300x250 static

След като сте спазили правилата за подходящото време, преди самото присаждане, си подгответе калемите.

. Отрязвате леторасти от желания сорт, които да отговарят на степента на развитие (дебелина) на подложковите леторасти

. След това ги нарязвате на калеми с по една пъпка, като най-подходящи са тези с току-що развити летни пъпки. Отрезът се прави така, че над пъпката се оставят 2-2,5 см, а под нея цялото междувъзлие

. До момента на присаждането калемите поставяте в съд с вода. След това премахвате всички листа, колтуци, реси и мустаци от летораста, върху който ще сложите калема. Чрез опипване с ръка се намира мястото на летораста, където вдървесинената част преминава в невдървесинена и точно там се прави кос отрез. Той трябва да е от страната на пъпката, а дължината му трябва да е два пъти по-голяма от ширината

. След това вземате от нарязаните предварително калеми и на разстояние 0,5-1 см под пъпката правите същия отрез, както при подложката, така че двата отреза да съвпаднат

. Готовият калем се поставя веднага върху подложката, така че отрязаните части да се покрият напълно. Ако това не се получи с първия калем, правите отрез на нов калем, докато успеете

. Присаденото място увивате с памучен конец, който не се завързва, а само се усуква

. Ако присаждането е на приземно отглеждани лози, присаденото място се привързва към колче, а ако е на високостъблени лози с конструкции, привързването се прави на подходящо място, така че присадникът да е защитен от вятъра.

. Ако присаждането е сполучливо, след две-три седмици превръзката се разхлабва в зоната на спойката, а след пет-шест седмици се премахва

. Ако присаждането на зелено е било върху дивачка и са се прихванали повече от един калем, есента се оставя само един, а другите се премахват от дъно (те могат да се вкоренят отделно)

. Оставеният на дивачката калем се привързва към колче и след листопада се „потапя“ в изкопана за целта дупка, така че мястото на присадката да остане на повърхността на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Горещата и влажна пролет оказа влияние върху развитието на маната и за първи път за последните 10 години маната се върна по-късно в лозята на Ардеш, Южна Франция. Такова е положението в цяла югоизточна Франция.
Последната разрушителна еmrфитотия от мана в този регион е регистрирана през 2008 г. Лозята в районите Еро, Гар, Вар, Воклюз също силно пострадаха от маната.
Пролетта е била толкова дъждовна, "почти тропическа", че количеството на патогена бързо нараства. Водата и топлината също са допринесли за развитието на маната дотолкова, че превантивното лечение вече не е било достатъчно. Всички пръскания са били увеличени, в допълнение към конвенционалните, органични препарати, но това не било достатъчно за борба с патогена. Непрекъснатите валежи във всички региони са изнервили лозарите. Нападението от мана е било голямо и на лозарите им се наложило да жонглират, за да намерят прозорци за пръскане. В много лозя е било трудно придвижването на машините по редовете. Двойното количество на валежите през юни в сравнение със средните дългосрочни данни са идеалните условия за развитие на късната мана.
Разпространението на маната обаче е неравномерно в районите и често е пропорционално на честотата на пръскане на лозята. На листата, лесно се вижда "мазното петно". Това петно, което има цвят от жълто до червеникаво-кафяво се разпростира и по гроздовете и някои от тях изсъхват напълно. Зърното не може да расте и да се развива правилно.
Понастоящем стабилното слънчево време допринася за спирането на разпространението на болестта, но нови дори и леки дъждове са достатъчни, за да съживят избухването на маната. Ето защо лозарите и винопроизводителите внимателно следят всички метеорологични прогнози.

Трябва да отбележим, че ситуация и в България е същата. Въпреки многократните третирания в много лозови масиви има масово нападение от късно развитие на мана. Тя се овладява трудно поради честите и проливни дъждове, които не позволяват влизане в лозята. Високата атмосферна влажност пък е предпоставка и за развитие на брашнеста мана, както и на сиво гниене. Предвид сложната агрометеорологична обстановка гроздовата реколта тази година трудно ще бъде опазена.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Сивото гниене по гроздето се причинява от гъба, която напада освен лозата и ягодите и малините. Явява се в хладна пролет по цветовете и дръжките на току-що оформени зърна и дори по нежните леторасти. Покрива ги със сив, плесенов налеп като предизвиква тяхното загиване.

По гроздето първите признаци на сивото гниене са светлокафявите петна по кожицата, която твърде лесно се свлича и месото се оголва.

Болестта напада гроздето през целия вегетационен период, дори и по време на гроздобера, когато има висока атмосферна влага и по-ниски температури, благоприятни за развитието му.

Най-подходящите моменти за пръскане са: след цъфтеж, преди да се затвори чепката, при прошарването (начало на зреене) на гроздето и 20 дни преди пълното узряване.

Публикувана в Овощната градина

За всяка фаза от развитието на лозата се изисква определено съотношение на хранителните елементи. В началото на вегетацията тя се нуждае от повече азот. По време на цъфтежа и нарастване на зърното е необходим фосфор, а при зазряването рязко падат нуждите от азот и се увеличават тези от калий и фосфор. От тук следва, че ролята на всеки хранителен елемент в определен момент на развитие на лозовия храст не трябва да се подценява. Растенията трябва да се обезпечават с нужния елемент в конкретния момент и в необходимото количество. Това максимално намалява риска от напукване на зърната.

При високата влажност оидиумът нанася големи повреди

Оидиумът или брашнестата мана напада всички части на лозата - листа, леторасти, гроздове, докато са зелени. Характерно за тази болест е, че не прониква във вътрешността на тъканите.

При силно нападение ципата на зърната изгубва еластичността си, докато вътрешността продължава да расте. Такива зърна се напукват и семките им се откриват.

При десертните сортове като Болгар и други нападнатите гроздове добиват много лош външен вид и не са подходящи за консумация в прясно състояние.

Когато главината е силно нападната се усеща миризма на мухъл.

Болестта се развива много добре в години като настоящата с много дъжд и висока атмосферна влажност.

Оидиумът се появяви през юни и през юли почти в цялата страна по гроздето. Когато гроздете започне да зрее, то не се напада от оидиум.

При нападение от оидиум подходящи са следните фунгициди: Акоидал ВГ – 0,25%, Байфидан 250 ЕК , Динали 090 ДК, Козавет ДФ, Кумулус ДФ. За съвместна борбаи с мана по лозата Строби ДФ, а за борба с мана, оидиум и сиво гниене – Фолпан 80 ВДГ, Шавит Ф 72 ВДГ.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Азот

Азотът усилва растежа, следователно той е елементът, който задава на клетъчно ниво увеличаването на размерите. Така при засилено азотно торене, се засилва растежът на леторастите, на междувъзлията. Азотът помага за натрупването на повече влага в тъканите и клетките. Зърната са по-воднисти, понижава се захарността не толкова за сметка на количеството въглехидрати, колкото за сметка на понижаване на тяхната концентрация. Това се наблюдава особено при обилно поливане или силни дъждове в периода на зреенето. Освен това при мускатните сортове се наблюдава намаляване на мускатовия вкус. В същото време, способствайки за увеличаване обема на меката част на зърното, азота не увеличава дебелината и размера на кожицата на зърното. Т.е. обвивката (ципата) се разтегля, но се намалява и здравината й.

Особенно силно това се проявява, ако преди поливка или дъжд е имало продължително засушаване. Освен, че увеличава обема на зърното за сметка на меката му част, увеличавайки водното съдържание на зърното, азотът задържа повишаването на концентрацията на захари, увелечавайки и срока на зреене.

Фосфор

Фосфорът е хранителен елемент, който спомага за делене на клетките, оттам се увеличава и размера на зърното. Но освен увеличаване на меката част на зърното, елемента спамага и за увеличаване на дебелината на обвивката (ципата), а от там се увеличава и здравината й. Фосфорът дава и интензивността на окраската. Това обяснява и факта, че сортовете с оцветено зърно, с повече натрупан фосфор, са по- устойчиви на напукване на зърното.

Калий

Калият регулира постъпването на влага в тъканите и клетките. Благодарение на него лозовите храсти понасят по-леко дефицита на влага в почвата при по-продължителни засушавания. Това е благодарение на режима на разход на влага, който калият регулира. В периода на дефицит на влага калият задържа процеса на транспирация (изпаряване) - намалява разхода на влага, а при преовлажняване задържа постъпването й. В същото време калият задържа увеличаването на обема на меката част на зърното, за разлика от азота и не изменя дебелината на обвивката.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Хлорозата е незаразно заболяване. Причинява се от недостиг на желязо в почвата. Желязо може да има и в излишък, но то да е в неусвоима форма. Това е характерно за варовитите почви. Там калциевият карбонат го свързва в химични съединения, които не се разтварят във вода и не могат да постъпят в растенията. А желязото играе важна роля в образуването на хлорофила, на който листата дължат зеления си цвят. Ето защо болестта видимо се изразява в това, че листата са бледожълти, а понякога и съвсем избледняват. Болестта се проявява по-силно в дъждовни години. Младите лози са по-чувствителни отколкото старите.

Страдащите от хлороза лози пускат по-малко реса, гроздовете и зърната са по-дребни, добивът е по-нисък. Леторастите не успяват да се запасят добре, не узряват достатъчно и стават по-податливи на измръзване, лозите имат по-кратък живот.

Химическата борба с хлорозата се състои в осигуряването на желязо във форма, в която може да се усвои от растенията. Има микроторове, които може да се внасят като листно подхранване през вегетацията. Добре е това да става при облачно време или привечер, за да може листата да погълнат разтвора.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако сте решили да смяните сорта на лозата, това може да стане чрез присаждане на зелено. Средата на юни, а за по-високите места и до края на месеца е най-подходящото време за тази операция.

От самото име на операцията – зелено присаждане, става ясно, че се работи само със зелени части - зелени леторасти и зелени калеми. Най-често прилаганият начин за този вид присаждане е т. нар. обикновена копулация.

На главината или лозата, на която сте решили да смените сорта, първо се прави филизене – отстраняват се от основа излишните леторасти. Оставят се само 3-4, които са добре развити и разположени на подходящи места, на които ще се присадят калемите от избрания сорт. За да се ограничи изпарението на влага от оставените леторасти и за да се увеличи сокодвижението в тях, няколко дни преди самото присаждане те се обезлистват напълно.

След като имаме избрания сорт, подбираме от него леторасти, които са със същата дебелина, каквата имат леторастите на подложката. Калемите се нарязват с по едно око (лятна пъпка), като над пъпката се оставят около 2 см от зеления летораст, а под нея – почти цялото междувъзлие (до долната пъпка). Пъпката, която избираме трябва да е едва забележима в пазвата на листа. Листът, който е от възела на избраната пъпка се съкращава (с ножица), като от листната петура се оставя не повече от една трета. След нарязването калемите веднага се поставят в съд с вода, за да не завяхнат до момента на присаждането.

С овощарско ножче първо се прави полегат отрез на летораста от подложката. Той трябва да е на 50-60 см от основата на летораста и се прави на междувъзлието от страната на последната пъпка. По същия начин се прави подобен (огледален) отрез и на калема под окото. Отрезите трябва да се правят с едно движение, за да са гладки и така, че при допирането (копулацията) да образуват едно цяло. Затова е необходимо дебелината на подложката и калема да е еднаква. За да постигнете възможно най-съвършени отрези за оптимално напасване на двете части, може да потренирате с леторастите, които сте отстранили при филизенето.

След като напасвате калема върху подложката присаденото място се превързва с памучен конец, чийто краища не се завързват, а се усукват. По същия начин облагородете и останалите предвидени леторасти на подложката.

За да направите присадения летораст устойчив на вятър и други неблагоприятни въздействия го превържете на 1-2 места към опорно колче. Конецът, с който е превързана присадката се премахва 2-3 седмици след присаждането.

От прихванатия калем още същото лято ще се развие летораст. За него се полагат всички грижи, които изисква лозата – привързване, поливане, пръскане срещу болести и неприятели. Основна грижа е и редовното почистване (отстраняване) на леторастите, които ще покарат от пъпките по летораста на подложката.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Късовъзлието по лозата бива три вида: типично късовъзлие, жълта мозайка и пожълтяване на нерватурата.

Вирусът, причиняващ типичното късовъзлие силно редуцира растежа, развитието и продуктивността на лозите. Листата обикновено издребняват, деформират се и имат асиметрична форма (силно изразен опашен вряз и назъбена периферия). Нерватурата е гъсто разположена, при което при някои сортове листата придобиват формата на ветрило. Скъсяването на летораслите понякога е толкова силно, че се наблюдават т. нар. двойни пъпки. Листата се разполагат нагъсто по протежение на леторастите. Лозовите растения нападнати от вируса имат закържавял и втрънчен вид. Характерно е, че гроздовете на болните лози са малки, с дребни и неоплодени зърна.

Не са редки случаите на измръзване на цели главини на лозите, болни от късовъзлието по лозата.

Някои щамове на вируса на късовъзлието причиняват и т. нар. жълта мозайка. Появява се върху най-долните лозови листа под формата на интензивно жълти петна (от май до края на юли) и силна асиметрия на нерватурата на листата.

Третата група от щамове на късовъзлието на лозата причиняват образуването на хромово жълти линии по нерватурата на листа (пожълтяване на нерватурата), деформация и асиметричност на листа. Признаците на болестта по листата се проявяват през юни и могат да се задържат до края на септември. От пожълтяването на нерватурата страдат ниско разположените листа на лозовото растение.

Причинителят на късовъзлието по лозата се съхранява в тъканите на болните лози, а се разпространява при присаждане (със заразени калеми или подложки) или чрез почвените нематоди. Твърди се, че вирусът може да се пренася и механично, чрез сок от болни лозови растения, останал по ножицата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Брашнеста мана или т.нар. оидиум е сериозна болест, която напада листата, леторастите и особено силно гроздовете.

. Чувствителността на лозята спрямо брашнестата мана зависи от сорта.

. Топлото време с висока относителна влажност на въздуха благоприятства развитието на болестта.

. Успоредно с пръсканията за болестта мана ви препоръчваме да извършите и предпазно пръскане срещу брашнестата мана.

За ваше улеснение може да ползвате препаратите, които действат и срещу двете болести - мана и брашнеста мана – Кабрио ТОП, Куадрис 25 СК, Шавит Ф 72 ВДГ.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Жълтият лозов акар предпочита ябълката и лозата, но най-вреди на лозите като предпочита сортовете Памид, Ркацители, Алиготе, Димят, Мискет Отонел, Каберне Совиньон, Мерло.

В края на април плъзва по листата и по пъпките в Южна България, а в Северна България и Черноморското крайбрежие - към началото на май.

Окончателно се преселва по развиващите се пъпки и листа в първата половина на май.

Ако видите, че цветът на листната петура се променя в жълт, жълто-зелен, кафяв, ръждиво-кафяв, виолетов, виолетово-червен или друг цвят. Ако листата се деформират и стават по-груби, леторастите на нападнатите лози закъсняват в развитието си и прорастват по-късно. Тогава става дума за акари.

Химичната борба се извежда с акарициди, регистрирани са Аполо 50 СК,Енвидор 240 СК, .Масай ВП,Нисоран 5 ЕК и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта