През месец юни са установени мини по листата и по плодовете на доматите.

Пеперудата е сивокафява на цвят, дълга 6 мм, а при разперени крила достига 10 мм. Новоизлюпените гъсеници са жълтеникави на цвят, а по-късно стават жълтозелени и имат черна лента отзад зад главата. Напълно развитите гъсеници са приблизително с розово оцветяване по гърба.

Всички надземни части на растението и във всяка една фенофаза могат да бъдат нападнати от Tuta absoluta.

Гъсениците предпочитат най-много листата и стъблата, но могат да се открият също в или под китката с плодове и в самия плод; малки купчинки от екскременти се намират често около входа. Най-добре различимите симптоми за наличие на молеца са мините с форма на безцветни петна (минни петна) по листата, в които могат да се видят гъсеници и черни гранулирани екскременти.

При силно нападение листата изцяло загиват, докато минирането на стъблото причинява деформация на растението. Повредите по плодовете предоставят възможност за развитие на болести, причиняващи загниването им.

Да се извършват редовни третирания, като се редуват разрешените продукти за растителна защита, според механизма им на действие.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

В края на юни и началото на юли се излюпват гъсениците на гроздовите молци от второто поколение!

Те повреждат зърната, които имат големина, колкото грахово зърно.

Молците повреждат при ранните сортове зърната, които са започнали да зазряват - оплитат ги и с паяжина.

Лозята и асмите, които са разположени в по-ниските места се нападат по-силно, отколкото тези, които са разположени по склоновете!

Лозите, които са по-зашумени и при които има по-висока влажност са по-застрашени от намножаването на този неприятел!

При нападение от 10-12 гъсеници на 100 грозда при десертните лозя и 15-20 гъсеници на 100 грозда при винените сортове, борбата с молците трябва да се извежда.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Морковената муха вреди по пащърнак, магданоз и целина, но най-опасна е за моркова. Мухите се появяват в края на април и в началото на май. Те летят продължително време, през което снасят яйцата си в почвата близо до морковените растения или по самите растения. Яйцата на морковената муха са много чувствителни към външните условия: горещо и сухо време ги унищожава над 50%. С разрохкване на почвата също се унищожават голям процент от яйцата на морковената муха.Една муха снася 100-200яйца.

От оцелелите яйца се излюпват ларви, които навлизат в кореноплода и издълбават извити ходове предимно във външната част на клубените. Тъканите на ходовете стават ръждивокафяви. Клубените се деформират и напукват. Пълното развитие на ларвите продължава около един месец. Второто поколение мухи лети през юли. Ларвите от това поколение се срещат до късна есен.

Как да познаем дали морковите са нападнати от морковена муха:

  • листата на нападнатите растения променят цвета си от червено-виолетов до жълт и изсъхват.
  • нападнатите кореноплоди са с неправилна форма, загниват, стават безвкусени, горчиви и негодени за консумация.

Борбата е доста трудна, тъй като яйцеснасянето е продължително. Срещу голите охлюви и морковената муха между морковите плитко се заравя нарязан на парчета лук. В последно време друг метод е покриване на морковите със специални мрежи, което пречи на мухите да снесат яйцата си.

Няма регистрирани инсектициди за борба с неприятеля.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

През последните години наред с другите икономически важни болести по пипера, големи поражения нанася заболяването столбур. То се причинява от фитоплазма, която се съхранява в зимуващите ларви на цикадата Hyalesthes obsoletus, затова и борбата е насочена срещу нея. Голямата популационна плътност на този вид цикада се обуславя от масовото заплевеляване на площите в България с повитица, в чийто корени ларвите зимуват. Летежът на вектора започва през втората половина на юни и се разселва по плевелна и културна растителност. Тъй като предпочитанията на цикадата към пипера са големи е необходимо борбата с нея да започне още от сега, тъй като щетите, които би нанесла, са непоправими. Важно условие при извеждане на борбата е третирането както на посевите, така и на плевелната растителност около тях, където цикадата също обитава. Разрешени инсектициди са Метеор и Моспилан 20 СП, те действат също и срещу листни въшки и белокрилки.

Срещу кафяви листни петна може да третирате предпазно с Дитан М-45.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Едни от най-разпространените неприятели по розата са листните въшки. Тези малки насекоми нападатлистата, пъпките, бутоните, младите леторасти и др. Нападнатите части увяхват, обезцветяват се, деформират се и спират развитието си.

За появата и развитието на въшките отново влияние има сухото и топло време. Те се развиват през целия вегетационен период и имат много поколения.

Борбата с листните въшки по розите е успешна, когато е съчетана с добра агротехника на отглеждане. Не трябва да се прекалява с азотното торене, растенията да се отглеждат на проветриво място. При поява на въшки, борбата започва веднага.

Ако въшките не са много може да се приложи и механична борба - събиране и унищожаване на неприятелите с ръце. Но ако е изпуснат моментът и неприятелят е развил многочислена популация, по-сигурна е химичната борба. Може да помогне всеки инсиктицид, но по-добре е да е системен, като актара, който действа по-дълго време. Други подходящи инсектициди са Би-58 - 0,06%, Моспилан 20СП - 15 г/дка, Децис 2,5ЕК – 50 мл/дка и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Направените досега инвестиции за формиране на добър и качествен добив трябва да се защитят с последните операции при културата

Агр. Петър Кръстев

През вегетацията на пшеницата, в зависимост от нейните конкретни фази, грижите за посевите с културата имат своите особености. Основната задача за производителя на зърно още в есенния период е да подготви добре посева за презимуване. Пролетта, след възобновяване на вегетацията, пшеницата трябва да е в състояние колкото се може по-бързо да формира вегетативна маса и генеративни органи. Сега е времето да се направи всичко за съхраняване на продуктивния потенциал на културата, да се подобрят качествените показатели на бъдещата реколта до последната фаза от вегетацията и до нейното прибиране.

В късни фази от вегетацията вече е невъзможно да се постигне увеличаване на добива на пшеницата чрез внасяне на торове. Както е известно, в този период торовете повишават само качествените показатели на зърното. При добиви от пшеницата от порядъка на 500 – 600 кг/дка основна и допълнителна продукция се изнасят от 0,350 до 0,450 кг азот – неговият дефицит, както и този на други хранителни елементи в късни етапи на вегетацията, се отразява негативно на наливането на зърното. Пшеницата притежава висока способност към реутилизация на азотсъдържащите вещества от вегетативните органи, но като правило, този азот не е достатъчен за формиране на зърно с високо съдържание на протеин и суров глутен.

Основен начин, който повишава качествените показатели на зърното на пшеницата, е листното подхранване с азот

Установено е, че ефективността на листното подхранване на пшеницата се повишава благодарение на азотното хранене на растенията в началните фази на вегетацията. Затова задачата за повишаването на добива и получаването на качествено зърно от пшеницата с показатели за първа-втора група е невъзможно да се реши единствено чрез листно подхранване. Следователно трябва да се търси оптимално съотношение между дозата на азота при кореновото и листното подхранване. При внасянето с първото и второто подхранване съответно на 3,5 и 5,0 кг/дка активно вещество азот желаните резултати са налице при листно подхранване с N4,0. Такова разпределение на азота през вегетацията позволява да се получи достатъчно висок добив с високи качествени показатели на зърното. Оптималният срок за листно внасяне на карбамид в посевите с пшеница е периодът от края на цъфтежа до началото на фаза млечна зрелост на зърното. Прилагането на листно подхранване в стадий млечна зрелост води до намаляване съдържанието на глутен, тъй като се скъсява периодът за образуване на пластични вещества и тяхното натрупване в зърното.

В края на вегетацията за получаване на висок и качествен добив от пшеницата трябва да се отделя внимание не само на минералното хранене, но и на защитата на посевите от неприятели, болести и плевели. Обикновено в този период в зимните посеви няма проблеми с плевелите, защото културата е силно конкурентна към нежелана растителност.

Контролът над развитието на болести и неприятели в този период е изключително важен. Като повечето съвременни сортове, пшениците от високоинтензивен тип са устойчиви и средноустойчиви на брашнеста мана и кафява листна ръжда. Но въпреки това мощната биомаса, която вече е формирана за завършване на вегетацията, се нуждае от надеждна защита както от многобройните причинители на болести, така и от неприятели.

Нежелана и значителна вреда върху вече формирания добив често нанася фузариумът по класа на пшеницата

Причинителят на фузариума – Fusarium culmorum, и останалите гъби от този род са способни да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Развитието на конидиоспорите на гъбите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза изкласяване и цъфтеж. По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки от ниските етажи на посева към по-високите етажи и класа.

Ако това се случи в периода на цъфтеж, конидиите попадат на прашниците на цветчетата, които съдържат голямо количество хранителни вещества. При повишена влажност и топло време спорите бързо прорастват. Гъбата поразява първо цветните плеви, след което прониква в самото зърно. При по-нататъшното разпространение причинителят на болестта (мицелът на гъбата Fusarium) попада във вретеното на класа и препятства придвижването на асимилати към зърната. Затова в посевите се появяват класове с бели върхове – в зависимост от степента на поражение от гъбата, класът става наполовина или дори напълнобял (известно като белокласие). В такива класове зърното не се развива. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини. Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20°С и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви, разположени в низини, долини, по бреговете на реки или на други водоеми. Вследствие на масово нападение от фузариум по класа загубата на зърно достига до 70%.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

От общите неприятели при овощните култури през май продължава вредната дейност на:

Листогризещи гъсеници - педомерки, златозадка, пръстенотворка, гъботворка, и др. Борбата се извежда при плътност 2-3 броя на 100 завърза.

Листни въшки - червеногалова, зелена ябълкова, черна черешова, зелена прасковена и др. Наблюдава се увеличаване на популационната плътност на неприятелите.При отчитане на 10-15 броя колонии на 100 летораста, да се провежда самостоятелно афицидно пръскане.

Калифорнийска щитоносна въшка- напада и поврежда ябълка, круша, праскова, слива, дюля, роза, топола и др. Тя се храни, като смуче сок от кората на стъблото, клоните, листата и плодовете. Върху плодовете, младите леторасти, клончета и клони, вследствие смученето на сок се образуват характерни виолетово-червени петна. Борбата с този неприятел се води срещу младите подвижни ларви, които не са защитени от щитче.

Бялата американска пеперуда е многояден вид. Предпочита черницата, но вреди и по всички овощни видове, както и по редица широколистни горски видове. Вредят гъсениците, които водят задружен начин на живот и скелетират листата. Отначало обитават общи гнезда, които лесно се забелязват по бялата паяжина с която ги обвиват.

В края на месеца да се търсят гнездата и при откриването им незабавно да се изрязват и унищожават. С това ще се намали плътността на неприятеля и ще се спестят химични третирания.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Гъсениците на кръгломиниращия молец минират листата на ябълката и по-рядко дюлята, черешата, сливата, крушата, прасковата, вишнята и кайсията.

У нас той е най-разпространеният вид и при силно нападение обезлиства дърветата още през вегетацията. Развива 3-4 поколения годишно и зимува като какавида в короната на нападнатите дърветата (по клоните, стъблата), в дръжките и чашките на плодовете.

. Летежът на пеперудите от зимуващо поколение е през втората десетдневка на април. Яйцеснасят по долната страна на листата, предимно по ниско разположените леторасти на короната и по издънките.

. Вредят гъсеничките, които след излюпване се вгризват в паренхима на листата, непосредствено под яйчната обвивка. Отначало мината изглежда като светлокафява точка от горната страна на листа. С развитието на гъсеницата мината се разширява и се получават кафяви, концентрични кръгли петна, а от там и името му "кръгломиниращ молец". Напълно развитите гъсенички прогризват кръгъл отвор от долната страна на листа, спускат се по копринена нишка и какавидират.

В началото на яйцеснасянето при 2-4 яйца на лист се прилагат хормонални препарати -Димилин 25ВП. Да се напръскат оптимално долните етажи на короната и издънките около дървото, където е концентриран летежът и яйцеснасянето на поколението.

Срещу излюпващи се гъсеници се пръска с контактни инсектициди:

. Вазтак 10ЕК, Суперсект екстра, Суми алфа 5ЕК и др. Прилагането на контактни инсектициди се препоръчва при 2-4 пресни мини на лист.

Поради скрития начин на живот на ларвите за предпочитане е борбата да се прави с проникващи инсектициди - Шерпа 100ЕК , Ефциметрин 10ЕК и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Лозовата пъстрянка зимува като гъсеница в пукнатините по кората на лозата и под нея. При повишаване на температурата на въздуха над 10°С гъсениците започват да напускат местата на зимуване и в продължение на една до три седмици се придвижват до пъпките (зимните очи), с които се хранят. При температура 12-16°С гъсениците мигрират по пъпките само за 12-20 дни. При температура под 10°С гъсениците преустановяват придвижването си, укриват се отново под кората и изчакват ново повишаване на температурите.

Презимувалите гъсеници изгризват вътрешността на пъпките, които най-често не се развиват, остават черни и приличат на измръзнали. Една гъсеница поврежда от 4 до 15 пъпки, в зависимост от сорта и температурата, през периода на развитие на пъпките. При по-ниска температура, която забавя развитието на пъпките, повредите са по-големи. При силно нападение, лозите приличат на измръзнали от зимните студове!

По-късно гъсениците започват да се хранят с листата, нагризват още ресата, ягоридата и леторастите на лозата.

Препоръчва се, при десертните сортове лози, преди разпукване на пъпките да се изведе борба при 1 гъсеница на 2 лози, а след началото на разпукването им - при 1 гъсеница на 1 лоза; при винените сортове съответно 1 гъсеница на 1 лоза и 2 гъсеници на 1 лоза. Официално е регистриран само инсектицидът Децис 2,5 ЕК-0,04%. .

През втората половина на май и първата половина на юни, чрез обработка на почвата се унищожават гъсениците, какавидиращи в нея.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Предцъфтежните пръскания са изключително важни, защото чрез тях ще предотвратим развитието на вредителите и болестите, започващи своята вредна дейност заедно с вегетацията на дръвчетата.

Кои са най-важните неприятели, които започват активната си дейност в началото на пролетта при различните видове овошки?

  • Ябълката и крушата се нападат от брашнеста мана, струпясване, ябълков цветопробивач, плодови оси, крушова листна бълха и др.

Срещу тях се пръска от 1 до 3 пъти - първият път от разпукване на пъпките до фаза "миши уши", вторият - от фаза зелен конус до фаза червена пъпка, и третият - от фаза червена пъпка до розов бутон.

  • Дюлята се напада ог загниване на завръзите, кафяво гниене, кафяви листни петна.

Срещу тези болести тя се пръска 1 път при показване на цветните бутони.

  • Сливата се напада от бактерийно изсъхване, сливови плодови оси, хоботници и др.

Срещу тях се пръска само 1 път в периода от разпукването на пъпките до фаза бял бутон.

  • Прасковата и кайсията се нападат от къдравост по прасковата, ранно кафяво гниене, бактерийно изсъхване, анаразия.

Срещу тях се пръска при набъбване на пъпките и непосредствено преди цъфтежа.

  • Черешата и вишнята се надапат от сачмянка и ранно кафяво гниене.

Срещу тях се пръска при разпукването на пъпките.

  • Орехът се напада от бактериоза и антракноза.

Срещу тях се пръска непосредствено преди цъфтежа.

  • Бъдемът се напада от струпясване, сачмянка, бадемова листна оса

Срещу тях се пръска непосредствено преди цъфтежа.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта