За да не направим грешка за години напред при разполагането на видовете и сортовете овощни дръвчета в градината, трябва предварително да си изготвим план, къде кои видове ще разположим. Този план трябва да е съобразен с изискванията на отделните видове и техните характеристики. Това значи, че трябва да се съобразим с техните изисквания към светлина, устойчивост на вятър, големината на короните според формировките, които ще изберем, силата на растежа и др.

Като правило се използва засаждането на по-дребноплодните и силно растящи видове да започва от северната страна. Такива са сливи, бадеми, череши и др. Плодовете им по-трудно се събарят от вятъра, а по-високите им корони не засенчват по-нискорастящите /на вегетативна подложка/, едроплодни и чуствителни към вятъра ябълки, круши, дюли и др., които се засаждат от към южната страна на мястото.

Задължително трябва да се вземе предвид опрашването на отделните видове и сортове и те да се разположат, така че взаимно опрашващите се сортове да са един до друг. Тогава процентът на опрашване и завърза е най-голям. Ако засаждате самостерилни видове трябва да засадите поне по два сорта от тях. Не разчитайте на това, че съседът има от същите видове – няма голяма гаранция, че неговите дръвчета ще опрашват вашите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Първото нещо което трябва да планирате предварително преди да пристъпите към осъществяването на овощна градина в двора или на вилата е избора на място за засаждане на дръвчетата. Тук разбира се възможностите не са големи, тъй като мястото ви е даденост и трябва да се съобразявате с него. Но изборът означава, че трябва предварително да познавате особеностите на мястото, като изложение, релеф, почва, киселинност на почвата, надморска височина, подпочвени води и др.

От всички фактори най-голямо значение има топлинният режим, тъй като всички останали могат да се компенсират да известна степен чрез насипване с подходяща почва, торене, поливане, отводняване и др. Топлинният режим обаче не може да се регулира от човека. Той може да бъде ограничаващ фактор не толкова от абсолютните минимални температури през зимата, когато дръвчетата са в покой, а преди всичко от повратните студове в края на зимата или през пролетта. При такива студове често се получават значителни повреди по рано цъфтящите видове, като бадем, праскова, кайсия, дюля и др. затова те трябва да се засаждат на места с по-мека зима и без възвратни пролетни студове.

Повечето овощни видове се развиват най-добре върху богати почви с алкална до леко кисела реакция и с добре огрявани от слънцето места, които са добре защитени от ветровете. Такива са ябълка, слива, вишня, мушмула и др. Тези видове издържат и на по-ниски температури през периода на покой – до минус 28-30 градуса.

Ако теренът ви е с равнинно разположение и с възможност за поливане е подходящ за отглеждане на ябълки, круши, дюли, праскови и др. Ако пък теренът ви е с по-голям наклон, където и влагата по-трудно се задържа, и без възможност за поливане, там добре ще се развиват сливи, кайсии, бадеми, череши, вишни, орехи и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Важно условие за добро прихващане, добро развитие, високи и редовни добиви е изборът на подходяща почва за новата овощна градина, според свойствата на която да се избере и съответната подложка за овощните сортове.

В овощарската практика се използват два основни типа подложки – семенни и вегетативни (клонови):

  • Семенни подложки

Те индуцират по-силен растеж от клоновите, осигуряват по-дълъг живот на присадените сортове, освен това най-често са свободни от вирусни болести. Кореновата система на този тип подложки е дълбоко разположена в почвата и осигурява по-добро закрепване и по-добра приспособимост към почвените условия на дръвчетата.

  • Клоновите подложки

Те придават по-слаб растеж на присадниците, дърветата встъпват по-рано в плододаване, но са по-слабо приспособими към неблагоприятни почвено-климатични условия.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

През август започват и подготвителните работи за създаването на нови овощни насаждения. За успешния растеж и постиганетто на висока продуктивност е необходимо да осигурите оптимални почвени и климатични условия. Овощните растения изискват по-леки и топли почви, които са добре аерирани, влагоемни и богати на хранителни вещества. Оптималната почвена реакция (рН в калиев хлорид) за повечето овощни видове е в границите от 4,6 до 6- 6,5. Ябълката, крушата, прасковата и орехът виреят най-добре при рН 5,1 - 6,5. На по-алкални почви (рН 6,3 - 7,5) може да се отглежда бадем, череша и вишня на махалебкова подложка и праскова на подложка GF 677. На по-кисела почва (рН 4,6 - 5,6) черешата и вишнята се отглеждат върху семеначета от череша и вишня. При рН 4,6 - 5 могат да вирят добре слива, касис, малина и къпина. Почви с рН по-ниско от 4,5 са неподходящи за отглеждане на овощни растения. При съдържание на активен калций до 4-5% е възможно отглеждането на повечето видове овощни култури, с изключение на прасковата и дюлята, при които неговото съдържание трябва да е под 1,5%. Подпочвените води трябва да са на 2,5 - 3,0 м дълбочина за костилковите и на 1,5 - 2 м за семковите овощни видове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

През юли интензивно нарастват плодовете при малини и овошки - дръвчетата искат да пият вода.

Знайте, че при силно засушаване може да наблюдавате некротични петна по листата, може да видите увяхване и опадването им от основата към върха на леторастите.

При силно засушаване плодовете на плододаващите дървета могат да се спаружат или напукат.

При много силно засушаване е възможно дори младите дръвчета напълно да изсъхнат.

За да запазите влагата в почвата, не са за забравяне летните обработки - с тях се отстраняват плевелите и се разбива почвената кора.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
  • От костилковите от високи температури най-силно страда сливата. Листата й придобиват некротично прошарване, после може да загинат цели листа, клони, че дори и дървета. По плодовете се развива шийно завяхване в периода на зазряване, което е вече факт, съдейки по вашите въпроси. Толерантност към повреди от високи температури и засушаване показва сортът Балева слива.

  • При семковите най-нежни са ябълковите плодове

От семковите видове най-силно от слънчевото греене и високи температури страда ябълката, особено на сортовете при които плодовете са напълно открити. Освен посочените по-горе признаци по листа и клони, плодовете на ябълката получават слънчев пригор, който ги прави нетрайни и влошава вкусовите им качества. В зависимост от времето на експозиция на високите температури, плодовете получават по-големи или по-малки повреди.

По кожицата на пострадалите от слънчев пригор ябълки първо се получава бежово-кафяво оцветяване с ореол от изсветляване на тъканта, най-често пожълтяване. Ако въздействието е по-кратковременно, процесът спира. Ябълките не загниват, но при съхранение на мястото на прегряването месото придобива стъкловидна консистенция, която го прави негодно за кансумация. При по-продължително въздействие, петната от слънчевото изгаряне придобиват кафяво, дори до черно оцветяване. Такива плодове са негодни както за консумация, така и за съхранение.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 09 Юни 2017 10:52

Как си влияят растенията

Известно е, че поради ограничените пространства в градините или на вилата българина оползотворява всяко местенце. По този начин обаче, често не се съобразява, като в повечето случаи е от незнание , с това дали може и дали добре си влияят дадени растения. За това не се учудвайте ако сте влошили качествата и вкуса на вашите овошки през годината. Установено е, че картофите засадени в междуредията на ябълките в истинския смисъл “отравят” дървото. При това влиянието може да бъде толкова силно, че да влоши вкуса и развитието на плода.

Бъчва с тор или с “зелено торене” под ябълката значително подобрява развитието на ябълката.

Гръцкия орех, черния орех са растенията които силно угнетяват ябълките и крушите. Черната топола и клен обаче засадени в близост, снабдяват въздуха с фитонциди и стимулират растежа на ябълките и крушите и ги защитават от някои неприятели.

Ако на мястото на засаждане на нова ябълка е имало лоза или акация, то със сигурност , фиданката ще се развива много добре.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За предотвратяване или намаляване на повредите, причинени от измръзване на овощните култури, трябва да се обърне внимание на правилния избор на място при създаването на нови овощни насаждения, както и успешния подбор на овощни видове и студоустойчиви и късноцъфтящи сортове. От особено значение за подходящият избор на месторастене са абсолютните минимални и максимални температури, както и честотата на повратните зимни студове и късните пролетни мразове -те определят районите за разпространние на овощните видове и сортове. Особено голяма опасност от измръзване на овощните дървета има в затворените котловини и низини, в които от планинските склонове се спускат и задържат студени въздушни маси.

С цел предпазването на цветовете и завръзите от късни пролетни мразове се прилагат задимяване или напояване (гравитачно или дъждуване). Задимяването се извършва чрез запалването на инертни материали, които горят по-малко, а отделят повече пушек, като това трябва да стане при понижение на температурите под 2˚С.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Всички листогризещи гъсеници в овощните градини може ефективно да бъдат контролирани чрез прилагане на подходящи инсектицидни третирания. Срещу листозавивачките вече е направено предцъфтежно пръскане. Моментът на третиране срещу гъсеничките от първо поколение при тези видове е много важен, защото те много бързо се укриват под долната страна на листата под паяжинка и стават недосегаеми за химична интервенция.

Пръскайте отново веднага след прецъфтяване!

За да не допуснете повреди по младите листа и плодове, направете следцъфтежно пръскане срещу тази група неприятели. Борбата отново се съчетава с тази срещу болестите по овошките.

Ефективни срещу гъсениците на листозавивачките е препаратът Вазтак нов100 ЕК -0,0125 %, Децис 2,5ЕК –0,03%, Ранер 240 СК- 0,04%, Суми алфа 5 ЕК – 0,02% и други.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ниските температури, които цветовете могат да понесат, са в определени граници

Пролетта, когато овощните дървета възобновят вегетацията си и дневните температури се повишават чувствително, съществуват периоди на внезапни застудявания, какъвто наблюдаваме в момента.

Критични температури преди цъфтеж

От набъбване на пъпките до начало на цъфтеж, критични температурите за основните овощни култури са:

  • при ябълки - от -2,7 до -3,8˚С;

  • при круши - от -1,6 до -3,8˚С;

  • при сливи - от -1,1 до -5,5˚С.

Критични температури по време на цъфтеж

Най-чувствителни на пролетните измръзвания са цветовете. Не всички части на цвета се повреждат еднакво, на първо място загива плодникът, като потъмнява. След него измръзват и тичинките. При измръзване на венчелисчетата и тичинките те изглеждат свежи, но това всъщност не е така. Опитно око лесно може да открие измръзването на тичинките и плодника, което по-късно ще доведе до понижаване на очаквания добив.

Критичните температури по време на цъфтежа на овошките са:

  • за ябълки и круши - от -1,6 до -2,2˚С;

  • за сливи и вишни - от -0,5 до -2,2˚С.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 15

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта