Една от най-важните задачи е изборът на място за засаждане на ягодите. Не се препоръчва засаждане на ягоди след домати, картофи, пипер и други ягодоплодни култури!

Ягодите се развиват добре на различни типове почви, но е за предпочитане е да се засаждат на по-рохкави и с добра аерация, с рН от 4,5 до 7,5. Не е добре да се засаждат на терен с наклон по-голям от 8° или на площи, в които се задържа продължително вода.

Не са подходящи за засаждане северни площи, слабо осветени, а също така и с продължително замръзване. Южните терени също не са най-добрия избор за ягодите, тъй като при тях лесно се губи влагата в почвата. Най-подходящи са терени с източно и западно изложение.
Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 13 Април 2018 12:47

Място за отглеждане на далии

Въпреки че са изключително красиви, далиите не са много взискателни растения. Те могат да се отглеждат дори и на много дебела сянка. Но големината и разцветката на цвета на такова място могат да пострадат. Ако искате да да се наслаждавате на красивите цветове по-дълго, трябва да засадите далиите на полусянка. Красотата на растението няма да пострада, а периодът на цъфтеж ще бъде максимален.
Единственото условие при отглеждане на далиите, което задължително трябва да се спазва е умерената влажност. Грудките на далиите са склонни към загниване, затова не трябва да се засаждат на ниски места. Експертите съветват преди засаждане на растенията да се направи дренажен слой от счупени тухли или керамзит.
Далиите обикновено се чувстват добре на пясъчливи почви, на песъчливоглинести и на чернозем. Следователно, могат да бъдат засадени на всякакъв тип почва.
Засаждане на далия
Грудките се засаждат само през пролетта, когато заплахата от студа е преминала и почвата се е затоплила. Не засаждайте прекалено рано далиите, за да не пострадат от късни слани.
За да засадите далията, трябва да изкопаете дупка, като се съобразите с размера на грудката. Имайте предвид, че освен грудката в дупката, трябва да се поставят торове - компост или оборски тор. Грудката трябва да бъде разположена така, че кореновата шийка да е на няколко сантиметра над земята.
Кореновата шийка е областта, която започва над коренището. Там се намират растежните пъпки – зачатъците на нови издънки. Ако кореновата шийка остане в почвата, има опасност от загниване на грудката.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Добре е преди това почвата да почине година –две, но ако бързате преминете към почистване на мястото и наторяване или оставете торовете до всяка дупка.

Засаждането на лозичките за малко насаждение е най-добре да направите в редове, но ако мястото ви е с наклон тогава е добре да ги засадите шахматно.Редовете трябва да ориентирате в посоката север-юг, за да се огряват добре от слънцето.

Засаждането е най-добре да се направи до разпукването на пъпките на лозичките.

Преди засаждане трябва да съкратите стъпаланите корени на младите растения до около 8-10 см, а останалите да премахнете и да оставите един-два най-силни летораста - отрежете ги на чеп с 2 очи.

Подгответе дупките, сложете тор в тях и засадете растенията, притъпчете и накрая полейте.

Лятото трябва да почиствате росните корени (тези, които излизат непосредствено под почвената повърхност около стъблото на лозичката) - това започва, когато леторастите стигнат дължина над една педя.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако нямате голям избор и трябва да засадите дръвчета на ветровити места, създайте допълнителна защита. От страната на преобладаващите ветрове създайте гъста зелена преграда от декоративни дървета и храсти. Тази преграда ще намали неблагоприятното въздействие на вятъра.

Студените ветрове тормозят развитието надръвчетата

Те провокират пробуждане на пъпките по-рано през пролетта и увеличават опасността от поврежданена цветовете от ниски температури. През зимата вятърът издухва снега от повърхността на почвата. По този начин се създава опасност от извмръзване на кореновата система и се намалява натрупването на влага в почвата. През лятото пък, изсушава почвата и пречи на летежа на пчелите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Подготовката на мястото за засаждане на лозички може да се направи по различни начини. Някой копаят кубични ямки, други заравят само корените на 50-60 см в земята. Изкопаването на кубични ямки е доста трудоемък и тежък физически процес. За зелени (вегетиращи) лозички със закрита коренова система, отглеждани в контейни с почва могат да се правят цилиндрични дупки със свредел. Но ако растенията са с открити, свободни корени това не може да стане, защото те не могат да се разположат правилно в пространството, а ще бъдат преплетени, което ще забави техният растеж.

Преди да се пристъпи към засаждане на лозичките за тях трябва да се избере подходящо място. Там, където климатичните условия са по-хладни е добре да се избере място, което е защитено от ветрове – южната страна на домовете, вилите или други постройки. Стените на сградите са своего рода акумулатори на топлина, нагрявайки се от слънцето денем, те отдават тази топлина на земята и лозичките нощем. Мястото трябва да е и добре проветриво и осветено от слънцето, като е желателно в близост да няма овощни дървета. Подпочвените води да не са по-плитко от 1 метър. Не са подходящи и местата, където дъждовната вода дълго се застоява. 

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Когато отглеждаме разсад, не трябва да забравяме факта, че за засаждане на открито място той се нуждае от достигне на определена възраст. И ако за краставиците са достатъчни 30-40 дни, то за патладжана - оптималната възраст е 80 дни.

 

Пипер, домати

 60-70 дни

Патладжан, целина

60-80 дни

Зеле

40-45 дни

Краставици

30-40 дни

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Преди да посадите лозичката, трябва да сте много добре информирани за студоустойчивост на сорта, какви изисквания има към температура, светлина, почва. Трябва да познавате и добре мястото на което смятате да засадите новата лозичка - изложение и релеф на терена, минимални температури през зимата.

След изкопаването на ямката, на дъното й изсипвате 1 кофа добре угнил оборски, размесен с рохкава почва - в тази смес може да прибавите и около 100-150 г комбиниран тор, съдържащ фосфор и калий.

Следващият момент е подготовката на лозичката за засаждане.

Добре развитите корени в основата на подложката се подрязват на дължина 6-8 см при засаждане в ямки. Лозичката се поставя на такава дълбочина, че мястото на спойката да бъде наравно с повърхността на почвата.

За доброто прихващане на лозичката е важно почвата около корените да се притъпква добре и да се осигури оптимално овлажняване на кореновата система чрез поливане с 5-6 литра вода на ямка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

След като вече сме прибрали цветята от балконите и двора, трябва да преценим и къде в стаята те ще се чувстват най-добре.

Посоката, на която се намират прозорците или другите източници на светлина определят нейното количество. Но незасенчен северен прозорец на четвъртия етаж във висок блок дава доста повече светлина от южния прозорец на първия етаж с балкон и огромно дърво под него.

Ако не поставяте растението на перваза, то трябва да помните, че не само плътните пердета, но дори прозрачните филтрират светлината. Освен това, интензитета на светлината намалява с увеличаването на разстоянието от източника на светлина. При разстояние 1 метър от прозореца растенията получават 80-50 на сто от светлината, при 1,5 метра - 50-25 на сто, при 2 м - едва 25-10 на сто.

Колкото по-светло е помещението, в което се намират растенията, толкова по-активно ще се развиват и толкова повече ще се нуждаят от топлина, вода и торове. Ако помещението е по-тъмно, трябва да намалите и останалите фактори, влияещи на растежа.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

При засаждане на фиданка до старо дърво от същия вид или на място, от което е изкоренено такова дърво, не се получава нищо добро.

Може да бъде засадено друг вид дърво, но все пак най-добре е на това място 4-5 години да се отглеждат зеленчуци, цветя или други подхранващи едногодишни култури.

Това е най-добрият вариант, тъй като тези растения първо не са родственици на овощните дървета, а после след тях ще останат много коренови и стъблени остатъци, които ще обогатят почвата със свежи органични вещества.

За да се премахнат отрицателните последици от почвената умора може да се засадят и ягоди, макар че това не е най-добрия вариант. Ягодите спадат към семейство розоцветни, към което са и повечето овощни.

При това е желателно да се внася и оборски тор, което активизира жизнеността на почвените микроорганизми.

Ако градинарят сметне, че тези периоди на замяна на културите в овощната градина са твърде дълги, то може да се прибегне към частична замяна.

На мястото на изкоренено дърво се копае яма, не по-малко от 70-80 см дълбока и 1 м в диаметър. Тя се запълва със свежа зачимена почва, взета не по близо от 12-15 м от дървото и естествено да няма в близост дърво от същия вид, почвата смесва се с органичен тор. В средата на ямата се засажда младото дръвче.

В момента, в който корените на дръвчето излязат от пределите на ямата почвената умора ще е преминала.

Възможни са и други варианти, но е важно корените на засаденото дърво да не контактуват с почва, където са били корените на изкорененото дърво от този вид.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Първото нещо което трябва да планирате предварително преди да пристъпите към осъществяването на овощна градина в двора или на вилата е избора на място за засаждане на дръвчетата. Тук разбира се възможностите не са големи, тъй като мястото ви е даденост и трябва да се съобразявате с него. Но изборът означава, че трябва предварително да познавате особеностите на мястото, като изложение, релеф, почва, киселинност на почвата, надморска височина, подпочвени води и др.

От всички фактори най-голямо значение има топлинният режим, тъй като всички останали могат да се компенсират да известна степен чрез насипване с подходяща почва, торене, поливане, отводняване и др. Топлинният режим обаче не може да се регулира от човека. Той може да бъде ограничаващ фактор не толкова от абсолютните минимални температури през зимата, когато дръвчетата са в покой, а преди всичко от повратните студове в края на зимата или през пролетта. При такива студове често се получават значителни повреди по рано цъфтящите видове, като бадем, праскова, кайсия, дюля и др. затова те трябва да се засаждат на места с по-мека зима и без възвратни пролетни студове.

Повечето овощни видове се развиват най-добре върху богати почви с алкална до леко кисела реакция и с добре огрявани от слънцето места, които са добре защитени от ветровете. Такива са ябълка, слива, вишня, мушмула и др. Тези видове издържат и на по-ниски температури през периода на покой – до минус 28-30 градуса.

Ако теренът ви е с равнинно разположение и с възможност за поливане е подходящ за отглеждане на ябълки, круши, дюли, праскови и др. Ако пък теренът ви е с по-голям наклон, където и влагата по-трудно се задържа, и без възможност за поливане, там добре ще се развиват сливи, кайсии, бадеми, череши, вишни, орехи и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта