Подготвителните работи за създаването на нови насаждения включват почистване и подравняване на мястото и дълбока обработка на почвата. Те трябва да се извършат минимум 1-2 месеца преди засаждането, за да може почвата да улегне и да се улесни прихващането на дръвчетата. Преди обработката на дълбочина 50-70 см се разхвърлят 80-150 кг троен суперфосфат и 50-100 кг калиев сулфат на декар, а след това се внасят от 3 до 5 тона оборски тор на декар, които се заорават с плитка обработка. При вкислена почва преди основната обработка трябва да се извърши варуване със сатурачна вар, смлян варовик, пепелина от варопроизводството и други. На по-леки, песъкливи почви се внасят 150-300 кг, при средно тежки - 200 до 400 кг, и при тежки - от 300 до 500 кг/дка варови материали. Подравняването на терена се извършва при необходимост, тъй като то улеснява мероприятията свързани с отглеждането на дърветата.

Необходимо е силно наклонените терени да се терасират. При силно заплевеляване с многогодишни плевели (троскот, балур и др.), може да се използват и хербициди.

За създаване на малинови насаждения на площите се извършват същите мероприятия за предпосадъчна подготовка, както при овощните дървета, но количествата тор, внесен предпосадъчно са по-ниски: 3-4 т оборски тор на декар, 70 до 120 кг троен суперфосфат и 15-30 кг калиев сулфат. Почвата се обработва на по-малка дълбочина - 40-50 см при почви с мощен хумусен хоризонт и се оре на дълбочина 25-30 см с плуг с продълбочител.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

По  текущи  оценки  на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA)  засетите  площи  с  пшеница за новата реколта възлизат на 1,12 млн.ха  (по  оперативни  данни  на  МЗХГ  –  1,13  млн.ха),  ечемик – 138 хил.ха (МЗХГ - 116 хил.ха), рапица –  193 хил.ха (МЗХГ – 185 хил.ха).  В  момента  закъснява  чувствително  засяването  на  пролетните  култури,  като  по  първи  оценки  на  САРА ще  бъдат засети  755  хил.ха  –  слънчоглед  и  424  хил.ха  –  царевица.  При  слънчогледа  ще  се  отбележи най-голямото  свиване на площите, което ще бъде поне 6% спрямо миналата година. По  първи  оценки  на  САРА,  добивите  при  есенниците ще бъдат на нива: пшеница – 4,86 т/ха,  ечемик  –  4,28  т/ха  и  рапица  –  2,5  т/ха.  По  изчисления  на  JRC-Mars,  добивите  при  тези  култури  ще  бъдат:  пшеница  –  5,45  т/ха  (+3%  от  2017  год.),  ечемик  –  4,89  т/ха  (+2%  на  годишна  база) и рапица – 2,95 т/ха (+4% от 2017 г).  Цените  на  ечемика  в  България  в  последните  2-3  месеца  остават  доста  по-ниски  отколкото  на  останалите  пазари,  където  са  съпоставими  с  пшеницата.  Причините  са  в  постепенното  маргинализиране  на  производството,  откъдето  търгуването с ечемик се оскъпява.

Публикувана в Бизнес

Искате да имате цветя под дърветата, зелена площ в градината, но нямате време да се занимавате с честите коситби и поливки.

За да постигнете тези желания е необходимо единствено да засеете определения за целта терен с детелина.

Сравнявайки го с другите зелени тревни площи:

  • не са необходими чести коситби и поливки;
  • детелината е устойчива на неблагоприятни климатични условия и различни болести;
  • отличава се с добра студоустойчивост;
  • освен това детелината е прекрасна медоносна трева, привлича полезните насекоми – опрашители, прилага се в народната медицина;
  • като зелена маса детелината може да се използва и за зелено торене, за повишаване на почвеното плодородие, обогатявайки я с екологично чиста маса и азот.

Има създадени специални сортове детелина за създаване на зелени терени – могат да се използват за създаване на цветни поляни, за затревяване под дървета и храсти. Детелина може да се засее навсякъде независимо от терена на месността и наклона му. Бобовата култура не е взискателна към почвата, добре понася засушаванията и дълги години ще ви радва със зеленината си - от май до септември.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Одобрен е и е публикуван окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2017, съобщи Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите №РД 46-139 от 28.02.2018 г. е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2017. Заповедта е публикувана в Държавен вестник, брой 22 от 13 март 2018 г.
 Земеделските стопани, подали възражения в периода 19 декември 2017 г. – 5 януари 2018 г. срещу проекта на слой „Площи, допустими за подпомагане”, могат да се информират за резултатите от тяхното разглеждане на интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, в секцията за генериране на възражения. Данните от специализирания слой са предоставени на Разплащателната агенция за зареждане в ИСАК с цел обезпечаване на приема на заявления за подпомагане по кампания за директните плащания през 2018 г., както и за извършване на задължителните кръстосани проверки на подадените през 2017 г. заявления за подпомагане. На тази бази предстои да се извърши окончателна оторизация и плащания на площ за миналогодишната кампания, допълниха от МЗХГ.
 Разплащателната агенция при необходимост ще извърши корекции в направените до момента плащания по схемите и мерките за подпомагане на площ. Допълнителни субсидии ще бъдат изплатени на фермерите, на които първоначално е преведена по-малка сума. Ако се установи, че на някои стопани е изплатена по-голяма сума, ще се предприемат стъпки за нейното възстановяване, поясниха още от министерството.
Публикувана в Бизнес

Специалисти на Европейското бюро по статистика съобщават, че сред европейските страни Испания е на първо място по отношение на площи, предназначени за отглеждане на биологични продукти. Според данните тези площи са 2 милиона хектара.
Водещи позиции имат и Италия (1,7 млн. ха), Франция (1,5 млн. ха), Германия (1,1 млн. ха.) и Австрия (571,000 ха). Страните, в които биологичното производство не е толкова популярно са Люксембург (4,3 хил. ха), Нидерландия (52 хил. ха), Ирландия (77 хил. ха), България (161 хил. ха), Унгария (186 хил. ха), Румъния (226 хил. ха), Великобритания (490 хил. ха) и Полша (537 хил. ха).
Сравнението на разпределението на площите с традиционно и биологично производство показва, че Австрия е лидер в тази област, която разпределя 21,25% от земята за отглеждане на биологични продукти. Следват я Швеция (18,3%), Естония (18,2%), Италия (14,19%) и Чехия (14%). От Европейското бюро по статистика съобщават също, че през последните 5 години, площта, заета от биологичното земеделие се увеличава почти с 2 мил. хa, а броят на регистрираните производители на биологични продукти достига 295 600 в края на 2016 г.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Одобрен е проектът на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2017. Това стана ясно от заповед на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Специализирания слой е предоставен на Разплащателна агенция за извършване на кръстосани проверки на подадените през Кампания 2017 заявления за подпомагане.
 Слоят вече е качен и може да се провери в сайта на ДФЗ, секция „Система за индивидуална справка по Директни плащания“ или чрез преглед в общинските служби по земеделие.
 От заповедта става ясно още, че в срок до 5 януари 2018 г. включително, земеделците могат да подават възражения за включване или не на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой.
 Записано е още, че в срок не по-късно от 26 февруари 2018 г. ще бъде предоставен финалния слой на РА, допълнително актуализиран на база на подадените и разгледани възражения и въз основа на него ще бъдат направени корекции в извършените плащания по схеми и мерки за подпомагане на площ. 
Публикувана в Бизнес

Заради дъжда европейските земеделски производители са засели по-малко зимна пшеница и преминават към други култури.
Още в началото на сеитбата анализаторите очакваха, че производителите на зимна пшеница в ЕС ще преминат на други полски култури, което се дължи на тенденцията за намаляване на добивите. Но в тази ситуация се намеси дъждът и превърна полетата в непроходима каша, което засегна плановете на земеделците.
Според експерти, площите в ЕС, засети със зимна пшеница може да паднат с 300 000 хектара в сравнение с предходната година, като се доближат до показателите за 2013 г.
Възможно е да бъдат засети повече площи с ечемик. В случай, че времето не позволи сеитбата на зимен ечемик, производителите ще сеят през пролетта пролетен ечемик. Според френската агенция Tallage, площите с ечемик в настоящия момент са 12,4 милиона хектара, което е с 300 000 хектара повече в сравнение с предходната година. (Източник: Topagrar.com).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 27 Юли 2017 09:30

Грижи за зелените площи

Често срещано явление през юли при тревните площи е пожълтяването.
Тревната площ има врагове и това са: сянката и липсата на азот.
Характерно за раиграса е, че изисква косене и редовно поливане. Раиграсът бързо извлича от почвата азота, а при липсата на азот тревата расте лошо. Достатъчно е да се подхранва веднъж месечно.
Преди да се внесе тор, ако тревата има нужда се окосява.
Да се тори тревата е лесно, защото корените й образуват гъста мрежа, както на повърхността, така и в дълбочина, така че тора където и да падне ще се изполва от тревата.
В периода на усилена вегетация (юли, август), когато поливките и коситбите са по-чести и изнасянето на хранителни вещества е голямо, е добре да внасяте амониева селитра с норма 3 до 4кг/100кв. м. веднъж месечно.

* Гарантирайте добра почвена влага предварително, за да подсигурите хомогенно разпределение на постъпващия тор в почвата.

* Добре е след торене почвата да не пресъхва, тъй като при липса на вода концентрацията му нарства много, и може да повреди корените.
В рамките на три дни ще забележите как се променя цвета на моравата: той е станал по-интензивен.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

По данни на Международната служба за агробиотехнологични приложения 175,2 милиона хектара генетично модифицирани култури се отглеждат в световен мащаб през 2013 г. Засетите с ГМО площи за една година са се увеличило с 6,3 млн. хектара или официалните данни са, че през 2014г. са засети 181,5 милиона хектара с ГМО.

Генетично модифицираните организми са организми, в които генетичния материал (ДНК) е бил изменен по начин, който не се среща в природата и не може да се получи чрез естествено кръстосване или размножаване, като изкуствено се вмъква модифициран ген или гени от друг организъм чрез техниките на генетичното инженерство. Тъй като ГМО семената са разработени като „самоопрашващи се”, те нямат нужда от природата и от пчелите, които да го правят вместо тях. Веднъж внедрени в околната среда генно модифицирани организми или получени от взаимодействие с немодифицирани организми, не могат да бъдат извадени обратно. Опрашването на немодифицирани растения с полен от трансгенни, води до генното им замърсяване.

Според някои конспиративни теории, планът е популацията на пчелите да бъде изтрита от лицето на земята.

„Монсанто” знае, че пчелите са голяма заплаха за нейния монопол, поради способността им да опрашват растенията и така да създават естествена храна, което не влиза в „плана за пълен контрол и доминация” на корпорацията. Когато пчелите се опитват да опрашат ГМО растение или цвете, те се отравят и умират. Всъщност, рязкото намаляване на пчелите е вече установено, а началото му датира от момента, в който започват да се използват ГМО семена.

Естествените семена вече трудно се намират и почти цялата отглеждана продукция е модифицирана. Някои експерти по земеделие дори твърдят, че природните сортове пшеница, царевица, соя и ориз на много места вече са изгубени и целият свят е залят от ГМО.

Целият материал, публикуван от Анонимните, можете да прочетете на https://anonybulgaria.wordpress.com/2016/03/17/zaraza/

Публикувана в Бизнес

„Отчита се силно развитие на производството на рапица в България, като само за десет години площите нарастват от 15 000 ха на близо 200 000 ха. Продукцията се изнася предимно за Германия“. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров по време на среща с представители на Комисията по прехрана и земеделие при Германския Бундестаг, която се проведе в МЗХГ. Д-р Димитров запозна немската делегация със състоянието на аграрния отрасъл у нас, като обясни, че в последно време се наблюдава неговото динамично развитие. „С общи усилия трябва да работим за добро и балансирано земеделие в Европейския съюз“, каза още той.

Зам.-министър Димитров посочи, че обществото има нови изисквания спрямо хуманното отношение към животните. По думите му през следващите две години ще се работи активно в тази посока. „Българското земеделие е експортно ориентирано и външнотърговското салдо е положително. У нас се произвежда почти четири пъти повече зърно отколкото се потребява и близо 70% от износа е предназначен предимно за страните от ЕС“, обясни още той.


По време на срещата д-р Димитров разясни на немските си колеги състоянието на животновъдството в страната ни. „През последните десет години се наблюдава трансформация от млечно към месодайно говедовъдство. Овцевъдството също е традиционен сектор, като в България се отглеждат около 1,5 млн. овце“, посочи заместник-министърът. Той обобщи, че и другите сектори като птицевъдство, свиневъдство и биволовъдство бележат ръст. Бяха обсъдени и негативните последствия от болестите заразен нодуларен дерматит и птичи грип.

От своя страна, Фридрих Остендорф, заместник председател на Комисията по прехрана и земеделие, отбеляза, че в новоприсъединилите се държави в ЕС се наблюдават сходни проблеми в областта на безопасността на храните. В тази връзка той очаква с интерес дебатите за новата Обща селскостопанска политика след 2020 г.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта