Компания Bayer ще обжалва решението на Генералния съд на ЕС по дело Т-429/13.
Под забрана за използване в ЕС са неоникотиноидите, които са част от повечето продукти за контрол на вредителите. Причината за забраната е негативното въздействие върху пчелите и полезните насекоми. Bayer са притеснени, че обявената през май присъда може да има дълбоки последствия за определеността и предсказуемостта на правните норми за употребата на активни вещества в ЕС.
Като оспорва присъдата, Bayer се стреми да постигне някои общи тълкувания на законодателството за растителна защита, установени от съда, да бъдат преразгледани. Тези интерпретации могат да имат значение извън този конкретен случай и Bayer смята, че те не са правомерни.
Байер иска да подчертае, че зачита европейския законодателен процес и приема решението на държавите-членки на ЕС относно широкото ограничаване на употребата на някои неоникотиноиди в селското стопанство. Вследствие на това компанията оттегли досието на препарата клотианидин от текущото актуализиране.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия ще проведе предварително гласуване на страните-членки на ЕС, относно забраната на неоникотиноидите до 27 април, 2018 г., така че до тази дата те ще вземат окончателно решение.
Предполага се, че забраната за употребата на трите неоникотиноида (клотинидин, имидаклоприд и тиаметоксам) на открито, предложена от Европейската комисия, ще бъде окончателно приета от държавите-членки на ЕС през април.
В края на февруари Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) представи преработена оценка, според която трите неоникотиноида представляват висок риск за дивите и медоносните пчели. Ако забраната мине, употребата на тези неонекотиноиди ще бъде ограничена до семената от цвекло и картофи, а вече е ограничена до голяма степен при царевица, рапица и зимни зърнено-житни култури.

Европейската комисия изрази мнението си, че използването на тези неоникотиноиди трябва да бъде забранено за всички растения.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Днес, 28 февруари, 2018 година, Европейският орган по безопасност на хранителните продукти (EFSA) публикува обновени предложения за относителна оценка на риска за пчелите от трите съединения от групата на неоникотиноидите: имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксан. Решение за разрешение или забрана на тяхното използване отново ще се взема на основата на „проект за основно положение“ установен от изискванията, които остават непроменени от 2013 година (на основата на които тези вещества бяха временно свалени от регистрация). Съдбата им вероятно ще се окаже отново предрешена.

Изискванията на проекта за Ръководство по пчелите практически е невъзможно да бъдат изпълнени. Това се отнася не само за неоникотиноидите, но и за повечето активни вещества (основно инсектициди), разрешени в ЕС. Този проект нееднократно е подлаган на критика не само от представителите на отраслите на производителите на продукти за защита на растенията, но и от повечетострани-членки на ЕС.

През 2013 година Еврокомисията, EFSA и страните-членки на ЕС достигнаха до научен консенсус, заявявайки, че „на този етап пълно и незабавно изпълнение (директивата за пчелите) е невъзможно“ и документа се нуждае от по-нататъшни уточнения и внасяне на изменения. Независимо от това, проекта не беше изменен от Еврокомисията в продължение на много години. Освен това, Еврокомисията реши да използва Директивата отново за оценка на неоникотиноидите. Това беше направено въпреки позициите на повечето държави-членки на ЕС, които са изисквали внасянето на поправки в настоящия документ и последващото му приемане от компетентните постоянни комитети (съставени от експерти, назначени от държавите-членки).

Всичко това идва да покаже, че резултатите за съдбата на неоникотиноидите, по-разбираеми причини в ЕС са предрешени.

След преостановяване на използването през 2013 година и забраната на препаратите на основата на неоникотиноиди, самата Еврокомисия (на основата на изследвания, проведени в Изследователски центрове на Общността) призна, че от отсъствието на достъп до тези три неоникотиноидни вещества, фермерите се нуждаят от използването на по-стари и по-малко ефективни активни вещества.

По данни на изследователската компания Kleffmann Group за защита на посевите с рапица фермерите прилагат с 33,7 % повече химикали, отколкото до забраната на неоникотиноидите. Поради отсъствието на алтернативни и ефективни методи за защита на рапицата, продължаването на забраната за използване на неоникотиноидите на този етап е ирационално решение.

Петър Кръстев

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер

Забраната за използване на неоникотиноидните пестициди, въведена в Евросъюза, струва на фермерите 0,5 млрд. евро, се казва в доклад на Хумболтовия форум по въпросите на продоволствието и селското стопанство (HFFA).

Използването на неоникотиноидите беше забранено, за да се предотврати смъртта на пчелите, пеперудите и птиците. Другите пестициди не са толкова ефикасни срещу вредителите по земеделските култури, поради което добивите са намалени с 5-22%. В резултат на това европейските фермери са загубили 0,5 млрд. Евро.
„Освен това пострада и качеството“, казва Guy Smith, вицепрезидент на Националния фермерски съюз на Великобритания (NFU). – „Това своевременно ни напомня за това, че забраната влияе на конкурентните позиции на европейските фермери във време, когато Евросъюзът внася огромни количества зърнено-бобови и маслодайни култури от страните, където тези средства за защита на растенията се използват широко “.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Farmers Weekly

Производството на хранителни продукти може да бъде сериозно застрашено, ако продължава забраняването за използване на нови препарати за растителна защита. Това ще доведе до рязко намаляване на доходите на фермерите, предупреждава доклад, подготвен по поръчка на Европейската асоциация на фермерите Copa-Cogeca.

Цели 75 активни вещества са под риск да бъдат забранени от Брюксел, сочи анализът. 40-те най-застрашени от забрана вещества струват 1,1 млрд. евро. Докладът се съсредоточава върху ефекта от изтеглянето на тези продукти върху 5 основни култури.

Производителите ще получат с 10 – 20 на сто по-ниски добиви от пшеница, ечемик, захарно цвекло, картофи и рапица, ако не могат да използват при отглеждането им тези 40 активни вещества, сочи документът. В същото време разходите за отглеждането на тези култури ще се увеличат с около 15% на хектар. Специализираните култури, като граха например, ще бъдат засегнати по подобен начин.

Най-пострадалата култура ще бъде пшеницата, като годишните печалби от производството на тази култура ще намалеят с 400 000 евро само във Великобритания.

Докладът изследва също комулативния ефект в ЕС от прилагането на това рисково законодателство. Генералният секретар на Copa-Cogeca Пекка Песонен подчерта, че забраната на препарати за растителна защита застрашават доходите на фермерите и техните семейства.

„Много от субстанциите, посочени в доклада, все още се използват в страните, които не са членки на ЕС, което ни прави абсолютно неконкурентни и не носи никакви ползи за европейския потребител“ – изтъква г-н Песонен.

Като цяло докладът посочва, че 75 активни вещества са заплашени от забрана, след като ЕС върви към въвеждането на лицензионна система.

Докладът предвижда до 40 на сто загуби от добивите при някои от основните култури, намаляване на доходите на фермерите с до 40 на сто до общо 17 млрд. евро за целия ЕС. Седемте основни култури, посочени в доклада – ечемик, пшеница, рапица, царевица, картофи, захарно цвекло и грозде, осигуряват 1,2 млн. работни места в ЕС.

Последните активни вещества, които пострадаха от забраните на ЕС, са глифозата и неоникотиноидите.

Макс Шуман, председател на работната група по зърнени култури на Copa-Cageca, каза: „Вече наблюдаваме негативното въздействие на забраната за третиране с неоникотиноиди на рапицата и слънчогледа в ЕС. Добивите намаляват и има все повече пропаднали площи. Много фермери преминават към отглеждането на други култури, тъй като не желаят да рискуват. Това означава, че рапицата все по-често отпада от сеитбооборота, което има негативно въздействие върху околната среда. Резистентността също се задълбочава, тъй като няма редуване в активните субстанции“. 

Публикувана в Растениевъдство

Българска агенция по безопасност на храните създаде работна група от експерти, представители на пчеларски асоциации и заинтересовани неправителствени организации за наблюдение на ограничената и контролирана употреба на два неоникотиноидни продукта за растителна защита. Решението е взето по искане на неправителствения сектор, на среща между представители от Министерство на земеделието и храните, БАБХ, пчеларски асоциации и неправителствени организации, която се проведе в средата на месец март. Целта е да се гарантира стриктното спазване по ограничената употреба и предпазването от евентуални вреди на пчелните семейства.

Предвид реалната опасност от провал на посевите с царевица и слънчоглед, двата продукта бяха разрешени с определени рестрикции и мерки за ограничаване на риска съгласно изискванията на европейския Регламент (ЕО) № 1107/2009. Употребата на инсектицидите се налага поради нарастване на плътността на два икономически важни неприятеля при царевицата и слънчогледа. Това са Сивият царевичен хоботник и Телените червеи. Идентична е ситуацията и в Полша, Естония, Финландия, Унгария и Румъния, където също се употребяват двата неоникотиноидни продукта. В периода от 2014 и 2015 година те са разрешавани и в държави-членки като Германия, Дания, Латвия, Великобритания, Финландия, Испания. Предвид възможностите на агротехническите методи и биологията на двата неприятеля, обеззаразяването на семената остава единствената възможност за ефективен контрол на тези вредители при двете култури.Отглеждането на царевица и слънчоглед е широко застъпено в българското земеделие. Ако не се води ефективна борба срещу двата неприятеля, това ще доведе до намаляване на средните добиви, нарастване броя и плътността на различните видове почвени неприятели и ще се увеличи размерът на пропадналите площи, засети с тези култури. Тези негативни производствени и икономически ефекти върху производителите на слънчоглед и царевица ще се отразят негативно върху българското земеделие.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 09 Февруари 2016 12:03

Осем факта за неоникотиноидите

През май 2013 г. Европейската комисия ограничи използването като инсектициди на група вещества с общото име „неоникотиноиди”, но още през 2008 г. в общността бе въведена забрана за обработка на посевите с царевица с този тип препарати. Неоникотиноидите са група вещества, изключително ефективни в борбата с насекомите. Синтезират се изкуствено, влияят върху рецепторите на нервните клетки и пресичат предаването на нервните импулси.

Върху нервните клетки на насекомите тази група вещества въздейства много по-силно, отколкото при гръбначните животни. Най-известните инсектициди, съдържащи неоникотиноиди, са „Клотианидин”, „Имидаклоприд” и „Тиаметоксам”, припомнят от електронното издание AgrarHeute. Оттам са подбрали 8 факта за тази група вещества.

1. Неоникотиноидите се използват най-вече за борба с вредните насекоми, като по-голямата част от тях се прилагат за третиране на листата и почвата.

2. Заради употребата на неоникотиноиди измират пчелите. Още в началото на века се появиха първите подозрения, че някои вещества, влизащи в състава на химикалите, които защитават семената на култивираните растения от вредители, са виновни за гибелта на пчелите. Многобройни изследвания показаха въздействието на неоникотиноидите върху организма на насекомите, опрашващи растенията.

3. Европейската агенция за безопасност на храните проучи по какъв начин използването на неоникотиноиди вреди на пчелите. Веществата, водещи до фаталния изход, попадат в организма на насекомите чрез полена и нектара. Поради тази причина използването на този тип инсектициди бе разрешено само при обработването на онези растения, към които пчелите не проявяват особен интерес. Опасните вещества обаче могат да се пренасят и чрез праха и чрез гутация (сълзене) на растенията.

4. През 2013 г. въз основа на съобщенията на агенцията бе ограничено използването на инсектицидите „Клотианидин”, „Имидаклоприд” и „Тиаметоксам” на територията на ЕС. Употребата им бе разрешена само при обработването на техническите растения. Освен това за някои култури бе въведена пълна забрана за обработка на семената и почвата с инсектициди, както и обработката на листата преди цъфтежа на растенията. Така например обработката на пшеницата и ечемика е разрешена само ако сеитбата е извършена през втората половина на годината. Забранена е обработката на семената на царевицата, рапицата и слънчогледа, както и на почвата, в която ще бъдат засадени, като се разрешава само обработката на листата след цъфтежа. За захарното цвекло обаче няма никакви забрани.

5. От 1 декември 2013 г. бе забранено и засаждането на семена, обработени с инсектициди, които съдържат неоникотиноди.

6. Решенията предизвикаха многобройни обсъждания. Природозащитниците приветстваха ограниченията, но фермерите и производителите на инсектициди и семена намират забраната за излишна. За германския съюз на пчеларите забраната бе приета като определяща бъдещия курс на ЕС в областта на защитата на пчелите. „След продължителни спорове и пререкания ЕК най-накрая успя да излезе със свое предложение за забрана на опасните за пчелите инсектициди, съдържащи неоникотиноиди”, обявиха от организацията. Но от германския съюз за подкрепа на маслодайните и протеинови култури смятат, че пръскането на почвата с традиционните препарати не е достатъчно ефективно в сравнение с обработката с инсектициди и не може да я замести.

7. Съществува предположение, че неоникотиноидите може да вредят и на птиците. Изследователи, цитирани от електрононто издание Pflanzenforschung, допускат, че между концентрацията на пестициди в околната среда заради честото използване на „Имидаклоприд” и намаляването на популациите от птици съществува пряка връзка. Учените настояват за преразглеждане на възможността неоникотиноидите изобщо да бъдат използвани в селското стопанство.

8. До януари 2017 г. Европейската агенция за безопасност на храните трябва да прецени отново рисковете от използването на инсектицидите, съдържащи неоникотиноиди, при обработката на семената и като гранулат. Новите данни, които ще бъдат получени при изследванията, ще бъдат обект на всестранно разглеждане, като анализът трябва да обхване всички вещества, получаващи се вследствие на употребата на неоникотиноиди в селското стопанство.

Публикувана в Растениевъдство

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) планира да преразгледа риска от три неоникотиноидсъдържащи инсектициди. Те могат да представляват риск за пчелите.

Става дума за "клотианидин", "тиаметоксам" и "имидаклоприд". Изследванията ще се провеждат по искане на Комисията на ЕС. През 2013 г. Комисията ограничи използването на тези вещества, в резултат на данните от проучванията проведени от EFSA.

Нова оценка на риска, в този случай и за прилагането на неоникотиноидсъдържащи инсектициди за обработка на семена и като гранули - трябва да се направи до януари 2017. Тогава ще се вземе предвид цялата нова информация относно веществата получени от изследвания и наблюдения.

Публикувана в Растениевъдство

Британският национален съюз на фермерите (NFU) постигна съгласие за използването на неоникотиноиди при третиране на семена, в случай на необходимост.
Списъкът на одобрените препарати включва два инсектицида – на базата на клотианидин и бета-цифлутрин, и на тиаметоксам. Разрешението е да се използват в случай на необходимост за 120 дни.
През май NFU е подал молба за разглеждане от британските власти да се даде възможност на земеделските производители да използват неоникотиноиди за обеззаразяване на семената на маслодайна рапица през есента. Първата молба е била отхвърлена.
"NFU е работил неуморно, за да оправдае необходимостта и е подал молба отново и сега ние сме доволни най-накрая от положителния резултат" - казва заместник-председател на NFU, Гай Смит.
Временното разрешение ще помогне да се гарантира "много необходимата защита" срещу бълхата Psylliodes chrysocephala на 5% от културите от маслодайна рапица в Обединеното кралство, който заема почти 30 000 хектара. Въпреки това, одобрението е ограничено само за Англия и не обхваща цяла Великобритания.
"Psylliodes chrysocephala - това е широко разпространен вредител в национален мащаб, така че Съюзът ще поиска от британското Министерство на околната среда, храните и въпросите на селските райони (DEFRA) да съдейства за разрешение за мащабите на цялата страна", каза г-н Смит.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта