По листата на малините се появява хлороза, когато образуването на хлорофил - зеления пигмент, е нарушено. Външно това води до жълтеене на листата ,като само нерватурата остава зелена. Ако малината жълтее и пролет и лято, значи причината е неинфекциозна хлороза. Тя се причинява при недостиг на някои минерали в почвата, главно желязо или от неспособността на корените да усвояват тези минерали от почвата, тъй като те са в недостъпна форма. Хлорозата при малината се среща често при кисели почви, при гъсто засадени храсти и при преувлажнена кореновата система.

Ако малината жълтее от хлороза, проверете киселинността на почвата и при необходимост я варувайте. Подхранете растенията с пълен комплект минерални торове, а за бързо възстановяване подхранете растенията с желязо в хелатна форма (желязото в най-добрата форма за усвояване).
По рядко малините жълтеят при недостиг на цинк (листата са пъстри, растат по-малки, стават бледожълти), магнезий (листата започват да пожълтяват по краищата и листната петура се изкривява надолу – внася се магнезиев сулфат) или липса на сяра (листата отначало светлеят, а след това стават червеникави).

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Малината се напада от гъбата Didimella applanata, която е причинител на болестта петносване на пъпките по малината, известна още и с латинското си име дидимела. Болестта е една от най-важните стопански болести по малината и се среща във всички райони, където се отг­лежда.

Важно значение за заразяването на малиновите храсти с дидимела играят ниските температури и високата атмосферна влажност.

През пролетта на младите издънки се появяват елипсовидни виолетовокафяви петна, които са най-вече около пъпките. Постепенно до есента те се разрастват и сливат и обхващат пръстеновидно цялото стъбло.

Гъбата причинител на болестта се развива само в кората, без да прониква навътре в тъканите на стъблото. Поразената кора съхне, напуква се. И често нападнатите леторасти се пречупват. Инфекцията се съхранява в кората на нападнатите издънки, които обикновено измръзват. За борба със заболяването се препоръчва изрязване и изгаряне на заразените издънки, зимно пръскане с бордолезов разт­вор - 2% .

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 24 Август 2017 12:12

Мозайка по малината

Малината е култура, която присъства почти във всеки двор, защото плодовете и са вкусни и привлекателни. Макар и не много претенциозна към условията на отглеждане, културата страда от редица болести, които нарушават нормалното развитие на растенията и водят до нисък добив и некачествени плодове. Въпросите, които често задавате по телефона ни накараха да отделим малко повече място за най-често срещаните болести по малините и борбата с тях.

МОЗАИЧНО ПРОШАРВАНЕ НА ЛИСТАТА И ЖИЛКИТЕ

Една от най-често срещаните вирусни болести по малината е мозаичното прошарване по листата. Нападнатите растения са с подтиснато развитие, формират малко нови листа, които са с деформации. Наблюдава се хронична жълта мозайка – вджуджени, хилави, жълти листа със завита периферия, която по-късно прегаря. Заразяването става чрез преносители –листни въшки. Освен този вирус малините се нападат и от редица други, като общото при всички е, че борба срещу тях не може да се води.

Тя е насочена единствено срещу листните въшки, които осъществяват заразяването.
Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

След втората половина на юли до средата на август зелените издънки при малината се съкращават на височина 120-140 см.

По този начин растенията се запасяват по-добре с хранителни вещества, ускорява се зреенето и се повишава добивът и качеството на плодовете, формират се повече плодни пъпки за следващата година.

Плододавалите издънки трябва да се изрежат непременно непосредствено след беритбата - това се прави с цел създаване на оптимални условия за добро огряване от слънцето и по-добро узряване на новите издънки.

По този начин се залагат повече плодни пъпки и издънките понасят по-добре зимните студове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 26 Май 2017 09:07

Ръжда по малина и къпина

Болестта напада главно листата и по-рядко основата на леторастите. По листата се появяват дребни оранжево-жълти петна, които по-късно стават кафяви. През юни и юли от долната страна на листата се образуват оранжеви уредоспори. При благоприятни условия за развитие на болестта, тя може да предизвика обезлистване на растенията.

Благоприятните условия за развитие на болестта са температури около 18°С и чести превалявания.

Борбата с причинителя на болестта е пръскане след появата по листата и 10-12 дни по-късно.

Няма специално регистрирани фунгициди за борба с ръжда по малина и къпина.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Малината е взискателна към съдържанието на хранителни вещества в почвата. Тя има по-големи потребности от азот и калий, по-малко към фосфора.

ПРИ ЗАПАСЯВАЩО ТОРЕНЕ

Ако сте направили добро предпосадъчно торене на малините, през първите 2-3 години е достатъчно да ги подхранвате само с азот през вегетацията. През следващите години е необходимо да се внасят на 1 квадратен метър по 3-4 кг оборски тор, 25-30 г суперфосфат, 15 -20 калиев сулфат, 15-20 г амониева селитра или карбамид.

Фосфорните, калиевите и оборският тор се внасят през есента с последваща обработка, азотният се внася рано напролет.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Резитбата на малините не е никак сложна. Биологията на растението само ни подсказва, какво трябва да направим. Малините са многогодишни храсти, но всяко стъбло живее само две години – първата израства, а втората плододава и изсъхва. Затова в края на вегетацията се изрязват всички плододавали през годината издънки.

В процеса на резитба, освен плододалите се отстраняват и част от едногодишните леторасти. Това се прави след преценка за гъстотата и силата на самите леторасти. На 1 линеен метър не трябва да има повече от 15-20 издънки, като се оставят по-силните от тях.

Съкращаването на върховете на оставените за плододаване издънки се прави напролет, защото ако зимата е студена те измръзват. По този начин се предпазва от измръзване основната част на растението, където се намират цветните пъпки.

Публикувана в Овощната градина

С връхни отводи се размножават малини и къпини.

За тях този метод е характерен за размножаването им и в природни условия. Към края на август и септември връхната част на клонките прораства и образува недоразвити листа. Когато клонките достигнат тази фаза се пристъпва към подготовка на отводите.

Съвет: количеството на отводите може да се увеличава няколко пъти, ако когато новия прираст достигне височина 50-60 см върховете се прищипят. На свой ред новите прирасти след време също се прищипват.

Долу близо до майчиното растение се копаят дупки или се правят канавки на дълбочина 10 см. В тях се превеждат клонките - закрепват се и се засипват с почва. При такова размножаване от един храст може да се получат 5-6 дъщерни растения (в зависимос от отводите). Напролет през следващата година вкоренените отводи се изкопават и се засаждат на постоянно място. Получените нови храстчета имат мощна коренова система и стъбло 20-25 см. През първата година на засаждането си те израстват със силни клонки, които на следващата година дават първия си плод.

Публикувана в Овощната градина

При еднократно плододаващите сортове малини до средата на август трябва да се извърши резитба (съкращаване) на зелените издънки на височина 130-150 см.

При ремонтантните сортове се изрязват само плододалите през настоящата година - когато насаждението се използва за получаване на две реколти (пролетно-лятна и лятно-есенна).

. Когато насаждението се използва само за лятно-есенна беритба, плътността на издънките се регулира чрез поддържане на редова ивица с широчина около 50 см.

. Обикновено при най-широко разпространения у нас ремонтантен сорт Люлин не се налага резитба, защото издънките са с малка височина.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

През пролетта, когато новите издънки на касиса и къпината достигнат височина 10-12 см, направете подхранване с 15-30 кг/дка амониев нитрат (амониева селитра).

Азотният тор може да се разпръсне повърхностно след дъжд или поливка, тъй като при влажна почва той се разтваря бързо и става достъпен за усвояване от корените на растенията. При млади растения торът се разхвърля само около тях (локализирано), а в старите насаждения се наторява цялата площ, тъй като корените вече са обхванали почти цялото междуредие.

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта