Къде се намират семената на ананаса? На този въпрос могат да отговорят малко хора. Действително ананасът има много семена, но няма да ги откриете в сърцевината на плода. Това се дължи на факта, че семената му се намират на външната повърхност.
За да бъдем точни, не всеки ананас има семена. Много модерни хибриди, отглеждани за промишлено производство, не притежават семена. Наличието на семена показва, че плодовете принадлежат към сорт, над който селекционерите не са работили.
Подготовка на семена от ананас за сеитба
Ако имате закупени плодове със семена, то те трябва да бъдат отстранени от плодовете, след като се отдели кората от меката част на ананаса. Разбира се, плодовете трябва да са абсолютно узрели, дори да са презрели. Кафявите зърна трябва да се измият няколко пъти и през гъсто сито да се отдели целулозата от остатъците. След това оставете семената за един час в слаб разтвор на калиев перманганат и ги изсушете върху салфетка. Измитите и изсушени семена вече са годни за сеитба.
Сеитба и по-нататъшни грижи
Подгответе малка саксия, която трябва да бъде напълнена с равни части от листна маса, груб пясък и торф.
Почвената смес може да се обеззарази с разтвор от калиев перманганат, за да се избегнат гъбни инфекции. Почвената смес се оставя да изсъхне известно време. Сместа трябва да е влажна, но не прекалено.
Подравнете повърхността на почвената смес, поръсете семена от ананас на повърхността. След това ги поръсете със същата смес, със слой от около 2 см, и леко притиснете. Внимателно навлажнете повърхността с пулверизатор.
Покрийте саксията с полиетилен или прозрачно стъкло отгоре. Идеята е да се създаде малка оранжерия. За момента семената не се нуждаят от допълнително напояване.
Саксията се поставя в светла и топла стая. Колкото по-топъл е въздухът в стаята, толкова по-бързо ще кълнят семената. Например, при температура от 20-24 градуса, семената ще поникнат за месец и половина, при 30-34° за две седмици. Възможно е обаче покълване да се получи и за 3-5 месеца. В този случай е важно да можете да чакате!
Внимание! Не забравяйте редовно да отваряте и откривате саксията си за кратко време, за да влезе чист въздух.
Веднага щом се появи над почвата растението, саксията се открива по-често, почти ежедневно. Това е необходимо, за да може растението да свикне със сухия въздух на стаята. Това "обучение" се извършва внимателно, постепенно, като се има предвид, че мъничките ананаси ще се нуждаят от висока влажност дълго време.

Също така трябва да следите влажността на почвата, тя трябва да се полива леко от време на време, добавяйки слаб разтвор на органични торове към водата за напояване два пъти месечно.
Пресадете ананаса в друга саксия когато височината на разсада достигне около 5 см. Запазвайте високата влажност на въздуха в продължение на около 5-6 месеца!

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При естествени условия фрезията расте и се развива целогодишно и няма период на покой, така че при изкуствени условия може също да се отглежда целогодишно, а времето за цъфтеж зависи от времето на засаждане на луковиците. Това важи и за хибридната фрезия.
Мястото за засаждане на фрезия - растението обича добре осветени места, защитени от пряка слънчева светлина и силни пориви на вятъра. Ако фрезията се отглежда в стайни условия, трябва да е защитена от течения, а почвата в саксиите трябва да бъде лека и дренирана. Фрезията не понася преовлажняване.

За да цъфне през август, луковиците на фрезията трябва да бъдат засадени през март. Засаждат се в саксии с торф, а на открито фрезията се пресажда, когато температурата на почвата се нагрее до 10°С. Максимална дълбочина на засаждане на луковиците е 6 см.
Времето за цъфтеж на растението на открито е ограничено до около 40 дни. Ако климатичните условия позволяват, цъфтежът на фрезиятя продължава до средата на октомври.
Поливането на фрезията става така, че почвата да е постоянно влажна, но без да се застоява влага.
Препоръчва се подхранване веднъж на две седмици със разтвор на суперфосфат (30 г) и калий (20 г) за 10 л вода.
Градинските видове фрезия се отглеждат на открито през топлия сезон, а през зимата луковиците се изваждат и се съхраняват подобно на други луковици при температура от +28 до + 30°С.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Хубаво е да видите вашата градина, когато се събужда от зимен сън. Започват да цъфтят първите цветя, които ви радват с ярките си цветове. Но както знаете, за да се насладите на истинската красота на растенията в градината си е необходимо да се потрудите доста по-рано.
Едно от красивите цветя рано пролет е минзухара. Това са малки многогодишни растения с височина - 25 см. Има повече от 100 различни видове и няколко нюанса. Може да срешнете минзухари с жълти, бели, сини, или лилави цветове. Има минзухари, които цъфтят и есен и пролет, в зависимост от вида.
Какво трябва да знаете преди засаждането на растенията?
Тези цветя предпочитат слънчеви места. Там минзухарите цъфтят по-добре. Избягвайте да засаждате луковиците на минзухара на преовлажнени места – цветовете остават дребни. Растението се размножава чрез семена или луковици. Преди засаждане е важно луковиците да се сортират по едрина. Почвата е по-добре предварително да е обработена и компостирана.
Луковиците се засаждат на дълбочина от 4 - 10 см (в зависимост от размера). Не забравяйте да следите да имат достатъчно влага по време на цъфтежа. Също така, не пренебрегвайте процеса на разрохкване на почвата. Това ще помогне да се запази цвета по-дълго време. През целия сезон (преди засаждане, по време на цъфтежа и след това) се прави торене с фосфорни и калиеви торове. Добрата запасеност с тези торове ще осигури продължителността на цъфтежа на минзухарите и ще осигури защитата им от вредители.

Минзухарите са студоустойчиви, така че не е нужно да се притеснявате ,но все пак по-добре е да покриете растенията, засадени през есента със суха трева и листа.
С подходящи грижи, можете да се насладите на тези миниатюрни цветя за дълго време.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Учените от цял свят желаят да измислят начин, по който да се отърват от вредителите по културите и в същото време да сведат до минимум използването на агрохимикали или въобще да минат без тях. Испански учени са открили, че в борбата срещу вредителите може да помогне изграждането на оранжерии от цветни материали.
В момента учените извършват експерименти за използването на фотоселективни мрежи за засенчване на оранжериите. Способът ще промени поглъщането, отразяването и предаването на светлината, ще увеличи разсейването й, а така също ще промени спектъра на ултравиолетовата и инфрачервената светлина.
Като се вземе предвид всичко това, учените са стигнали до интересно заключение. Според тях, ако конвенционалните оранжерии се заменят с цветни, ще се подобри храненето на растенията, ще се повишат добивите, а културите ще узряват по-бързо. Що се отнася до вредителите, в такива оранжерии тях просто няма да ги има.
И всичко това, благодарение на характеристиките на тези видове мрежи, които ще подобряват използването на слънчева светлина, ще предпазват растенията от градушка или бури и също така ще блокират ултравиолетовите лъчи, необходими за развитието на насекоми и болести, например ботритиса. Като се има предвид, че повечето процеси на физиологичното развитие на растенията, на насекомите и болестите зависят от светлината, която получават, фотоселективните мрежи за засенчване ще могат да предпазват културите от вредители.
Учените предупреждават, че преди да се използват, трябва да се установи и как новите материали ще засегнат естествените опрашители и полезни насекоми, които се използват при биологичния контрол на вредителите.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Картофите са една от най-обещаващата култура в Саудитска Арабия, въпреки че отглеждането им в кралството е сравнително отскоро и с подкрепата на холандски компании, предоставили за семе соленоустойчиви сортове.
В момента картофите са една от най-важните култури в Саудитска Арабия и заемат обща площ от 16 хиляди хектара. Отглеждат се за консумация и преработка.
Министерството на природата, водните ресурси и селското стопанство на Саудитска Арабия обяви през 2017 г., че налага забрана за отглеждането на люцерна, ечемик, царевица, сорго и други култури, които обичат влагата. В резултат на това много фермери започнаха да отглеждат картофи.
Отглеждането на картофи (със съвременни методи за напояване) има по-ниска консумация на вода, отколкото например производството на зърнени култури или отглеждането на овощни дървета. Има различни методи за промишлена обработка на картофите - производство на продукти като чипс, картофено пюре, пържени картофи и т.н. Това означава, че продажбата не е проблем. Картофите са лесни за съхранение, което има предимства по отношение на маркетинга.
Саудитска Арабия е класирана на 112-о място от общо 161 страни в световния рейтинг на консумацията на картофи.
В Саудитска Арабия е възможно да се отглеждат картофи през цялата година, въпреки климатичните различия в държавата. Това осигурява постоянно снабдяване с пресни картофи за потребителите и преработвателната промишленост. Приблизително 23% от общото производство на картофи от 540130 тона се отглежда в мега ферми.

Проблемите при отглеждането на картофи в Саудитска Арабия са свързани основно със солеността на почвата, вредителите и болестите.
Солеността на почвата е постоянна заплаха за растителната продукция, особено в страни като Саудитска Арабия, където изкуственото напояване остава незаменим инструмент в селското стопанство.
Солената вода дълго време се считаше за отрова за селскостопанските култури, включително и за картофите, докато холандските селекционери не създадоха соленоустойчиви сортове. Тези сортове картофи не се страхуват от блатни и дори солени подпочвени води, което е истинска находка за саудитските селяни. Тези сортове са лесни за култивиране в пясъчна почва и дават добри добиви в горещ климат.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 14 Октомври 2018 10:16

Ако ще засаждате ябълка

Мястото, на което ще се отглежда ябълката трябва да отговаря на определени климатични и почвени условия.

От климатичните фактори най-голямо значение има топлинният режим, особено минималните температури и късните пролетни студове и слани, както и тяхната честота. Ябълката е една от най-студоустойчивите овощни култури и понася студове до -30°С. Тя е особено взискателна към количеството на валежите, които у нас обикновено са недостатъчни през юли, август и отчасти - септември. На места с надморска височина 600-800 м не бива да се засаждат къснозреещи сортове.

Ябълката не обича водонепропускливите почви, тъй като те са бедни на кислород и корените на дръвчетата се задушават и умират. Пропускливостта на долния почвен слой трябва да бъде умерена, но не и силна, в противен случай бързо изсъхва.

Доколко почвата на дадена местност е подходяща за отглеждане на ябълкови дървета, най-добре може да се съди по съществуващите насаждения и по-точно по тяхната сила на растежа, дълготрайността и родовитостта им, като се вземе предвид и прилаганата агротехника.

При избора на място за засаждане на ябълката обаче трябва да се има предвид, че най-малко 20 години след изкореняването й може да се засади дърво от същия вид. По този начин ще се избегне вредният ефект на почвената умора.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Запалените градинари не се спират пред нищо в опитите да пренесат градината у дома на перваза на прозореца, за да имат свежи зеленчуци под ръка през зимата. Освен марули и салати, които засаждат в саксии или сандъчета, те отглеждат дори не толкова традиционни за нас видове - манголд, листна целена и листно цвекло.

Вместо да ги разсадят в градината, където да презимуват, те ги засаждат в саксии или сандъчета и ги внасят вкъщи. Имайте предвид обаче, че растенията предпочитат по-умерени температури, така че ги дръжте в не много топло помещение.

Дръжковата целина и цвекло, както и манголда се отглеждат за листа. Те се използват за салати и ястия. Просто ги засейте в съд и поставете на светло място. След около месец се появяват листата. Добре е листната розетка да укрепне преди да започнете да късате листа. Винаги спазвайте правилото да късате листа от външната страна.

Най-важната грижа за зеленчуците, отглеждани в сандъчета е поливането.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Неделя, 30 Септември 2018 16:09

Мурая в домашни условия

В последните години в цветарските магазини и специализирани разсадници се появиха невероятно количество всевъзможни екзотични растения. Те най.често не са скъпи и не изискват специални грижи. Но как да запазим яркостта на цветовете, формите и всевъзможните полумистични свойства, които се приписват на един или друг гост от далечните страни!? Много често сред далечните растения попада мураята — цъфтящо дръвче с бяла кора и блестящи, като гланц, тъмнозелени листа, притежаващи целебни свойства.

Как да се грижим за мураята в домашни условия?

Грижите за мураята съвсем не са сложни. Нужно е само да разбираме и отчитаме някой нейни потребности.
Без вода животът на растенията е невъзможен. В тропическите гори има достатъчно влага. Мураята обича поливането, но не бива да се забравя, че излишекът на влага може да окаже негативно въздействие на кореновата система. Изхождайки от това, мураята трябва да се полива обилно, но не често. Необходимо е да се дава възможност на почвата да просъхне. Растението реагира добре на оросяване, но това трябва да става внимателно чрез пулверизатор с фина мъгла в сутрешните часове на деня. Също така благотворно се отразява овлажняването на въздуха. Това може да се постигне с обикновен аквариум с рибки, който стои близо до растението.
Също така до растението може да се постави съд с вода, в който да се сложи керамзит или мъх, които да изпаряват водата. В този случай постепенното изпарение на влага компенсира сухостта на въздуха. За оросяване и поливане най-добре е да се използва мека преварена или престояла вода.

Почва и подхранване

Почвата за мураята трябва да бъде богата. Желателно е растението да се подхранва. Мураята се тори от пролетта до есента – веднъж на две седмици тя се полива с добавени във водата хранителни вещества за цитрусови култури. През октомври не е излишно в почвата да се поставят 2-3 подхранващи пръчици от комплексен тор. При пресаждане добър ефект дава добавянето в почвата на кори и дъревесна пепел.
Мураята не се нуждае от специална резитба или формировка.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Четвъртък, 16 Август 2018 12:18

Бум на соргото

Поредните години със сухи сезони принуждават фермерите да търсят култури, които са в състояние да дадат високи добиви даже и в дъждовно време. Такава култура е соргото. Сега в света се сеят около 41 милиона хектара, а производството е само 61 милиона тона. Но експерти смятат, че тази култура през следващите години ще увеличи своя дял в много страни.
Традиционно големи производители на сорго са страните от Северна и Южна Америка и Африка, както и най-големите вносители - Китай, Мексико и Япония. Въпреки това, през следващите години, ситуацията може да се промени. Европа изпълнява специална програма за увеличаване на производството на сорго - Sorghum ID . Един от инициаторите на тази програма е френската федерация на семена от царевица и сорго (F.N.P.S.M.S.). За популяризиране на тази култура през 2016 г. в Букурещ се проведе конференция , която събра над 250 ключови играчи на този пазар.
От 2017 се изпълнява тригодишен план за популяризиране на културата на сорго в седем европейски страни - Франция, Италия, Испания, Румъния, България, Украйна и Русия. Европейската комисия предоставя финансова подкрепа на този план. Инициаторите на проекта, представители на френската федерация F.N.P.S.M.S. са сигурни, че соргото има много предимства и богат потенциал.
Камилата на растителния свят
Един от основните аргументи при избора на соргото - способността да произвежда високи добиви в условията на засушаване и да понася добре воден стрес. Растението използва почвената влага много ефективно, благодарение на уникалната си коренова система. Количеството вода, необходимо да набъбне семето е само 35% от теглото му. За сравнение при царевицата е 40%, докато при пшеницата - 60. За образуване на единица сухо вещество соргото консумира 300 части вода, царевицата – 338, пшеницата - 515, ечемика - 534, овеса - 600, люцерната - 830, слънчогледа - 895.

Друг аргумент в полза на соргото: при отглеждането на културата не се изисква голямо количество тор, достатъчно е 10-15 кг/дка N и по 6 кг/дка фосфор и калий. Важно е също, че след прибиране на реколтата, повечето от тези елементи се връщат обратно в почвата - до 40% азот, 80% калий и 30% фосфор. По този начин се оптимизира разхода на торове за отглеждане не само на соргото, но и за следващите култури.
Соргото е силна култура, може да се отглежда в области с висока степен на нападение от Diabrotica и гъбата Macrophomina. Дори ако вредители нападнат културата, често степента на нападение е ниско и не се налага третиране с пестициди.
И накрая, соргото има широк спектър на потребление и преработка.

Има няколко вида сорго: за зърно, силаж, захарно, сорго за влакно, тревисто. Соргото за зърно се използва в хранително-вкусовата промишленост и в производството на фуражи. Основната цел на силажното сорго е производството на силаж. Сладко сорго се използва за производство на сироп, различни сладкиши, а също така се отглежда за фураж. То също може да се използва и в областта на биоенергетика за производство на етанол, биогаз, твърдо гориво. Bлакнестото сорго е подходящо за производство на хартия. Хибридите от този вид се използват и за производството на биогаз. Тревистото сорго също се използва като фураж - от него може да се прави силаж, да се дава на животните в свеж вид, а също може да се използва като покривна култура.

Петърл Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 12 Юли 2018 09:18

Причини за стрелкуване на лука

Основната причина, поради която лукът стрелкува е качеството на посадъчния материал и засаждането му. Лукът може да стрелкува поради неправилни условия за съхранение на посадъчния материал.
Температурата на съхранение през зимата трябва да е близка до нулата, а влажността трябва да е ниска. В хладно и сухо помещение лукът ще се съхранява добре и няма да прораства. Ако семето започне бързо да прораства във влажно и топло помещение, най-вероятно скоро ще стрелкува без да е образувало хубави, едри глави.
Не се препоръчва използването на големи глави лук за засаждане. Диаметърът на главата не трябва да е по-голям от 2-3 см, в противен случай има голяма вероятност лукът да стрелкува. Използват се за засаждане само дребна и средна фракция лук за глави, а едрите отиват за лук за зелено.
Температурата на почвата при засаждането също е много важна, за да не стрелкува лука. Ако засадите лук в студена почва, той бързо ще стрелкува. Температурата на почвата при засаждане трябва да е най-малко 15 градуса.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта