Оттук нататък кореспонденцията с фонд „Земеделие“ ще става единствено и само чрез този профил на фермера в електронната платформа. Документи на хартия няма да бъдат приемани за нито един проект по ПРСР 2014-2020 г., казва Петя Куманова, заместник директор на Главна дирекция „Съвети в земеделието и аналитична лаборатория“ в Национална служба за съвети в земеделието

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-жо Куманова, стартира приемът мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., а в края на април очакваме да започне прием по мярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства“. Новото е, че фермерите трябва да подават своите проекти през системата ИСУН, заради която се забави отварянето на мерки от селската програмата. Какви ще са новите правила?

  • Задължително всички проектни предложения по инвестиционните подмерки от ПРСР 201-2020 г. вече се подават по електронен път през Информационна система
    за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 ( ИСУН 2020). Всеки земеделски стопанин, който е бенефициент и кандидатства по някоя от подмерките, трябва да има квалифициран електронен подпис (КЕП). Никак не е сложно, защото това е софтуер, чрез който се легализира всеки документ, подаден в системата от съответния кандидат. Оттук нататък кореспонденцията с Държавен фонд „Земеделие“ ще става единствено и само чрез този електронен профил на кандидата в системата ИСУН.

  • С въвеждането на системата ще се намали ли срокът за прием на проектни предложения?

  • Напротив. Срокът се увеличава. Приемите на проектни предложения по всяка отворена мярка от ПРСР чрез ИСУН ще бъдат не по-малко от 60 дни. В това време ще има възможност да се дават разяснения на кандидатите. До 3 седмици преди края на приема, кандидатите могат да задават въпроси, свързани с неясноти и казуси, които не са попаднали в насоките за кандидатстване. От имейла си те трябва да изпратят питане до управляващия орган в лицето на Дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Отговорите ще бъдат качвани на сайта на ПРСР и в ИСУН, както в момента е по отворените процедури по подмерки 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” и 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“. Разглеждането и оценката на проектните предложения ще става в оценителни комисии и комуникацията с тях ще бъде изцяло електронно през системата ИСУН. Няма да има вече подаване на хартиен носител на проектите в Държавен фонд „Земеделие“. Така се осигурява публичност за проектите. Фермерите ще знаят дори списъка с резервните проекти, останали под черта.

  • Какви са новите моменти в кореспонденцията с кандидатите и бенефициентите?

  • Всички документи, с изключение на техническата документация, които са свързани с одобрения инвестиционен проект, ще се подават електронно през ИСУН и чрез електронен подпис, т.е. документи на хартия няма да бъдат приемани за нито един проект.

  • Как ще се осъществява цялата комуникация между кандидата и службите на фонд „Земеделие“?

  • По отношение на проектите предложения комуникацията ще се извършва от членове на определената комисия през ИСУН, както и подаването на всички последващи документи, отговори на въпроси и т.н. Документи по новите правила ще се представят само ако са поискани от членовете на оценителната комисия. Няма да се приемат документи, които биха довели до подобряване на първоначалното проектно предложение. При непредставяне на изисканата информация в срок, проектното предложение може да бъде отказано, само и единствено на основание на насоките за кандидатстване.

  • През какви етапи на разглеждане ще преминават проектните предложения на фермерите?

  • Първият етап е предварителната оценка и това е нов момент. Тя се извършва, в случай че общата стойност на обявените разходи по приема надхвърля бюджета на съответния прием. Новият момент тук е създадената възможност за обжалване на предварителната оценка пред Управляващия орган на ПРСР и публикуване на цялостното класиране на проектните предложения. Това ще става на сайта на министерството на земеделието - на страницата за ПРСР и на сайта на фонд „Земеделие“.

  • Кой е вторият етап в работата на оценяващата комисия?

  • Това е оценката за административно съответствие и допустимост. Тук ще се оценяват както административното съответствие на проектното предложение, така и допустимостта на заявените разходи и жизнеспособността на инвестициите. Ще се издава оценителен доклад за допускане, съответно - недопускане, за техническа и финансова оценка. Този следващ етап също подлежи на обжалване пред Управляващия орган на ПРСР. На този втори етап се извършва посещението на място от страна на представители на оценителната комисия, на помощник-оценители и представители на фонд „Земеделие“.

  • Това ли е най-важният етап в оценката на комисията?

  • Всички етапи са важни, като следващият етап е разглеждането на техническата и финансовата оценка, или това е окончателното класиране на проектните предложения. Тук основно се оглеждат критериите за оценка на проектното предложение преди одобрението или отказването му. Както знаем, по всяка една мярка има критерии за допустимост и подбор, които са в основата на кандидатстването.

  • Кой е следващият етап в оценката на проектите?

  • Последният етап е издаването на оценителен доклад, с който се приключва работата на оценителната комисия. Много важно е да се знае, че това ще става с обобщен оценителен доклад за всички проектни предложения едновременно. Проектните предложения ще бъдат задължително одобрявани или отказвани единствено когато е приключила цялостната оценка и така докладът ще включва всички проектни предложения.

  • В какви срокове ще става всичко това?

  • Изготвянето на предварителното класиране от ДФЗ или т. нар. предварителна оценка, ще става в случаите на надхвърляне на определения бюджет. Примерно, когато има средства за 900 проекта по млад фермер, а се очакват минимум 3000 проекта, няма как да няма предварителна оценка. Предварителното класиране ще става 30 дни след приключване на периода на приема. Самият период на прием е 2 или 3 месеца. До 30 дни трябва да се направи предварителната оценка от фонд „Земеделие“, така че, погледнато реално, сроковете никак не са малки.

  • Какво може да направи фермерът, ако не е доволен от класирането си?

  • Трябва да подаде възражение срещу предварителното класиране, което трябва да се направи в рамките на 14 дни от публикуването на оценителния доклад.

  • Кога ще се произнесе Управляващият орган на ПРСР по даден конкретен случай, за който има възражение?

  • Управляващият орган на ПРСР ще се произнесе по жалбите в класирането в срок от 60 дни след подаване на всяко възражение. Въз основа на предварителната оценка и съответно – уведомлението от комисията, дали е призната, или не дадена жалба, на страницата на МЗХГ и на ДФЗ ще се публикува списъкът на проектните предложения за финансирането, на които е необходим бюджет. Той не трябва да надвишава с повече от 30% предварително обявения бюджет по съответната мярка от програмата. Тук са включени и проектните предложения, получили еднакъв брой точки. Публикува се и друг списък с всички проектни предложения, които са под черта или остават в резерва – те са допустими, но за тях няма достатъчно бюджет. Така ще бъде достигнат 110% от бюджета на съответната мярка. Следват още три месеца, в които оценителната комисия разглежда проектните предложения. На мястото на отхвърлените евентуално ще влязат тези, които са в резерва, за да бъде усвоен целият бюджет.

  • Какво точно представлява ИСУН – питам от името на всички фермери, които ще трябва да работят задължително с тази система?

  • Всички ние се учим в движение и в момента експертите на Националната служба за съвети в земеделието преминаха обучение за работа с ИСУН, за да помагат на фермерите и освен да им подготвят безвъзмездно бизнес планове и проектни предложения, да им съдействат и при самото подаване. Готови сме да помагаме на кандидатите да подават коректно проектното предложение чрез електронната платформа. Информационната система за управление и наблюдение на структурните фондове на ЕС или т. нар. ИСУН, е електронна платформа, която основно се състои от два модула. Първият е „Отворени процедури и електронно кандидатстване“, а вторият е „Управление и отчитане на проектите“. Ще подчертая, че заявките за второ плащане по проектите също ще се извършват през тази платформа.

  • Какви са основните етапи при електронното кандидатстване?

  • Първият е регистрация в системата. Вторият е попълване на електронен формуляр за кандидатстване. Третият етап е проверка на формуляра за грешки, което става автоматично. Следва подписване на проектното предложение с квалифициран електронен подпис и подаване на проекта. Всичко това става онлайн. В регионалните офиси на Националната служба за съвети в земеделието фермерите могат конкретно да бъдат подпомогнати в целия процес. Моят съвет е да си направят чисто нов профил и да не използват съществуващи имейли. Не че това е забранено, но е по-добре за самите стопани, за да знаят, че само на този профил ще става комуникацията с оценителната комисия. Добре е да не се смесва с други общи профили, където влизат всякакви имейли, писма, спамове, и има вероятност да се случи някаква неприятна случка. Затова е най-добре да се регистрира чисто нов профил и да се запише в него актуален телефон. Когато имат проблеми със системата ИСУН, на този телефон могат да се свързват с регистраторите на самата платформа, които да им окажат техническа помощ.

  • Какво следва, след като фермерът се регистрира успешно в системата ИСУН?

  • На електронния адрес ще бъде изпратено съобщение, което стопанинът трябва да потвърди, за да се потвърди и новият профил в ИСУН. Това е първият етап на регистрацията. Следва да се влезе чрез потребителско име и парола в системата ИСУН. Там се вижда прозорец „Отворени процедури“, в който са всички оперативни програми, отворени в момента. Намира се ПРСР и там се вижда коя марка е отворена в момента. Сега това е процедурата по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от ПРСР 2014-2020 г. Там е изписано и кога е последната дата и час на прием на проекти по нея. Моят съвет е стопаните да се стремят поне един-два дни преди крайната дата да подадат своето проектното предложение. Самата система проверява за грешки, но така или иначе – не трябва да се очаква последният момент. В системата са изписани насоки, както и всички необходими документи за кандидатстване. Ще отбележа, че по всички мерки има по 11 раздела. Някои от тях звучат доста абстрактно, но тях системата ги попълва автоматично. Трябва стопаните да се насочат към основните данни за кандидата, бюджета, към седмия раздел „План за изпълнение и дейности на проекта“. Накрая следва приключване на електронно подписаните документи. Но пак повтарям – колегите от регионалните офиси на НССЗ ще изготвят безплатно бизнес плана, проектното предложение и ще помогнат на фермерите да си подадат документите. Трябва да се има предвид, че съществуват падащи менюта, които изискват обяснение с до 2000 символа. Всеки фермер и консултант трябва да прецени каква информация да запише, така че да е максимално изчерпателна, и оценителната комисия да разбера какъв е проектът.

  • Защо се налага нашите фермери да пишат на английски език?

  • Системата ИСУН се наблюдава от Европейската комисия и е задължително в рамките на определените символи да се опише кратна основна информация за дадения проект – дали за трайни насаждения, за отглеждане на овце и т. н. Нашите експерти ще имат грижата за текстовете и затова стопаните не бива да се притесняват предварително. След като се попълнят всички раздели от този електронен формуляр, има бутон, чрез който се прави проверка на формуляра за грешки. Примерно, ако по мярката „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ минималният срок за изпълнението на проекта е 2 години и 4 месеца, а максималният е 2 години и 6 месеца, а се напише пет години, веднага системата ще отбележи грешка. Подобни грешки ще бъдат хващани, но пък няма да бъдат хващани грешки в бизнес плановете, тъй като този файл ще се прикача заедно във всички останали документи. Трябва да се спазва изискването в какъв формат да са прикачените документи. Единствено могат да не се прикачат към датата на подаване на проектното предложение документи, издадени от държавни или общински служби, за които има входящият номер за изискване на съответния документ. Следва последната стъпка – подаване на проектното предложение чрез електронен подпис. Системата позволява фермерите да работят в ИСУН от различни места, от различни компютри, но от своя профил. Важно е винаги да се запомня в системата това, което е въведено веднъж, защото ИСУН не прави автоматичен запис. След подписването на проектното предложение с електронен подпис се получава входящ номер и фактически предложението вече е прието. На електронния адрес идва съобщение, че проектът е подаден.

  • Каква е следващата стъпка?

  • Ако фермерът не си отваря от време на време акаунта, за да следи дали няма някакви въпроси от оценителната комисията към него, рискува цялото си проектно предложение. Срокът за отговор е 15 дни и той започва да тече от момента, в който комисията е изпратила въпрос или пък е поискала допълнителен документ. Затова през няколко дни този акаунт трябва да се отваря и да се следи има ли допълнителни въпроси.

  • Как става ясно какъв е отговорът по даден проект от страна на оценителната комисия?

  • Това също става през ИСУН, в зависимост в кой раздел трябва да се направи исканата корекцията. Така освен прикачването на искания документ, може да се отговори в свободен текст до 4000 символа на въпрос на оценителната комисия. Когато се подаде едно проектно предложение и се сетите, че нещо сте сбъркали, за да коригиране в рамките на приема своите грешки, просто подавате ново проектно предложение. Комисията приема последното проектно предложение, което е подадено от даден фермер по тази мярка. Ще се разглежда последното от тях и то ще се приема за актуално.

Публикувана в Бизнес

Според индикативния график, публикуван от Министерство на земеделието, храните и горите, една дългоочаквана мярка, която беше планирана да отвори още в предходния програмен период, но това не се случи, най-сетне ще види бял свят тази година. Заявления за подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ ще бъдат приемани от края на август до към средата/края на септември. Кандидатстването ще става чрез заявление, определен набор от документи и план-програма (нещо като бизнес план), която ще се подава ежегодно. Поетият ангажимент е за срок от 5 години. Плащанията са до 44 евро за животинска единица/ЖЕ (виж информацията и таблицата по-долу).

Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“  има за цел осигуряване на условия за отглеждане на животните, водещи до повишаване на хигиената, подобряване на здравето им и повишаване на безопасността на труда, осигуряване на качествени и безопасни храни, както и опазване на околната среда. По същество това означава покриване на изисквания, които надхвърлят заложените законови норми по отглеждане на преживни животни. Поради тази причина на плащанията по мярката се гледа като на компенсаторни, т.е. покриващи пропуснати ползи и допълнително направени разходи.

За подпомагане могат да кандидатстват лица и фирми, които отговарят на следните условия:

1. регистрирани са като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопанин;

2. отговарят на условията за активен земеделски стопанин съгласно чл. 38б Закона за подпомагане на земеделските производители;

3. са собственици и/или ползватели на животновъден обект или животновъден обект-пасище.

Помощта ще се предоставя под формата на годишни плащания за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за период от най-малко 5 години от земеделски стопани, отглеждащи преживни животни.

Годишните плащания се предоставят при поемане на ангажимент за изпълнение на следните типове дейности:

1. Осигуряване на свободна подова площ

Изпълнението на тази операция изисква броят (гъстотата) на отглежданите животни да бъде по-малък от максимално допустимия в нормативните документи. Това от своя страна, води до по-голямо пространство заемано от едно животно, по-голяма двигателна активност, а от там и до подобряване на здравословното състояние и благополучие. Осигуряването на свободна подова площ, не по-малка от 10 % над задължителния стандарт е свързано с намаляване на броя на отглежданите животни, респективно приходите от продажба.

1.1. Условия за предоставяне на помощта за осигуряване на свободна подова площ не по-малко от 10 % над задължителния стандарт при ЕПЖ

  • Осигуряване на свободна подова площ за теле с тегло до 150 кг. – най-малко 1,7 м2;
  • Осигуряване на свободна подова площ за теле с тегло от 150 кг. до 220 кг. - най-малко 1,9 м2;
  • Осигуряване на свободна подова площ за теле с тегло над 220 кг. – най-малко 2,0 м2;
  • Осигуряване на свободна подова площ за крави над 24 месеца - най-малко 6.6 м2 в помещение и най-малко 6.6 м2 в двор;
  • Осигуряване на свободна подова площ за биволици над 24 месеца - най-малко 7.7 м2 в помещение и най-малко 7.7 м2 в двор.

1.2. Условия за предоставяне на помощта за осигуряване на свободна подова площ не по-малко от 10 % над задължителния стандарт при ДПЖ

  • За разплодници в помещение 2,4 – 2,6 м2/на двор 3,3 -3,9 м2;
  • За овце и кози майки в помещение 1,1 – 1,5 м2/на двор 1,7 -2,8 м2;
  • За агнета и ярета в помещение 0,44 м2/на двор 0,7 -0,8 м2;
  • За женски шилета и кози за разплод в помещение 0,8 - 1,1 м2/на двор 1,3 -2,2 м2;
  • За мъжки шилета и козлета за разплод в помещение 1,2 - 1,5 м2/на двор 2,2 -2,8 м2;
  • За шилета за угоява в помещение 0,7 - 0,8 м2/на двор 1,7 -2,2 м2;

2. Осигуряване на свободно отглеждане на открито

Mинимум 160 дни годишно, от които минимум 120 дни за свободно пашуване и 40 дни за свободно отглеждане в двор. Осигуряването на по-дълго отглеждане на открито за ЕПЖ и ДПЖ води до увеличение на разходи за наемане на персонал, както и пропуснати ползи от намален млеконадой. Чрез осигуряване на свободното отглеждане на открито ще се подобри благополучието на отглежданите животните.

Финансови условия

За дейността осигуряване на свободна подова площ размера на компенсаторните плащания възлизат на:

  • За телета и малачета (до 6 месечна възраст) в евро/ЖЕ - 27,46 евро;
  • За крави и биволици над 24 месечна възраст в евро/ЖЕ - 42.71 евро;
  • За осигуряване на свободна подова площ за ДПЖ в евро/ЖЕ - 44,40 евро.

За дейността свободно отглеждане на открито размера на компенсаторните плащания възлиза на:

  • За осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ в евро/ЖЕ- 24,54 евро;
  • За осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ в евро/ЖЕ- 22,50 евро.

Коефициентът на преобразуване на броя на животните в Животински единици (ЖЕ) е както следва:

Бикове, крави и други животни от рода на едрия рогат добитък над 2 г.

1 ЖЕ

Животни от рода на едрия рогат добитък от 6 м. до 2 г.

0,6 ЖЕ

Животни от рода на едрия рогат добитък до 6 м.

0,4 ЖЕ

Животни от рода на овцете и козите

0,15 ЖЕ

Източник: ИнтелиАгро
Публикувана в Животновъдство

„Определено закъсняхме с приема по мярка 4.1 и една от причините бе заради спирането на 145 млн. евро от ЕК, загубени по старата програма. В момента по първия прием на мярка 4,1 договорихме 165 млн. евро. Това бяха проектите с 39-те точки“. Това заяви бившият директор на Държавен фонд „Земеделие“ Румен Порожанов. Той припомни, че със заповед на Десислава Танева под условие стартира прием на проекти, получили между 38 и 33 точки и те бяха договорени допълнително.

Каква е ситуацията към момента? – „ Бяха договорени общо 416 проекта, получили от 38 до 33 точки. 228 бенефициенти се отказаха и ги прехвърлихме към новия прием по мярката“, обясни Порожанов.. В момента са договорени 188 проекта на обща стойност 66 млн. лв. субсидия. Остават още близо 20 хил. проекта.

Сега се подписват заповедите за тях, тъй като ЕК изисква да се направи оценка на бизнес плана. „Както е видно - мерките непрекъснато се затягат. Затова сме задължени да направим преоценка на бизнес плана – както на прогнозирани добиви, така и на цени. Съвсем отделно се прави преоценка и на допустимите разходи“, обясни Порожанов. Както обясни той рестрикциите относно техника, строителство, нови насаждения и т.н., са много по-големи в сравнение с предишния период на ПРСР.

„Въведена е реферетна база, която не е най-комфортната, но ние работим по нея, независимо дали се харесва на един или друг. Не е тайна, че в стария програмен период, особено за техниката, имаше трески за дялане“, коментира бившия директор на ДФЗ.

Сега предстои да се приключи разглеждането на останалите близо 20 хил. договора. Досега това не станало, заради обратната документация, която се изисква от фермерите.

„Ще има пари за всички, които са подписали договорите и те са в рамките на договорите, получилите до 33 точки. Договорите с 38 точки вече са с осигурен бюджет. Вече се обмисля дали да се свалят условията и за договорите с 37 точки. До няколко седмици и това ще стане, уверяват от фонда. С това ще приключи договарянето на тези бенефециенти, чийто проекти са получили 38-37 точки и те ще могат да кандидатстват за плащане.

До месец-два се очаква фермерите, които смятат, че няма да се справят, да направят отказ от проекта си. Това ще даде шанс на други стопани, които са получили от 36-35 до 33 точки, да успеят да кандидатстват за освободения бюджет.

„Убеден съм, че през следващите месеци проектите, получили по-малко точки, ще успеят да се включат в субсидирането на мярката“, увери Румен Порожанов.

В новият прием по мярка 4.1от ПРСР 2014-2020 г. са кандидатствали 3165 проекта, които трябва да си разделят бюджет от 463 млн. лв. Заявената субсидия при тях е за 1,5 млрд. лв. Както споделят експертите от фонда, при ранкирането на проектите най-големи трудности има при бизнес-плановете за строителство. „При този бюджет и при свалените тавани до 1,5 млн. евро, вече има референтна база и с малко изключения ще се изискват по 3 оферти за покупка на техника, за строителство на силози или за нови насаждения“, каза още Порожанов.

Новоназначеният директор Живко Живков  допълни, че се работи усилено в началото на март да започнат по график всички плащания към стопаните. 

Публикувана в Бизнес

2926 нови проекта за инвестиции в земеделски стопанства бяха подадени в рамките на втория прием на заявления по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020. Общият размер на заявената субсидия за новите проекти 1 404 535 001 лева. Заедно с прехвърлените от първия прием 240 заявления, съгласно Заповед РД 09-755 от 04.10.2016 г., общият брой на проектите става 3 166. Във втория прием най-много проекти за модернизация на стопанствата са подадени в Пловдивски регион – 285.

Бюджетът по подмярка 4.1 е в размер на левовата равностойност на 237 млн. евро или 463 524 600 лева. Тъй като общата сума на заявената финансова помощ от този прием е три пъти над обявената по заповед, проектните предложения ще се разглеждат в условията на ограничен бюджет. Предстои да бъде извършена предварителна оценка по критериите за подбор. Съответствието с критериите за оценка ще се преценяват към датата на подаване на заявлението за подпомагане, съобразно приложените към него документи. Проектите ще се класират според получените при оценката точки и ще бъдат одобрявани в низходящ ред до размера на определения бюджет.

Припомняме, че с последните изменения в Наредба 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” беше намален до левовата равностойност на 1 млн. евро максималният размер на общите допустими разходи за един кандидат за целия период на прилагане на ПРСР 2014-2020. Промените в тежестта на критериите за подбор и добавянето нови критерии има за цел да осигури финансов ресурс за повече кандидати с акцент върху приоритетни сектори и отрасли.

Инвестициите за закупуване на земеделска техника по подмярка 4.1 включват техника за обработка на почвата и прибиране на реколтата. В този период на прием бяха допустими и проекти с инвестиции за напоителни системи, както и разходи по проекти за колективни инвестиции, представени от признати групи или организации на производители.

Публикувана в Бизнес

Аткуализирана е индикативната годишна работна програма за 2017 година за ПРСР 2014-2020 г. Според програмата се предвиждат приеми по някои от най-атрактивните и очаквани мерки – 4.1.2 "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", насочена към малките стопанства за инвестиции в материални и нематериални дълготрайни активи, които водят до подобряване на икономическата устойчивост и резултати на стопанството.

Предвижда се също така и прием по Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, Подмярка 6.1 "Създаване на стопанства на млади фермери", Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ и други мерки.

Цялата индикативна работна програма можете да видите на сайта на МЗХ.

 
Публикувана в Бизнес

В срок до 1 декември 2016 г. кандидатите по Схемата за млади земеделски стопани (МЗС), които заявяват за първи път участие или кандидати, при които има промяна в обстоятелствата, трябва да предоставят в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ документи за придобити професионални умения и познания, съобщиха от фонда. Съгласно изискването на чл. 15, ал. 1 на Наредба 3 младите стопани представят документи за завършено средно и/или висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или документи за икономическо образование със земеделска насоченост. Придобити професионални умения и познания се доказват и с удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство.

Фонд „Земеделие“ напомня на младите земеделски стопани, че документите, издадени от висши учебни заведения, трябва да бъдат от акредитирани институции. Предоставените документи за завършен курс трябва да бъдат издадени от лицензирани центрове за професионално обучение. Допустими са и документи за извършено обучение по мярка 111 от ПРСР 2014-2020 г., съобщават от фонда.

Безплатни курсове по мярка 111 от 150 учебни часа бяха организирани, освен от НССЗ, и от други институции, които бяха публикувани на сайта на Програмата за развитие на селските райони на Министерство на земеделието и храните, припомнят от НССЗ. В публикуваната информацията бе включен списък на учебните центрове с телефони и контакти, както и темите и продължителността на обучителните курсове в различните области на земеделието.

Както е известно, допълнително по 25 т. точки получават проекти на млади фермери, които към момента на подаване на заявлението за подпомагане имат съответните професионални умения и познания, а именно: имат завършено средно или висше образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина и/или икономическо образование със земеделска насоченост, и/или вече са приключили 150 часа курс на обучение по мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания” от Програмата за развитие на селските райони

Ще припомним, че обучителен курс за млад фермер се изисква на третата година от реализацията на проекта. Ако кандидатът не отговаря на изискванията за професионални умения и познания той може да бъде одобрен за подпомагане в случай, че се задължи в представения бизнес план, да изпълни тези изисквания в 3-годишен период от сключването на договора за отпускане на финансовата помощ по проекта. Тъй като нямате завършено специализирано образование в областта на земеделието, ще трябва да представите документ за завършен обучителен курс от минимум 150 часа.

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието и храните очаква да договори общо 260 млн. евро по различни мерки от Програмата за развитие на селските райони и директите плащания до края на календарната 2016 г. Това става ясно от отчет на държавното ведомство.

Очакванията за договаряне до края на календарната 2016 година са:

  • до 100 млн. евро, от постъпилите заявления по Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“,
  • до 30 млн. евро по Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“,
  • до 25 млн. евро по Подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ (на 28 март 2016 г. е публикувана Наредба № 6 за прилагане на подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“). До момента по проведения прием са постъпили 4 пъти повече заявления от обявения по заповед бюджет.
  • до 45 млн. евро по Подмярка 19.2. „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“,
  • и поемане на ангажименти по мерките с плащане на площ за над 60 млн. евро.

Общо планувани (към 31.12.2015 г.) приеми на заявления за подпомагане през 2016 календарна година са:

  • Мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване“
  • Подмярка 2.1.2 „Помощ за осигуряване на консултантски услуги за малки земеделски стопани“ (Тематична подпрограма за малките стопанства – ТПП
  • Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства „
  • Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на земеделски продукти“
  • Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП)
  • Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ – планиран период на прием: м. юни 2016 г .
  • Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“
  • Мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“
  • Мярка 10 „Агроекология и климат“
  • Мярка 11 „Биологично земеделие“
  • Мярка 12 „Плащания по „Натура 2000” и Рамковата директива за водите“
  • Мярка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“
  • Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
  • Подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ (ВОМР)
  • Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на МИГ“
  • Подмярка 19.4 „Текущи разходи и популяризиране на стратегията за местно развитие“
Публикувана в Бизнес

Сега научих, че строителството на административно-битови сгради в стопанствата не са част от допустимите разходи в проектите по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г. Кои разходи за строителство са допустими по подмярката?

Въпроса задава Пламен Николов от г. Пловдив

Строителството на административно-битови сгради няма да бъде признавано като разход и няма да се подпомага по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 г., съобщиха от Министерството на земеделието и храните. До 65% от разходите за строително-монтажни работи (СМР) в проектите. ще се признават единствено и само за селскостопански сгради – за складове за торове и препарати, изграждане на плодохранилища и др. Ще си подпомагат строителството и ремонтните дейности на силози, сгради за отглеждане на животни, оранжерии, съоръжения с конструкции за зеленчукопроизводството и трайните насаждения, вкл. мрежи за предпазване от градушки.

Допустими разходи за строителство са и тези за изграждане на сгради, където се монтират съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделската техника. Тези машини обаче трябва да се използват пряко за производство, съхранение и продажба на земеделска продукция.

Инфраструктурни проекти за изграждане на прилежащи пътища до силози, цехове или работни площадки, също няма да се признават за разходи и няма да носят точки към проектите. Няма да се подпомагат до 65% и разходите, направени за строителство на помещенията за отдих на служителите. Такива помещения се водят административна сграда. Бонус точките ще се отпускат само за производствени помещения, но при кандидатстване трябва да се представят и строителни разрешителни, които се изискват по Закона за устройство на територията.

Публикувана в Бизнес

Как се определя процентът на доход от земеделска дейност на кандидат с проект по подмярка 4.1, ако е новосъздадено юридическо лице, получило стопанството си от друг земеделски производител - физическо лице? Взема ли се предвид дохода от предходната година на физическото лице, прехвърлило стопанството си или се отчита единствено текущата година за юридическото лице?

Въпроса задава Ивайло Петров от Варна

Същият казус е обяснен от експерти от Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ). В отговор се казва, че

съгласно Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г. изискването за приход се отнася само за юридическите лица, като в чл. 8, ал. 1, т. 3 е записано следното:

„Чл. 8. (1) Земеделските стопани по чл. 7, ал. 1, т. 1 към датата на подаване на заявлението за подпомагане трябва да отговарят на следните условия:

3. ако са юридически лица, трябва да са:
а) получили за предходната или текущата финансова година приход от земеделски дейности или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ, включително приход от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности, или приход от преработка на земеделска продукция или услуги, директно свързани със земеделски дейности, или получена публична финансова помощ, т.е. няма изискване за определен процент приход от земеделие.

Като в ал. 4 на чл. 8 е дадено изключение и за юридическите лица и при определени случаи и за тях няма да се изисква приход от предходната година. Изключението се отнася за юридически лица създадени до 1 година преди датата на кандидатстване за проект в селски район, съгласно приложение № 4, с инвестиции изцяло в сектори "Животновъдство", "Плодове и зеленчуци" или "Етеричномаслени и медицински култури", включително с инвестиции, в обхвата на два или повече от тези сектори.

Във всички случаи, юридическото лице се разглежда като самостоятелен кандидат и при определяне на неговите приходи не се включват приходите на физическото лице, от което е закупено/прехвърлено стопанството.

Публикувана в Бизнес

Аз съм земеделски производител и ще кандидатствам с проект по подмярка 4,1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони. Разбрах, че има нови критерии, за които се дават повече бонус точки. Какви се тези „новости”, вкарани в изискванията в последния момент преди приема на заявления?

Въпроса задава Огнян Пеев от г. Белене

Както вече е известно, приемът на заявления по подмярка 4,1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. ще се състои от 26 октомври до 7 декември 2016 г.

Въвеждат се три нови критерия, по които проектите могат да получат още бонус точки. Трябва да се знае, че лимитите за допустимите разходи на един проект по мярката за целия програмен период се промениха на 1 млн. евро за проекти със строителство и 500 хил. евро, ако проектът включва само покупка на техника.

Трябва да се има предвид, че тези "тавани" са за стойността на инвестиционния проект, а не за безвъзмездната помощ. Тъй като този прием ще бъде отворен с целия остатъчен бюджет - 237 млн. евро, пред кандидатите стои решението дали да подадат проект с целия размер на лимита, коментира Николай Симеонов, експерт „Европейски програми“, ЕЛАНА Инвестмънт. Необходимо е да се съобрази, че максимумът на субсидията е определен на 50% от разходите по проекта, а в някои случаи чрез допълнителни точки при класирането може да се увеличи най-много с 10% до максимум 60%. Това означава, че трябва да се предвидят съответните средства за префинансиране на проектите, защото те ще получат субсидията си след отчет на изпълнението. Друг нов стимул е за проекти със строителство или обновяване на сгради, както и на оборудването в тях. Тези инвестиционни проекти могат да получат още 10 точки, но трябва да се има предвид, че над 65% от инвестиционните разходи по проекта следва да са с тази цел и че това не включва земеделска или транспортна техника, а само оборудване и съоръжения, монтирани в сградата. Третият критерий е свързан със системи за напояване. Ако над 50% от разходите са свързани с хидромелиоративни дейности, проектът получава допълнителни 5 точки, а ако разходите са над 85% - 7 точки. Когато разходите са над 30%, получават 4 точки.

Друга новост е въвеждането на допълнителни 10 точки, с които да се стимулират фермери, в чиито стопанства има поне 5 души персонал през последните 3 години. За доказателство, че персоналът на работниците е даден брой, трябва да се приложи отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за последните 3 години, заверени от кандидата и НСИ, както и копие от годишни данъчни декларации пак за 3 години назад, заверени от съответната териториална дирекция на НАП.

Повече точки от предвидените досега ще получат и проекти от т.нар. чувствителни сектори, които са сектор "Плодове и зеленчуци", "Животновъдство" и "Етеричномаслени и медицински култури". За тях са предвидени не 15, а вече 19 точки. Тези

земеделски производители, които комбинират инвестиции в поне два от секторите, ще бъдат оценени с допълнителни 20 точки.

С останалите нововъведения в изискванията към проектите по подмярка 4.1 ще ви запознаем в следващи броеве на в. "Гласът на фермера”. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта