300x250 static

Четвъртък, 12 Юли 2018 09:10

След градушка в лозето през юли

След формиране на зърната и затваряне на гроздовете, резитба на зелено за възстановяване след градушка не трябва да се извършва!

Това може да стане по изключение, когато градушката е паднала през юли или е била много силна и е изпочупила напълно леторастите. Когато повредите по зелените леторасти са незначителни, не се препоръчва резитба, защото от летните пъпки покарват колтуци, които до края на вегетацията не могат да достигат нормална дължина и не узряват добре.

Когато след градушка не се извърши резитба на зелено, необходимо е през следващата година за плодни звена - стрелки и особено чепове, да се подбират пръчки, които са повредени по-слабо.

Във всички лозя, които са пострадали от градушка независимо от степента й е необходимо: да се торят правилно; да се напояват при нужда; да се правят своевременни почвени обработки; да се провежда своевременна борба с болестите и неприятелите.

Всички тези мероприятия ще помогнат за нормалното възстановяване на лозите и за по-добро узряване на дървесината.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Добре е преди това почвата да почине година –две, но ако бързате преминете към почистване на мястото и наторяване или оставете торовете до всяка дупка.

Засаждането на лозичките за малко насаждение е най-добре да направите в редове, но ако мястото ви е с наклон тогава е добре да ги засадите шахматно.Редовете трябва да ориентирате в посоката север-юг, за да се огряват добре от слънцето.

Засаждането е най-добре да се направи до разпукването на пъпките на лозичките.

Преди засаждане трябва да съкратите стъпаланите корени на младите растения до около 8-10 см, а останалите да премахнете и да оставите един-два най-силни летораста - отрежете ги на чеп с 2 очи.

Подгответе дупките, сложете тор в тях и засадете растенията, притъпчете и накрая полейте.

Лятото трябва да почиствате росните корени (тези, които излизат непосредствено под почвената повърхност около стъблото на лозичката) - това започва, когато леторастите стигнат дължина над една педя.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 24 Август 2017 10:58

На какви почви, какво грозде вирее?

Лозата може да се отглежда на различни типове почви, но не се развива добре на тежки, заблатени и сбити почви. В зависимост от характеристиките си почвите могат да бъдат подходящи за едно или друго производствено направление.

Подходящи за производството на червени сухи вина са почвите - излужени канелени горски почви, излужени и оподзолени черноземи и други.

Почвите за отглеждане на грозде за десертни вина са карбонатните и типични черноземи, а също и канелените горски почви.

Чакълестите, песъкливи делувиални, оподзолените канелени горски и алувиалнит почви са подходящи за отглеждане на сортове грозде за производство на бели сухи вина. Най-хубавото грозде за шампански вина се получава при хумусно-карбонатните типове почви.

За производство на десертно грозде се предпочитат черноземите на льосова основа, канелените горски, алувиалните и делувиални почви.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Въздействието на климатичните фактори върху растежните и репродуктивни прояви на лозата е изключително голямо. При температури по-ниски от 10ºС развитието на лозовите растения е силно подтиснато. За начало на вегетационния период се приема моментът, когато температурата се задържи трайно над 10ºС, а за край на вегетацията - когато тя падне под тази гранична стойност. Когато през вегетационния период се случи понижаване на температурата под 0ºС се наблюдават повреди по отделни части на лозата.

Освен температурата върху растежа и плододаването на лозата, съществено влияние оказва и наличието на оптимална почвена и въздушна влажност. Повечето райони в страната имат сума на валежите между 500 – 650 dm³/cm², което е недостатъчно за нормалното развитие на лозата. Лозите са добре обезпечени с влага при валежи с количества 600 – 800 dm³/cm². Това налага извършването на 2 – 3 поливки. Необходимо е напояването преди и по време на цъфтежа да се избягва, тъй като то може да предизвика изресяване. Късните поливки през септември също не се препоръчват, поради риск от влошаване качеството на гроздето.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 18 Август 2017 11:16

За сладко грозде

Прореждането на листата е практика, която широко се прилага при десертните сортове грозде. Тя се изразява в премахване на първите 5-7 листа в основата на леторастите по време на зреене. По този начин гроздовете се откриват напълно и ципата на зърната им става по-здрава и интензивно оцветена с характерната за сорта багра. Освен това проветряването на грозда се подобрява максимално и опасността от гъбни болести (най-вече сиво гниене) намалява до минимум.

Когато температурите са прекалено високи, а гроздовете са силно засенчени, с оглед да не се получат слънчеви пригори по зърната, операцията се прилага двукратно, като откриването на гроздовете от листата става постепенно. И още една подробност - когато редовете са в посока север-юг, се премахват листата от източната страна на реда, а в посока изток-запад - от северната страна на реда.

Резултатът от прореждането на листата по време на зреене е получаване на по-здрави, интензивно оцветени, с висока захарност и с подобрена транспонтабилност и съхраняемост гроздове. Освен за получаване на качествено грозде тази операция допринася и за по-лесно прибиране на гроздовата реколта.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 03 Август 2017 09:43

В лозето прочистете - не режете!

Премахването на върховете на леторастите с около 5-8 недоразвити листа се нарича кършене.

Най-правилно е да го извършите около края на юли - началото на август, когато вече стихва растежът на леторастите.

Прави се обикновено след 15-ия-18-ия лист.

Задълъжително е за силнорастящите сортове, за да се огряват гроздовете от слънцето и да се проветряват.

При стъблените формировки, каквито има повече в личния двор и на вилата, и при асмите често не се налага да кършите, ако леторастите не са се развили много силно.

Оставете на летораст от 15 до 18 листа!

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Понеделник, 12 Юни 2017 14:20

На баир - биолозе

Албена Симеонова е сертифициран биопроизводител от с. Любеново, община Никопол. Отглежда по биологичен начин около 700 дка зърнено-житни култури (пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед) и 290 декара дка лозя, от които произвежда биогрозде. За тази си дейност тя разчита на субсидии по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони, но парите всяка година закъсняват

Лили Мирчева

Да си биопроизводител в България е истинско приключение, а да правиш биовино е направо екзотика. Това показва дългогодишния опит на Албена Симеонова, която в началото на юни събра фермери, търговци, журналисти, учени и любители на виното в лозовите масиви край с. Любеново, община Никопол, където отглежда вече 290 дка биолозе.

Защо ми трябва на баир лозе? Сигурно сте чували тази фраза, особено често от хора, които не обичат много много трудните задачи, дългосрочните планове, рискови инвестиции и качествените резултати. Това ще рече „ Няма защо да си създавам затруднения, да се захващам с несигурна работа“. Осъзнавайки всички рискове на биопроизводството Албена Симеонова е избрала трудния път.

„За да си биопроизводител трябва да имаш сърце, да се интересуваш от околната среда, да искаш всички костенурки да са в твоето лозе. Тук имаме семейство папуняци с пет малки, пълно е с зайци и таралежи. Първо трябва да си убеден природозащитник. Второ – трябва да се поинтересуваш, да почетеш и да потърсиш програми, след това трябва да заложиш де-що имаш. Аз благодаря на баща си и на брат си, че са ми дали всичкото си имущество и всичко съм заложила“, сподели Албена. Тя обясни, че добивите при биологичното лозарство са 2-3 пъти по-ниски в сравнение с конвенционалното. В същото време цените не се различават съществено. „Освен това биолозарите сме силно зависими от климатичните промени – сушата се увеличава, болестите се увеличават и е много трудно. За нас е изключително важно да залагаме на устойчиви сортове“.

Горещият юнски ден не попречи на експертите от световноизвестната италианската фирма за лозов посадъчен материал “VCR- Vivai Coopertivi Rauscedo” да представят нови хибридни високоустойчиви сортове, резистентни на болести и ниски температури. Разбира се, лозовите сортове бяха придружени от дегустация на вина, произведени от тях, или както още се нарича – микровинификация.

„Аз купувам само италиански сортове грозде и само от тази фирма“, заяви Симеонова. По думите й лозичките не са заразени и се прихващат много лесно. На полевата демонстрация бяха показани биоторове на румънската фирма CICH и специализирана земеделска техника от марките SAME, CIMA, CIRO. Торовете и земеделската техника бяха демонстрирани не само върху лозовите масиви, но и върху съседните терени, засети с пролетни култури - слънчоглед, биологична пшеница и биологичен грах.

„Благодарение на новозакупената техника по мярка 4.1 ми е по-лесно да вляза по-рано в масивите и да извършвам бързо необходимите агротехнически мероприятия”, коментира Албена. Освен лозето тя отглежда грах и пшеница по биологичен път. За тази си дейност тя получава субсидии по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони, но парите всяка година закъсняват. Чиновниците от агроминистерството обещават, че ще хванат последния влак, т.е. последния срок и стопаните ще получат субсидиите си до края на юни. Това е последният срок, даден им от Европейската комисия.

За да стане един от най-големите лозари и работодатели в региона, Албена Симеонова използва възможностите за финансиране по програмата за конверсия и преструктуриране на лозята. „Засадих този лозов масив със сортовете са Каберне Совиньон, Мускат Отонел, Совиньон Блан и Шардоне”, разказва тя. Увеличеното търсене на бели вина на световните пазари е причината да се ориентира към отглеждане на предимно такива сортове грозде. Гордее се с розетата, които произвежда, както и биовиното „Сторгозия“ по селекция на Института по лозарство и винарство в Плевен.

„Искам да произвеждам не само биологично вино, но и биологични сокове за деца, биологичен оцет”, признава Албена. За сега не може да кандидатства с проект за създаване на преработвателни мощности, защото условията по мярка 4.2 от новата ПРСР изключват винопроизводителите и зърнопроизводитлите от приоритетните за финансиране сектори. Надява се нещата да се променят и не крие, че сред мечтите и е и тази, да си направи собствена малка винарна. Дори има предвидено за това място от близо седем декара - с дегустационно помещение и най-вече с много красива гледка, от която се виждат долината на р. Осъм и Троянският балкан. Убедена е, че "този край е създаден за земеделие и туризъм и за лека преработвателна промишленост – мелници, мандри, колбасарници, рибарство". Спомня си как идва в Любеново през 2001 г. "Едно от най-прекрасните места, които съм виждала, е Никополското плато и Дунав. Обичам този край и винаги съм искала да се занимавам със земеделие тук", обяснява Албена избора си да напусне София и да се захване със земеделие.

Започва с 40 декара лозя върху собствена земя, за да стигне до внушителните 290 дка. Освен че е сред първите биопроизводители в региона, тя е учредител на Българска асоциация "Биопродукти". Албена участва в неформални групи, в работни преговори и прави всичко възможно трудът на биопроизводителите да се цени повече и да е малко по-лек. Убедена е, че държавата трябва да поощрява именно тяхното развитие, защото малките семейни биоферми крепят крехкото равновесие на планетата.

Публикувана в Бизнес

Много труд и средства влагат хората в лозето и е обяснимо защо изпитват толкова голям страх град да не помете гроздето. Ако се изсипе град, паниката не е най-добрият съветник. Първото нещо, което ще направите, щом утихне ураганът е да напръскате с бордолезов разтвор в концентрация 1-1,5 %. По този начин ще дезинфекцирате лозите и ще ги предпазите от заразите, които ще навлязат през раните.

В случай че градушката е паднала в началото на лятото и е сравнително слаба, това пръскане ще е достатъчнo. Ако обаче повредите са по-съществени, ще се наложи да изрежете счупените леторасти, след които ще израстнат колтуци и ъглови пъпки. Когато всички леторасти са набити, но основната им част е запазена, изрежете на чепове с по две очи. Ще се развият зимните очи и лозите ще се възстановяват до есента.

По-сериозна трябва да е резитбата, когато градушката е унищожителна. Тогава се режат плодните пръчки и чеповете, а лозата ще се възстанови от ъгловите и спящите очи.

Когато природата си направи лоша шега в късно лято, няма смисъл от резитба. Пръскането обаче и в този случай е задължително, както и почистването на счупените леторасти. Лозето се прекопава, наторява се обилно с угнил оборски тор, суперфосфат и калиев сулфат, а през пролетта задължително се внася и амониева селитра.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

На мястото на стари лозя за изкореняване е най-добре да се направят нови.

Какво да се направи преди засаждане на новите лозички?

Добре е преди това почвата да почине година-две, но ако бързате преминете към почистване на мястото и наторяване или оставете торовете до всяка дупка.

Засаждането на лозичките за малко насаждение е най-добре да направите в редове, но ако мястото ви е с наклон тогава е добре да ги засадите шахматно.Редовете трябва да ориентирате в посоката север-юг, за да се огряват добре от слънцето.

Засаждането е най-добре да се направи до разпукването на пъпките.

Преди засаждане трябва да съкратите стъпаланите корени на младите растения до около 8-10 см, а останалите да премахнете и да оставите един-два най-силни летораста - отрежете ги на чеп с 2 очи.

Подгответе дупките, сложете тор в тях и засадете растенията, притъпчете и накрая полейте.

Лятото трябва да почиствате росните корени - това започва, когато леторастите стигнат дължина над една педя.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

През този месец резитбата на лозите продължава, като до края на месеца тя трябва да приключи.

Направете отрезите с обратен наклон на пъпката на 1-2 см над нея.

Силата на резитбата съобразете с растежа на лозата. Нормално дължината на добре узрял летораст трябва да е 0,80 – 1,00 м дължина.

Ако липсват такива леторасти означава, че лозата е натоварена прекалено миналата година и е необходима по-силна резитба.

Натоварването на слаборастящи лози е 30 – 35 пъпки, на среднорастящи е 40 – 45 пъпки, а на силнорастящи и асми - до 55 пъпки.

В благоприятните дни засадете новите лози или попълнете пропадналите.

За попълване на пропаднали лози в стари масиви за предпочитане е използване на отводи от старите корени, отколкото нови и млади корени.

Направете първото подхранване с азотен тор в зависимост от почвеният тип и очакваните добиви. Внасянето на торове да става с обработката на почвата.

Ремонтирайте телената конструкция, върху която привързвате плодните пръчки и лозите.

Предвидете необходимото количество препарати за цялата година и по възможност закупувайте по-големи разфасовки, които са пакетирани или бутилирани от фирмата-производител на такива препарати.

петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта