300x250 static

Четвъртък, 26 Април 2018 12:00

Плугът: какво може и какво - не 

Коя система на почвообработка да предпочетем

Изборът е индивидуален и комплексен, необходимо е да се вземат предвид всички предимства и недостатъци на двата технологични метода – орен и безорен

В съвременното земеделие за основна почвообработка се препоръчват множество методи и технологии: 

. дълбоко разрохкване с култиватор;

. оран с плуг;

. дълбоко разрохкване без обръщане на пласта с плуг;

. оран с обръщане на орния хоризонт.

Lithuania 1

Най-важната и трудоемка операция при основната обработка на почвата е оранта.

Оран

Това е основният технологичен метод за почвообработка. Оранта е предназначена за разрохкване и обръщане на почвения пласт. Разрохкването облекчава циркулирането на въздуха, водата и хранителните елементи към корените на растенията, способства за натрупването и запазването на влагата в орния хоризонт, помага на кореновата система да се развива по-добре, засилва жизнедеятелността на полезните микроорганизми. Основните видове оран са пълно обръщане на пласта на 180 градуса, оран с повдигане на пласта и култивиране.

Изборът зависи в голяма степен от почвено-климатичните условия. При различни климатични условия, един и същи метод дава различни резултати.

Deep Ploughing 2

Пълно обръщане на пласта

се прилага при усвояването на нови площи и такива, които са обрасли с ниска растителност. При тази оран затревената част на пласта се обръща напълно  и се поставя на дъното на браздата.

Оран с отмятане на пласта

означава непълно обръщане на почвата и поставянето му на 135 градуса на една страна. Тази оран се провежда с конвенционални плугове.

Култивирането

отговаря в най-голяма степен на изискванията на агротехниката. То е и най-разпространеният метод на основна обработка на почвата. Провежда се с плуг с предплужно тяло. При култивирането в горния слой на почвата предплужникът първо изрязва тънък слой от пласта на 2/3 от ширината на основния и го хвърля в браздата, а след това се отрязва останалата част, която при това се обръща на 130-150 градуса и покрива изрязаната преди това тънка част от пласта.

При обръщането на пласта, горният, загубил структурата си слой, се поставя на дъното на браздата, а долният - се повдига нагоре. В почвата се заорават тревата, растителните остатъци, плевелите и техните семена, вредителите, както и торът. Най-високи резултати се получават при провеждане на култивирането на дълбочина 27-30 см или на цялата дълбочина, ако орният хоризонт на почвата е малък. Но трябва да се внимава - оранта на дълбочина по-голяма от орния хоризонт може да доведе до премесване на хумусния слой и да повиши неговата киселинност, което се отразява зле върху добивите от някои култури. В този случай е по-добре да се проведе дълбока обработка без обръщане на пласта на почвата на 30-35 см, която не отстъпва по ефективност на обикновената оран на дълбочината на орния хоризонт. Агрономията е изработила строги изисквания към оранта. При провеждане на работната операция трябва да се спазва зададената дълбочина на обработката, отклонение се допуска в рамките на 1 см при равни терени и 2 см при неравни. Размерите на напречните сечения на пластовете трябва да са еднакви, а обръщането им - пълно и с качествено заораване на плевелната растителност, растителните остатъци и внесения на повърхността тор. Повърхността трябва да е слята или с леки гребени.

ripper stripper planter arms 1

Необходимо е плугът да се движи строго по права линия и да не оставя недообработени участъци. Височината на браздите е не повече от 70 мм. При големи неравности на релефа площите се орат напреки на склона. 

В условията на разширяване на площите, заети с царевица, използването на плуг отново придобива голямо значение.

Намаляване на заболяванията, механично унищожаване на плевелите поради увеличената им резистентност към определени хербициди, борба с гризачите и останалите вредители са основните задачи на оранта, при решаването на които

днес няма достойна алтернатива на плуга

Plough

Най-новите изследвания показват, че използването на плуг за разрохкване и насищане с въздух на почвения слой, където се образува кореновата система, например за оптималното развитие на рапицата, няма алтернатива и създава прекрасна основа за високи добиви.

Популярните днес ресурсоспестяващи минимална и нулева обработки на почвата са невъзможни без масирано използване на химически средства за растителна защита и минерални торове. Но умението да се ориентират в широката гама от пестициди с оглед на тясната избирателност на действието им и много други фактори на резултатното им приложение е проблем за огромното мнозинство агрономи-практици, а повърхностното внасяне и заравянето в повърхностния пласт на почвата на основните дози минерални торове често не се отплащат с получените добиви.

Поради това днес периодичното обръщане на почвата няма алтернатива по отношение на подобряването на фитосанитарното й състояние, заораването на минералните и органичните торове, особено по отношение на екологичната безопасност на утилизацията на органичния тор, представляваща голям проблем в страните с развито животновъдство.

Промяната на икономическите и екологичните условия определя развитието на механичната почвообработка, насочено към конкретно диференцирано решаване на широк кръг агротехнически задачи в зависимост от почвено-климатичните фактори, биологичните особености на отглежданите култури и предшествениците, замърсеността на почвата с плевели, вредители и болести по растенията, системите на внасяне на хранителни вещества и другите елементи, съставящи системата на земеделие.

virginia no till 41

Трансформирането на задачите на основната почвообработка в съвременните условия обуславя съответната адаптация към тях в конструкцията на предлаганите от производителите почвообработващи машини, където ясно се забелязват няколко тенденции.

Например, задачата за подобряване на качеството на обръщането на пласта в широк диапазон на дълбочината на почвата за заораване на горния слой със семената на плевелите и вредителите, причинителите на заболявания и торовете се решава посредством присъединяването на спомагателно оборудване към традиционните корпуси на плуга - разнообразни предплужници и режещи тела. При това диапазонът на дълбочината на обработката на почвата с изразено обръщане на пласта е от 6 до 10 см.

Проблемът за уплътняването на почвата от ходовите апарати на тежките земеделски машини и образуването на плужна пета се решават с помощта на машини за периодично разрохкване без обръщане на пласта, увеличавайки дълбочината до 50-80 см, както и с разширяването на технологичните възможности на плуговете в посока на комбиниране на технологиите с обръщане на пласта с разрохкване на долните пластове с допълнителни приспособления. 

Не е трудно да се отговори на въпроса:

Защо фермерите орат?

Оранта е повсеместна. Фермерите обичат да орат. Ако те не получаваха удоволствие, виждайки как почвата се обръща, и знаейки, че при това отстраняват целия боклук, който след това ще им пречи при сеитбата и обработките, биха орали по-малко. Но фермерите биват поощрявани да орат. Повсеместно се одобрява дълбоката оран или вместо нея на фермерите се препоръчва дълбоко да се разрохква почвата в дълбочина във всяка бразда. Би трябвало да съществуват някакви ясни научни основания, за да се оправдае практика, толкова радушно одобрявана и препоръчвана.

Но освен значителните разходи на време, работа и ресурси, механичната оран води до ерозия, а и до деградиране на почвата.

Системата на нулева обработка на почвата е основана на отказа от оран

Рязкото покачване на цените на енергийните източници в края на миналия век принуди земеделските производители в много страни стремително да преминат към технологията No-Till. При това бяха постигнати значителни резултати, които позволиха на технологията да заеме лидерски позиции в световен мащаб. 

dramatic jump percent indiana acres till acres since 1990 1 635803273432673918 640

В световното земеделие площите с нулеви технологии заемат над 940 млн. дка, предимно в страните лидери в областта на селскостопанското производство - Канада, САЩ, Бразилия, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия. Основните задържащи фактори са високите цени на горивно-смазочните материали и консерватизмът, както и негативното отношение от страна на много от представителите на аграрната наука. Но въпреки всичко това нулевата технология на почвообработката все по-широко се прилага от земеделските производители.

За разлика от традиционното полевъдство, стърнищата не се изгарят и не се закопават в земята, сламата не се прибира от полето. Растителните остатъци, след прибирането на реколтата, се наситняват до определен размер, а след това равномерно се разпределят по повърхността на полето. Така се формира защитаващо почвата покритие, което се противопоставя на почвената и ветрената ерозия, осигурява запазването на влагата, пречи на растежа на плевелите, съдейства на активизирането на микрофлората на почвата и се явява база за възпроизводството на плодородния слой на почвата и повишаването на добивите. За правилното земеделие по тази технология е необходим колкото е възможно повече мулч. Така че при отглеждането на културите се взема под внимание не само какви добиви от зърно ще се получат, но и получаването на максимално количество биомаса. Например, желателно е отглеждането на високи сортове пшеница, въвеждането в сеитбооборота на култури с голямо количество биомаса като царевицата и т.н.

Системата на нулевата обработка на почвата има редица предимства в сравнение с традиционната: икономия на ресурси - гориво, торове, работна ръка, време, намаляване на амортизациите. Намаляването на разходите превишава незначителното намаляване в добивите и съответно, повишава рентабилността.  Запазва се и се възстановява плодородният слой на почвата.  Намалява се и дори напълно се предотвратява ерозията на почвите. Натрупва се влага в почвата и по този начин се намалява зависимостта на добивите от климатичните условия.

Недостатъци

Относителен недостатък на системата на нулевата обработка на почвата е нейната сложност и необходимостта от строго спазване на сеитбооборота. Сеитбооборотите, видовете и нормите на използваните химични вещества и т.н. трябва да бъдат подбрани специално за конкретното стопанство с оглед на климата, почвите, обичайните за местността плевели и вредители, както и много други фактори.

Неравните участъци на повърхността трябва да се изравняват, за да могат сеялките да разпределят семената равномерно. Нулевата обработка на почвата води до натрупването в горните пластове на патогени и вредители и изисква активни химични обработки.

Основната краткосрочна разлика между орната и безорната почвообработка е използването на хербицидите, както и количеството на култивиранията.

Култивираните почви, от които се изпаряват 15-20 мм влага, губят органичния въглерод, стимулира се появата на плевели в зърнените култури, почвите става трудно проходими, подложени са на значителни физически повреди, образуват твърда кора на повърхността, имат по-малко количество активни хербициди. 

Така че изборът на една или друга система на почвообработка трябва да бъде индивидуален и комплексен и да вземе предвид всички недостатъци на всяка от тях.

Публикувана в Агротехника

. Какви са преимуществата и недостатъците на различните технологии – анализ на американски специалист в авторитетното издание Farm Journal

Почвообработката има критично значение за доходността от земеделието. Целта на тази операция е да се създаде еднороден по пълтността си слой, така че нищо да не възпрепятства корените на растенията и влагата. Американските специалисти открояват четири различни типа основна почвообработка хоризонтален (традиционен), вертикален, Strip-Till и No-Till. Всяка от тези системи има своите особености. А изборът на конкретна система за конкретно стопанство може да се прави не само въз основа на природните фактори дебелина на плодородния слой на почвата, климат и структура на почвата, но и според размера на стопанството и неговото финансово състояние. По-подробно за преимуществата и недостатъците на различните системи разказва агрономът Кен Ферри пред американското издание Farm Journal.

Хоризонтална обработка

Някога хоризонталната обработка на почвата е била синоним на оран с обръщане на пласта. Днес тя обикновено включва преминаване с култиватор или компактна почвообработваща машина на дълбочина от 7,6 до 10,2 см преди пролетната сеитба. При соево-царевичен сеитбооборот хоризонталната обработка не предвижда никакви операции наесен, асамо едно преминаване с компактна почвообработваща машина преди сеитбата на царевицата напролет. Това е надежден начин да се получат бързи и равномерни посеви.

Като недостатък на хоризонталната обработка авторът посочва резкия преход на плътността между орния хоризонт и т.нар. плужна пета. Дали такъв преход е проблем, зависи от годината.

Интензивните дъждове в началото на годината могат да доведат до това, водата да се натрупа над плужната пета, което може да причини загуби на азот и болести по растенията. Когато през юли и август е горещо и сухо, при наличието на рязък преход в почвата, първите три горни групи корени при опита си да се доберат до влага, може да спрат, натъквайки се на значително по-плътния слой.

Ако това се случва, вероятно си струва да се премине на вертикална обработка на почвата, No-Till или Strip-Till.

Работата е там, че една от главните цели е проникването на първите три горни пласта на корените дълбоко в почвата. При вертикалната почвообработка, Strip-Till или Nо-Till те растат на дълбочина. Но при хоризонталната почвообработка преди сеитбата (изключенията са редки, например песъчливи почви) независимо от това какви операции се провеждат наесен, първите два горни етажа от корени почти винаги се сгъват, натъквайки се на плътния слой почва. За щастие, ако наесен се прави вертикална обработка на почвата, третият етаж корени прониква в дълбочина.

Рязкото преминаване към вертикална почвообработка, Nо-Till или Strip-Till за някои фермери може да бъде твърде шокираща промяна. Първата крачка е да се разрохка целият почвен профил с помощта на определени операции наесен. След последвалата почвообработка напролет плужната пета ще се запази, но разликата в плътността на почвата между различните пластове ще намалее.

Есенната вертикална почвообработка може да се проведе с различни машини дискови или линейни продълбочители, чизелни плугове. Сред тях не може да се открои еднозначно най-доброто. Оптималният избор зависи от конкретната ситуация с растителните остатъци на полето, дълбочината на обработката на почвата, мощността на наличните трактори.

Ако е необходимо да се заорават растителните остатъци на царевица например, която е отглеждана след царевица или пшеница, то линейният продълбочител няма да е подходящ, тъй като той само повдига и спуска почвата. Но при царевично-соев сеитбооборот трябва да се оставят растителните остатъци на повърхността, за да се предотврати ерозията, поради което линейният продълбочител може да е напълно подходящ. За да се разбият основателно буците и да се раздроби почвата, с линеен продълбочител трябва да се влиза в полето колкото е възможно по-рано, докато почвата не е натрупала влага. С чизелен плуг може да се обработва и влажна почва. Ако е необходима обработка на почвата на голяма дълбочина, е по-добре да се използват дискови чизелни култиватори или дълбокопродълбочители. След есенната почвообработка напролет трябва да се прояви търпение.

80 на сто от случаите на уплътняване на почвата, които съм виждал на полето, са станали след първата пролетна почвообработка“, отбелязва авторът Кен Ферри в статията си.

След сеитбата трябва да се проверят горните корени. Ако третият им пласт е прегънат, това означава, че по време на пролетната почвообработка е било твърде влажно, поради което и есенната не е преминала както трябва. Алтернативен път на преминаване към по-малко интензивна обработка на почвата е отглеждането на соя по технологията No-Till.

Резюме

Преимущества: по-малко налягане върху почвата и по-малко машини, използвани при сеитбата; по-малки разходи за хербициди; сеитба в оптимални срокове; по-бързо поникване на културите; по-равномерни посеви.

Недостатъци: създава плътен слой, над който се натрупва влага и който задържа растежа на корените, а това анулира почти всички преимущества.

Пречки при прилагането: не бива да се прилага на почви, подложени на водна или ветрова ерозия или пресъхване.

Допълнителни съвети: обработете допълнително почвата наесен на голяма дълбочина с цел разбиване на плужната пета или преминете към по-неинтензивна обработка.

Вертикална обработка

Машините за вертикална обработка имат дълги лапи, които разрохкват уплътнените почвени слоеве, премахвайки прехода в плътността на почвата, създаден от хоризонталната обработка. Машините включват линейни дълбокопродълбочители, чизелни плугове, дискови дълбокопродълбочители, които напролет се агрегатират с брани, за да се изравни повърхността на почвата. Дълбочината на обработката зависи от типа на почвата. При малки дълбочини обикновено се използват чизелни плугове. За да се формира еднороден почвен слой, дълбочината на обработката трябва да е половината на ширината на междуредията. Например, при обработка на дълбочина 17,5 см трябва да се постави ширина между работните органи от 35 см.

Колкото по-късно се провежда вертикалната почвообработка, толкова в по-къси срокове трябва да стане това. При използването на дискови дълбокопродълбочители, дискови чизели и чизелни плугове, които могат да работят на влажна почва, сроковете са по-дълги, отколкото при използване на линейни дълбокопродълбочители.

Еднородно разрохкване е по-лесно да се постигне с дискови дълбокопродълбочители или дискови чизели, тъй като те имат по-големи работни органи. Тъй като еднородността на разрохкването зависи от дълбочината на обработката, разстоянието между работните органи, скоростта на работа и влажността на почвата, най-вероятно ще се наложи машината да се пренастройва за всяко поле наново.

Особено внимание трябва да се отдели на изравняването на почвата. За целта към почвообработващите машини трябва да се прикрепят машини за подравняване. Недостатъчно качественото подравняване може да доведе до това – хербицидите да се натрупват и да действат на полоси, а не навсякъде.

Роля има дори формата на работните органи. От нейния правилен избор зависи дали растителните остатъци ще остават на повърхността, или ще се заравят в почвата.

Окончателното изравняване на почвата се прави напролет с брани. Браната не заравя растителните остатъци, а само изравнява почвата, поради което при необходимост от заравяне на растителните остатъци, това се прави при първоначалната почвообработка.

Вертикалната обработка на почвата се прави на скорост 11-20 км/ч . Тракторите и пръскачките трябва да се оборудват със специални гуми, тъй като уплътняването от обикновените гуми е невъзможно за разрохкване.

По време на пролетното брануване има възможност добре да се почувства качеството на първичната обработка. Ако тракторът се тресе, значи обработката е направена недостатъчно дълбоко. Ако дълбочината на обработката е била избрана правилно, поставена в кабината чаша с вода по време на брануването не трябва да се разсипва. Тогава тракторът се люлее настрани, но не подскача нагоре-надолу.

Ако първичната обработка на почвата е направена правилно, е лесно да се зададе правилното налягане в изсяващите апарати. А ако не е, това ще бъде невъзможно, тъй като меките участъци на почвата ще се редуват с твърди.

Резюме

Преимущества: отстранява плужната пета, уплътнените пластове, разликите в плътността и коловозите.

Недостатъци: изисква повече усилие и внимание, отколкото хоризонталната почвообработка.

Пречки пред внедряването: изисква изключителна мощност на тракторите и пръскачките, за да се предотврати образуването на коловози, сеялката трябва да заравя растителните остатъци; изисква приключване на есенната почвообработващ, преди да са завалели дъждове.

 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Създателят на стоманения плуг
Преди да стане основател на една от най-големите съвременни компании за производство на земеделска техника, Джон Диър е бил ковач. В своя занаят той често работел с игли и спици, които се заточвали с пясък. Диър разбрал, че чугунените плугове, които тогава използвали фермерите, обработват лошо земята, особено при тежки почви, и си спомнил за спиците. Диър стигнал до заключение, че плуг от добре полирана стомана с правилно направена отметална дъска ще се справи по-добре с почвообработката.
През 1837 г. той разработва първият си комерсиално успешен плуг от лята стомана, а до 1841 г. вече произвежда по 75-100 плуга годишно. Благодарение на плуговете на Диър обработката на тежки почви става много по-лесно и бързо.
Публикувана в Агроновини

Само така ще се преборим с понижаващите се доходи и ще избегнем необоснованите агротехнически мероприятия

Традиционните обработки на почвата през последните 200 години се различават коренно от използваните от човечеството преди това практики за получаване на реколта. Прилагането им все по-често води до драстично разрушаване структурата на почвата и намаляване на добивите от културите. Ако не се вземат адекватни мерки за спирането на деградационните процеси с обработваемата земя, опасността от задълбочаване на продоволствената криза в световен мащаб ще става все по-голяма. Земеделието в България не може да бъде автономно, то също е подвластно на тенденциите, които бележат това производство. Настоящият материал е ориентир за това как да се избере най-подходящата система за обработка на почвата, която да е съобразена с конкретните специфики и да е най-щадяща за земята.(Бел. Ред.)

Изборът на система на обработка на почвата и необходимите за това агрегати пряко зависят от спецификата и характера на проблемите във всеки конкретен случай. Днес навсякъде фермерите се сблъскват с понижаващи добивите фактори, като уплътнение и нарушение структурата на почвата, а така също и с недостига на влага. Да влияе на последното, агрономът не може, но при избора на технология за обработка на почвата той задължително трябва да има предвид високата вероятност от засушаване. Уплътнението на почвата и нарушаването на нейната структура обаче най-често се причиняват от необоснованите агротехнически мероприятия, прилагани в продължение на много десетилетия, съпроводени с масово използване на тежка колесна техника.

Още преди повече от 15 – 20 години почти всички земеделски производители са били ориентирани изключително към традиционната система на обработка на почвата, с което се обяснява отсъствието на съответстваща информация за алтернативни подходи, подкрепени с практически опит. Новите технологии влязоха в широка употреба през последните две десетилетия и днес ние можем да различим

няколко основни подхода на почвообработване

Това са обработка на почвата с обръщане на плодородния пласт – оран; обработка без обръщане на пласта; плитка обработка на почвата – Mini-till; комплексна обработка с периодично продълбочаване и отказ от обработка на почвата – No-till.

Правилният избор на технология за обработка на почвата задължително трябва да се прави, като се имат предвид почвено-климатичните особености на конкретното стопанство и факторите, които влияят негативно на структурата и плодородието на почвата. Ще се спрем на това подробно.

Преди всичко следва да се обърне внимание на структурата на почвата, която обработвате. Необходимо е да се определи степента на уплътнение и образуването на кора на повърхността, да се изясни колко активно протича жизнедеятелността в почвата. Необходимо е също така да се определи опасността от ерозионни явления. След това да се вземат предвид количеството и периодичността на валежите и температурният режим в течение на последните няколко сезона. След като направи обективен анализ на получената информация с критичната й оценка, ръководителят на стопанството може да избере най-ефективната технология за обработка на почвата. Чак тогава той може да започне последователната й реализация на практика. Необходимо е да се разбере, че изменението на системата за обработка на почвата в даденото стопанство предполага достатъчно дълъг период за възстановяване на нейната структура и жизнените процеси в нея – от пет години.

Отдавна сме длъжници на плодородието на почвите

Всички ние констатираме тяхната деградация в резултат на ерозията, уплътняването и образуването на кора – негативни явления, които са настъпили в продължение на много десетилетия. Това води към неспособност на земята да поглъща и съхранява влагата – съответно пропада дори това ограничено количество валежи, които са регистрирани през последните сезони.

Нарушението структурата на почвата и ниската активност на жизнените процеси в нея водят до това, че органичните съставки не се нитрифицират. Т.е. те не отдават хранителните вещества на бъдещите посеви. Именно затова оптималната система на обработка трябва да включва преди всичко преодоляване на тези ключови фактори, пряко влияещи на добивността.

Оранта вреди на почвата многостранно

Що се касае за традиционните технологии, предвиждащи периодична оран на полето, следва да се отбележи, че тази практика поначало е доста популярна в световното селско стопанство. Обръщането на повърхностния (наричан още орен) слой почва способства за намаляване количеството на растителните остатъци на повърхността. Въпреки това в тази технология има редица недостатъци. Първо, растителните остатъци не се смесват с почвата, а просто попадат в по-долния й слой. В същото време в повърхностния слой се образува недостатъчно органично вещество, което забавя активността на жизнените процеси в почвата. Второ, преместването на сухата почва надолу, а изваждането на влажната от долните слоеве отгоре, води до допълнителна загуба на и без друго оскъдната влага. И не на последно място подобна практика причинява образуването на печално известната „плужна пета“ (силно уплътнен почвен слой на дълбочината на оранта), унищожаването на която изисква допълнителни усилия и ресурси.

Цялата статия четете единствено във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Преминаването към минимална и нулева технология не е универсално решение, така че оранта ще има винаги своето място в земеделието

FarmersWeekly

Днес на пазара на почвообработваща техника култиваторите стават все по-популярни, измествайки плуговете. Това е свързано с общата тенденция за отказ от оран и преминаване към минимални почвообработки. Най-висок интерес сред фермерите предизвикват култиваторите, които изпълняват няколко работни операции с едно минаване, както и различните комбинирани машини. Какви са основните критерии при избора на тези машини?

Принципната разлика между култиватора и плуга е в това, че използването на плуга за основна почвообработка предполага срязване на почвения пласт, неговото пълно или частично обръщане и разрохкване, обясняват специалистгите. Докато култиваторите при основната почвообработка са предназначени преди всичко за унищожаването на плевелите и разрохкване на почвата без нейното обръщане. Такова разрохкване е необходимо за съхраняването на растителните остатъци върху почвата, които благоприятстват за запазването и натрупването на влага, както и за защита от ерозия.

Технологии на почвообработка

Днес на пазара на почвообработваща техника се наблюдава тенденция за увеличаване на продажбите на машини без обръщане на пласта, тоест култиватори и дискови брани. В много стопанства се прилагат минимални технологии и сеитба върху мулч. Практически всички производители на земеделска техника произвеждат разнообразни машини за тези технологии. Тук става въпрос не само за преминаване към mini-till и no-till, но и за намаляване на производствените разходи и срокове за кампанията, както и за съхраняване на влагата и хумуса в почвата и минимализиране на влиянието на атмосферните фактори върху добивите.

Преминаването към нулеви обработки е възможно далеч не навсякъде, убедени са практиците. Това се обяснява с няколко причини. Първо, малките стопанства не могат да си го позволят (смяната на една техника с друга е скъпа). Второ, някои култури, като картофи, лен, зеленчуци, имат нужда от оран. Усвояването на запустели земи също се провежда с оран. А значи плуговете ще продължават да бъдат търсени на пазара.

Сред новите тенденции за почвообработка специалистите отделят специално внимание на ленточната – strip-till. Тя има редица преимущества в сравнение с технологията за цялостна обработка и no-till, тъй като съчетава най-доброто от всички останали технологии. Осигурява добре подготвено сеитбено ложе и гарантира липсата на механично въздействие в междуредията. Освен това при ленточната обработка разходите за енергия намаляват около два пъти и се увеличива производителността, тъй като по същество се обработва само половината от площта.

В близко време както в Америка, така и в Европа, се очаква нарастване на интереса към производството на техника за strip-till. Но с производството на машини за ленточна обработка засега се занимава ограничено количество производители – Horsch, Kuhn, Kongskilde, Orthman и Remlinger.

Какво избират фермерите

Сред почвообработващата техника за основна обработка днес най-популярни са длетообразните и дисковите машини, изпълняващи няколко операции с едно работно преминаване (раздробяване на растителните остатъци с формиране на мулч, разрохкване, раздробяване, изравняване, притъпкване на почвата и т.н.) на голяма дълбочина и имащи висока производителност. За предсеитбената подготовка са разработени много мултифункционални култиватори с голяма работна ширина, позволяващи провеждането на качествена работа в най-кратки срокове и с минимални разходи на гориво. Интересът към култиваторите с голяма работна ширина се обяснява с това, че тяхното използване позволява да се намали себестойността на продукцията.

Специалистите по прикачна техника казват, че при европейските производители има тенденция за поставянето на една машина няколко работни органи за изпълняването на голямо количество работни операции с едно преминаване. Такива машини като правило имат малка работна ширина (3−10 м). Това отразява структурата на земеделието в Европа, където на малки площи се опитват да постигнат висока производителност. В Източна Европа, както и в Северна Америка, традиционно се обработват големи площи. По тази причина там фермерите обръщат внимание на работната ширина на машината и лесната работа с нея. Допълнително на тях се поставят само работни органи за формирането на семенното ложе. Изборът на такива култиватори не е случаен – работната ширина до 20 м позволява да се намали броят на преминаванията по полето и вследствие от това да се повиши ефективността на работа като цяло.

Критерии за избор

Култиватори произвеждат практически всички - John Deere, Amazone, Kverneland, Lemken, Gregoire Besson, Kuhn, Vaderstad, Gaspardo и други. Така че не е трудно да се загубиш в морето от машини, когато трябва да се направи избор. Изборът на вида на машината и на конкретния модел, разбира се, зависи от много фактори, твърдят експертите – от географското местоположение, климатичните условия, типа на почвата, отглежданите култури, наличните в стопанството трактори, обема на работата, наличните средства и т.н. Важно е и техниката да е проста за работа, тъй като нивото на подготовка на кадрите невинаги е достатъчно високо за работа със сложни машини.

На първо място, изборът на култиватор се определя от мощността на трактора, с който ще се агрегатира. В Източна Европа за подготовка на почвата най-търсени са трактори с мощност 300 – 360 к.с. и повече. А сред почвообработващата техника – 5-корпусни навесни и 8-9-корпусни полунавесни плугове, длетообразни култиватори с продълбочаване до 30 см и работна ширина 6-7 м, дискови култиватори с ширина 4-6 метра, дискатори на дълбочина 6-7 см и ширина до 8,5 м и дискови брани с дълбочина на обработката от 12 до 23 см и ширина от 7 до 12 м, както и предсеитбени мултифункционални култиватори с работна ширина до 12 м.

На свой ред, мощността на трактора се подбира в съответствие с вида на почвата. Но ефективността от работата му ще зависи от правилния избор на инвентара. Само в този случай ще бъдат постигнати оптимална агротехнологична скорост, производителност и качествена почвообработка, а също така ще се избегне неоправдан разход на гориво и износване на работните органи.

Видове почвообработка

Основната почвообработка бива със и без обръщане на пласта. Почвообработката с обръщане на пласта се прави с плуг. Най-често се използват обръщателни плугове.

Почвообработката без обръщане на пласта се прави с култиватори, както и с тежки дискови брани.

При изоставени площи и тежки почви се прилага съчетание от оран, тежки дискови брани и култиватори с лапи.

Що се отнася до почвообработката преди сеитба, то в този случай се използват предсеитбени култиватори, които могат да бъдат активни или пасивни.

При технологията mini-till най-често се използват дискови култиватори за повърхностна почвообработка (дискатори). В зависимост от времето на използването им те изпълняват или следжътвена, или предсеитбена подготовка и при това могат да бъдат комбинирани със сеялка.

Ако заплевеността не е висока и има достатъчно време за почвообработка, тя може да се прави с помощта и на култиватори, и на плугове. Но при висока заплевеност, ограничени срокове или опасност от повреди на културните растения, най-добре е да се работи с хербициди.

Видове култиватори

Култиваторите може да се класифицират на предсеитбени, следжътвени и чизелни. Опростено, те се различават по дълбочината на обработката, разстоянието между работните органи и съответно, видовете на използваните работни органи. Има култиватори за междуредова обработка на окопни култури.

В тази класификация няма някой, който да се ползва със специален интерес. С набирането на популярност сред фермерите на технологиите mini-till и no-till се наблюдава тенденция за увеличаването на частта на стърнищните култиватори във връзка с намаляването на работите, провеждани с плуг. Но сега делът на стърнищните култиватори все повече се заема от дисковите и зъбните брани.

Разликата между навесните и полунавесните култиватори преди всичко е свързана с начина на агрегатирането им с трактора. Ако при навесните повдигането в транспортно положение става само от навесната система на трактора, то в полунавесните това става както с помощта на навесната система, така и за сметка на транспортните колела. Изборът между двата варианта за агрегатиране е обусловен от наличните в стопанството трактори с достатъчно мощна хидравлика.

Много често мощността на двигателя на трактора е достатъчна за работа с навесна машина, но хидравликата не може да се справи с привеждането й в транспортно положение. Именно тогава е целесъобразно да се използват полунавесни машини, при които има преразпределение на теглото между навесната система на трактора и транспортните колела.

Като правило, навесните машини – както плугове, така и култиватори, са по-евтини от полунавесните. Обикновено те се използват с трактори с мощност до 300 к.с. с добра подемна способност на навесната система и при сравнително неголеми обработваеми площи. Имайки по-здрава конструкция и съответно тегло, полунавесните машини се препоръчват за работа с трактори с мощност от 200 к.с. и повече, предназначени за интензивна работа на големи площи. Що се отнася за полунавесните машини, те са по-прости за настройки, но по-придирчиви към неравностите на полето.

Публикувана в Агротехника

Културата-предшественик e способна да влияе на люцерната да конкурира плевелната растителност. Американски агроном изследовател споделя практическия си опит в Южна Дакота

Ранди Андерсън
Селскостопански изследователски център
Брукингс, Южна Дакота, САЩ

Известният американски агроном-изследовател Ранди Андерсън вече четвърт век изучава системата No-till и методите на управление на растениевъдните стопанства в полузасушливите райони на Великите равнини на САЩ. Той изследва популацията и развитието на плевелите, алелопатията на културите, ефективното използване на ресурсите и синергията. Настоящата статия на Ранди Андерсън е посветена на контрола на плевелите без оран при люцерната и съдържа отпратки към изследвания и на други негови колеги по темата.

Снимка на Ранди Андерсон!!!

Поддръжниците на органичното земеделие на драго сърце биха включили в своята система на земеделие напредничавата практика No-till, но се безпокоят от въпроса, могат ли да се контролират плевелите без оран. Ние непрекъснато разработваме системата No-till за органично земеделие, в основата на която стои сложният сеитбооборот, съдържащ посев от люцерна в продължение на три поредни години. В нашето изследване ние разглеждаме влиянието на предшестващата култура на заплевелеността на люцерната. Сяхме люцерната по метода No-till след три култури: пролетна пшеница, царевица и соя. Изследването обхваща период от четири години с измерване на динамиката на развитие на плевелите на четвъртата година. Люцерната беше засята след соя, която по-добре потиска плевелите, отколкото тази, която сяхме след пролетна пшеница и царевица. Когато засяхме люцерната след пролетна пшеница, биомасата на плевелите в нея представляваше 18% от всички растителни съобщества, след соя – всичко 1%, след царевица – 6%. Биомасата на плевелите в люцерната след предшественик пшеница беше най-висока поради това, че плътността на люцерната в този случай беше под 71% от нейната плътност, сята след соя. Такива плевели, като овсига (Bromus tectorum) и лечебно глухарче (Taraxacum officinale), израстнаха и дадоха биомаса в локациите с ниска плътност на люцерната. За три години продукцията от люцерната за фураж в посева след соя също беше по-висока, отколкото от посева след пролетна пшеница и царевица. Способността на люцерната да се конкурира с плевелите може да се повиши при правилен избор на култура-предшественик.

Концепция за защита на почвата

Системата на земеделие, основана на безорната обработка на земята (No-till), може да подобри здравето и функционирането на почвата за сметка на увеличения дял на органичното вещество, засилване на микробиологичната активност и подобряване структурата на почвата (Hobbs, 2007; TriplettandDick, 2008). За да поощри прехода към системата No-till в глобални мащаби, Организацията по прехрана и земеделие към ООН – ФАО, разработи концепция за почвозащитно земеделие (ФАО, 2015), в основата на която стоят три принципа:

  1. директен посев на културите с минимални нарушения на почвата, т.е. No-till;

2) създаване и запазване на постоянна почвена покривка от растителни остатъци от покривни култури;

3) разнообразие в сеитбооборота.

ФАО смята почвозащитното земеделие критично важно за достигане на устойчиво селско стопанство в глобален мащаб. Привържениците на органичното земеделие поддържат No-till, доколкото тази система позволява да се подобри здравето на почвата (MaaderandBemer, 2012; Peigneetal., 2007), но те се тревожат от проблема с контрол на плевелите при отсъствие на оран. Един от начините за намаляване потребността от оран като средство за контрол на плевелите е разработката на сеитбооборот, съставен от култури с различаващ се жизнен цикъл (Anderson, 2005; Cavigellietal., 2008). Например редуването на култури на топлия сезон, подобни на царевицата, и устойчиви на студ култури (например зимна пшеница) разширяват възможностите на производителите, тъй като осигуряват прекъсване на жизнения цикъл на плевелите и не допускат узряването на семената им. Особено ефективно потиска годишната динамика на плевелите включването в сеитбооборота на две едногодишни култури една след друга, например последователност на топлолюбиви култури – царевица и соя – в две последователни години. В традиционната система No-till на производителите, използващи сеитбооборот с две култури на хладния сезон, засети след две култури на топлия сезон, се налага използването на хербицид само на една от четирите култури (Anderson, 2005). За да се усложни допълнително сеитбооборотът, в него може да се добавят многогодишни бобови култури, като люцерна или детелина. Развитието на популацията на плевелната растителност при многогодишните бобови треви от окосяването им за фураж и вследствие на конкуренция с други култури е силно затруднено – в такива условия едногодишните плевели трудно се вкореняват и дават семена. Освен това семената на плевелите остават на повърхността на почвата, където имат много малък шанс да се запазят и да оцелеят. Многогодишните бобови култури помагат на контрола на плевелите, осигурявайки тригодишен интервал на безорна обработка – по този начин те могат да послужат за основа на органично производство, основано на No-till и подбран сеитбооборот.

В процеса на непрекъсната разработка на системата No-till за органично земеделие ние направихме изследване на сложен сеитбооборот, в който за три години отглеждахме люцерна, следвайки шестгодишна последователност: царевица – соя – зимна пшеница – овес – соя – царевица.

Люцерната се отглежда само три години, за да се избегне намножаването на плевелните растения, които за това време успяват да се адаптират към многогодишните бобови култури.

Плътността на плевелните растения в люцерната обикновено започва да се увеличава на четвъртата и петата година, тъй като плътността на люцерновия посев с времето намалява. Ние смятаме, че люцерната повишава ефективността на органичното земеделие No-till, като за успешното потискане на плевелите много важно е да се постигне постоянна плътност на растенията в посева. В предлагания от нас сеитбооборот люцерната се сее след царевицата. Освен това растителните остатъци от царевицата на повърхността на почвата могат да пречат за уплътняването на семената към почвата. В едно от своите предишни изследвания ние проучихме детелината, семената на която по размер са близки до семената на люцерната; нейната плътност при сеитбата след царевица беше с 15 – 40% по-ниска, отколкото при посева след пролетна пшеница.

Друг вариант – сеем люцерна есента след прибиране на пролетната пшеница. Но семената на плевелите, присъстващи в пролетната пшеница и самосевката от пшеница, могат да попречат на поникването на бобовите култури. За да се избавят от тези плевели преди посева с люцерна, последователите на органичното земеделие след прибиране на пролетната пшеница правят оран на почвата.

По този начин целта на нашето изследване беше оценка на влиянието на културата-предшественик на преживяемостта и продуктивността на люцерната, а така също на нейната способност да конкурира плевелите в системата на органичното земеделие No-till. Данните за плевелната растителност бяха събрани на третата година на отглеждане на люцерната за фураж, след което започна преход към едногодишни култури.

Защо и как се проведоха изследванията

Процедурите

Изследването се проведе на глинести почви близо до Брукингс, Южна Дакота. Почвата съдържа около 4% органично вещество, киселинност (рН) – 6,9. Средногодишната сума от валежите (по данни за трийсет години) е 584 мм. До началото на изследването на този участък е прилаган сеитбооборот: царевица – соя – пролетна пшеница.

Изследването се проведе в четиригодишен период. През първата година отглеждахме пролетна пшеница, царевица и соя с прилагането на традиционни органични практики – оран за подготовка на почвата за сеитба на всичките три култури и за контрол на плевелите в ранен вегетационен период на царевицата и соята. Пролетната пшеница засяхме със сеитба 130 кг/ха, царевицата – 61 000 семена на хектар, соята – 340 000 семена на хектар. Почвата преди сеитба беше обработена, а плевелите в царевицата и соята контролирахме с брануване. Пролетната пшеница засяхме през април и прибрахме в края на юли; царевицата и соята сяхме през май и прибрахме през октомври.

Люцерната сяхме на редови посев с нулева обработка на почвата след прибиране на реколтата от пролетна пшеница през първата година, а след това – през пролетта на следващата година, след отглеждане на царевица или соя (таблица 1).

Нормата на сеитба беше 14 кг/ха, дълбочина на сеитба на семената – 1 см. Заедно с люцерната в качеството на съпътстваща култура засяхме и овес с посевна норма 40 кг/ха при експеримента със соя и царевица. В началото засяхме овеса на дълбочина 3 см, след него в същия ден – люцерната. Сеялката беше снабдена с еднодискови ботуши. За подготовка на почвата преди сеитба не използвахме оран, преди сеитбата на люцерната не направихме контрол на плевелите. Експериментът се проведе на произволно разположен участък в шесткратно повторение; размерът на участъка представляваше 7 на 15 м. Изследването направихме два пъти: през 2011 – 2014 г. и през 2012 – 2015 г.

Продукцията от фуражната люцерна измервахме на втората, третата и четвъртата година (в изследването ние ги нарекохме фуражни години 1-ва, 2-ра и 3-та), когато люцерната достигне 10% стадий цъфтеж. Образците на фуража събирахме ръчно от участъци 2 на 2 м с две проби, случайно определени на всеки участък. Пробите сушихме в печки при температура +65°, докато те достигнат до постоянно тегло. Реколтата от останалите части на парцелите прибирахме с обикновено оборудване. В първата фуражна година добивът от люцерната събирахме два пъти при посева след пролетна пшеница и един път при посева след соя и царевица. Добивът от люцерна измервахме трикратно във всички експерименти на втората и третата фуражна година в края на май, началото на юли и в средата на август. Плътността на люцерната оценявахме чрез броене количеството на промеждутъците от 2,5 см на един метър в реда (толкова се полага на едно стъбло на растение), което да осигури точен метод за оценка плътността на посева.

Измерването на площта изпълнявахме на 8 случайно избрани локации на всеки участък в началото на август на първата фуражна година и в началото на юни на втората и третата фуражна година.

На третата година измервахме параметрите на съобществата на плевелните растения на квадрати фуражна площ 2 на 2 м, като три пъти вземахме проби (виж таблица 1).

Идентифицирахме имената и отчетохме плътността на специфичните плевели, след което сборувахме плевелната биомаса.

Данните от биомасата представихме като сухо тегло; образците сушихме в печка до постоянно тегло при +65°С.

Статистичен анализ

Данните са анализирани от произволно разположени участъци. В началото изследвахме показателите на равнородна дисперсия по години на отглеждане, след това направихме анализ на вариациите за определяне въздействието на условията и възможните взаимовръзки между условията на отглеждане и поредните години на отглеждане.

Главният ефект и ефектът от взаимодействия се смятат за статистически верни при ниво на значимостта Р<0,05 или Р=0,05; осреднени според разпределението на Фишер (LSD:0,05).

Добивите при фуражната люцерна, плътността на плевелните съобщества и данните от плевелната биомаса бяха осреднени по квадрати на участъка и анализирани с помощта на повторни измервания. Ако установим взаимовръзка между условията и данните от вземането на пробите, правим анализ на данните в рамките на датата на вземане на пробата. За отделяне на средното значение се приемат защитените критерии на Фишер.

Целият материал може да прочетете във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Последните дъждове, които паднаха в рамките на няколко дни в Пазарджишки регион, макар и локални, са около 30 литра на квадратен метър. Това каза за Радио "Фокус" - Пазарджик Христина Георгиева, директор на Опитната станция по поливно земеделие в Пазарджик. Тя коментира, че те действат добре върху площите за подготовката им за есенна оран и сеитба. "Закъснялата обработка на площите, най-вече - оран, сега вече е възможна. Всички, които имат монокултурно отглеждане на житните, трябва да извършат плитка оран, с обръщане на орния слой, за да се предпазят от вредителите - плевелни семена, самосевки и други зарази, които са на почвената повърхност. Те трябва да се вкарат по-дълбоко в почвата. В момента има условия и за сеитба, които трябва да се използват", каза също Георгиева. Тя препоръча на земеделските стопани да не изчакват, тъй като рискуват за закъснеят с есенната оран и сеитба на житните култури.

Публикувана в Новини на часа
Петък, 14 Октомври 2016 11:09

Плугът: Какво може и какво - не 

Свързана ли е оранта с максималните добиви

Сергей Карабинеш,

Роман Крикун,

Национален университет за биоресурси, Украйна

В съвременното земеделие за основна почвообработка се препоръчват множество методи и технологии: 

. дълбоко разрохкване с култиватор;

. оран с плуг;

. дълбоко разрохкване без обръщане на пласта с плуг;

. оран с обръщане на орния хоризонт.

Най-важната и трудоемка операция при основната обработка на почвата е оранта.

Оран

Това е основният технологичен метод за почвообработка. Оранта е предназначена за разрохкване и обръщане на почвения пласт. Разрохкването облекчава циркулирането на въздуха, водата и хранителните елементи към корените на растенията, способства за натрупването и запазването на влагата в орния хоризонт, помага на кореновата система да се развива по-добре, засилва жизнедеятелността на полезните микроорганизми. Основните видове оран са пълно обръщане на пласта на 180 градуса, оран с повдигане на пласта и култивиране.

Изборът зависи в голяма степен от почвено-климатичните условия. При различни климатични условия, а един и същи метод дава различни резултати.

Пълно обръщане на пласта

се прилага при усвояването на нови площи и такива, които са обрасли с ниска растителност. При тази оран затревената част на пласта се обръща напълно  и се поставя на дъното на браздата.

Оран с отмятане на пласта

означава непълно обръщане на почвата и поставянето му на 135 градуса на една страна. Тази оран се провежда с конвенционални плугове.

Култивирането

отговаря в най-голяма степен на изискванията на агротехниката. То е и най-разпространеният метод на основна обработка на почвата. Провежда се с плуг с предплужно тяло. При култивирането в горния слой на почвата предплужникът първо изрязва тънък слой от пласта на 2/3 от ширината на основния и го хвърля в браздата, а след това се отрязва останалата част, която при това се обръща на 130-150 градуса и покрива изрязаната преди това тънка част от пласта.

При обръщането на пласта, горният, загубил структурата си слой се поставя на дъното на браздата, а долният - се повдига нагоре. В почвата се заорават тревата, растителните остатъци, плевелите и техните семена, вредителите, както и тора. Най-високи резултати се получават при провеждане на култивирането на дълбочина 27-30 см или на цялата дълбочина, ако орният хоризонт на почвата е малък. Но трябва да се внимава - оранта на дълбочина по-голяма от орния хоризонт може да доведе до премесване на хумусния слой и да повиши неговата киселинност, което се отразява зле върху добивите от някои култури. В този случай е по-добре да се проведе дълбока обработка без обръщане на пласта на почвата на 30-35 см, която не отстъпва по ефективност на обикновената оран на дълбочината на орния хоризонт. Агрономията е изработила строги изисквания към оранта. При провеждане на работната операция трябва да се спазва зададената дълбочина на обработката, отклонение се допуска в рамките на 1 см при равни терени и 2 см при неравни. Размерите на напречните сечения на пластовете трябва да са еднакви, а обръщането им - пълно и с качествено заораване на плевелната растителност, растителните остатъци и внесения на повърхността тор. Повърхността трябва да е слята или с леки гребени.

Необходимо е плугът да се движи строго по права линия и да не оставя недообработени участъци. Височината на браздите е не повече от 70 мм. При големи неравности на релефа площите се орат напреки на склона. 

В условията на разширяване на площите, заети с царевица, използването на плуг отново придобива голямо значение.

Намаляване на заболяванията, механично унищожаване на плевелите поради увеличената им резистентност към определени хербициди, борба с гризачите и останалите вредители са основните задачи на оранта, при решаването на които днес няма достойна алтернатива на плуга. 

Най-новите изследвания показват, че използването на плуг за разрохкване и насищане с въздух на почвения слой, където се образува кореновата система, например за оптималното развитие на рапицата, няма алтернатива и създава прекрасна основа за високи добиви.

Популярните днес ресурсоспестяващи минимална и нулева обработки на почвата са невъзможни без масирано използване на химически средства за растителна защита и минерални торове. Но умението да се ориентират в широката гама от пестициди с оглед на тясната избирателност на действието им и много други фактори на резултатното им приложение е проблем за огромното мнозинство агрономи-практици, а повърхностното внасяне и заравянето в повърхностния пласт на почвата на основните дози минерални торове често не се отплащат с получените добиви.

Поради това днес периодичното обръщане на почвата няма алтернатива по отношение на подобряването на фитосанитарното и състояние, заораването на минералните и органичните торове, особено по отношение на екологичната безопасност на утилизацията на органичния тор, представляваща голям проблем в страните с развито животновъдство.

Промяната на икономическите и екологичните условия определя развитието на механичната почвообработка, насочено към конкретно диференцирано решаване на широк кръг агротехнически задачи в зависимост от почвено-климатичните фактори, биологичните особености на отглежданите култури и предшествениците, замърсеността на почвата с плевели, вредители и болести по растенията, системите на внасяне на хранителни вещества и другите елементи, съставящи системата на земеделие.

Трансформирането на задачите на основната почвообработка в съвременните условия обуславя съответната адаптация към тях в конструкцията на предлаганите от производителите почвообработващи машини, където ясно се забелязват няколко тенденции.

Например, задачата за подобряване на качеството на обръщането на пласта в широк диапазон на дълбочината на почвата за заораване на горния слой със семената на плевелите и вредителите, причинителите на заболявания и торовете се решава посредством присъединяването на спомагателно оборудване към традиционните корпуси на плуга - разнообразни предплужници и режещи тела. При това диапазонът на дълбочината на обработката на почвата с изразено обръщане на пласта е от 6 до 10 см.

Проблемът за уплътняването на почвата от ходовите апарати на тежките земеделски машини и образуването на плужна пета се решават с помощта на машини за периодично разрохкване без обръщане на пласта, увеличавайки дълбочината до 50-80 см, както и с разширяването на технологичните възможности на плуговете в посока на комбиниране на технологиите с обръщане на пласта с разрохкване на долните пластове с допълнителни приспособления. 

Не е трудно да се отговори на въпроса: "Защо фермерите орат?". Оранта е повсеместна. Фермерите обичат да орат. Ако те не получаваха удоволствие, виждайки как почвата се обръща и знаейки, че при това отстраняват целия боклук, който след това ще им пречи при сеитбата и обработките, биха орали по-малко. Но фермерите биват поощрявани да орат. Повсеместно се одобрява дълбоката оран или вместо нея на фермерите се препоръчва дълбоко да се разрохква почвата в дълбочина във всяка бразда. Но трябва да съществуват някакви ясни научни основания, за да се оправдае практика, толкова радушно одобрявана и препоръчвана.

Но освен значителните разходи на време, работа и ресурси, механичната оран води до ерозия, а и до деградиране на почвата. Системата на нулева обработка на почвата е основана на отказа от оран. Рязкото покачване на цените на енергийните източници в края на миналия век принуди земеделските производители в много страни стремително да преминат към технологията No-Till. При това бяха постигнати значителни резултати, които позволиха на технологията да заеме лидерски позиции в световен мащаб. 

В световното земеделие площите с нулеви технологии заемат над 940 млн. дка, предимно в страните лидери в областта на селскостопанското производство - Канада, САЩ, Бразилия, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия. Основните задържащи фактори са високите цени на горивно-смазочните материали и консерватизма, както и негативното отношение от страна на много от представителите на аграрната наука. Но въпреки всичко това, нулевата технология на почвообработката все по-широко се прилага от земеделските производители.

За разлика от традиционното полевъдство, стърнищата не се изгарят и не се закопават в земята, сламата не се прибира от полето. Растителните остатъци, след прибирането на реколтата, се наситняват до определен размер, а след това равномерно се разпределят по повърхността на полето. Така се формира защитаващо почвата покритие, противостоящо на почвената и ветрената ерозия, осигуряващо запазването на влагата, препятстващо растежа на плевелите, съдействащо на активизирането на микрофлората на почвата и явяващо се база за възпроизводството на плодородния слой на почвата и повишаването на добивите. За правилно земеделие по тази технология е необходим колкото е възможно повече мулч. Така че при отглеждането на културите се взема под внимание не само какви добиви от зърно ще се получат, но и получаването на максимално количество биомаса. Например, желателно е отглеждането на високи сортове пшеница, въвеждането в сеитбооборота на култури с голямо количество биомаса като царевицата и т.н.

Системата на нулевата обработка на почвата има редица предимства в сравнение с традиционната: икономия на ресурси - гориво, торове, работна ръка, време, намаляване на амортизациите. Намаляването на разходите превишава незначителното намаляване в добивите и, съответно, повишава рентабилността.  Запазва се и се възстановява плодородния слой на почвата.  Намалява се и дори напълно се предотвратява ерозията на почвите. Натрупва се влага в почвата и по този начин се намалява зависимостта на добивите от климатичните условия.

Недостатъци

Относителен недостатък на системата на нулевата обработка на почвата е нейната сложност и необходимостта от строго спазване на сеитбооборота. Сеитбооборотите, видовете и нормите на използваните химични вещества и т.н. трябва да бъдат подбрани специално за конкретното стопанство с оглед на климата, почвите, обичайните за местността плевели и вредители, както и много други фактори.

Неравните участъци на повърхността трябва да се изравняват, за да могат сеялките да разпределят семената равномерно. Нулевата обработка на почвата води до натрупването в горните пластове на патогени и вредители и изисква активни химични обработки.

Основната краткосрочна разлика между орната и безорната почвообработка е използването на хербицидите, както и количеството на култивиранията.

Култивираните почви, от които се изпаряват 15-20 мм влага, губят органичния въглерод, стимулира се появата на плевели в зърнените култури, почвите става трудно проходими, подложени са на значителни физически повреди, образуват твърда кора на повърхността, имат по-малко количество активни хербициди. 

Така, че изборът на една или друга система на почвообработка трябва да бъде индивидуален и комплексен и да вземе предвид всички недостатъци на всяка от тях.

Публикувана в Агротехника

В глобален мащаб естественото плодородие на почвата намалява бавно, но стабилно. Процесът на деградация може да бъде спрян чрез внедряване на съвременните методи в културата на производство

В зората на цивилизацията стремежът към намиране на храна е карал хората да търсят най-различни начини за оцеляване. Така е възникнала и първата осъзната дейност на човека – земеделието. С времето начините за получаване на насъщния са се променяли, като за доста дълъг период от време (хилядолетия) основно място е заемала обработката на почвата с плуг. Да, това е бил революционен и единствен начин да се усвоят пустеещите територии от плодородни земи в миналото. Появата на плуга е способствала за увеличаване населението на Земята, а бедата, която той е причинил, не е била така очевидна – естественото плодородие намалявало бавно, но стабилно. Днес, когато сме наясно какво сме направили с почвата и започнахме да осъзнаваме, че трябва да възстановим нейното естествено плодородие, е добре, че вече има създаден инструментариум за това. В най-съвременните агротехнологии има глобален отказ от плуга в полза на щадящи технологии за обработка на почвата. Вече не отделни фермери-новатори, а цели страни са опровергали необходимостта от обработка на почвата и са възприели безорното земеделие. Дали не е дошло време и нашият фермер да отправи плуга към фермерския музей като експонат от времето на „безумната оран“ („Безумието на оранта“ от Едуард Фолкнър)! В днешно време съвременните машини могат да са само четири на брой: трактор, комбайн, сеялка и пръскачка. Успешното земеделско производство с тях е вече доказана практика в Латинска и Северна Америка, а с успех се прилага и в най-развитите в земеделско отношение страни по света.

За да помогнем на нашите фермери да се запознаят с безорното земеделие, предлагаме изследванията на видния учен Ролф Дерпш, които откриват нови хоризонти пред стопанствата и отговарят на въпроса – как чуждите земевладелци достигат висока ефективност при използване на сходни материали и техника, и в климатични условия, близки до нашите. С тази цел започваме да публикуваме поредица материали за стъпките, които трябва да извърви всеки един фермер, който е решил коренно да промени конвенционалното си земеделско производство с технлогията No-till.

Основни стъпки по внедряване на No-till

Бедни почви – бедни фермери

Традиционните системи за обработка на почвата, като интензивната обработка, водят до нейната деградация и намаляват продуктивността на културите. Бедни почви, означават и бедни фермери. Ако искаме да дадем на фермерите възможност не само да преживяват, но и да достигнат до екологично рационално и икономически жизнеспособно стопанство, тогава подходът към селскостопанското производство трябва да бъде заменен и да се внедрят нови методи в културата на земеделие.

Четете само и единствено в следващите броеве на "Гласът на фермера"!

Публикувана в Растениевъдство

Преимуществата на новия метод представя Станислав Котенко, генерален директор на украинското предприятие „Олстас-лен”, което обработва 75 000 хил. декара земя

Земеделието не е проста работа. Едни учени ни съветват да орем, други да прилагаме минимални или дори никакви обработки. В последно време нашумя Strip-till технологията. В редакцията получихме молба да разкажем повече за тази новост в земедлието. Добре известен е опитът на фирма СООО „Олстас-лен“. Ще си позволим да разкажем накратко за него.

Веднага трябва да подчертаем, че ленточната почвообработка или Strip-till не е често срещано явление в Украйна. Но опитът на привържениците на такъв експеримент в няколко области свидетелства за това, че новият начин помага на земеделците значително да намалят разхода на времето и парите. А при суша, ленточната почвообработка помага още и за съхранение на влагата. Това, разбира се, не е проста работа и затова именно световните производители на земеделска техника са се насочили в производството на специално оборудване за Strip-till. Може би си заслужава да разгледаме тази технология по-внимателно. За нея разказва журналистът Игор Самойленко, който е посетил фирма СООО „Олстас-лен“, стопанисваща земеделска земя в Черниговска област на Украйна. Със сигурност разказът ще бъде интересен и за нашите иновативни фермери, които търсят нови начини, за да направят по-ефективно и рентабилно земеделското си производство.

Земята, която стопанисва „Олстас-лен“, е разположена основно в Корюковски и Менски райони, постепенно към тях се добавят полета още на два района – Бахмачски и Борзнянски. Към настоящия момент се обработват 7,5 хил. хектара, но земната банка на предприятието ежегодно се увеличава с 500 – 600 хектара. Предприятието има два елеваторни комплекса със силози, хубав парк със съвременна земеделска техника – трактори и комбайни John Deer, Case,New Holland, сеялки Horsch, в това число и Horsch Focus TD, два Orthman, брана Lemken Heliodor.

  • За да балансираме икономиката на предприятието, ни е необходимо да увеличим земеползването до 10 – 12 хил. хектара – споделя плановете си Станислав Котенко, генерален директор на „Олстас-лен“. – Да превърнем това в реалност, е доста трудно, но все пак постепенно се придвижваме в тази посока. При това допускаме някои минуси, доколкото се налага да придобиваме случайни земи. Нарушавайки компактността, обработваемите площи стават все по-разпокъсани, което оказва негативно влияние на логистиката. Отглеждаме царевица, слънчоглед, соя, рапица (както зимна, така и пролетна), пшеница (зимна и пролетна). Миналата година царевицата почти се провали, поради което от 3 хил. хектара ние безболезнено я намалихме на 700 ха. Соята, без оглед на това, че получихме добър добив от 26 ц/ха, също се оказа икономически не толкова интересна. Да се откажем от нея напълно, не можем, защото в сеитбооборота няма с какво да я заменим. Дори с грах, който е добър предшественик , но като култура е много нежен за промишлено производство. Има добри немски сортове, ние получаваме по 35-40 ц/ха, но ако в полето падне дъжд... всичко се проваля. И лепилата не помагат. Като нишева култура по 100-200 ха грах може да се отглежда, но на 800 ха да се прибере без загуби, е невъзможно. Намалихме и соевите полета до 1000 ха. Добавихме рапица, слънчоглед – накратко представи своето стопанство Котенко.

  • И така, защо Strip-till, как стигнахте до тази технология, какво ви даде тя? Повиши ли добивите? Намали ли разходите?

  • До 2007 година при мен работеха заслужили агрономи, много опитни хора, но ежегодно имах 100 хиляди долара загуба... Няколко години подред. И винаги солидно ми обосноваваха причината за неудачите. Аз разбрах, че без кардинални промени нищо няма да се промени. Затова напълно се отказах от техните услуги. В продължение на 6 години с нов млад отбор пътувахме и летяхме из Украйна, Европа, Америка. Започнахме да купуваме съвременна добра техника. И когато видях технологията Strip-till в САЩ, не мислих дълго, разбрах, че това е нашето решение.

Защото No-till при нас не върви, плевелите и вредителите са прекалено много, оранта също има много минуси. А ленточната обработка е точна. Началото положихме през 2010 година. По това време не бях виждал никого в Украйна да прилага този начин на почвообработка. Закупихме два култиватора Orthman – 12- и 16-редови. Окомплектовахме бункерите за сухи торове Montag и за течни торове с 5-кубикова вместимост, които монтирахме сами. Това ни даде възможност да маневрираме с вида на торовете. Ленточната обработка ни позволява рано да влезем в полето, в пъти се намали движението на техника в нивите. По-рано аз смятах, че при този начин на обработка главното е икономията на гориво. Сега ми е ясно, че това не е съвсем така. Има два големи значими фактора – влага и хранене. Средно на сезон при нас падат 600 – 650 мм валежи, последните две години 400 мм, пикът на сушата настъпва юли, август, септември. Със Strip-till този проблем намалява, мулчът постоянно предпазва полето от изпарение , влагата под него дълго се съхранява. И царевицата в горещото поле у нас стои спокойно, със свежи и незавити на спирала листа. Средно от царевицата ние получаваме 8,5 – 9 т/ха сухо зърно. Да, това не са 11– 12 т/ха, но в тази зона такъв резултат ни устройва напълно. От слънчогледа стабилно получаваме по 28 – 29 ц/ха и с минимални разходи.

До ленточната обработка ние дисковахме и култивирахме, не оряхме. Ако по-рано се радвахме на 5 тона пшеница, днес добив от 6,5 –7 т/ха вече се смята за слаб, нормални са 8 – 9 т/ха. Немска селекция, добра защита. И второ, също много важно предимство на новия начин – възможност за дълбоко внасяне на торовете. Днес за нас друг начин за внасяне на основните торове няма. Няма да скрия, че на нас понякога все още ни се иска да орем. През 2014-а, след 10 години работа за пръв път ни се наложи да закупим плуг. Орем площи за зимна и пролетна рапица. Какво ли не пробвахме, но добър добив от рапица не получихме нито веднъж, без да орем. Това е, защото на поникването на рапицата действат зле остатъците от пшенична слама. В края на краищата новият начин на почвообработка повиши добивите, но не революционно. Но това е почти равен добив, който в зависимост от времето може да се отличи с плюс-минус 5%, а не с 20-30%, както при обикновена обработка на почвата. За нас това е много важно. Нашият бизнес стана най-надежден и стабилен. Въпреки че икономията на време и пари също е важна, особено при днешните цени на ресурсите.

  • При този начин на обработка разходите за торове намаляват в пъти?

  • Вие вероятно мислите, че ако внасяме торовете само на ивици, а не ги разхвърляме по цялото поле, то и разходите намаляват не по-малко от три пъти... Чиста аритметика аз не правя, защото до този момент ние не внасяхме толкова торове, колкото бяха необходими на растенията. Тук логиката на икономии е по-различна. Внедряването на Strip-till е невъзможно без точно земеделие. Добра техника, агрегати, монитори, автопилоти, подготовка на персонала. Ние използваме карти на продуктивност, киселинност, изготвяме карти на добивност, на внасяне на торове –научихме от германците всичко това, което сетне се сглобява в единен комплекс. След 2-3 години работа получаваме реален паспорт на полетата и разбираме с какво и как работим. Това е сложна системна, съвестна работа, с нея трябва и да се съобразяваш. За съжаление, дори сред продавачите на тази техника няма достатъчно добри консултанти. От друга страна, тъй като ние невинаги плащаме за това, те не бързат да споделят знанията си. А не са малко нюансите, които възникват. Например оказа се, че обикновеният автопилот на трактора не е достатъчен за точната му работа заедно със сеялка или друг агрегат – агрегатът може да се „разхожда“ зад трактора. Необходима е втора антена (система True Guide), която да води на автопилот не само трактора, но и прицепния агрегат, и да осигурява необходимата точност.

Резултат дава целият комплекс – от технологията Strip-till с комплекса от защити на посева и системата за точно земеделие. Що се отнася до торенето – системата за точно земеделие със своите карти значително подобри тяхното внасяне.

Съществен проблем на района е киселинността на почвата и като следствие – слабото усвояване на хранителните елементи от растенията. Тук нормата на активните вещества като минимум е необходимо да се удвоява. Между другото, тази киселинност много ни обърква, препоръчват ни да предприемем мерки да я намалим. Но при нас почвата е кисела по своята природа. Американците в такъв случай съветват не да прекрояваме природата, а ако киселинността е рН=5,5-6, да внесем точно толкова торове, колкото са необходими. Миналата година ние закупихме немска лаборатория за почвени анализи. Оказа се, че на много площи киселинността не е толкова страшна, както ни убеждаваха от оторизираната областна лаборатория: 6,3 – 6,8, или почти идеален показател.

  • А хвощ в полетата имате ли?

  • Имаме. Не чак толкова много, но постоянно попадаме на участъци с разширен ареал на хвоща.

  • Значи, че там почвата е кисела...

  • Не споря. Ако полето е от 285 ха, може да се случи кисел участък от 14 ха, на който да има хвощ. Необходимо е там да варуваме, локално, но не и цялото поле. Това всъщност и правим. Затова е съставена и карта с киселинността на почвата. Когато РУМ-овете разпръскват варта, пепелта от малките фракции издига огромни стълбове до небето... Съществува и по-съвършен механизъм, който видяхме на изложение в Германия, заявихме го и се надявам скоро да ни го доставят. Безусловно, почвата може да се вкисли от някои азотни торове, но ние не слагаме по 400 кг селитра на ред... И тук Strip-till също има предимство, технологията позволява да се внася всякакъв вид тор – навреме и на необходимата дълбочина, в зоната, където са разположени корените. И според точна карта на потребностите.

  • А какво внасяте в почвата?

  • Като правило карбамид, амофос, КАС, течен комплексен тор (NP), калиев хлорид. От следващата година планираме да преминем към използването на NPK със специални пропорции за нашите почви. Под царевицата и слънчогледа внасяме течен комплексен тор (NP) + калиев хлорид, под пшеницата, рапицата и соята – комплексен Yara Mila. Скъпо е, но ние внасяме диференцирано, а не разпръснато. При това е важно друго – тук ти знаеш точно какво купуваш и какво внасяш. Пробвайте да направите в Украйна анализ на който и да е тор! Ние проверихме в Германия няколко вида торове, които предлага нашият пазар. Има проблем с несъответствието между реалното съдържание на елементите и заявеното. Да не говорим за наличие (или отсъствие!) на форми, достъпни за растенията. А оттук идват и грешките в храненето на растенията: ние смятаме, че сме внесли необходимото количество хранителни елементи, а се оказва, че те отсъстват или са недостатъчни.

Затова да се избират най-евтините видове торове, също е опасно. Сега ние внасяме по 60 кг и 35 – 50 кг в активно вещество фосфор, в крайна сметка на половината площ, а и азот – самостоятелно.

Пробвахме да внасяме безводен амоняк, но не се получи. Ако го внесем в нашите почви наесен, през пролетта загубата на азот е много голяма. Ако го внесем пролетта, на нашите леки и глинести почви азотът за хранене на царевицата става достъпен към 1 юли, а това е прекалено късно. Затова предпочитаме карбамид и КАС.

Аерофотоснимка с помощта на дрон ни помага да имаме реална картина на полето във всеки момент, която от земята не можеш да видиш. Това помага за провеждането на мониторинг през вегетацията на растенията, за контролирането на техническите операции. Виждат се дори и малки грешки при спиране на сеялката. Добре се вижда и работата от дълбокото разрохкване с Orthman (30 см) – на полетата практически няма ниски участъци, освен там, където релефът е с резки спадове, има добър дренаж на полето, няма ерозия. Това не е оран.

  • Интересувал съм се от практическото внедряване на No-till в Украйна и забелязах, че много хора внасят нещо свое в тази технология. А как е положението при вас - използвате чист Strip-till или с нюанси?

  • Точно така, с нюанси. След есенното нарязване на остатъците и внасянето на торовете, през пролетта дискуваме или култивираме, защото имаме много растителни остатъци. Ако добивът е дори под 10 тона, комбайнът по време на жътва спира. Case-7088 е добър комбайн, но лош раздробител. Наложи се да купим нов, който добре раздробява остатъците. Въпреки това пак се налага да дораздробяваме сламата допълнително с канадска дискова брана, която закупихме. Защото от нераздробените остатъци нерядко се активират болести. Някои консултанти препоръчват да събираме цялата слама от полето. Но ние няма да направим това. Ако всяка година с реколтата събираме и растителните остатъци, след няколко години ще превърнем земята в пустиня. А така с всяка година нашата почва става все по-добра – когато вървиш по нея, тя пружинира, дори мирише по друг начин. И не е нужно да копаеш дълбоко, за да намериш дъждовни червеи.

  • Кои култури според вас са най-отзивчиви на ленточната обработка?

  • Слънчоглед, рапица, царевица. А въобще – всички култури, при които кореновата система е с централен корен. Есента по тази технология ще сеем с нова специална сеялка Horsch Focus TD пролетна пшеница, соя. А започнахме с царевица и слънчоглед. Първата година пробвахме чисто по американски: оставихме стърнището на царевицата и по него пуснахме Orthaman, засяхме слънчоглед. Получи се прекрасно. А царевица след царевица, особено царевица след пшеница показаха намаляване на добивите, главно поради проблеми в прилагането на препарати за растителна защита. Когато започнахме да дисковаме след Orthman, картината значително се подобри. Но основно предимството на Strip-till е във възможността основните торове да се внасят насочено на 25 – 28 см.

  • Не е ли много дълбоко? Това е почти фрезоване?

  • Не, не е дълбоко. Зная, че някои в Украйна внасят торовете на 16 см и се обосновават по своему. Но ние правим така, както трябва според нашето мнение – лапата задълбава на 30 см. Case-500 тежко тегли 16-редовия Orthman, а когато почвата е суха, се налага да сваляме лапи по двойки. Трябва ни трактор с 600 к. с., верижен. Но в момента не сме толкова богати. С времето ще купим и такъв. Торовете внасяме дълбоко във влажна почва. Ако те се положат във връхния 10-сантиметров слой, при настъпване дори на незначителна суша този хоризонт бързо пресъхва и растенията остават без храна. А така хранителните елементи лежат дълбоко и тяхното действие е продължително. Кореновата система на растенията отива дълбоко, достигайки до хранителните елементи. Естествено, такава коренова система ще бъде по-развита, тя ще достигне по-влажните хоризонти и растенията ще понесат безболезнено почвената суша. Ние наблюдавахме съседни на нас полета (с други стопани) с абсолютно пожълтяла царевицата, докато в същото време нашата се развиваше нормално.

  • И все пак като всяка друга технология, ленточната почвообработка не може да бъде идеална. Вие наблюдавате ли някакви недостатъци?

  • Да, не можем да кажем че Strip-till решава всички проблеми на полето. Просто тя има редица неоспорими преимущества. И доколкото е пряко свързана с точното земеделие, това дава друго ниво на стопанисване и икономическо управление на земята. Единственото, което донякъде ме смущава, е, че три години обработваме ленточно и всеки път попадаме в едни и същи следи на работните органи. Немците препоръчват обработка по диагонали, но не мисля, че това ще реши проблема – работните органи на култиватора сами намират старите си дири. От друга страна, в едни и същи редове вече е наторено, те имат свой микроклимат, зоната е подготвена за корените. Но как ще бъде в бъдеще, е рано да кажем. Добре би било да имаме клуб на любителите на Strip-till в Украйна, в който да идват производственици и продавачи на техника, торове. А днес психологията ни е такава, че за мен е по-лесно да общувам с китайци, немци или канадци, отколкото със съседни стопанства. Изложенията са добри, но не са места за тясно общуване, каквито видях зад граница. Нещо подобно организират сериозни компании като Синджента, БАСФ, Байер, Монсанто, но по своята тематика...

  • Вие неведнъж споменахте „немските специалисти ни посъветваха...”. Германския опит ли предпочитате?

  • Като цяло, американският опит ни е по-близък, отколкото европейският. Но аграрни специалисти в Европа има достатъчно. И самата Европа ни е по-близка. Особено сме благодарни на Немския аграрен център. Ние се доверяваме на немските специалисти, вслушваме се в техните съвети, заплащаме си консултациите и общо взето, доволни са и двете страни. При нас идват квалифицирани технолози, агрономи. Имаме възможност да поканим специалисти, които да ни консултират в случай на възникване на проблеми. Освен това в лабораториите на водещи задгранични компании правим анализи на почвата, на листата на растенията за съдържание на микро- и макроелементи, определяме заразеността на посевния материал с болести. Родните специалисти правят това нереално. Да, със съответстващите лаборатории в нашата страна имаме само проблеми. Консултативната наука трябва да бъде частна – аз съм убеден в това. Сключвам с вас контракт за услуга, изработвате я – заплащам, ако съм доволен, ако не – търся друг консултант. Това е правилно. А с държавните институти, които живеят в паралелен свят, преживявайки изключително за сметка на бюджета, е невъзможно да се работи.

Виждал съм много фермери зад граница, които нямат дори пълна информация за своите полета. С това се занимават консултантите. Идва компанията, прави анализ на почвата, предлага комплексно хранене, защита; фермерът прилага всичко точно, прибира реколтата, реализира я – всички са доволни. А ние продължаваме да искаме фермерите ни да са задължително с висше образование. Това може да е било подходящо по-рано за някакво индивидуално творчество: агрономът е трябвало да сверява движението на Слънцето и Луната, да следи времето и другите фактори. А сега имаме проверена производствена програма, разработена от водещи учени и най-успешни аграрници, и ти работиш по нея. Не трябва нищо особено да изобретяваш!Нашето предприятие няма институт за агрономи, ние имаме агротехнология. Разбира се, има обща стратегия, която разработва технологична карта, осъществява общо ръководство на полските работи. Но наемният специалист не взема решения за сеитбооборота, за избора на сортовете и производителите на семена, за срокове и нормата на сеитба – на него му е разписана технологична карта и той просто я изпълнява. В това е преимуществото на средна по размери аграрна компания, където собственикът има възможност да вникне във всички тънкости на производството и лично да ръководи компанията. Нашите агротехнолози не са задължително випускници на аграрни вузове, ние вземаме млади адекватни момчета, които са дошли не да „правят бизнес“ или да пият водка. Те трябва постоянно да се учат, добре да познават съвременните технологии, да използват интернет, дори IT-технологии и суперважно – да бъдат активни и надеждни членове на екипа. Така в нашия бизнес, както и във всеки друг, екипната работа е над всичко. Това е като във футбола, ако единадесет души излязат на терена и всеки играе сам за себе си, победа няма да има. Треньорът трябва да разработи план на играта, стратегия и тактика, игрови комбинации и всеки футболист точно да знае и да изпълнява своята роля в играта на екипа. Аз съм доволен от нашите резултати и от нашия екип. За 10 години ние направихме много, имаме възможност да намерим и възпитаме добри специалисти, да купим съвременна техника и технологии, да плащаме на работниците достойно заработени заплати, да окажем поддръжка на населението в селата, където стопанисваме и обработваме земята.

  • Вие не приличате на потомствен земевладелец...

  • Така е. Хората избират професията си според своя характер и отношението към живота. Аз съм родом от Черниговщина. Времената бяха комунистически и в моето юношество ми бе втръснало от ширещата се идеологизация и двуличие в цялостното ни съществуване. Струваше ми се, че само „свободните художници“ имаха най-голяма свобода и независимост в страната. С тези мисли аз завърших музикален ВУЗ и до 35 години се занимавах с музика. Заработих първите си пари. В ООО „Олстас“ започнах своята дейност още по времето на СССР – с продажба на нефтопродукти на дребно в бензиностанции. През 2001 година беше взето стратегическо решение този бизнес да се продаде и да се заемем със селско стопанство. Купихме Сядринския завод за лен, откъдето идва и името на компанията „Олстас-лен“. Модернизирахме оборудването, възстановихме линиите за заготовка на ленена суровина. Лененото влакно изнасяхме основно в Китай и не беше толкова лошо – получавахме около 1,5 млн. долара от експорт ежегодно. Когато селскостопанската икономика влезе в упадък, започнахме да наемаме земя и сами да сеем лен. Кризата в отрасъла приключи с продажбата на завода за лен. Започнахме да се занимаваме с растениевъдство. Днес произвеждаме около 40 хил. т зърно на сезон, което не е толкова много, но някога то се произвеждаше от два района на Черниговска област. Основно зърното, освен слънчогледа, отива за износ. Реколтата като правило реализираме на фючърс (предварително), към август-септември продаваме всичко. Имаме сертифицирана система за качество в съответствие с международните стандарти, за една година нямаме рекламация на нито една партида.

  • С какво ще посъветвате да започнат желаещите да се заемат с ленточна почвообработка?

  • Главното е да имат желание, да ценят своите пари! И да проявяват търпение. За пълната технология безусловно трябват пари. Без RTK-станция (Real Time Kinematic), автопилоти на цялата техника, създаване на цифрова карта на полето, е трудно да се очакват положителни резултати. И ако имаш само 200-300 хектара царевица, е ясно, че тази технология няма да се отплати. Но ако имаш 500 хектара царевица или слънчоглед, си струва да пробваш. За начало този ентусиаст трябва да се снабди с 8-редов Orthman или друг агрегат и да започне експериментиране на 300 хектара. Уверявам го, след две-три години всичко ще се получи!

Адаптиран превод Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта