Вчера (20 март 2017 г.) се е провело заседание на Съвет по продукти за растителна защита към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), на което се е обсъдило предложение за разрешаване на употребата на опасни за пчелите пестициди - от класа на неоникотиноидите. До този момент нямаме официална информация за решението, което е било взето, затова ви призоваваме също да се включите в призива ни за повече прозрачност в процеса на вземане на подобни решения, които имат ефект върху всички участници в хранителната ни система.
Пчелите и другите опрашители играят ключова роля в производството на храната ни. Около една трета от културите, които се използват за храна по света, зависят пряко от физическото опрашване от пчели и други животни [1]. През 2013 г. Европейският съюз (ЕС) ограничи използването на 3 активни вещества от класа на неоникотиноидните пестициди, въз основа на високия риск, който те представляват за пчелите. В ЕС бяха забранени третирането на семена от слънчоглед, царевица, рапица и пролетни зърнени култури, както и пръскането на привлекателни за пчелите култури преди и по време на цъфтеж. Въпреки това, широка гама от приложения на тези препарати остават разрешени.
Оттогава все повече научни доказателства потвърждават вредата на тези активни вещества. Преглед на литературата, извършен от Томас Ууд и Дейв Гулсън, от Университета в Съсекс през 2017 г. [2], показва, че неоникотиноидните пестициди, включително имидаклоприд, клотианидин и тиаметоксам, изострят здравословните проблеми на пчелите и допринасят за спадовете на диви пчели. Прегледът прави анализ на нови данни от стотици проучвания и показва, че тези химикали не застрашават само пчелите, но и много други видове, включително и пеперуди, птици и водни насекоми, с възможни верижна реакция по хранителната верига.
 
[1] Kremen C, и др. (2007 г.) Опрашването и други екосистемни услуги, предоставени от мобилни организми: концептуална рамка за последиците от промените в земеползването, Ecology Letters, 10: 299-314; и
„Грийнпийс" (2013 г.) Упадъкът на пчелите. Преглед на факторите, които поставят опрашителите и земеделието в Европа в опасност, април 2013 г.: http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/campaigns/agriculture/doklad-upadakat-na-pchelite/
[2] Ууд, Томас, и Гулсън, Дейв (2017 г.) Неоникотиноидните пестициди и рисковете за околната среда: доклад за научните доказателства след 2013 г., http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/campaigns/agriculture/problemi/neonikotinoidi-i-riskovete-za-okolnata-sreda-doklad/

Публикувана в Пчела и кошер

Много важно условие за качествено пръскане на растенията е правилното приготвяне на работните разтвори. Както знаем препаратите биват прахообразни, гранулирани и течни. Когато трябва да смесим два препарата единият от които е прахообразен, а другия течен, трябва да спазваме следната последователност:

Първо необходимото количество прахообразен препарат се разтваря в отделен съд с вода до образуване на хомогенна смес (може и в кофичка от мляко). Пръскачката се напълва до половината с вода и се изсипва разтвореният прахообразен препарат, след което се пуска водата за допълване на пръскачката, като през това време се изсипва необходимото количество течен препарат, който също може да бъде предварително разтворен с вода, но това не е задължително.

Избягвайте да смесвате повече от 3 препарата наведнъж, защото има опасност от фитотоксичност.

Таблица за приготвяне на разтвори с определена концентрация

Концентрация

Препарат в г или мл за:

 

10 л

25 л

50 л

100 л

0,05 %

5

12,5

25

50

0,1 %

10

25

50

100

0,15 %

15

37,5

75

150

0,2 %

20

50

100

200

0,3 %

30

75

150

300

0,5 %

50

125

250

500

1,0 %

100

250

500

1 000

1,5 %

150

375

750

1 500

2,0 %

200

500

1 000

2 000

3,0 %

300

750

1 500

3 000

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
 
Индустрията за производство на растително-защитни препарати в ЕС губи около 1,3 млрд евро печалба годишно поради разпространението на фалшифицирани пестициди. Изследване, проведено от Управлението за интелектуална собственост на ЕС (EUIPO), е установило, че загубите съставляват около 13, 8 на сто от общия обем на продажби в сектора. Това води до загуба на 2600 работни места всяка година.
Публикувана в Растениевъдство

Според Greenpeace, Европа трябва да разшири забраната на пестициди, в светлината на новото предупреждение за рисковете за селското стопанство и околната среда, съобщава The Guardian.
В скорошен доклад на биолози от Университета в Съсекс, поръчано от Greenpeace се заключава, че заплахата за пчелите от неоникотиноидни пестициди се оказа по-сериозна от очакваното в 2013 г., когато ЕС прие частична забрана. Тази забрана изключва използването на химикали при ечемик и пшеница, както и в градини и обществени места.
Разглеждането на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), във връзка с пестицидите ще завърши през втората половина на тази година.
Миналата година експерти на ООН са стигнали до извода, че 40% от насекомите в света са застрашени поради употребата на пестициди в селското стопанство. В допълнение, цялото селско стопанство е под заплаха в резултат на изчезването на пчелите, тъй като те вземат участие при опрашването на 90% от всички селскостопански култури.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Експерти от немското списание Öko-Test решили да проверят екологичната чистота на един от най-популярните зимни зеленчуци – салати и марули.
В повечето проби от марули са открити пестициди вредни за човека. Както знаем, това растение съдържа много витамини и минерали, но ако в почвата, на която се отглежда, се внасят пестициди, салатата ги поглъща.
Експерти са взели проби от тези листни зеленчуци от 33 магазина в Германия. Само при четири от пробите от магазините екологичната оценка е „добра“, а „отлична“ – само при проба от салати от един магазин.
На останалите салати е поставена оценка „задоволителен“. При тях са открити допустими концентрации на пестициди, които са известни със своето канцерогенно и хормонално влияние.

Бел. ред.: какво съдържат марулите, които се предлагат в нашите магазини, никой не ни казва!

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 16 Януари 2017 10:57

Индия забранява 18 пестицида

Министерството на селското стопанство на Индия на експертен съвет оповести забраната на производството, вноса, продажбата и прилагането на 18 пестицида.

От 1 януари, 2018 година се забраняват 12 активни вещества. Сред тях са такива инсектициди като: карбарил, диазинон, фентион, паратион-метил, тиометон; отрова за животни вредители: натриев цианид; фунгициди: беномил, фенаримол, метаксинетилхлорид (MEMC), тридеморф и хербицидите: линурин, трифуралин.
За останалите активни вещества от декември 2017 година няма да бъдат продължени регистрационните сертификати, създаване на нови препарати и тяхното производство ще бъде забранено от 1 януари, 2019 година, а пълната забрана ще влезе в сила от 31 декември, 2020 година.
Сред тях са такива инсектициди като: дихлофос, форат, фосфамидон, триазофос, трихрофон и хербицидът — алахлор. Комитетът е разгледал 66 пестицида, чието използване е забранено или ограничено в други страни, но все още те се прилагат в Индия.

Бел. ред.: посочените за забрана в Индия пестициди са забранени за използване в ЕС, но вносът на растителни продукти от Индия не ограничава използването им. Популярният индийски чай също се третира със забранени за използване в ЕС пестициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Докато фирмите за пестициди и законодателството в САЩ продължава да подкрепя продажбата на синтетични и токсични вещества за земеделските производители, много европейски страни, включително Франция се движат в обратната посока.
Франция отдавна е категорично против генетично модифицираните организми (ГМО), Монсанто и други фирми за пестициди, а сега тя е решила да отиде още по-далеч.
Според последните доклади пестицидите са официално забранени във всички обществени зелени площи в страната. Забраната вече официално е в сила от 1 януари 2017 г.
Според Associated Press, в момента забраната за пръскане с пестициди е за всички обществени зелени площи, включително паркове, градини, детски площадки и гори. За гробищни паркове все още са разрешени пестицидите, но масова продажба на пестициди не е разрешена.
Забрана на пестициди означава, че на всички държавни площи няма да се прилагат пестициди, които преди това са били разрешени. Използваните пестициди се свързват с няколко вида рак, вродени дефекти, аутизъм, полиорганна недостатъчност, заболявания на дихателната система, болест на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, болест и смърт на пчелите и други опрашители и много други.
В новата забрана също така се посочва, че от 2019 година, дори частните производители вече няма да могат да използват вредни химически пестициди.
Използването на пестициди за контролиране на вредители се превърна в стандартна практика в целия свят, въпреки факта, че множество научни изследвания са доказали вредата им. Пестицидите се използват почти навсякъде, не само в земеделския сектор, но също така и в домове, паркове, училища, сгради, гори и пътища.

Франция използва ежегодно повече от 80.000 тона химикали, което я прави една от най-крупните потребители в Европа на синтетични пестициди. Но след влизането в сила на новата забрана всичко може да се промени.
"Френските деца скоро ще могат да играят на тревата, без риск от интоксикация", казват френските експерти, напълно подкрепящи забраната.
Франция сега се позиционира като водеща страна в зеленото движение, от юли миналата година обяви забрана за пластмасови чаши, прибори за хранене и пласмасови торбички - забраната ще влезе в сила през 2020 г.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Нови изследвания показват, че пестицидите могат да променят състава на бактериите в устната кухина на селскостопанските работници.
Учени от Университета на Вашингтон са анализирали проби, взети от устата на 65 възрастни фермери и 52 възрастни, които не работят във ферми. Всички те са живели в долината Якима.
Учените са установили, че работещите във фермите са имали по-високи нива на пестициди в кръвта, а така също и големи промени в състава на бактерии в устата, отколкото хората, които не работят във ферми.
Най-важното откритие, което са направили учените е, че в кръвта на хората работещи във фермите бил открит фосфорорганичен пестицид азинфос-метил. При тази група на участниците в изследването се наблюдава и значително намаляване на седем групи бактерии в устната кухина. Резултатите са публикувани в списанието „Applied and Environmental Microbiology“.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Farmers Weekly

Производството на хранителни продукти може да бъде сериозно застрашено, ако продължава забраняването за използване на нови препарати за растителна защита. Това ще доведе до рязко намаляване на доходите на фермерите, предупреждава доклад, подготвен по поръчка на Европейската асоциация на фермерите Copa-Cogeca.

Цели 75 активни вещества са под риск да бъдат забранени от Брюксел, сочи анализът. 40-те най-застрашени от забрана вещества струват 1,1 млрд. евро. Докладът се съсредоточава върху ефекта от изтеглянето на тези продукти върху 5 основни култури.

Производителите ще получат с 10 – 20 на сто по-ниски добиви от пшеница, ечемик, захарно цвекло, картофи и рапица, ако не могат да използват при отглеждането им тези 40 активни вещества, сочи документът. В същото време разходите за отглеждането на тези култури ще се увеличат с около 15% на хектар. Специализираните култури, като граха например, ще бъдат засегнати по подобен начин.

Най-пострадалата култура ще бъде пшеницата, като годишните печалби от производството на тази култура ще намалеят с 400 000 евро само във Великобритания.

Докладът изследва също комулативния ефект в ЕС от прилагането на това рисково законодателство. Генералният секретар на Copa-Cogeca Пекка Песонен подчерта, че забраната на препарати за растителна защита застрашават доходите на фермерите и техните семейства.

„Много от субстанциите, посочени в доклада, все още се използват в страните, които не са членки на ЕС, което ни прави абсолютно неконкурентни и не носи никакви ползи за европейския потребител“ – изтъква г-н Песонен.

Като цяло докладът посочва, че 75 активни вещества са заплашени от забрана, след като ЕС върви към въвеждането на лицензионна система.

Докладът предвижда до 40 на сто загуби от добивите при някои от основните култури, намаляване на доходите на фермерите с до 40 на сто до общо 17 млрд. евро за целия ЕС. Седемте основни култури, посочени в доклада – ечемик, пшеница, рапица, царевица, картофи, захарно цвекло и грозде, осигуряват 1,2 млн. работни места в ЕС.

Последните активни вещества, които пострадаха от забраните на ЕС, са глифозата и неоникотиноидите.

Макс Шуман, председател на работната група по зърнени култури на Copa-Cageca, каза: „Вече наблюдаваме негативното въздействие на забраната за третиране с неоникотиноиди на рапицата и слънчогледа в ЕС. Добивите намаляват и има все повече пропаднали площи. Много фермери преминават към отглеждането на други култури, тъй като не желаят да рискуват. Това означава, че рапицата все по-често отпада от сеитбооборота, което има негативно въздействие върху околната среда. Резистентността също се задълбочава, тъй като няма редуване в активните субстанции“. 

Публикувана в Растениевъдство

Швейцарското екологично изобретение Ecorobotix, което намалява 20 пъти количеството пестициди на единица площ, ще бъде пуснато на френския пазар в началото на 2017-а

Алекс Петров

„В XXI век роботът ще заеме мястото, което e имал робският труд в древната цивилизация”– тази прозорлива мисъл на гениалния изобретател Никола Тесла (1856-1943) е изказана много десетилетия преди съвременния бум на електронизацията и роботизацията. Техническият прогрес има с какво да изненадва и днес. Истинска революция в плевенето предизвика конструирането на швейцарския робот Ecorobotix. Много скоро автономните роботи ще изместят пръскачките, които унищожаваха по химичен път плевелите.

Ecorobotix е създаден да плеви по два начина. Основният метод е механичен. Роботът сам открива плевелите и сам решава как да ги унищожи - при невъзможност да ги изскубне, той включва пулверизатор с фитосанитарни продукти. „Химията използва много продукти в борбата с плевелите. Ето защо ние замислихме създаването на робот, който да разпознава сам бурените. На големи площи с култури нашият робот намалява 20 пъти количествата на пестицидите” – .разказва Орелиен Деморекс, един от двамата създатели на автоматичната машина. Коефициентът на полезно действие на робота сега е между 90 и 95 на сто, но амбициозният екип на Ecorobotix ще се стреми към 98% ефикасност при пускането му на пазара.

Устройство с две функции: за механично и химично плевене

Роботът, който прилича на маса за тенис, представлява квадрат със страна 2,2 метра и височина 1,30 метра. Снабден е с междуосие, което се адаптира към междуредията. Роботът се движи сам в парцела в търсене на бурени. Снабден с камера, той разпознава полезната култура и унищожава вредните растения. Роботът циркулира между редовете и се приближава до 1 сантиметър до посева. Той сам избира уреда си за плевене – фреза или спрей, в зависимост от вида и стадия на развитие на бурена. При механичния способ роботът пуска в действие „ръцете” си, които се разгъват, а двете им остриета се забиват в земята и изскубват вредителя. При химичния способ дюза впръсква в бурена дозирано количество фитосанитарни продукти от два резервоара (2 х 15 литра), предвидени за два дни работа, след което трябва да се презаредят.

Лек за работа (тежи 130 килограма), роботът обработва междуредие с 2 метра ширина и се придвижва със скорост от 1,8 до 2,5 км/час, без да утъпква почвата и да съсипва нейната структура. Но трябва да се обърне внимание, че той не обича стръмни склонове и хълмове. Благодарение на двата си фотоволтаични панела от 380 вата, Ecorobotix си произвежда сам енергията. Фермерът го оставя на полето, роботът спира през нощта, а после сам тръгва автоматично, когато слънцето се издигне достатъчно. Управлява се чрез система GPS. Щом роботът излезе от своя периметър, той изпраща алармен сигнал на стопанина. Системата е зашифрована и работи само със смартфона на собственика. Един робот се използва за 70 до 80 декара

Днес Ecorobotix работи само в парцели със захарно цвекло

При тази култура заплевеляването продължава от 6 до 8 седмици, което означава, че роботът трябва да премине от 5 до 6 пъти из участъка. При облачно време апаратът обработва между 70 и 80 декара. Или с други думи, за площ от 240 декара захарно цвекло, фермерът ще има нужда от 3 робота.

От тази пролет роботът преминава тест при швейцарските фермери. Кохорта от 50 робота ще бъдат пуснати на френския пазар от началото на 2017 година на цена между 20 000 и 24 000 евро. Но цената на апарата може да падне, ако се увеличат продажбите му.

Отсега се правят прогнози, които обаче не са в сферата на фантастиката. През 2017 година автономният робот ще плеви рапица и ливади. Слънчогледът, царевицата, соята и картофите са предвидени за 2018 година. След демонстрациите във френския град Орлеан, швейцарската компания предвижда да произведе и по-големи апарати, за да обработват по-обширни площи.

Щрихи от портрета на създатeлите

„В самото начало нашата мотивация беше екологична: Искахме да създадем технология, за да помогнем да се намалят пораженията от химичното земеделие върху околната среда. Нашето предизвикателство се увенча с успех” – Това споделят двамата швейцарци: Орелиен Деморекс, на 36 години, и Стив Танер, на 43, които основаха фирмата EcoRobotix в град Ивердон (кантон Во) и създадоха едноименния робот за плевене с цел облекчаване на фермерския труд и опазване на околната среда.

Инициатор на проекта за умната машина принадлежи на Стив Танер. Син на земеделци, той си спомня за дългите часове, прекарани в плевене в полетата на своите родители. Специалист по микротехника, Стив има 15-годишна кариера в електрониката и цифровата обработка на сигнала. Проектът му за робот се реализира през 2011 година, когато успява да предизвика интереса на Орелиен Деморекс. За разлика от Стив, Орелиен произхода от семейство на предприемачи и се изявява като експерт във финансите и банковото дело. „Допълваме се отлично! Обменяхме през свободните си вечери и уикенди какви ли не налудничава идеи, за да изкристализира нещо сериозно, а именно да създадем предприятие, в което сега работят шестима класни инженери. Роботът, разработен от фирмата, зае трето място в конкурса на RTS „Иновации на бъдещето”.

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта