300x250 static

В момента проблемът у нас е, че има само една фирма, която изкупува продукцията и тя определя цената като монополист. Друг проблем е липсата на машини за прибирането на реколтата, коментира д-р Стоян Георгиев, главен асистент в Института по полски култури в г. Чирпан

  • Д-р Георгиев, какви биологични сортове растения разработвате в Института по полски култури в Чирпан и кога ще ги предложите на българските фермери?

  • В момента разработваме и догодина вероятно ще представим биопамук и биологично отгледана твърда пшеница.

  • Забелязвате ли реален интерес от нашите фермери към биопроизводството, а не роден от идеята за субсидии, които при това са твърде несигурни?

  • През последните години има ясна тенденция за увеличаване на площите, които са сертифицирани за производството на биологични продукти. Но при културите със слята повърхност те са по-малък процент, за разлика от окопните култури.

  • Увеличават ли се площите с памук, тъй като за тази култура се получават и специални субсидии?

  • Памукът е традиционна култура за България и той се е отглеждал, защото е много добър предшественик на житните. Преди години това е била една от причините масово да се засява, тъй като след него добивите от житни са били много по-високи и не е имало нужда от толкова торене. В момента проблемът е, че в България има само една фирма, която изкупува продукцията и тя определя цената като монополист. Друг проблем е прибирането на реколтата, защото до началото на 90-те години се произвеждаха комбайни в бившите руски държави. В момента само една американска фирма произвежда памукокомбайни, но машините са скъпи за нашите фермери. Това отдръпва производителите, тъй като една памукокомбайна сега е по-скъпа от класическите зърнокомбайни.

  • В момента интересът към биопамука расте в световен мащаб с невероятни темпове. Има ли шанс България да се върне в тази забравена ниша на производство?

  • Ние затова се насочихме към отглеждането на биопамук и сега експериментираме кой от нашите сортове ще се представи най-успешно в биопроизводството. Според сега действащия европейски регламент след 2020 г. ще се изисква семената за биологична продукция задължително да идват от биологична ферма. В момента съществува компромисен вариант с доказване, че семената не са третирани с препарати и че не са ГМО. Затова могат да се ползват и конвенционални семена за биологична продукция. Но след 2020 г. ще се иска сертификат за изцяло биопроизводство на семената. Затова сега експериментираме кой памук ще даде най-високи добиви и най-добро качество.

  • С колко сорта памук експериментирате в института?

  • В момента имаме три наши сорта, които са одобрени. Това са Цветелина, Егея и Нике. Първият е бял памук, а вторите два са естествено кафяви на цвят. Влакното им не се нуждае от допълнително оцветяване, а това ще намали в индустрията допълнителната обработка, а цветът няма да се изгуби дори при дълга употреба.

  • Има ли запитвания от фермери за тези биосортове памук?

  • Да, защото нашите сортове са доста ранозрели. За чуждестранните сортове няма достатъчно температурни условия, за да се разпука пъпката и да добие памук. Тъй като България е в Северния ареал за отглеждането на памука, нашите сортове са съобразени с това и са най-подходящи за отглеждане тук.

  • Цялата територия на страната ли е подходяща за отглеждане на памук или само определени региони?

  • По принцип по-южните райони са по-подходящи.

  • Обмисляте ли експерименти в посока създаване на студоустоичиви сортове?

  • Това е проблем и зависи не толкова дали можем да ги създадем, а от самата биология на вида. В България памукът се сее всяка година, но в арабските държави е многогодишно растение, защото там няма толкова ниски температури, за да измръзне. При нас памукът измръзва всяка зима и трябва напролет да се сее наново. Има и по-студоустойчиви сортове, които могат да се отглеждат дори и в Добруджа. Въпросът е количеството топлина, което може да събере памукът, за да се разпука пъпката.

  • А подготвяте ли сортове, които да са устойчиви на климатичните промени и евентуално засушаване?

  • Памук може да се отглежда и при поливни, и при неполивни условия. Има разлика в добива, но тази култура издържа и на засушаване, като добивът е значително по-малък.

     

Публикувана в Бизнес

През 50-те и 60-те години на ХХ век у нас са се отглеждали по 1 млн. декара с влакнодайната култура, а сега фермерите я сеят заради субсидиите, но почти без никакъв добив. А семепроизводството на памук много години бе на изкуствено дишане – колкото да се поддържат сортовете, коментира проф. д-р Нели Вълкова, директор на Институт по полски култури – Чирпан

Лили Мирчева

България изгуби една голяма ниша – производството на памук, за разлика от Гърция, където сега масово се отглежда тази култура. Това заяви проф. д-р Нели Вълкова, директор на Институт по полски култури – Чирпан. По думите й страната ни е традиционен производител на памук. През 50-те и 60-те години на миналия век са се отглеждали по 1 млн. декара у нас. След „демократичните промени“ и пседопазарната икономика, определени интереси съсипаха този бизнес.

Първо изчезнаха предприятията за първична преработка на памук. Те бяха унищожени и разграбени, но постепенно сестопиха и полетата с памук, тъй като производителите нямаше къде да реализират продукцията си. Еднствената им надежда остана в „Текстилни влакна“ - Хасково, което работи с доста ограничен обем. Това е основна причина за резкия спад в производството на памук в България, но не и единствената.

„Освен това това е доста трудоемки култура, макар че е много по-добър предшественик на житните. Памукът запазва доста хранителни елементи, който са необходими за тях в почвата, отколкото са слънчогледът и царевицата, които в последно време са основните култури в България“, коментира проф. Нели Вълкова. По думите й предимствата на памука са много и затова в Института по полски култури в Чирпан продължават да работят с тази култура с надеждата, че един ден производството й в България ще се възобнови.

След като Европейската комисия отпусна по 75 евро субсидия на декар за отглеждането на ценната влакнодайна култура, мнозина фермери ловко се възползваха от ситуацията и побързаха да засеят памук. Но за разлика от обвързаните плащания – тук не се изискват никакви минимални добиви. В резултат – площите с културата се увеличиха, а някои хитреци дори не си правят труда да съберат реколтата от полето.

„Много производители отглеждат памук, но купуват сортове от Гърция, които са с много дълъг вегетационен период и в нашите условия реално не могат да получат добиви. Така фермерите отглеждат сега културата заради субсидиите, но почти без никакъв добив, което не е добре. Затова ние искаме да засилим семепроизводството“, заяви директорът на института в Чирпан.

На последното изложение за селско стопанство в Пловдив – АГРА 2018, фермерите направиха много заявки към института, защото в резултат на ограничените площи и свитите финанси на института към Селскостопанската академия, производството на семена намаля значително. Всъщност семепроизводството на памук много години бе на изкуствено дишане – колкото да се поддържат сортовете.

Но след засиления интерес към памука през последните години, фермерите започнаха да търсят българските семена. Те сами признават, че купените от Гърция семена не са рентабилни за нашите условия.

„В момента гърци и турци търсят български сортове памук. Интересното е, че българските сортове са най-ранозрелите в света. Ние участваме в Средиземнорорската мрежа по памука и се намираме в Северния ареал на разпространение на тази култура. Нашите сортове по нищо не отстъпват на американските, на гръцките, на испанските сортове“, казва проф. Вълкова. По думите й единствено дължината на влакното е по-голям проблем. Но за сметка на това здравината на нашите памуци е много по-голяма от тяхната и затова представляват интерес за фермерите от съседните държави.

„През последните години съседите ни вземат наши сортове и дори в Турция ги изпитват, за да ги включат в сортовата листа на държавата си“, коментира още директорът на института.

Но най-големият коз на учените в Чирпан е, че са разработили нов сорт биопамук. Досега са произведени само малки количества, но догодина обещават да наваксат и да удовлетворят желанието на фермерите и да имат в наличност достатъчно семена от новия сорт.

Надеждата на учените е промените в Закона за Селскостопанската академия, които бяха приети съвсем скоро, да доведат до истинска финансова самостоятелност на института в Чирпан. Така ще търсят тотална ориентация към пазара и ще успеят да отговорят на исканията на фермерите. А може да се иска и нещо повече – да си купят от печалбите нова техника, за да са по-конкурентни – както българските учените, така и фермерите ни.

Публикувана в Растениевъдство

Право на специално плащане за памук имат земеделските стопани, които са спазили следните правила: 1. имат площи, засети с памук 2. минималната гъстота на посевите е не по-малко от 8000 бр./дка; 3. памукът е произведен на територията на страната.

Културата памук трябва да бъде прибрана до 30 ноември 2018 г. Земеделските стопани трябва да предоставят:

1. сертификат, издаден при условията и по ред, определен от Закона за посевния и посадъчния материал, за сортовете, вписани в Сортовата листа на Република България или документ/етикет, издаден от съответната служба на държавата членка, за сортовете вписани в Общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз – при подаване на заявлението за подпомагане;

2. сключен договор за изкупуване на произведената от тях продукция от културата памук, а когато са производители и преработватели едновременно, могат да предоставят и складови разписки до 1 декември на годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“-РА по постоянен адрес на кандидата - физическо лице или адрес на управление на кандидата - юридическо лице или едноличен търговец.

Публикувана в Растениевъдство
През последните 3 години в света за подпомагане на производителите на земеделски продукти ежегодно са давани средно  $519 млрд, се казва в ежегодния доклад "Мониторинг и оценка на земеделската политика 2017", подготвян от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие  (ОЕСР). Основната част от тази сума, почти 60 на сто, се дава за поддържане на цените на вътрешния пазар. "Други форми, такива като подкрепа на ефективното производство и регулирането на търговските дисбаланси, като цяло са имали най-малка роля, но тяхното значение остава важно на определени пазари", се посочва още в доклада.
В документа са разгледани показателите на 52 страни, в повечето от тях делът на подкрепа на аграрния сектор в обема на БВП през последните 20 години е намалял. В страните от ОЕСР това съотношение е намаляло до 1,4 на сто през 1995-1997 г. до 0,6 на сто през 2014-2016 г. "Най-голямо е намалението в страните, където нивото на подкрепа на аграрния сектор по отношение на размера на икономиката е било най-високо, в това число Южна Корея, Турция, Швейцария и Исландия. Въпреки това, делът в тези страни остава висок - от 1,2 % до 1,7 % от БВП, въпреки факта, че селското стопанство продължава да има важна роля в икономиката само в Турция", се казва в обзора.
Освен това, съществено понижение във финансирането на агросектора е регистрирано в страни като Колумбия, Казахстан, Русия и ЮАР, докато в Китай, Индонезия, Коста-Рика и Филипините подкрепата се е увеличила. Сред различните отрасли най-голяма парична подкрепа от 2016 г. в света са получили производителите на ориз, памук и захар.
 
Публикувана в Бизнес
Вторник, 14 Февруари 2017 19:33

Цената на памука ще скочи до небето

Cтoйнocттa нa пaмyĸa ce вдигнa дo мaĸcимaлнo oт двe и пoлoвинa гoдини paвнищe нa фoнa нa cъĸpaщaвaнeтo нa дocтaвĸитe oт Индия. Aмepиĸaнcĸият нaциoнaлeн cъвeт пo пaмyĸa пpoгнoзиpa, чe пpeз тaзи гoдинa тъpceнeтo щe пpeвиши пpeдлaгaнeтo нa тaзи cypoвинa зa тpeтa гoдинa пopeд. Oт нaчaлoтo нa гoдинaтa цeнaтa нa пaмyĸa в CAЩ ce пoĸaчи c 11 пpoцeнтa, пишe Вlооmbеrg. Cтpaнaтa e нaй-гoлeмият в cвeтa изнocитeл нa пaмyĸ, a aмepиĸaнcĸитe дocтaвчици вeчe ca cĸлючили ĸoнтpaĸти зa 86% oт пpeднaзнaчeнaтa зa eĸcпopт cypoвинa пpeз тoзи ceзoн (гoдинa пo-paнo 72%). Ocнoвни ĸyпyвaчи ca Kитaй -нaй-гoлeмият пoтpeбитeл нa пaмyĸ в cвeтa и Bиeтнaм. Oчaĸвa ce пpeз 2017 гoдинa пoтpeблeниeтo нa пaмyĸ в cвeтa дa нapacнe c 1,5%, a пpoизвoдcтвoтo дa cпaднe c 5% в cpaвнeниe c минaлaтa гoдинa. Haй-гoлeмитe ĸyпyвaчи нa cвeтoвния пaзap ca Kитaй, Bиeтнaм и Бaнглaдeш. Зaтoвa xeдж-фoндoвeтe пpaвят peĸopдни cтaвĸи нa пpoдължaвaщия pъcт нa цeнитe нa пaмyĸa. Πpeз минaлaтa ceдмицa тe ca yвeличили дългитe cи пoзиции зa тaзи cypoвинa cъc нaд 7 пpoцeнтa, ĸaтo ca нaпpaвили 100,3 xиляди фючъpcи и oпции, ĸoeтo e мaĸcимaлeн бpoй "бичи" cтaвĸи oт 2006 гoдинa нacaм. Eднa oт пpичинитe зa cитyaциятa e нaмaлявaнe нa дocтaвĸитe oт Индия - нaй-гoлeмият в cвeтa пpoизвoдитeл нa пaмyĸ. Te ce ĸъpтиxa cлeд peшeниeтo нa пpeмиepa Hapeндpa Moди дa извaди oт oбpъщeниe нaй-гoлямaтa пo нoминaл бaнĸнoтa в cтpaнaтa. Toвa ce oтpaзи злe нa cдeлĸитe, тъй ĸaтo индийcĸитe фepмepи ca cвиĸнaли дa пpoдaвaт cвoятa пpoдyĸция зa пapи в бpoй. Πo дaнни нa cтaтиcтичecĸия пopтaл Ѕtаtіѕtа, Индия e пpoизвeлa пpeз минaлия ceзoн oĸoлo 5,75 млн. тoнa пaмyĸ. Bтopият нaй-гoлям пpoизвoдитeл e бил Kитaй - 4,79 млн. тoнa, a CAЩ e нa тpeтo мяcтo c 2,8 млн. тoнa. Πo-нaтaтъĸ cлeдвaт: Πaĸиcтaн (1,52 млн. т), Бpaзилия (1,28 млн. т), Узбeĸиcтaн (827 xил.т), Typция (577 xил.т), Aвcтpaлия (566 xил.т) и Typĸмeниcтaн (294 xил. тoнa).

Публикувана в Бизнес

Днес, 28 юни, Държавен фонд „Земеделие“ преведе 3 858 600 лева по Схемата за специално плащане за памук. Субсидии са изплатени на 60 земеделски стопани, които са заявили участие в схемата и отглеждат памук от сортове, вписани в Сортовата листа на България или в Европейския каталог на полските култури. Изискване към кандидатите в Схемата за памук беше в срок до 1 декември 2015 г. да предоставят сключен договор за изкупуване на произведената от тях продукция, съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания получават подпомагане.

Ставката за финансовата помощ е изчислена на базата на чл. 58 на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 26 Ноември 2015 08:45

Памукопроизводството бележи ръст

Засетите площи с памук през 2014 година се увеличават с 30,2% на годишна база, до 315 ха. От тях реколтирани са 287 ха, при 236 ха за предходната година. Средният добив на памук нараства с 13,0%, до 1,13 тон/ха. В резултат от това, общото производство на памук през годината възлиза на 326 тона или с 37,8% повече спрямо 2013 г., показват статистическите данни в последния доклад на Министерство на земеделието и храните.

В рамките на 2014 г. не е отчетено производство на лен и коноп в страната. Две фирми са получили разрешение от министъра на земеделието и храните за отглеждане на растения от коноп през 2014 г., но информация за произведени количества не е постъпвала.

През 2014 г. площите заети с тютюн са 17 572 ха, при отчетени 20 573 ха за предходната година. При реколтираните площи също е отчетено намаление с 15,2% в сравнение с 2013 г.

При малко по-нисък среден добив, производството на тютюн намалява със 17,7% спрямо 2013 г., до 29 996 тона.

Публикувана в Растениевъдство

Бюджетът по схемата за кампания 2015 е 2 345 603 евро. Ставката на ха е в размер на
702 евро и е определена в Регламент (ЕС) № 1307/2013.
Право  на  специално  плащане  за  памук  имат  земеделските  стопани,  които  са  спазили
следните правила:
1. памукът е произведен на територията на страната;
2.  използваните  сортове  са  вписани  в  Сортовата  листа  на  Република  България    за
съответната  година  или  в  Европейския  каталог  на  полските  култури,  публикувани  на
електронната  страница  на  Изпълнителна  агенция  по  сортоизпитване,  апробация  и
семеконтрол;
3. минималната гъстота на посевите е не по-малко от 8000 бр./дка.
Кандидатите  за  подпомагане  по  схемата  предоставят  сключен  договор  за  изкупуване  на
произведената от тях продукция от културата памук в срок до 1 декември на годината на
кандидатстване в съответната областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по:
1. постоянния адрес на кандидата - физическо лице;
2. адреса на управление на кандидата - юридическо лице или едноличен търговец.

Публикувана в Растениевъдство

По данни на Reuters, Индия има намерения да се откаже от забраната за отглеждане на ГМ култури. Повод за това е отглеждането на рапица (предполага се, че е генномодифицирана) на територията на Научно изследователският институт по селско стопанство в Дели.

През 2010 година в Индия беше въведена забрана за отглеждане на ГМ патладжан, без да става дума за никакви други култури. Във връзка с растящата урбанизация, намаляване производителността в селското стопанство и растежът на населението, индийското правителство трябва да реши редица задачи, за да нахрани 1,5 млрд. човека.

Както съобщава Reuters, през август миналата година Министър председателят на Индия - Нарендра Моди, реши да разреши изпитванията на някой ГМ-култури. Министърът на околната среда Пракаш Явадекар заяви, че изследванията се провеждат с цел да се изясни влиянието на модифицираните растения върху околната среда. Наистина, отбелязва експерта, че за определяне безопасността (или безвредността) на ГМ-продуктите, ще мине още много време.

За отбелязване е, че Министър председателят на Индия вече над 10 години е за ГМО. През това време той беше управител на щата Гуджарат, а индийскиятГМ-памук се ползваше с голямо търсене по целия свят.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 30 Октомври 2014 13:46

Всичко, което се случва е към по-добро

През 1915 г. в щата Алабама се появява памуковият хоботник , който за три години е унищожил почти всички насаждения от памук. Един фермер, който изцяло зависел от памуковата реколта, по препоръка на друг, засял на своите полета фъстъци. Други фермери решили да последват примера му, при това те не само излезли от кризата, но увеличили печалбите си повече, отколкото по времето, когато отглеждали памук.

В знак, че едно бедствие може да доведе до промени, които могат да бъдат предвестник на нов успех, гражданите издигнали паметник на памуковия хоботник. Той представлява фонтан със статуя на Церера, богинята на плодородието и памуковия бръмбар.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта