Дъждовното време, което се редува със слънчеви часове, е причина за болести по лозовите масиви край Сандански.

Най-тежко е положението в района на санданското село Катунци. Лозята са засегнати от мана и пепелница. „Времето е променливо, ту вали, ту пече слънце, а болестите това търсят – влага и топлина. Ако лозарите не се усетят навреме да пръскат лозята, то загубите при тях ще са сериозни. Длъжни сме да третираме с препарати насажденията си по-често от обикновеното", заяви Йордан Халачев, който отглежда над 10 декара лозя край Катунци.

Маната и пепелницата могат да се спрат само с често пръскане. Реколтата ще се спаси с третиране с препарати не през 10-14 дни, а най-много през 7 дни, само така ще се ограничат болестите и загубите по гроздето.

За да предпазят лозята си, хората в региона използват различни препарати. Тази година дори изпробвали нови марки с надеждата да добият качествено грозде, а след това и хубаво вино, с каквото се слави регионът. Лозарите, които нямат финансова възможност да пръскат с препарати, използват като заместител тютюнева вода - пораженията обаче са факт.

В района най-често отглежданите сортове са „Широка мелнишка лоза", „Мелник 55", „Мерло" и „Каберне". Местните хора продължават да отглеждат лозя, за да припечелят допълнителни доходи./standartnews.com

Публикувана в Растениевъдство

. През май се пръскат лозята за опазването им от мана, оидиум и неприятели. В зависимост от валежите се извършват съответният брой третирания.

. За да има ефект от третирането с препарати, трябва да се прави цялостно напръскване на лозите, особено от долната им страна.

. ВНИМАНИЕ! Ако е започнал цъфтеж, не се пръска със син камък, защото предизвиква абортиране на цветовете!

. Хубаво е преди цъфтежа да извърши и лятната обработка на почвата в реда и междуредията за отстраняване и унищожаване на плевелната растителност - да е плитка - на 8-10 см.

. Започва и привързването на леторастите - чрез промушването им между двойните телове.

. Когато лозите започват да цъфтят са много чувствителни, затова в този период се избягват резитби и почвени обработки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

През месец май се развиват всички живи пъпки, оставени при резитбата на зряло при лозата. Тогава най-добре разбираме как сме натоварили отделните растения. Най-важното, което трябва да се направи преди цъфтежа на лозата е т.н. филизене. Това е първата зелена резитба при лозата, която се извършва ръчно преди цътежа на ресите, когато леторастите са вече с дължина 15-20 см.

При филизенето задължително се съобразявайте със съответната формировка, на която отглеждате лозите. Имайте предвид, че няма такава формировка, която да не изисква филизене, както и няма значение дали сортът е винен или десертен.

Филизенето при лозите е важно мероприятие, чрез което се коригира резитбата на зряло с оглед постигане на оптимално съотношение между листна маса и реса, подобряване на светлинния и въздушен режим, поддържане на формировката, която е избрана и др. Всичко това способства за повишаване на количеството и качеството на гроздето.

При филизенето от основата се премахват всички излишни леторасти, които са покарали от ъгловите очи и от спящите заместващи пъпки. Някои от тях могат да бъдат оставени само там, където по някакви причини не са развити оставените зимни очи.

Много често в основата на зимните очи, освен основното око, са развити дублиращи вторични летрасти от спящи очи, които се премахват и се оставя само основният летораст, развит от зимното око.

Когато са развити прекалено много леторасти, освен че първо се премахват безплодните, се премахват и част от тези с реса, за да няма претоварване на главините.

Безплодни леторасти се оставят само там, където е нужно да попълним с плодно звено оголена част от лозата или ако преценим, че са нужни за изхранване на оставените гроздове (при по-слаби главини).

При стъблено отглеждане на лозите всички леторасти, покарали от спящи пъпки по стъблото също се премахват. Отново по изключение се оставя летораст, който ще ни е необходим за подмяна на рамо.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Повредите , които нанася градушката в лозята преди всичко зависят от нейната интензивност и от фазата, в която се намират лозите. При еднакъв интензитет повредите са толкова по-малки, колкото по-късно е паднала.

Задължително е най-късно до 24 часа след падането на градушката лозите да се напръскат с 2% Бордолезов разтвор или с други продукти за растителна защита с активно вещество меден сулфат (син камък).

Резитбата е най-важното практическо мероприятие, което трябва да се приложи за възстановяване на лозите след градушката.Извършването й има за цел да възстанови формировката, да се попълнят липсващите звена от спящи пъпки, по-възможност да се получи известно количество грозде и да се осигури нормално плододаване на лозите за следващата година.

След градушка възстановителната резитба може да се проведе когато все още растежът на леторастите е интензивен, но не по-късно от края на юни. Тогава плодните пръчки се премахват, а зелените леторасти от старите чепове, се режат отново на чепове. Техният общ брой трябва да осигури нормално гарниране на кордоните; оптимална листна площ и възможност за натоварване при резитбата за следващата година.

Много често след падането на градушка спящите пъпки се развиват масово. Това предизвиква силно засенчване в зоната около кордоните и леторастите не успяват да узреят до края на вегетацията. Освен това те се нападат силно от оидиум. В такива случаи филизенето на излишните леторасти е наложително. Така се създават по-добри условия за опазването на новият прираст от болести и неприятели.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Шареният гроздов молец е икономически най-важният неприятел по лозата във всички страни с развито лозарство. В България е разпространен повсеместно. По същото време може да се появи и еднопояясният гроздов молец.

. Предпочита сортовете с мискетов аромат и жълто-зелена ципа на зърното. Най-силно напада Мискет Отонел, Перл дьо Ксаба, Царица на лозята, Мискет хамбургски, Тамянка, Чауш, Димят, Болгар, и др., а по-слабо - сортовете без мискетов аромат и с виненочервена, тъмносиня, тъмночервена и синьочерна ципа на зърното, като Мерло, Мавруд, Каберне Совиньон, Кардинал, Аликант буше, Пино ноар и др.

. Летежът на пеперудите от презимувалото поколение започва, когато средната денонощна температура на въздуха за десетина дни се повиши над 10-12°С - обикновено през април. Летежът продължава до средата на юни. Гъсениците повреждат ресите и ги оплитат с бели копринени нишки.

Пеперудите от първо поколение снасят 50-60 яйца. Те са активни привечер и няколко часа по-късно.

Борба с химически средства при първо поколение се извършва при 6-8 гъсеници на 100 реси при винени сортове, а при десертни сортове прага на вредност е 4-6 гъсеници на 100 реси.

Срещу първо поколение се извършват обикновено 2 третирания. Тази борба може до голяма степен да реши проблема с гроздовите молци, като намали потенциала им за развитие на следващите поколения.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Лозовата листозавивачка напада овощни, плевели, ягоди, рози, лози. При занемарени лозя, със слаба агротехника, лозовата листозавивачка се намножава масово и причинява повреди на пъпки, листа, дръжки и реса.

Лозовата листозавивачка зимува като ларва под кората на лозите. През втората половина на април ларвите се разпълзяват по току-що набъбналите пъпки и по младите леторасти, които оплитат с паяжина и повреждат. Повредените пъпки в повечето случаи не се развиват или ако се развият, това става доста късно. Една гъсеница поврежда 15 – 20 пъпки. По-късно гъсениците преминават по листата, които завиват и оплитат с копринени нишки. Понякога повреждат и ресата, като също я оплитат с копринени нишки.

Срещу лозовата листозавивачка лозята може да се третират с един от инсектицидите: Афикар 100 ЕК – 50 мл/ дка; Малтоато – 40- 60 мл/дка; Шерпа 100 ЕК – 50 мл/ дка. и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Малкият лозов хоботник вреди по лозата, но напада и младите овощни дръвчета в разсадниците и засадените на постоянно място, детелината, люцерната, много окрасни видове растения и др.

Презимувалите възрастни се появяват през април и са активни през нощта и в мрачни дни. Отначало хоботника се храни с пъпките, а по-късно скелетира листата и нагризва кората на леторастите.

Яйценосният период е продължителен - от втората половина на май до септември. Отначало ларвите се хранят с мъртва органична материя, а по-късно с младите и старите корени на лозата. Повредите от ларвите са по- опасни за млади лозови насаждения. Ларвите, които се излюпват през юли-август презимуват и продължават да се развиват следващата пролет до май-юни.

При установяване на повредени пъпки и неприятеля е над прага на икономическа вредност може да се проведе третиране срещу възрастните насекоми.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Лозовата пъстрянка зимува като гъсеница в пукнатините по кората на лозата и под нея. При повишаване на температурата на въздуха над 10°С гъсениците започват да напускат местата на зимуване и в продължение на една до три седмици се придвижват до пъпките (зимните очи), с които се хранят. При температура 12-16°С гъсениците мигрират по пъпките само за 12-20 дни. При температура под 10°С гъсениците преустановяват придвижването си, укриват се отново под кората и изчакват ново повишаване на температурите.

Презимувалите гъсеници изгризват вътрешността на пъпките, които най-често не се развиват, остават черни и приличат на измръзнали. Една гъсеница поврежда от 4 до 15 пъпки, в зависимост от сорта и температурата, през периода на развитие на пъпките. При по-ниска температура, която забавя развитието на пъпките, повредите са по-големи. При силно нападение, лозите приличат на измръзнали от зимните студове!

По-късно гъсениците започват да се хранят с листата, нагризват още ресата, ягоридата и леторастите на лозата.

Препоръчва се, при десертните сортове лози, преди разпукване на пъпките да се изведе борба при 1 гъсеница на 2 лози, а след началото на разпукването им - при 1 гъсеница на 1 лоза; при винените сортове съответно 1 гъсеница на 1 лоза и 2 гъсеници на 1 лоза. Официално е регистриран само инсектицидът Децис 2,5 ЕК-0,04%. .

През втората половина на май и първата половина на юни, чрез обработка на почвата се унищожават гъсениците, какавидиращи в нея.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За гарантиране на добра реколта, почвата в лозето трябва да има достатъчно хранителни вещества. С времето, тяхното съдържание в земята намалява и лозите страдат от това. Влошава се качеството на реколтата. Растенията често са подложени на страдания от суша и мразове. Неопитният лозар может да разсъждава так, че ако на няколко пъти внесе сложни торове, проблемът ще бъде решен. Но такова мнение е погрешно, защото в различно време от годината лозата изисква в почвата да има различни хранителни вещества.

Именно затова много важно е да се усвои информацията, какви торове следва да се внасят и в кое време.

На лозата са необходими следните хранителни вещества:

. азот - за зелени растения;

. фосфор - за формиране на съцветия и узряване на гроздето;

. калий - за узряване на гроздето;

. мед - за студоустойчивост и сухоустойчивост на растенията;

. бор - за качество на реколтата;

. цинк - за повишаване на добива.

Първото пролетно подхранване на лозята се прави рано, още при отгребване на лозите след презимуване. За това се използва следния състав на минерални торове във вид на разтвор за 10 литра вода: суперфосфат – 20 г, амониева селитра – 10 г, калиев сулфат – 5 г. Този състав и количество разтвор е за торене на една лоза. Вторият път лозовия храст се подхранва със същия състав на разтвора, преди началото на цъфтеж.

Разбира се че само едни минерални торове не са в състояние да задоволят потребностите на растенията от хранителни вещества. Добре е в лозето да се внасят не само минерални, но и органични торове, като добре угнил оборски тор.

Петъп Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В началото на март лозарите обикновено са приключили с резитбата на лозята и подготвят за инвентара за сезона. Ремонтират опорните конструкции, защото те се нуждаят от редовна поддръжка.

Ако все още има лозя, които не са изрязани, препоръчително е по това време вече да се приключи с операцията, тъй като скоро в лозите ще започне активно движение на сокове, което ако е много продължително ще навреди на растението. Всяко подрязване или дори пречупване на лозята през пролетта, когато растенията се събуждат, е съпроводено със започване на така нареченият "плач на лозата". Това е потокът от сокове, който изтича от местата на механично увреждане.

Колко е опасен плачът за лозата?

Плачът на лозата може да причини значителни щети на растенията. Не забравяйте, че продължителният плач води до изсушаване на лозовия храст. Възможно е да спрете плача на лозата по няколко начина. Една стара рецепта за това е намазването на отреза с мехлем приготвен от блажна боя и ленено масло с добавени в тях креда, и борна киселина. Има и съвременни средства за спиране на плача, като мехлемът "изкуствена кора", който се продава в селскостопанските аптеки.

При опасност от късни възвратни пролетни мразове

След резитбата на лозята може да се направи пръскане с медни средства – бордолезов разтвор 1,5%, Шампион – 0,3%, Купроцин Супер – 0,25%, Бордомикс – 1% и др. От една страна това е добра профилактика срещу презимували болестотворни организми, а от друга – повишава студоустойчивостта като забавя развитието на пъпките при лозата и по този начин ги предпазва от късни студове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 10

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта