Какви са преимуществата и недостатъците на различните технологии – анализ на американски специалист в авторитетното издание Farm Journal

Почвообработката има критично значение за доходността от земеделието. Целта на тази операция е да се създаде еднороден по пълтността си слой, така че нищо да не възпрепятства корените на растенията и влагата. Американските специалисти открояват четири различни типа основна почвообработка хоризонтален (традиционен), вертикален, Strip-Till и No-Till. Всяка от тези системи има своите особености. А изборът на конкретна система за конкретно стопанство може да се прави не само въз основа на природните фактори дебелина на плодородния слой на почвата, климат и структура на почвата, но и според размера на стопанството и неговото финансово състояние. По-подробно за преимуществата и недостатъците на различните системи разказва агрономът Кен Ферри пред американското издание Farm Journal.

Хоризонтална обработка

Някога хоризонталната обработка на почвата е била синоним на оран с обръщане на пласта. Днес тя обикновено включва преминаване с култиватор или компактна почвообработваща машина на дълбочина от 7,6 до 10,2 см преди пролетната сеитба. При соево-царевичен сеитбооборот хоризонталната обработка не предвижда никакви операции наесен, асамо едно преминаване с компактна почвообработваща машина преди сеитбата на царевицата напролет. Това е надежден начин да се получат бързи и равномерни посеви.

20131216b1537a8b lg

Като недостатък на хоризонталната обработка авторът посочва резкия преход на плътността между орния хоризонт и т.нар. плужна пета. Дали такъв преход е проблем, зависи от годината.

Интензивните дъждове в началото на годината могат да доведат до това, водата да се натрупа над плужната пета, което може да причини загуби на азот и болести по растенията. Когато през юли и август е горещо и сухо, при наличието на рязък преход в почвата, първите три горни групи корени при опита си да се доберат до влага, може да спрат, натъквайки се на значително по-плътния слой.

Ако това се случва, вероятно си струва да се премине на вертикална обработка на почвата, No-Till или Strip-Till.

Работата е там, че една от главните цели е проникването на първите три горни пласта на корените дълбоко в почвата. При вертикалната почвообработка, Strip-Till или Nо-Till те растат на дълбочина. Но при хоризонталната почвообработка преди сеитбата (изключенията са редки, например песъчливи почви) независимо от това какви операции се провеждат наесен, първите два горни етажа от корени почти винаги се сгъват, натъквайки се на плътния слой почва. За щастие, ако наесен се прави вертикална обработка на почвата, третият етаж корени прониква в дълбочина.

Рязкото преминаване към вертикална почвообработка, Nо-Till или Strip-Till за някои фермери може да бъде твърде шокираща промяна. Първата крачка е да се разрохка целият почвен профил с помощта на определени операции наесен. След последвалата почвообработка напролет плужната пета ще се запази, но разликата в плътността на почвата между различните пластове ще намалее.

csm f1f9309bd9021dca511e8b852e546e905cd2dfd8 fp 16 7 0 0 7391022136

Есенната вертикална почвообработка може да се проведе с различни машини дискови или линейни продълбочители, чизелни плугове. Сред тях не може да се открои еднозначно най-доброто. Оптималният избор зависи от конкретната ситуация с растителните остатъци на полето, дълбочината на обработката на почвата, мощността на наличните трактори.

Ако е необходимо да се заорават растителните остатъци на царевица например, която е отглеждана след царевица или пшеница, то линейният продълбочител няма да е подходящ, тъй като той само повдига и спуска почвата. Но при царевично-соев сеитбооборот трябва да се оставят растителните остатъци на повърхността, за да се предотврати ерозията, поради което линейният продълбочител може да е напълно подходящ. За да се разбият основателно буците и да се раздроби почвата, с линеен продълбочител трябва да се влиза в полето колкото е възможно по-рано, докато почвата не е натрупала влага. С чизелен плуг може да се обработва и влажна почва. Ако е необходима обработка на почвата на голяма дълбочина, е по-добре да се използват дискови чизелни култиватори или дълбокопродълбочители. След есенната почвообработка напролет трябва да се прояви търпение.

80 на сто от случаите на уплътняване на почвата, които съм виждал на полето, са станали след първата пролетна почвообработка“, отбелязва авторът Кен Ферри в статията си.

След сеитбата трябва да се проверят горните корени. Ако третият им пласт е прегънат, това означава, че по време на пролетната почвообработка е било твърде влажно, поради което и есенната не е преминала както трябва. Алтернативен път на преминаване към по-малко интензивна обработка на почвата е отглеждането на соя по технологията No-Till.

Резюме

Преимущества: по-малко налягане върху почвата и по-малко машини, използвани при сеитбата; по-малки разходи за хербициди; сеитба в оптимални срокове; по-бързо поникване на културите; по-равномерни посеви.

Недостатъци: създава плътен слой, над който се натрупва влага и който задържа растежа на корените, а това анулира почти всички преимущества.

Пречки при прилагането: не бива да се прилага на почви, подложени на водна или ветрова ерозия или пресъхване.

Допълнителни съвети: обработете допълнително почвата наесен на голяма дълбочина с цел разбиване на плужната пета или преминете към по-неинтензивна обработка.

maxresdefault

Вертикална обработка

Машините за вертикална обработка имат дълги лапи, които разрохкват уплътнените почвени слоеве, премахвайки прехода в плътността на почвата, създаден от хоризонталната обработка. Машините включват линейни дълбокопродълбочители, чизелни плугове, дискови дълбокопродълбочители, които напролет се агрегатират с брани, за да се изравни повърхността на почвата. Дълбочината на обработката зависи от типа на почвата. При малки дълбочини обикновено се използват чизелни плугове. За да се формира еднороден почвен слой, дълбочината на обработката трябва да е половината на ширината на междуредията. Например, при обработка на дълбочина 17,5 см трябва да се постави ширина между работните органи от 35 см.

Колкото по-късно се провежда вертикалната почвообработка, толкова в по-къси срокове трябва да стане това. При използването на дискови дълбокопродълбочители, дискови чизели и чизелни плугове, които могат да работят на влажна почва, сроковете са по-дълги, отколкото при използване на линейни дълбокопродълбочители.

Еднородно разрохкване е по-лесно да се постигне с дискови дълбокопродълбочители или дискови чизели, тъй като те имат по-големи работни органи. Тъй като еднородността на разрохкването зависи от дълбочината на обработката, разстоянието между работните органи, скоростта на работа и влажността на почвата, най-вероятно ще се наложи машината да се пренастройва за всяко поле наново.

Особено внимание трябва да се отдели на изравняването на почвата. За целта към почвообработващите машини трябва да се прикрепят машини за подравняване. Недостатъчно качественото подравняване може да доведе до това – хербицидите да се натрупват и да действат на полоси, а не навсякъде.

Роля има дори формата на работните органи. От нейния правилен избор зависи дали растителните остатъци ще остават на повърхността, или ще се заравят в почвата.

Окончателното изравняване на почвата се прави напролет с брани. Браната не заравя растителните остатъци, а само изравнява почвата, поради което при необходимост от заравяне на растителните остатъци, това се прави при първоначалната почвообработка.

Nutri Tiller 955 Steiger 500 GWSP 1053 04 16

Вертикалната обработка на почвата се прави на скорост 11-20 км/ч . Тракторите и пръскачките трябва да се оборудват със специални гуми, тъй като уплътняването от обикновените гуми е невъзможно за разрохкване.

По време на пролетното брануване има възможност добре да се почувства качеството на първичната обработка. Ако тракторът се тресе, значи обработката е направена недостатъчно дълбоко. Ако дълбочината на обработката е била избрана правилно, поставена в кабината чаша с вода по време на брануването не трябва да се разсипва. Тогава тракторът се люлее настрани, но не подскача нагоре-надолу.

Ако първичната обработка на почвата е направена правилно, е лесно да се зададе правилното налягане в изсяващите апарати. А ако не е, това ще бъде невъзможно, тъй като меките участъци на почвата ще се редуват с твърди.

Резюме

Преимущества: отстранява плужната пета, уплътнените пластове, разликите в плътността и коловозите.

Недостатъци: изисква повече усилие и внимание, отколкото хоризонталната почвообработка.

Пречки пред внедряването: изисква изключителна мощност на тракторите и пръскачките, за да се предотврати образуването на коловози, сеялката трябва да заравя растителните остатъци; изисква приключване на есенната почвообработващ, преди да са завалели дъждове.

Предпоставки за успех: контролът над плевелите се осъществява повече с хербициди с постоянно действие, отколкото с култиватори; подвижните работни органи, например дисковете, трябва да се задълбават на достатъчна дълбочина; след почвообработващата машина задължително трябва да се агрегатира машина за изравняването на повърхността на почвата.

Допълнителни съвети: провеждайте вертикалната почвообработка веднага след жътвата; променяйте разстоянието между работните органи, дълбочината и скоростта на обработката на всяко ново поле в зависимост от влажността, а дълбочината на обработката – и от типа на почвата.

STRIP-TILL

При вертикалната почвообработка сеялката трябва да бъде оборудвана с устройство за почистване на редовете от растителни остатъци, тъй като на полето те са в по-голямо количество, отколкото при традиционната оран.

Ако работите във влажен или студен климат, а искате да минимализирате обработките на почвата, използвайте Strip-Till. Тази система съществено се различава от No-Till. Strip-Till предвижда дълбочина на почвообработката от 15 –17,5 см.

pasovy kypric strip till 8 10 high

Системата позволява да се разрохкат хоризонталните слоеве. При нея не се ликвидира уплътняването на хоризонта окончателно, но се проправя път на корените да растат на дълбочина. Strip-Till работи, когато полето е почти готово за работа, но на места е твърде влажно. Тази технология е много подходяща за почви с малка дълбочина на плодородния слой, където под него са залегнали камъни и позволяват на по-зле дренираните почви да се затоплят. Това е северният вариант на системата No-Till.

Най-големият проблем за Strip-Till е да се осъществи обработката в оптимални срокове. Колкото е по на север, толкова това е по-трудно, тъй като сланите може да започнат още преди края на прибирането на царевицата.

Тоест, при технологията Strip-Till обработката на почвата трябва да се проведе едновременно с жътвата, веднага след комбайна. Когато почвообработващите операции се отложат до времето след прибирането на царевицата и соята, има риск да се прави почвообработка в кал. Поради това много е вероятно да са ви необходими допълнителни трактор и механизатор.

На пръв поглед, Strip-Till улеснява есенното внасяне на азотни торове. Но тук монетата има и обратна страна. Почвата може да бъде твърде суха за разрохкване и формиране на редове, и обикновено това се случва след прибиране на соята.

Решение на проблема е провеждането на работата в оптимални срокове. Оптималните срокове имат важна роля при формирането на качествено семенно ложе на следващата пролет. От друга страна, оптималните срокове на почвообработката може да не съвпадат с оптималните срокове за внасянето на азотните торове, поради това по-късно ще се наложи те да се внесат в по-голямо количество.

Докато времето е твърде топло, по-добре е да се проведе почвообработката, а внасянето на азот да се отложи за по-късно. Но пък може да се внесат фосфор и калий.

W0013235465 739674

Проблематично е и да се попадне в обработените полоси напролет по време на сеитбата. И колкото повече растителни остатъци са премахнати от полосата, обработена през есента, толкова сеитбата е по-лесна.

Трябва да има и резервен вариант. Например, ако е обработвана твърде влажна почва, посевите ще бъдат неравномерни и редки, което ще стане причина за по-слаба реколта. В този случай е по-добре почвообработката да се отложи за пролетта. И по тази причина да не се внася безводен амоняк, или да се внесе азот по-късно. При провеждането на обработката през март или в началото на април и при наличието на влага, се получава качествено семенно ложе.

Преди да се въведе технологията Strip-Till, трябва добре да се обмисли технологията на борбата с болестите; да се прецени има ли време да се пренастройва сеялката всеки път при преместването й на ново поле; да се прогнозира опасността от водна ерозия в браздите; да се обсъди възможността и да се обмисли технологията на приложението на хербициди с непрекъснато действие.

Оборудвайте сеялката като за No-Till. И преди да преминете към Strip-Till, изравнете киселинността на почвата, тъй като повече няма да можете да я смесвате. А по-нататък внасяйте по-малки норми вар, но по-често.

Резюме:

Преимущества: разбиване на плужната пета; изравняване на условията на отглеждане на културите, когато част от полето е преовлажнена; качествено семенно ложе и защита на по-голямата част от почвата с растителни остатъци; по-подходяща от No-Till за повторна сеитба на царевица, тъй като намалява конкуренцията от страна на старите корени.

Недостатъци: къси оптимални срокове за внасяне на торове през есента, особено в по-северните райони.

Пречки за внедряване: големи разходи на пари, труд и внимание.

Предпоставки за успех: наличие на достатъчно човешки и технически ресурс в определен времеви отрязък; придобиване на опит за борба с плевелите и болестите без култивиране; запознаване и с други начини на почвообработка; изравняване на киселинността на почвата преди започването на прилагането на технологията Strip-Till.

Допълнителни съвети: пригответе резервен вариант, в случай че почвообработката не може да се проведе наесен; постарайте се обработването почвата и провеждането на сеитбата да се извършва от един и същ механизатор (ако не се използва автопилот); да се избягва уплътняването на почвата от колелата на техниката.

No-Till

Прилича на Strip-Till, но изисква повече усилия и внимание. Често проблем е размерът на стопанството. “Някои от най-печелившите стопанства, които знам, работят по No-Till. Но техните размери и наличната в тях техника позволяват сеитбата да се проведе в много къси срокове“, пише авторът на статията.

При тази технология също така трябва да се прецени дали борбата с плевелите без съответните почвообработки ще бъде успешна. Както и при Strip-Till, първите поникнали плевели ще се наложи да се контролират с хербициди с продължително действие, които освен това ще трябва да се внасят и през есента. Нараства опасността от болести, особено в южните райони. Поради това се налага внимателен мониторинг на посевите за необходимост от фунгицидно третиране.

Отглеждането на царевица след царевица по принцип е възможно, но е по-сложно, особено на север. Колкото по на юг се намира стопанството, толкова повече се разлагат растителните остатъци през зимата. „Но не сеите един и същи сорт или хибрид 2 години поред“, предупреждава авторът. Сеялката трябва да бъде оборудвана с устройства за почистване на редовете от растителните остатъци и да има оптимални показатели на налягането върху почвата.

Както и в технологията Strip-Till, киселинността и съдържанието на фосфор и калий трябва да се балансират преди внедряването на технологията. А след това да се варува по-често, но по-малко.

При вземането на решение бъдете гъвкави и търпеливи. „Познавам фермери, които работеха успешно по технологията No-Till в продължение на десетилетия. Но когато възникнеха проблеми – уплътняване на почвата след влажна есен или появата на коловози след внасянето на органичен тор, се връщаха към вертикалната обработка, за да отстранят проблема. Налагаше им се да правят това на всеки 5-6 години“, казва авторът.

Резюме:

Преимущества: минимализиране на броя на преминаванията на техниката по полето; отличен контрол върху ерозията; намаляване на разхода на гориво.

Недостатъци: полята изсъхват и се затоплят по-бавно.

Пречки пред внедряването: изисква повече усилия; необходими са устройства за почистване на редовете от растителни остатъци, оптимално налягане върху почвата и поставянето на специални колела на сеялките.

Предпоставки за успех: да се разрохкат уплътнените слоеве на почвата и да се балансира съдържанието на фосфор и калий преди преминаването на No-Till; сеялката трябва да има възможност да сее при наличието на растителни остатъци; да се води борба с плевелите и болестите без съответните почвообработки; площите трябва да са добре дренирани.

Допълнителни съвети: бъдете търпеливи и оставете полето да изсъхне преди сеитбата (даже ако съседите, които са орали, вече сеят); имайте резервен вариант, в случай че полето не изсъхне достатъчно; приложете вертикална обработка на почвата, ако е преуплътнена поради влажна година.

След внедряването на новата технология

Какво да се прави, ако равномерността и гъстотата на растенията са се влошили? „Винаги поставям равномерността на посевите над подобряването на структурата на почвата“, завършва анализа си Кен Ферри.

Публикувана в Агротехника

В случай на пълен отказ от употреба на глифозат и прилагане на безорно земеделие, фермерите трябва да внимават да не допуснат някои грешки при сеитбата на пшеницата, които да доведат до по-слаби добиви, пише topagrar.com. Съвместно с Германското общество за консервативна почвообработка,  фермери са разработили стратегии за действие в случай на пълен отказ от употреба на глифозата. Освен това, те препоръчват за оптимална обработка на стърнищата растителните остатъци да се нарязват с дължина от максимум 5 см и да се разпределят равномерно по повърхността на полето. На земеделските производители се препоръчва да внимават, ако има остатъци от растения след прибиране на реколтата, то те да бъдат смесени хубаво с почвата след като изгният. Така без използване на плуг ще се отстранят следите от слама, която е основен преносител на болести. Михаел Покрифке от „seed2soil“  посочи, че основните проблеми са свързани с решението на фермерите за мулчиране на почвата. Според експертите, все още не е ясно с колко ще се повишат разходите на фермерите при пълен отказ от употребата на глифозат. Това предстои да се установи до края на гратисния период за използване на хербицида. За фермерите това ще означава, че за обработката на почвата ще продължат да разчитат на оранта.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 26 Април 2018 12:00

Плугът: какво може и какво - не 

Коя система на почвообработка да предпочетем

Изборът е индивидуален и комплексен, необходимо е да се вземат предвид всички предимства и недостатъци на двата технологични метода – орен и безорен

В съвременното земеделие за основна почвообработка се препоръчват множество методи и технологии: 

. дълбоко разрохкване с култиватор;

. оран с плуг;

. дълбоко разрохкване без обръщане на пласта с плуг;

. оран с обръщане на орния хоризонт.

Lithuania 1

Най-важната и трудоемка операция при основната обработка на почвата е оранта.

Оран

Това е основният технологичен метод за почвообработка. Оранта е предназначена за разрохкване и обръщане на почвения пласт. Разрохкването облекчава циркулирането на въздуха, водата и хранителните елементи към корените на растенията, способства за натрупването и запазването на влагата в орния хоризонт, помага на кореновата система да се развива по-добре, засилва жизнедеятелността на полезните микроорганизми. Основните видове оран са пълно обръщане на пласта на 180 градуса, оран с повдигане на пласта и култивиране.

Изборът зависи в голяма степен от почвено-климатичните условия. При различни климатични условия, един и същи метод дава различни резултати.

Deep Ploughing 2

Пълно обръщане на пласта

се прилага при усвояването на нови площи и такива, които са обрасли с ниска растителност. При тази оран затревената част на пласта се обръща напълно  и се поставя на дъното на браздата.

Оран с отмятане на пласта

означава непълно обръщане на почвата и поставянето му на 135 градуса на една страна. Тази оран се провежда с конвенционални плугове.

Култивирането

отговаря в най-голяма степен на изискванията на агротехниката. То е и най-разпространеният метод на основна обработка на почвата. Провежда се с плуг с предплужно тяло. При култивирането в горния слой на почвата предплужникът първо изрязва тънък слой от пласта на 2/3 от ширината на основния и го хвърля в браздата, а след това се отрязва останалата част, която при това се обръща на 130-150 градуса и покрива изрязаната преди това тънка част от пласта.

При обръщането на пласта, горният, загубил структурата си слой, се поставя на дъното на браздата, а долният - се повдига нагоре. В почвата се заорават тревата, растителните остатъци, плевелите и техните семена, вредителите, както и торът. Най-високи резултати се получават при провеждане на култивирането на дълбочина 27-30 см или на цялата дълбочина, ако орният хоризонт на почвата е малък. Но трябва да се внимава - оранта на дълбочина по-голяма от орния хоризонт може да доведе до премесване на хумусния слой и да повиши неговата киселинност, което се отразява зле върху добивите от някои култури. В този случай е по-добре да се проведе дълбока обработка без обръщане на пласта на почвата на 30-35 см, която не отстъпва по ефективност на обикновената оран на дълбочината на орния хоризонт. Агрономията е изработила строги изисквания към оранта. При провеждане на работната операция трябва да се спазва зададената дълбочина на обработката, отклонение се допуска в рамките на 1 см при равни терени и 2 см при неравни. Размерите на напречните сечения на пластовете трябва да са еднакви, а обръщането им - пълно и с качествено заораване на плевелната растителност, растителните остатъци и внесения на повърхността тор. Повърхността трябва да е слята или с леки гребени.

ripper stripper planter arms 1

Необходимо е плугът да се движи строго по права линия и да не оставя недообработени участъци. Височината на браздите е не повече от 70 мм. При големи неравности на релефа площите се орат напреки на склона. 

В условията на разширяване на площите, заети с царевица, използването на плуг отново придобива голямо значение.

Намаляване на заболяванията, механично унищожаване на плевелите поради увеличената им резистентност към определени хербициди, борба с гризачите и останалите вредители са основните задачи на оранта, при решаването на които

днес няма достойна алтернатива на плуга

Plough

Най-новите изследвания показват, че използването на плуг за разрохкване и насищане с въздух на почвения слой, където се образува кореновата система, например за оптималното развитие на рапицата, няма алтернатива и създава прекрасна основа за високи добиви.

Популярните днес ресурсоспестяващи минимална и нулева обработки на почвата са невъзможни без масирано използване на химически средства за растителна защита и минерални торове. Но умението да се ориентират в широката гама от пестициди с оглед на тясната избирателност на действието им и много други фактори на резултатното им приложение е проблем за огромното мнозинство агрономи-практици, а повърхностното внасяне и заравянето в повърхностния пласт на почвата на основните дози минерални торове често не се отплащат с получените добиви.

Поради това днес периодичното обръщане на почвата няма алтернатива по отношение на подобряването на фитосанитарното й състояние, заораването на минералните и органичните торове, особено по отношение на екологичната безопасност на утилизацията на органичния тор, представляваща голям проблем в страните с развито животновъдство.

Промяната на икономическите и екологичните условия определя развитието на механичната почвообработка, насочено към конкретно диференцирано решаване на широк кръг агротехнически задачи в зависимост от почвено-климатичните фактори, биологичните особености на отглежданите култури и предшествениците, замърсеността на почвата с плевели, вредители и болести по растенията, системите на внасяне на хранителни вещества и другите елементи, съставящи системата на земеделие.

virginia no till 41

Трансформирането на задачите на основната почвообработка в съвременните условия обуславя съответната адаптация към тях в конструкцията на предлаганите от производителите почвообработващи машини, където ясно се забелязват няколко тенденции.

Например, задачата за подобряване на качеството на обръщането на пласта в широк диапазон на дълбочината на почвата за заораване на горния слой със семената на плевелите и вредителите, причинителите на заболявания и торовете се решава посредством присъединяването на спомагателно оборудване към традиционните корпуси на плуга - разнообразни предплужници и режещи тела. При това диапазонът на дълбочината на обработката на почвата с изразено обръщане на пласта е от 6 до 10 см.

Проблемът за уплътняването на почвата от ходовите апарати на тежките земеделски машини и образуването на плужна пета се решават с помощта на машини за периодично разрохкване без обръщане на пласта, увеличавайки дълбочината до 50-80 см, както и с разширяването на технологичните възможности на плуговете в посока на комбиниране на технологиите с обръщане на пласта с разрохкване на долните пластове с допълнителни приспособления. 

Не е трудно да се отговори на въпроса:

Защо фермерите орат?

Оранта е повсеместна. Фермерите обичат да орат. Ако те не получаваха удоволствие, виждайки как почвата се обръща, и знаейки, че при това отстраняват целия боклук, който след това ще им пречи при сеитбата и обработките, биха орали по-малко. Но фермерите биват поощрявани да орат. Повсеместно се одобрява дълбоката оран или вместо нея на фермерите се препоръчва дълбоко да се разрохква почвата в дълбочина във всяка бразда. Би трябвало да съществуват някакви ясни научни основания, за да се оправдае практика, толкова радушно одобрявана и препоръчвана.

Но освен значителните разходи на време, работа и ресурси, механичната оран води до ерозия, а и до деградиране на почвата.

Системата на нулева обработка на почвата е основана на отказа от оран

Рязкото покачване на цените на енергийните източници в края на миналия век принуди земеделските производители в много страни стремително да преминат към технологията No-Till. При това бяха постигнати значителни резултати, които позволиха на технологията да заеме лидерски позиции в световен мащаб. 

dramatic jump percent indiana acres till acres since 1990 1 635803273432673918 640

В световното земеделие площите с нулеви технологии заемат над 940 млн. дка, предимно в страните лидери в областта на селскостопанското производство - Канада, САЩ, Бразилия, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия. Основните задържащи фактори са високите цени на горивно-смазочните материали и консерватизмът, както и негативното отношение от страна на много от представителите на аграрната наука. Но въпреки всичко това нулевата технология на почвообработката все по-широко се прилага от земеделските производители.

За разлика от традиционното полевъдство, стърнищата не се изгарят и не се закопават в земята, сламата не се прибира от полето. Растителните остатъци, след прибирането на реколтата, се наситняват до определен размер, а след това равномерно се разпределят по повърхността на полето. Така се формира защитаващо почвата покритие, което се противопоставя на почвената и ветрената ерозия, осигурява запазването на влагата, пречи на растежа на плевелите, съдейства на активизирането на микрофлората на почвата и се явява база за възпроизводството на плодородния слой на почвата и повишаването на добивите. За правилното земеделие по тази технология е необходим колкото е възможно повече мулч. Така че при отглеждането на културите се взема под внимание не само какви добиви от зърно ще се получат, но и получаването на максимално количество биомаса. Например, желателно е отглеждането на високи сортове пшеница, въвеждането в сеитбооборота на култури с голямо количество биомаса като царевицата и т.н.

Системата на нулевата обработка на почвата има редица предимства в сравнение с традиционната: икономия на ресурси - гориво, торове, работна ръка, време, намаляване на амортизациите. Намаляването на разходите превишава незначителното намаляване в добивите и съответно, повишава рентабилността.  Запазва се и се възстановява плодородният слой на почвата.  Намалява се и дори напълно се предотвратява ерозията на почвите. Натрупва се влага в почвата и по този начин се намалява зависимостта на добивите от климатичните условия.

Недостатъци

Относителен недостатък на системата на нулевата обработка на почвата е нейната сложност и необходимостта от строго спазване на сеитбооборота. Сеитбооборотите, видовете и нормите на използваните химични вещества и т.н. трябва да бъдат подбрани специално за конкретното стопанство с оглед на климата, почвите, обичайните за местността плевели и вредители, както и много други фактори.

Неравните участъци на повърхността трябва да се изравняват, за да могат сеялките да разпределят семената равномерно. Нулевата обработка на почвата води до натрупването в горните пластове на патогени и вредители и изисква активни химични обработки.

Основната краткосрочна разлика между орната и безорната почвообработка е използването на хербицидите, както и количеството на култивиранията.

Култивираните почви, от които се изпаряват 15-20 мм влага, губят органичния въглерод, стимулира се появата на плевели в зърнените култури, почвите става трудно проходими, подложени са на значителни физически повреди, образуват твърда кора на повърхността, имат по-малко количество активни хербициди. 

Така че изборът на една или друга система на почвообработка трябва да бъде индивидуален и комплексен и да вземе предвид всички недостатъци на всяка от тях.

Публикувана в Агротехника

. Какви са преимуществата и недостатъците на различните технологии – анализ на американски специалист в авторитетното издание Farm Journal

Почвообработката има критично значение за доходността от земеделието. Целта на тази операция е да се създаде еднороден по пълтността си слой, така че нищо да не възпрепятства корените на растенията и влагата. Американските специалисти открояват четири различни типа основна почвообработка хоризонтален (традиционен), вертикален, Strip-Till и No-Till. Всяка от тези системи има своите особености. А изборът на конкретна система за конкретно стопанство може да се прави не само въз основа на природните фактори дебелина на плодородния слой на почвата, климат и структура на почвата, но и според размера на стопанството и неговото финансово състояние. По-подробно за преимуществата и недостатъците на различните системи разказва агрономът Кен Ферри пред американското издание Farm Journal.

Хоризонтална обработка

Някога хоризонталната обработка на почвата е била синоним на оран с обръщане на пласта. Днес тя обикновено включва преминаване с култиватор или компактна почвообработваща машина на дълбочина от 7,6 до 10,2 см преди пролетната сеитба. При соево-царевичен сеитбооборот хоризонталната обработка не предвижда никакви операции наесен, асамо едно преминаване с компактна почвообработваща машина преди сеитбата на царевицата напролет. Това е надежден начин да се получат бързи и равномерни посеви.

Като недостатък на хоризонталната обработка авторът посочва резкия преход на плътността между орния хоризонт и т.нар. плужна пета. Дали такъв преход е проблем, зависи от годината.

Интензивните дъждове в началото на годината могат да доведат до това, водата да се натрупа над плужната пета, което може да причини загуби на азот и болести по растенията. Когато през юли и август е горещо и сухо, при наличието на рязък преход в почвата, първите три горни групи корени при опита си да се доберат до влага, може да спрат, натъквайки се на значително по-плътния слой.

Ако това се случва, вероятно си струва да се премине на вертикална обработка на почвата, No-Till или Strip-Till.

Работата е там, че една от главните цели е проникването на първите три горни пласта на корените дълбоко в почвата. При вертикалната почвообработка, Strip-Till или Nо-Till те растат на дълбочина. Но при хоризонталната почвообработка преди сеитбата (изключенията са редки, например песъчливи почви) независимо от това какви операции се провеждат наесен, първите два горни етажа от корени почти винаги се сгъват, натъквайки се на плътния слой почва. За щастие, ако наесен се прави вертикална обработка на почвата, третият етаж корени прониква в дълбочина.

Рязкото преминаване към вертикална почвообработка, Nо-Till или Strip-Till за някои фермери може да бъде твърде шокираща промяна. Първата крачка е да се разрохка целият почвен профил с помощта на определени операции наесен. След последвалата почвообработка напролет плужната пета ще се запази, но разликата в плътността на почвата между различните пластове ще намалее.

Есенната вертикална почвообработка може да се проведе с различни машини дискови или линейни продълбочители, чизелни плугове. Сред тях не може да се открои еднозначно най-доброто. Оптималният избор зависи от конкретната ситуация с растителните остатъци на полето, дълбочината на обработката на почвата, мощността на наличните трактори.

Ако е необходимо да се заорават растителните остатъци на царевица например, която е отглеждана след царевица или пшеница, то линейният продълбочител няма да е подходящ, тъй като той само повдига и спуска почвата. Но при царевично-соев сеитбооборот трябва да се оставят растителните остатъци на повърхността, за да се предотврати ерозията, поради което линейният продълбочител може да е напълно подходящ. За да се разбият основателно буците и да се раздроби почвата, с линеен продълбочител трябва да се влиза в полето колкото е възможно по-рано, докато почвата не е натрупала влага. С чизелен плуг може да се обработва и влажна почва. Ако е необходима обработка на почвата на голяма дълбочина, е по-добре да се използват дискови чизелни култиватори или дълбокопродълбочители. След есенната почвообработка напролет трябва да се прояви търпение.

80 на сто от случаите на уплътняване на почвата, които съм виждал на полето, са станали след първата пролетна почвообработка“, отбелязва авторът Кен Ферри в статията си.

След сеитбата трябва да се проверят горните корени. Ако третият им пласт е прегънат, това означава, че по време на пролетната почвообработка е било твърде влажно, поради което и есенната не е преминала както трябва. Алтернативен път на преминаване към по-малко интензивна обработка на почвата е отглеждането на соя по технологията No-Till.

Резюме

Преимущества: по-малко налягане върху почвата и по-малко машини, използвани при сеитбата; по-малки разходи за хербициди; сеитба в оптимални срокове; по-бързо поникване на културите; по-равномерни посеви.

Недостатъци: създава плътен слой, над който се натрупва влага и който задържа растежа на корените, а това анулира почти всички преимущества.

Пречки при прилагането: не бива да се прилага на почви, подложени на водна или ветрова ерозия или пресъхване.

Допълнителни съвети: обработете допълнително почвата наесен на голяма дълбочина с цел разбиване на плужната пета или преминете към по-неинтензивна обработка.

Вертикална обработка

Машините за вертикална обработка имат дълги лапи, които разрохкват уплътнените почвени слоеве, премахвайки прехода в плътността на почвата, създаден от хоризонталната обработка. Машините включват линейни дълбокопродълбочители, чизелни плугове, дискови дълбокопродълбочители, които напролет се агрегатират с брани, за да се изравни повърхността на почвата. Дълбочината на обработката зависи от типа на почвата. При малки дълбочини обикновено се използват чизелни плугове. За да се формира еднороден почвен слой, дълбочината на обработката трябва да е половината на ширината на междуредията. Например, при обработка на дълбочина 17,5 см трябва да се постави ширина между работните органи от 35 см.

Колкото по-късно се провежда вертикалната почвообработка, толкова в по-къси срокове трябва да стане това. При използването на дискови дълбокопродълбочители, дискови чизели и чизелни плугове, които могат да работят на влажна почва, сроковете са по-дълги, отколкото при използване на линейни дълбокопродълбочители.

Еднородно разрохкване е по-лесно да се постигне с дискови дълбокопродълбочители или дискови чизели, тъй като те имат по-големи работни органи. Тъй като еднородността на разрохкването зависи от дълбочината на обработката, разстоянието между работните органи, скоростта на работа и влажността на почвата, най-вероятно ще се наложи машината да се пренастройва за всяко поле наново.

Особено внимание трябва да се отдели на изравняването на почвата. За целта към почвообработващите машини трябва да се прикрепят машини за подравняване. Недостатъчно качественото подравняване може да доведе до това – хербицидите да се натрупват и да действат на полоси, а не навсякъде.

Роля има дори формата на работните органи. От нейния правилен избор зависи дали растителните остатъци ще остават на повърхността, или ще се заравят в почвата.

Окончателното изравняване на почвата се прави напролет с брани. Браната не заравя растителните остатъци, а само изравнява почвата, поради което при необходимост от заравяне на растителните остатъци, това се прави при първоначалната почвообработка.

Вертикалната обработка на почвата се прави на скорост 11-20 км/ч . Тракторите и пръскачките трябва да се оборудват със специални гуми, тъй като уплътняването от обикновените гуми е невъзможно за разрохкване.

По време на пролетното брануване има възможност добре да се почувства качеството на първичната обработка. Ако тракторът се тресе, значи обработката е направена недостатъчно дълбоко. Ако дълбочината на обработката е била избрана правилно, поставена в кабината чаша с вода по време на брануването не трябва да се разсипва. Тогава тракторът се люлее настрани, но не подскача нагоре-надолу.

Ако първичната обработка на почвата е направена правилно, е лесно да се зададе правилното налягане в изсяващите апарати. А ако не е, това ще бъде невъзможно, тъй като меките участъци на почвата ще се редуват с твърди.

Резюме

Преимущества: отстранява плужната пета, уплътнените пластове, разликите в плътността и коловозите.

Недостатъци: изисква повече усилие и внимание, отколкото хоризонталната почвообработка.

Пречки пред внедряването: изисква изключителна мощност на тракторите и пръскачките, за да се предотврати образуването на коловози, сеялката трябва да заравя растителните остатъци; изисква приключване на есенната почвообработващ, преди да са завалели дъждове.

 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Създателят на стоманения плуг
Преди да стане основател на една от най-големите съвременни компании за производство на земеделска техника, Джон Диър е бил ковач. В своя занаят той често работел с игли и спици, които се заточвали с пясък. Диър разбрал, че чугунените плугове, които тогава използвали фермерите, обработват лошо земята, особено при тежки почви, и си спомнил за спиците. Диър стигнал до заключение, че плуг от добре полирана стомана с правилно направена отметална дъска ще се справи по-добре с почвообработката.
През 1837 г. той разработва първият си комерсиално успешен плуг от лята стомана, а до 1841 г. вече произвежда по 75-100 плуга годишно. Благодарение на плуговете на Диър обработката на тежки почви става много по-лесно и бързо.
Публикувана в Агроновини

Само така ще се преборим с понижаващите се доходи и ще избегнем необоснованите агротехнически мероприятия

Традиционните обработки на почвата през последните 200 години се различават коренно от използваните от човечеството преди това практики за получаване на реколта. Прилагането им все по-често води до драстично разрушаване структурата на почвата и намаляване на добивите от културите. Ако не се вземат адекватни мерки за спирането на деградационните процеси с обработваемата земя, опасността от задълбочаване на продоволствената криза в световен мащаб ще става все по-голяма. Земеделието в България не може да бъде автономно, то също е подвластно на тенденциите, които бележат това производство. Настоящият материал е ориентир за това как да се избере най-подходящата система за обработка на почвата, която да е съобразена с конкретните специфики и да е най-щадяща за земята.(Бел. Ред.)

Изборът на система на обработка на почвата и необходимите за това агрегати пряко зависят от спецификата и характера на проблемите във всеки конкретен случай. Днес навсякъде фермерите се сблъскват с понижаващи добивите фактори, като уплътнение и нарушение структурата на почвата, а така също и с недостига на влага. Да влияе на последното, агрономът не може, но при избора на технология за обработка на почвата той задължително трябва да има предвид високата вероятност от засушаване. Уплътнението на почвата и нарушаването на нейната структура обаче най-често се причиняват от необоснованите агротехнически мероприятия, прилагани в продължение на много десетилетия, съпроводени с масово използване на тежка колесна техника.

Още преди повече от 15 – 20 години почти всички земеделски производители са били ориентирани изключително към традиционната система на обработка на почвата, с което се обяснява отсъствието на съответстваща информация за алтернативни подходи, подкрепени с практически опит. Новите технологии влязоха в широка употреба през последните две десетилетия и днес ние можем да различим

няколко основни подхода на почвообработване

Това са обработка на почвата с обръщане на плодородния пласт – оран; обработка без обръщане на пласта; плитка обработка на почвата – Mini-till; комплексна обработка с периодично продълбочаване и отказ от обработка на почвата – No-till.

Правилният избор на технология за обработка на почвата задължително трябва да се прави, като се имат предвид почвено-климатичните особености на конкретното стопанство и факторите, които влияят негативно на структурата и плодородието на почвата. Ще се спрем на това подробно.

Преди всичко следва да се обърне внимание на структурата на почвата, която обработвате. Необходимо е да се определи степента на уплътнение и образуването на кора на повърхността, да се изясни колко активно протича жизнедеятелността в почвата. Необходимо е също така да се определи опасността от ерозионни явления. След това да се вземат предвид количеството и периодичността на валежите и температурният режим в течение на последните няколко сезона. След като направи обективен анализ на получената информация с критичната й оценка, ръководителят на стопанството може да избере най-ефективната технология за обработка на почвата. Чак тогава той може да започне последователната й реализация на практика. Необходимо е да се разбере, че изменението на системата за обработка на почвата в даденото стопанство предполага достатъчно дълъг период за възстановяване на нейната структура и жизнените процеси в нея – от пет години.

Отдавна сме длъжници на плодородието на почвите

Всички ние констатираме тяхната деградация в резултат на ерозията, уплътняването и образуването на кора – негативни явления, които са настъпили в продължение на много десетилетия. Това води към неспособност на земята да поглъща и съхранява влагата – съответно пропада дори това ограничено количество валежи, които са регистрирани през последните сезони.

Нарушението структурата на почвата и ниската активност на жизнените процеси в нея водят до това, че органичните съставки не се нитрифицират. Т.е. те не отдават хранителните вещества на бъдещите посеви. Именно затова оптималната система на обработка трябва да включва преди всичко преодоляване на тези ключови фактори, пряко влияещи на добивността.

Оранта вреди на почвата многостранно

Що се касае за традиционните технологии, предвиждащи периодична оран на полето, следва да се отбележи, че тази практика поначало е доста популярна в световното селско стопанство. Обръщането на повърхностния (наричан още орен) слой почва способства за намаляване количеството на растителните остатъци на повърхността. Въпреки това в тази технология има редица недостатъци. Първо, растителните остатъци не се смесват с почвата, а просто попадат в по-долния й слой. В същото време в повърхностния слой се образува недостатъчно органично вещество, което забавя активността на жизнените процеси в почвата. Второ, преместването на сухата почва надолу, а изваждането на влажната от долните слоеве отгоре, води до допълнителна загуба на и без друго оскъдната влага. И не на последно място подобна практика причинява образуването на печално известната „плужна пета“ (силно уплътнен почвен слой на дълбочината на оранта), унищожаването на която изисква допълнителни усилия и ресурси.

Цялата статия четете единствено във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Преминаването към минимална и нулева технология не е универсално решение, така че оранта ще има винаги своето място в земеделието

FarmersWeekly

Днес на пазара на почвообработваща техника култиваторите стават все по-популярни, измествайки плуговете. Това е свързано с общата тенденция за отказ от оран и преминаване към минимални почвообработки. Най-висок интерес сред фермерите предизвикват култиваторите, които изпълняват няколко работни операции с едно минаване, както и различните комбинирани машини. Какви са основните критерии при избора на тези машини?

Принципната разлика между култиватора и плуга е в това, че използването на плуга за основна почвообработка предполага срязване на почвения пласт, неговото пълно или частично обръщане и разрохкване, обясняват специалистгите. Докато култиваторите при основната почвообработка са предназначени преди всичко за унищожаването на плевелите и разрохкване на почвата без нейното обръщане. Такова разрохкване е необходимо за съхраняването на растителните остатъци върху почвата, които благоприятстват за запазването и натрупването на влага, както и за защита от ерозия.

Технологии на почвообработка

Днес на пазара на почвообработваща техника се наблюдава тенденция за увеличаване на продажбите на машини без обръщане на пласта, тоест култиватори и дискови брани. В много стопанства се прилагат минимални технологии и сеитба върху мулч. Практически всички производители на земеделска техника произвеждат разнообразни машини за тези технологии. Тук става въпрос не само за преминаване към mini-till и no-till, но и за намаляване на производствените разходи и срокове за кампанията, както и за съхраняване на влагата и хумуса в почвата и минимализиране на влиянието на атмосферните фактори върху добивите.

Преминаването към нулеви обработки е възможно далеч не навсякъде, убедени са практиците. Това се обяснява с няколко причини. Първо, малките стопанства не могат да си го позволят (смяната на една техника с друга е скъпа). Второ, някои култури, като картофи, лен, зеленчуци, имат нужда от оран. Усвояването на запустели земи също се провежда с оран. А значи плуговете ще продължават да бъдат търсени на пазара.

Сред новите тенденции за почвообработка специалистите отделят специално внимание на ленточната – strip-till. Тя има редица преимущества в сравнение с технологията за цялостна обработка и no-till, тъй като съчетава най-доброто от всички останали технологии. Осигурява добре подготвено сеитбено ложе и гарантира липсата на механично въздействие в междуредията. Освен това при ленточната обработка разходите за енергия намаляват около два пъти и се увеличива производителността, тъй като по същество се обработва само половината от площта.

В близко време както в Америка, така и в Европа, се очаква нарастване на интереса към производството на техника за strip-till. Но с производството на машини за ленточна обработка засега се занимава ограничено количество производители – Horsch, Kuhn, Kongskilde, Orthman и Remlinger.

Какво избират фермерите

Сред почвообработващата техника за основна обработка днес най-популярни са длетообразните и дисковите машини, изпълняващи няколко операции с едно работно преминаване (раздробяване на растителните остатъци с формиране на мулч, разрохкване, раздробяване, изравняване, притъпкване на почвата и т.н.) на голяма дълбочина и имащи висока производителност. За предсеитбената подготовка са разработени много мултифункционални култиватори с голяма работна ширина, позволяващи провеждането на качествена работа в най-кратки срокове и с минимални разходи на гориво. Интересът към култиваторите с голяма работна ширина се обяснява с това, че тяхното използване позволява да се намали себестойността на продукцията.

Специалистите по прикачна техника казват, че при европейските производители има тенденция за поставянето на една машина няколко работни органи за изпълняването на голямо количество работни операции с едно преминаване. Такива машини като правило имат малка работна ширина (3−10 м). Това отразява структурата на земеделието в Европа, където на малки площи се опитват да постигнат висока производителност. В Източна Европа, както и в Северна Америка, традиционно се обработват големи площи. По тази причина там фермерите обръщат внимание на работната ширина на машината и лесната работа с нея. Допълнително на тях се поставят само работни органи за формирането на семенното ложе. Изборът на такива култиватори не е случаен – работната ширина до 20 м позволява да се намали броят на преминаванията по полето и вследствие от това да се повиши ефективността на работа като цяло.

Критерии за избор

Култиватори произвеждат практически всички - John Deere, Amazone, Kverneland, Lemken, Gregoire Besson, Kuhn, Vaderstad, Gaspardo и други. Така че не е трудно да се загубиш в морето от машини, когато трябва да се направи избор. Изборът на вида на машината и на конкретния модел, разбира се, зависи от много фактори, твърдят експертите – от географското местоположение, климатичните условия, типа на почвата, отглежданите култури, наличните в стопанството трактори, обема на работата, наличните средства и т.н. Важно е и техниката да е проста за работа, тъй като нивото на подготовка на кадрите невинаги е достатъчно високо за работа със сложни машини.

На първо място, изборът на култиватор се определя от мощността на трактора, с който ще се агрегатира. В Източна Европа за подготовка на почвата най-търсени са трактори с мощност 300 – 360 к.с. и повече. А сред почвообработващата техника – 5-корпусни навесни и 8-9-корпусни полунавесни плугове, длетообразни култиватори с продълбочаване до 30 см и работна ширина 6-7 м, дискови култиватори с ширина 4-6 метра, дискатори на дълбочина 6-7 см и ширина до 8,5 м и дискови брани с дълбочина на обработката от 12 до 23 см и ширина от 7 до 12 м, както и предсеитбени мултифункционални култиватори с работна ширина до 12 м.

На свой ред, мощността на трактора се подбира в съответствие с вида на почвата. Но ефективността от работата му ще зависи от правилния избор на инвентара. Само в този случай ще бъдат постигнати оптимална агротехнологична скорост, производителност и качествена почвообработка, а също така ще се избегне неоправдан разход на гориво и износване на работните органи.

Видове почвообработка

Основната почвообработка бива със и без обръщане на пласта. Почвообработката с обръщане на пласта се прави с плуг. Най-често се използват обръщателни плугове.

Почвообработката без обръщане на пласта се прави с култиватори, както и с тежки дискови брани.

При изоставени площи и тежки почви се прилага съчетание от оран, тежки дискови брани и култиватори с лапи.

Що се отнася до почвообработката преди сеитба, то в този случай се използват предсеитбени култиватори, които могат да бъдат активни или пасивни.

При технологията mini-till най-често се използват дискови култиватори за повърхностна почвообработка (дискатори). В зависимост от времето на използването им те изпълняват или следжътвена, или предсеитбена подготовка и при това могат да бъдат комбинирани със сеялка.

Ако заплевеността не е висока и има достатъчно време за почвообработка, тя може да се прави с помощта и на култиватори, и на плугове. Но при висока заплевеност, ограничени срокове или опасност от повреди на културните растения, най-добре е да се работи с хербициди.

Видове култиватори

Култиваторите може да се класифицират на предсеитбени, следжътвени и чизелни. Опростено, те се различават по дълбочината на обработката, разстоянието между работните органи и съответно, видовете на използваните работни органи. Има култиватори за междуредова обработка на окопни култури.

В тази класификация няма някой, който да се ползва със специален интерес. С набирането на популярност сред фермерите на технологиите mini-till и no-till се наблюдава тенденция за увеличаването на частта на стърнищните култиватори във връзка с намаляването на работите, провеждани с плуг. Но сега делът на стърнищните култиватори все повече се заема от дисковите и зъбните брани.

Разликата между навесните и полунавесните култиватори преди всичко е свързана с начина на агрегатирането им с трактора. Ако при навесните повдигането в транспортно положение става само от навесната система на трактора, то в полунавесните това става както с помощта на навесната система, така и за сметка на транспортните колела. Изборът между двата варианта за агрегатиране е обусловен от наличните в стопанството трактори с достатъчно мощна хидравлика.

Много често мощността на двигателя на трактора е достатъчна за работа с навесна машина, но хидравликата не може да се справи с привеждането й в транспортно положение. Именно тогава е целесъобразно да се използват полунавесни машини, при които има преразпределение на теглото между навесната система на трактора и транспортните колела.

Като правило, навесните машини – както плугове, така и култиватори, са по-евтини от полунавесните. Обикновено те се използват с трактори с мощност до 300 к.с. с добра подемна способност на навесната система и при сравнително неголеми обработваеми площи. Имайки по-здрава конструкция и съответно тегло, полунавесните машини се препоръчват за работа с трактори с мощност от 200 к.с. и повече, предназначени за интензивна работа на големи площи. Що се отнася за полунавесните машини, те са по-прости за настройки, но по-придирчиви към неравностите на полето.

Публикувана в Агротехника

Културата-предшественик e способна да влияе на люцерната да конкурира плевелната растителност. Американски агроном изследовател споделя практическия си опит в Южна Дакота

Ранди Андерсън
Селскостопански изследователски център
Брукингс, Южна Дакота, САЩ

Известният американски агроном-изследовател Ранди Андерсън вече четвърт век изучава системата No-till и методите на управление на растениевъдните стопанства в полузасушливите райони на Великите равнини на САЩ. Той изследва популацията и развитието на плевелите, алелопатията на културите, ефективното използване на ресурсите и синергията. Настоящата статия на Ранди Андерсън е посветена на контрола на плевелите без оран при люцерната и съдържа отпратки към изследвания и на други негови колеги по темата.

Снимка на Ранди Андерсон!!!

Поддръжниците на органичното земеделие на драго сърце биха включили в своята система на земеделие напредничавата практика No-till, но се безпокоят от въпроса, могат ли да се контролират плевелите без оран. Ние непрекъснато разработваме системата No-till за органично земеделие, в основата на която стои сложният сеитбооборот, съдържащ посев от люцерна в продължение на три поредни години. В нашето изследване ние разглеждаме влиянието на предшестващата култура на заплевелеността на люцерната. Сяхме люцерната по метода No-till след три култури: пролетна пшеница, царевица и соя. Изследването обхваща период от четири години с измерване на динамиката на развитие на плевелите на четвъртата година. Люцерната беше засята след соя, която по-добре потиска плевелите, отколкото тази, която сяхме след пролетна пшеница и царевица. Когато засяхме люцерната след пролетна пшеница, биомасата на плевелите в нея представляваше 18% от всички растителни съобщества, след соя – всичко 1%, след царевица – 6%. Биомасата на плевелите в люцерната след предшественик пшеница беше най-висока поради това, че плътността на люцерната в този случай беше под 71% от нейната плътност, сята след соя. Такива плевели, като овсига (Bromus tectorum) и лечебно глухарче (Taraxacum officinale), израстнаха и дадоха биомаса в локациите с ниска плътност на люцерната. За три години продукцията от люцерната за фураж в посева след соя също беше по-висока, отколкото от посева след пролетна пшеница и царевица. Способността на люцерната да се конкурира с плевелите може да се повиши при правилен избор на култура-предшественик.

Концепция за защита на почвата

Системата на земеделие, основана на безорната обработка на земята (No-till), може да подобри здравето и функционирането на почвата за сметка на увеличения дял на органичното вещество, засилване на микробиологичната активност и подобряване структурата на почвата (Hobbs, 2007; TriplettandDick, 2008). За да поощри прехода към системата No-till в глобални мащаби, Организацията по прехрана и земеделие към ООН – ФАО, разработи концепция за почвозащитно земеделие (ФАО, 2015), в основата на която стоят три принципа:

  1. директен посев на културите с минимални нарушения на почвата, т.е. No-till;

2) създаване и запазване на постоянна почвена покривка от растителни остатъци от покривни култури;

3) разнообразие в сеитбооборота.

ФАО смята почвозащитното земеделие критично важно за достигане на устойчиво селско стопанство в глобален мащаб. Привържениците на органичното земеделие поддържат No-till, доколкото тази система позволява да се подобри здравето на почвата (MaaderandBemer, 2012; Peigneetal., 2007), но те се тревожат от проблема с контрол на плевелите при отсъствие на оран. Един от начините за намаляване потребността от оран като средство за контрол на плевелите е разработката на сеитбооборот, съставен от култури с различаващ се жизнен цикъл (Anderson, 2005; Cavigellietal., 2008). Например редуването на култури на топлия сезон, подобни на царевицата, и устойчиви на студ култури (например зимна пшеница) разширяват възможностите на производителите, тъй като осигуряват прекъсване на жизнения цикъл на плевелите и не допускат узряването на семената им. Особено ефективно потиска годишната динамика на плевелите включването в сеитбооборота на две едногодишни култури една след друга, например последователност на топлолюбиви култури – царевица и соя – в две последователни години. В традиционната система No-till на производителите, използващи сеитбооборот с две култури на хладния сезон, засети след две култури на топлия сезон, се налага използването на хербицид само на една от четирите култури (Anderson, 2005). За да се усложни допълнително сеитбооборотът, в него може да се добавят многогодишни бобови култури, като люцерна или детелина. Развитието на популацията на плевелната растителност при многогодишните бобови треви от окосяването им за фураж и вследствие на конкуренция с други култури е силно затруднено – в такива условия едногодишните плевели трудно се вкореняват и дават семена. Освен това семената на плевелите остават на повърхността на почвата, където имат много малък шанс да се запазят и да оцелеят. Многогодишните бобови култури помагат на контрола на плевелите, осигурявайки тригодишен интервал на безорна обработка – по този начин те могат да послужат за основа на органично производство, основано на No-till и подбран сеитбооборот.

В процеса на непрекъсната разработка на системата No-till за органично земеделие ние направихме изследване на сложен сеитбооборот, в който за три години отглеждахме люцерна, следвайки шестгодишна последователност: царевица – соя – зимна пшеница – овес – соя – царевица.

Люцерната се отглежда само три години, за да се избегне намножаването на плевелните растения, които за това време успяват да се адаптират към многогодишните бобови култури.

Плътността на плевелните растения в люцерната обикновено започва да се увеличава на четвъртата и петата година, тъй като плътността на люцерновия посев с времето намалява. Ние смятаме, че люцерната повишава ефективността на органичното земеделие No-till, като за успешното потискане на плевелите много важно е да се постигне постоянна плътност на растенията в посева. В предлагания от нас сеитбооборот люцерната се сее след царевицата. Освен това растителните остатъци от царевицата на повърхността на почвата могат да пречат за уплътняването на семената към почвата. В едно от своите предишни изследвания ние проучихме детелината, семената на която по размер са близки до семената на люцерната; нейната плътност при сеитбата след царевица беше с 15 – 40% по-ниска, отколкото при посева след пролетна пшеница.

Друг вариант – сеем люцерна есента след прибиране на пролетната пшеница. Но семената на плевелите, присъстващи в пролетната пшеница и самосевката от пшеница, могат да попречат на поникването на бобовите култури. За да се избавят от тези плевели преди посева с люцерна, последователите на органичното земеделие след прибиране на пролетната пшеница правят оран на почвата.

По този начин целта на нашето изследване беше оценка на влиянието на културата-предшественик на преживяемостта и продуктивността на люцерната, а така също на нейната способност да конкурира плевелите в системата на органичното земеделие No-till. Данните за плевелната растителност бяха събрани на третата година на отглеждане на люцерната за фураж, след което започна преход към едногодишни култури.

Защо и как се проведоха изследванията

Процедурите

Изследването се проведе на глинести почви близо до Брукингс, Южна Дакота. Почвата съдържа около 4% органично вещество, киселинност (рН) – 6,9. Средногодишната сума от валежите (по данни за трийсет години) е 584 мм. До началото на изследването на този участък е прилаган сеитбооборот: царевица – соя – пролетна пшеница.

Изследването се проведе в четиригодишен период. През първата година отглеждахме пролетна пшеница, царевица и соя с прилагането на традиционни органични практики – оран за подготовка на почвата за сеитба на всичките три култури и за контрол на плевелите в ранен вегетационен период на царевицата и соята. Пролетната пшеница засяхме със сеитба 130 кг/ха, царевицата – 61 000 семена на хектар, соята – 340 000 семена на хектар. Почвата преди сеитба беше обработена, а плевелите в царевицата и соята контролирахме с брануване. Пролетната пшеница засяхме през април и прибрахме в края на юли; царевицата и соята сяхме през май и прибрахме през октомври.

Люцерната сяхме на редови посев с нулева обработка на почвата след прибиране на реколтата от пролетна пшеница през първата година, а след това – през пролетта на следващата година, след отглеждане на царевица или соя (таблица 1).

Нормата на сеитба беше 14 кг/ха, дълбочина на сеитба на семената – 1 см. Заедно с люцерната в качеството на съпътстваща култура засяхме и овес с посевна норма 40 кг/ха при експеримента със соя и царевица. В началото засяхме овеса на дълбочина 3 см, след него в същия ден – люцерната. Сеялката беше снабдена с еднодискови ботуши. За подготовка на почвата преди сеитба не използвахме оран, преди сеитбата на люцерната не направихме контрол на плевелите. Експериментът се проведе на произволно разположен участък в шесткратно повторение; размерът на участъка представляваше 7 на 15 м. Изследването направихме два пъти: през 2011 – 2014 г. и през 2012 – 2015 г.

Продукцията от фуражната люцерна измервахме на втората, третата и четвъртата година (в изследването ние ги нарекохме фуражни години 1-ва, 2-ра и 3-та), когато люцерната достигне 10% стадий цъфтеж. Образците на фуража събирахме ръчно от участъци 2 на 2 м с две проби, случайно определени на всеки участък. Пробите сушихме в печки при температура +65°, докато те достигнат до постоянно тегло. Реколтата от останалите части на парцелите прибирахме с обикновено оборудване. В първата фуражна година добивът от люцерната събирахме два пъти при посева след пролетна пшеница и един път при посева след соя и царевица. Добивът от люцерна измервахме трикратно във всички експерименти на втората и третата фуражна година в края на май, началото на юли и в средата на август. Плътността на люцерната оценявахме чрез броене количеството на промеждутъците от 2,5 см на един метър в реда (толкова се полага на едно стъбло на растение), което да осигури точен метод за оценка плътността на посева.

Измерването на площта изпълнявахме на 8 случайно избрани локации на всеки участък в началото на август на първата фуражна година и в началото на юни на втората и третата фуражна година.

На третата година измервахме параметрите на съобществата на плевелните растения на квадрати фуражна площ 2 на 2 м, като три пъти вземахме проби (виж таблица 1).

Идентифицирахме имената и отчетохме плътността на специфичните плевели, след което сборувахме плевелната биомаса.

Данните от биомасата представихме като сухо тегло; образците сушихме в печка до постоянно тегло при +65°С.

Статистичен анализ

Данните са анализирани от произволно разположени участъци. В началото изследвахме показателите на равнородна дисперсия по години на отглеждане, след това направихме анализ на вариациите за определяне въздействието на условията и възможните взаимовръзки между условията на отглеждане и поредните години на отглеждане.

Главният ефект и ефектът от взаимодействия се смятат за статистически верни при ниво на значимостта Р<0,05 или Р=0,05; осреднени според разпределението на Фишер (LSD:0,05).

Добивите при фуражната люцерна, плътността на плевелните съобщества и данните от плевелната биомаса бяха осреднени по квадрати на участъка и анализирани с помощта на повторни измервания. Ако установим взаимовръзка между условията и данните от вземането на пробите, правим анализ на данните в рамките на датата на вземане на пробата. За отделяне на средното значение се приемат защитените критерии на Фишер.

Целият материал може да прочетете във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Последните дъждове, които паднаха в рамките на няколко дни в Пазарджишки регион, макар и локални, са около 30 литра на квадратен метър. Това каза за Радио "Фокус" - Пазарджик Христина Георгиева, директор на Опитната станция по поливно земеделие в Пазарджик. Тя коментира, че те действат добре върху площите за подготовката им за есенна оран и сеитба. "Закъснялата обработка на площите, най-вече - оран, сега вече е възможна. Всички, които имат монокултурно отглеждане на житните, трябва да извършат плитка оран, с обръщане на орния слой, за да се предпазят от вредителите - плевелни семена, самосевки и други зарази, които са на почвената повърхност. Те трябва да се вкарат по-дълбоко в почвата. В момента има условия и за сеитба, които трябва да се използват", каза също Георгиева. Тя препоръча на земеделските стопани да не изчакват, тъй като рискуват за закъснеят с есенната оран и сеитба на житните култури.

Публикувана в Новини на часа
Петък, 14 Октомври 2016 11:09

Плугът: Какво може и какво - не 

Свързана ли е оранта с максималните добиви

Сергей Карабинеш,

Роман Крикун,

Национален университет за биоресурси, Украйна

В съвременното земеделие за основна почвообработка се препоръчват множество методи и технологии: 

. дълбоко разрохкване с култиватор;

. оран с плуг;

. дълбоко разрохкване без обръщане на пласта с плуг;

. оран с обръщане на орния хоризонт.

Най-важната и трудоемка операция при основната обработка на почвата е оранта.

Оран

Това е основният технологичен метод за почвообработка. Оранта е предназначена за разрохкване и обръщане на почвения пласт. Разрохкването облекчава циркулирането на въздуха, водата и хранителните елементи към корените на растенията, способства за натрупването и запазването на влагата в орния хоризонт, помага на кореновата система да се развива по-добре, засилва жизнедеятелността на полезните микроорганизми. Основните видове оран са пълно обръщане на пласта на 180 градуса, оран с повдигане на пласта и култивиране.

Изборът зависи в голяма степен от почвено-климатичните условия. При различни климатични условия, а един и същи метод дава различни резултати.

Пълно обръщане на пласта

се прилага при усвояването на нови площи и такива, които са обрасли с ниска растителност. При тази оран затревената част на пласта се обръща напълно  и се поставя на дъното на браздата.

Оран с отмятане на пласта

означава непълно обръщане на почвата и поставянето му на 135 градуса на една страна. Тази оран се провежда с конвенционални плугове.

Култивирането

отговаря в най-голяма степен на изискванията на агротехниката. То е и най-разпространеният метод на основна обработка на почвата. Провежда се с плуг с предплужно тяло. При култивирането в горния слой на почвата предплужникът първо изрязва тънък слой от пласта на 2/3 от ширината на основния и го хвърля в браздата, а след това се отрязва останалата част, която при това се обръща на 130-150 градуса и покрива изрязаната преди това тънка част от пласта.

При обръщането на пласта, горният, загубил структурата си слой се поставя на дъното на браздата, а долният - се повдига нагоре. В почвата се заорават тревата, растителните остатъци, плевелите и техните семена, вредителите, както и тора. Най-високи резултати се получават при провеждане на култивирането на дълбочина 27-30 см или на цялата дълбочина, ако орният хоризонт на почвата е малък. Но трябва да се внимава - оранта на дълбочина по-голяма от орния хоризонт може да доведе до премесване на хумусния слой и да повиши неговата киселинност, което се отразява зле върху добивите от някои култури. В този случай е по-добре да се проведе дълбока обработка без обръщане на пласта на почвата на 30-35 см, която не отстъпва по ефективност на обикновената оран на дълбочината на орния хоризонт. Агрономията е изработила строги изисквания към оранта. При провеждане на работната операция трябва да се спазва зададената дълбочина на обработката, отклонение се допуска в рамките на 1 см при равни терени и 2 см при неравни. Размерите на напречните сечения на пластовете трябва да са еднакви, а обръщането им - пълно и с качествено заораване на плевелната растителност, растителните остатъци и внесения на повърхността тор. Повърхността трябва да е слята или с леки гребени.

Необходимо е плугът да се движи строго по права линия и да не оставя недообработени участъци. Височината на браздите е не повече от 70 мм. При големи неравности на релефа площите се орат напреки на склона. 

В условията на разширяване на площите, заети с царевица, използването на плуг отново придобива голямо значение.

Намаляване на заболяванията, механично унищожаване на плевелите поради увеличената им резистентност към определени хербициди, борба с гризачите и останалите вредители са основните задачи на оранта, при решаването на които днес няма достойна алтернатива на плуга. 

Най-новите изследвания показват, че използването на плуг за разрохкване и насищане с въздух на почвения слой, където се образува кореновата система, например за оптималното развитие на рапицата, няма алтернатива и създава прекрасна основа за високи добиви.

Популярните днес ресурсоспестяващи минимална и нулева обработки на почвата са невъзможни без масирано използване на химически средства за растителна защита и минерални торове. Но умението да се ориентират в широката гама от пестициди с оглед на тясната избирателност на действието им и много други фактори на резултатното им приложение е проблем за огромното мнозинство агрономи-практици, а повърхностното внасяне и заравянето в повърхностния пласт на почвата на основните дози минерални торове често не се отплащат с получените добиви.

Поради това днес периодичното обръщане на почвата няма алтернатива по отношение на подобряването на фитосанитарното и състояние, заораването на минералните и органичните торове, особено по отношение на екологичната безопасност на утилизацията на органичния тор, представляваща голям проблем в страните с развито животновъдство.

Промяната на икономическите и екологичните условия определя развитието на механичната почвообработка, насочено към конкретно диференцирано решаване на широк кръг агротехнически задачи в зависимост от почвено-климатичните фактори, биологичните особености на отглежданите култури и предшествениците, замърсеността на почвата с плевели, вредители и болести по растенията, системите на внасяне на хранителни вещества и другите елементи, съставящи системата на земеделие.

Трансформирането на задачите на основната почвообработка в съвременните условия обуславя съответната адаптация към тях в конструкцията на предлаганите от производителите почвообработващи машини, където ясно се забелязват няколко тенденции.

Например, задачата за подобряване на качеството на обръщането на пласта в широк диапазон на дълбочината на почвата за заораване на горния слой със семената на плевелите и вредителите, причинителите на заболявания и торовете се решава посредством присъединяването на спомагателно оборудване към традиционните корпуси на плуга - разнообразни предплужници и режещи тела. При това диапазонът на дълбочината на обработката на почвата с изразено обръщане на пласта е от 6 до 10 см.

Проблемът за уплътняването на почвата от ходовите апарати на тежките земеделски машини и образуването на плужна пета се решават с помощта на машини за периодично разрохкване без обръщане на пласта, увеличавайки дълбочината до 50-80 см, както и с разширяването на технологичните възможности на плуговете в посока на комбиниране на технологиите с обръщане на пласта с разрохкване на долните пластове с допълнителни приспособления. 

Не е трудно да се отговори на въпроса: "Защо фермерите орат?". Оранта е повсеместна. Фермерите обичат да орат. Ако те не получаваха удоволствие, виждайки как почвата се обръща и знаейки, че при това отстраняват целия боклук, който след това ще им пречи при сеитбата и обработките, биха орали по-малко. Но фермерите биват поощрявани да орат. Повсеместно се одобрява дълбоката оран или вместо нея на фермерите се препоръчва дълбоко да се разрохква почвата в дълбочина във всяка бразда. Но трябва да съществуват някакви ясни научни основания, за да се оправдае практика, толкова радушно одобрявана и препоръчвана.

Но освен значителните разходи на време, работа и ресурси, механичната оран води до ерозия, а и до деградиране на почвата. Системата на нулева обработка на почвата е основана на отказа от оран. Рязкото покачване на цените на енергийните източници в края на миналия век принуди земеделските производители в много страни стремително да преминат към технологията No-Till. При това бяха постигнати значителни резултати, които позволиха на технологията да заеме лидерски позиции в световен мащаб. 

В световното земеделие площите с нулеви технологии заемат над 940 млн. дка, предимно в страните лидери в областта на селскостопанското производство - Канада, САЩ, Бразилия, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия. Основните задържащи фактори са високите цени на горивно-смазочните материали и консерватизма, както и негативното отношение от страна на много от представителите на аграрната наука. Но въпреки всичко това, нулевата технология на почвообработката все по-широко се прилага от земеделските производители.

За разлика от традиционното полевъдство, стърнищата не се изгарят и не се закопават в земята, сламата не се прибира от полето. Растителните остатъци, след прибирането на реколтата, се наситняват до определен размер, а след това равномерно се разпределят по повърхността на полето. Така се формира защитаващо почвата покритие, противостоящо на почвената и ветрената ерозия, осигуряващо запазването на влагата, препятстващо растежа на плевелите, съдействащо на активизирането на микрофлората на почвата и явяващо се база за възпроизводството на плодородния слой на почвата и повишаването на добивите. За правилно земеделие по тази технология е необходим колкото е възможно повече мулч. Така че при отглеждането на културите се взема под внимание не само какви добиви от зърно ще се получат, но и получаването на максимално количество биомаса. Например, желателно е отглеждането на високи сортове пшеница, въвеждането в сеитбооборота на култури с голямо количество биомаса като царевицата и т.н.

Системата на нулевата обработка на почвата има редица предимства в сравнение с традиционната: икономия на ресурси - гориво, торове, работна ръка, време, намаляване на амортизациите. Намаляването на разходите превишава незначителното намаляване в добивите и, съответно, повишава рентабилността.  Запазва се и се възстановява плодородния слой на почвата.  Намалява се и дори напълно се предотвратява ерозията на почвите. Натрупва се влага в почвата и по този начин се намалява зависимостта на добивите от климатичните условия.

Недостатъци

Относителен недостатък на системата на нулевата обработка на почвата е нейната сложност и необходимостта от строго спазване на сеитбооборота. Сеитбооборотите, видовете и нормите на използваните химични вещества и т.н. трябва да бъдат подбрани специално за конкретното стопанство с оглед на климата, почвите, обичайните за местността плевели и вредители, както и много други фактори.

Неравните участъци на повърхността трябва да се изравняват, за да могат сеялките да разпределят семената равномерно. Нулевата обработка на почвата води до натрупването в горните пластове на патогени и вредители и изисква активни химични обработки.

Основната краткосрочна разлика между орната и безорната почвообработка е използването на хербицидите, както и количеството на култивиранията.

Култивираните почви, от които се изпаряват 15-20 мм влага, губят органичния въглерод, стимулира се появата на плевели в зърнените култури, почвите става трудно проходими, подложени са на значителни физически повреди, образуват твърда кора на повърхността, имат по-малко количество активни хербициди. 

Така, че изборът на една или друга система на почвообработка трябва да бъде индивидуален и комплексен и да вземе предвид всички недостатъци на всяка от тях.

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 2

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта