Форум: “Визия за овцевъдството и козевъдството в България 2018-2027“ организират Национална овцевъдна и козевъдна асоциация /НОКА/ и евродепутатът Момчил Неков. Целта на срещата е да се обсъдят проблемите в сектора, да се очертае визия за развитието му, както и да се оформят конкретни предложения и тези за изготвяне на Национална стратегия  за сектора за периода 2018-2027 г., съобщиха организаторите. По този начин ще се даде възможност за запазване на поминъка и използване потенциала на продуктите от овче и козе мляко, и месо.

„През месец май Европейският парламент подкрепи увеличаването на помощи за секторите овцевъдство и козевъдство в новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Заради по-малкото средства в новата ОСП и евтин внос отвън трябва нов подход към овцевъдството и козевдъството в ЕС. За тези сектори е необходима не само европейска, но и държавна подкрепа. Нашите производители трябва да се подкрепят, но за целта е нужна земеделска политика и стратегия за развитие“, коментира евродепутат Момчил Неков.

„Правим тази среща във връзка със задълбочаващите се разминавания в нуждите на бранша и ситуацията в момента. На нея ще бъдат дискутирани и новите препоръки от Европейския парламент (ЕП) във връзка с чувствителността на секторите „Овцевъдство“ и „Козевъдство“, обясниха от НОКА.

Публикувана в Новини на часа

Бозайният период при агнетата продължава средно 60 дни. Агнетата, които ще се бракуват, се отбиват по-рано (на 30 45-ия ден) с цел да се добие повече мляко от майките. Агнетата, определени за разплод, се оставят да бозаят по-дълго (33,5 месеца).

Отбиването става постепенно

с отпадане на второто и третото бозаене, така че последните дни агнетата да бозаят само веднъж през деня. Не се препоръчва рязко отбиване. В същото време овцете се раздояват. Трябва да се направи плавен преход между бозания и дойния период при овцете майки. Много важно е овцете да се раздоят правилно, за да се не допусне мастит. В началото на дойния период овцете се доят обикновено 3 пъти рано сутрин, на обяд и вечер. С напредване на лактацията и намаляване на млякото се преминава към двукратно доене: сутрин и вечер.

Преминаване от оборен към пасищен режим на отглеждане

Разликата в режима на хранене през оборния и пасищния период е много голяма, поради което е нужен внимателен преход. През това време овцете са изтощени след майчинството, а младата зелена трева съдържа много вода и малко хранителни вещества. Трябва да се знае, че когато овцете опитат млада зелена трева, те престават да ядат зимната дажба. Освен това младата трева предизвиква диарии и подувания.

Основни правила при прехода към пасищно отглеждане:

* Животните се пускат на паша след сутрешното даване на сено. Ако запасите от сено са привършили, се дава концентриран фураж – по 0,3- 0,4 кг на глава. Преходният период продължава около 2 седмици.

В първите дни животните се пасат по 2-3 часа, като се пускат на пасища близо до фермата.

* Колкото по-млада е тревата, толкова по-голяма е нуждата от сол. Затова трябва винаги да има крупи с каменна сол за лизане.

* В началото на пасищния период трябва да се прегледат копитата на овцете и своевременно да се изрежат прекомерно и неправилно израсналите.

Добре е животните да се острижат около и по опашките, за да не се зацапва вълната с изпражнения, които от младата трева са редки. При овцете майки застригването става не по-късно от месец преди началото на

раждането, а при останалите животни – около 2 седмици преди началото

на пасищния период.

Публикувана в Животновъдство

У нас оптималните ферми имат около 250-350 животни. Имаме няколко, които са с над 500 животни, но повечето са под 200 животни. Това казва

Ил дьо Франс са

Кланичният рандеман е над 52%, а съотношението на месо – кости е 3,7 към едно. Продължителността на използване на овцете е 6 години. Плодовитостта варира от 130 до 160 агнета от 100 оагнени овце-майки, в зависимост от сезона. Един от големите позитиви е ранното полово съзряване, като животните могат да се заплождат на 10-месечна възраст. Овцете от породата Ил Дьо Франс са незаменими за промишлено кръстосване с породи от други продуктивни направления.

Ил дьо Франс

Вълнодобивът при тази порода варира от 4,5 кг при овцете и 5 - 6 кг при кочовете. Вълната е бяла, с дължина 12 - 14 см. 

Животни може да си купите от

Публикувана в Животновъдство

Профилактиката на заболяването струва значително по-малко от щетите, които са в състояние да съсипят фермера

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Копитният гнилец представлява едно от най-сериозните заболявания в овцевъдството у нас. Когато се говори за копитен гнилец, трябва ясно да се разграничи тази болест от некробацилозата (некробактериоза). На много места се говори за едно заболяване, но натрупаните през последните години данни показват, че всъщност се касае за две различни болести с някои общи причинители.

В етиологията на копитния гнилец се посочват множество причинители: няколко вида бактерии, между които и стафилококи, бацили, гъбички, вируси и др. Цялата тази смес от различни патогенни агенти води до появата на много упорито и трудно поддаващо се на лечение заболяване. При това обикновено с хроничен характер. Тук е мястото да споменем и за разликата от некробацилозата. При последното като виновник се сочи само един вид бактерия. Двете заболявания много често протичат като смесена инфекция или едното отключва другото.

Копитния гнилец се появява най-често в края на лятото, началото на есента и рано напролет. Като правило

зачестят ли валежни дни – очаквайте да се появи куцота по стоката

При наличие на кал в овчарника и в района около него в копитната цепка на овцете се задържат малки кални парченца, които на практика са основната причина за гнилеца. Когато тези малки кални отломки изсъхнат, те стават твърди като камъчета, трият между пръстите (където кожата е много тънка и нежна) и създават малки, невидими ранички – микротравми. Именно през тези ранички навлизат причинителите. Входната врата на инфекцията се поддържа от влагата, която силно благоприятства процеса. Когато е непрекъснато във влажна и кална среда, копитният рог се размеква (мацерира), става пропусклив, тънък и вече не може да осигури защита на копитото. За всички е пределно ясно, че в калта има всякакви микроорганизми, вируси, гъбички, яйца на паразити и какво ли още не. Така причинителите на гнилеца лесно навлизат през междукопитната цепка, а по-късно и през размекнатата рогова капсула и бързо се намножават. Друг често срещан момент е след жътвата овцете да се пускат да пасат в стърнищата или по каменисти терени. Старите опитни овчари знаят, че

пасането по стърнища може да им струва много скъпо,

тъй като овцете нараняват копитата, а след това идва и гнилецът. Паленето на стърнища у нас е забранено, защото крие големи рискове от пожари, така че внимавайте.

Копитният гнилец може да обхване до 30-40 на сто от стадото.

Основният симптом е куцотата с един или повече крайници

Копитото и венецът на засегнатия крак са топли, болезнени, появява се отток в междукопитната цепка и венеца. По-късно се отварят язви с гъсто, неприятно миришещо изтечение. Болестният процес се развива бавно, като в дълбочина могат да се засегнат сухожилията и дори да се стигне до отпадане на роговата капсула, развитие на деформиращо възпаление на ставите и др. Финансовите щети от копитния гнилец могат просто да съсипят фермера. Животните силно отслабват, млечната продукция спада с 20%, а вълнодобивът с около 25 на сто, влошава се качеството на вълната, младите животни изостават в растежа и развитието си, често се стига до клане по необходимост, раждат се слаби и недъгави агнета, а разходите за лечение са много големи.

Лечението е трудно, много продължително

и невинаги дава добър резултат. Използват се антибиотични спрейове, които се нанасят след внимателно изрязване на увредения копитен рог. Инжективно се прилагат антибиотици (най-често тетрациклинови) в продължение на поне 7 дни. Добрата новина е, че през последните години на пазара се появиха ваксини, които надеждно предпазват животните от тази упорита и тежка болест. Ваксината

Овикон се оказа надежден щит

срещу копитен гнилец и некробактериоза. Поставя се двукратно през интервал 25 – 30 дни в доза 5 мл подкожно в областта на шията и имунитетът продължава шест месеца. Последващите реваксинации се правят еднократно на всеки шест месеца в доза 5 мл. Ваксината няма карентен срок и странични ефекти.

Профилактиката на болестта, освен ваксинация на всички здрави и болни животни, включва още цял комплекс от действия. Болните и съмнително болни животни се изолират. Копитата на болните животни е добре да се обработят чрез изрязване на прорастналите заразени участъци. На копитата се правят лечебни вани с разтвор на формалин или друг силен дезинфектант. Тежко болните животни се лекуват. Всички помещения, дворове и инвентар периодично се дезинфекцират. Труповете, отпадъците и оборският тор са потенциален източник на инфекция и затова трябва щателно да се обезвреждат. Където е възможно, пасищата трябва да се санират чрез отводняване. Не на последно място трябва да се помисли за подобряване храненето на животните, чрез включване на достатъчно витамини и минерали. Ваксинирането на животните и прилагането на гореописаните мерки са гаранция за подобряване здравния им статус и недопускане на болестта в стадото. Профилактиката на копитния гнилец струва значително по-малко от щетите, които заболяването би нанесло на животните.

Публикувана в Животновъдство

Такъв е и Васил Вазов, който в съвременната си овцеферма отглежда хуманно 545 овце от породата Лакон в с. Огнен, община Карнобат

Рая Петрова,

С. Огнен, Карнобатска община

Пътят на потомствения овцевъд е дълъг – още от прадядо му. С голям мерак

и много труд Васил Вазов става професионалист. Животновъдите са търпеливи и спокойни и макар понякога на вид да са сериозни и твърди мъже, душите им са нежни. Такъв човек е и домакинът ми Васил Чанев Вазов от с. Огнен, община Карнобат. Сега Васил ръководи собствена модерна овцеферма с 545 овце, но трябва да преодолее много трудности, докато реализира мечтата си –

да изгради модерна овцеферма със затворен цикъл на производство

Овцевъдството в неговото семейство е наследствен занаят. Васил е потомствен животновъд, наследил обичта към овцете от прадядо си Нико Кехая, който през XVIII век на територията на с. Вълчин, тогавашното Курткоджа, е отглеждал големи стада овце. В Карнобатския край за него се говори, че е бил достоен човек, мераклия животновъд, чийто стремеж е да отглежда хубави животни. Може би затова и Васил Вазов тръгва по трайната следа, оставена от прадядо му, израства покрай и с животните на баща си. С овцевъдство Васил се занимава много години -

от 33 г. всеки ден става и ляга с грижите по животните

Но за това си има и по-сериозна причина от потомствения занаят. Васил завършва средното си образование със специалност ветеринарна медицина. И през далечната вече 1983 г. започва със стадо от 60 овце. През 1988 г. вече са 180 - Черноглава плевенска и Карнобатска местна подобрена. През цялото това време плътно до него са трите му деца. Сега самите те са земеделски производители.

Васил Вазов знае много за животновъдството, вещ е по въпросите за овцевъдството и иска да се занимава професионално, както трябва. Овцефермата му е с обща застроена площ от 1450 кв. м. Състои се от кошара за овцете майки и кочове, кошара за агнетата и кошара за агнета-близнаци с 30 отделни бокса. Изградена е и отделна кошара за шилета за ремонт на стадото. Овцете се отглеждат оборно-пасищно.

Важно е да се отбележи, че овцефермата отговаря на всички изисквания за хигиена, хуманно отношение към животните и ветеринарномедицинските нормативи. А за да е факт всичко това, Васил има и

завършен курс за хуманно отношение към животните

който е 3 месеца в Института по животновъдство в Стара Загора.

Овцевъдът се насочва към отглежането на най-високомлечните овце в света. Затова преди 6 години реализира голямата си мечта: купува първите 6 коча от породата Лакон. Породистите животни взима от Янко Митев - вносител на чистопородни мъжки разплодници от породата Лакон със сертификат за произход.

Освен за поддържане на генетичните породни качества в стадото

Васил продължава да подобрява и оборудването на фермата

Тя се почиства механизирано с челен товарач Bobcat thomas. А транспортирането на фуражите се извършва с трактори Масей Фергюсън.

С много грижи за стадото - начин на отглеждане и хранене, през 2014 г. овцевъдът успява да

реализира средната млечност от 203,8 л за доен период

Както вече споменах, стадото на Васил е от 545 овце, от които 440 овце-майки от шесто поколение на породата Лакон.

Агнетата във фермата се отглеждат с много грижи. Първите три дни след раждането те са в индивидуални боксове. Вече потораснали, са в общо заграждение на несменяема постеля. Храненето и наблюдението им е денонощно, защото ги продават за разплод.

Овцефермата се изхранва целогодишно с фуражни смески собствено производство

За да е независим и да си гарантнира качествен фураж, Васил наема и обработва 770 дка земя, засята с пшеница, царевица, ечемик и люцерна. Коси 80 дка собствени естествени ливади. Поддържа в добро земеделско състояние 985 дка пасища и мери.

За да гарантира качество на добитото овче мляко, през 2014 г. Васил изгражда в овцефермата си

0 доилна зала с централен млекопровод и

0 автоматично зареждане на фуража.

Доставена и инсталирана от Филсон-Милк - един от основните производители на доилна техника в България,

доилната зала е гордостта и бижуто на Васил

Представлява млекосъбирателен съд, който изпраща млякото във ваните. Има индивидуално обслужване както на доилната зала, така и на извеждане на овцете и зареждане на фуража.

Доилната зала е за 48 овце

- две по 24 броя, с бърз изход. Преди да се монтира доилната залата, стадото се дои от 7 работници за 3 часа и половина. Сега с инсталацията 4 човека доят стадото за 1 час и половина.

И още - помещението за съхранение на млякото - хладилни вани с обща вместимост 960 л.

Във залата има

команден пункт

от който се изпълняват всички операции по доене и измиване на инсталацията. Компресорното помешение разполага още с машини, вакуум помпи, компресор.

Задължително трябва да се спомене и за

условията за персонала

- 5-има души, работещи в овцефермата. За тях са осигурени необходимите условия за работа и почивка: стая за отдих на персонала, гардеробна, баня.

Васил вазов е щастлив човек, защото е реализирал мечтата си. А тя е:

0 да създаде една много добра ферма от животни с добри качества;

0 да гарантира пълноценното им хранене с произведени в стопанството му фуражи и преди всичко с фуражните ресурси на фермата;

0 да реализира интензивен растеж на агнетата;

0 да постигне дълъг доен период на овцете майки;

0 да увеличи млечната продуктивност и плодовитост.

Но мечтите никога не свършват

Васил успява да изгради фуражна пътека, фуражът се разнася със фуражосмесител - миксер. И идва ред на следващата цел - да създаде минимандра и така да види завършен един много дълъг, труден и изпълнен със съдържание път. Това е пътят на овцевъда, който помни миналото си, който се гордее със своя бит и поминък и е изпълнил със съдържание живота си.

 

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 07 Февруари 2017 09:13

В овцефермата през февруари

Агнилната кампания е едно от най-важните мероприятия в овцевъдството.

От успешното и провеждане зависят до голяма степен доходите на фермерите – овцевъди и затова тя се отъждествява с жътвата в растениевъдството. Не забравяйте, че за постигане на добри резултати е необходимо предварителна подготовка, включваща: уплътняване на всички отвори /врати, прозорци/, почистване и дезинфекция на помещенията с варно мляко, застилане на пода с чиста и суха слама, изграждане на индивидуални боксове, осигуряване на необходимият  инвентар  (поилки,  хранилки,фенери,  биберони), осигуряване  на  нощни  дежурства  при  започване  на  кампанията,  чисти  кърпи  за избърсването и подсушаването на агнетата, чиста ножица и йодна тинктура за прерязване на пъпната връв, часовник. Не  забравяйте, че едно раждане протича за 30-40 мин., а появата на близнака 10-15 мин. след първото. Оказването на помощ при оагването трябва да става при строго спазване на хигиенните правила, а при по-тежки случаи и да се потърси и ветеринарна помощ, ни съветват от Националната служба за съвети в земеделието.
Не подценявайте първите грижи за новороденото агне изразяващи се в почистване на дихателните пътища от попадналата  в тях слуз, стерилно прерязване и дезинфекция на пъпната връв с йодна тинктура, подсушаване и масаж на новороденото, чрез облизване от майката или избърсване с чиста кърпа и забозаване на коластра до 40 мин. след раждането. Погрижете се и за оагнените майките - предоставете им топла вода за пиене, острижете вълната около вимето, почистете замърсените след раждането части, 2-4 дни сред раждането дажбата е същата както преди това, след това концентрирания фураж се увеличава, а сеното се дава на воля, сочните фуражи включете в дажбата след 7-10 ден от раждането, наблюдавайте вимената за изсукване, подуване, зачервяване, излишното мляко се издоява и ли се храни още един приплод.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 24 Януари 2017 13:13

Няма лоша стока, има лош стопанин

е девизът на Валентин Костов, потомствен овцевъд, собственик на овцеферма с 350 овце-майки в с. Дюлево,община Средец

Рая Петрова

с.Дюлево, общ. Средец

Хората, които познават Валентин от години, казват, че е счепат и дивхарактер.Но веднага допълват, че знае много, вещ е повъпросите за овцевъдството,сладкодумен е и работлив. И всичко това си личи по фермата му - тя е много добре организирана и уредена, както казват местните, и с прекрасниживотни, което се вижда и от непрофесионалист. Оказва се, че

добрите резултати не са случайни попадения

Валентин се интересува от новостите в модерното животновъдство както по отношение на гледането, храненето и селекцията на овцете, така и в набавянето на машини и създаване на технически парк към фермата.

Валентин е животновъд до мозъка на костите си – той е изцяло отдаден на работата си. Това обяснява факта, че

познава по гласа изнае имената навсичките си животни

Той еживотновъд,който следи здравословното състояние на всяка една овца, който денонощно е ангажиран с фермата и това му доставя огромно удоволствие. По професия Валю е бивш ВиК експерт, а по-късно и бивш търговец на животни. Но харизмата на животновъд носи отдавна в себе си. Може би още от дядо му, който е селският овчар, а може би просто защото е мераклия човек и много обича животните, колкото и клиширано да звучи това. За него казват, че с каквото се захване, го докарва до края.

Валентин притежава стадо от 350 овце-майки основно от породата Черноглава

плевенска, а

11-те коча в стопанството са със сертификат за произход

Малко са животновъдните ферми у нас, които разполагат със собствени елитни мъжки разплодници с родословие. От 2003 г. двамата с брат си основно се грижат за стадото. Наемат работна ръка само за почистване и паша. Валентин е убеден, че успехът идва само тогава, когато обичаш животните, затова полага грижи за всяко едно от тях.

Стадото е под селекционен контрол от 2003 г.

И резулатите са впечатляващи:

0 средната дойна млечност на стадото е 160-170 кг;

0 има биологична плодовитост до 160 агнета от 100 овце-майки.

0 отглежда и продава агнета от 25-39 кг живо тегло.

Постигнатите успехи в поддържането на породистото стадо от високомлечни овце-майки не остават незабелязани. През 2014 г. Валентин получава наградата «Най-добър животновъд – овцевъд» в Бургаска област, присъдена му от Областната експертна комисия по животновъдство на ОДЗемеделие»-Бургас. Отличието е признанието, което фермерът получава за огромния труд, който полага години наред за подобряване на резултатите както по отношение на млеконадоя, така и по отношение на възпроизводството.

Но освен с животновъдство овцевъдът се занимава и със земеделие –

обработва около 500 дка собствена и под наем земя

на която произвежда пшеница, ечемик, царевица и люцерна. Във фуражната кухня компонентите се смесват и фуражът е готов. Балите също са негово производство. Животните се хранят само със смески, приготвени от него, и се подхранват 365 дни в годината.

И въпреки напрегнатото и трудно всекидневие, Валентин има време да гради и

планове за бъдещето на овцефермата:

0 да може да гарантира пълноценно и икономически изгодно хранене с произведени в стопанството му фуражи и преди всичко с

фуражните ресурси на фермата;

0 да постигне интензивен растеж на агнетата;

0 дълъг доен период;

0 рентабилно производство - висока печалба;

0 увеличаване на млечната продуктивност;

0 още по-голяма биологичната плодовитост на овцете.

Публикувана в Животновъдство

 Подхранвайте вечер овцете с богат на белтъчини фураж (шрот). Добри резултати дава и подхранването с овес, грах или бирена каша.

Показател за това дали трябва и с колко да подхраните овцете е тяхната жива маса. Имайте предвид, че слабите овце понякога имат овулация, но не проявяват признаци на размърляност, остават ялови и не близнят.

Заделете шилетата в отделна група, като заплождането им става 10-20 дни след основното стадо.

През подготвителния период дажбите на овцете се завишават с 0,3-0,4 кръмни единици (300 до 500 г ечемик). При недостатъчна паша овцете се подхранват с окосена зелена люцерна с житно-бобови смески, със зелена царевица и други в количества по 3-4 кг дневно на животно.

Зелената люцерна се изхранва в количество до 2 кг поради по-високото съдържание на фитоестрогени. Концентрираните фуражи се дават от 300 до 500 г на глава в зависимост от телесното състояние на овцете. Най-често се дава под формата на покълнал ечемик или фураж, обогатен с витамини.

Концентрираният фураж, който се дава (300-500 г дневно) се дозира през първите три седмици, за да достигне най-голямото количество през четвъртата, т.е. непосредствено преди отпочване на заплождането на овцете.

Публикувана в Животновъдство
  • По-голяма биосигурност и пълен контрол над генетичния потенциал на овцете са главните предимства на тази система – твърди британски фермер пред сп. Farmers Weekly

Джордж Кълимор, фермер от западната част на Великобритания, се е грижел първоначално за 500 овце. Преди шест години той решава да премине към отглеждането на 120 животни, но от затворен тип стопанство. Стопанинът се е убедил от опит, че системата може да бъде ефективна и да доведе до благоприятни промени в здравето на овцете, както и при отглеждането на повече животни с търговска цел.

Първоначално са използвани малък брой кочове за разплод, които по естествен път покриват овцете. Спазвани са всички предписания за чисти линии, като разплодниците са вземани от познат и сигурен източник. В началото, при прилагането на изкуствено осеменяване, стопанинът не можел да достигне биосигурност и желания генетичен прогрес, към които се е стремял.Все пак трябвало е да се правят компромиси. Но фермерът и сега смята, че ползите от преминаването към затворено стопанство значително надвишават негативите от направената промяна.

  • С новата система на отглеждане имаш възможност година след година да правиш селекция и да запазваш най-доброто от животните в стадото, да намалиш риска от болести. Не се наблюдават и особени проблеми, свързани със здравето, които да влошат потенциала на стадото – споделя Джордж Кълимор пред аграрното сп. Farmers Weekly. Редовното закупуване на нови животни за подмяна на бракуваните носи редица рискове за бизнеса. Така че мога само да съжалявам, че не съм преминал към затворено стопанство години по-рано” – разказва фермерът.

Началото

През първите четири години след преминаването към затворен начин на отглеждане на животните Кълимор разчитал изцяло на изкуственото осеменяване и не закупил нито един коч за разплод. Тъй като е трудно да се разчита напълно на качеството на семенния материал, фермерът започнал внимателно да подбира някои от малките, които се раждали в стопанството, за по-нататъшно прилагане на естествено оплождане. Въпреки това Джордж се придържал към биосигурността и държал тези животни в изолация, преди да ги ползва.

Не искаме нищо да навреди на здравния статус, който постигнахме, през последните шест години – споделя фермерът. – При закупуването на животни отвън има голяма опасност за внасяне на болести в стадото. Така че контролът на здравето на овцете е основната причина за преминаване към затворено стопанство. В предишното ни стадо имахме вирус от типа Меди висна (заразна прогресивна пневмония). Въвеждането на система, с която да избегнем заразяването с различни болести, бе ключово за нас – продължава Джордж. – И можем да се похвалим, че не сме имали случаи на шап от пет години насам.

Със създаването на стадото фермерът ваксинирал всички овце срещу ензоотичен аборт през първите две години, но след това преустановил тази практика.

Изкуствено осеменяване

За да увеличи стадото си, фермерът разчитал на закупуването на семе от банка за изкуствено осеменяване, като акцентът при избора падалвърхупредставянето на животните и на издръжливостта им на горещина.

„Достигнахме успеваемост на зачеването от 80 на сто, но освен това отглеждаме малки кочове за заплождане по естествен път на женските, които не са могли да забременеят чрез изкуственото осеменяване. Поддържането на адекватна генетична диверсификация също е една от причините за отглеждането на малки мъжки. Да, има риск от въвеждането на мъжки в стадото, но безусловно генофондът трябва периодично да се обновява. В крайна сметка съпоставяме ползите и недостатъците от подобно действие. Все пак за шест години въведохме едва три разплодника” – разказва за практиката си Джордж Кълимор.

Редовни здравни изследвания

Изследването на екскрементите на женските екземпляри показва тяхната устойчивост към паразитните червеи. Тези животни се запазват и заплождат. По този начин се подобрява и издръжливостта на бъдещите поколения. Освен това се намаляма замърсяването на пасищата. Друг метод за контрол на заразяванията е чрез изследване на слюнката на животните, за да се измери нивото на антителата. Това е още един от начините за проверка на издръжливостта на животните към ендопаразити.

Открихме, че някои овце са силно опаразитени и изхвърлят голям брой яйца на паразити. Трябва да се уверим, че не заплождаме точно тези женски. Поредната ни цел, която сме си поставили за в бъдеще, е да се намали до минимум тестването на стадото за ендопаразити. Доказахме, че можем да запазим генетичното разнообразие в условията на затворено стопанство, а сега можем да печелим и от възможностите за следене на здравето на животните. Чрез тестове и вземането на проби от всички малки установяваме, че имаме потенциал да печелим от стадото в дългосрочен план,като правим селекция на отгледаните във фермата животни за подмяна и запазваме онези, които показват издръжливост към опаразитяване. Целта е да отгледаме повече овце, които да не страдат от глисти” – споделя Джордж.

Бракуване

Политиката на брак също се прилага и всички животни, които имат проблеми със здравето или някакви други недостатъци, се отстраняват от стадото. „А това означава, че имаме относително голямо текучество на животните.Основни принципи в нашата политика при бракуванетоса здравето ипотенциалът, който показват животните. Оттук следва, чение не толерираме проблемните или зле представящите се животни. Годишно подменяме до една трета от стадото си” – заключава Джордж Кълимор пред сп. Farmers Weekly.

Бокс 1:

МНЕНИЕ НА ЕКСПЕРТА

Проверете най-напред здравния статус на животните си!

Според специалиста по овцете Джон Випонд от Шотландския селскостопански колеж по-добрата биодиверсификация и пълният контрол върху генетичното развитие на овцете са две от основните предимства на стопанството от затворен тип.

Той съветва всеки, който смята да премине към затворено стопанство, да започне с проверка на на здравния статус на животните си. Фермата трябва да бъде биоосигурена и да се помисли дали е целесъобразно настоящото стадо да премине към стопанство от затворен тип – предупреждава Джон Випонд. – Може да се окаже, че промяната е подходяща. Тя може да доведе до намаляване на работата във фермата, а и до спестявания, дължащи се на липсата на разход за животни за замяна. Освен това може да бъде постигнато по-добро здраве на животните – споделя специалистът. Разбира се, селекцията трябва да бъде прецизна и да се спазва карантинен период за въведените в стадото разплодници. Съществуват затворени стопанства, коитопрактикуват системата на няколко „семейства“ в стадото, т.е. кочовете сменят семействата си всеки път и оплождат различна група от стадото.

Много породи се оказват подходящи за стопанство от затворен тип, тъй като са сравнително здрави и не боледуват от много болести. Отглеждането на такива породи в затворени стопанства би довело до сериозни печалби.

Джон Випонд подчертава, че затворените стада трябва да са напълно изолирани от други животни. „Подобен тип отглеждане е излишен, ако липсват например ограждения между съседните ферми и някоя овца на съседа по случайност се окаже на вашето пасище.

Бокс 2:

Петте болести, които най-често могат да бъдат внесени в стадото

  1. Заразен дерматит

Тази болест довежда до окуцяване и може да засегне голяма част от стадото. Болестта започва с лезии по коронарната лента на копитата и стига до пръстите. Често се стига и до загуба на копитото.

  1. Краста

Болестта се причинява от няколко вида кърлежи и причинява ужасни сърбежи на животните. Продължителното чесане и раните по кожата водят до нарушаване на вълната и дори до загуба на части от руното. Прекъсването на приема на храна причинява значителна загуба на тегло, а животното започва да проявява странно поведение. Болестта се разпространява бързо сред стадото.

3. Белодробен аденокарцином

Представлява заразен рак на белия дроб, причинен от ретровирус. Прекомерното образуване на течност в белите дробове води до изтечения от носа на животното, когато то наклони главата си. Обичайните клинични признаци за болестта са прогресивна респираторна болест, която преминава през пневмония.

4.Ензоотичен аборт

Болестта се причинява от организъм от бактериален тип и се предава от овца на овца чрез околоплодните води при раждането и плацентата на заразените животни. Малките се раждат мъртви или много слаби, не се развиват добре и най-често загиват. Овцата продължава да разпространява заразата доста време след отелването.

  1. Меди висна (заразна прогресивна пневмония)

Хронично вирусно заболяване, което е много заразно. Болестта води до смърт при агнетата и намалява темпа на растеж на останалите животни. Освен това причинява голям брой брак при животните и увеличава възможността за заболяване от артрит, преждевременно раждане и по-трудно зачеване.

Публикувана в Животновъдство

Препъникамъкът за българското млечно овцевъдство е, че все още действа погрешната практика – осъществява се породоподдържане, а не селекция

Яни Христов, Странджа
Нашата овцевъдна наука и практика с породното подобряване на овцете за мляко не може да се похвали с успех. Тук масовото кръстосване с вносни породи в миналото не даде очаквания ефект главно поради лошата аклиматизация на породите подобрителки. Повишаването на кръвността на тези породи над 50 на сто бе свързано с изнежване и голямо отпадане на животните. България е първата страна в Европа, внесла (още през 1904 г.) овце и кочове от Източно-фризийската млечна порода. След това упорито многократно са внасяни такива, но и до днес адаптирани животни към условията на страната няма, а и резултатите при получените кръстоски са доста скромни. В ЕС има страни със значителни успехи в млечното овцевъдство. Затова днес се налага да се поучим от опита на европейските ни партньори, също както някога, черпейки от богатия опит на руските селекционери, постигнахме безспорни резултати във вълнодайното овцевъдство.
КАКВО ПОКАЗВАТ ЦИФРИТЕ?
През 40-те години на миналия век породата Лакон във Франция е била с млечност, близка и дори по-ниска от тази на Плевенската черноглава овца у нас. За по-малко от 40 години обаче при едно поголовие от 800 000 животни млечността достига 260 – 280 литра, а при елитните стада – впечатляващите 400 литра. От млякото на тази порода се произвежда прочутото сирене рокфор. Постигнат е бърз генетичен прогрес, като първоначално животните от породата са разделени почти наполовина за мляко (овце с повече от 30% по-висока млечност от средната за популацията) и стада за месо. Последните се селекционират за плодовитост, майчински качества, конформация на трупа, интензитет на растеж и оползотворяемост на фуражите. В същото време постепенно става окрупняване на млечните стада и масово внедряване на машинното доене. Успехът на френските селекционери, последван от тези на Гърция, Италия и Испания, се дължи на умелото приложение на модерни генетични теории (над 900 научни разработки) и на ентусиазма на фермерите, обединени в развъдни дружества, както и на правилно разработените национални развъдни стратегии при успешно прилагане на изкуствено осеменяване. Според френските селекционери успехът при селекцията на млечни овце се дължи на:
- безупречна идентификация на животните и точни записи в педигретата;
- развитие и възприемане на обективни селекционни критерии;
- създаване и поддържане на банка данни за развъдните стойности;
- разработени научнообосновани селекционни програми;
- безупречна координация и развъдна дисциплина на асоциацията с цел постигане на общ за породата генетичен прогрес.
Сегашната практика у нас е един елитен коч да действа единствено в едно стопанство, където обикновено има само няколко животни с ниво на продуктивност, значително превишаваща средната за породата. Това е коренно погрешна и вредна тенденция, защото води до загуба на ценните качества на коча. По този начин в породата става породоподдържане, а не селекция и не се реализира генетичен прогрес. Налага се и в овцевъдството да се приложат принципите, възприети в говедовъдството – кочове да се
ПРОИЗВЕЖДАТ САМО ОТ НАЙ-ИЗЯВЕНИТЕ МАЙКИ-ПРОИЗВОДИТЕЛКИ
а не само от изявени стада. Безспорно, у нас обемът на контролираната част на овцете от млечните стада е крайно недостатъчен. При породата Лакон от пълна контрола са обхванати 20% от животните, а от съкратена - 62,5%, като майки-кочопроизводителки са определени само около 1% от овцете, т.е. 8000 овце. От тях всяка година се отделят за разплод 2500 мъжки агнета (25 на сто от новородените). След това в продължение на 2 години те преминават през система от тестирания (по собствена продуктивност, по произход, по странично родство и по потомство). Не повече от 50 остават да работят върху майките-кочопроизводителки (или това са 2% от всичките произведени за разплод кочлета). Останалите според величината на развъдната им стойност се пренасочват съответно към племенни, възпроизводителни и стокови стопанства. Осеменяването на майките-кочопроизводителки е изкуствено с т.нар. суперкочове, които са обща собственост на асоциацията и се отглеждат в станциите по изкуствено осеменяване и от тях се създава банка от семенна течност.
За улеснение при осеменяването майките-кочопроизводителки се синхронизират с хормонални препарати, така че техник-осеменителят да посещава фермата не повече от два пъти. Благодарение на така прилаганата схема е осъществен значителен селекционен диференциал, като генерационият ефект е от 5 – 7,2 литра, докато у нас за около 40 години той е едва около 30 литра. Незадоволителна е разликата при нашите породи между средната продуктивност на племенните стада и тези със съкратена контрола. Целесъобразно е да се възприеме като племенни да се определят само онези животни, които по продуктивност отговарят на определен стандарт, а за майки-кочопроизводителки да се предпочитат такива, които превишават стандарта с определен процент. Така в едно стадо е естествено да има както майки-кочопроизводителки, така и племени овце и стокови такива. Субсидирането на стадата трябва да става в зависимост от нивото на продуктивност на отделните овце.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта