Малко преди цъфтежа на ягодите ягодовото хоботниче излиза от мястото на зимуване – под опадали листа, бучки пръст, повърхностния почвен слой. Това са малки бръмбарчета – дълги до 3 мм тъмно кафяви до черни хоботничета. Те надупчват първо листата на ягодите, листните дръжки, а след това и пъпките.

В периода на бутонизация на ягодите, женската прогризва отвор в цветната пъпка и снася там по едно яйце. Няколко дни след това цветната пъпка опадва. Излюпената ларва се храни с увяхналата дръжка, като изгризва вътрешността й. При масова поява на бръмбарчето особено в по-малки площи и във вилните зони се унищожават от 20 до 80 на сто от неразтворените цветни пъпки.

По-силно се нападат сортовете с по-дълги цветни дръжки. Най-силно страдат ранните сортове и бедата е в това, че се повреждат първите цветни пъпки, които дават най-ранните и най-едрите плодове.

Борбата трябва да се провежда рано през пролетта, срещу възрастните насекоми, преди да са снесли яйцата си. Няма официално регистрирани препарати. Могат да се използват всички инсектициди, които са регистрирани за твърдокрили неприятели.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 02 Март 2017 13:23

Защитни насаждения

За да се избягнат посочените неблагоприятни влияния на ветровете, необходимо е за овощни насаждения да се избират естествено защитени от вятър места или да се засаждат защитни насаждения.

Защитните насаждения намаляват скоростта на вятъра и с това значително намаляват изпарението на влагата от почвата и от овощните растения. Освен това те пречат на вятъра да издухва снега през зимата и по този начин спомагат за увеличаване на водните запаси от топящите се снегове.

В защитните насаждения на овощните градини могат да вземат участие например следните видове дървета: пирамидална топола, канадска топола, бряст, ясен, орех, липа, бреза, клен и други видове, които отговарят на посочените по-горе условия. Дъбът, габърът, бялата акация, глогът и други дървета, които имат общи стопански важни болести и неприятели с овощните дървета, не трябва да се засаждат в защитните пояси на овощните градини. При поливни условия особено подходящи са канадската топола и пирамидалната топола, които израстват много бързо и създават добра защита от ветровете.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Овощните насаждения трябва да се създават на подходящи места, естествено защитени от силни ветрове. Опитът и практика показват, че без съответна естествена или изкуствена защита от силните ветрове овощните дървета имат слаб растеж и плододават незадоволително.

Как влияят ветровете на овощните растения?

Силните ветрове имат рязко проявено неблагоприятно влияние върху овощните растения. Силните ветрове действат неблагоприятно в няколко насоки:

  • изсушават почвата и повишават изразходването на вода от овощните растения, поради което те страдат от засушаване, имат слаб растеж и дават ниски добиви;

  • изсушават нектара на цветовете и пречат на летежа на пчелите, с което в много голяма степен пречат на опрашването и оплождането на цветовете, което също силно намалява добивите;

  • събарят много плодове, с което се намаляват добивите и се понижава качеството на плодовото производство, тъй като опадат и зелени, и недозрели плодове, които се набиват;

  • често силните ветрове чупят клони, а понякога събарят и цели овощни дървета при размекнала се от силно навлажняване почва и плитко разположена коренова система;

  • особено често явление е под влияние на ветровете овощните дървета да растат наклонени на една страна и да имат, така да се каже, едностранно развитие на короната.

    Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ одобри финансов ресурс за 2017 г. от 4 милиона лева по Схемата за държавна помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период.

За подпомагане на закупуването на продукти за растителна защита на трайни овощни насаждения, ягоди и малини през зимния сезон, които се прилагат в периода след преминаване на студовете до набъбване на пъпките, заявления ще се приемат от 8 февруари до 2 март 2017 г. До 13 април кандидатите трябва да представят в ДФ „Земеделие“ отчет и документи за извършените дейности. Срокът за сключване на договори и изплащане на средствата е до 26 май 2017 г.

За закупуването на продукти за растителна защита и продукти за ускоряване на процесите на гниене на листата на овощните видове, ягоди и малини, които се прилагат през есента в периода на масов листопад, ще се кандидатства от 30 октомври до 13 ноември. Срокът за отчитане на дейностите е до 27 ноември, а за сключване на договори и изплащане на помощта - до 11 декември 2017 година.

Основната цел на държавната помощ е да се ограничат максимално загубите на земеделските стопани от разпространението на вредители по трайните овощни насаждения, както и по насажденията с ягоди и малини.

Публикувана в Растениевъдство

Ако в градината има засадени ягоди, вие знаете, че те плододават добре най-много до 2-3 години. След 4-5 година е безсмислено да се отглеждат и е добре да се ликвидират. Важно е да знаете, че е добре да засадите на мястото на ягодите зеленчуци, а на мястото на зеленчуците, ягоди.

Малините е добре да се отглеждат на едно място до 6 години, а след това да се ликвидират. Добре е да се подготвят до тогава 2-3 годишни храсти, които да се засадят на тяхно място.

Ягодите е добре да се засаждат на места, на които през зимата се задържа достатъчно сняг. А смокината и актинидията е добре да се засаждат до стените на дома, беседка, изкуствено създадени подпори.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

От 4 до 18 ноември в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ се приемат заявления за подпомагане за есенния етап за борба с вредителите по трайните насаждения. Със свое решение Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ прие да бъде предоставен допълнителен финансов ресурс от 1 милион лева по държавната помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани за есенния етап от Схемата за държавна помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения.

  Средствата са за закупуване на продукти за растителна защита и продукти за ускоряване на процесите на гниене на листата през зимния сезон, които се прилагат в периода на масов листопад през есента. Помощта се предоставя под формата на компенсиране на част от разходите на земеделските стопани, отглеждащи семкови и костилкови овощни видове, ягоди и малини. В есенния етап по схемата се подпомагат разходи до 100 лева на хектар (с ДДС).

   Основната цел на държавната помощ е да се ограничат максимално загубите на земеделските стопани от разпространението на вредители по трайните овощни насаждения, както и по насажденията с ягоди и малини. По схемата ще се компенсират разходите на стопаните за купуване на продукти за растителна защита и продукти за ускоряване на процесите на гниене на листата.

   Помощта в рамките на обявения прием на заявления ще се предоставя на малки и средни предприятия - регистрирани земеделски стопани на овощните култури, ягоди и малини. Срокът за отчитане на извършените дейности във връзка със зимните пръскания е 30 ноември, а за сключване на договори и изплащане на средствата по държавната помощ – 19 декември 2016 година.

Публикувана в Растениевъдство

При опасност от водна ерозия на почвата трябва да се изграждат водорегулиращи горски пояси — по посока на хоризонталите, които да поемат стичащата се вода и да намалят силата на водния поток. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна доц. д-р инж. Грозю Дочев, консултант по ерозия на почвата. Той посочи, че при опасност от ветрова ерозия на почвата трябва да се изграждат ветрозащитни горски пояси — напречно на посоката на преобладаващите ветрове, които да намалят скоростта на вятъра в приземния слой въздух. „Изграждането на противоерозионни пояси е скъпо мероприятие и за проявяване на неговата ефективност е необходим известен период от време. Най-голямата инвестиция в нашата страна в тази посока е направена през 50-те години на 20 век, когато в района на Добруджа е изградена полезащитна мрежа от пояси”, каза още Грозю Дочев. Той обясни, че основното хидротехническо мероприятие е терасирането на склоновете. С него се ликвидират или значително се редуцират оттичането на водата и изнасянето на почвата по склона. „В България е възприето изграждането на два вида тераси. Валови тераси, които се изграждат на малки склонове, имат широка основа, малка височина и полегати откоси. Това позволява да се използва механизация и да се засяват полски култури и стъпаловидни тераси, които се зграждат на по-стръмни склонове, имат по-тясна основа и се използват основно за отглеждане на трайни насаждения”, добави още Грозю Дочев.

Публикувана в Растениевъдство

Един от основните проблеми пред селските стопани през това лято е нашествието на „миниращия молец“ по доматите и пипера, съобщи за Радио „Фокус“ – Пазарджик Иван Кабуров, земеделски производител от Пазарджик. Пораженията, които нанася този вредител са сериозни и често водят до влошено качество на реколтата. „Земеделските стопани водят постоянна борба с този вредител, като се пръска с различни видове препарати за растителна защита. Препаратите за растителна защита са утвърдени със специална заповед на министъра на земеделието и храните и се финансират от програмата за „Борба с миниращия молец“ към Държавен фонд „Земеделие“. Благодарение на тази програма получихме правото да напазаруваме препарати на стойност до 250 лева”, уточни Кабуров. По думите му към момента по-сериозният проблем е с наличията на „тютюневия трипс“, който поразява доматите и пипера и нанася сериозни поражения. Очакванията на стопаните са реколтата от домати да е готова до 20 дни, тъй като температурите се стабилизираха.

Публикувана в Растениевъдство

Зеленчуците в оранжериите не се влияят много от външните метеорологични условия и дъждовното време не им се отразява неблагоприятно, каза за Радио „Фокус“ – Пазарджик Иван Кабуров, агроном от Пазарджик. По думите му, проблемът идва от прекалената влажност на почвата и появата на сутрешна роса по културите, които способстват за развитието на гъбични заболявания. „Като цяло зеленчуковата реколта на закрито е в добро състояние. Насажденията под найлон и тези в стъклените оранжерии са свикнали на постоянна температура, затова се налага и частично отопления през нощта, когато температурите са ниски. Така се предпазва и от появата на сутрешна роса по насажденията, която също оказва негативно влияние върху тяхното развитие“, уточни специалистът. Най-често в оранжерии се отглеждат краставици, домати и маруля.

Публикувана в Растениевъдство

Държавен фонд „Земеделие“ преведе субсидии в размер на 2 529 444 лева по Схемата за държавна помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период.

Над 2 100 стопани - малки и средни предприятия, отглеждащи трайни овощни насаждения - семкови и костилкови видове, получиха финансова помощ за закупуване на допустимите по програмата продукти за растителна защита за унищожаване на вредителите през зимния сезон. Третирането с препаратите се прилага върху овошките в периода след преминаването на студовете до набъбване на пъпките.

За 2016 година по Схемата са предвидени общо 3 млн. лева. Припомняме, че ресурсът за пролетния етап на помощта беше увеличен с решение на Управителния съвет на Фонд „Земеделие“ от 2 000 000 лв. на 2 732 585 лв., с оглед изпълнението на целите на програмата и пълно изплащане на допустимия размер на помощта към земеделските стопани.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта