До 2022 г. пазарът на интелигентни решения за парници ще достигне 1, 3 млрд. щатски долара. През 2016 г. този показател е бил 680 млн. щатски долара. Преди земеделците имаха нужда от много работници, които да контролират условията в оранжерията. Днес повечето от тези задачи могат да бъдат решени с помощта на интелигентни датчици и смартфон.
Как работи?
Умната оранжерия е оранжерия, която има микроконтролери за интернет на нещата, сензори и специално приложение. Често умната оранжерия може да се синхронизира и с други технически решения, например автоматичните системи за поливане.
Микродатчиците могат да контролират огромен масив от фактори - температура, качество на почвата, количество на пестицидите, осветление. Датчиците също така фиксират данните за растежа на културите, напояването, изполването на торове и средства за растителна защита. Те изпращат събраните данни към локален или облачен сървър. Панелът на уеб-администратор позволява на фермера да настройва параметрите на системата и да я синхронизира с останалите решения. А приложението на мобилния телефон събира отчети за състоянието на културите и условията в оранжерията, генерира предупреждения, ако някой показател не отговаря на нормите.
Съвременните технологии позволяват да се създават умни оранжерии много по-евтино.
Съставни части на умните оранжерии
 
Микроконтролерът IoT (MCU) е основата на всяка система в оранжерията. В зависимост от изчислителната си мощност, микроконтролерът може да използва различна операционна система за обработка на данните от датчиците и предаването им на сървъра. Ако на потребителя не са му необходими камери и сложни сензори, то може да избере обикновен контролер, който поддържа няколко вида датчици, използва Bluetooth, потребява малко енергия и може да бъде поставен в почвата или прикрепен непосредствено към растението.
По-сложните IоT решения за оранжериите се внедряват с помощта на мини-компютри като BeagleBoard, Arduino или Raspberry PI. Те използват вградено програмно осигуряване  C++ за обработка на данните от датчиците и предоставят някакви възможностти за машинно обучение.
Микроконтролерите се включват към електрическата мрежа, но употребяват много малко електричество - 15 мА с активно предаване на данните и само 5 мА при спящ режим.
Следващата стъпка е осигуряването на връзка между микроконтролерите, които съставят информационната система. Връзката може да бъде осъществена посредством  Bluetooth, като определени възли си обменят данни и ги отправят на сървъра. Но ако в оранжерията се поставят няколко Wi-Fi рутера, то това ще позволи на датчиците да се включват към Интернет и да отправят данните непосредствено на сървъра. Изборът на вида на включването зависи от типа на датчиците и микроконтролерите, които се използват, от силата на сигнала на Wi-Fi и общата площ на оранжерията.
Едва ли фермерът може да реализира такъв проект самостоятелно, по-ефективно е той да бъде реализиран от специализирана компания, която има опит в този вид оборудване. 
 
IoT е бъдещето на земеделието. Интернетът на нещата е способен да увеличи производството на хранителни продукти със 70 на сто. По тази причина днес 6 на сто от всички проекти в областта на Интернета на вещите са падат именно на земеделието. Само за последните 4 години са продадени приблизително 600 милиона датчици за земеделието. И значителна част от тях се пада именно на умните оранжерии.
 
 
Публикувана в Растениевъдство

Краставиците и доматите, отглеждани в съседство в оранжерията по принцип не си пречат. Основният проблем може да са техните различни изисквания за микроклимата. Преценете сами това:
Домати:
. предпочитат умерена температура и сух въздух;
. изискват редовно проветряване на оранжерията;
. много взискателни са към подхранването с торове;
. обичат редовно поливане.
Краставици:
. предпочитат висока температура и висока влажност;
. не понасят течение;
. могат да минат и без други подхранвания с торове, при условие че своевременно е внесен органичен тор;
. обичат обилни поливки и дъждуване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Малка оранжерия с домати и билки

За да отглеждате домати в затворено помещение със свои микроклимат и с други култури, трябва да се има в предвид изискванията на основната култура. Доматите предпочитат добро осветление (макар, че облачното време за тях не е проблем), умерени температури на въздуха, чести проветрения, редовното подхранване и поливане. При избор на съседи в оранжерията за доматите е необходимо да се спрете на растения със сходни изисквания.

Какво друго може да засаждате в оранжерия с домати ? В оранжерията преди засаждане на домати може да засадите ранни и бързо растящи култури - лук и чесън за зелено, салати, репички. Докато дойде време за засаждане на доматите в оранжерията, тези култури вече ще са освободили мястото.
В оранжерията като съседи на доматите практически може да засадите почти всички култури, които са им добри съседи и на открито, ако предпочитате да ги отглеждате в оранжерии - боб, моркови, зеле, ягоди, билки ... Не забравяйте да връзвате високите и обемни домати, така че те да не закриват слънцето на по- ниските съседи в оранжерията.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Понякога обемът и качеството на бъдещата реколта пряко зависи от съседите в градината. Ако изберете правилните варианти на градински култури за съвместно засаждане, растенията ще станат по-здрави и по-силни.
Дори и да нямате за цел да спестите място в градината (в оранжерията) и вашите усилия за обработка на лехите, струва си да помислите внимателно за подбора на съседните култури. Първото и най-важно е да не се нападат от едни и същи болести и вредители, и второ, за да не си пречат едни на други. Важно е да бъдат правилно подбрани и да помагат на съседните растения, да се създаде своеобразна симбиоза в градината.

Какво може да се засади заедно с домати на открито?
И така, какво да засадим до доматите на една леха? Например, бобови растения (грах, боб или зелен боб), които ще обогатят почвата и ще подобрят нейната структура. По принцип това се отнася и за сидератни съседи на доматите, като бял синап (помага и срещу фитофтора и брашнеста мана), фацелия, зърнени.

Перфектната комбинация за съседи на доматите са: всички видове салати, магданоз, целина, лук, спанак, аспержи, киселец . Но копър и резене трябва да се избягват.
И не е лошо до доматите да се засаждат билки: мащерка, градински чай, мента, босилек, чубрица. Между другото, обикновена коприва и пореч отблъскват почвените вредители, удължават срока на съхранение на плодовете и дори могат да подобрят качеството на доматения сок! Като цяло, почти всички билки и зелени култури помагат на доматите - нападат се по-слабо от насекоми.
До доматите може да засадите и зеле при условие, че е ранно. Зелевият разсад се засажда в градината през пролетта, с разстояние между редовете не по-малко от 1,5 м. И когато най-накрая времето се затопли, между растенията от зеле можете да поставите разсад домати, които ще се чувства чудесно.
Между другото, вие ще бъдете доволни от това съжителство не само за доматите, но и за зелето - зелевата пеперуда не обича семейство Solanaceae (от което са доматите), а това означава, че вашата реколта от зеле ще остане ненападната.
При лехите с домати и зеле може да засадите също лук и чесън, които не само ще се чувстват перфектно сс тях, но ще отделят фитонциди, като по този начин ще защитават всички съседи от Phytophthora (мана).
Не са най-добрите съседи за доматите обаче карфиола, броколите.
При доматите (или дори около цялата градина) засадете невен, той отлично отблъсква вредните насекоми.
Кореноплодите - моркови, репички и цвекло - също ще съжителстват перфектно с домати.
Добри партньори“ за доматите също са пъпеши и дини, тиква, ако разбира се площа на градината ви позволява да отглеждате тези култури.
Интересна комбинация е съвместно засаждане на домати и ранни ягоди, но тук трябва да се внимава избраният сорт домати да не е твърде висок за да не отнема цялата слънчева светлина от ягодите.
Доматите не само могат да се възползват от съседните растения, но могат да са и отлични партньори. Например когато засаждате домати до храсти (касис, цариградско грозде), те ще отблъскват неприятелите им.
Най-лошите съседи за доматите са картофите и царевицата. Всички те са силни конкуренти за хранителни вещества. Освен това се нападат от едни и същи заболявания (мана), или вредители (колорадски бръмбар, памукова нощенка).

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Досега чиновниците само говорят, но на практика не правят нищо за облекчаване на документацията, необходима на фермерите да кандидатстват с проекти по ПРСР или просто да работят в земеделието, коментират братята Красимир и Дамян Димитрови, които няколко години се борят неуспешно с административни безумия

Лили Мирчева

Ще започна с думите, с които обикновено свършва предаването „Господари на ефира“ - „Няма такава държава!“. Поводът е безумното законово изискване, с което се блъскат от години в опита си по законен начин да построят леки оранжерии двамата братя Красимир и Дамян Димитрови от Варна. Повече от 15 години се занимават със земеделие като отглеждат зеленчуци върху собствената си земя. За да надградят бизнеса, решили да участват с проект по подмярка 6.3 за стартиране на малки стопанства от Програмата за развитие на селските райони и техният бизнес план за изграждане на леки оранжерии е одобрен за изпълнение. Страшното започнало когато разбрали, че според Закона за устройство на територията (ЗУТ), оранжериите, дори и най-леките, се приемат за производствени сгради и съответно подлежат на всички изисквания и документи за пета категория строежи.

Преди близо една година братя Димитрови пишат писмо до Общинския съвет на Варна с искане да се направи допълнение в Наредбата за местни данъци и такси, което да се уточни одобрението на проекти от ПРСР за селскостопански сгради и оранжерии. Според съществуващото законодателство, или по-точно – административно безумие, облечено в наредби, фермерите трябва да заплатят по 3.51 лева на квадратен метър застроена площ, все едно, че ще строят МОЛ или поне хотел край морето. Независимо от това каква точно сграда ще се строи – таксата е толкова, отсичат чиновниците и вдигат рамене в знак примирение със закона. Независимо каква и колко е документацията, която трябва да подготви строителят на съоръженията, те са поставени под обща шапка – производствени сгради.

Така започва дългият път на братята - фермери в коридорите на властта – местна и държавна, който завършва в задънен коридор, от който няма никакъв разумен изход.

Братя Димитрови се обръщат за помощ към дирекция „Архитектура, благоустройство и устройствено планиране“ (АГУП) в община Варна, но оттам пак със свиване на рамене им обясняват, че такива са изискванията на ЗУТ. Нищо, че фермерите обясняват на чиновниците, че проектите им са за изграждане на две оранжерии за отглеждане на сезонни зеленчуци и представляват леки метални конструкции с полиетилиново покритие. Така се наложило земеделските производители да се потопят в дебрите на българското законодателство. Открили, че в Закона за устройство на територията само на две места се упоменава думата „оранжерия“. Едното е в Наредба №1 от 30 юни 2003 г., в параграф 1 от допълнителните разпоредби, където ги определят като производствени сгради, а второто е член 151 на ЗУТ, където се изисква разрешение за строеж на оранжерии до 200 квадратни метра като изискването нарежда строежа в шеста категория. Ако обаче надхвърля 200 квадрата, оранжерията автоматично се прехвърля в пета категория и се приравнява на строежи от рода на голям магазин, сервиз или хотел.

Двамата братя направили простата сметка, че стойността на проекта и всички административни тежести, свързани със строежа, се равняват на 25% от стойността на всички конструкции, включително и монтажа им.

Когато от вестник „Гласът на фермера“ зададохме въпрос към заместник-министъра на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева, относно казуса на варненските фермери, отговорът бе, че ЗУТ не е свързан със земеделското министерство. Не било в правомощията на агрочиновниците да се занимават с този закон. Напразни остават надеждите на братя Димитрови, че ресорното министерство може да ги защити по някакъв начин и да направи предложение към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Все пак отнякъде трябва да тръгне законодателната инициатива за оранжериите от 4 - 5 декара, които са съвсем нормални за едно семейно стопанство, да преминат към по-лек режим на застрояване и да носят съответно много по-малка административна тежест.

„Директорът на фабриката, от която купих конструкциите, ми каза, че подобни промени в Закона за устройство на територията са били обмисляни от депутатите в 43-то Народно събрание, но всичко приключило с идването на новите народни избраници от поредното правителство на Бойко Борисов. Как да им обясня, че купувам готово изделие, каквото е конструкцията на оранжерията, сглобявам я върху собствената си земя, а не строя сграда“, чуди се Красимир Димитров. По думите му според номенклатурата на кадастъра, оранжериите не са сгради и не се вписват в скиците. Това е то Параграф 22, ще добавим ние.

Одобрението на проектите и издаването на разрешително е на стойност на услуга, но така и не можаха да ми дадат смислено обяснение как един хотел, за който се изисква един бус с документи и една оранжерия с три папки документи, имат една и съща цена на застроена площ? Оправданието на чиновниците е, че били в пета категория строежи“, продължава с главоблъсканицата Красимир Димитров. „Истината е, че не можем да говорим за развитието на малките стопанства в оранжерийния сектор, когато административните тежести са толкова големи като документация и финансова тежест“, допълва брат му Дамян. Според фермерите това е една от причините повечето оранжерии на дребни стопани да се строят незаконно. „Ние искаме да се даде гласност на нашия проблем, защото смятаме, че това може би е единственият начин нашите управници да чуят гласа на малкия човек и да му обърнат внимание“, надяват се братя Димитрови.

След дългото ходене по мъките из коридорите на местна и държавна власт, картината на техния казус не се е изяснила.

„Получих отговор от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по нашия казус, но смятам, че

не ни гледат сериозно, за да бъде решен проблемът, а просто се претупват нещата. Според тяхното обяснение оранжериите биха могли да се разделят на две категории - високотехнологични и обикновени, полиетиенови оранжерии (парници), които в България са най-масови и всеки малък стопанин може да си построи. Не е вярно, че ако се строят в шеста категория, няма да бъдат с документация и няма да бъде надеждно строителството. Шеста категория строежи, също е с документация, но е по-лека. Говорим за оранжерия, която представлява метална конструкция с полиетиеново покритие и позволява капково напояване“, коментира Красимир Димитров. Той оспорва неправомерните такси за разглеждане на документите, които е задължен да подаде. А те, представете си, са следните:
- 40 лева разглеждане на документи
- 6065 лева одобряване на проекти за два блока оранжерии по 864 кв м.
- 100 лева издаване на разрешително за строеж

- 100 лева откриване на площадка за строеж

- 500 лева за въвеждане на строежа в експлоатация.

„Засега съм запознат само с тези такси. Не знам дали няма да излязат и други, но не съм убеден, че количествената стойност за услугата, която ще ми извърши община Варна за тези три папки документи, може да бъде обоснована“, коментира земеделският производител Красимир Димитров.

Проблемът с изграждането на леките оранжерии за него и брат му съвсем няма да приключи скоро. Чиновниците не бързат да променят наредби и правилници, а само бодро обещават. Така звучи отговорът, получен от канцеларията на заместник-министър председателя Томислав Дончев, който е и главен отговарящ за усвояването на европейските фондове в България. „Обнадеждаващо е, че в края на писмото ни съобщават, че е сформирана експертна работна група“, казва Красимир и все още не губи надежда, че докато реализира проекта си по селската програма, може ръждясалата държавна машина да се раздвижи и на неговата улица да изгрее слънце.

Публикувана в Бизнес
През последните няколко години започват да се появат все повече разработки в роботиката, които автоматизират различни работни процеси в земеделието. Най-интересни от тях са автономните апарати, които още днек могат да работят и да вземат решения самостоятелно.
 
Стартъп компанията Harvest Automation създаде робот-градинар, наречен  Nursery Bot, който сам премества саксийте с растенията. Тази работа е една от най-ниско платените в разсадниците, но с използването на работа е много по-евтина от човешкия труд. Първо на робота трябва да се покажат местоположенията на растенията, след това  Nursery Bot с помощта на датчици намира саксията, закрепва я с механичната си ръка и я премества на необходимото място. Апаратът може да работи в продължение на 10 часа и струва 30 000 щатски долара.
В бъдеще разработчиците на работа планират да му добавят възможности  да реже и пръска растенията с пестициди.
 robot1
Aquarius - подвижен робот-лейка
 
Роботът Aquarius може да превозва 114 литра вода и се използва за поливане на растения в оранжерии. Роботът работи в два режима - фиксиран и пропорционален. В първият случай, фермерът сам задава необходимото количество вода за поливането на растенията и след това апаратът вече работи по предварително зададените настройки. При втория вариант работът с помощта на сензори анализира колко вода е необходима на всяко конкретно растение и сам решава въпроса с дозирането.
Освен да полива Aquarius може също да отваря врати и да се премества в различни помещения, което е много удобно, ако растенията се намират в различни оранжерии.
 
Публикувана в Растениевъдство

Първата многоетажна оранжерия в Европа ще заработи в холандския град Дронтен. Вертикалната оранжерия е на компанията Staay Food Group, водещ производител на пресни плодове и зеленчуци и ще снабдява голяма европейска верига супермаркети, а също така ще стане платформа за тестване на LED-технология за бъдещи проекти на вертикално строителство.

Затворената площ на вертикалната ферма е 900 м², но благодарение на конструкцията, полезната площ за отглеждане на биомарули се увеличава до 3000 м².

"В марулята отглеждана на закрито липсват пестициди и съдържанието на бактерии е по-малко, което ще осигури по-дългосрочно съхранение от търговците. Опаковането на мястото на производство също ще намали разходите за транспорт, казва Рен Панеман, главен изпълнителен директор на Staay Food Group . - С това решение, ние не зависим от метеорологичните условия и постоянно поддържаме оптимална производствена среда, която гарантира стабилно качество на продукта".

В Европа, многоетажни оранжерии с LED осветление има изключително в изследователски центрове или заведения, използващи само пресни продукти за готвене.

Новата оранжерия на компанията Staay ще бъде първият в Европа обект с промишлен мащаб, обслужващ широка мрежа за продажба на дребно. Оранжерията ще започне да функционира през втората половина на 2017 г.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

От дълго време човечеството се опитва да открие начин за осигуряване на храна за бъдещите астронавти на Марс. Университетът в американския щат Аризона разработи прототип на оранжерия, която освен че ще дава хранителни продукти, ще снабдява първите заселници на червената планета с жизнено необходимия кислород.

Идеята е подобният на тръба парник да е част от по-голяма структура, около която ще се изгради и първото селище.

Съоръжението е дълго около 5 метра и е с диаметър 2 метра. Светлината в него наподобява денонощния цикъл, с който растенията са свикнали на Земята.

Засега учените успешно са експериментирали отглеждането на домати, картофи и ягоди.

Публикувана в Растениевъдство

От дълго време човечеството се опитва да открие начин за осигуряване на храна за бъдещите астронавти на Марс. Университетът в американския щат Аризона разработи прототип на оранжерия, която освен че ще дава хранителни продукти, ще снабдява първите заселници на червената планета с жизнено необходимия кислород.

Идеята е подобният на тръба парник да е част от по-голяма структура, около която ще се изгради и първото селище.

Съоръжението е дълго около 5 метра и е с диаметър 2 метра. Светлината в него наподобява денонощния цикъл, с който растенията са свикнали на Земята.

Засега учените успешно са експериментирали отглеждането на домати, картофи и ягоди.

Публикувана в Растениевъдство

Участникът в експеримента, който учените предлагат трябва да бъде марсоход, който е планирано да бъде пуснат още през 2020 година. Изследването е наречено MPX и идеята е това да бъде първата стъпка в началото на усвояване на Червената планета.
Марсоходът няма да стане „градинар“, който ще копае земята и ще сее семена. В основата на проекта стои самозадоволяването. Когато роботът кацне на планетата към него ще е прикрепен контейнер. В контейнера ще има въздух от земята и семена от растения, предназначени за изследване. В момента, в който роботът къцне на планетата, в контейнера към семената ще започне подаване на вода. По изчисленията на учените за две седмици на Марс ще се формира една малка оранжерия.
Благодарение на този проект ще се проведе експеримент, в процеса на който ще знаем повече за оцеляването на Марс. Изследователите ща узнаят до колко живите организми от Земята ще оцелеят на друга планета. Данните ще бъдат отчетени, като се вземе предвид факта, че гравитацията на Марс е само 40% от земната, а нивото на облъчване е в пъти по-високо.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта