нужна от помоща ни. След опадането на листата най-добре се виждат сериозните, но не достатъчно видими до момента проблеми по дръвчетата.

ПАРАЗИТИТЕ НАПАДАТ ГЛАВНО СТАРИ И БОЛНИ ДЪРВЕТА

Късно наесен по стъблата на съхнещите костилкови дървета се появяват плътни копитообразни подобни на шапки гъби. Прахановата гъба е паразит по диворастящи и културни широколистни дървесни растения, но не напада младите и силни дървета, а по-старите и болнавите. Когато спорите на гъбата попаднат на "жива" рана по кората или по още незаздравялото място от някой наскоро счупен клон, те покълнват и от тях израстват хифи.

ГЪБИТЕ РАЗРУШАВАТ ДЪРВЕСИНАТА

От хифите (вегетативното тяло на гъбите) се развива мицел, който постепенно прониква в дървото, докато достигне дървесината. Веднъж загнездил се в нея, мицелът започва да я разрушава, за да се храни. Хифите му отделят вещества, които я разтварят и дървесината загнива. Когато мицелът се охрани добре, на различни места по стъблата и клоните на нападнатите дървета започват да се образуват едно след друго плодните тела на паразитната гъба с форма на копито. Такива дървета, ако са нападнати масово, загиват на корен или стават жертва на бурите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако искате сами да размножите лозички в двора си чрез директно засаждане с лозови пръчки е нужно да си съберете така наречените резници.

Събирането на резници става, когато листопадът е приключил. Някои ги събират и зимата, но е по-рисковано, защото пъпките може да измръзнат.

Изберете лози с предпочитания от вас сорт. Изрежете от тях добре развити узрели пръчки - да са дебели над 6 мм, ако са много по-дебели, ще сбъркате. Нарежете ги с дължина 35-40 см като под долното коляно оставите 2 см от междувъзлието. Ако по тях има мустаци и колтуци ги почистете с ножица. Навържете ги на снопче, напишете на етикетче сорта, защото може да го забравите. Наредете ги вертикално, заровени до 10 см във влажен пясък, в изба или килер, където температурата да е между 3 и 8°С. Проверявайте редовно дали пясъкът е влажен, ако се наложи го полейте.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Независимо, че след листопада дръвчетата встъпват в покой, голяма част от техните врагове - болести и неприятели, остават по тях. Някои, за да презимуват, други, за да продължат вредната си дейност - акари, щитоносни и листни въшки, плодови червеи, струпясване и брашнеста мана, монилия (кафявото гниене) и др.

Оголената корона на дръвчетата позволява по тях да се забележат всички тези вредители и да се отстранят механично. Това става чрез остъргване на старата и напукана кора, унищожаване на яйчни или гъсенични купчинки, отрязване на заболели клонки до здрава тъкан. Съберете останалите по дървото болни или червиви плодове. Изрязаните и събрани материали се отделят настрани и унищожават чрез изгаряне.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 20 Октомври 2017 10:47

Октомври – месец на листопада

В началото на месеца дърветата и храстите са все още облечени в разноцветни одежди. Но с всеки изминал ден листопадът се усилва. В градините става все по-светло и по-просторно.

Листопадът е нормален физиологичен процес, свързан със стареенето на листата. Благодарение на него растенията се подготвят за зимата. Листопада не е по едно и също време не само при различнете видове, но и при различните дървета от един и същи вид. Зависи още и от индивидуалните особености на всяко растение.

На срока на опадването на листата влияят възраста и състоянието на дърветата и храстите.

. При младите дървета листата опадват значително по-късно, отколкото при плододаващите.

. При болните дървета, нападнати от различни гниения, гъбни, ракови заболявания, а така също и с механични повреди, листопадът настъпва много по-рано отколкото при здравите.

. Ако дърветата са поливани обилно през август-септември, тогава листопадът се забавя, което не е много добре за дръвчетата. В такъв случай растението не се е подготвило навреме за зимата и едни ранни студове са опасни за дървета с неопадали листа - възможни са пречупване на клони под тежеста на снега, в резултат на широката листна повърхност, която задържа повече сняг.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Листопадът е начин за приспособяване на растението към условията - не само към студа, но и към сухо време през зимата. Ако дърветата останат да зимуват с листата си, те биха загинали не от студ, а от суша, тъй като изпаренията на водата от листата не се прекратява, а постъпването на вода в растенията е спряло почти напълно. Така например в тропичните и субтропични страни с почти постоянна висока температура, но с колебания във влажността, при настъпване на сухия период през годината при дърветата настъпва листопад.

ЛИСТОПАДЪТ ДЕЙСТВА „ОЧИСТВАЩО” НА РАСТЕНИЯТА

Листопадът има и друга, много важна роля. Той помага за отделянето на големи количества различни минерални соли, които са натрупани в листата до есента и са вредни за растението. През цялото лято листата натрупват значително количество минерални вещества, а в същото време протича и усилено изпарение. За сметка на тези изпарения от тях, от почвата се засмуква нова влага чрез корените. Водата от почвата не е чиста, а с разтворени в нея соли. Тези соли достигат заедно с водата до листата, част от тях се използват за хранене на растенията, а останалата не се усвоява (тя е излишна) и се натрупва в клетките на листата. Така че, листопада се явява, необходимо условие за нормалния живот на растението, освобождавайки го от излишните натрупвания в листата. Листопадът зависи не само от външните, но и от вътрешните условия и е жизнено необходим за живота на растенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Гъсениците на златозадката повреждат ябълка, круша, слива, череша,вишна, дюля, слива, офика, глог и още многохрасти и горски видове.

Златозадката зимува като гъсеница от трета възраст в гнезда по върховете на дърветата.Оплетените зимни гъсенични гнезда обхващат няколко повредени листа обвити с белезникавосива паяжина. Гнездата са прикрепени здраво по върховете на младите леторасти и се забелязват отдалече след листопада. Зимуващите гъсеници издържат на температури до -35ºC.

Напролет с разлистването на дърветата, дори и по-рано, когато набъбнат пъпките, гъсениците напускат гнездата и изгризват листата на дърветата. При захлаждане на времето гъсениците се събират на купчинки върху старите си гъсенични гнезда. В края на живота си гъсениците започват да живеят самостоятелно.

Пеперудите се появяват в края на юни и летят до края на юли.

През невегетационния период трябва да се правят обследвания на овощните дръвчета и при откриване на гнезда, те да се изрязват и изгарят.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта