Георги Видолов – председател на Българска оризова асоциация, производител и преработвател на ориз, формулира искането на земеделците, отглеждащи водолюбивата култура

Агр. Петър Кръстев

  • Г-н Видолов, какви са исканията на оризопроизводителите?

  • Имаме много проблеми, но преди всичко ще настояваме оризовата култура да бъде извадена от списъка на културите с общо предназначение и да бъде разглеждана като чувствителна култура. Тя действително е такава, защото нейните разходни норми за производство на годишна база са от 3 до 4 пъти по-големи от разходите за другите култури като слънчоглед, пшеница, царевица и каквато и да е друга масова култура.

  • Какво ще постигнете в отрасъла, ако оризът бъде признат за чувствителна култура?

  • Това ще ни донесе предимства да ползваме по-облекчени режими при субсидирането за отглеждането на ориза, да бъде монокултура, за да не сме длъжни в рамките на едно стопанство да отглеждаме няколко различни култури. Очакваме да ни признаят по-големи разходни норми за гориво. Реалните ни разходни норми са около 20 л/дка, което е доста повече от средното гориво за другите култури, а ни се признават 5 – 7 л/дка. При всички случаи имаме претенции и за цената, и за начина на отчитане на водата, но най-важното е да получим адекватно отношение. Имаме проблеми с регистриране на препаратите за растителна защита. Имаме много малко препарати за РЗ, които са вече остарели със своето действие. Сега има модерни препарати и съвременни технологии, които са на разрешителен режим и ние настояваме за по-бързо, по-ангажирано и по-адекватно разглеждане на нашите искания.

  • Разбираме, че субсидиите не отговарят на технологията на културата. Какви субсидии трябва да получава един оризопроизводител според вас?

  • Субсидиите в другите страни членки на ЕС са от 70 до 120 € на единица площ, при нас са не повече от 13-14 €, колкото са за останалите масови култури. При тази близост с Гърция – на една граница, нашите оризопроизводители са в неравностойно положение. Нашата продукция струва по-скъпо, а я продаваме на едни и същи пазари, на които я продават и гръцките ни колеги. Нашата цел е държавата да успее да намали разликите и да уеднакви субсидиите за всички европейски фермери. Тази голяма диференциация е голям проблем не само за оризопроизводителите, но и за всички останали фермери. Директните и националните плащания са както за всички останали фермери, поради което ние настояваме оризът да бъде признат за чувствителна култура.

  • Преди няколко години оризопроизводството беше включено за финансово подпомагане по програмата de minimis. Продължава ли това подпомагане?

  • De minimis беше използвана само една година във връзка с това, че цената на водата беше увеличена, въпреки нашите настоявания тя да остане такава, каквато беше последните няколко години. Това беше направено еднократно, за да бъде компенсирано рязкото увеличение на цената на водата и поскъпването да се отрази по-плавно на фермерите. Но беше използвана като буферен инструмент само една година, от следващата вече отпадна и цената на водата стана по-висока. Цената на водата в момента е 60 – 70 лв/дка площ, което е много голям процент от себестойността на продукцията. Това е голяма инвестиция, един задължителен разход, който е около 20% от целия разход за оризопроизводството.

Публикувана в Растениевъдство

Стойността на горивото, водата и семената правят производството губещо, липсва и квалифицирана работна ръка

Площите, които заема оризът в България – около 120 хил. декара, са достатъчни за задоволяване нуждите на страната ни. В разговора с оризопроизводителите в Съединение научихме повече за технологията на културата.

В България се сеят само италиански сортове, въпреки че в Пазарджик има опитна станция, която се занимава със селекция на ориз. Разбрахме, че българските сортове не се сеят по няколко причини. Първата е, че са нискодобивни. Вторият им недостатък е, че са високостъблени, стъблото им е слабо и полягат, а като полегнат, не могат да бъдат ожънати и създават проблеми на комбайните. При полягането голяма част от зърното остава в оризището. То пониква на следващата година като самосевка, но с червено зърно (оризарите го наричат „дивак“) и търговците не го изкупуват. В тази връзка с недоумение научихме за два нови сорта български ориз, включени в сортовата листа на ИАСАС, но забележете – с кафяво и червено зърно. Кой производител ще си замърси площите с тези сортове, от които после трудно ще почисти продукцията си?! ”Никога не бих допуснал това при мен, защото замърсяваме площите и след това няма какво да ги правим. Посееш ли веднъж такива сортове, после няма спасение“, е коментарът на производителя Тодор Илиев по повод на сортовете с цветно зърно.

Оризът понася монокултура

В оризищата сеитбооборотът е ограничен, предвид спецификата на площите. Може да се прави със слънчоглед и пшеница, но оризарите го прилагат не за да произведат продукция от други култури, а заради самия ориз, за да се почистят площите от самосевките. Добре е този сеитбооборот да трае поне 4 години. Бащата на инж. Тодор Илиев е отглеждал ориз в Съединение на едни и същи площи в продължение на 30 години, защото културата го позволява.

Водата, която плащат българските оризопроизводители, е 70 лв/дка. Специалистите са сметнали, че за цялата вегетация на декар са необходими 2400 м3/дка и толкова се фактурира. Освен големия разход на гориво, цената на водата също е сериозен разход за производството, семената също не са евтини. Добивите от ориз у нас са 600 – 700 кг от декар. Килограм ориз в момента се изкупува на 50 ст., което не покрива себестойността и прави сектора напълно губещ.

На фона на всичко това и въпреки модерната техника, снабдена с всички екстри, липсва квалифицирана работна ръка, защото според оризопроизводителите никъде в България няма професионално училище за механизация.

Публикувана в Растениевъдство

Културата не може да се конкурира с масово отглежданите, защото технологията й е специфична и изисква специална техника

Агр. Петър Кръстев

гр. Съединение

При посещението на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов в гр. Съединение най-после на светло излезе една култура, на която никой досега не е обърнал внимание – оризът. А той го заслужава, защото се отглежда в един специфичен, естествено преовлажнен район, в който други култури е почти невъзможно да се отглеждат. Фамилната фирма СД „Илиеви ТД Илиев Сие“ е от потомствени оризари, които отглеждат културата повече от 50 години. „Тук, в нашия район, в Съединение, Голям и Малък чардак и Царимир, казва бащата инж. Тодор Илиев, има около 120 хил. декара с оризови площи. Само в Съединение в момента те са 15 хил. дка, от които ние отглеждаме 7 хил. декара.“
СД „Илиеви ТД Илиев Сие“ обработва общо около 13 хил. декара земя. Освен ориз сеят пшеница, слънчоглед, люцерна и малко царевица. Но основното е оризът и затова производителите са решили да направят инвестиция в модерна италианска сушилня, включваща три съда с дневен капацитет от 55 тона. Съоръжението, струващото 500 хиляди лева, е на метан и е единствено в България, като е изградено само със собствени средства. „Метанът е най-екологичното и чисто гориво, с което не замърсяваме околната среда, сподели Тодор Илиев, но той не влиза в категория „Горива” за връщане на акциза, въпреки че по цени излиза почти колкото нафтата и другите енергоносители.“

Оризопроизводителите не могат да се класират за средства по европрограми

С огорчение инж. Илиев обясни, че са имали пари и за фабрика за преработка на арпа, „но с прословутите точки не можахме никъде да се класираме.“ Затова със сина си Марин са решили сами да си купят сушилнята, защото от разказа на оризопроизводителя стана ясно, че оризовата арпа трябва да се прибира и съхранява при 12% влага, а от полето идва при 25% влага. Ако не се изсуши веднага, за три дни пожълтява и се похабява напълно, обясни инж. Илиев.

Стопанството на сем. Илиеви разполага с 3 оризокомбайна Лаверда, които са с гумени вериги, 4Х4 с двойно предаване. Производителността им е достатъчна, за да могат до вечерта да захранят сушилнята, която работи през нощта, а на сутринта арпата е с 12% влага и вече може да се съхранява. От инж. Илиев научихме и за някои особености в технологията на влаголюбивата култура – че колкото по-влажен е оризът, по-качествено се жъне, но преди да паднат слани, защото след замръзи при жътвата зърната му се чупят.

Болката на оризопроизводителите е пренебрежението на отрасъла

„Законодателно, ние никъде не фигурираме в наредбите на МЗХГ. В момента в Гърция оризопроизводителите получават по 108 €/дка субсидия, а ние получаваме 14 €, колкото е за останалите масово отглеждани култури, сподели болката си инж. Илиев.

От дългогодишния оризар научаваме, че при ориза има много обработки, включително лазерно подравняване, защото той изисква малък пласт вода, при това топла, за да се развива добре. Стана ясно, че само за подравняването се изразходват по 4 – 5 литра нафта на декар. А специалистите са предвидили общо 7,3 л/дка, на които връщат акциза, или 400 мл/т. За целия производствен процес се изразходват за 14 – 15 л/дка. „Миналата година съм получил за 89 т акциз, а съм изразходвал 130 тона нафта. За останалите 40 тона не съм получил нищо“, съобщи цифрите инж. Илиев.

С огорчение оризопроизводителят коментира доскорошните нескопосани предложения в проектозакона за горивата. “От 7 – 8 години в главите на държавните чиновници се въртят едни поплавъци и други истории, които трябвало да монтираме. Защо? Ето, идва колата, когато поръчаме нафтата, и до два часа правим подробно съобщение за доставката – декларираме в НАП.“ На въпрос дали оризопроизводителите имат предложения за евентуални облекчени условия и допълнително субсидиране, инж Илиев възкликна: “На кого да предложим?! Този мандат ще мине така, защото никъде в България не е казано, че се отглежда ориз, тази култура е забравена.“

Публикувана в Растениевъдство

Виетнамски ориз ST24, заедно с ориза на Тайланд и Камбоджа влезе в Топ-3 - "Най-добрият ориз в света през 2017 г.", според публикуваните резултати на 9-тата Международната конференция за търговията с ориз, наскоро проведена в Макао, Китай.
Това е ежегодна конференция с участието на около 200 фирми за износ и внос на ориз в света, организирана от Дружеството на търговците на ориз, със седалище в Калифорния (САЩ).
Оризът ST24, изследван от група учени начело с инженер Ho Куанг Куа, заедно с кандидата на науките Чан Тан Фънгом и инженер Нгуен Тхи Тху Хонг, е оценен от международно жури - известни готвачи за качеството на вида ориз с дълги зърна и бял цвят, мекота и анасонов аромат.
Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Фермерите отчаяни преди кампанията, площите намаляват, изкупната цена на арпата ниска.

Николай ЧАПАНСКИ

Жътва на ориз

С повече от седмица закъснение стартира жътвата на ориза в Пловдивско в първите дни на октомври.  Прибиращата техника е в готовност от  25 септември, но климатичните условия не позволиха тя да навлезе в оризищата. Факт е, че фермерите от региона са намалили значително площите с ориз през тази стопанска година, за което сочат данни  от общинските земеделски служби в общините „Марица“, Раковски и Съединение, на чиито площи се отглежда ориз в региона. По данни на Областна дирекция "Земеделие" през пролетта са засети общо 59 500 дка, а за сравнение - през 2016 г. са били 63 200 дка.     
Кризата е световна и не засяга само нашите производители, които през последните две-три години търпят загуби, поясняват от бранша. Ниската цена на оризовата арпа (45-50 стотинки за кг) и безконтролният внос, който залива пазара, съсипва родните производители. Браншовата организация също се оказва безсилна, за да защити интересите им през последните години, оплакват се оризари от Съединение.
Почти наполовина са оризовите насаждения в село Белозем, където се намира и една от най-големите фабрики за преработка на оризова арпа на Балканите. Допреди година-две нейният собственик Венко Пачов от кв. Секирово в Раковски се славеше като най-големия производител на ориз в региона, но тази година кризата в оризопроизводството е стигнала и него. В Белозем се засяваха над 5-6 хил. декара с ориз, а тази година едва стигат 4000 дка, казва кметът Иван Тачев.
Двойно е намалил площите с ориз и фермерът Стефан Видев от Белозем, а италианецът Фабрицио Фрески  от Шишманци е свил оризовите клетки с близо хиляда декара. Тези дни той е приготвил техниката за жътвата на 2872 дка в с. Манолско Конаре и 1377 дка в землището на Белозем. Очакваният добив е около 600 кг от декар, но ниската цена на арпата и високите разходи за поливна вода, препаратите  и отглеждането са обезнадеждили фермерите. 
Миналата година сушилните са похабили част от продукцията, което е сериозна загуба за фермерите, коментират в Шишманци. В Белозем винаги се е отглеждал ориз и пак ще се отглежда, защото е с високо качество и много вкусен, казва оптимистично кметът на селото Иван Тачев. Държавата е тази, която трябва да подаде ръка на производителите в труден момент, допълва той. Преди години той е открил публикация в турски вестник, в който пишело, че когато им свършил оризът, се снабдявали с „Парамболийски ориз“, който виреел най-добре на една от местностите в Белозем - Парамболе, на 33 км от Филипопол. Така че производството на ориз по тези земи не е от вчера, стига да съумеем да го запазим, казва Тачев.

На снимката: Италианският фермер Фабрицио от Шиманци, общ. Раковски и тази година отглежда най-много ориз в района на селата Белозем и Манолско конаре.

Публикувана в Бизнес
През последните 3 години в света за подпомагане на производителите на земеделски продукти ежегодно са давани средно  $519 млрд, се казва в ежегодния доклад "Мониторинг и оценка на земеделската политика 2017", подготвян от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие  (ОЕСР). Основната част от тази сума, почти 60 на сто, се дава за поддържане на цените на вътрешния пазар. "Други форми, такива като подкрепа на ефективното производство и регулирането на търговските дисбаланси, като цяло са имали най-малка роля, но тяхното значение остава важно на определени пазари", се посочва още в доклада.
В документа са разгледани показателите на 52 страни, в повечето от тях делът на подкрепа на аграрния сектор в обема на БВП през последните 20 години е намалял. В страните от ОЕСР това съотношение е намаляло до 1,4 на сто през 1995-1997 г. до 0,6 на сто през 2014-2016 г. "Най-голямо е намалението в страните, където нивото на подкрепа на аграрния сектор по отношение на размера на икономиката е било най-високо, в това число Южна Корея, Турция, Швейцария и Исландия. Въпреки това, делът в тези страни остава висок - от 1,2 % до 1,7 % от БВП, въпреки факта, че селското стопанство продължава да има важна роля в икономиката само в Турция", се казва в обзора.
Освен това, съществено понижение във финансирането на агросектора е регистрирано в страни като Колумбия, Казахстан, Русия и ЮАР, докато в Китай, Индонезия, Коста-Рика и Филипините подкрепата се е увеличила. Сред различните отрасли най-голяма парична подкрепа от 2016 г. в света са получили производителите на ориз, памук и захар.
 
Публикувана в Бизнес

Изследователи от Университета Тасмания в Австралия са открили начин да засилят полезните за здравето свойства на генетично модифициран ориз.

Австралийски учени, заедно с техни колеги от Китай са успели да повишат съдържанието на устойчиво нишесте в ориза, което го прави по-полезен за консумация. Той намалява риска от диабет, а също така и опасността от натрупване на излишни килограми. Колкото повече устойчиво нишесте се съдържа в хранителните продукти, толкова повече след тяхната употреба се съхранява чувството за ситост. Това означава, че човек не налита на различни закуски и може да спазва препоръчителните дози калории.

„Ние открихме, че повишаването на обема на устойчивото нишесте при приготовянето на ориз, дава огромни предимства на жителите на Азия и други региони в света, казва авторът на изследването Стивън Смит. — Същият подход може да се използват и за други житни култури, включително пшеница. Това не само осигурява предимство в работата с профилактиката с диабета и затлъстяването, но помага и за защита от разстройства в червата, включително и срещу злокачествени новообразования“.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Русия ще бъде световен лидер по износ на пшеница в края на тази селскостопанска година, това е изводът, до която е достигнала Организацията за прехрана и земеделие на ООН в подготовката на годишния си доклад, съобщава agroinfo.com.

110 млн. тона добив от пшеница очаква руското земеделско министерство таза година. Добивът може да бъде рекорден за последните няколко десетилетия. Добрият урожай и понижението на митата ще позволят на страната да повиши количествата, които изнася. Повишен износ на зърно се очаква и от Северна Америка, Индия и Австралия. В Европа дъждовете са нанесли щети върху реколтата.

Световното производство на пшеница се очаква да достигне до 741 млн. тона.

Заради подходящите метеорологични условия за оризопроизводството добивите от тази култура в Азия и Щатите също може да достигнат рекордни обеми – близо 500 млн. тона. В същото време цените на захарта е вероятно да се покачат, заради засилващия се бразилски реал.

Публикувана в Растениевъдство

 

Токио – за първи път след ядрената катастрофа във Фукушима, през 2014-та година в цялата реколта от ориз в засегнатата префектура няма превишаване на националната граница за радиоактивно замърсяване.  

Както обяви вторият по големина всекидневник "The Asahi Shimbun" в Япония, през 2014-та година за радиоактивност са проверени общо 10,8 милиона тона чувала ориз от прибраната реколта във Фокушима. При всички данните са под 100 Bq/kg.

Тестът за радиоактивност на ориза е въведен през 2012-та година. От тогава цялата реколта се проверява; през 2012 и 2013 година средно са проверявани около 10 милиона чувала с ориз. През първата година 71 чувала не са отговаряли на изискванията, а година по-късно са унищожени 28 чувала с ориз, съобщава вестникът.

Тестовете ще бъдат провеждани и в бъдеще. В същото време, производителите на ориз са въвели специфични мерки за намаляване на нивото на радиоактивно замърсяване на техните култури. Създадена е специална система за наторяване, чрез която растенията поемат по-малко радиоактивен цезий.

Източник: http://www.proplanta.de/

 

Публикувана в Бизнес

В провинция Гуейджоу над 80% от територията се състои от планини, 10% са реки и само останалите 10% са подходящи за развитието на селско стопанство. В тази провинция за първи път е прибран рекорден добив ориз. От площ от 106,2 кв. м. са прибрани 221,55 кг добив хибриден ориз „Y-ляню-900“. Съобщението е направено от член на Академията на науките на Китай Се Хуан в провинцията.
На експерименталните терени учените са отгледали четири сорта хибриден ориз. Добивът от трите различни сортове с изключение на „Y- ляню -900“ е 930-980 кг.

„Да се прибере повече от 1000 кг зърно от един посев в Гуейджоу е голямо постижение“, казва академик Се Хуан. Рекордните показатели свидетелстват за големия потенциал и по-нататъшно повишаване на добивите на зърно в провинцията. Академикът изрази надежда, че на опитните полета ще се отглеждат нови високодобивни сортове зърнени култури.
В провинция Гуейджоу посевната площ на ориза е само около 25% от земеделската земя, но реколтата от ориз заема почти 40% от реколтата на всички видове зърнени, съобщават от научно-техническия отдел на провинцията.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта