. Най-чувствителни на измръзване са сортовете Болгар и Султатина, които са от Ориенталската екологогеографска група. Зимните очи при тях се повреждат при температури минус 15, минус 17°С.

. Най-студоустойчиви са сортовете Ризлинг, Каберне совиньон, Пино шардоне, Пино ноар, Алиготе и др., които принадлежат към Западноевропейската екологогеографска група. Зимните очи при тях издържат ниски температури до минус 18, минус 21°С.

. Отглежданите в нашата страна културни сортове се делят по студоустойчивост на три групи:

- към първата група - най-студоустойчиви спадат сортовете: Каберне совиньон, Мискет червен, Ркацители, Совиньон, Ризлинг, Пино шардоне, Алиготе, Мускат отонел, Мерло, Саперави и Памид,

- към втората група средно студоустойчиви спадат сортовете: Перл дьо Ксаба, Царица на лозята, Шасла доре, Широка мелнишка лоза, Мавруд и мискет хамбургски,

- към третата група - най-слабо студоустойчиви спадат сортовете: Болгар, Димят, Юни блан, Гъмза, Алфонс Лавеле, Тамянка, Кардинал и Чауш.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Зимата вече е в своя разгар и не са много нещата, които можем да свършим в лозето или по асмата. Но ако се питаме, как нашите лози ще презимуват, отговорът е, че до голяма степен това зависи от всичко свършено до тук от ранна пролет до късна есен.

Освен всичко, което е зависело от нас обаче, има и редица други фактори, от които, от нас зависи как ще презимуват лозите. Има и фактори срещу които сме безсилни да се изправим.

България се намира в климатична зона, където често през зимата лозите силно измръзват. Освен това, повече или по-малко зимни повреди ще има, това ще зависи и от района и микрорайона на местообитанието на лозето в различните части на страната.

В някой райони на Северна България температурите през зимата често се понижават под -14°, -15°С и там опасността от измръзване на лозите е по-голяма в сравнение с Южна България.

От това как са подготвени лозите за зимуване зависи и това, дали те са повече или по-малко податливи на измръзване.

Според степента на понижение на температурите и продължителността им на въздействие, отделните органи и части на лозата измръзват в различна степен.

Най-чуствителни са зимните очи, по-малко чуствителни са едногодишните пръчки, и най-устойчиви на студ са многогодишните части на лозата.

При зимните очи, които се състоят от главна и замесващи (резервни) пъпки, най-лесно измръзва главната пъпка, тъй като е съставена от нежна тъкан.

Значителен процент от главните пъпки на по-слабоустойчивите на измръзване сортове лози, загиват при температура -15°, -18°С.

Освен това студоустойчивостта на зимните очи зависи и от това, къде са разположени по пръчката, колко дебела е тя и други.

Най-чуствителни към студ са не пъпките в основата на пръчката, а 4-та-5-та пъпка от основата - след тях студоустойчивостта на пъпките към върха нараства.

Зимните очи по дебелите пръчки са по-чуствителни към студа от тези по тънките пръчки, които са по-добре узрели.

Най-устойчиви на ниски зимни температури са спящите пъпки по многогодишната дървесина. На тях именно се дължи голямата възстановителна способност на лозовото растение след измръзване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Готова ли е лозата за зимата и здрава ли е? Тя сама дава отговор. Нейният цвят трябва да бъде сламено жълт, без следи от болести по леторастите. Ако е имало оидиум тя съобщава с тъмни петна по тях.

. Премахнете болните леторасти. Оставете за плододаване догодина по възможност само здравите и зрели, болните така и така трудно ще презимуват.

. Вижте фотографията - узрялата лоза радва окото, тя е със сламено жълт цвят, без следи от оидиум и гниене. Такава трябва да я оставим зимата, за да даде плод догодина.

Пробвайте да прегънете узрелите леторасти,когато са готови за зимата те ще издадат характерен пукот.

Не само овошките имат нужда от остъргване на старата кора. Това трябва да се направи и при лозите, защото там зивумат акари, молци, щитовки.

Старата кора при лозите лесно се премахва, защото е суха и се цепи на ивици. После е много подходяща за горене.

Почистете и подпорните дървени колове на лозата и асмата - остържете ги до здраво и чисто, за да не дават приют на зимните форми на неприятелите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

По правило лозовите резници за подложки се събират след листопад.Ето и правилата за това:

  • Изберете добре развити и узрели лозови пръчки - отрежете ги като оставите по 2-2,5 см над най-горното и най-долното коляно. Почистете колтуците, ако има такива;
  • Вържете пръчките на снопчета и непременно сложете етикети с надпис на сорта или вида на подложката;
  • Може да ги съхранявате в изба при температура от 2 до 8 градуса. Наредете ги вертикално и ги заровете до около 10 см от основата в леко навлажнен пясък или дървени стърготини;

Друг начин за съхраняване е в домашния хладилник, но там може да съхраните много малко на брой резници.

  • Тези резници се засаждат за вкореняване напролет, когато почвата на педя от повърхността стигне температура 12 градуса. Трябва да ги вкорените в дълбока, рохкава почва с възможност за поливане.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Грижите, които трябва да полагаме при асмите и лозите в градината през този период са с цел създаване на оптимално проветрение и просветляване на растенията. С това ще постигнем по-добра и качествена реколта.

Ако не сте премахнали излишните безплодни леторасти все още може да го направите. По този начин се създадава възможност за огряване на останалите леторасти и гроздове от слънцето. Това спомага за по добро развитие и узряване на леторастите и максимално обагряне и узряване на гроздовете.

Ако прецените, че гроздовете са прекалено много за отделното растение също може да ги проредите, като оставите тези, които са разположени по-близо до основата на летораста. Оптималното натоварване на всяка лоза трябва да е съобразено със силата на растеж и конкретното физиологично и здравно състояние на растението.

При асмите, както и при стъблено отглежданите лозя, периодично трябва да превързваме леторастите към съответната конструкция за да не се прекършат от тежестта на наедрявящите зърна и вятъра.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Болестта екскориоза по лозата се проявява на огнища, които могат да достигнат големи размери (стотици метри в диаметър).

Благоприятни за екскориозата са умерено топло и влажно време. Лозите са най-чувствителни към заразяване в периода от набъбване на пъпките до фаза на растеж и развитие на летораслите 3-ти - 4-ти лист. Заразените растения обаче не проявяват ежегодно симптомите на болестта.

Повредените пъпки обикновено не проявяват растеж или от тях излизат слаби леторасли със скъсено междувъзлие и дребни и деформирани листа, по които се наблюдават точковидни некротични петна с хлоротичен ореол. Обикновено появилите се леторасти загиват наскоро след покарването им.

В основната част на зелените леторасти се образуват малки тъмни петънца, които по-късно, сливайки се, изсветляват в центъра, като придобиват елиптична форма и корковидна структура. Повредената кора се разкъсва и разкрива поразената дървесина на лозовия летораст. Под влияние на вятъра или тежестта на гроздовете болните от екскориоза леторасти се пречупват лесно.

Ресите, заразени преди цъфтежа, загиват. По заразените зърна се образуват тъмни петна. През есента кората на заразените леторасти побелява, напуква се и започва да се лющи, като под нея се виждат плодните тела на гъбата под формата на дребни черни точки.

Борбата с екскориозата през вегетацията се провежда с 1-2 третирания за предпазване на младите лсторасти от заразявания. Първото третиране се извършва, когато около половината от пъпките в основата на леторастите са във фаза пеперуда, а второто - при отделяне на третия лист от леторастите.

Описаните срокове за третиране на лозите с горепосочените препарати календарно са преди първото пръскане на лозите срещу маната, а следващите пръскания съвпадат с тези на маната и фунгицидите са за едновременна борба с двете болести - Делан 700 ВДГ,Моментум ЕКСТРА ВГ и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Много често неопитни лозари смятат лозовата краста за болест и се чудят защо пръсканията срещу маната и оидиума не й действат.

Лозовата краста се причинява от ериофиден акар. Неприятелят е разпространен повсеместно в нашата страна. Напада само лозата, като проявява предпочитание към сорт Памид, Димят, Ркацители, Каберне Совиньон, Мерло и др. директни лози.

Възрастният акар има бледожълто до белезникаво тяло, по-широко отпред и по-тясно отзад . Ериофидният акар развива няколко поколения годишно. Едно поколение през лятото се развива за около 15 дни.

През пролетта, акарите се активизират, още преди пъпката да е започнала видимо развитието си, обикновено през април. През този период те започват да се хранят и да снасят яйца. По-късно преминават по листата и леторастите.

В местата на повредата тъканите се разрастват, образуват се гали, изпъкнали от горната страна и вдлъбнатини от долната страна на листата. Те придобиват "крастав" вид. Отначало вдлъбнатата част на галата е белезникава, поради силно разрастване на повредените клетки във вид на тънки, бели, подобни на влакна от памук власинки. По-късно клетките умират и галите придобивят кафяв цвят.

През вегетационния период акарите се намират изключително по долната страна на листата, които повреждат, с това трябва да се съобразявате при пръскането.

Химичната борба с ериофидния акар трябва да се извежда сразрешени за употреба акарициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Условията и фазата на растенията са благоприятни за развитие на маната, затова вземайте мерки. Кои са условията за заразяване:

. Почвата да бъде влажна в продължение на три дни и да се меси като "тесто".

. Температурата на почвата да е над 11°С.

. Температурата на въздуха да е над 13°С .

. Листата да са с големина 3 см.

След продължителното засушаване с нетипично високи температури за сезона, дойде влажен период създаващ благоприятни условия за развитието на болестта. Този период съвпадна и с цъфтежа на лозите, а това е и най-уязвимата фаза за заразяването им с мана - от поява на ресата до нарастване на плода до грахово зърно.

При тези условия е необходимо да се осигурява пълно покритие на растенията с фунгицид.

Маната напада само зелените части на лозата. Първите симптоми се проявяват по младите нарастващи листа, като "мазни петна". Те са закръглени с бледозелен цвят, лесно видими на преминаваща светлина и с плесенов налеп от долната страна на листата.

По старите листа петната са ограничени от нерватурата, имат ъгловата форма и "мозаичен" вид. При висока влажност на въздуха върху петната, от долната страна на листата, се образува бял спорообразуващ налеп.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Кършенето на лозите трябва да е съобразено с формировката, на която се отглеждат, но задължително условие е на всеки грозд да се осигурят най-малко 13-15 листа над него.

При чашовидно отглежданите лози прекършването се извършва на около 1,50 м височина от основата на летораста. Често в практиката се греши, като прекършването се прави на 60-70 см височина за да се улесни обработката на междуредията. Това води до силно изтощаване на главините поради намаляване на асимилиращата повърхност и слабо запасяване на главината с пластични вещества.

При лозята отглеждани на формировка Гюйо, кършене се прави само на леторостите от плододаващите пръчки, а на тези израстнали от чеповете не се кършат, тъй като те са необходими за плодни пръчки през следващата година. И тук се оставят по 12-15 листа над грозда, като най-често се налага да се премахнат 7-8 междувъзлия от върха надолу.

При високостъблените лози и асмите почти не се налага кършене на леторастите поради по-слабия растеж. То се прилага само при необходимост при много буйно растящи сортове, като целите са същите - да се осигури добро огрявани и проветряване на гроздовете, както и да се предпази от загниване.

За всички изброени случаи обаче трябва предварително да се направи индивидуален оглед на всяка лоза преди да се пристъпи към кършене. Ако се прецени, че растежът е слаб до умерен - кършене не се налага, тъй като тогава то може да има дори отрицателни последици.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 23 Май 2018 16:14

Кършене на лозите

Най-благоприятният момент за кършенето на лозите се определя от целта, с която го правим.

1.Ако сортът е склонен към изресяване и се налага по-рано да се пренасочат хранителните вещества към гроздовете, кършенето се прави рано - във фаза преди цъфтеж на лозата, т.е. тук тази операция се припокрива с прищипването. А дали ще се избере прищипване или кършене зависи от силата на растежа на леторастите - ако тя е прекалено голяма трябва да предпочете кършенето пред прищипването. По този начин временно ще се спре буйния растеж на леторастите и ще се насочат хранителните вещества и водата към ресата, за да се предотврати изресяването.

2.Ако сортът, който отглеждате няма склонност към изресяване, тогава кършенето се прави значително по-късно - в периода, когато силата на растежа затихне и започне прошарването на гроздовете, края на юли и началото на август. С това мероприятие се осигурява добро огряване на гроздовете, нормално изхранване, оцветяване и узряване на зърната, както и повишаване захарността на гроздето. То е изключително важно и за обезпечаването на лозата като цяло с вода, тъй като този период обикновено е съпроводен със значително намаляване на почвената влага. И не на последно място подобрява се проветряването и се предотвратява възможността от развитие на болести.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта