От влизането на България в ЕС и стартирането на оперативните програми в България българските общини са използвали общо 10,7 млрд. лева (данните са към 15 юни 2018 г.). Спрямо населението общините са получили средно по 1 513 лв. на човек. Най-много са изплатените средства в общините Созопол и Костинброд – единствените с по над 5 хиляди лв. на човек, а най-малко – Ковачевци и Дулово – единствените с по под 100 лв. на човек като Ковачевчи няма нито един проект през новия програмен период (2014-2020), а Дулово само един.

Общо 9 от всички 265 общини имат изплатени средства само по един проект в новия програмен период, като само Дулово е с население над 10 хиляди жители. Причина за това може да се търси в ограничения административен капацитет в по-малките общини.

50 общини са получили под 2 млн. лв. по оперативните програми досега, а броят на общините с над 10 млн. лв. достига до 103 като при 16 от тях реално изплатените средства са над 100 млн. лева. Те включват почти изцяло областни центрове, а столицата излиза първенец с голяма разлика, усвоявайки 3,6 млрд. лв., основната част от които са за проекти, свързани с метрото. Спрямо населението Столична община също излиза пред другите области с 2 726 лв. на човек. Малко по-ниско е средната сума на средствата, изплатени в общините от област Габрово – 2 623 лева. Средно най-малко пък усвояват общините от областите Сливен и Кюстендил – под 800 лв. на човек (в тази сума не влизат средствата, изплатени към областните администрации – общите данни по области към 1 май 2018 г. са достъпни ТУК).

Най-скъпите проекти са основно за транспортна инфраструктура (магистрали, пътища, градски транспорт), водни цикли и пречиствателни станции, подобряване на градската среда и образователната структура.

Спрямо предишния програмен период (2007-2013 г.) най-малък ръст на усвояването по европейските програми на човек от населението се наблюдава в крайморските общини Несебър, Созопол и Приморско, които обаче получават сравнително много средства преди 2014 г. и в момента също са от добре представящите се по усвояване, а и имат още две години до приключване на настоящия програмен период.

С най-висок ръст на усвоените средства след 2014 г. пък са общините Невестино, Алфатар и Симеоновград, които в предишния програмен период усвояват изключително малко – средно под 5 лв. на човек, а сега достигат по над 300 лв. на човек, което е сравнително малко спрямо средната стойност за страната, но показва активизиране на местната администрация и задвижване на повече проекти. С едни от най-високите ръстове са и общите Грамада и Сърница, които обаче изцяло се дължат не на високо усвояване през последните години, а на факта, че те не са усвоявали европейски средства в предходния период. Община Грамада е единствената община, която няма проекти преди 2014 г., а община Сърница не съществува до 2015 година. Към 15 юни 2018 г. усвоените средства в тях са около 400 лв. на човек.

Публикувана в Бизнес

Сградите на Аграрно-техническата професионална гимназия в Златица и на Професионалната гимназия по лозарство и винарство „Хр. Ботев“ в Перущица стават общинска собственост. Това реши на последното си редовно заседание кабинетът. Решенията на правителството са мотивирани с преобразуването в общински на учебните заведения, които досега са били към Министерството на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Новини на часа

Сближават ли се нивата на икономическо развитие в рамките на икономическите центрове? На този въпрос се опитва да отговориновото изследване на Института за пазарна икономика.To се основава на анализа „Икономическите центрове в България“, като си поставя за цел да обясни процесите, които протичат в отделните центрове. В най-общ план, изследването си поставя три цели: да установи какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развитие на общините в и извън икономическите центрове, да оцени потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините в рамките на отделните икономически центрове и накрая да провери дали това сближаване вече е факт.

В икономически план, изследването установи, че по основни икономически показатели (произведена продукция на глава от населението, чуждестранни инвестиции и разходи за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове приличат повече на тези извън центровете, отколкото на ядрата. Въпреки това, разликите между общините в периферията на икономическите центрове и тези извън центровете са осезаеми, което от своя страна означава, че няма съмнение в положителния ефект от участието в икономическите центрове върху перифериите.

От гледна точна на демографията, картината далеч не е толкова ясна. В основните показатели за динамиката на населението, чувствителна и еднозначна разлика между общините в и извън икономическите центрове се наблюдава единствено при механичния прираст. В общините извън икономическите центрове се наблюдава значителен превес на трайното изселване над заселването, а перифериите на икономическите центрове – умерен, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от възможностите за ежедневна трудова миграция, които предлагат периферните общини към ядрата, където са съсредоточени повечето и по-добре заплатените работни места. С други думи, възможността хората ежедневно да пътуват за работа до близка община със силна икономика означава, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и икономически изостанали населени места, които са част от периферията на силни икономически центрове. Самата структура на икономиките на големите групи общини е различна, най-вече от гледна точка на баланса между селско стопанство, индустрия и технологии. Докато общините извън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро индустриален. Високотехнологичните дейности пък са почти изключително в ядрата, и отсъстват от другите общини.

Оценката на потенциала за сближаване на икономическото развитие на общините отговори на очакванията на анализаторите от ИПИ. Тези общини, които в началото на разглеждания период между 2011 и 2015 г.са по-слаборазвити, растат по-бързо от тези, които навлизат в периода с по-развити икономики. Интересно е, че този извод важи с по-голяма сила за общините извън икономическите центрове, отколкото за тези в тях.

Публикувана в Бизнес

Последното издание на индекса „Нации в преход” на Freedom House показва, че България влошава резултата си за втора поредна година. Така и през 2018 г. страната ни остава извън групата на държавите от Централна и Източна Европа с утвърдено демократично устройство, в която влизат Словения, Словакия, Полша, Чехия и прибалтийските страни. Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Промяната спрямо 2017 г. е при оценката за местно демократично управление, като регистрираното влошаване е заради „нарастваща задлъжнялост на общините (особено в селските райони), нарастваща зависимост от централния бюджет, политическия патронаж на местно ниво и намалените възможности за икономически дейности и нови инициативи”.

В доклада се посочва, че въпреки своята формална самостоятелност, огромната част от българските общини са финансово зависими от трансферите от централната власт, като основна причина за това е липсата на собствени приходоизточници. Механизмът за финансово оздравяване на общини[1] е оценен положително от гледна точка подобрената бюджетна прозрачност на общините, но в същото време се възприема като инструмент, който може „допълнително да ограничи техните правомощия и възпрепятства процеса на децентрализация”. Както и ИПИ коментира, възможността финансовият министър еднолично да „опрости” отпуснатите заеми (и точно в периода около предстоящите през 2019 г. местни избори) хвърля сянка върху предстоящия вот. Freedom House обръща внимание и на тенденцията на покачване на данъците (потвърдена от ИПИ). 

Защо независимостта местните финанси е важна

За много хора връзката на всичко това със състоянието на местната демокрация може да се стори абстрактна. В крайна сметка, местни избори се провеждат редовно, а гражданите пряко избират общински съвет и кмет – все демократични работи.

Ключът се крие в размера и структурата на общинските приходи и съответно – обхвата и вида на политиките, които последните могат да подсигурят. Местната демокрация почива именно на разликата между политиките, които местните власти „трябва” да изпълняват посредством целевите субсидии от държавата и политиките, които местните власти „искат и могат” да изпълняват без вмешателство от централната власт.

Местните избори са в голяма степен ненужно упражнение, ако органите, които гражданите избират, не разполагат с фискалния капацитет да оказват дори минимално влияние върху социалните и икономическите процеси, протичащи на тяхна територия. Това е и една от причините зад проблемите, които гражданското общество среща в опитите си да прокара промени на местно ниво. Приходите на местните власти в България за 2016 г. възлизат на едва 7% от БВП, което е над два пъти по-ниска стойност от средната за ЕС, като огромната част от тях отива за делегирани дейности. Така, дори при наличие на добра воля от общинския съвет и кмета, осигуряването на средства за реализирането на припознатия местен обществен интерес рядко минава без писмо до Министерски съвет с молба за отпускане на средства.

Политическите зависимости, които този процес създава, са очевидни и бяха особено ясно видими при разходването на средствата от т.нар. „регионален фонд” по време на правителството на Орешарски, когато огромната част от средствата, разпределени уж на състезателен принцип, отидоха в близки до властта общини. Абдикацията на държавата от поетия преди близо две десетилетия стратегически ангажимент за фискалната децентрализация, обаче, не може да бъде вменена на един или два кабинета[2]. Тя е повсеместна и е добре описана в приетата през есента на 2016 г. нова Стратегията за децентрализация 2016 – 2025 г.: „Процесът на децентрализация бе блокиран и при изпълнението на Стратегическа цел 1. Това се изразяваше в отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините.”

Липсата на достатъчно ясна връзка между данъчно облагане и политическо представителство на местно ниво е в основата на наблюдаваната на много места из страната политическа безотговорност и гражданската апатия към нея. В общия случай местните власти не харчат парите на местните хора, което прави и двете страни слабо заинтересовани от понятия като „ефективност” и „прозрачност”. Именно споделянето на част от постъпленията  от данъците върху доходите на физическите лица е най-често използваният способ за децентрализиране на данъчните приходи в рамките на ЕС, като в някои държави (като Италия, Дания, Швеция, Финландия) общините дори имат право да определят размера на данъка в определени граници.

Такъв модел обвързва местната икономика с бюджета на местната власт като създава стимули за осигуряване на качествени административни услуги, подобряване на бизнес средата, привличане на инвестиции и работещи хора. Това създава заинтересованост и от страна на гражданите, защото тяхната община вече харчи техните пари за технитепроблеми, а в ролята си на данъкоплатци и гласоподаватели, те имат правото и задължението да направляват този процес. Ако реални стъпки в посока фискална децентрализация не бъдат предприети преди предстоящите местни избори през 2019 г., рискуваме отново да гласуваме за хора, които са по-скоро нещо като представители на централната власт, отколкото независими кметове и общински съветници. 


[1] Приетият в края на 2015 г. механизъм за финансово оздравяване на закъсали общини беше своеобразно признание, че нещо не е наред с финансите на местните власти, но държавата продължава да не припознава ограничените собствени приходоизточници като част от проблема. Стремежът към балансиране на местните бюджети тръгна в посока повишаване на съществуващите данъци, повишаване на събираемост и преструктуриране на задължения и финансови ангажименти – все неща, които не адресират структурните проблеми на общинските бюджети и важността на последните за местния демократичен процес.

[2] Крайната оценка от прилагането на предходната Стратегия за децентрализация (2004-2015) показва изпълнение на едва 39,07% от предвидените в нея мерки.

Бел. ред. Оригиналното заглавие на  статията е "Местна демокрация? Какво е това?" и нейн автор е Явор Алексиев.

Публикувана в Бизнес
Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) ще направи общо 303 изнесени приемни в цялата страна за първите три месеца от годината. 
Още от 10 януари стартираха изнесените информационни приемни, като в графика могат да се намерят контакти за повече информация за събитията. 
Целта на изнесените приемни е всеки един стопанин да получи актуална информация и съвети, а също така и да проучи възможностите за финансиране по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и какви са видовете схеми за подпомагане на земеделски производителите. 
До края на месец март изнесените приемни ще има в 185 общини.
 
Публикувана в Бизнес

Министерският съвет реши собствеността на 4 професионални гимназии да бъде прехвърлена към съответните общини, като досегашната държавна собственост бе управлявана от министерството на земеделието. Причината е в преобразуването на училищата в общински, съобщиха от правителствения пресцентър. Става въпрос за професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Св. Димитрий Солунски“ в Асеновград, професионалната гимназия по селско стопанство и хранителни технологии в Шумен, професионалната гимназия по хранителни технологии "Проф. д-р Асен Златаров“ в Горна Оряховица и професионалната гимназия по селско стопанство „Дунавска земя“ в село Ковачица, община Лом.

Досега сградите са били публична държавна собственост, управлявани от министерството на земеделието, храните и горите, припомнят от пресцентъра на правителството.

Публикувана в Новини на часа

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за 2017 година в размер на 2 150 000 лв. Със средствата ще бъдат финансирани разходи за данък върху добавената стойност по одобрени за подпомагане проекти на общини по Програмата за развитие на селските райони през 2007-2013 г. и 2014-2020 г.

Допълнителните разходи по бюджета на Министерството на икономиката за 2017 г. в размер на 300 000 лв. са за персонал в Патентно ведомство на Република България във връзка с преструктуриране на дейността му. Целта е да се осигури финансовото обезпечаване на дейността на ведомството до края на годината. Средствата са от преструктуриране на разходите и трансфери по централния бюджет за същата година.

Публикувана в Новини на часа

Министърът-председателят Бойко Борисов и министърът на земеделието и храните Десислава Танева връчиха нови 19 споразумения за Водено от общностите местно развитие по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Министър Танева заяви, че споразуменията на Местните инициативни групи обхващат 38 общини с население 576 657 жители. „За първи път подходът „ЛИДЕР“ е с многофондово финансиране. Споразуменията са на обща стойност над 125 млн. лв., от които 71 043 428,25 лева по ПРСР, 29 779 926 лева по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), 21 742 879,40 лева по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР)  и 3 147 042 лева по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС)“, допълни тя.

Десислава Танева отбеляза, че до момента по подхода „ЛИДЕР“ са договорени над 60 % от бюджета . „За 2016 г. споразуменията по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за ВОМР” по ПРСР 2014-2020 г. са за 40 Местни инициативни групи, включващи 74 общини с население 1 047 819 жители“, уточни още тя. По думите й, над 201.5 млн. лв. ще бъдат вложени и инвестирани в тези населени места за подобряване на инфраструктурата и за конкурентоспособността на земеделския и неземеделския бизнес.


Министър-председателят Бойко Борисов също поздрави ръководствата на общините и отбеляза, че  връчените споразумения за над 125 млн. лева са доста пари и хората в малките населени места ще усетят проектите, които ще бъдат реализирани. Той предупреди кметовете да внимават как изготвят обществените поръчки.

Публикувана в Новини на часа

Да падне мораториумът за продажба на земеделски земи, т.нар. „бели петна“, които не са били реституирани и са собственост на общините. За това настоява националното сдружение на общините, обяви кметът на Благоевград Атанас Камбитов на форума „Региони в растеж“, който в. „24 часа“ организира в Благоевград със спонсорството на СИБанк. Идеята е, когато дойде инвеститор и търси земя за фабрика да можем да му продадем, обясни Камбитов. В момента инвеститорът просто отивал в друга община. „Сдружението трябва да инициира такава промяна, да прати официално становище в Министерството на земеделието и храните. Ние ще предложим законова промяна и след това думата е в Народното събрание, отговори му зам.-министърът на земеделието Васил Грудев. Без сериозна активност на сдружението, това няма как да се случи, каза той, цитиран от в. "24 часа".

Публикувана в Бизнес

Правителството прие четири решения, с които от Министерството на земеделието и храните се отнема управлението на училищни имоти и тяхната собственост се прехвърля на съответните общини. С решенията община Пловдив получава собствеността върху сградите и терените на Професионалната гимназия (ПГ) по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ и на ПГ по хранителни технологии и техника, община Велинград – на ПГ по горско стопанство „Христо Ботев“, община Стара Загора – на ПГ по ветеринарна медицина „Иван П. Павлов“, а община Ловеч – на ПГ по ветеринарна медицина „Проф. д-р Димитър Димов“.

Община Брегово получава собствеността върху девет сгради, които ще се ползват от Центъра за работа с деца – Брегово, клуб „Млад граничар“ при СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и Патриотичен клуб „Тимошки хайдути“. Училището ще ползва две сгради и за практически занятия на паралелките „Агроеколог“, а общината ще преобразува друга от предоставените сгради в два центъра за настаняване от семеен тип с общ капацитет от 30 места.

Във Велико Търново ще бъде разкрита обществена трапезария, след като правителството предостави на общината за срок от 10 г. правото на управление на част от имот, който представлява бивша столова с площ от 54 кв. м и прилежащи към нея помощни помещения. Община Севлиево получава едноетажна сграда на ул. „Свети Княз Борис I” №9 в общинския град за социални, културни, образователни цели. На община Костинброд се предоставят 13 дка и построените на терена сгради в с. Безден, за да изгради инфраструктура за предоставяне на социалната услуга „Център за временно настаняване” в подкрепа на лица, лишени временно или трайно от жилище.

За обособяване на база за развитие на лова и риболовния спорт правителството предостави безвъзмездно на община Садово 811 дка в местността „Мандрата“ в землището на с. Катуница. Общината е задължена да опазва, поддържа и обогатява съществуващата в имота растителност и да го опазва от посегателства.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта