Прогнози за развитието на селското стопанство на Европейския съюз по отрасли през следващото десетилетие и перспективите за реализацията на продукцията на вътрешния и световния пазар – отзвук от Конференцията Agricultural Outlook в Брюксел

Мария Нецова,

наш. спец. пратеник в Брюксел

Европейската комисия публикува доклад с прогнози за производството в най-важните селскостопански отрасли в Европейския съюз, както и за перспективите на основните пазари на селскостопански стоки и на фермерските доходи в Общността до 2030 г.Обемистият документ от 128 страници е колективен труд на експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕС и на Съвместния изследователски център (JRC). За неговото изработване бяха събрани и обобщениценни информации от политици на високо равнище, анализи и оценки на европейски и международни експерти по моделиране и пазари, на частни компании и на авторитетни международни организации като ОИСР и ФАО. Основни аспекти от този прогнозен доклад за периода 2018-2030 бяха разисквани през втория ден на Международната конференция на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), която се състоя на 6 –7 декември в Брюксел м. г. с участието на над 600 заинтересовани участници от Европа, а така също от Африка и Азия. (За дискусиите на форума по проблемите на цифровизацията и иновациите в селскостопанския сектор ви информирахме от първа ръка в предишния брой на в. „Гласът на земеделеца” – бел. а.)

В обръщението си към делегатите на конференцията Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган подчерта, че прогнозният доклад на ЕС е призван да служи като база за анализ и оценка на селскостопанската политиката и пазара, като се основава на съществуващата политическа рамка и очакваните тенденции в макроикономическата среда. Той направи важното уточнение, че предложената пазарна перспектива не би трябвало да се възприема като безусловна прогноза за бъдещето; „вместо това тя обрисува картината на това, което може да се случи при вероятен набор от предположения и обстоятелства”.

0 Конференцията

Ето основни моменти и изводи от прогнозния доклад:

. Селското стопанство ще продължи да играе значителна роля в обществото на Европейския съюз в перспектива 2030 година, с незначително намаляване на земеделските площи и допълнителен отлив на работна сила.

. Потребителите в ЕС и извън него ще проявяват по-голяма взискателност към храната, нейните източници и въздействието върху околната среда и изменението на климата. Докладът отчита промяната в нагласата в избора на храни от страна на потребителите през следващите години.

. За производителите това ще означава по-високи производствени разходи, но също възможност за отличаване на техните продукти, като прибавят добавена стойност и същевременно намаляват отрицателните климатични и екологични въздействия. Това ще се отрази в алтернативни производствени системи; местни, биологични и други сертифицирани продукти ще станат все по-търсени.

. Потреблението на месо, хляб и захар ще продължи да намалява. Повишената консумация на богати на протеин растителни храни илюстрира тази промяна в нагласата на потребителя. Месото от домашните птици е единственото, което ще регистрира силно увеличаване и в производството, и в потреблението. Натискът от изменението на климата и ангажиментите по опазване на околната среда ще бъдат компенсирани отчасти от напредъка в управлението и технологиите, като прецизното земеделие, което води до увеличаване на добивите, макар и с по-бавни темпове в сравнение с миналото.

. По-голямата част от производството на ЕС ще се консумира на вътрешния пазар. ЕС ще спечели дялове на някои експортни пазари (например за млечни продукти) и същевременно ще се сблъсква с допълнителен натиск от страна на вноса на определени продукти (например говеждо).

В прогнозния доклад на ЕК за развитието на селскостопанския сектор за периода 2018-2030 г. е представена широка гама от хранителни продукти, включително полски култури, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци... Ще ви представим конспективно някои от тях.

1 а green nature

Полски култури

Полските култури (зърнено-житни, технически и фуражни) обхващат трите най-големите групи култури, които се отглеждат традиционно в целия свят, заемат най-големи площи поради особеностите и характеристиките си и са основни за изхранването на населението на Земята.

Земеделието си остава главният ползвател на земята, независимо от конкуренцията си с други браншове, се подчертава в доклада на Европейската комисия. Очаква се лек спад в използването на общата земеделска земя в ЕС, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последното десетилетие – от 178 млн. ха през 2018 г. до 176 млн. ха през 2030 г.
В съответствие с тази тенденция площта с основните зърнени култури, постоянните пасища и трайните насаждения ще продължи да намалява в периода до 2030 г. За разлика от това, използването на земята за фуражни култури леко ще се увеличава, достигайки 22 милиона хектара през 2030 г. Изрично се подчертава – независимо че общите селскостопански площи намаляват, че използването на новите технологии ще се отрази позитивно на реколтата и общата земеделска продукция като цяло ще се увеличи.

Производството на зърнени храни в ЕС се очаква да продължи да нараства и да достигне 325 милиона тона към 2030 г. (в сравнение с 284 милиона тона за 2018 г.). Този растеж ще се дължи на леко повишеното търсене на храни (по-специално на царевица), на макар и умерено увеличени перспективи за износ и на нарастващото значение на промишлената им употреба. По-големият растеж се възпира от ограничената възможност за разширяване на посевните площи и от по-бавното увеличаване на реколтата в ЕС. Цените се очакват да останат стабилни и близки до 170 евро/тон в края на разглеждания период.

2 Залата за доене

Мляко и млечни продукти
Според доклада на Европейската комисия повишеното световно търсене, обусловено от растежа на населението, особено в Африка, и нарастващите доходи ще доведат до по-високо потребление на млечни продукти през прогнозния период. Европейският съюз би могъл да се възползва от "очевидното си конкурентно предимство", като се съсредоточи върху "продукти с добавена стойност". Освен това предпочитанията на потребителя към диференцирани продукти (биологични, без ГМО, базирани на пасбища, със защитен произход и др.) ще стимулират развитието на алтернативи на конвенционалните производствени системи.

Европейският съюз би могъл да задоволява 35 на сто от глобалното търсене на млечни продукти през разглеждания период. Очаква се европейският износ на сирене, масло, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и суроватка на прах да нараства средно с около 330 000 тона (течен млечен еквивалент) на година.
В същото време ЕС ще се нуждае от допълнителни 900 000 тона мляко годишно, за да посрещне растежа на вътрешното потребление на млечни продукти (главно на сирена). Но според прогнозите консумацията на течно мляко "вероятно ще продължи да пада".
Въпреки очакваното повишено световно и вътрешно търсене на млечни продукти, Европейската институция е предпазлива относно развитието на този пазар. Тя прогнозира сравнително скромно увеличаване на производството на мляко в ЕС, средно с 0,8% годишно, за да достигне 182 млн. тона към 2030 г.

Паралелно се очаква средният млеконадой да се стабилизира и да достигне 8240 кг/крава, което е със 17% повече в сравнение с 2017 г.

4 В обораl

Месо– прогноза за спад в потреблението

До 2030 г. се очаква производството на месо в ЕС да достигне почти 48 млн. т кланично тегло. Но пазарът ще бъде ограничен от промените в предпочитанията на потребителите, експортния потенциал, ниската рентабилност и преструктурирането на млечния сектор (за говеждото). Очаква се общото потребление на месо в ЕС да спадне от 69,3 кг на глава от населението през 2018 г. до 68,6 кг през 2030 г. Въпреки че в целия ЕС консумацията на месо ще отбележи в спад, все пак 90 на сто от месната продукция ще се консумира в рамките на Общността.

Относителният оптимизъм на Европейската комисия по отношение на млечния пазар контрастира с опредeлено негативните перспективи за пазара на говеждо месо. Производството на говеждо месо в ЕС се оценява на 8,2 милиона тона през 2018 г. В доклада се прогнозира, че през следващото десетилетие производството на говеждо ще намалява, в резултат на стопяващите се кравешки стада, спада в търсенето и силната експортна конкуренция въпреки отварянето на нови пазарни ниши. Комисията очаква цените да паднат през първата част на прогнозния период, преди да се стабилизират около 2030 г.

Що се отнася до овчето и козето месо, благодарение на подобрената възвращаемост за производителите, подпомагането от страна на ЕС и устойчивото вътрешно търсене производството ще се увеличи, достигайки 950 000 тона през 2030 г. в сравнение с 903 000 тона през 2018 г.

Потреблението на свинско месо в ЕС ще се намали от 32,5 кг на глава от населението през 2018 г. на 31,7 кг през 2030 г. Този спад ще бъде компенсиран от по-големия износ, като световното търсене ще продължи да расте с темп от 0,7% годишно през периода 2018-2030. Очаква се ЕС да увеличи износа си за Китай (най-големия производител на свинско месо в света), въпреки силната конкуренция от САЩ и Бразилия.

Птичето месо е единственото месо, което ще регистрира значително увеличение по производство и потребление в ЕС в прогнозния период (и по двата показателя с ръст от 4 на сто между 2018 и 2030 г.). През 2030 г. производството на ЕС следва да достигне 15,5 милиона тона в сравнение с 14,2 милиона тона през 2018 г. Глобалното търсене на птиче месо също ще се увеличава, което ще стимулира износа му от ЕС.

Лозаро-винарски сектор

Общото производство и потреблението на вина в ЕС се очаква да се стабилизират, след като имаше лек спад през предишното десетилетие. . През прогнозния период се очаква леко намаляване на потреблението от 26 литра на глава от населението през 2018/2019 г. до 25,3 литра през 2030 г. По отношение на износа се прогнозира, че ЕС ще поддържа постоянен растеж главно с продуктите си с географски указания и пенливите вина.

5 Sheeps

Доходите на селските стопани
Авторите на доклада дават оптимистични прогнози за това как пазарните тенденции в селскостопанския сектор ще се отразят на доходите на земеделските производители. Анализът показва стабилизиране на дохода на едно средно стопанство (или на годишна работна единица) в реално изражение през целия прогнозен период. Това може да се обясни със значителното увеличаване на стойността на селскостопанската продукция (+ 17% през периода), което надвишава паралелното повишаване на производствените разходи, главно поради по-високите цени на енергията и амортизационните отчисления. Отчита се също непрекъснатият отлив на работна сила от селското стопанство поради структурните промени в Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес

През изминалата година се отчита изненадващ растеж в производството на говеждо месо в ЕС от 2,3% до 8,3 млн. тона, пише topagrar.com, позовавайки се на данни от Германския съюз на земеделските производители. Причина за него е нарасналият  брой крави и телета, отишли в кланиците в по-голяма част от страните членки на ЕС.

През лятото на 2018 година фермерите е трябвало да се справят със сериозни предизвикателства защото е отчетен спад в броя на новородените телета и на поголовието като цяло. Особено чувствителен спад в броя им е отбелязан в страните Германия, Франция, Италия, Ирландия  и Великобритания. По данни на браншовата организация продължава тенденцията за увеличаване на търсенето на говеждо месо, като годишното потребление  на глава от населението спрямо 2017 година  е отбелязало леко увеличение до 10,1 кг . Цената за килограм живо тегло остава на нивото от предходната година от 3,80  евро. Вносът на говеждо месо в ЕС от трети страни съставлява сравнително малка част от 14%  докато 86% от него  е вътрешнообщностен. Най-големият доставчик за европейския пазар си остава Аржентина.

Публикувана в Животновъдство

Анализ на Института за икономически изследвания на селскоотостопанство - CAPA, показва, че индексът на конкурентоспособността при говеждото и телешкото месо през 2017 г. е 0,23. Счита се, че при нива по-ниски от 0,25 страната е неконкурентоспособна на световния пазар и зависима силно от вноса на такава продукция. Тази стойност е най-ниска от трите изследвани групи меса и потвърждава високата зависимост на българския пазар от внос. В сравнение с 2016 г. се наблюдава подобряване на конкурентните позиции на страната ни, дължащо се предимно на намаления внос при слаб растеж в производството, както и на повишеното ценово равнище на българската продукция на международния пазар.

Средното равнище на цената на едро при говеждото и телешкото месо през 2018 г. е 4,20 лв./кг, което е над нивото от предходните предходните две години, което донякъде стимулира местното производство.  Индексът на конкурентоспособността при свинското месо възлиза на 0,32 през 2017 г., което е индикатор за слаби пазарни позиции на глобалния пазар. Наблюдава се по-високи нива на стойностната компонентна на индекса, който през 2017 г. е 0,37, докато производствената компонентна е 0,26, което означава, че нарастване на производството в страната расте почти с темповете на световния ръст на свинско месо. През 2018 г. цените на едро на свинското месо се понижиха до 3,40 лв./кг (-11% на годишна база), като причина са по-ниските европейски цени, докато намалението на цените у нас е по-високо отколкото средноевропейското намаление.

Пилешкото месо е с най-висок индекс на конкурентоспособност за 2017 г. – 0,45, което е близко до средните стойности в световен план. Производствената компонентна е на нива от 0,43 и показва слаб прогрес за последните 5 години. Основно подобрението в конкурентоспособността се дължи на покачването на стойностната компонентна заради нарасналите цени, реферирани към износните котировки. 

През 2018 г. цената на пилешкото месо достигна едно от най-високите си равнища от 2014 г. насам – 3,00 лв./кг. Причина бе добрата световна конюнктура при по-слаб натиск от държавите предлагащи пилешко на по-ниски цени. При агнешкото месо цените на едро през 2018 г. бяха едни от най-високите около 11,30 лв./кг, сочат анализите на САРА.
Публикувана в Бизнес

Птичето месо е единственото, при което се прогнозира растеж на производството и консумацията в ЕС в дългосрочен план. Силното световно търсене ще стимулира производството. Оценките на САРА са през 2019 г. цените в ЕС да бъдат по-ниски от 2018 г. заради високите достигнати ценови равнища на фона на нарастващия по-евтин натиск от Бразилия.

Очаква се към 2030 г. общото производство на месо в ЕС да се задържи стабилно – около 48 млн. тона. Близо 90% от произведеното количество ще задоволява вътрешните потребностите, но на човек от населението се прогнозира спад - от 69 кг през 2018 г. до 68 кг през 2030 г. 
Под влияние на повишената осигуреност със свинско месо, консумацията в ЕС през 2018 г. нарасна до 32,5 кг на глава от населението. Към 2030 г. се прогнозира потреблението в рамките на европейските държави да намалява слабо до 31,6 кг. 
За дванадесетте месеца от октомври 2017 г. до септември 2018 г. стойностният размер на износа на свинско месо от ЕС отбелязва намаление от 7% на годишна база. За същия период количеството на износа нараства слабо, но конкурентния натиск на по-ниските цени от САЩ, Бразилия и Канада задържа ниско равнището на експортните цени на европейските производители.
Публикувана в Животновъдство
Световната търговия с говеждо месо нараства най-много в сравнение с останалите видове меса. Същевременно разрастващият се търговски спор между двете най-големи икономики – САЩ и Китай, освен на производителите на соя, се отразява и на свиневъдството в САЩ. Наложените 25% мита на вноса на американско свинско в Китай доведе през август до 35% спад на цените на едро на американския пазар, до нива около 0,85 US$/кг кланично тегло само за 1 месец. През септември се наблюдава постепенно възстановяване до обичайните 1,4 US$/кг. Водещият световен износител на птиче месо – Бразилия, отчита спад в количеството на експорта – със 7% през периода януари-август 2018 г. в сравнение със същия период на 2017 г. Намалението в стойността на износа е още по-голямо – с 11%. Именно затрудненията в Бразилия са една от водещите причини за по-високите цени на пилешкото в световен план, заедно с високото търсене. 
Цените на агнешкото и овче месо през изминалата година бяха с около 25% над средните за периода 2012-2016 г., най-вече заради рязкото повишение на цените в Австралия. Засегнати от сушата през тази година отново, цените ще продължат да бъдат високи, над 5 US$/кг кланично тегло.
Публикувана в Бизнес

Блюдо с месо от българска порода черни прасета на над 2500 г. получи високи оценки по време на 12-тото издание на кулинарния форум „Тера Мадре Салоне дел Густо“ (Terra Madre Salone del Gusto) в Торино, Италия.
Ястието е плод на фантазията на шеф готвач Георги Бойковски и бе представено на дегустацията „Back in Black”, наречена така заради присъствието на продукти от европейски породи черни прасета.
Българският специалитет бе термично обработено месо от пасищно отглежданата Източнобалканска свиня, увито в листа от смокиня, преминали сладка ферментация в цвик – суроватката, която се отделя при производството на сирене и кисело мляко.
Шатрата „Slow Meat”, в която се проведе дегустацията, едва събра желаещите да опитат блюдото от България. То бе представено заедно с колбаси от френската порода черни прасета Ноар де Бигор (Noir de Bigorre)– разновидност на Иберийската свиня, румънската порода Базна (Bazna) от Трансилвания и италианската Неброди (Nebrodi) от Сицилия.
„Италианската държава насърчава пасищното отглеждане на различни породи свине, докато в нашата страна това е позволено само за Източнобалканската свиня и то в по-малко от 5% от общините в страната”, каза Радостина Донева, председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС) – Шумен. „Макар Източнобалканската свиня да е единствената запазена местна порода прасета у нас, тя е застрашена от изчезване. Популацията се е свила от 55 000 животни допреди десетина години до 3500”, предупреди Донева.
Прасетата от тази порода са с високи здравословни показатели на месото и сланината. Отглеждат се в широколистни гори и се хранят основно с жълъди, билки и трюфели.
Световната организация „Слоу Фуд” (Slow Food), която организира „Тера Мадре Салоне дел Густо“, тази година започна кампания за преосмисляне на индустриалното производство на животни и птици, тъй като го третира като фактор за замърсяване на околната среда, за сметка на по-малките, пасищно ориентирани производства.
Във форума в Торино тази година участваха над 5000 делегати от 140 държави и над 800 изложители, част от които бяха производители на плодове, зеленчуци и фермерски храни от България.

Публикувана в Бизнес

Блюдо с месо от българска порода черни прасета на над 2500 г. получи високи оценки по време на 12-тото издание на кулинарния форум „Тера Мадре Салоне дел Густо“ (Terra Madre Salone del Gusto) в Торино, Италия.
Ястието е плод на фантазията на шеф готвач Георги Бойковски и бе представено на дегустацията „Back in Black”, наречена така заради присъствието на продукти от европейски породи черни прасета.
Българският специалитет бе термично обработено месо от пасищно отглежданата Източнобалканска свиня, увито в листа от смокиня, преминали сладка ферментация в цвик – суроватката, която се отделя при производството на сирене и кисело мляко.
Шатрата „Slow Meat”, в която се проведе дегустацията, едва събра желаещите да опитат блюдото от България. То бе представено заедно с колбаси от френската порода черни прасета Ноар де Бигор (Noir de Bigorre)– разновидност на Иберийската свиня, румънската порода Базна (Bazna) от Трансилвания и италианската Неброди (Nebrodi) от Сицилия.
„Италианската държава насърчава пасищното отглеждане на различни породи свине, докато в нашата страна това е позволено само за Източнобалканската свиня и то в по-малко от 5% от общините в страната”, каза Радостина Донева, председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС) – Шумен. „Макар Източнобалканската свиня да е единствената запазена местна порода прасета у нас, тя е застрашена от изчезване. Популацията се е свила от 55 000 животни допреди десетина години до 3500”, предупреди Донева.
Прасетата от тази порода са с високи здравословни показатели на месото и сланината. Отглеждат се в широколистни гори и се хранят основно с жълъди, билки и трюфели.
Световната организация „Слоу Фуд” (Slow Food), която организира „Тера Мадре Салоне дел Густо“, тази година започна кампания за преосмисляне на индустриалното производство на животни и птици, тъй като го третира като фактор за замърсяване на околната среда, за сметка на по-малките, пасищно ориентирани производства.
Във форума в Торино тази година участваха над 5000 делегати от 140 държави и над 800 изложители, част от които бяха производители на плодове, зеленчуци и фермерски храни от България.

Публикувана в Бизнес

Производството на месо в глобален план ще нарасне с 15% през 2027 г. съпоставено със средното за периода 2015-2017 г., сочи средносрочната прогноза на FAO. Потреблението на месо в света се прогнозира да достигне 35,4 кг на глава от населението. Предвижда се ръстът на консумация на птиче и свинско месо да се забави, а потреблението на говеждо и агнешко месо да се увеличи. 

На база стойностите на глобалния индекс на цените за първото шестмесечие на 2018 г. е отчетено средно увеличение с 3% при говеждото месо и с 27% при овчето месо. При птичето месо се наблюдава намаление с 2%, както и при свинското – с 4%.
За първото полугодие на годината ситуацията на пазара на месо се развива относително предвидимо. Световното производство растеше, а за първи път от 2012 година, ръст се очертава да бъде отчетен при всички видове меса. Водещо в търговията се нарежда говеждото месо, където се очаква да се достигне ръст на годишна база от 5%. При свинското и пилешкото месо ръстът в търговията по оценки на USDA ще бъде между 1-2%. 
Публикувана в Бизнес

Производството на месо за първите 5 месеца на 2018 г. в страната бележи увеличение, което е около 9% при свинското, 5% при говеждото, 2% при агнешкото и 21% при бялото месо. Предвижданията на Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) в началото на годината бяха производството на говеждо месо от кланиците да достигне около 7 хил.т. и вероятно количеството добито такова месо в края на година ще бъде около 7,2 хил.т. Цената на едро се очаква да се покачи осезаемо в сравнение с 2017 г. и да достигне 4,50 лв/кг кланично тегло, като за първите 6 месеца на годината е била около 4,30 лв/кг. 

Потреблението на говеждо месо извън стопанствата ще бъде около 4 кг/човек, което е с около 5% над средното за последните 5 години. 
По оценки на САРА, производството на свинско месо в кланиците кланиците до края на годината годината ще се повиши до 73 хил.т. Средната цена на кланично тегло на едро за първите 6 месеца на годината е около 3,2 лв/кг, като до края на годината се очаква да се повиши и да достигне средногодишно равнище около 3,4 лв/кг. Аналогична тенденция се наблюдава и в рамките на ЕС, където средната цена на свинското месо продължава да се покачва и през м.август, но остава с 12% под миналогодишното равнище. Стабилното развитие на експорта през първото полугодие предполага, че положителната динамика ще се запази и през идните месеци. 
Според официалната информация през първите пет месеца на годината промишленото производство на бяло месо възлиза на 46 074 тона, което показва увеличение с 20% на годишна база. Консумацията на птиче месо в страната е 12,4 кг на глава от населението през 2017 г., под средното ниво за ЕС – 24,1 кг, а през 2018 г. да нарасне до около 12,9 кг. По първоначални оценки на САРА, производството на птиче месо в кланиците през 2018 г. трябва да достигне 103 хил.т. и вероятно това количество ще бъде достигнато и може да има превишение с 1-2%.
Средната цена на едро на бройлери ще бъде с около 6-7% по-висока от първоначалната оценка на САРА, която бе за средногодишна цена от 2,85 лв/кг, съобщават от САРА.
Публикувана в Бизнес
За трета поредна година Асоциацията  за развъждане на месодайни породи говеда в България ще проведе форума за месодайно говедовъдство СТЕКСПО. Събитието ще се проведе на 29 септември 2018 г. на изложбеното място в град Сливен, до разклона за село Мечкарево, съобщават организаторите. 
 По традиция и тази година форматът на изложението ще бъде насочен към представяне на фермите, отглеждащи говеда в месодайно направление и качеството на тяхната продукция.
Ще се проведе и търг на разплодни животни.
 В СТЕКСПО 2018 ще вземат участие животни от породите Абърдийн ангус, Херефорд, Лимузин, Гаскон и кръстоски от тези породи в следните категории: 
- мъжки животни – от 9 до 16 месеца, от 16 до 24 месеца и над 24 месеца; 
- женски животни – юници от 9 до 24 месеца и крави с телета. 
Фермерите, които имат желание да се включат в изложбата и да представят стопанства си, могат да заявят участие до 10 септември 2018 г.  на тел. 0895 633 412.  Животните трябва да са в изложбена кондиция – добра охраненост, замускуленост, козината да е чиста и в добро състояние, съобщават организаторите.
При чистопородните разплодни животни ще се проведе конкурс по категории и ще бъде излъчен шампион по породи.
Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 10

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта