Невенът (Calendula officinalis) е ценно лечебно растение, чийто качества са известни още от древността, а в съвременните козметични и лекарствени продукти намира все по-широко приложение. Като състав на продукти, които пряко засягат здравето на хората, когато се отглежда като културно растение, трябва това да става по биологичен начин, за да не се замърсява суровината с химически остатъци от конвенционалните торове и препарати за растителна защита.

Невенът е непретенциозeн към условията на средата

Растението се отглежда лесно като биологична култура. Вирее на всякакви земи, с изключение на силно уплътнени и глинести почви със слаба аерация.

През есента, преди сеитбата на културата може да се направи основно торене с фосфоритно брашно – 50-100 кг/дка и патент калий – 30 кг/дка. Ако почвата е бедна на органично вещество, може да се добави органичен гранулиран тор (напр. NATURALE) в дози 50-80 кг/дка. След това се прави дълбока оран.

Напролет площта се дискова преди сеитбата, която се извършва през втората десетдневка на април. Сее се редово, на разстояния 70 см със сеялка, като сеитбената норма е около 1 кг/дка. Малките площи лесно се сеят на ръка, като предварително площта се набраздява плитко на 10 см дълбочина и междуредови растояния 70 см, с култиватор. В браздата се сее гнездово на растояние 20 см в реда, като семената се заравят с 4-5 см почва. Сеитбената норма при ръчна сеитба е около 1,5 кг/дка. Не е необходимо семената да се овършават.Сеят се директно добре натрошените, събрани през лятото и есента узрели съцветия-кошнички.

В зависимост от влажността на почвата, поникването става 10-20 дни след сеитбата.

Розетката се образува 15 дни след поникването, а 20 дни след това настъпват бутонизацията и цъфтежът. Цветовете се събират във фаза пълен цъфтеж - ръчно или механизирано, в зависимост от това, за какво ще се използва суровината. Най-ценна суровина са ръчно събраните, сутрин след вдигането на росата, кошнички, но тази операция е по-скъпа.

Така събраните кошнички се използват за добив на сушен цвят, цветочни води - чрез дестилация, или конкрет - чрез екстракция.

След започване на масовия цъфтеж цветовете се събират през два дни, до падането на есенните слани, като издържат до температура минус 6°С.

Публикувана в Цветарство

Едно от най-красивите цветя е лалето. То вдъхновява пролетта с цъфтежа, аромата и цветовете си. Името си лалето е получило от персийската дума "toliban", което се превежда като "тюрбан". Принадлежи към семейство Liliaceae. Пика на цъфтежа е основно през април-май и в продължение на две седмици. В момента има огромен брой видове и сортове, които понякога достигат височина до 1 метър. Размножава се по два начина: чрез семена и луковици.
Лалето има много кратък вегетационен период. Две седмици след цъфтежа листата започват да засъхват. Следователно, някъде в средата на лятото дъщерните луковици се отделят от отмиращата стара луковица. Те се сушат на открито в продължение на няколко дни и се почистват от корените и почвата. След това, се съхраняват при температура около 20 градуса за около един месец.
С идването на есента започва засаждането на луковиците на лалетата. Това обикновено е през септември-октомври, преди замръзване на почвата. Първо трябва да изберете равна площ с глинесто-песъчлива или леко алкална почва, към която се добавя малко хумус. Луковиците се засаждат на дълбочина 10-15 см. Разстоянието между отделните луковици е от 10 до 15 см., а разстоянието между редовете е 40 сантиметра. Ако луковиците са по-едри разстоянието мужду тях трябва да е по-голямо.

Публикувана в Цветарство
Вторник, 28 Април 2015 14:46

Отглеждане на дини и пъпеши

Оптималната температура за растеж и развитие на дините е 18-25°С. Когато почвата трайно се затопли до 12-15°С и вече няма опасност от слани, може да се пристъпи към сеитба на дини и пъпеши. За дружно поникване на семената най-добре е да се използват рътени семена. Семената покълват при трайно задържане на температурата на почвата над 14-16°С. При температура 1°С младите кълнове загиват. При установяване на продължително ниски температури, под температурата на поникване, набъбналите семена в почвата загниват.

Дините и пъпешите обичат топли, рохкави и проветриви почви, снабдени с хранителни вещества в лесно усвоима форма. Най-добре се развиват на богати и дълбоки глинесто-песъчливи почви, добре наторени през есента с основната обработка. При оформянето на гнездата се използва добре угнил оборски тор, тъй като пресният тор оказва неблагоприятно влияние върху плододаването и качеството на плодовете.

Дините се засаждат, а също така и сеят (полагат се семена) в края на април. Разстоянието между редовете е 2 метра, а между гнездата в реда е 0,75-1 метър. Ако се сеят семена, в едно гнездо се полагат по 4-6 семки.

Десет дни след поникването на семената се пристъпва към първото окопаване на растенията, а две-три седмици след това се прави второ окопаване. В едно гнездо се оставят по две растения, като се избират най-добрите от поникналите.

Поливането е докато плодовете стигнат 15 см в диаметър. Липсата на влага в началото на разклоняването, масовия цъфтеж и нарастването на плодовете предизвиква задържане на растежа и развитието, масово окапване на цветовете и почерняване и окапване на младите завръзи. Въпреки мощната коренова система, високата смукателна способност на корените, силно разклонените листа и восъчния налеп по зелените части на растението, за да изявят богатите си потенциални възможности дините се нуждаят от напояване.

Появата на гланц по плодовете и окапването на власинките по дръжките са признаци, че може да започне беритбата. Това се става през юли.

Публикувана в Овощната градина

Розите обичат светлина, топлина и въздух. Затова избора на мястото им в градината е много важно.То трябва да е много слънчево и светло. Розите растящи на слънце, бързо формират храст и дават много и качествени цветове. В сянка те растат бавно, образуват дълги и тънки леторасти, слабо цъфтят и се нападат повече от болести и неприятели.
Розите не бива да се садят под дървета, които ги засенчват, а корените им извличат влагата и храната.

За рози подхождат места защитени от северни и североизточни ветрове от сгради и дървета, но в същото време мястото да е проветриво - да има движение на въздуха. Затова те не трябва да се садят в ниски места, където няма циркулация на въздуха. Там те често се нападат от гъбни болести, а през зимата почвата замръзва повече.

За розите са подходящи топли участъци с неголям наклон (8-10 градуса) на юг, югозопод или югоизток. Пригодни са и равните или леко наклонени хълмисти места. Могат да се отглеждат и на участъци във вид на амфитеатър с южни участъци.

Мястото за розите в градината трябва да е достатъчно високо, за да не се задържа вода. На ниски участъци излишната вода трябва да се отстранява чрез дренаж, защото в противен случай след дъждовна есен и преовлажняване през зимата при лош дренаж, корените на растенията загиват.

Публикувана в Цветарство

Връзването на млечните крави в Германия е подложено на все по-голяма критика от страна на организации за защита на животните, търговски дружества и политици. В тази връзка, веригата Aldi Nord попита млекопреработвателните предприятия, какъв е броят на кравите при техните доставчици, които се отглеждат вързани. Официално, от Федералното министерство на земеделието съобщиха, че не са планирани промени.

Въпреки това, организацията за защита на животните „Animals Angels“ наскоро призова млекопроизводителите да променят практиката с връзването на животните. Търговската верига Aldi Nord попита доставчиците на мляко не само колко крави се отглеждат вързани в Германия, но и какви промени планират във връзка с преустановяването на тази практика до 2020-та година. По всичко личи, че тази тема ще се превърне и в политически въпрос.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Животновъдство

От дългогодишни наблюдения е установено, че за България икономически важни болести по черешата са: бактериален пригор, “бяла ръжда”, ранно кафяво гниене и късно кафяво гниене. От неприятелите най-опасни са черешовата муха, черната черешова листна въшка и черешовата (вишнева) листна оса.

ОПАЗВАНЕТО Е ВЪЗМОЖНО

Независимо от големия брой вредители, има разработени методи за опазване на черешовите градини от горепосочените болести и неприятели.

За борбата с тези вредители ние сме писали много пъти. Мерките включват съчетаване на агротехничести и химични методи. За да имате успех в отглеждането на 15 декара череши би било добре да се свържете със службите за съвети в земеделието във вашия регион.

Публикувана в Овощната градина

Засаждането на ранните картофи се извършва, когато температурата на почвата в десетсантиметровия почвен слой е достигнала 6-7 градуса.

Оптимални срокове за засаждане

  • Южна България между 20 февруари - 10 март

  • Северна България между 20 март - 5 април

При температура, по-ниска от 6 градуса, вкореняването и развитието на кълновете се забавя, поникването на растенията се удължава и посевите често остават недобре гарнирани. Всяко избързване или закъсняване се отразява неблагоприятно върху развитието на картофите.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

При производството на ранни картофи се съчетава органично и минерално торене. От органичните най-добри резултати дава разложеният оборски тор, който съдържа почти всички необходими за растението макро- и микроелементи. Той подобрява структурата на почвата и влияе положително на водния, въздушния и температурния й режим.

Оборският тор се внася напролет с обработката на почвата при леки почви и в количество 2-5 т на декар, а при свързаните глинесто песъчливи - с есенната оран.

Фосфорните и калиевите торове се внасят еднократно с есенната оран или рано напролет. При картофите не се препоръчва употребата на калиев хлорид, подходящ е калиев сулфат. Азотните торове се дават еднократно или двукратно. Ако производителят планира да изважда картофите през май, цялото количество на азота се внася при засаждането. Ако картофите стават през втората половина на юни, по-ефективно е 2/3 от нормата на азотните торове да се внесе при засаждането и 1/3 - с първото окопаване.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Производството на ранни картофи още през май-юни има важно значение за задоволяване потребностите от пресни плодове и зеленчуци. Освен това с ранните картофи площите се освобождават рано за лятно засаждане на картофи и получаване на две реколти в една година. Те се отглеждат през сравнително благоприятен в климатично отношение период (началото на март до края на юни), когато валежите са повече и по-равномерно разпределени, среднодневните темперутари са между 14-20 градуса, максималните не надхвърлят 28 градуса, а минималните са над 0 градуса.

Предшественици при ранните картофи могат да бъдат картофи, грах, фасул, дини, фъстъци, ечемик, царевица и др. Не се препоръчва да се отглеждат след домати, пипер и патладжан, които са от същото ботаническо семейство.

Най-подходящи за отглеждане на ранни картофи са леките и отцедливи почви, а тежките, студени и глинести почви не са подходящи. При производство на ранни картофи е необходима добра обработка и дълбоко разрохкване на почвата. При лошо обработени почви клубените нарастват трудно, неравномерно и това води до деформирането им.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Въпрос: Имам вилно място в Искърското дефиле. Любител съм на ябълките и искам да си засядя няколко сорта. Моля да ме посъветвате дали мястото ми е подходящо, тъй като надморската му височина е около 700 метра. Кои сортове и подложке са подходящи за подобно място?

Филип Панайотов от гр. София

ОТГОВОР

Ограничаващи фактори за застъпването на някои ябълкови сортове в дворните градини в хълмистите, предпланинските и планинските райони на страната са ниските температури и повратните студове, особено по време на цъфтежа, недостатъчната топлина и възможностите за поливане. В районите с надморска височина над 650-700 м валежите, са недостатъчни, за да се отглеждат растенията и без да се напояват. Освен това трябва да се има предвид, че с увеличаването на надморската височина поради недостатъчната топлина, се забавя и узряването на плодовете - приблизително с около 7-10 дни на всеки 100 м.

Засаждането на сортове опрашители на по-високи места е много важно, тъй като нерядко дворните градини в планинските места са изолирани и наблизо няма други насаждения и сортове, за да се осигури нормално опрашване.

Ябълката може да се отглежда в места с надморска височина до 800 м в Северна България и до 900 м в Южна България. Студоустойчива е, но изисква богати, дълбоки 1,5 до 2 м, умереновлажни, пропускливи и проветриви почви.

Публикувана в Овощната градина

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта