Петък, 26 Юни 2015 16:28

Китайско зеле

Китайското зеле е все още рядко отглеждано в нашата страна. Този вид зеле обаче има много предимства и през следващите години ще намира все по-голямо място на трапезата и в градините ни.

Китайското зеле образува изправена и удлжена розетка, която е овална или елипсовидна зелка. Тя е плътна, крехка, нежна и много вкусна. Тежи от 0,8 до 1,5 кг.

Китайското зеле има къс вегетационен период - от 50-60 до 80-90 дни в зависимост от сорта. На пазара се предлагат предимно холандски и японски F1 - хибридни сортове.

Китайското зеле изисква по-прохладен климат, тъй като високите температури ускоряват образуването на цветоносно стъбло.

Издържа ниски температури до 3-4 С. Нуждае се от висока почвена и въздушва влажност. Развива се добре на рохкава, добре обработена, влагоемна и плодородна почва.

За климатичните условия на нашата страна най-добре е китайското зеле да се отглежда за производство през есента. Пролетното производство е рискована, защото по-често се образуват цветоносни стъбла вместо глави.

Характерно за китайското зеле е, че понася разсаждане по-трудно от другите зелеви култури. Затова най-подходящо е директното му засяване на постоянно място.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

"Над 3 милиона хектара соя се отглеждат в региона на река Дунав (вкл. Украйна.)– което е еквивалентътна над 7,7 милиона тона. За десет години Европа може лесно да увеличи тази цифра повече от два пъти. Заедно с други европейски източници на протеин, намалената консумация на животински протеин и увеличаването на вноса на сертифицирана соя като ProTerra, Европа би могла да успее да премине към устойчиво производство на протеин до 2015 г.", според Матиас Крон, главен изпълнителен директор на Асоциация Дунавска соя, която е основана през 2012 г..

През 2015 г. отглеждането на соя се е увеличило в сравнение с 2014 г., със 180 000 хектара (включително Украйна – с 540 000 хектара), този растеж сам по себе си може да покрие търсенето на Австрия – около 600 000 тона. Докато през 2012 г. 3,9 млн тона са били произведени в Дунавския регион и Украйна, както и във Франция, през 2015 г. тази цифра ще нарасне до 7.7 милиона тона, ако прогнозите са точни. Това увеличение ще продължава с такива темпове, докато продължава търсенето от страна на преработвателите и търговците.

Асоциацията има големи надежди за северния регион на река Дунав: в средата на април Дунавска соя започна да работи в Полша и Украйна. "От края на 2014 г. ние работим съвместно с Асоциацията, за да направим Украйна важен и може би скоро – най-големият доставчик на Дунавска соя. 1.8 милиона хектара соеви зърна се отглеждат в Украйна през 2014 г. – това е повече, отколкото в целия Дунавски регион – и нашият потенциал далеч не е изчерпан. 3-4милиона хектара са реалистична прогноза за следващите няколко години ", казва Ина Метелева от Svarog West Group.

Но и други страни от Дунавския регионсе очертава да станат значителни производители на соя. Основните причини за това са политическите условия в страните от ЕС. Донал Мърфи Бокерн, член на Европейско партньорство за иновации – фокус групата на Европейската комисия за протеинови култури, каза: "С новата Обща селскостопанска политика, много държави-членки ще имат възможност за насърчаване отглеждането на соя. Между тях и Словения, Полша, Унгария и Румъния взеха решение за обвързана подкрепа по 200-400 евро на хектар. Одобрението на соята като екологично насочени площи и задължението да се редуват културите ще мотивира земеделските производители да отглеждат соя.“

Първоначалните резултати вече са очевидни: Румъния, България и Унгария, но и страни извън ЕС, като Сърбия – само те, заедно ще отгледат 120 000 хектара соя през 2015 г.

Произведените от Европа вече 7.7 милиона тона соястават още по-съществени във връзка с търсенето,ако то продължава да намалява – тенденция, която стана очевидна през последните няколко години. Промени в навиците на потребителите и увеличаване на използването на други източници на протеин може да намали търсенето на соя до 2025 от настоящите приблизително 32 млн. тона до 27 милиона тона – тогава Европа може да успее да стане самодостатъчна по отношение на производството на соя.

"10 милиона тона соя могат да бъдат сертифицирани от ProTerra от Бразилия, а също и от Индия през следващите години. Заедно със 7.7 милиона тона соя от Европа, ние вече можем да покрием над 50% от търсенето в Европа", очаква с оптимизъм Йохен Кьостер, член на управителния съвет на ProTerra.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 09 Юни 2015 09:27

Дунавска соя

Дунавска соя е независима организация с нестопанска цел, която представлява най-значимата инициатива в селскостопанския сектор в Европа. Дунавска соя свързва гражданското общество, политиците и важните предприятия от всички сектори по веригата, като се започне от свободно от ГМО производство на семена до производството на храни от животински и растителен произход. Дунавска соя застава зад свободна от ГМО соя, с контролирано качество, с произход от Дунавския регион и включва около 175 членове от цяла Европа. Асоциация Дунавска соя работи с цел обективно да се подобрят условията за успешно отглеждане на протеинови култури в Европа и за минимум внос на соя. Седалището на Дунавска соя се намира във Виена; регионални офиси до момента има в Нови Сад, Сърбия и в Букурещ, Румъния. Представители на Дунавска соя има в Швейцария и Италия.

Допълнителна информация за Дунавска соя можете да намерите на

Публикувана в Растениевъдство

Грижите през вегетацията са свързани с поддържане на почвата чиста от плевели - с ръчно окопаване и плевене или култивиране с ротационен култиватор. Тази обработка подобрява и аерацията на почвата.

Напояването при засушаване е друга важна агротехническа мярка. Растението е подчертано сухоустойчиво - при продължително засушаване може да загине надземната част, но при следващо овлажняване на почвата, то отново се възстановява, защото корените не загиват. Но за получаването на качествени и едри цветове, лимитиращият фактор е влагата - при поддържане на почвата умерено влажна, растението цъфти непрекъснато с много едри цветове, които при засушаване издребняват.

Предимство има местната популация невен

Местната популация от невен е устойчива на болести. Не се напада от брашнеста мана, за разлика от културните сортове, което я прави много подходяща за биологично отглеждане. Освен това дава по-ароматни цветове, подходящи за получаването на цветочни води.

Пръскане с инсектициди също не се налага, тъй като растението не се напада от неприятели в степен над праговете на икономическа вредност.

По време на вегетацията може да се направят 1-2 листни подхранвания с течни органични торове (напр. ENNEFOL в доза 300 мл/дка), на насажденията растящи върху по-бедни почви.

Добивите са в границите 300-500 кг/дка прясно набран цвят в зависимост от условията на отглеждане. В страната ни има фирми, които предлагат биологично сертифицирани семена от невен.

Публикувана в Цветарство

Невенът (Calendula officinalis) е ценно лечебно растение, чийто качества са известни още от древността, а в съвременните козметични и лекарствени продукти намира все по-широко приложение. Като състав на продукти, които пряко засягат здравето на хората, когато се отглежда като културно растение, трябва това да става по биологичен начин, за да не се замърсява суровината с химически остатъци от конвенционалните торове и препарати за растителна защита.

Невенът е непретенциозeн към условията на средата

Растението се отглежда лесно като биологична култура. Вирее на всякакви земи, с изключение на силно уплътнени и глинести почви със слаба аерация.

През есента, преди сеитбата на културата може да се направи основно торене с фосфоритно брашно – 50-100 кг/дка и патент калий – 30 кг/дка. Ако почвата е бедна на органично вещество, може да се добави органичен гранулиран тор (напр. NATURALE) в дози 50-80 кг/дка. След това се прави дълбока оран.

Напролет площта се дискова преди сеитбата, която се извършва през втората десетдневка на април. Сее се редово, на разстояния 70 см със сеялка, като сеитбената норма е около 1 кг/дка. Малките площи лесно се сеят на ръка, като предварително площта се набраздява плитко на 10 см дълбочина и междуредови растояния 70 см, с култиватор. В браздата се сее гнездово на растояние 20 см в реда, като семената се заравят с 4-5 см почва. Сеитбената норма при ръчна сеитба е около 1,5 кг/дка. Не е необходимо семената да се овършават.Сеят се директно добре натрошените, събрани през лятото и есента узрели съцветия-кошнички.

В зависимост от влажността на почвата, поникването става 10-20 дни след сеитбата.

Розетката се образува 15 дни след поникването, а 20 дни след това настъпват бутонизацията и цъфтежът. Цветовете се събират във фаза пълен цъфтеж - ръчно или механизирано, в зависимост от това, за какво ще се използва суровината. Най-ценна суровина са ръчно събраните, сутрин след вдигането на росата, кошнички, но тази операция е по-скъпа.

Така събраните кошнички се използват за добив на сушен цвят, цветочни води - чрез дестилация, или конкрет - чрез екстракция.

След започване на масовия цъфтеж цветовете се събират през два дни, до падането на есенните слани, като издържат до температура минус 6°С.

Публикувана в Цветарство

Едно от най-красивите цветя е лалето. То вдъхновява пролетта с цъфтежа, аромата и цветовете си. Името си лалето е получило от персийската дума "toliban", което се превежда като "тюрбан". Принадлежи към семейство Liliaceae. Пика на цъфтежа е основно през април-май и в продължение на две седмици. В момента има огромен брой видове и сортове, които понякога достигат височина до 1 метър. Размножава се по два начина: чрез семена и луковици.
Лалето има много кратък вегетационен период. Две седмици след цъфтежа листата започват да засъхват. Следователно, някъде в средата на лятото дъщерните луковици се отделят от отмиращата стара луковица. Те се сушат на открито в продължение на няколко дни и се почистват от корените и почвата. След това, се съхраняват при температура около 20 градуса за около един месец.
С идването на есента започва засаждането на луковиците на лалетата. Това обикновено е през септември-октомври, преди замръзване на почвата. Първо трябва да изберете равна площ с глинесто-песъчлива или леко алкална почва, към която се добавя малко хумус. Луковиците се засаждат на дълбочина 10-15 см. Разстоянието между отделните луковици е от 10 до 15 см., а разстоянието между редовете е 40 сантиметра. Ако луковиците са по-едри разстоянието мужду тях трябва да е по-голямо.

Публикувана в Цветарство
Вторник, 28 Април 2015 14:46

Отглеждане на дини и пъпеши

Оптималната температура за растеж и развитие на дините е 18-25°С. Когато почвата трайно се затопли до 12-15°С и вече няма опасност от слани, може да се пристъпи към сеитба на дини и пъпеши. За дружно поникване на семената най-добре е да се използват рътени семена. Семената покълват при трайно задържане на температурата на почвата над 14-16°С. При температура 1°С младите кълнове загиват. При установяване на продължително ниски температури, под температурата на поникване, набъбналите семена в почвата загниват.

Дините и пъпешите обичат топли, рохкави и проветриви почви, снабдени с хранителни вещества в лесно усвоима форма. Най-добре се развиват на богати и дълбоки глинесто-песъчливи почви, добре наторени през есента с основната обработка. При оформянето на гнездата се използва добре угнил оборски тор, тъй като пресният тор оказва неблагоприятно влияние върху плододаването и качеството на плодовете.

Дините се засаждат, а също така и сеят (полагат се семена) в края на април. Разстоянието между редовете е 2 метра, а между гнездата в реда е 0,75-1 метър. Ако се сеят семена, в едно гнездо се полагат по 4-6 семки.

Десет дни след поникването на семената се пристъпва към първото окопаване на растенията, а две-три седмици след това се прави второ окопаване. В едно гнездо се оставят по две растения, като се избират най-добрите от поникналите.

Поливането е докато плодовете стигнат 15 см в диаметър. Липсата на влага в началото на разклоняването, масовия цъфтеж и нарастването на плодовете предизвиква задържане на растежа и развитието, масово окапване на цветовете и почерняване и окапване на младите завръзи. Въпреки мощната коренова система, високата смукателна способност на корените, силно разклонените листа и восъчния налеп по зелените части на растението, за да изявят богатите си потенциални възможности дините се нуждаят от напояване.

Появата на гланц по плодовете и окапването на власинките по дръжките са признаци, че може да започне беритбата. Това се става през юли.

Публикувана в Овощната градина

Розите обичат светлина, топлина и въздух. Затова избора на мястото им в градината е много важно.То трябва да е много слънчево и светло. Розите растящи на слънце, бързо формират храст и дават много и качествени цветове. В сянка те растат бавно, образуват дълги и тънки леторасти, слабо цъфтят и се нападат повече от болести и неприятели.
Розите не бива да се садят под дървета, които ги засенчват, а корените им извличат влагата и храната.

За рози подхождат места защитени от северни и североизточни ветрове от сгради и дървета, но в същото време мястото да е проветриво - да има движение на въздуха. Затова те не трябва да се садят в ниски места, където няма циркулация на въздуха. Там те често се нападат от гъбни болести, а през зимата почвата замръзва повече.

За розите са подходящи топли участъци с неголям наклон (8-10 градуса) на юг, югозопод или югоизток. Пригодни са и равните или леко наклонени хълмисти места. Могат да се отглеждат и на участъци във вид на амфитеатър с южни участъци.

Мястото за розите в градината трябва да е достатъчно високо, за да не се задържа вода. На ниски участъци излишната вода трябва да се отстранява чрез дренаж, защото в противен случай след дъждовна есен и преовлажняване през зимата при лош дренаж, корените на растенията загиват.

Публикувана в Цветарство

Връзването на млечните крави в Германия е подложено на все по-голяма критика от страна на организации за защита на животните, търговски дружества и политици. В тази връзка, веригата Aldi Nord попита млекопреработвателните предприятия, какъв е броят на кравите при техните доставчици, които се отглеждат вързани. Официално, от Федералното министерство на земеделието съобщиха, че не са планирани промени.

Въпреки това, организацията за защита на животните „Animals Angels“ наскоро призова млекопроизводителите да променят практиката с връзването на животните. Търговската верига Aldi Nord попита доставчиците на мляко не само колко крави се отглеждат вързани в Германия, но и какви промени планират във връзка с преустановяването на тази практика до 2020-та година. По всичко личи, че тази тема ще се превърне и в политически въпрос.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Животновъдство

От дългогодишни наблюдения е установено, че за България икономически важни болести по черешата са: бактериален пригор, “бяла ръжда”, ранно кафяво гниене и късно кафяво гниене. От неприятелите най-опасни са черешовата муха, черната черешова листна въшка и черешовата (вишнева) листна оса.

ОПАЗВАНЕТО Е ВЪЗМОЖНО

Независимо от големия брой вредители, има разработени методи за опазване на черешовите градини от горепосочените болести и неприятели.

За борбата с тези вредители ние сме писали много пъти. Мерките включват съчетаване на агротехничести и химични методи. За да имате успех в отглеждането на 15 декара череши би било добре да се свържете със службите за съвети в земеделието във вашия регион.

Публикувана в Овощната градина

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта