Грижите, които трябва да полагаме при асмите и лозите в градината през този период са с цел създаване на оптимално проветрение и просветляване на растенията. С това ще постигнем по-добра и качествена реколта.

Ако не сте премахнали излишните безплодни леторасти все още може да го направите. По този начин се създадава възможност за огряване на останалите леторасти и гроздове от слънцето. Това спомага за по добро развитие и узряване на леторастите и максимално обагряне и узряване на гроздовете.

Ако прецените, че гроздовете са прекалено много за отделното растение също може да ги проредите, като оставите тези, които са разположени по-близо до основата на летораста. Оптималното натоварване на всяка лоза трябва да е съобразено със силата на растеж и конкретното физиологично и здравно състояние на растението.

При асмите, както и при стъблено отглежданите лозя, периодично трябва да превързваме леторастите към съответната конструкция за да не се прекършат от тежестта на наедрявящите зърна и вятъра.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Болестта екскориоза по лозата се проявява на огнища, които могат да достигнат големи размери (стотици метри в диаметър).

Благоприятни за екскориозата са умерено топло и влажно време. Лозите са най-чувствителни към заразяване в периода от набъбване на пъпките до фаза на растеж и развитие на летораслите 3-ти - 4-ти лист. Заразените растения обаче не проявяват ежегодно симптомите на болестта.

Повредените пъпки обикновено не проявяват растеж или от тях излизат слаби леторасли със скъсено междувъзлие и дребни и деформирани листа, по които се наблюдават точковидни некротични петна с хлоротичен ореол. Обикновено появилите се леторасти загиват наскоро след покарването им.

В основната част на зелените леторасти се образуват малки тъмни петънца, които по-късно, сливайки се, изсветляват в центъра, като придобиват елиптична форма и корковидна структура. Повредената кора се разкъсва и разкрива поразената дървесина на лозовия летораст. Под влияние на вятъра или тежестта на гроздовете болните от екскориоза леторасти се пречупват лесно.

Ресите, заразени преди цъфтежа, загиват. По заразените зърна се образуват тъмни петна. През есента кората на заразените леторасти побелява, напуква се и започва да се лющи, като под нея се виждат плодните тела на гъбата под формата на дребни черни точки.

Борбата с екскориозата през вегетацията се провежда с 1-2 третирания за предпазване на младите лсторасти от заразявания. Първото третиране се извършва, когато около половината от пъпките в основата на леторастите са във фаза пеперуда, а второто - при отделяне на третия лист от леторастите.

Описаните срокове за третиране на лозите с горепосочените препарати календарно са преди първото пръскане на лозите срещу маната, а следващите пръскания съвпадат с тези на маната и фунгицидите са за едновременна борба с двете болести - Делан 700 ВДГ,Моментум ЕКСТРА ВГ и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Много често неопитни лозари смятат лозовата краста за болест и се чудят защо пръсканията срещу маната и оидиума не й действат.

Лозовата краста се причинява от ериофиден акар. Неприятелят е разпространен повсеместно в нашата страна. Напада само лозата, като проявява предпочитание към сорт Памид, Димят, Ркацители, Каберне Совиньон, Мерло и др. директни лози.

Възрастният акар има бледожълто до белезникаво тяло, по-широко отпред и по-тясно отзад . Ериофидният акар развива няколко поколения годишно. Едно поколение през лятото се развива за около 15 дни.

През пролетта, акарите се активизират, още преди пъпката да е започнала видимо развитието си, обикновено през април. През този период те започват да се хранят и да снасят яйца. По-късно преминават по листата и леторастите.

В местата на повредата тъканите се разрастват, образуват се гали, изпъкнали от горната страна и вдлъбнатини от долната страна на листата. Те придобиват "крастав" вид. Отначало вдлъбнатата част на галата е белезникава, поради силно разрастване на повредените клетки във вид на тънки, бели, подобни на влакна от памук власинки. По-късно клетките умират и галите придобивят кафяв цвят.

През вегетационния период акарите се намират изключително по долната страна на листата, които повреждат, с това трябва да се съобразявате при пръскането.

Химичната борба с ериофидния акар трябва да се извежда сразрешени за употреба акарициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Условията и фазата на растенията са благоприятни за развитие на маната, затова вземайте мерки. Кои са условията за заразяване:

. Почвата да бъде влажна в продължение на три дни и да се меси като "тесто".

. Температурата на почвата да е над 11°С.

. Температурата на въздуха да е над 13°С .

. Листата да са с големина 3 см.

След продължителното засушаване с нетипично високи температури за сезона, дойде влажен период създаващ благоприятни условия за развитието на болестта. Този период съвпадна и с цъфтежа на лозите, а това е и най-уязвимата фаза за заразяването им с мана - от поява на ресата до нарастване на плода до грахово зърно.

При тези условия е необходимо да се осигурява пълно покритие на растенията с фунгицид.

Маната напада само зелените части на лозата. Първите симптоми се проявяват по младите нарастващи листа, като "мазни петна". Те са закръглени с бледозелен цвят, лесно видими на преминаваща светлина и с плесенов налеп от долната страна на листата.

По старите листа петната са ограничени от нерватурата, имат ъгловата форма и "мозаичен" вид. При висока влажност на въздуха върху петната, от долната страна на листата, се образува бял спорообразуващ налеп.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Кършенето на лозите трябва да е съобразено с формировката, на която се отглеждат, но задължително условие е на всеки грозд да се осигурят най-малко 13-15 листа над него.

При чашовидно отглежданите лози прекършването се извършва на около 1,50 м височина от основата на летораста. Често в практиката се греши, като прекършването се прави на 60-70 см височина за да се улесни обработката на междуредията. Това води до силно изтощаване на главините поради намаляване на асимилиращата повърхност и слабо запасяване на главината с пластични вещества.

При лозята отглеждани на формировка Гюйо, кършене се прави само на леторостите от плододаващите пръчки, а на тези израстнали от чеповете не се кършат, тъй като те са необходими за плодни пръчки през следващата година. И тук се оставят по 12-15 листа над грозда, като най-често се налага да се премахнат 7-8 междувъзлия от върха надолу.

При високостъблените лози и асмите почти не се налага кършене на леторастите поради по-слабия растеж. То се прилага само при необходимост при много буйно растящи сортове, като целите са същите - да се осигури добро огрявани и проветряване на гроздовете, както и да се предпази от загниване.

За всички изброени случаи обаче трябва предварително да се направи индивидуален оглед на всяка лоза преди да се пристъпи към кършене. Ако се прецени, че растежът е слаб до умерен - кършене не се налага, тъй като тогава то може да има дори отрицателни последици.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 23 Май 2018 16:14

Кършене на лозите

Най-благоприятният момент за кършенето на лозите се определя от целта, с която го правим.

1.Ако сортът е склонен към изресяване и се налага по-рано да се пренасочат хранителните вещества към гроздовете, кършенето се прави рано - във фаза преди цъфтеж на лозата, т.е. тук тази операция се припокрива с прищипването. А дали ще се избере прищипване или кършене зависи от силата на растежа на леторастите - ако тя е прекалено голяма трябва да предпочете кършенето пред прищипването. По този начин временно ще се спре буйния растеж на леторастите и ще се насочат хранителните вещества и водата към ресата, за да се предотврати изресяването.

2.Ако сортът, който отглеждате няма склонност към изресяване, тогава кършенето се прави значително по-късно - в периода, когато силата на растежа затихне и започне прошарването на гроздовете, края на юли и началото на август. С това мероприятие се осигурява добро огряване на гроздовете, нормално изхранване, оцветяване и узряване на зърната, както и повишаване захарността на гроздето. То е изключително важно и за обезпечаването на лозата като цяло с вода, тъй като този период обикновено е съпроводен със значително намаляване на почвената влага. И не на последно място подобрява се проветряването и се предотвратява възможността от развитие на болести.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

След резитбата огледайте внимателно още веднъж всички части на лозята. При резитбата е съвсем възможно да сте пропуснали да видите и да отстраните болни леторасти. Така че сега можете да премахнете всички стрелки и чепове на които забележите че има черни точици. Премахнете ги, защото това означава, че са налице плодните тела на болестта чернилка по лозата.

Също така, ако видите продълговати елипсовидни черни петна, които може да са дълги от 1 см до 3-4 см и повече и да са леко хлътнали, трябва да ги отстраните. Защото това пък е признак на заболяването антракноза по лозата. Тази гъбна болест напада предимно младите леторасти. После се появяват продълговати и вдлъбнати петна по листата и леторастите. Тя все по-често създава проблеми на стопаните, заедно с маната и оидиума. Борбата с нея започва именно в ранния период - сега при набъбналите пъпки, преди разлистването им, за да опазите лозите преди да се заразят младите зелени леторасти. Борбата се провежда с медни средства.

Първото пръскане се прави при набъбване на пъпките с бордолезов разтвор - 1%, Шампион - 0,3% . Пръскането се повтаря през 10-15 дни до фаза, в която леторастите са достигнали 50-60 см.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Практическо значение като неприятели у нас имат жълтият лозов акар, разпространен силно по всички лозови насаждения на страната и червеният овощен акар, разпространен главно в лозови насаждения по Черноморското крайбрежие.

Жълтият акар

. Зимува под кората на лозата. Тръгва към развиващите се пъпки към средата и началото на втората половина на април. Храни се със сок и хлорофил от развиващите се листа и в края на април или началото на май започва да снася яйца по долната страна на листата. Ларвите се излюпват първото десетдневие на май. Възрастните акари се появяват към средата и началото на втората половина на май.

През юни-септември акарът е най-опасен. Тогава наблюдавайте дали листата стават жълто-зелени, ръждивокафяви или червеникави, с по-груба и хрупкава при стриване листна петура. Нападнатите лози силно се изтощават.

Червеният овощен акар е опасен за асмите

. Зимува по надземните части на лозата. Яйцата се излюпват към края на април и началото на май, а възрастни се появяват през третото десетдневие на май.

. Вреди подобно на жълтия лозов акар, но не деформира листата (периферията им се завива нагоре и са с бронзово кафяв цвят) и вредната дейност е по-слаба.

. Разпространен е основно по асмовидно отглеждани лози.

. Поврежда кората на покарващите леторасти - особено основата им. При силна повреда кората некротира и се напуква, летораслите са по-слаби и със скъсени междувъзлия.

. По-късно акарите повреждат и листата, чепките и зърната, по които се образуват тъмнокафяви, подобни на струпеи петна.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

. Обработете почвата - така ще подобрите аерацията и водния режим, ще унищожите плевелите и ще създадете възможност за оптималното внасяне на торовете в зоната на кореновата система.

. При тежки, сбити, влажни и силно заплевелени почви направете пролетна оран, а в останалите случаи - култивиране.

. Първата пролетна оран на лозята се извършва на 20-25 см дълбочина след отгрибването на лозите, преди пъпките да са се развили.

. Следващата пролетна оран - на 10-15 см, се прави преди цъфтежа на лозите.

. Помнете, че не е добре почвата да се обработва през периода на цъфтежа и при хладно време, защото има риск от изресяване.

. Не си позволявайте да пропускате пролетното подхранване - то е гаранция за добър растеж и високи добиви - прави се с азотсъдържащи торове, най-често амониева селитра. Плододаващите лозя се подхранват на 2 пъти с общо количество от 20-40 кг амониева селитра на декар, като първото е преди цъфтежа - в края на май, а второто - при наедряване на ягоридата.

. В младите лозови насаждения азотните торове се внасят рано напролет наведнъж с 10-18 кг амониева селитра на декар - след това направете една плитка обработка на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Преди да извадите лозите, първото нещо, което трябва да направите е да ги изрежете, т.е. да съкратите голяма част от надземните им части в зависимост от формировката на отглеждане.Съкращавате рамената близо до стъблото, така че да останат върху тях по 2-3 чепа с по 2 очи.

Така подготвените лози се изваждат внимателно, като се внимавастъпалните им корени да бъдат с дължина 20-30 см. При изважданетона лозите не трябва да се наранява подземното стъбло и стъпалнитекорени. Повърхностните корени, които са близо до повърхността напочвата, както и по средата на подземното стъбло, трябва да сеизрежат до основата. Оставят се само най-долните (стъпални) коренина лозата. Преди засаждането върховете на стъпалните корени леко сеподрязват, за да се опреснят връхните им части.

Лозата се засажда в предварително изкопани дупки с размери 50/50/60 см. На дъното на дупките трябва да се постави добре угнил оборски тор и 100-200 г амониева селитра. Торовете се размесват добре с рохкава почва. Лозата се поставя в дупката, като над повърхността на почвата сеоставят надземните й части. Корените на лозата свободно се разполагат, без да се подгъват, след което лозата се заравя с рохкава почва, като се притъпква добре. След засаждането се полива с няколко литра вода, а тази част от лозата, която остава над повърхността на почвата, също се заравя с рохкава почва, като се прави купчинка над нея, а най-горните очи на чепчетата трябва да останат на дълбочина 5-7 см. Засадената лоза задължително се маркира с колче. Заровените лози не трябва да се разкриват до есента, тъй като приразкриването могат да изсъхнат. Летораслите сами могат да пробиятпочвата над тях.

Почвата около лозите се обработва редовно, като не се допуска заплевеляване, а при засушаване редовно се полива.

Преместването на стари лози от едно място на друго е толкова по-успешно, колкото лозите са по-млади. Много старите лози се прихващат трудно.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 5

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта