300x250 static

Производителите на краве мляко, които искат да продадат индивидуалната си квота, могат да подават заявления в областните дирекции на ДФ „Земеделие” по адресна регистрация на физическите лица или адрес на търговска регистрация на юридическите лица. Документите ще се приемат от 5 септември до достигане на вече заявените за купуване квоти, но не по-късно от 10 октомври 2014 година.

Заявленията за купуване на индивидуални квоти се подаваха от 1 до 25 август 2014 година. След приема бяха заявени като необходими за купуване 2 531 000 кг квота за доставка и 115 000 кг за директни продажби.

През настоящата кампания за покупко-продажба на млечни квоти, т.нар. „Квотна борса” се запази фиксираната цена за покупко-продажба от 0,01 лв. за килограм мляко за доставки и 0,01 лв. за килограм мляко за директни продажби, определена със заповед на министъра на земеделието и храните.

Квотната борса е част от квотната система, въведена в страните – членки на Европейския съюз. Тя се прилага за шеста поредна година в България, като целта й е да постигне оптимален баланс между търсенето и предлагането на мляко и млечни продукти. Квотната борса позволява на млекопроизводителите, които не могат да реализират част от квотите си, да ги продадат на други производители на краве мляко, които имат нужда от тях, за да разширят дейността си на пазара. Ролята на Фонд „Земеделие” е да бъде посредник в процеса на покупко-продажбата на млечни квоти.

Публикувана в Новини на часа

Страните членки не успяха да постигнат съгласие за промяна на така наречения „коефициент за маслена корекция“, който можеше да влезе в сила през последната година от действието на млечните квоти. До 30 юни Европейската комисия трябва да представи доклад за развитието на пазара в млечния сектор в ЕС. Документът трябва да включва всички мерки, които трябва да се вземат за стимулиране на развитието на пазара в млечния сектор.

Австрия, чийто производители изпитват трудности заради така наречените „такси за свръхпроизводство“ над квотите за мляко, предложи коефициентът да се промени, за да се постигне увеличение на квотите по алтернативен начин и така де се помогне на производителите през последната година (2014/15 г.) от изпълнението на квотите. Това предложение обаче не намери подкрепа при по-голямата част от земеделските министри в ЕС. Ето защо следващото председателство на Съвета (италианското) ще трябва да търси други инструменти за подкрепа на млечния сектор, отбелязва agrozona.bg.

Страните членки от месеци обсъждат промяната на правилата в млечния сектор. Последната редакция на проекта, представен от гръцкото председателство на Съвета, съдържаше и предложенията на Испания. „Против“ проекта гласуваха Франция, България, Италия, Швеция, Унгария, Чешката Република, Словакия и Словения. „За“ него бяха Дания, Германия, Ирландия, Нидерландия, Латвия, Полша и Белгия, но те бяха малцинство. Еврокомисарят по земеделие Дачиан Чолош изрази съжаление, че проектът не е приет и отбеляза, че той е първият застъпник за това Съветът да заеме определена позиция за бъдещето на важния млечен сектор.

Министрите на земеделието на ЕС бяха запознати с доклад на Европейската комисия, в който се казва, че е необходимо повече време, за да се усети ефектът от „млечния пакет“, който предвижда стимулиране на създаването и работата на организации на производители и колективни преговори. В това отношение някои страни членки, сред които и България, вече прилагат успешно новите правила, отбелязва Комисията.

Най-голямата европейска фермерска организация Копа Коджека изрази разочарование от липсата на споразумение между страните членки относно „млечния пакет“. Председателят на работната група в млечния сектор, Мансел Реймънд, обяви: „Производителите искат да получат ясен знак за това накъде върви развитието на млечния сектор в краткосрочен и в дългосрочен план. При нарастваща конкуренция от други световни производители и при положение, че се предвижда търсенето на млечни продукти в световен мащаб да има годишен растеж от 2.3% до 2020 г., производителите в ЕС трябва да имат условията да се възползват от нарастващите възможности на световните пазари.“

Публикувана в Животновъдство

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) промени Наредба 23 за управление на националната млечна квота. Според последните промени, обнародвани в Държавен вестник днес, 3 юни, нови производителис най-малко 3 млечни крави, регистрирани по Наредба 3, вече могат да кандидатстват за индивидуална млечна квота.
 
Досега прагът за броя животни беше минимум 5 млечни крави. Заявленията се подават в срок от 1 януари до 20 юни на съответната календарна година по пощата или на гише „Приемна“ в Министерството на земеделието и храните.
 
Когато производител на краве мляко сключва договори за доставка с повече от един одобрен изкупвач, вноската на този производител при превишение на индивидуалната му млечна квота се събира само от един одобрен изкупвач.
 
Задължението за събиране на вноската се вписва в договора между производителя и одобрения изкупвач и производителят предоставя на изкупвача информация за количеството краве мляко, договорено с други изкупвачи.

Публикувана в Животновъдство

 

Отпадането на млечните квоти в Европейския съюз от 2015 г. ще изправи фермерите от Общността пред нови предизвикателства, но същевременно ще отвори и нови възможности.

Премахване на ограниченията върху производството се очаква да доведе до значително увеличаване на предлагането на мляко още през първите две години. Фермерите в някои държави-членки планираха инвестициите си така, че с отпадането на квотите през 2015 г. да развият пълния си потенциал. Така например Ирландия смята да увеличи производството си на мляко с 50% до 2020 година. По-голямо предлагане се очаква и от Дания, Германия, Холандия, Полша, Обединеното кралство и Франция. Същевременно цената на мляко е във възходящата фаза на цикъла и много експерти очакват съществена корекция през 2015/16 година. Т.нар. „млечен пакет” (система от мерки, въведени през 2012 г., чиято цел е да защити производителите от резки ценови спадове като им даде повече пазарна сила в преговорите с изкупвачите на сурово мляко) трудно би могъл да се превърне в ефективна „спасителна мрежа”. Всички налични данни показват, че особено след 2006 г. цената на млякото в ЕС все повече следва световните пазари, макар и с по-слабо изразена волатилност. Или, ако можем да използваме думите на Christophe Lafougère от консултантска компания Gira „на път сме да станем свидетели на глобална цена на млякото”.

Последното е особено важно от гледна точка на факта, че консумацията на мляко и млечни продукти в Европа стагнира (нещо характерно за развитите държави) и за производителите от Общността става все по-важно присъствието на експортните пазари (основно Азия). Глобалното търсене ще се движи от развиващите се пазари, където растящото благосъстояние на населението води до промяна в потребителските нагласи. Така например потреблението на мляко само в Китай е нараснало с 317% за периода 1998-2013 г. и се очаква да се удвои до 2020 година. Т.е. за да бъдат реализирани нарасналите обеми, европейското млекопроизводство ще трябва да става все по-конкурентоспособно, особено в сравнение с основни износители като САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Нещо, което ще бъде особено трудно с оглед на очакванията САЩ да постигнат пълна енергийна независимост по отношение на нефт и газ през 2016/17 г. и съответния риск от понижение на цените на суровините на световните пазари.  

На този фон – отпадане на ограниченията върху производството и очертаващ се спад в изкупните цени, българските млекопроизводители изглеждат изправени пред перфектната буря.  Със средна производителност от 3,6 тона краве мляко на година на животно (близо два пъти по-ниска от средната за ЕС), себестойността на българското производство е далеч от конкурентна. Близо 57% от животните остават във ферми от ІІІ група (неотговарящи на европейските изисквания). Едва 18% от всички 316 хил. млечни крави са под селекционен контрол – това са животните, за които се полагат системни грижи за увеличаване на продуктивността и тя доближава средните за ЕС нива. В този брой обаче се включват и нископродуктивни автохтонни породи. За съжаление, подпомагането в сектора изглежда не създава необходимите стимули за съществено подобрение нито в броя на животните, нито в средната продуктивност (с уговорката, че освен подпомагането от голямо значение е регулаторната база в сектора, а и други фактори, като наличие на земя и пр.). В периода 2009-2013 г., когато в млечното говедовъдство са влезли над 390 млн. лв. подпомагане от националния бюджет и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието броят на животните и производителността остават сравнително постоянни.

 

2009

2010

2011

2012

2013

Млечни крави

296 760

313 610

313 180

294 490

316 430

Производителност (тона/животно)

3,51

3,48

3,49

3,6

Н.д.

 Източник: МЗХ

Бъдещето пред сектора не изглежда розово и от обвързаното подпомагане, което трябва да стартира от 2015 г. с новата Обща селскостопанска политика, едва ли може да се очаква твърде много. Във всеки случай все по-важен изглежда въпросът трябва ли да се запази плащането на глава животно, или то да бъде обвързано с други критерии (количество изкупено и фактурирано мляко или с порода, селекционен контрол и пр.), така че да се създадат стимули за подобряване ефективността в сектора.



Николай Вълканов

 

Публикувана в Животновъдство

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредба за реда за плащане на вноската при превишаване на Националната млечна квота, приета с Постановление № 187 на Министерския съвет от 2008 г. е представен за обществено обсъждане

           Предложеният проект на Постановление на Министерския съвет е във връзка с отмяната на изискването одобрените изкупвачи на краве мляко да учредяват и ежегодно да подновяват банкова гаранция в полза на Държавен фонд „Земеделие”, съгласно последното изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ДВ. бр. 99 от 2013 г.).

Проектът на Постановление се предлага, за да осигури правилното администриране и прилагане на системата от квоти за краве мляко в България. Проектът облекчава правилата за авансово удържане на вноската от производителите на краве мляко чрез одобрените изкупвачи, като се въвежда изискване за събиране на авансова вноска от производителите, надвишили индивидуалните си млечни квоти само тогава, когато националната млечна квота за доставки е изпълнена  на  90%. По този начин се избягва ненужно удържане на авансова вноска от производителите чрез изкупвачите.  Проектът променя и реда за събиране на дължимата от изкупвачите вноска без покритието на учредена в полза на Държавен фонд „Земеделие” банкова гаранция. Удължава се и крайният срок за внасяне на дължимата вноска от 31 август на 1 октомври след приключване на съответния квотен период.

С предложените изменения се намалява тежестта върху операторите в сектора на кравето мляко – производители на мляко и изкупвачи и се осигурява плавен преход до приключването на системата от млечни квоти през 2015 г.

Предложеният текст може да видите тук http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1259

Публикувана в Животновъдство

Какво се очаква да се случи на световния и европейския пазар, какви са перспективите и как фермерите да се подготвят за промените? Предлагаме ви мнението на анализатори и специалисти в областта на аграрната политика, публикувани в английското сп.  Farmers Weekly

От началото на тази година в страни-членки на Европейския съюз започна постепенното премахване на квотите за мляко в изпълнение на решението на Европейската комисия за отмяна на квотната схема от 1 април 2015 г. В момента ЕС не поема ангажимент за свръхпроизводството, което беше главната причини за въвеждане на квотите от началото на 80-те години на миналия век. След освобождаването на пазара европейските фермери ще могат да предлагат свободно цялата продукция, която са произвели.  Ще има по-голямо предлагане на мляко, по-голяма конкуренция и по-евтина суровина. По повод предстоящата либерализация на квотния режим в ЕС английското сп. Farmers Weekly представя мнението на водещи анализатори, а така също и на производители на мляко и млечни продукти.

Логично е, че държавите с капацитет

ще увеличат задграничните си продажби,

поради което отпадането на квотите се посреща без драматизъм във Великобритания. Такава е и прознозата на английския анализатор Чарли Тавернър. „След като продукцията през декември беше най-висока за последните 18 години,  британските млекопроизводители не се опасяват за бъдещето. Приходите от мляко и млечни продукти за 2013 – 14 година ще достигнат 101 000 лири, а цените на млякото ще остават стабилни.”

Малко вероятно е британското производство да се опропасти след вдигането на квотите. Една добре управлявана кравеферма би била способна да оцелее в света и след квотите – убеден е експертът.  Фермерите и посредниците ще работят във все по-свързан световен пазар, където търсенето на млечни продукти нараства средно с 2, 3% годишно. До голяма степен това се дължи на Китай. Увеличаването на производството на мляко в ЕС изглежда неизбежно. Налице е тенденция за нарастване след трудните 2012 – 13 г. Доставките на мляко в ЕС през ноември бяха малко под 11 тона, което е с 4, 3 на сто повече от същия период на предходната година и с 2, 7% повече от доставките за 2011– 12 г.

Северна Европа е причина за голямото увеличение – в Ирландия през ноември е произведено с 19, 7% повече мляко в сравнение с предходната година. В същото време Германия, Холандия и Дания също достигнаха впечатляващи резултати преди окончателната отмяна на квотите. Ирландските фермери, подтиквани от правителствен план да се увеличи продукцията на мляко с 50 на сто до 2020 година, могат да си навлекат  санкции за превишаването на квотата за мляко за настоящата година.

Спад на цените

Макар всяка от тези страни да има свои собствени ограничения – преработвателният капацитет в Ирландия, наличността на капитал в Дания, законите, свързани с околната среда в Холандия, – ако тази тенденция продължи, най-вероятно ще има някакви последици.

“Европейската комисия твърди, че ще има още по-голямо увеличение на продукцията, но аз смятам, че това не е положителна перспектива. Видяхме какво се случва в Ирландия, Холандия и Германия – предупреждава Ник Холт-Мартин, основен консултант на The Dairy Group.  – Макар и незначителна, промяната в процентната стойност на снабдяването ще има огромен ефект на световния пазар и това няма общо с квотите.“ В един нерегулиран пазар свободното производство на мляко в Северна Европа може да направи цените нестабилни. Според Европейската комисия това е огромно предизвикателство, но не и нов проблем.

Британският експерт Джон Алън от Kite Consult се е сблъсквал  със „скачащите цени“ – от покачващи се в двоен размер до намаляващи три пъти в следващия момент. „Не вярвам най-високите стойности да нараснат – казва той, имайки предвид наличието на нови инструменти на пазара. – Продажбите на The Global Dairy Trade  помогнаха много – те ограничиха до голяма степен непостоянството на цените. Чрез пазарите на GDT можете да видите, че цените през последните шест месеца са относително твърди и това вдъхва доверие у хората.“

Във Великобритания краят на квотите ще настъпи „с известна доза хленчене”. Тази година производството може значително да надвишава определените й квоти, но в последните години британците така и не успяваха да произведат изискваното количество.

Dairy Co изчисли, че за последната седмица на март британските фермери трябваше да произведат 15 на сто повече мляко от средното количество, произведено за този период през последните пет години, за да успеят да достигнат квотата от 15 млрд. литра за периода 2014 – 15 г. По този начин те биха надминали рекорда си от 14, 4 млрд. литра, достигнат през 2003-04 г.

„В действителност във Великобритания системата с квотите така и не проработи, тъй като дори и не се доближихме до постигането им – казва икономическият анализатор Крис Уокуанд . –  Ние не сме като ирландците или холандците. От търсенето на световните пазари и от относителните цени ще зависи до каква степен ще се разшири производството в ЕС. Докато търсенето продължава да е стабилно, светът на млякото ще бъде прекрасно място за печеливши производители, било то малки, или големи.” 

„На местата със свободен пазар като Нова Зеландия и САЩ например се наблюдава сериозен растеж в общата продукция, който предоставя големи възможности пред всички, допълва Джон Алън. – Предвиждам, че същото ще се случи в Европа с наближаване премахването на квотите. Това ще са семейни ферми, но просто с доста по-голям размер. Сега може да си фермер с 90 – 100 крави, но ако си усърден, можеш да развиеш бизнеса си, дори и да си започнал от нулата.“

Подготовка на производителите

В периода преди премахването на квотите прозорливите производители трябва да направят няколко основни стъпки.

Необходим е постоянен контрол на разходите за производство. Това  е особено важно при несигурността за възвращаемост на световния пазар.

„ Да бъдеш производител с най-ниски производствени разходи, носи голяма печалба благодарение на високите изкупни цени. Така не си зависим от тях – казва главният съветник по млечните продукти Боб Нюбъри. –  Сега цените са по-високи и е важно фермерите да използват спечелените пари, за да направят бизнеса си по-ефикасен. Трябва да се инвестира в умения, производствена инфраструктура и капитал, който не се обезценява с времето.“

Посредниците са връзката на фермерите със световния пазар и в зависимост от развитието на ситуацията производителите трябва да мислят накъде да насочват млякото си.

Роб Хич, счетоводител на „Додд и Ко”, съветва фермерите, които имат желание да произвеждат повече, да се обърнат най-напред към техния посредник. „Фермерите трябва да знаят дали купувачът би взел цялото количество мляко – казва той. –  От изключително значение е дали в договора е упоменат определен обем и дали има някакви условия по  въпроса. Редно е първо фермерът да постигне споразумение с посредниците, а не да инвестира в крави, а после да се надява някой да изкупи млякото му” – предупреждава икономистът.

Изборът на посредник е важен и от друга гледна точка. Съществува известна несигурност по отношение на капацитета на Великобритания за преработка на повишаващото се количество произведено мляко, а освен това има и компании с достъп до световния пазар, които започват да дават конкурентни европейски цени на британския пазар.

„Всичко се свежда до това с кого си. Коя компания може да се справи с въртележката на несигурността по-добре от останалите компании“ – обяснява Роб Хич.  Тъй като Великобритания се отваря към световната търговия на мляко, фермерите трябва да са запознати с тяхната конкуренция и с нейните възможности. „Смятам, че хората трябва да са осведомени за стойността на продукцията според индустриалния стандарт в различни региони по света. Трябва да имат представа от цените на млякото в Нова Зеландия и САЩ“ – казва господин Хич.

И още един съвет: не трябва да се бърза да се продават квотите преди първи април 2015 година, защото това може да се отчете като загуба на капитал за 2014 – 15 г. и  да се окаже в противоречие със законовите разпоредби по отношение на данъка върху печалбата.

Адаптиране към пазара след квотите:

  • Имайте предвид, че е възможна  по-голяма нестабилност в цените, макар че проблемът не е нов.
  •  Управлението на производствените разходи става по-важно.
  • Когато планирате разширение на бизнеса си, проверете условията по договора си.
  • ·Уелският фермер Грант Хартман смята да развива бизнеса си,  независимо от рисковете на пазара

Обърнете внимание на равнището на цените в световен мащаб.

Инвестирайте в умения и капитал, когато условията на пазара са добри.

Бокс1

ОТ ПЪРВА РЪКА

Съзираме реални възможности за растеж

* Датският фермер Сорен Мадсен  е доволен от падането на квотите

Дания увеличава производството си на мляко и  от ЕС й бе наложена такса от 5, 1 млн. евро за свръхпроизводство, след като надмина квотата за 2012 – 13 г., а производството й през ноември бе с 4,7% повече в сравнение със същия период на предходната година.

Сорен Мадсен, член на „Арла кооп“, отглежда 600 крави във фермата си от 400 хектара в Лъндби, на 45 минути на юг от Копенхаген. Ето неговата реакция   по повод отмяната на млечната квотна схема в ЕС:   „Очаквахме този момент от много, много години – споделя той пред сп.  Farmers Weekly. – Смятахме, че квотите ще паднат през 1995-а, през 2000-ната, след това през 2010-а. Съзираме в случващото се възможности за растеж. В миналото трябваше да си купуваме квоти, които бяха относително скъпи.“

Сорен Мадсен казва, че може да увеличи производството на фермата си с 15 – 20%, а дали ще го направи, зависи от цените на млякото и  на фуража. Той смята, че датското производство може да се повиши с 10 – 15 на сто за следващите 4 – 5 години. Но това зависи от очакваните цени на млякото след падането на квотите. Датският фермер продава млякото си за 38 пенса на килограм (1 пенс = 0,98 евро) и добива средно по 38,1 килограма дневно от крава.

Фермерите в страната трябва да се съобразяват със стриктни правила за опазване на околната среда, които регламентират какво се прави с тора от оборите, на колко хектара могат да се разпростират и отделянето на азот от постройките на фермата.

„Това ще бъде следващият ограничителен фактор за производството – опасява се Мадсен и допълва:  – Нас ни ограничават доста повече в сравнение с останалите  европейски държави.“

ОТ ПЪРВА РЪКА

Стремя се да достигна 5 милиона литра мляко

Грант Хартман има ферма с 375 крави  на площ  81 хектара в покрайнините на Кармартен в Югозападен Уелс. Той бързо развива бизнеса си, максимализирайки печалбата си, като допуска и риска от промени в ценовото равнище. Уелсецът смята, че европейската ценова структура ще се наложи добре преди отмяната на квотите и тъй като тя има свои пикове и спадове, трябва да се обръща  още по-голямо значение на доброто планиране. Фермерът продава половината от млякото си по договор, като цената  за януари е била средно 33, 51 пенса на литър.

„Ние трябваше да развиваме бизнеса си, съобразявайки се с различни условия , за да се справим с нестабилността – казва той. – Често се снабдяваме с фураж занапред. Купувайки заедно въглехидрати и протеини, спестяваме много пари. Ще допълня,  че е важно да се максимализира договорът и да се уверим, че ще се възползваме от всеки възможен бонус.“

Неговата обща продукция тази година възлиза на 4 милиона литра, което дава приблизително 10 700 литра на крава.

Грант Хартман е консултант на Kite Consult , така че му се е наложило да назначи няколко служители: сред тях са управител на стадата и бригадир, които да му помагат в управлението на фермата.

За да подобри работата на фермата, уелският фермер е направил големи вложения – инсталирал е нови салони за доене още през 2011 година, когато е имал 267 крави. Сега иска да разшири фермата си и да достигне производство на мляко  5 милиона литра годишно.

„Опитваме се да бъдем колкото се може по-ефективни – казва Хартман.  –Имаме сравнително високи фиксирани разходи –  основно за труд, с което оправдаваме голямата стойност на разходите като цяло. Ако наемеш управител на стадата например, трябва да му плащаш заплата, независимо от това дали имаш 200 или 300 крави. Сега имаме необходимите условия да отглеждаме 7 крави – разполагаме с достатъчно салони за доене и с капацитет за обработка на торове. За мен разширяване от този порядък е управляемо. То ще донесе по-голяма печалба.“

Публикувана в Животновъдство

На 31 март приключи покупко-продажбата на млечни квоти за кампания 2013/2014 г.

Фонд „Земеделие” осигури купуването на почти 6 хил. тона квота за доставки и директни продажби на 149 производители на краве мляко. Фондът изплати и близо 60 хил. лв. на 57 бенефициенти, подали заявление за продажба на индивидуална си квота .

         Покупко-продажбата на квоти се осъществява изцяло със средства на млекопроизводителите. ДФЗ прилага процедурата и осигурява прозрачността на процеса. Фиксираната цена за килограм квота за доставки и директни продажби за кампания 2013/2014 бе 0.01 лв., което доведе до голям интерес към купуването на млечни квоти.        

Всички производители на краве мляко, които са продали част от квота си, ще получат удостоверения с размера на индивидуалната им квота след реализираната продажба и с удържаните 5%  в полза на националния млечен резерв. На тези млекопроизводители ще бъде извършена и проверка на място.

Публикувана в Животновъдство
От 1 април до 15 май 2014 г. производителите и изкупвачите на краве мляко трябва да подадат годишни декларации за изпълнение на индивидуалните си квоти за директни продажби и за доставки. В тях те трябва да отчетат реализираните количества мляко за квотната 2013/2014 година. Документите се подават в областните дирекции на ДФ „Земеделие” по адресна регистрация за физически лица и по адрес на търговска регистрация за юридически лица. Декларациите се подават лично или чрез упълномощено лице, което притежава нотариално заверено пълномощно. След 15 май подаването на годишните декларации ще бъде свързано със санкции, изчислени на база броя дни закъснение.
       На 1 април започва и приемът на заявления за трансформиране на индивидуалната квота за директни продажби и за доставки и обратно. Производителите и изкупвачите на краве мляко ще могат да трансформират само свободната си, нереализирана квота, а новите количества ще важат за квотната 2014/2015 г.
       Схемата „Млечни квоти” ще продължи да се прилага в България до 1 април 2015 г. Главната й цел е да намали дисбаланса между търсенето и предлагането на мляко и млечни продукти на пазара и да ограничи свръхпроизводството.
Публикувана в Животновъдство

На 30 януари приключи вторият прием за купуване на млечни квоти за квотната 2013/2014. Цената за килограм краве мляко и за двата вида квота –за доставка и директна продажба, беше 0,01 лв. Тя е определена от министъра на земеделието и храните.

Порадь ниската цена желаещите да купят квота отново бяха повече от желаещите да я продадат. За купуване на млечни квоти са одобрени само производители, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕС) 853/2004.

Предстои извършването на проверки на място на всички млекопроизводители, одобрени да продадат квотите си, след което ДФЗ ще нареди плащанията към тях. Те ще получат и удостоверения с новия размер на индивидуалната си квота с удържаните 5% от нея, които се събират в полза на националния млечен резерв, без да се заплащат.

Публикувана в Новини на часа

На 30 януари приключи вторият прием за купуване на млечни квоти за квотната 2013/2014. Цената за килограм краве мляко и за двата вида квота –за доставка и директна продажба, беше 0,01 лв. Тя е определена от министъра на земеделието и храните.

Поради ниската цена желаещите да купят квота отново бяха повече от желаещите да я продадат. За купуване на млечни квоти са одобрени само производители, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕС) 853/2004.

Предстои извършването на проверки на място на всички млекопроизводители, одобрени да продадат квотите си, след което ДФЗ ще нареди плащанията към тях. Те ще получат и удостоверения с новия размер на индивидуалната си квота с удържаните 5% от нея, които се събират в полза на националния млечен резерв, без да се заплащат.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта