300x250 static

Изкупните цени на млякото в най-големите страни производители на ЕС се очаква през септември да останат стабилни, пише elte-magazin.de.

Сравнението на цените на най-големите млекопреработватели показва, че през юли средната изкупна цена на млякото е била 33,9 цента за килограм. Според холандската браншова организация на земеделските производители, извършваща ежемесечен мониторинг на 14-те най-големи млекопреработвателни компании, изкупната цена през юли е била с евро и 25 цента над нивото за аналогичния период на 2017 година.

По-голяма част от компаниите са увеличили изкупните си цени.

Така например в Германия през юли 2018 година изкупните цени са били  между 1 и 1,8 цента над нивата от предходната година. Експертите очакват стабилни цени на млякото, изхождайки от очакваното увеличение с нови 1,2 цента в изкупните цени през септември. В проучването са взети предвид цените за мляко с масленност от 4,3%.

Публикувана в Животновъдство

Съдбата на фермерите от организация на производители Фермерско мляко е обвързана с числото 12. Точно на 12.12.2012г. сдружението започва своя път. Според Учителя   Петър Дънов числото 12 е израз на разумността, а точно тя е необходима, за да може с колективни усилия да се постигнат положителни резултати за индивидуалните фермери. Пет години са много според българските реалности за организация на производители но те бележат само началото. Както г-н Къцов от Тракия милк отбеляза: „Очаквам да ме поканите на вашата 100 годишнина“ трябва да се гледа напред и да се търси устойчивост. В тази връзка Управителят на организацията Рангел Матански отбеляза постиженията за първите 5 години:

  1. Всички животни са под селекционен контрол още преди да има заявка, че ще има по-високо подпомагане за селекционни животни

  2. 50 % увеличение на обработвана земя средно за фермер от организацията 2012/2017

  3. Три пъти увеличение на обработвана земя общо за организацията 2012/2017

  4. 40 % увеличение на говедата средно за фермер от организацията 2012/2017

  5. Два пъти увеличение на говедата общо за организацията 2012/2017

  6. 50% от членовете преработват собствена суровина и изграждат къси вериги на доставки

  7. Реализиране на проект по мярка 142 „Създаване на организации на производители от ПРСР 2007 – 2013, която е база за реализране на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“ от ПРСР 2014-2020

  8. Проведено първото реализирано от организация на производители изложение в България – Фермер Експо Раковски 2017, което се случи с огромната подкрепа от НСГБ и изп. директор Михаил Михайлов. След явния успех към момента има заявка за превръщането му в традиция

  9. Подписан договор за двустранно сътрудничество между Аграрен Университет-Пловдив и Фермерско мляко

  10. Образец за подражание в сдружаването в млечното говедовъдство. Подпомогнати в процеса на структурирани редица групи/организации на производители във всички сектори сред, които организации на производители на краве мляко - Карнобатско мляко ООД и Средец милк ООД.

Годишнината бе уважена от Проф. Васил Николов - Председател на Селскостопанска академия, Павел Гуджеров – Кмет на Община Раковски, Георги Лесов – Председател на Общински съвет Раковски, д-р Златка Възелова - Директор на дирекция „Животновъдство“ и г-жа Полина Марина - държавен експерт от МЗХ, д-р Камен Янков директор на ОДБХ – Пловдив, ас. д-р Светослав Карамфилов от Аграрен Университет-Пловдив, Дарина Шишкова - Председател на Сдружение Стария Балкан – Карлово, Пенко Налбантов и Атанас Къцов от  сдружение „Тракия милк“. По този начин бе засвидетелствана подкрепа за сдружаването от отговорните институции и добри партньорски отношения със сродни организации и фермери. В края на събитието всички присъстващи се насладиха на ‚иновативна“ торта, а именно пастички украсени с лика на крава и задължителната идентификация (ушна марка).

„Годишнините са повод да отбележим постигнатите резултати. За мен най-голямата полза от Фермерско мляко е това, че членуващите фермери не само оцеляха в най-тежката млечна криза, а успяха да развият своите стопанства през годините. Явно успяваме да се движим в правилната посока и силната подкрепа от отговорните институции за прилагане на политиката в земеделието и колеги от браншови съюзи днес красноречиво го показва. Забелязвам, че фермерите в България започват да разбират, че сдружаването е начина да оцелеят и да се развиват в силно конкурентния европейски пазар. В последните месеци имах удоволствието да представя ползите от работата в екип пред представители от различни сектори в земеделието. За моя радост виждам, че има ефект. Очаквания прием по мярка 9 допълнително ускорява този процес и смятам, че спокойно може да обявим изтичащата 2017г. за година на сдружаването. В заключение пожелавам на всички колеги весело посрещане на празниците и прекрасни моменти с любимите хора“, сподели Рангел Матански.

Публикувана в Животновъдство

Потомственият животновъд Пепи Борисов от с. Гигинци е доволен от занаята си, но ниските изкупни цени на млякото го принуждават сам да пласира продукцията си в близките села

Христо Райков

Животновъдът Пепи Борисов се занимава с отглеждане на крави от началото на 90-те години на миналия век. Фермерският занаят в рода му се предава от поколение на поколение – баща му е бил фермер, дядо му също. Въпреки малкия си брой крави в стопанството – 18 и 5 телета, той е доволен от животновъдството. Неотдавна – на 21 август, се родило най-младото теле в стопанството – Лиляна.

Стопанството на фермера се намира в брезнишкото село Гигинци, откъдето е и баща му. Пепи започнал да развива своята дейност с 2 крави, които отглеждал в имота си в столичния квартал "Горна баня". Заради съседите си и амбициите да увеличава броя на кравите, той се принудил да намери нов дом за своята ферма.

Така започнала историята на стопанството в Гигинци

където фермерът живее от 10 години. В селото има още един животновъд, но той отглежда по-малко крави от Пепи. "Животновъди сме няколко поколения. Баща ми гледаше овце. Той имаше по 70 – 80 овце във времето на т. нар. комунизъм. Кошарата е в планината край селото, където отглеждаше овцете лятно време, а зимата идваше в Гигинци. В семейството бяхме четирима братя, двама вече са покойници. Само аз наследих занаята от баща ми", разказва Пепи Борисов. Преди години той е отглеждал и коне, защото просто обича животните. С фермерския занаят се захванал, след като дошла демокрацията и започнали съкращенията в предприятията. Пепи също бил съкратен, но веднага намерил своята ниша.

"През 1995 –1996 година вече имах 8 крави. В село Гигинци пристигнах с 24 крави. На всички животни съм дал имена, защото когато викаш някое от тях, то трябва да знае, че се отнася за него. Добри са ми кравите, които са смесена порода – черно-шарени и симентал. Най-много ми харесват кравите симентал. Най-възрастната крава в момента е на 6 години, гледам много да не остаряват", споделя още Пепи. За продукцията казва, че трудно се пласира заради ниската изкупна цена на млякото. Животновъдът е принуден да кара млякото си по близките села, където го продава на местните жители. Каквото остане от непродаденото мляко, го дава на мандра от радомирското село Стефаново.

Мандрата взима млякото за 50 стотинки на литър

"Коректни са хората, не са излъгали нещо с пари, но слабо го плащат. Една минерална вода е по-скъпа от млякото", каза Пепи Борисов. Той призна, че не е участвал в протестите на млекопроизводителите, но ги подкрепя. Фермерът очаква обещани помощи за животните, които все още не е получил. Но се надява, че земеделското министерство ще преведе помощите, щом са ги обещали.

Според животновъда държавата са хората и трябва да се намери начин да се увеличи изкупната цена на млякото. "Ако има кой да ми изкупува млякото за поне 80 стотинки, не бих го карал по селата. Но няма такива мандри!... Повечето от тях лъжат хората, въпреки че аз от тази в Стефаново съм доволен. Като количество на денонощие произвеждам 180 килограма мляко. Сирене и кашкавал от него си правя само за мен", казва още животновъдът. По негови наблюдения през годините продукцията му се е увеличила. За този ефект е спомогнало заплождането със селектирани бикове. Закупува фураж на фирмата "Вал Груп" от г. Батановци – и той, и животните му го харесват.

От една година е случил на читави работници

– семейство от Враца. "Преди това имах страхотно текучество. Дойде и работи 4-5 месеца, каквото може взема и бега. Всичко зависи от самите хора. Сега ми помагат двама – мъж и жена, и с тях съм спокоен", казва Пепи. Семейството се занимава с животновъдство от години, 12-13 от тях са се трудили и в Италия. "Много сме доволни! Ако не сме доволни, няма да седим и да работим. Нашият шеф е златен за нас и е много добър човек. Много!", хвалят се те. Работниците споделят, че по-хубаво от България няма.

Машините, с които Пепи Борисов работи, са косачка и сеносъбирачка - и двете на италианската фирма БЧС (BCS). В стопанството му работи и с агрегати за доене, както и един камион на марката "Мерцедес". Има си и още един помощник – магаре, което е от една година във фермата. „От ония дни дойдоха едни и искаха да го купят, та стана една гюрултия с работниците, които не го продават", споделя през смях Пепи Борисов.

Съветът и пожеланието на животновъда към колегите му е да бъдат живи, здрави и да не се отказват от занаята. "Животновъдството е хубава работа. На мен специално ми доставя удоволствие, защото да видиш как израства едно теленце и става крава и започва да дава мляко – това те държи. Каквито и трудности да имат - да не се отказват” – съветва ги потомственият животновъд.

Публикувана в Животновъдство

Филип Буар и Марилин ЛЕлген от полуостров Бретан разказват за успешната си практика в отглеждане на млечни крави: оптимизиране на пасищната система, кръстосване на породи и групово отелване

Мила Иванова

Фермерската двойка Филип Буар и Марилин ЛЕлген се ползва с добра репутация в развития земеделския район на Франция – Бретан, първия национален производител на мляко и телета, птици и яйца. Животновъдното им стопанство се намира в селцето Плогастел-Сен-Жермен в най-западния френски департамент Финистер, името на който означава „края на земята”. Филип и Марилен редовно участват в операцията Innov'action (Иновации в действие), организирана от Камарата на земеделието на Бретан – едно истинско национално събитие за животновъди, които искат да видят с очите си проспериращи стопанства на предприемчиви техни колеги.

Филип Буар и Марилин ЛЕлген отварят широко вратите си на своето стопанство „Камелиите” за производители на мляко и професионални животновъди, за да им покажат иновациите си, позволяващи им да намалят разходите и да стабилизират приходите си. „Нашите специфики, обяснява Филип Буар, са оптимизация на пасищната система, кръстоските на породите и груповото отелване.” А идеите, предшествали този избор, издават практичност и здравомислие.

За работата в стопанството и иновациите, които френските фермери са направили със собствени сили и средства, разказва в репортаж специализираното сп. France Agricole.

Фермерското семейство Филип Буар и Марилин ЛЕлген направиха две посещения – в Англия през 2009 г. и в Нова Зеландия през 2011 г., за да проучат други модели за пасищно отглеждане на животни. Оттам те почерпиха идеи за стопанството си „Камелиите” (семеен кооператив от характерния за Франция тип EARL) с обща площ 1100 декара, но разделени на два участъка, отдалечени на 60 километра. Двойката сама отглежда 90 млечни крави. „Всичко е трева, с изключение на 180 хектара царевица – описва ситуацията Филип. – Спряхме да произвеждаме култури за продан, основните полски работи сме поверили на едно предприятие, с изключение на торенето и сушенето. Всичко се изпълнява навреме и начаса. А ние доим кравите си два пъти дневно и предаваме 510 000 литра на млечен кооператив.”

Инфраструктура и огради

След своите пътувания двамата фермери се убедиха, че трябва да запазят пасищния си модел на отглеждане, но е необходимо да го усъвършенстват. Така те инвестираха в пасищата, за да улеснят работата си.

Най-напред построихме пътища за кравите – разказва фермерът. – Те са широки 3 метра, върху каменна настилка, за да могат животните да се придвижват лесно, без да се нараняват или цапат.” Пътищата са направени само за животните, по тях не могат да се движат трактори.

След това фермерът се заема с обновяване на оградите, за които отделя 5000 евро. Използва английската технология, която е видял на място – т.нар. high tensile (високо напрежение). Инсталира големи стълбове на всеки ъгъл на парцелите, опъва стоманени жици с обтегачи. Целта е да не се безпокои вече за бягство на животните или за обезщетения от нанесени вреди. Подобрен е достъпът до водата. „Вече не я разпиляваме” – изрича с гордост Филип. Той е инсталирал подземна мрежа с 1 километър тръби и е обособил места за поене с 1000-литрови ведра. С изключение на пробивите в земята, фермерът е направил всичко сам. Общата му инвестиция е 12 000 евро. „Освободихме се от грижите да отвеждаме животните на водопой” – допълва Марилин.

Хранене и кръстоски

По отношение на храненето, дажбите са опростени максимално. Кравите се ползват от 250 декара пасбища почти през цялата година. „ Щом височината на тревата стане достатъчна, затваряме силоза – около 15 април до началото на септември” – споделя двойката. През зимата дажбата на кравите се състои от две трети царевица, балансирана със соя и допълнена с една трета балирана трева и сено. Прибавят и някои минерални соли. Животновъдите не използват концентрирани храни, но не правят компромиси с качеството. „Отдаваме предимство на сочната трева” – казват те.

След завръщането си от Англия, Филип и Марилин предприемат кръстосвания между три породи: Джерсей, Червена шведска и Новозеландска холщайн. Така те оптимизират качествата на всяка от тях по отношение на устойчивост, общо здраве, плодовитост, лесно раждане и по-високо млекопроизводство. „Нашите животни са кротки, спокойни и определено по-устойчиви към инфекции и други възпаления на вимето.”

Групово отелване

Животновъдите практикуват също групово отелване. Запложданията се извършват по едно и също време от младите бичета в стадото, а юниците се отглеждат на партиди. С есенните отелвания периодът на пресушаване съвпада с летния през месеците юли-август. Така моментът, в който тревата не е в изобилие, е синхронизиран с този, когато хранителните нужда са най-слаби. Груповото отелване улеснява грижите за теленцата – те се отглеждат в общо помещение и са хранени с ведро с цицки. Филип е инсталирал помпа, която отвежда млякото по тръба директно към детската „ясла”. „Всички отелвания обхващат четири месеца, в които нямаме време за почивка” – споделя Марилин. След отбиването юниците са отправени в обор във вторичния, по-малък парцел на стопанството. Там те остават две години. Когато са в обора, Филип минава два-три пъти седмично, за да напълни яслите с трева и сено. А през сезона на паша прескача до пасищата, за да насочи животните в други участъци. „Ние не броим часовете за работа, но сме удовлетворени, че чрез нашата пасищна система и успешната ни генетична практика осигуряваме природосъобразни условия на живот на здрави и уравновесени животни” – обобщава Марилин ЛЕлген.

Публикувана в Животновъдство

Всеки животновъд, който предава мляко за преработка или за пряка консумация, е длъжен до края на май да представи две проби за анализ в една от двете акредитирани лаборатории в София или Хасково. Това съобщиха от Асоциацията на млекопреработвателите в България и Националния съюз на говедовъдите в България, като се позовават на промените в Наредба 2 за специалните изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово мляко. Без резултатите от тези две проби млякото ще се приема за неотговарящо.

От юни нататък всеки месец животновъдите ще трябва да пращат проби за изследване, гласи още наредбата, която беше променена през март 2017 г.

Ще добавим, че голяма част от фермерите протестираха срещу това изискване, тъй като то значително ще натовари бизнеса с допълнителни ангажименти.

Проверките на суровото мляко се извършват периодично от Българската агенция за безопасността на храните (БАБХ) от началото на 2016 г.

Припомняме също, че Наредба 2 от 23 февруари 2017 г. за специфичните изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово краве мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти и официалния им контрол, влезе в сила от 7 март 2017 г. Наредбата е обнародвана в „Държавен вестник“, брой 20 от същата дата.

В нея се казва още, че проби сурово краве мляко се вземат от фермите за производство на мляко и млекосъбирателните центрове. Всеки бизнес оператор на храни подава заявление по образец пред областната дирекция по безопасност на храните (за започване, спиране или прекратяване на дейност по производство на сурово краве мляко, като информацията се отразява в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.

Резултатите от проверката на комисията се записват в протокол, а от официалната оценка - в контролен лист - въпросник, които се прикачват към животновъдния обект в ИИС на БАБХ. Данните от него се прехвърлят от официалния ветеринарен лекар в ИИС за централизирана обработка.

Разходите за извършване на лабораторните анализи за официалната оценка на фермите за добив на сурово краве мляко са за сметка на БАБХ. В случай на допълнително пробовземане извън пробите по чл. 4, ал. 1 или при извършване на коригиращи действия при несъответстващи резултати, разходите за анализ се поемат от млекопроизводителя. Пробите за целите на самоконтрола се вземат от пробовземачи, получили удостоверение за преминато обучение. Те са вписани в списък, който е публикуван на интернет страницата на БАБХ.

Публикувана в Бизнес

Твърди от личен опит Вангел Лолов, млекопроизводител, постигнал 14 500 кг мляко за доен период 305 дни

Рая Петрова,

с. Екзарх Антимово,

община Карнобат

Едва ли има животновъд, който да не е наясно откъде идват проблемите в сектора. Говорим за тези, чието решаване нe зависят от него. И за да сме по-конкретни, ето за какво става дума: Първо, пренасищането на пазара с мляко повлия на рентабилността на фермите. И на второ място - евтините вносни млечни продукти, залели пазарани, нанесоха щети на животновъдството във всичките му сектори. Такава е оценката на състоянието на българското животновъдство на Вангел Лолов, който успява сам да постигне изключителни резултати в млекопроизводството –

14 500 кг мляко за доен период 305 дни и 45 кг дневен млеконадой

а и не само това. Ако не сте от Бургаския край, веднага ще попитате кой е Вангел Лолов. Отговорът е лесен: той е най-добрият говедовъд-млекопроизводител за 2015 г. в Бургаска област, собственик на кравеферма в с. Екзарх Антимово, община Карнобат, от 2012 г. Според колегите му той успява да постигне високите показатели във фермата си, защото е много добър и взискателен бизнесмен, мениджър и стопанин, който работи упорито.

А самият Вангел смята, че формулата за успеха на българския фермер изисква работохолизъм, съвременна развъдна дейност, осигуряване на комфорт и спокойствие при отглеждане на животните.

Вангел Лолов е скромен и неискащ известност човек, който счита, че има много по-добри кравеферми от неговата и много по-добри стопани от него. Но

в работата му впечатлява перфекционизмът му

- животните му трябва да имат необходимия комфорт, за да се чувстват удобно, да са нахранени и отгледани по най-добрия начин. Може би сериозното отношение към работата му във фермата е семейна черта, защото и според баща му, животновъд на 81 г., «Не настояваш ли на животните всеки ден, по-добре не се захващай”.

Всичко започва през 2012 г., когато Вангел купува сградите в стопанския двор на с. Екзарх Антимово, реновира ги и купува 100 юници от породите Кафяво американско, Холщайн фризийско и Редхолщайн-фризийско говедо. Фермерът е член на Асоциацията за развъждане на Черношарената порода в България в Русе и на Асоциацията за развъждане на кафявата порода в Севлиево. Сега Вангел отглежда 156 елитни животни от споменатите породи, а

показателите са впечатляващи:

0 Средна млечност на фермата за 305 дни е 10 201 кг.

0 Средна млечност на една крава е около 34 литра на ден.

0 Средна годишна масленост на млякото - 3.96%.

Има и крави-рекордьорки:

0 първата - 14 500 кг мляко за доен период 305 дни;

0 втората е юница – с 45 кг мляко на ден;

0 третата – със 75 кг мляко на ден.

Генетиката във фермата се поддържа с висококачествен семенен материал от елитни бици.

Породистите мъжки разплодници са от топдесетката в света

- те са Франклин, Ераско, Ман-Оман 2 и Крикет. Поддържаната добра генетика позволява на Вангел да постигне перфектните резултати:

0 висока продуктивност от кравите;

0 дълголетие;

0 лекота на отелването;

0 здраве на вимето;

0 стабилност на животните.

И всичко това му дава възможност да възвърне вложенията си с висококачественото мляко, което произвежда и, разбира се, изпитва огромно удовлетворение от постигнатото.

Как се стига до тези високи резултати в млекопроизводството, разчитайки единствено на себе си, и дали е било трудно, ето и отговорите:

- Г-н Лолов, защо се насочихте в агробизнеса, и то в най-тежкия сектор - животновъдството?

- С животновъдство започнах да се занимавам през 2012 г. В никакъв случай обаче това не е непозната област за мен, тъй като до началото на демокрацията семейството ми се е занимавало основно с това. Разликата е, че тогава отглеждахме овце, а сега реших да инвестирам в крави. Съображенията ми бяха от гледна точка на това, че при правилно отглеждане кравите имат висока млечна продуктивност.

- Поради все още действащата референтна дата - 2009 г., не сте могли да се възползвате от финансово подпомагане. Кога беше най-трудно?

- Аз за съжаление не можах да се възползвам от финансовото подпомагане по тази мярка. Началото наистина беше трудно, защото моята цел беше да изградя една модерна, отговаряща на всички изисквания кравеферма. Ясно осъзнавах, че този етап е много важен за по-нататъшното ми развитие като фермер. Още тогава идеята ми беше да създам ферма, която по нищо да не отстъпва на западноевропейските ферми, някои от които имах възможност да видя. А, както знаете, това е свързано с доста средства.

- Постигнали сте много. Ще продължавате ли още и в каква посока?

- Да, имам добри постижения, но според мен има какво още да се направи. От гледна точка на продуктивността смятам, че съм постигнал едно много добро ниво. Целта ми е да развия бизнеса си по отношение на увеличаване броя на животните, подобряване на материално-техническата база и най-вече съм насочил вниманието си към подобряване на генетиката на стадото.

- Кои са най-сериозните проблеми в млекопроизводството ни - селекцията, цената на суровото мляко, липсата на свободни пари за фермерите или качеството на суровото мляко? Това ли са препъни-камъните за животновъдите ни?

- Пренасищането на пазара на мляко се отрази сериозно върху цените на млякото през последните години. Този процес беше твърде бърз и динамичен и оказа вляние върху рентабилността на сектора. Евтините вносни млечни продукти, които заляха българския пазар, и други, независещи от производителите, причини изиграха своята негативна роля в този процес. Затова сега ще се възползвам от случая да призова българския потребител да защити родното производство, като му се довери, да започне да го цени и да консумира български продукти. Проблеми има във всеки сектор, не само при нас, но важното е да има добра воля за решаването им.

- Ще успее ли млечният ни сектор да "изплува" и да стане активен пазарен субект, и то на атрактивни за потребителите цени?

- Надявам се. Това може да стане само когато се положат общи усилия от страна на производители, потребители и държавата. Ако всички работят съвместно и защитават интересите на българския млекопроизводител, със сигурност резултатите ще бъдат такива, че млечният сектор да „изплува».

И в подкрепа на казаното от г-н Лолов, нека хвърлим поглед как работи той във фермата си. За по-пълно реализиране на генетичния потенциал за продуктивност на животните Вангел знае, че е необходимо да се създадат условия, които най-добре отговарят на биологичните особености на кравите, и да се

спазват стандартите на хранене. Според Вангел, комфортната среда се определя от четири основни фактора,които осигуряват определен ритъм на живот и поведение на животните.

Чистият въздух е предпоставка за добро здраве

и може да бъде основа за достигане на висока продуктивност. Фермерът е убеден, че от стойността на показателите температура, влажност и чистота на въздуха в помещенията зависи здравето на животните. Кравите, живеещи в комфортна обстановка, са двойно по-продуктивни и за тази цел имат нужда от постоянен приток на свеж въздух. Ето защо фермата е решена по израелски модел с щори вместо надлъжни стени. В обора са поставени спускащи се поливинилови завеси против вятър, дъжд, сняг и студ. Те гарантират подходящи температура, влажност и

циркулация на въздуха.

Следващата приложена добра практика е

сводобно-боксовото отглеждане на кравите

като е осигурена площ за почивка и лежане, която се застила с дълбока несменяема постеля, подменяща се два пъти в годината и култивираща се два пъти на ден. А в бетонния под на пътеките са направени «насичания», предотвратяващи подхлъзването.

Чиста и прясна храна

Кравите са по-чувствителни от хората по отношение качеството на храната, категоричен е Вангел. Ето защо повърхността за хранене е с покритие от епоксидна смола, което не позволява хранителната пътека да се замърсява, да просмуква. Така тя е винаги е суха и чиста, може лесно да се почиства, не плесенясва и животните получават винаги чиста и прясна храна.

Чиста вода

За свободното отглеждане на животните в краварниците е важно да се осигури свободен достъп на животните до водата. В обора на фермата са поставени големи коритни поилки, за да се осигури максимален фронт на поене, които се почистват два пъти на ден, и то така, че Вангел да може да пие от тях. Оборудвани са с биметални пластини, които не позволяват водата да замръзва при ниски температури.

Масажът - задължителен атрибут и предмет на хигиената

който подобрява здравето на животните, условията на живот и тяхното благосъстояние. И всичко това допринася за значително увеличение на добива на мляко и съответно увеличаване на доходите на фермера.

Храненето на животните е съобразено с тяхната възраст

и нужди още от първия ден. Осъществява се със самоходен фуражораздаващ миксер. Животновъдът обработва 300 дка царевица и 200 дка люцерна, с което си осигурява сочни и груби фуражи с високо качество. Една част от фуражите се приготвят на място - царевичен силаж и люцерново сено. Концентрираният фураж фермерът купува от фуражни заводи.

Вангел присъства при захранването на всяко новородено теле

До 2-ия час телето поема задължително количество от 4 л коластра. Тя съдържа 6-7 пъти повече високоусвояем белтък от млякото и свързани с глобулина антитела, които обезпечават на новороденото теле имунитет. Така започва отглеждането на бъдещата ефективна млечна крава.

До три месеца телетата се хранят с пълномаслено мляко

три пъти на ден. По-късно в дажбата се включват смляна люцерна и мюсли. Включването на мюслите е много съществен момент при отглеждането на телето. Подпомага ранното приемане и привикване с груб обемист фураж от телетата, стимулира развитието и растежа на търбухчето. До момента на отбиване се храни търбухът, а не телето, за да може след това животното да поеме изхранването си. Вангел знае, че добрите дажби през първите седмици водят до повишено образуване на жлезисти клетки, което по-късно се отразява положително както на здравословното състояние на животното, така и върху добива на мляко.

Храненето на подрастващите телета

трябва да е правилно нормирано, за да гарантира нормален растеж, хармонично развитие, добро здраве и възможности за по-пълна изява на генетичния потенциал.

Сухостойните животни изискват специално внимание

независимо от това, че този период е непродуктивен. На бременни сухостойни крави се дават само доброкачествени фуражи, за да спомогне за нормалното протичане на родилния процес и за да се увеличи млечната продуктивност. И стигаме до

бременните юници

През този период е много важно дажбите да са биологично пълноценни, кравите да са в добро физиологично състояние, тъй като тогава се развиват органите и тъканите на новия организъм. При недостатъчност или излишък на някои вещества, или при хранене с некачествени фуражи плодът може да се увреди и да се намали жизнеността му.

След като проследихме целия работен процес в кравефермата на Вангел, едва ли някой би се учудил от неговото професионално кредо: «Животновъден бизнес се прави само с нахранени, спокойни и добре гледани животни. А инвестициите в добрата развъдна дейност гарантират високата продуктивност на фермата и добра печалба.»

Публикувана в Животновъдство

От 17 до 21 октомври в Ротердам се проведе ежегодната Световната среща за млякото. На нея беше подписан първият по рода си договор с Организацията по прехрана и земеделие - ФАО, който има за цел да гарантира редовен достъп на хората до висококачествена храна

По време на пленарните сесии в Ротердам над 800 делегати от 193 държави обсъдиха значими въпроси за развитието на млечния отрасъл: стратегии за развитие на икономическата устойчивост, безопасност на храните, технологии, стандарти, маркетинг.

По време на срещата експрезидентът на Международната млечна федерация д-р Джереми Хил съобщи, че глобалният млечен сектор използва 1 млрд. ха земеделски земи. Отрасълът предоставя средства за живот чрез 150 млн. ферми и 240 млн. работни места. Той произвежда 800 млн. л мляко. В него са заети 80 млн. жени по света.

Делегатите гласуваха за значимостта на фермера и на преработвателя в млечния сектор

Те не се съгласиха, че млекопреработвателят е единственият лидер в отрасъла. 89% от анкетираните експерти и посетители гласуваха против това.

Генералният директор на холандския млечен кооператив FrieslandCampin - Roelof Joosten, реагира на гласуването така: "Ние (млечният отрасъл) можем да бъдем извънредно мощен вдъхновител, способен да убеди потребителите в приноса на млечните продукти за правилното хранене."

И още:

Преработвателят може да стане най-добрият източник на информация за потребителя за безопасността и качеството на хранителните продукти.

Марките са собственост на млекопреработвателите. Това е, което потребителят вижда. По този начин те поемат значителни рискове на отрасъла. Длъжни сме да поддържаме преработвателите и да отделяме внимание да се разширят правата и възможностите на фермерите които биха могли да засилят "гласа" на млечната промишленост.

Фермерите имат голяма роля в позиционирането на млечния отрасъл.

Млечният отрасъл не може да има един лидер, но млекопреработвателят може да бъде координатор.

А как ще се развива отръсълът?

Китай ще продължи да бъде основен двигател за растежа на млекопроизводството

Докато очакванията са увеличението на глобалното млекопроизводство да се забавя - с 2% миналата година, и с 1% през 2016 г., обемите на световната търговия с мляко продължава да расте.

Прогнозите са търсенето от страна на Китай на вносно ултрапастьоризирано мляко да достигне 1 млрд. литра.

Прогнозите за европейския млечен сектор:

През 2017 г. увеличението на млекопроизводството в страните от Евросъюза ще съставлява едва 0,8% (+1,2 млн. т).

По прогнози през 2016 г. увеличението на млекопроизводството в страните членки на ЕС ще бъде 1,6% (+2,5 млн. т). За сравнение през 2015 г. този показател е бил на равнище +2,5% (+3,7 млн. т).

Световната среща за млякото в Ротердам завърши с приемането на обща Декларация, която има за цел глобалният млечен сектор да може да отговори на най-голямото предизвикателство -как да помогне по устойчив начин за изхранването на увеличаващото се население по света.

Публикувана в Животновъдство
Глобалното производство на мляко спада по-бързо отколкото бе предвидено и експортните излишъци са намалели значително през третото тримесечие на годината, сочи доклад на 
 Rabobank. Нарастването на цените обаче ще бъде ограничено поради ниското търсене и високите запаси, но на фона на това търсенето в Европа се е увеличило. Кевин Белами, аналитик от сектор "Мляко" на Rabobank, казва, че това ще доведе до още по-драматично намаляване на количествата за експорт. Той казва: "Експортните излишъци намаляват с всяка следваща година до 3,4 милиона тона през втората половина на 2016 г., повече от когато и да било от времето на глобалната икономическа криза, като се очаква през 2017 г те да спаднат с още 2,5 млн. тона".
Според аналитика това ще доведе до стабилно възстановяване на цените на млякото през 2017 г. Само в ЕС ниските цени и лошите атмосферни условия доведоха до намаляване на производството на мляко с 1,5 на сто през юни в сравнение с юни предходната година.
Публикувана в Животновъдство

Инж. Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, за натуралните и имитиращи продукти на родния пазар, за неравностойното субсидиране на фермерите у нас и за вялата им защита в Европейския съюз. „Нашите политици трябва да се научат да удрят по масата” – убеден е той

Интервю на Петър Кръстев

- Г-н Зоров, какви са впечатленията ви от Първия национален събор на млекопреработвателите в Луковит, в който вашата Асоциация бе от основните съорганизатори?

  • Благодарен съм на всички колеги, които участваха в това първо по рода си събитие на нашия бранш, което ще помогне за скъсяване на пътя от производителя до българския потребител. С настоящия национален събор на млекопреработвателите искаме да поставим началото на една традиция, която да се провежда всяка година. Смятаме, че времето е назряло за това, защото в момента сме на кръстопът – ние, като производители, и гражданите като потребители. А киселото мляко, сиренето, българската роза и розовото масло са визитната картичка на България за целия свят. Но все по-малко ние, гражданите на България, оценяваме богатството, което имаме. Виждате колко много имитации се правят с млечните продукти. Ето защо изложения като това в Луковит имат своята роля – за да могат потребителите да опитат истинските продукти и да оценят разликата, да се видят с производителите. Това е една ползотворна стъпка към популяризиране на истинските продукти.

  • И все пак немалко български потребители продължават да си купува имитиращи продукти, въпреки различните кампании за популяризиране на натуралните продукти.

  • Имитиращите продукти настъпват все повече заради спекулацията с ниската цена. Причините за това са слабата информираност и култура на хранене на нашия потребител. Имам предвид, че водното съдържание в тези продукти достига до 70 – 72%, т.е. все едно си купувате бутилка с вода, която има вид на желе. Докато в продуктите по БДС водата е около 52%. На база сухо вещество това прави цената на имитиращите продукти двойно по-висока. Това означава, че ако си купиш сирене от 5 лв., на практика си дал 10, защото другото е вода, а организмът усвоява сухото вещество, вода има и на чешмата.

  • Какъв процент от пазара е залят с имитиращи млечни продукти?

  • Точна статистика няма, но преди 4 – 5 месеца кметът на Община Луковит Иван Грънчаров на пресконференция на Асоциацията на млекопроизводителите каза, че около 60% от бялото сирене е имитация. Простичко е – написана е рецептурата по БДС за производство на сирене – от 7 литра мляко излиза 1 кг. Сирене и то от качествено мляко, което не струва 40 – 45 ст. Така че една проста сметка показва, че истинското сирене няма как да е под 10 лв./кг на пазара.

  • Каква е вашата рецепта?

  • По-добре е българинът да инвестира в профилактика и здраве чрез нормална натурална храна, вместо да си купува медикаменти. Защото в аптеките дори най-бедните хора дават по 40-50 лв. за лекарства, а когато отидат в магазина за храна, гледат да дадат не повече от 5 лв. В това отношение и ние, а и медиите имаме вина за недостатъчната информираност на потребителите. Ние скоро ще заприличаме на американците. Америка сега даде 20 млрд. долара за информационни кампании за промотиране на натуралното хранене, за да върне нормалното състояние на своите граждани. Трябва ли и ние да стигнем до дъното и чак тогава да търсим спасение?

  • Според вас държавата трябва да даде допълнителни средства за промотиране на качествена храна?

  • Да, държавата и в момента дава средства за промотиране на български продукти, но го прави за други държави, а трябва да го прави за нашите граждани.

  • Споменахте че около 60% са имитиращи продукти, а каква част от хората ги предпочитат? И значи ли, че сирене под 10 лева за килограм не е истинско.

  • Сами разбирате, че точна ценова бариера няма, но тя е ориентировъчна. Дори социологическите компании не могат да отговорят каква част от хората консумират имитиращи продукти, но смятам, че голяма част от тях го прави.

  • Има ли криза за качествено мляко в България?

  • Освен млекопреработвател, аз съм и млекопроизводител и мога да кажа, че криза за качествено мляко в България има. Друг е въпросът, че в определен период през годината има мляко в излишък, но от него не могат да се направят качествени и трайни продукти.

  • Това означава ли, че българското саламурено сирене се прави с вносно мляко?

  • Не е тайна, това могат да го кажат и ветеринарните органи – че сурово и концентрирано мляко се внася и от Европа – вътрешнообщностните сделки са 10 – 15% от общото мляко. Ако питате каква част от качественото мляко е вносно, то сигурно е около 25%. А иначе около 10% от преработеното мляко е вносно.

  • В кои страни изнася България млечни продукти?

  • България не е никак малък износител, ние изнасяме дори за Австралия. Извън страните от ЕС сме на трето място по обем на изнасяните млечни продукти. Освен в ЕС, изнасяме за Америка, за някой от руските републики, за Близкия изток. Най-експортно ориентирания продукт е българското саламурено сирене. Но именно по-ниското качество и влагането на имитиращи протеинови заместители подкопават доверието в българските млечни продукти навън както ценово, така и имиджово.

  • Какво трябва да се направи, за да е по-качествено млякото?

  • Държавата трябва да гледа на този сектор като бизнес, а не като на социална помощ. В момента МЗХ се разкъсва между социалната политика, която трябва да се извърша от Министерството на труда и социалната политика, и чисто млечната политика, която в цял свят е бизнес политика. Защото държавата отделя доста средства, но както казват и колегите, голяма част от тях изтича в канала – те не водят до никакви подобрения, защото компенсират социални необходимости на хората с по-малко животни. Това е основната причина да нямаме достатъчно качествено мляко. Дори средните и големите производители на краве мляко се приемат като чужди в сектора от Министерството на земеделието. При субсидирането голяма част от животните над определена бройка не се подкрепят, което за нас е учудващо, защото именно тези производители са в светлия сектор и те внасят данъците. Подпомагането е сбъркано – 300 лв. ще получат хората, които отглеждат под 200 животни, а 200 лв. ще получат тези с над 400 животни. Излиза, че тези, които работят в светлия сектор и произвеждат качествено мляко, са неконкурентоспособни, защото държавата не гледа достатъчно сериозно на тях. А тя трябва да гледа на този бранш като бизнес и подпомагането да е бизнесориентирано.

  • Каква е ситуацията в Европа? Там как се подпомагат фермерите

  • Ще ви дам пример за Гърция и Италия. Там за 1 декар царевица фермерите получават 38 евро на декар или 76 лв/дка. Ние получаваме 28 лв. Оттук тръгва цялото неравноправие, защото в края на краищата цената на млякото е еднаква навсякъде – разходи, приходи, субсидии и пазарна конюнктура.

  • Това не ви ли прави неконкурентни на пазара?

  • В Македония за едно агне фермерите получават държавна субсидия от 65 евро, а в Румъния дават по 1 евро на килограм живо тегло. Сметката показва, че само субсидията в тези страни е по-голяма от реализационната цена у нас. Нашите производители имат проблем с реализацията, защото има евтин внос. Не можем да се абстрахираме от заобикалящите ни фактори. Щом сме едно семейство със старите страни членки на ЕС и щом те могат свободно да внасят продуктите си у нас, трябва да имаме еднакво подпомагане, за да сме равностойни. България също има право да подпомага производството от националния бюджет на декар земя, но няма възможност и не прилага тази опция.

  • Къде е България на картата на Европа в млечния сектор?

  • По-далече сме, отколкото географски. Нашите политици трябва да се научат да ударят по масата, а не когато ножът опре до кокала.

  • Кое е най-важното според вас, за да е устойчив този бизнес?

  • Най-важно е законодателната власт да има дългосрочна визия, а не да се гасят пазари на парче. Това е истината, защото когато един човек инвестира в даден бизнес, той взема кредит за своя бизнесплан, който трябва да върне за 3 – 5 или 7 години. Ако ние му променяме в годината по три пъти закона и правилата, каква устойчивост ще има той и коя е банката, която ще има основание да му даде кредит. Това е простичко, но ясно. 

Публикувана в Животновъдство

Добрите условия на отглеждане влияят положително на жизнената продуктивност и дълголетието на високомлечните животни, е категоричен д-р Герхард Анакер от Тюрингския научноизследователски институт по селско стопанство в Клаусберг, Германия

Тезата на д-р Герхард Анакер е, че здравето и млеконадоят на кравите зависят пряко от условията, при които живеят. Колкото те са по-комфортни, толкова по-дълъг е периодът на тяхната продуктивност.
Според него съществува пряка зависимост в млечното говедовъдство между начина на отглеждане, жизнената продуктивност и продуктивното дълголетие на млечните крави. Изводите си доказва с наблюдения: например за последните 10 г. в Тюрингия увеличението на пожизнения млеконадой е бил осигурен изцяло за сметка на ръста на годишния млеконадой. От 2000 г. продължителността на използване на кравите няма нарастване. При други изследвания се доказва, че ефективността на използване на дойните крави се влияе пряко и от размерите на стадото.
Тюрингският научноизследователски институт по селско стопанство в Клаусберг съвместно с регионалния съюз на говедовъдите проследяват начина и условията на отглеждане на кравите в 273 ферми, като събират информация за всяка една от тях по отношение на:
1) начин на отглеждане на кравите:
0 вързано;
0 свободно с неравности (процепи) по пътеките;
0 свободно с плътни и меки каучукови пътеки;
2) микроклимат:
0 топъл обор;
0 студен оор;
3) оборудване на боксовете за лежане:
0 с постелка от слама;
0 с каучукови настилки;
0 бетонен под без постеля и специално покритие.

Изводите


 По-добре хладно отколкото горещо и задушно
При изследване влиянието на температурата в оборите германският учен установява, че по приницип кравите по-добре понасят по-ниските температури (повишеното потребление на храна води до по-голямо отделяне на топлина) отколкото горещината (тя води до снижаване както на продуктивността, така и на приема на храна). Дори при повишаване на температурата до 20-23 градуса продуктивността на високомлечние крави намалява.
 Преимущество имат оборите с големи прозорци и врати които позволяват свободна циркулация на въздуха в помещенията. В лошо вентилираните обори с масивни стени и повишена вътрешна температура, съчетана с високата влажност на въздуха (особено през летните месеци), рязко се понижава продуктивността.
 Млеконадоят на ден - в полза на по-топлите обори. Наблюденията във фермите не потвърждават напълно тезата за микроклимата. В по-топлите обори годишната продуктивност е по-висока, макар и с малко да превишава млеконадоя в обори с по-ниска температура. Същото се отнася и за пожизнената продуктивност на кравите - в по-топлите обори тя е малко по-висока.
Начинът на отглеждане на крави в Германия е вързано и свободно с боксове за лежане
 При свободното отглеждане с боксове за лежане подът в зоната на хранене и пътеките могат да бъдат плътни, непрекъснати или неравни, с процепи между отделните плоскости. Само 1,9% от кравите в наблюдаваните ферми все още се отглеждат вързано. Най-голям е процентът на кравите, отглеждани свободно в кравеферми с прекъсната подова настилка (с неравности и процепи) - 77%, и само 21% са фермите с плътен непрекъснат и мек под на пътеките и боксовете за лежане. Последните данни от статистиката в Тюрингия сочат до каква степен са застъпени различните начини на отглеждане:
0 5,1% са вързано;
0 91% совободно;
0 4% за всички останали форми на отглеждане.
Анализирайки средните показатели на цялото поголовие крави в Тюрингия, германските специалисти стигат до извода, че при плътни и меки подови настилки в оборите периодът на използване на кравите се увеличава с 2,9 месеца и имат с 1823 кг по-висока млечна пожизнена продуктивност в сравнение с тези, отглеждани на неравни повърхности. По-благоприятно се отразява на кравите и свободното отглеждане на неравни повърхности в сравнение с вързаното: периодът на използване при първите е с 1,6 месеца по-голяма, а жизнената им млечна продуктивност надвишава вързаните с 1200 кг мляко.
Така категорично се налага преимуществото на свободното отглеждане с плътен под и пътеки и еластични боксове за лежане в сравнение с останалите варианти.
Друго условие, гарантиращо комфорта на отглеждане при кравите, е меките боксове за лежане. Използването им рязко подобрява здравословното състояние на кравите, допринася за по-продължителното им използване и повишава млечната им продуктивност. За целта повърхността на пода трябва да е мека и еластична, суха и лесна за почистване. Обикновено досега подът в боксовете за лежане се е изработвал от бетон или асфалт. За да се подобрят условията на отглеждане, е желателно фермерите или да осигурят слама за боксовете за лежане (тя значително затруднява почистването) или да се предвиди друго допълнително покритие. Едно от важните условия е боксовете да не са хлъзгави, за да се елиминират както нараняванията на кравите, така и възпалението на вимето, т.е. маститните заболявания. Те рязко биха намалили не само жизнената продуктивност, но биха довели и до високи разходи за ветеринарно лечение и дори до бракуване на високопродуктивни животни. А това автоматично води до големи загуби за фермера.
Ето и данните от статистиката за подовото покритие на боксовете в наблюдаваните ферми:
0 боксове без подово покритие или постелка - 5% или 12 355 крави;
0 боксове с постелка - 26,1% или 63 911 крави;

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта