Министерският съвет прие Постановление за условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми от централния бюджет по бюджетите на общините. Те са за финансиране на разходи за междинни и окончателни плащания по одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. и тяхното възстановяване.

Общините бенефициенти по ПРСР са с малък бюджет и приходи. Те са силно затруднени да осигуряват собствени средства за извършване на междинните и окончателни плащания към изпълнителите по съответния проект, преди подаването и одобряването на заявките за плащане от фонд „Земеделие“.

Временните безлихвени заеми от централния бюджет ще могат да се отпускат на общини с одобрени проекти по ПРСР, които са сключили договор с Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Необходимо е общините да нямат и задължения към ДФЗ, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията. Размерът на заема, който ще се предоставя на общината за извършване на междинни плащания ще е до разликата между общия размер на одобрените за финансово подпомагане разходи, включени в заявките за плащане, и платеното по проекта авансово плащане от Държавен фонд „Земеделие“.

С друго Постановление правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2018 г. в общ размер до 20 750 000 лв. Средствата са необходими за извършване на плащания за финансиране на разходи за ДДС на общини по одобрени за подпомагане проекти по ПРСР и Програмата за морско дело и рибарство.

Публикувана в Новини на часа

От влизането на България в ЕС и стартирането на оперативните програми в България българските общини са използвали общо 10,7 млрд. лева (данните са към 15 юни 2018 г.). Спрямо населението общините са получили средно по 1 513 лв. на човек. Най-много са изплатените средства в общините Созопол и Костинброд – единствените с по над 5 хиляди лв. на човек, а най-малко – Ковачевци и Дулово – единствените с по под 100 лв. на човек като Ковачевчи няма нито един проект през новия програмен период (2014-2020), а Дулово само един.

Общо 9 от всички 265 общини имат изплатени средства само по един проект в новия програмен период, като само Дулово е с население над 10 хиляди жители. Причина за това може да се търси в ограничения административен капацитет в по-малките общини.

50 общини са получили под 2 млн. лв. по оперативните програми досега, а броят на общините с над 10 млн. лв. достига до 103 като при 16 от тях реално изплатените средства са над 100 млн. лева. Те включват почти изцяло областни центрове, а столицата излиза първенец с голяма разлика, усвоявайки 3,6 млрд. лв., основната част от които са за проекти, свързани с метрото. Спрямо населението Столична община също излиза пред другите области с 2 726 лв. на човек. Малко по-ниско е средната сума на средствата, изплатени в общините от област Габрово – 2 623 лева. Средно най-малко пък усвояват общините от областите Сливен и Кюстендил – под 800 лв. на човек (в тази сума не влизат средствата, изплатени към областните администрации – общите данни по области към 1 май 2018 г. са достъпни ТУК).

Най-скъпите проекти са основно за транспортна инфраструктура (магистрали, пътища, градски транспорт), водни цикли и пречиствателни станции, подобряване на градската среда и образователната структура.

Спрямо предишния програмен период (2007-2013 г.) най-малък ръст на усвояването по европейските програми на човек от населението се наблюдава в крайморските общини Несебър, Созопол и Приморско, които обаче получават сравнително много средства преди 2014 г. и в момента също са от добре представящите се по усвояване, а и имат още две години до приключване на настоящия програмен период.

С най-висок ръст на усвоените средства след 2014 г. пък са общините Невестино, Алфатар и Симеоновград, които в предишния програмен период усвояват изключително малко – средно под 5 лв. на човек, а сега достигат по над 300 лв. на човек, което е сравнително малко спрямо средната стойност за страната, но показва активизиране на местната администрация и задвижване на повече проекти. С едни от най-високите ръстове са и общите Грамада и Сърница, които обаче изцяло се дължат не на високо усвояване през последните години, а на факта, че те не са усвоявали европейски средства в предходния период. Община Грамада е единствената община, която няма проекти преди 2014 г., а община Сърница не съществува до 2015 година. Към 15 юни 2018 г. усвоените средства в тях са около 400 лв. на човек.

Публикувана в Бизнес

Сградите на Аграрно-техническата професионална гимназия в Златица и на Професионалната гимназия по лозарство и винарство „Хр. Ботев“ в Перущица стават общинска собственост. Това реши на последното си редовно заседание кабинетът. Решенията на правителството са мотивирани с преобразуването в общински на учебните заведения, които досега са били към Министерството на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Новини на часа

Сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове? На този въпрос се опитва да отговориновото изследване на Института за пазарна икономика.To се основава на анализа „Икономическите центрове в България“, като си поставя за цел да обясни процесите, които протичат в отделните центрове. В най-общ план, изследването си поставя три цели: да установи какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развитие на общините в и извън икономическите центрове, да оцени потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините в рамките на отделните икономически центрове и накрая да провери дали това сближаване вече е факт.

В икономически план, изследването установи, че по основни икономически показатели (произведена продукция на глава от населението, чуждестранни инвестиции и разходи за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове приличат повече на тези извън центровете, отколкото на ядрата. Въпреки това, разликите между общините в периферията на икономическите центрове и тези извън центровете са осезаеми, което от своя страна означава, че няма съмнение в положителния ефект от участието в икономическите центрове върху перифериите.

От гледна точна на демографията, картината далеч не е толкова ясна. В основните показатели за динамиката на населението, чувствителна и еднозначна разлика между общините в и извън икономическите центрове се наблюдава единствено при механичния прираст. В общините извън икономическите центрове се наблюдава значителен превес на трайното изселване над заселването, а перифериите на икономическите центрове – умерен, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от възможностите за ежедневна трудова миграция, които предлагат периферните общини към ядрата, където са съсредоточени повечето и по-добре заплатените работни места. С други думи, възможността хората ежедневно да пътуват за работа до близка община със силна икономика означава, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и икономически изостанали населени места, които са част от периферията на силни икономически центрове. Самата структура на икономиките на големите групи общини е различна, най-вече от гледна точка на баланса между селско стопанство, индустрия и технологии. Докато общините извън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро индустриален. Високотехнологичните дейности пък са почти изключително в ядрата, и отсъстват от другите общини.

Оценката на потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините отговори на очакванията на анализаторите от ИПИ. Тези общини, които в началото на разглеждания период между 2011 и 2015 г.са по-слаборазвити, растат по-бързо от тези, които навлизат в периода с по-развити икономики. Интересно е, че този извод важи с по-голяма сила за общините извън икономическите центрове, отколкото за тези в тях.

Публикувана в Бизнес

Последното издание на индекса „Нации в преход” на Freedom House показва, че България влошава резултата си за втора поредна година. Така и през 2018 г. страната ни остава извън групата на държавите от Централна и Източна Европа с утвърдено демократично устройство, в която влизат Словения, Словакия, Полша, Чехия и прибалтийските страни. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Промяната спрямо 2017 г. е при оценката за местно демократично управление, като регистрираното влошаване е заради „нарастваща задлъжнялост на общините (особено в селските райони), нарастваща зависимост от централния бюджет, политическия патронаж на местно ниво и намалените възможности за икономически дейности и нови инициативи”.

В доклада се посочва, че въпреки своята формална самостоятелност, огромната част от българските общини са финансово зависими от трансферите от централната власт, като основна причина за това е липсата на собствени приходоизточници. Механизмът за финансово оздравяване на общини[1] е оценен положително от гледна точка подобрената бюджетна прозрачност на общините, но в същото време се възприема като инструмент, който може „допълнително да ограничи техните правомощия и възпрепятства процеса на децентрализация”. Както и ИПИ коментира, възможността финансовият министър еднолично да „опрости” отпуснатите заеми (и точно в периода около предстоящите през 2019 г. местни избори) хвърля сянка върху предстоящия вот. Freedom House обръща внимание и на тенденцията на покачване на данъците (потвърдена от ИПИ). 

Защо независимостта местните финанси е важна

За много хора връзката на всичко това със състоянието на местната демокрация може да се стори абстрактна. В крайна сметка, местни избори се провеждат редовно, а гражданите пряко избират общински съвет и кмет – все демократични работи.

Ключът се крие в размера и структурата на общинските приходи и съответно – обхвата и вида на политиките, които последните могат да подсигурят. Местната демокрация почива именно на разликата между политиките, които местните власти „трябва” да изпълняват посредством целевите субсидии от държавата и политиките, които местните власти „искат и могат” да изпълняват без вмешателство от централната власт.

Местните избори са в голяма степен ненужно упражнение, ако органите, които гражданите избират, не разполагат с фискалния капацитет да оказват дори минимално влияние върху социалните и икономическите процеси, протичащи на тяхна територия. Това е и една от причините зад проблемите, които гражданското общество среща в опитите си да прокара промени на местно ниво. Приходите на местните власти в България за 2016 г. възлизат на едва 7% от БВП, което е над два пъти по-ниска стойност от средната за ЕС, като огромната част от тях отива за делегирани дейности. Така, дори при наличие на добра воля от общинския съвет и кмета, осигуряването на средства за реализирането на припознатия местен обществен интерес рядко минава без писмо до Министерски съвет с молба за отпускане на средства.

Политическите зависимости, които този процес създава, са очевидни и бяха особено ясно видими при разходването на средствата от т.нар. „регионален фонд” по време на правителството на Орешарски, когато огромната част от средствата, разпределени уж на състезателен принцип, отидоха в близки до властта общини. Абдикацията на държавата от поетия преди близо две десетилетия стратегически ангажимент за фискалната децентрализация, обаче, не може да бъде вменена на един или два кабинета[2]. Тя е повсеместна и е добре описана в приетата през есента на 2016 г. нова Стратегията за децентрализация 2016 – 2025 г.: „Процесът на децентрализация бе блокиран и при изпълнението на Стратегическа цел 1. Това се изразяваше в отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините.”

Липсата на достатъчно ясна връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво е в основата на наблюдаваната на много места из страната политическа безотговорност и гражданската апатия към нея. В общия случай местните власти не харчат парите на местните хора, което прави и двете страни слабо заинтересовани от понятия като „ефективност” и „прозрачност”. Именно споделянето на част от постъпленията  от данъците върху доходите на физическите лица е най-често използваният способ за децентрализиране на данъчните приходи в рамките на ЕС, като в някои държави (като Италия, Дания, Швеция, Финландия) общините дори имат право да определят размера на данъка в определени граници.

Такъв модел обвързва местната икономика с бюджета на местната власт като създава стимули за осигуряване на качествени административни услуги, подобряване на бизнес средата, привличане на инвестиции и работещи хора. Това създава заинтересованост и от страна на гражданите, защото тяхната община вече харчи техните пари за технитепроблеми, а в ролята си на данъкоплатци и гласоподаватели, те имат правото и задължението да направляват този процес. Ако реални стъпки в посока фискална децентрализация не бъдат предприети преди предстоящите местни избори през 2019 г., рискуваме отново да гласуваме за хора, които са по-скоро нещо като представители на централната власт, отколкото независими кметове и общински съветници. 


[1] Приетият в края на 2015 г. механизъм за финансово оздравяване на закъсали общини беше своеобразно признание, че нещо не е наред с финансите на местните власти, но държавата продължава да не припознава ограничените собствени приходоизточници като част от проблема. Стремежът към балансиране на местните бюджети тръгна в посока повишаване на съществуващите данъци, повишаване на събираемост и преструктуриране на задължения и финансови ангажименти – все неща, които не адресират структурните проблеми на общинските бюджети и важността на последните за местния демократичен процес.

[2] Крайната оценка от прилагането на предходната Стратегия за децентрализация (2004-2015) показва изпълнение на едва 39,07% от предвидените в нея мерки.

Бел. ред. Оригиналното заглавие на  статията е "Местна демокрация? Какво е това?" и нейн автор е Явор Алексиев.

Публикувана в Бизнес
Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) ще направи общо 303 изнесени приемни в цялата страна за първите три месеца от годината. 
Още от 10 януари стартираха изнесените информационни приемни, като в графика могат да се намерят контакти за повече информация за събитията. 
Целта на изнесените приемни е всеки един стопанин да получи актуална информация и съвети, а също така и да проучи възможностите за финансиране по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и какви са видовете схеми за подпомагане на земеделски производителите. 
До края на месец март изнесените приемни ще има в 185 общини.
 
Публикувана в Бизнес

Министерският съвет реши собствеността на 4 професионални гимназии да бъде прехвърлена към съответните общини, като досегашната държавна собственост бе управлявана от министерството на земеделието. Причината е в преобразуването на училищата в общински, съобщиха от правителствения пресцентър. Става въпрос за професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Св. Димитрий Солунски“ в Асеновград, професионалната гимназия по селско стопанство и хранителни технологии в Шумен, професионалната гимназия по хранителни технологии "Проф. д-р Асен Златаров“ в Горна Оряховица и професионалната гимназия по селско стопанство „Дунавска земя“ в село Ковачица, община Лом.

Досега сградите са били публична държавна собственост, управлявани от министерството на земеделието, храните и горите, припомнят от пресцентъра на правителството.

Публикувана в Новини на часа

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2017 година в размер на 2 150 000 лв. Със средствата ще бъдат финансирани разходи за данък върху добавената стойност по одобрени за подпомагане проекти на общини по Програмата за развитие на селските райони през 2007-2013 г. и 2014-2020 г.

Допълнителните разходи по бюджета на Министерството на икономиката за 2017 г. в размер на 300 000 лв. са за персонал в Патентно ведомство на Република България във връзка с преструктуриране на дейността му. Целта е да се осигури финансовото обезпечаване на дейността на ведомството до края на годината. Средствата са от преструктуриране на разходите и трансфери по централния бюджет за същата година.

Публикувана в Новини на часа

Министърът-председателят Бойко Борисов и министърът на земеделието и храните Десислава Танева връчиха нови 19 споразумения за Водено от общностите местно развитие по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Министър Танева заяви, че споразуменията на Местните инициативни групи обхващат 38 общини с население 576 657 жители. „За първи път подходът „ЛИДЕР“ е с многофондово финансиране. Споразуменията са на обща стойност над 125 млн. лв., от които 71 043 428,25 лева по ПРСР, 29 779 926 лева по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), 21 742 879,40 лева по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР)  и 3 147 042 лева по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС)“, допълни тя.

Десислава Танева отбеляза, че до момента по подхода „ЛИДЕР“ са договорени над 60 % от бюджета . „За 2016 г. споразуменията по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за ВОМР” по ПРСР 2014-2020 г. са за 40 Местни инициативни групи, включващи 74 общини с население 1 047 819 жители“, уточни още тя. По думите й, над 201.5 млн. лв. ще бъдат вложени и инвестирани в тези населени места за подобряване на инфраструктурата и за конкурентоспособността на земеделския и неземеделския бизнес.


Министър-председателят Бойко Борисов също поздрави ръководствата на общините и отбеляза, че  връчените споразумения за над 125 млн. лева са доста пари и хората в малките населени места ще усетят проектите, които ще бъдат реализирани. Той предупреди кметовете да внимават как изготвят обществените поръчки.

Публикувана в Новини на часа

Да падне мораториумът за продажба на земеделски земи, т.нар. „бели петна“, които не са били реституирани и са собственост на общините. За това настоява националното сдружение на общините, обяви кметът на Благоевград Атанас Камбитов на форума „Региони в растеж“, който в. „24 часа“ организира в Благоевград със спонсорството на СИБанк. Идеята е, когато дойде инвеститор и търси земя за фабрика да можем да му продадем, обясни Камбитов. В момента инвеститорът просто отивал в друга община. „Сдружението трябва да инициира такава промяна, да прати официално становище в Министерството на земеделието и храните. Ние ще предложим законова промяна и след това думата е в Народното събрание, отговори му зам.-министърът на земеделието Васил Грудев. Без сериозна активност на сдружението, това няма как да се случи, каза той, цитиран от в. "24 часа".

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта