Излишъкът на микроелемента бор в почвата предизвиква задържане на растежа, отслабване на растенията и хлороза. Заболяването се развива в засушливи години. При падане на достатъчно валежи или при своевременно поливане растенията се оправят.

Недостига на бор често се наблюдава при песъчливи почви и се съпровожда от отмиране на точките на растеж и усилено развитие на странични разклонения. В резултат на това се скъсяват междувъзлията и растенията са ниски и гъсти. При силен глад се появява и антоцианово оцветяване. При клубените, които издребняват се получават пукнатини и кафеви петна. Растението е със силно понижена устойчивост към болести.

Недостатъка на мед може да се прояви при торфено – блатни почви. Изразява се в задържане на растежа и развитието, понижаване на добива. Медните торове помагат за повишаване устойчивостта на растенията към неблагоприятни условия и болестите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Борът е необходим в много малки количества на растенията. Поради специфичния му ефект обаче, борният недостиг води до загиване на пъпките по върховете на леторастите - това е така нареченото суховършие, а кората на стъблата при някои ябълкови сортове почервенява и подпухва. Плодовете са с уродлива форма, а при някои крушови сортове придобиват ръждив вид. В плодовото месо се появяват кафяви петна или групи от некротични клетки, известни като корковидни ядки или суха петнистост. Понякога петната се напукват. Такива повреди се срещат често по крушовите сортове Боскова бутилковидна, Клапов любимец и Хардиева масловка

Симптомите при магнезиев дефицит са сходни с тези при азотния недостиг. При ябълкови дървета признаците на магнезиев дефицит се проявяват като характерна хлороза в междужилковото пространство на най-долните, застаряващи листа, известна като рибена кост.

Цинковият недостиг предизвиква т. нар. розетъчно дребнолистие по ябълката, което се проявява като скъсяване на междувъзлията по върховете на леторастите. Листата остават дребни, имат ланцетовидна форма и са натрупани едно върху друго.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако листата на доматите изглеждат бледи със синкаво-зелен оттенък, а разклоненията слаби, това е признак на липса на мед. Липсата на мед се компенсира с разтвор на меден сулфат (1-2 грама в 10 литра вода) .
Ако при доматения разсад забележите, че отмира точката на растеж и се образуват множество разклонения (растението придобива вид на храст), което е сигнал за дефицит на бор. Липсата на бор може да се елиминира с борна киселина (5 г на 10 литра вода).
Когато има недостиг на магнезий по-ниските доматени листа променят цвета си, връхните избледняват, а на зелените жилки и в близост до тях се появяват бледо зелени, жълти, а след това кафяви петна. Дръжките стават чупливи. С дефицита на този микроелемент може да се справите като пръскате листата с разтвор на магнезиев нитрат (1 чаена лъжичка на 10 литра вода).

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Става дума за елементите, без които растенията няма да оцелеят, но са необходими в малки количества. Нуждите за тях възникват по различни причини. Ето защо микроелементите трябва да се подават в зависимост и вида на почвата.
Борът е необходим за растежа на растенията при всички видове почви. Липсата на този микроелемент води до прекъсване на притока хранителни вещества до точката на растеж и без него не може да се мисли за добра реколта.
Желязото е най-известният микроелемент. То е част от най-важния растителен пигмент – хлорофила. Железен дефицит се наблюдава най-често при карбонатните почви.
Манганът е нужен за растенията отглеждани на чернозем, където не е в достатъчно количество.
Медта, заедно с калият е особено подходяща за торфените блата.
От молибден и кобалт се нуждаят бобовите култури (грах, боб, боб, соя, детелина или лупина). Тези елементи помагат на растенията да абсорбират по-добре азота от въздуха.
Цинкът участва в много жизненоважни процеси и от него се нуждаят различни култури на различни почви.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Микроелементите играят съществена роля за усвояване на азота от растенията в комбинация с адекватно основно торене

През последните години много се говори за листното торене при пшеницата. Продуктите, които се предлагат за тази цел, са толкова много, че е изключително трудно за производителите на зърно да се ориентират дали те са необходими и кой точно от всички тях да ползват. Колебанието им донякъде е оправдано и поради честите спекулации в тази насока – псевдоспециалисти убеждават за прилагане на продукта, който точно те предлагат, но най-често го правят не от компетентност и професионализъм, а с чисто комерсиална цел.

Затова, за да бъдем полезни на зърнопроизводителите, им предоставяме информация, която се базира на доказани научни изследвания. Чрез тях е установено, че действително подхранването на пшеницата с микроелементи в периода от началото на фаза изкласяване до наливане на зърното влияе на добива и качеството на основната продукция. Колкото по-късно е направено подхранването, толкова по-малко е влиянието на микроелементите върху добива и по-голямо върху качеството на продукцията. (Бел. ред.)

Прилагане на минерални макро- и микроторове при пшеницата

Направени са многобройни изследвания за определяне ефективността от съвместното прилагане на минерални торове и извънкореново (листно) подхранване на пшеницата с микроторове във фази братене и изкласяване за количествените и качествените показатели на добива.

В опитите за основно хранене на растенията са използвани амониева селитра, гранулиран троен суперфосфат, калиев хлорид, а за листно подхранване – хелатни микроторове със съдържание на цинк 25 г/л, мед – 6 г/л, бор – 3 г/л, молибден – 0,1 г/л, кобалт – 0,04 г/л, манган – 5 г/л и желязо – 5 г/л.

За тригодишно изследване добавката към добива на зърно от пшеница на първия агрохимически фон (N60P60K60) е била 143 кг/дка (37%), а от внасянето на основното торене в доза N30 P30 K30 били получени в повече 128кг/дка (33% ). Както се вижда от резултатите, в случая внасянeто на увеличена доза минерални торове има само тенденция към увеличаване добива на зърно. Получените практически еднакви добавки към добива на два различни агрохимически фона са обусловени от средното съдържание на минерален азот и подвижен фосфор и повишеното ниво на подвижен калий, лимитиращи внесените за подхранване увеличени дози минерални торове.

Съществена разлика на добивите по години на изследванията е обусловена ​​от влиянието на природните условия по време на вегетацията, но като цяло, те са били достатъчно благоприятни за пшеницата. Прибавката към добива на зърно от листното подхранване на растенията с микроторове е била 42 кг/дка (11%). На фона на различни дози азотно-фосфорно-калиеви торове, прибавката към добива се е увеличила с 39 кг/дка (7%) и с 24 кг/дка (5%). Достоверните прибавки към добива на зърно за всички години на изследванията били получени във варианта с прилагане на листно подхранване на растенията на пшеницата с микроторове на парцелите с първия агрохимически фон.

С изследванията е установено, че подхранването на пшеницата с микроелементи в периода от началото на фаза изкласяване до наливане на зърното влияе на добива и качеството на основната продукция. Главният показател за качеството на зърното при пшеницата е съдържанието на протеин. Доказано е, че този показател зависи от количеството азот, абсорбиран от растението. Ако благодарение на подхранването с торове и прилагането на микроелементи се създадат условия за постъпване в пшеницата на значително по-голямо количество азот, отколкото е необходимо за формиране на добива, с увеличението на добивността се наблюдава и повишение съдържанието на азот във вегетативните органи, което създава благоприятни условия за натрупване на протеин в зърното.

В изследванията е установено нееднозначното влияние на извънкореновото подхранване на пшеницата във фаза изкласяване с микроторове върху показателите на качеството на зърното. Така на наторените с минерални торове в дози N60 P60 K60 и N30 P30 K30 посеви, извънкореновите подхранвания във фаза братене и изкласяване с микроторове са спомогнали за увеличаване на съдържанието на протеин в зърното на пшеницата. В първия агрохимически фон съдържанието на протеин в зърното се е повишило до 13,1%. Съвместното прилагане на макро- и микроторове е повлияло на азотното хранене на растенията, като по този начин се е увеличил добивът на протеин. Трябва също така да се отбележи, че увеличаването на протеина се дължи основно на по-високите добиви, т.е. по-високият добива на зърно не намалява съдържанието на протеин. За три години изследвания най-голям добив на протеин е бил отчетен във варианта N60P60K60 + микроторене.

Съдържанието на глутен в зърното повишава хранителната му стойност (цвят, вкус, аромат), хлебопекарните свойства (обем, пористост) и дава добър търговски вид на хляба. Внасянето на различни дози макроторове в почвата и листното подхранване на растенията през вегетацията с микроторове увеличават съдържанието на суров глутен в зърното на пшеницата.

Качеството на тестото зависи не толкова от съдържанието на глутен, колкото от неговото качество. Качеството на глутена действа като комбиниран индикатор за физични свойства на тестото като еластичност, разширяване, свързване, способност за запазване на тези свойства в процеса на печене на хляб.

Колкото по-късно е направено подхранването, толкова по-малко влияят микроелементите на добива и повече на качеството

В изследването е използван сорт пшеница със средни хлебопекарни качества. Колебанията в показателите за силата на брашното във всички варианти са били почти на нивото на контролата, с изключение на варианта с листното подхранване на растенията с микроторове на първия агрохимически фон, където е наблюдавано съществено увеличение на силата на брашното.

Микроелементният състав на селскостопанските растения е важен показател за тяхната биологична стойност. Отклонението от съдържанието на елементи в зърното и в допълнителната продукция от оптималното ниво в посока увеличение или намаление води до пряко негативно влияние върху здравето на човека и животните. Както дефицитът, така и излишъкът на съдържание на елементи в хранителните продукти могат да се проявят във формата на микроелементоза — заболяване, причинено от нарушение баланса на микроелементите в организма.

Според мнението на изследователите важен резерв за регулиране елементния състав на селскостопанските култури е подхранването им с макро- и микроторове. Учените стигнали до извода, че размерът на вариране на съдържанието на микроелементи в растенията зависи от тяхното количество, внесено с торенето. Във връзка с това са направени актуални проучвания за екологичните последствия от прилагане на микроелементи на почви в достатъчно количество за тяхната обезпеченост, които позволяват да се оцени степента на натрупването им в основната продукция от селскостопански култури.

По литературни данни, съдържанието на кобалт в зърното на пшеницата не трябва да превишава 1 мг/кг, на мед – 30 мг/кг, цинк – 50 мг/кг и желязо – 100 мг/кг. Дневната потребност на човешкия организъм от манган е 4 мг, желязо – 10-20 мг, мед – 3 мг, цинк – 15 мг, кобалт (витамин В12) – 3 мг/кг.

Получените данни от проучване за съдържанието на микроелементи в зърното на пшеницата показват, че различията в елементния състав на зърното зависят от дозите минерални торове и обработката на растенията с микроторове. От изследваните елементи в зърното на пшеницата преди всичко се съдържат манган, желязо и цинк.

Извънкореновото подхранване на пшеницата с микроторове двукратно през вегетацията в контролата и на агрохимическите фонове увеличава съдържанието на кобалт, мед и цинк в зърното до оптимално ниво.

Внасянето на макроторове при пшеницата намалява съдържанието на мед в зърното с 12 – 19% в сравнение с контролата. Обработката на растенията с микроторове, съдържащи Cu в доза 25 г/л, повишава съдържанието на мед в зърното на фон N60P60K60 с 13%, а на фон N30P30K30 – с 24% , в сравнение с агрохимическите фонове без такава обработка.

Под действието на макро- и микроторовете съдържанието на желязо в зърното на пшеницата се увеличава с 18 – 35%. Продължителното прилагане на торове води да вкисляване на почвата, което, от своя страна, повишава достъпността на мангана за растенията и натрупването на елемента в основната продукция. На двата агрохимически фона съдържанието на манган в зърното на пшеницата се е повишило средно с 9%.

Оптимизирането на храненето на пшеницата с макро- и микроелементи не само повишава добивите, но влияе и на качеството на продукцията. Включването в метаболизма на пшеницата на микроелементи на азотния обмен, към които се отнасят Cu, Mo и Zn, повишава съдържанието на протеин и суров глутен в зърното, а така също подобрява и хлебопекарните й свойства.

Внасянето на макроторове увеличава съдържанието на кобалт в зърното на пшеницата средно с 50%, в сравнение с контролата. Обработката на растенията с микроторове, които съдържат Со – 0,04 г/л, способства за повишаване съдържанието на този елемент в зърното на пшеницата с 20%, в сравнение с контролата, и с 13% – в сравнение с фона N60P60K60.

Подхранването на пшеницата с микроторове увеличава съдържанието на цинк в зърното на първия и втория агрохимически фон съответно с 8,6 и 14% спрямо контролата.

И така, въз основа на посочените дотук данни, базирани на научни изследвания, можем да направим извод, че листното подхранване на пшеницата с микроторове двукратно през вегетацията, отчетено на абсолютна контрола и на два конкретни агрохимически фона, не води до превишаване на установената допустима концентрация на микроелементи в зърното, предназначено за продоволствени цели.

Петър Кръстев

По материали от чуждестранния печат

 

Публикувана в Растениевъдство

Внасянето на оборски тор подобрява въздухо- и водопроницаемостта на почвата в лозето и дава възможност за развитие на полезните микроорганизми, необходими на корените на лозата за по-добро усвояване на хранителните вещества. Ако няма възможност за внасяне на оборски тор, той може да бъде заменен с компост, приготвен от растителни и хранителни отпадъци, дървесна пепел и други органични компоненти. Още един качествен органически тор е птичият тор. Важните за лозата микроелементи и други полезни вещества в него се намират в лесноусвоима форма. Преди използването му той се разтваря с вода в съотношение 1 към 4 в полза на водата. След престояването на този разтвор от 10 до 14 дни (да ферментира), той се внася като се разрежда с вода още веднъж, този път в съотношение 1 към 10 в полза на водата. На една лоза се разходват 0,5 литра от разредената настойка от този тор.

За отделните фази на лозата има различни листни торове

Освен чрез шербетуването с оборски тор, микроелементите могат да се внасят и чрез листни торове, които са разработени с подходящо съдържание на елементи за различните фази от развитието на лозата. В началото на вегетацията са подходящи такива със съдържание на мед и цинк, преди и по време на цъфтежа със съдържание на бор. В по-късни фази – след затваряне на чепките и преди, и по време на прошарване на гроздето са подходящи листни торове съдържащи основните макроелементи калий и фосфор, придружени отново с микроелемента бор за повишаване на захарното съдържание на гроздето и залагане на реколтата за следващата година. Това пръскане се прави 2-3 пъти през 14 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Растениятаизползватв много малки количества и мкроелементите (елементи - следаиливторични елементи), катожелязо (Fe), манган (Mn), бор (B), цинк (Zn), мед (Cu) и др., и хумусните киселини. Те саизключителнонеобходимиза подпомагане нарастежаи за гарантиране напроизводството на хлорофил. Когато микроелементите са в недостиг, листата пожълтяватпо краищатаи околонерватурите. По-специално,желязото е между 10-теелемента,необходимина растението. То участва всинтеза на хлорофила, неразделна част е отразличните хормонинафизиологичните процеси, участва активнов процеса набиологичната фиксацияна атмосферния азот. Недостигът на желязопредопределя хлороза.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ябълката и крушата са двата овощни вида, които при липса на достъпен бор реагират най-силно. Признаците са във вид на патологични промени. При липса на бор при ябълката се наблюдава отделяне на кората на младите клони във вид на продълговати тънки ленти, а тази по стъблото започва да пада. При крушата най-характерният признак за липсата на достъпен бор е т. нар. суховършие – изсъхване на връхните части на клоните. Подобни признаци се наблюдават и при някой костилкови видове като череша, кайсия и слива.

Борът е микроелемент, който е много важен за придвижване на всички хранителни елементи от корените до всички части на дърветата. При неговия недостиг се стига до нарушаване на този процес и преждевременно застаряване на тъканите. В резултат на това се стига и до така характерното за борен дефицит обелване на кората. По плодовете на ябълката недостигът на бор се изразява в мрежовидни петна по кожицата, подобни на пригор от неправилно пръскане с пестициди.

Борният дефицит при дръвчетата е много лесен за решаване. Необходимо е да доставите на растението микроелемента в достъпна форма. Най-ефикасно е листното третиране на дръвчетата с торове, които съдържат бор. Почти всички листни торове съдържат микроелемента, но при ясно изразени признаци на неговия недостиг е необходимо да търсите такива, които имат по-високо съдържание на бор. За да има ефект, пръскането се повтаря 2-3 пъти през 15 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Недостигът или излишъкът на макро- и микроелементи предизвиква разнообразни неинфекциозни болести по костилковите овощни видове, които се отразяват върху жизнеността на растенията, количеството на продукцията и нейното качество.

Дефицитът на азот предизвиква издребняване на листата при черешата и разливащо се между нерватурата пожълтяване или дори побеляване. В някой случаи по листната петура се появяват оранжеви, червени или пурпурни петна. При остър недостиг листата окапват много преди нормалния листопад. Плодовете остават дребни.

При недостиг на фосфор листата на черешата и вишнята остават дребни, със сивкав, а в някои случай с пурпурен оттенък. Развитието на растенията е потиснато. Цъфтежът и плододаването са слаби. Листопадът настъпва преждевременно.

При калиев дефицит листата на черешата и вишнята добиват кафявочервеникав оттенък. При остър калиев недостиг те засъхват по краищата и изглеждат като обгорели.

Железният дефицит се проявява като хлороза - пожълтяване на листата, по връхната част на леторастите. При условия на силен дефицит те побеляват напълно, а по краищата им се образуват некротични петна. В по-тежки случаи могат да засъхнат цели леторасти. Най-често се нападат овощни дръвчета, отглеждани на карбонатни почви.

Как се контролират тези състояния

Необходимо е прилагане на подходящо за вида и сорта органично и минерално хранене, осигурено чрез основно торене или чрез подхранване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В малки количества, но с голяма роля

Борът

Необходим в много малки количества на растенията. Поради специфичния му ефект обаче, борният недостиг води до загиване на пъпките по върховете на леторастите - това е суховършие, а кората на стеблата при някои ябълкови сортове почервенява и подпухва. Плодовете са с уродлива форма, а при някои крушови сортове придобиват ръждив вид. В плодовото месо се появяват кафяви петна или групи от некротични клетки, известни като корковидни ядки или суха петнистост. Понякога петната се напукват.

Магнезий

Симптомите при магнезиевия дефицит са сходни с тези при азотния недостиг. При ябълкови дървета признаците на магнезиев дефицит се проявяват като характерна хлороза в междужилковото пространство на най-долните, застаряващи листа, известна като рибена кост

Цинк

Цинковият недостиг предизвиква т. нар. розетъчно дребнолистие по ябълката, което се проявява като скъсяване на междувъзлията по върховете на леторастите. Листата остават дребни, имат ланцетовидна форма и са натрупани едно върху друго.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта