Доставяната вода за напояване от сдружанията за 2018 година ще варира в широки граници, става ясно от заповед на министър Порожанов.

0,003 лв на кубик ще плащат фермерите, обслужвани от сдружението за напояване "Герена 2001" в хасковското село Долно Войводиново, а 0,35 лв. за кубик тези производители, които получават услугата ог сдружение "Камчия" в бургаското село Планиница.

На 20 юни тази година министър Румен Порожанов одобри цената на услугата за доставяне на вода за напояване, извършвана от сдруженията за поливен сезон 2018.

Утвърдени са постоянни цени на декар за първа и всяка последваща поливки, както и цени за доставен обем вода в лева на кубичен метър.

Фермерите могат да видят в заповедта, публикувана на сайта на МЗХ, какви са определените цени от 50 сдружения в страната.

Най-високата цена на декар за първа поливка е при сдружение "Бистра" в търговищкото село Бистра - 44,17 лв на декар, а най-ниската е отново в търговищко - от сдружение "Вардун" в село Вардун.

Публикувана в Бизнес

Компания НИК предлага технологии, които спестяват вода и време, намаляват производствените разходи и увеличат добивите

Поливният сезон вече чука на вратата и все повече фермери започват подготовка на поливните си съоръжения или начало на поливането, както и планиране на напояването за следващата година. За земеделските стопани, които търсят цялостни решения за ефективно и рационално напояване компания НИК - лидерът в прецизното земеделие, може да предложи съдействие заедно със своите партньори от Valley, Casella, Cornell, Euromachine и много други.

Проектиране и изграждане на поливни системи

През изминалата година НИК има няколко реализирани проекта за поливни системи и инфраструктура в България. По време на изграждането на поливните проекти фермерите могат да се възползват и от съдействие при оформяне на документите зa водоползване. Специалистите на компанията също така предлагат съдействие или цялостно извършване на редица други дейности като:

  • проектиране на помпени станции

  • проектиране и изчисление на тръбната мрежа

  • проектиране на дренажна система (ако се налага)

  • проектиране на поливни инсталации

  • строителни дейности и инсталация на необходимото по проект оборудване

Нови технологии за прецизно напояване в България

При осъществяването на своите проекти за поливно земеделие НИК си сътрудничи със световния лидер в производството на механизирани системи за напояване - Valley. Съоръженията на компанията напояват приблизително над 10 милиона хектара в световен мащаб. Valley постоянно развива своите продукти и разработва нови технологии за прецизно поливане, които да спестяват вода и време, да намаляват производствените разходи и увеличат добивите. В последните години фирмата е отговорна и за множество иновации, които позволяват отдалечен достъп до напоителните съоръжения и възможност за тяхното управление от разстояние и от всяко устройство.

След успешното осъществяване на един от най-мащабните си проекти през 2017 година, включващ изграждането на 12 пивота Valley в Северозападна България, от НИК продължават да работят за модернизирането на поливното земеделие. Резултатите са налице през 2018 година – през юни два пивота Valley започнаха да поливат в Северна Централна България

снимка 1

снимка 2

 а през юни стартира изграждането на други две пивотни системи в района на Ямбол и в района на Пловдив.

снимка 3

снимка 4

Поливане с традиции

През миналата година НИК започна своето сътрудничество и с италианската компания Casella, която е лидер в конструирането на машини и оборудване за напояване и канализационна мрежа. Основана през 1954 г. от Уго Касела, днес фирмата се е наложила като еталон за качество при производството на макари.

Вече и много български стопанства могат да се уверят в надеждността и качеството на машините. Само през този месец бяха доставени и пуснати в експлоатация три тръбно-ролкови дъждовални системи в районите на Ихтиман, Видин и Дупница. Макарите са с прибиране на маркуча с дизелов двигател, благодарение на което създаденото налягане от помпата може да бъде използвано единствено и само за напояване при минимален среден разход на дизел гориво от 300 гр/час.

снимка 5

снимка 6

Макара Casella, модел LL, 120/450 с прибиране на маркуча с дизелов двигател, ще служи за напояване на картофи в района на Ихтиман.

снимка 7

снимка 8

Макара Casella с прибиране на маркуча с дизелов двигател, с която ще се напоява царевица в района на Дупница.

снимка 9

снимка 10

Пускане в експлоатация и обучение за работа с макара Casella в района на Видин.

Препоръки за рационално напояване

За да се постигне ефективно напояване, само модерните поливни съоръжения не са достатъчни. Важно е поливната норма да бъде съобразена с водно-физичните свойства на почвата и нуждите на съответните растения. Ето защо много фермери се доверяват на агрономите на „НИК Агро Сървис“, които изготвят препоръки за поливане, базирани на културите, които ще се напояват и спецификите на полето. Чрез анализ на почвата и растенията и наблюдение на тяхната вегетация в платформата GeoSCAN, специалистите на НИК могат да дадат и препоръки за хранене на поливните култури за постигане на оптимални резултати.

Снимка 11

Осигурявайки си един завършен цикъл – от проектирането на съоръженията, през тяхното изграждане и пускането им в експлоатация, до правилното планиране и проследяване на поливната норма, земеделските стопани могат да си гарантират рационално напояване, с оптимизиране на разходите и постигане на желаните добиви в края на сезона.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 14 Юни 2018 15:14

Напояване на розмарин

Растението еднакво добре реагира на свеж въздух и на горещо слънце. Достатъчно количество слънчева светлина оказва благоприятен ефект върху образуването на повече етерични масла в розмарина и отделянето на аромат.

Розмаринът обича слънцето и не понася преовлажнени почви – на това е свикнал в естествената си средиземноморска среда. Най-добре той расте и се развива в градина, в която може да абсорбира такова количество вода, от което се нуждае. В по-малко горещи дни по-добре е да се въздържате от поливане.
Ако отглеждате розмарин в саксия

Ако отглеждате розмарина в саксия не забравяйте да поставите съд за оттичане на излишната вода. При засаждането му в кашпи избирайте такива с достатъчно на брой дренажни отвърстия. Поливайте редовно и по малко. Засушаването на въздуха и на почвата не му вреди.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Предвижда се преструктуриране на „Напоителни системи“, за да участва дружеството с проекти по ПРСР 2014-2020 г., съобщи земеделският министър Румен Порожанов

Лили Мирчева

Стратегията за хидромелиорации работи много трудно. Тя предвижда преструктуриране на единствения оператор „Напоителни системи“, който имаме в момента, за да може да участва в мерките на Програмата за развитие на селските райони в периода 2014-2020 г. Това заяви на заседание на парламентарната комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове земеделският министър Румен Порожанов. По думите му няма как да се извадят активите на дружеството към МЗХГ в отделни дружества и юридически лица, защото на практика те възлизат на няколко десетки милиона лева и такъв процес е почти невъзможен. „Това няма как да се случи. Ние за първи път направихме нормална инвентаризация, за да се видят активите. Идеята е дружеството да участва в мярката за напояване с остатъчен бюджет около 50 млн. лв., като се включват и сдруженията за напояване. Истината е, че тази мярка не е разписана в програмата. Тя само е маркирана и в момента се работи по нея. Нашата визия е да се опитаме да отворим мярката за инвестиции в хидромелиорации в края на годината или в началото на следващата година“, обясни министърът пред депутатите. Порожанов съобщи още, че тази година „Напоителни системи“ отчитат подобрена събираемост на средствата.

По-късно пред журналисти в кулоарите на парламента земеделският министър съобщи, че министрите на земеделието в Европейския съюз са обсъдили клауза за директните плащания в бъдещата Обща селскостопанска политика. „Няма как да се случи пълно изравняване на директните плащания между страните членки. „Министрите от Полша, Словакия, както и от Балтийските държави, поискаха пълно изравняване на преките плащания, което по никакъв начин не се подкрепя от старите страни членки на ЕС“, коментира Порожанов. По думите му тази тема е извън компетенциите на българската държава. „Казали сме, че трябва да има изравняване на директните плащания и това е елемент от Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. Това е и политически въпрос, и трябва да се направят още анализи, макар че вече има такива за средните нива на подпомагане на декар земя“, допълни министърът.

По думите му всяка страна е чувствителна към тази тема и големите държави - спонсори в бюджета на Общността твърдят, че техните разходи са по-големи и затова е логично и фермерите им да получават повече подпомагане.

„Интересна е темата с обвързаното производство и тук надделя мъдростта на една от най-големите страни членки, която въпреки че не прилага схемата, все пак подкрепи този вид плащане. Обвързаното подпомагане може да създаде опция за изкривяването на пазара дотолкова, доколкото една одобрена схема от ЕК допусне подобно нещо“, обясни още Порожанов.

Отчитайки усвояването на европейските средства за земеделие, агроминистърът обяви, че през този програмен период 5, 350 млрд. евро ще влязат по много направления в сектор земеделие. Програмата за развитие на селските райони е с по-малък бюджет – малко под 3 млрд. евро, заедно със съфинансирането от държавата.

„Темата за бъдещата Обща селскостопанска политика е много актуална. Дебатът върви вече година и за първи път браншовете в земеделието се обединиха в обща позиция какво да се финансира от новата ОСП“, коментира Порожанов. Според него субсидирането трябва да бъде направено така, че да няма сътресения в сектора.

Публикувана в Бизнес

Докато агрочиновниците са залисани в суматохата около посрещането на еврочиновници от Брюксел и как най-пищно да представят българското земеделие на Зелената седмица в Берлин (където също сме домакини), фермерите със свито сърце очакват да научат какви ще са новите цени на водата за напояване през тазгодишния поливен сезон. Както бе потвърдено и от „Напоителни системи“ АД вече е подготвена новата методика за изчисление на поливките в земеделието. „Тези дни разговарях с изпълнителния директор на „Напоителни системи“ Снежина Динева и тя ме информира, че до 12 януари ще бъде разработена и утвърдена методиката за определяне цената на поливната вода“, съобщи за в. „Гласът на фермера“ Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я). От ведомството на подчинение на агроминистерството са обещали, че ще информират фермерите какво ще е ценообразуването за 2018 г. Припомняме, че през миналата година от асоциацията на малинопроизводителите и ягодоплодните изразиха недоволство заради увеличението на цената на водата. Тогава чиновниците им обясниха, че про- ектът е пилотен и предстои да се изглади и усъвършенства, но пък производителите платиха за водата за напояване от 80 до 100 лв. на декар. „За голяма част от малинопроизводителите това бе изненада, защото никой не знаеше каква ще е точно цената, а тя се оказа шокираща. За много земеделски производители финансовият резултат сериозно се промени, след като получиха фактурите за водата“, коментира Петков. Така някои производители на малини и ягоди трябваше да платят по 2000- 3000 лева, докато в бизнес плановете си бяха заложили по 700-800 лв. Сега фермерите гадаят каква ще е новата методика. Чиновниците им обещават, че новата методика е „изчистена от паразитни елементи и ще е много прозрачна“. Стопаните се надяват, че през тази го- дина няма да им се налага да плащат по два пъти всяка поливка. „В малинопроизводството специ- ално имаме многобройни, но малки по обем поливки и таксите, каквито и да са, оказват сериозна влияние върху цената“, обясни Бо- жидар Петков. По думите му в зърнопроизводството, където поливат по две-три пъти на сезон, цената на брой поливки не е от съществено значение. Но при производителите на плодове и зеленчуци са много по- вече. Примерно малините се поливат по 10-15 и повече пъти на сезон. Каквато и да е предварително опре- делената цена на поливка, тя се натрупва без реално обяснение от „Напоителни системи“ защо е такава методиката. Много сериозни са и режийните разходи на фермерите По някаква схема, сътворена от чиновниците, страната е разделена на участъци и някъде те са пе- челивши, но на други места носят големи загуби на производителите. Затова от асоциацията на малинопроизводителите настоя- ват бюджетът за напояване да се формира на принципа на общинските бюджети. Всяка местна власт има оп- ределени средства за упра- вление на дадена дейност и така формира конкретни цени. Примерно, ако бюджетът за община Търговище се разпредели така, че в него да е предвидено и перо за напояване, така и цената за фермерите ще е приемлива. Но се оказва, че в някои райони на страната има огромни загуби на вода заради недобре поддържана мрежа на „На- поителни системи“. Там загубите на вода и разходът за труд са огромни. Оттам идва и по-високата цена на водата за фермерите. „Всички ние очакваме да получим информация от ведомството и съответно повече обяснение за нова- та методика за определяне на цената на водата за напояване. Надяваме се, че няма да ни поставят пред свършен факт в началото на сезона, защото тогава цели браншове в агросек- тора ще бъдат изправени пред сериозно изпитание“, коментира Петков. По думите му миналата стопанска година не беше много добра за производителите на ягоди и малини в България. Имаше много- бройни градушки, продъл- жителна суша с екстремно високи температури, които въпреки огромните разходи за поливане, доведоха да влошаване на качеството на крехките и ароматни плодове. „Температурите над 40 градуса по Целзий предизвикаха заболяването бял пригор по плодо- вете. Така вместо да про- даваме малините първо качество, ние продаваме трето. Да не говоря за паза- ра на охладена и замразе- на продукция, което е тема на друг разговор“, добави председателят на асоциа- цията.

Публикувана в Бизнес

Един от проблемите на българското земеползване е бързото обезлюдяване на българското село и липсата на работна ръка в агросектора, коментира Стайко Стайков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАССЗ)

Интервю на Лили Мирчева

- Г-н Стайков, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи отново е във фокуса на вниманието, защото за пореден път е подложен на допълнения и изменения. Има ли вашата организация своя позиция по законодателството за земята?

  • В момента не мога да коментирам нищо около законодателството. Надявам се, че след нашето председателство на Съвета на Европа, когато ще стане ясно какви ще са новите правила в Общността, ще бъде приет и новият Кодекс за земята. Трябва да се съберат неправителствени организации и държавни комисии, за да направят един работещ закон. Крайно време е да спрем да работим на парче и да обобщим нещата в Кодекс за земята. Не е сериозно да правим частични промени, за които знаем, че може да работят на първо време, но след това имат и негативен ефект. Така че първо Европа трябва да направи своето дългосрочно планиране и да уточни своя бюджет, а всеки фермер да знае какво ще получава в бъдеще и как да планира своите инвестиции. Трябва всички браншови организации да направят предложения към земеделското министерство, така че да се изработи един работещ закон, който да включва комасацията, изоставането в напояването и много други неща.

  • Всичко това звучи добре, но изглежда малко нереално. Както знаем Кодексът за земята пропадна някъде, а всички партии в парламента продължават да кърпят с бели конци най-поправяния закон на България - за земеделските земи. Виждате ли краен срок за приемането на Кодекса?

  • Мисля, че след нашето домакинство, когато правителството и фермерите в България ще имат ясна представа какво ще се случва в дългосрочен план. Това ни дава възможност да работим по-бързо, но нещата зависят от властимащите, които трябва да вземат решение. Знам, че всички браншови организации ще подпомогнат процеса по всякакъв начин, защото всеки иска да знае как да планира своите инвестиции в земеделието.

  • Първият вариант на Кодекса за земята обаче получи много критики от фермерите. Как това ще се промени при следващия проект?

  • Направихме предложение до администрацията за сформиране на работни групи с широко участие на браншовите организации. Неслучайно и на регионалния форум в София за бъдещето на земеделието поканихме представителите на големите браншови съюзи, включително и на Европейската организация на собствениците на земя (ELO). Целта е занапред да решаваме заедно проблемите в земеделието, както го правят в останалите европейски държави. За всички е ясно, че и този, и следващият програмен период ще бъдат тясно обвързани с мерки за опазване на околната среда, както и за прилагане на устойчиво земеделие. Това трябва да ни ръководи при законодателната регулация на пазара на земя.

  • Кога ще бъдат създадени групи за подготовка на Кодекса?

  • Предполагам, че бихме могли да заработим активно по този документ едва от средата на 2018 година, когато приключи и нашето председателство на Съвета на Европа. Тогава ще знаем и какво трябва да изпълняваме, защото е безсмислено да подготвяме нов Кодекс, като не знаем условията, по които ще се развива ЕС след 2020 г. Знаете че комасация без напояване е невъзможно да се случи. От нашите 5 пилотни проекта, които асоциацията до момента прилага, е видно, че ефектът е добър. Но той трябва да се насърчава чрез държавна политика. Именно затова и ще изчакаме новото законодателство от Брюксел, за да знаем в каква посока да работим и заедно с държавата да създадем работещ документ, който да функционира поне 10 години. Не може в България непрекъснато да правим промени на парче.

  • Китай става все по-голям наш икономически партньор. Наскоро изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янков обяви, че е трудно да се каже колко земя владеят китайски инвеститори у нас, но все пак призна, че такива има из цялата страна. Имате ли данни колко български земеделски земи са купени от китайци?

  • Според мен китайците не инвестират в българска земя. Има едно дружество, което се споменава, че е китайско, но собствеността на китайския инвеститор е много малка и не мога да я коментирам. Смятам, че с тази разпокъсаност на земята дори китайците нямат интерес да купуват.

  • Но както споменава и самият Стамен Янков, има фуражен завод в Добрич, земи в Северозападна България, както и в Южна България.

  • Един инвеститор или група инвеститори, направиха стопанство край Видин и в публичното пространство представиха проектите. Това са същите инвеститори, които са в Южна България, но те намалиха много стопанствата си след като отпадна мярката за агроекология. Няма проблем с китайците, още повече, че по закон те не могат да купуват сега земеделска земя.

  • Така е по закон, но е факт, че всички чужденци, които искат да купуват, го правят чрез фирми.

  • Според мен в момента няма бум на китайски инвеститори, които да търсят земеделска земя. Те инвестират в други отрасли, където имат по-голяма сигурност в този момент. Интерес към българската земя има, но всеки голям инвеститор, който дойде у нас, се сблъсква с проблема на разпокъсаността на земята. Дори и нашата асоциация с фондовете за земеделска земя, не може да отговори на това търсене, защото ако се намери комасирана земя, то няма да има напояване. Затова никой няма да рискува да инвестира тук.

  • Не се ли спекулира сега с покупката на земя от чужденци, тъй като и много руснаци, а дори араби, вече си накупиха земеделски земи?

  • Много често те наемат земи, което не е незаконно, или участват в български компании. Ние за това се борим – да има все повече инвеститори в България, защото те са хората, които ще отворят допълнителни работни места. Няма отрасъл в страната, който се развива и в който да не участват чужди инвестиции.

  • Не се ли преекспонира забраната за покупка на земя от чужденци?

  • Дори в момента има наказателна процедура към България и тя е обект на коментари. И сега се водят преговори с Европейската комисия с идеята да се облекчи режима на четирите държави, заплашени от Брюксел да бъдат санкционирани заради забраната за продажба на земеделска земя на чужденци. Ние сме европейска общност, която има общ бюджет и законодателство, затова трябва да има всички условия европейците да инвестират в земеделска земя у нас.

  • Кои са трите най-големи проблеми на българското земеползване?

  • Първият проблем е комасацията, вторият е напояването и те изчерпват доста проблеми, защото комасацията обхваща всички проблеми на собствеността на земя и на земеделието. Третият може би е бързото обезлюдяване на българското село. Трябва да върнем хората по селата по някакъв начин. А това ще стане ако земята е комасирана и може да носи доходи на фермерите. А когато има добро напояване и инфраструктура, младите хора могат да печалят добри пари, ще се върнат да правят агробизнес тук. Комасацията включва и промяна на инфраструктурата. В селата в момента дори и пътищата са унищожени от тежката техника.

  • Това не означава ли коренна промяна в политиката, която е водена досега? Наскоро Институтът за пазарна икономика изнесе данни, че в Пловдив има толкова работни места, колкото в цяла Северна България са открити за една година. Концентрацията е налице. Как ще се обърне трендът?

  • Според мен проблемът е да задържим истински образованите и работещи младите хора в България, защото навсякъде има дефицит на работна ръка в земеделието. Има много по-добрите условия в Европа и те по естествен начин дърпат нашите служители. Примерно, Пловдив и София са трамплин за Западна Европа. Но докато стандартът в София и Пловдив е много по-висок, в бившите окръжни градове населението намалява наполовина. Може би изключение правят Варна, Бургас и Черноморието заради туристите. Но и оттам има отлив на интелект. Все още вярвам, че много хора с добро образование, получено в Европа, ще се върнат обратно в България.

  • Какви реални стъпки могат да се предприемат, за да се случи това или поне огромна част от младите хора да не напускат страната?

  • Идеята на нашето председателство на Съвета на Европейския съюз е да се обсъждат точно тези неща. Знаем, че Европа ще отпусне много повече средства на България за земеделие и инфраструктура през следващата година. Ако правилно бъдат разпределени тези пари, те ще доведат до инвестиции и създаване на нови работни места. Лично аз смятам, че при по-висок стандарт и по-добри условия, българите ще останат в България.

  • Това означава, че сте оптимист за следващите години?

  • Щом сме тук, в България и инвестираме, сме оптимисти. Смятам, че е редно да привлечем и чужди инвеститори, защото щом има комуникация и конкуренция, има развитие във всяка една област, не само в земеделието.

  • Очаквате ли някакво движение в цените на земеделската земя?

  • Към този момент отчитаме между 5% и 10% ръст на цените на годишна база. През последните години няма много голямо предлагане, но няма и много голямо търсене, няма големи отклонения. Единствено има разлика в парцелите за трайни насаждения. Търсят се по-големи парцели от порядъка на 500 дка и при такива сделки се прави пряко договяряне, а за цена не може да се каже. Според района – дали е в Северна или в Южна България, дали се напоява, смятам, че в следващата година ще продължи този ръст на цените, но не виждам да има някакъв стрес или някакъв огромен инвеститор, който да дойде в България. Не бива да се заблуждаваме, че се купува всякаква земя. Който иска да купува, той иска комасирана земя, за да инвестира трайно. В момента нашата земя е разпокъсана. В Южна България средният парцел е не повече от 6 дка - 7 дка, в Северна е около 10 дка и продължават делбите между наследниците. Според нашата асоциация проблемът с комасацията е много жив и трябва да се коментира, и работи по него. Като в комасацията трябва да се мисли и за напояването непременно. Мисля, че всеки по-голям фермер, който инвестира занапред, ще се сблъсква с този проблем, колкото и ние като асоциация в началото да анонсирахме, че извършваме комасация. Сега и фермери станаха големи собственици и искат техните парцели да са комасирани. Целта е ако в един момент решат да продават стопанство, да продадат бизнес, а не чисто земеделска земя.

  • А какво стана със стратегията на Световната банка на напояванетов България?

  • Трябваше отдавна да е стартирало всичко, но това трябва да го коментират управляващите.

Публикувана в Бизнес

Най-подходящи при отглеждането на ябълкови дървета при неполивни условия, в планински и полупланински райони са семеначетата на киселицата. Най-широко използвани от клоновите подложки за ябълковите сортове са ММ 106 и М9. Тези клонови подложки трябва да се предпочитат при дълбоки, богати на хранителни вещества, добре аерирани почви, при осигурено напояване.

ПОДЛОЖКА М9

Това е подложка със слаб растеж, подходяща за гъсто засаждане. Нейната употреба се препоръчва при сортове със силен растеж като Фуджи и Гала. Тя е много подходяща и за сорта Грени смит. Доказано е, че това е най-стабилната подложка по отношение на производителност и устойчивост към гъбни заболявания. Задължително е привързването и към подпорната конструкция. Това е най- разпространената подложка в целия свят.

ПОДЛОЖКА ММ106

Проявява се като среднорастяща до силнорастяща подложка. Притежава особена чувствителност към фитофторното гниене. Избягва се употребата и при гъсти насаждения с интензвен растеж и на места с високи подпочвени води. Има добре развита коренова система, поради което не е необходимо привързването и към подпорна конструкция.

ПОДЛОЖКА ММ111

Това е подложка със среден до силен растеж. Много добре се съчетава със сортовете Ред делишес. Най- важната особеност и преимущество на тази подложка в сравнение с ММ106 е нейната по- голяма устойчивост към фитофторното кореново гниене.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Важно условие за добро прихващане, добро развитие, високи и редовни добиви е изборът на подходяща почва за новата овощна градина, според свойствата на която да се избере и съответната подложка за овощните сортове.

В овощарската практика се използват два основни типа подложки – семенни и вегетативни (клонови):

  • Семенни подложки

Те индуцират по-силен растеж от клоновите, осигуряват по-дълъг живот на присадените сортове, освен това най-често са свободни от вирусни болести. Кореновата система на този тип подложки е дълбоко разположена в почвата и осигурява по-добро закрепване и по-добра приспособимост към почвените условия на дръвчетата.

  • Клоновите подложки

Те придават по-слаб растеж на присадниците, дърветата встъпват по-рано в плододаване, но са по-слабо приспособими към неблагоприятни почвено-климатични условия.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 24 Август 2017 12:33

Потребност от вода при дръвчетата

Настъпиха обичайните летни жеги и засушаване. Овощните дървета се нуждаят от достатъчно влага, за да могат да продължат да нарастват. Други, които вече са дали плодовете си - череши и вишни, за да преодолеят този труден период, в който залагат бъдеща реколта. Трети, за да дадат плода си - ябълки, круши, лозя.

. ПЪРВАТА ГРУПА са дръвчетата, засадени есента на миналата или пролетта на тази година - нуждата им от вода е много голяма. За да продължат развитието си и да образуват добра корона е необходимо през 2-3 дни да се напълнят добре направените предварително околостъблени чаши.

. ВТОРАТА ГРУПА са тези, чиято реколта предстои да се прибира и са на няколко години. А при тези, които са от новите форми и подложки, трябва да се прави поливане всяка седмица с цел да наедреят плодовете и да дадат нов подраст, на който да заложат бъдещ плод.

. ТРЕТАТА ГРУПА са тези, които вече са дали плод, като череши и вишни. Те трябва да се поливат на 10-15 дни, за да запазят свежестта си и да гарантират бъдеща реколта.

. ЧЕТВЪРТАТА ГРУПА са старите дървета с големи стъбла. При тях нуждата от влага е по-малка, поради мощната коренова система. Независимо от това при възможност ги поливайте веднъж на 15-20 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Приоритетно възстановяваме главните напоителни канали, заяви Снежина Динева, изпълнителен директор на "Напоителни системи" ЕАД

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-жо Динева, Световната банка направи анализ и стратегия за напояване в България, за което от държавния бюджет бе заплатено, доколкото ми е известно, около 30 млн. евро. Реализира ли се тази стратегия или ще си остане само на хартия?

  • Общата стратегия на Световната банка и към настоящия момент се изпълнява. Тя е част от програмата на правителството за хидромелиоративния сектор. В момента правим бизнес план и анализ дали ще бъде изпълнена в компонент Първи, както беше записано по предложение на Световната банка. Но тъй като има доста приоритети, които не могат да бъдат изпълнени в срок, ще бъде преразгледана и най-вероятно може би ще остане компонент Трети от изпълнението на Стратегията, т.е. ние продължаваме изпълнението на общата стратегия на Световната банка, но най-вероятно – стабилизация и запазване на статуквото на Напоителни системи. Към настоящия момент вървим към тази визия, тъй като показваме доста добри финансови резултати и стабилизация в поливното земеделие, разширяване на поливни площи и усвояване на европейски средства в бъдеще. Стремим се и към изчистване на финансовите ни задължения, за да можем да бъдем бенефициенти по европейски програми, т.е. искаме да стабилизираме самото дружество. Но основната ни цел е чрез рехабилитация на напоителната инфраструктура да намалим себестойността на цената на водата и така да отговорим на земеделските производители в очакванията им за спад в цената на водата. 

  • Тази година фермерите бяха ужасени от новата методика, по която изчислявате цената на водата за напояване. Това поскъпване може ли да продължи в годините? Както виждате напояването става непосилно за стопаните?

  • За първа година към настоящия момент се изпълнява методиката, приета на 20 януари 2017 г. от Министерския съвет. Знаете, че всяко ново нещо, което се прилага за първи път, търпи съответните промени.

  • В град Лозница, който е крупен център на малинопроизводството в България, има сдружение за напояване, но по една или друга причина техният проект не се е реализирал. Фермерите твърдят, че малинопроизводството е на второ място след ориза по консумацията на вода и специално в района на Лозница и Попово са въведени редица иновативни методи и системи за напояване с цел икономия на водата. Но за съжаление няма интегрирано разграничение между тези хора, които се стараят да икономисват водата и тези, които я използват на воля. Как ще изгладите тези противоречия?

  • Целта на Министерството на земеделието и храните е да се разширяват поливните площи. Правим проучвания къде са площите, които можем да разширим с най-ниски инвестиции в момента и къде има нужда от повече средства за мащабно разширяване на напоителните полета.

  • От браншовата организация на малинопроизводителите настояват ягодоплодните и малините да бъдат включени като приоритетни култури за напояване по две причини. Тези култури са първите и последните, които се нуждаят от напояване в рамките на 6 месеца.

  • Съгласна съм и искам да инициирам специална среща след края на поливния сезон със земеделски производители от другите асоциации, за да изчистим проблемите. За първа година се вкарва в ефективно действие методиката за цената на водата и бихме искали да направим работна среща, за да нямаме такива проблеми като тези в началото на поливния сезон.

  • Настоящият поливен сезон е почти в края си. Фермерите твърдят, че около 5-6 пъти се е повишила цената на водата. Отчитате ли техните притеснения?

  •  Според методиката, приета от Министерския съвет за оценяване на водата за напояване, ние от Напоителни системи сме взели всички забележки, които имат земеделските производители относно самото прилагане на методиката. Както казах, тя се прилага за първи път и е двукомпонентна – имаме такса на декар и цена на използваната вода, където няма рязко увеличаване. Смея да твърдя, че и като разходи, и като приходни елементи, успяхме да запазим цените, които бяха актуални преди 2-3 години.

  • Разбираемо е, че и други браншове също ще поискат да получат статута на оризопроизводители, за да ползват преференции за напояване. Има ли шанс да бъдат чути и удовлетворени техните искания?

  • Абсолютно всички производители в България имат шанс – и зеленчукопроизводителите, и картофопроизводителите, и малинопроизводителите... Дано не пропусна някои, но ние работим за това, всички те да бъдат чути при нас. Затова считам, че трябва да се направи работна среща след поливния сезон, да се преразгледат проблемите и ако има някакви корекции, които в бъдеще биха осигурили по-добро приложение и безпроблемно протичане на поливните сезони, да се приемат и да се променят. Производителите всъщност определят облика за земеделието в България, така че – да, имат шанс техните проблеми да бъдат чути и според възможностите на нормативната уредба.

  • Има ли опасност и вашите служители да стачкуват, както направиха в агенцията за борба с градушките?

  • Към настоящия момент възнагражденията в Напоителни системи се изплащат редовно, нямаме забавяне и смея да твърдя, че до края на година сме осигурили средствата за фонд „Работна заплата“ в нашата агенция. Засега такава опасност няма и се надявам, че и в бъдеще ще е така.

  • Коя е следващата стъпка, която ще предприеме дружеството Напоителни системи?

  • Най-важното в момента е да се предприеме стъпка към изпълнение на бизнес програмата, която следва да бъде приета в рамките на няколко месеца и която цели стабилизация на дружеството за намаляване на задълженията, да бъде увеличена събираемостта на вземанията. Относно цените на водата за напояване в момента има методика, по която работим, с тенденция да се разгледат пропуските и да внесем една друга методика, която да работи ефективно другия поливен сезон.

  • Все още ли агенцията е голям длъжник на държавния бюджет и има ли все още много длъжници дружеството?

  • Имаме доста длъжници и съответно и ние дължим доста. Намалили сме с около 3,5 млн. лв. задълженията на Напоителни системи само през последните три месеца, но все още трябва да се предприемат сериозни мерки за финансова дисциплина и считам, че с добро управление, нещата бързо ще влязат в релси. Всъщност ние сме търговско предприятие и за нас земеделските производители са много важен клиент.

  • Къде в България инфраструктурата за напояване е най-зле, с най-много липси и разрушения? Както знаете има области, където са напреднали, но и такава, където инфраструктурата е в плачено състояние. Налага ли се едните да влачат другите?

  • Към настоящия момент дружеството Напоителни системи разработва бизнес план за 5-годишен период за възстановяване и стабилизация на предприятието. Не знам дали в мярка 4.3 от Програмата за развитие на селските райони ще бъде включено напояването или ще зависи само от наши средства, но към настоящия момент главните напоителни канали са приоритетни за възстановяване. Надявам се в рамките на тази и на следващата година да се похвалим с възстановяването на дюкер Попово, който е сред приоритетните ни обекти, тъй като в района на Лудогорието ще бъдат възстановени най-много поливни площи след неговата рехабилитация. Направили сме съответната количествено-стойностна сметка и знаем какво трябва да се предприеме. В момента уточняваме какво точно финансиране е необходима да се осигури и периода за възстановяване. Не смея да давам обещания сега, тъй като трябва да се вземе решение от Съвета на директорите на дружеството и съответно да бъде одобрено от министъра на земеделието, но се надявам искрено през следващия поливен сезон да можем да се похвалим в рехабилитация или поне със започване на такава.

  • Тази година времето бе много нестабилно дори странно – от порои, наводнения и градушки до суша. Има ли вече някакви анализи на тазгодишния напоителен сезон?

  • Не сме го приключили още. След като приключи, ще ви дам пълен анализ.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта