През 2018 г. реколтираните площи с 5-те основни култури (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица) се изчисляват на 2,67 млн.ха. През последните години има свиване на тяхната площ с 4%, дължащо се на съкращаване площта на слънчогледа. Първоначалните предвиждания на Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) за засетите площи  през 2019/20 год. ще достигнат 2,69 млн.ха.

По прогнози на САРА, засетите площи с пшеница за следващага реколта ще достигнат 1,19 млн.ха, което е 1% над тези от 2018 година. Оценката е за нарастване площите с ечемик до 130 хил.ха, над 3% от тези през 2018 година. До декември 2018 г. от страната са изнесени около 2 млн.т пшеница (оценката за износа според САРА до края на сезона е за 3,6 млн.т. ), 179 хил.т. – ечемик (прогнозата е за общ износ 295 хил.т.), 618 хил.т – царевица (очакванията за нетният износ за пазарната година да е 1,8 млн.т.). 
Износът при рапицата до декември 2018 г. достига 395 хил.т. при очаквани общи количества за експорт до 435 хил.т. При слънчогледа има отрицателно търговско салдо, като са изнесени едва 39 хил.т, а вносът е около 130 хил.т. Очаквания за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни. 
През януари 2019 г. FOB цените на зърнените култури от Украйна продължават лекото си покачване. Хлебната пшеница към края на месеца се котира на цена от 240 US$/т, ечемика е на цена 235 US$/т, фуражна пшеница – 228 US$/т. При царевицата цената нараства до 180 US$/т. Причината за рязкото поскъпване на пшеницата и ечемика през 2018/19 година е стабилното и нарастващо търсене, по-слабата световна реколта, известните ограничения пред износа от страна на Русия, заради по-слабата реколта там, по-лошите от очакванията данни за прибраното зърно в Австралия и Аржентина. Конвертируемостта на пшеницата, както за човешка консумация, фураж и производство на биоетанол я прави ценово печеливша. 
В следващите 2-3 месеца цената ще се определя преобладаващо от развитието на новите посеви и изменението в търсенето. Очаква се да има увеличение на засетите площи с пшеница, специално в САЩ, с около 5%, до 15,2 млн.ха. Прогнозата на Рабобанк е, ако тенденциите се запазят такива, цената на пшеницата в ЕС да падне от пролетта до 180 евро/т. 
Цената на рапицата през настоящия сезон, макар и малко по-висока в сравнение с 2017/18 година (370- 380 евро/т) не нарасна до очакванията заради силното давление от цената на соята и палмовото масло. Ако се постигне търговско споразумение между САЩ и Китай, цената на соята ще тръгне нагоре, което ще развърже допълнително цените на другите маслодайни. 
Публикувана в Растениевъдство

 През 2017 г. 2,2% от обработваемата земя в страната са използвани за производство на зеленчуци, сочи анализ на официалните данни, изнесени от МЗХГ. За сравнение през 2016 г. този процент беше 1,7%. Положителното изменение се дължи предимно на увеличението в размера на откритите площи в стопанствата – от 59,3 хил. ха на 73,8 хил. ха (+24,5% на годишна база). Площите, предназначени за оранжерийно производство възлизат на 966 ха, като се отчита слабо намаление (с 3,6%) спрямо регистрираните 1 002 ха през 2016 г. В сравнение със същата година се наблюдава намаление при площите на плодовите зеленчуци, едновременно в абсолютен размер – с 9 311 ха, и като относителен дял в структурата на общата реколтирана площ – от 48% до 27%. Основната причина е в драстичното свиване на площите с тикви – с 9,9 хил. ха по-малко в сравнение с 2016 г. Редуцирането на списъка с отглежданите зеленчуци на открити площи, допустими за подпомагане по схемата за обвързана подкрепа доведе до промяна в поведението на земеделските производители. Установено е, не само при зеленчукопроизводството, но и при почти всички останали сектори, където има обвързано или друго целево подпомагане, че площите, а не производството силно се повлияват в посока получаване на допълнителна подкрепа. При доматите, пипера, краставици и корнишони, те заемат 43% от реколтираните площи на плодовите зеленчуци. Общата им площ през изминалата година достигна найвисокото си равнище за последните пет години – 8,4 хил.ха. Посоченият размер е почти на нивото от 2010 г. и малко над равнището от 2013 г., но е с над 74% по-малък от средният размер на площите за периода 2002- 2003 г. Увеличение се наблюдава при площта на доматите – с 763 ха повече спрямо 2016 г., както и при краставиците и корнишоните – с 209 ха, докато при пипера се наблюдава намаление с 305 ха. Очакванията са през настоящата година общите площи да се задържат около 8,35 хил. ха. Площта на полските домати се очаква да се запази около 4,36 хил. ха, при пипера е възможно леко увеличение до 3,4 хил. ха (+4,5% на годишна база), а при краставиците се очаква намаление до 0,59 хил. ха (-22,2%). В средносрочна перспектива се прогнозира много слаб темп на увеличение на общата площ - до около 9 хил. ха.

Публикувана в Бизнес
За втора поредна година намаляват площите със зърнени култури у нас, като последният спад е с 0,3% до 3 463 370 хектара. Категорията „Обработваема земя“ включва орните площи, при които се прилага сеитбооборот, а също и временните ливади с житни и бобови треви, угарите и оранжериите. Това показват най-новите данни за 2018 г., получени от Българската анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура (БАНСИК) и публикувани от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
За четвърта поредна година се увеличава площта на необработваната земя, като тя вече включва 195 918 хектара след 0,5% разрастване на годишна база. В това число влизат изоставени трайни насаждения и обработваема земя, която обаче не се използва за земеделско производство повече от пет години. През 2018 г. необработваната земя у нас е 3,75% от площите със селскостопанско предназначение. 
За последните десет години необработваните земи у нас са намалели повече от два пъти – през 2009 г. те са били 460 528 хектара. Размерът на реално използваната земеделска площ също отбелязва тенденция към увеличение, като през последната година то е с 0,01% до 5 030 276 хектара. В тази категория влизат обработваемите земи, трайните насаждения, разсадниците, постоянно затревените площи и семейните градини.
Категорията „Площ със селскостопанско предназначение“ обхваща най-пълно всички видове земи в селското стопанство, включително високопланинските пасища, семейните градини и изоставените терени, които не са обработвани повече от пет години.
През последното десетилетие най-голяма е била площта на земите със селскостопанско предназначение у нас през 2010 г. - 5 492 891 хектара. Следва продължителен спад, като дъното е достигнато през 2014 г. - 5 192 940 хектара. Оттогава тенденцията е към увеличение, но с минимален темп, като за четири години то е под 1%. През 2018 г. нарастването е с 0,03% на годишна база.
Размерът на реално използваната земеделска площ също отбелязва тенденция към увеличение, като през последната година то е с 0,01% до 5 030 276 хектара. В тази категория влизат обработваемите земи, трайните насаждения, разсадниците, постоянно затревените площи и семейните градини.
 
Публикувана в Бизнес

Подготвителните работи за създаването на нови насаждения включват почистване и подравняване на мястото и дълбока обработка на почвата. Те трябва да се извършат минимум 1-2 месеца преди засаждането, за да може почвата да улегне и да се улесни прихващането на дръвчетата. Преди обработката на дълбочина 50-70 см се разхвърлят 80-150 кг троен суперфосфат и 50-100 кг калиев сулфат на декар, а след това се внасят от 3 до 5 тона оборски тор на декар, които се заорават с плитка обработка. При вкислена почва преди основната обработка трябва да се извърши варуване със сатурачна вар, смлян варовик, пепелина от варопроизводството и други. На по-леки, песъкливи почви се внасят 150-300 кг, при средно тежки - 200 до 400 кг, и при тежки - от 300 до 500 кг/дка варови материали. Подравняването на терена се извършва при необходимост, тъй като то улеснява мероприятията свързани с отглеждането на дърветата.

Необходимо е силно наклонените терени да се терасират. При силно заплевеляване с многогодишни плевели (троскот, балур и др.), може да се използват и хербициди.

За създаване на малинови насаждения на площите се извършват същите мероприятия за предпосадъчна подготовка, както при овощните дървета, но количествата тор, внесен предпосадъчно са по-ниски: 3-4 т оборски тор на декар, 70 до 120 кг троен суперфосфат и 15-30 кг калиев сулфат. Почвата се обработва на по-малка дълбочина - 40-50 см при почви с мощен хумусен хоризонт и се оре на дълбочина 25-30 см с плуг с продълбочител.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

По  текущи  оценки  на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA)  засетите  площи  с  пшеница за новата реколта възлизат на 1,12 млн.ха  (по  оперативни  данни  на  МЗХГ  –  1,13  млн.ха),  ечемик – 138 хил.ха (МЗХГ - 116 хил.ха), рапица –  193 хил.ха (МЗХГ – 185 хил.ха).  В  момента  закъснява  чувствително  засяването  на  пролетните  култури,  като  по  първи  оценки  на  САРА ще  бъдат засети  755  хил.ха  –  слънчоглед  и  424  хил.ха  –  царевица.  При  слънчогледа  ще  се  отбележи най-голямото  свиване на площите, което ще бъде поне 6% спрямо миналата година. По  първи  оценки  на  САРА,  добивите  при  есенниците ще бъдат на нива: пшеница – 4,86 т/ха,  ечемик  –  4,28  т/ха  и  рапица  –  2,5  т/ха.  По  изчисления  на  JRC-Mars,  добивите  при  тези  култури  ще  бъдат:  пшеница  –  5,45  т/ха  (+3%  от  2017  год.),  ечемик  –  4,89  т/ха  (+2%  на  годишна  база) и рапица – 2,95 т/ха (+4% от 2017 г).  Цените  на  ечемика  в  България  в  последните  2-3  месеца  остават  доста  по-ниски  отколкото  на  останалите  пазари,  където  са  съпоставими  с  пшеницата.  Причините  са  в  постепенното  маргинализиране  на  производството,  откъдето  търгуването с ечемик се оскъпява.

Публикувана в Бизнес

Искате да имате цветя под дърветата, зелена площ в градината, но нямате време да се занимавате с честите коситби и поливки.

За да постигнете тези желания е необходимо единствено да засеете определения за целта терен с детелина.

Сравнявайки го с другите зелени тревни площи:

  • не са необходими чести коситби и поливки;
  • детелината е устойчива на неблагоприятни климатични условия и различни болести;
  • отличава се с добра студоустойчивост;
  • освен това детелината е прекрасна медоносна трева, привлича полезните насекоми – опрашители, прилага се в народната медицина;
  • като зелена маса детелината може да се използва и за зелено торене, за повишаване на почвеното плодородие, обогатявайки я с екологично чиста маса и азот.

Има създадени специални сортове детелина за създаване на зелени терени – могат да се използват за създаване на цветни поляни, за затревяване под дървета и храсти. Детелина може да се засее навсякъде независимо от терена на месността и наклона му. Бобовата култура не е взискателна към почвата, добре понася засушаванията и дълги години ще ви радва със зеленината си - от май до септември.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Одобрен е и е публикуван окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2017, съобщи Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите №РД 46-139 от 28.02.2018 г. е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2017. Заповедта е публикувана в Държавен вестник, брой 22 от 13 март 2018 г.
 Земеделските стопани, подали възражения в периода 19 декември 2017 г. – 5 януари 2018 г. срещу проекта на слой „Площи, допустими за подпомагане”, могат да се информират за резултатите от тяхното разглеждане на интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, в секцията за генериране на възражения. Данните от специализирания слой са предоставени на Разплащателната агенция за зареждане в ИСАК с цел обезпечаване на приема на заявления за подпомагане по кампания за директните плащания през 2018 г., както и за извършване на задължителните кръстосани проверки на подадените през 2017 г. заявления за подпомагане. На тази бази предстои да се извърши окончателна оторизация и плащания на площ за миналогодишната кампания, допълниха от МЗХГ.
 Разплащателната агенция при необходимост ще извърши корекции в направените до момента плащания по схемите и мерките за подпомагане на площ. Допълнителни субсидии ще бъдат изплатени на фермерите, на които първоначално е преведена по-малка сума. Ако се установи, че на някои стопани е изплатена по-голяма сума, ще се предприемат стъпки за нейното възстановяване, поясниха още от министерството.
Публикувана в Бизнес

Специалисти на Европейското бюро по статистика съобщават, че сред европейските страни Испания е на първо място по отношение на площи, предназначени за отглеждане на биологични продукти. Според данните тези площи са 2 милиона хектара.
Водещи позиции имат и Италия (1,7 млн. ха), Франция (1,5 млн. ха), Германия (1,1 млн. ха.) и Австрия (571,000 ха). Страните, в които биологичното производство не е толкова популярно са Люксембург (4,3 хил. ха), Нидерландия (52 хил. ха), Ирландия (77 хил. ха), България (161 хил. ха), Унгария (186 хил. ха), Румъния (226 хил. ха), Великобритания (490 хил. ха) и Полша (537 хил. ха).
Сравнението на разпределението на площите с традиционно и биологично производство показва, че Австрия е лидер в тази област, която разпределя 21,25% от земята за отглеждане на биологични продукти. Следват я Швеция (18,3%), Естония (18,2%), Италия (14,19%) и Чехия (14%). От Европейското бюро по статистика съобщават също, че през последните 5 години, площта, заета от биологичното земеделие се увеличава почти с 2 мил. хa, а броят на регистрираните производители на биологични продукти достига 295 600 в края на 2016 г.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Одобрен е проектът на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2017. Това стана ясно от заповед на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Специализирания слой е предоставен на Разплащателна агенция за извършване на кръстосани проверки на подадените през Кампания 2017 заявления за подпомагане.
 Слоят вече е качен и може да се провери в сайта на ДФЗ, секция „Система за индивидуална справка по Директни плащания“ или чрез преглед в общинските служби по земеделие.
 От заповедта става ясно още, че в срок до 5 януари 2018 г. включително, земеделците могат да подават възражения за включване или не на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой.
 Записано е още, че в срок не по-късно от 26 февруари 2018 г. ще бъде предоставен финалния слой на РА, допълнително актуализиран на база на подадените и разгледани възражения и въз основа на него ще бъдат направени корекции в извършените плащания по схеми и мерки за подпомагане на площ. 
Публикувана в Бизнес

Заради дъжда европейските земеделски производители са засели по-малко зимна пшеница и преминават към други култури.
Още в началото на сеитбата анализаторите очакваха, че производителите на зимна пшеница в ЕС ще преминат на други полски култури, което се дължи на тенденцията за намаляване на добивите. Но в тази ситуация се намеси дъждът и превърна полетата в непроходима каша, което засегна плановете на земеделците.
Според експерти, площите в ЕС, засети със зимна пшеница може да паднат с 300 000 хектара в сравнение с предходната година, като се доближат до показателите за 2013 г.
Възможно е да бъдат засети повече площи с ечемик. В случай, че времето не позволи сеитбата на зимен ечемик, производителите ще сеят през пролетта пролетен ечемик. Според френската агенция Tallage, площите с ечемик в настоящия момент са 12,4 милиона хектара, което е с 300 000 хектара повече в сравнение с предходната година. (Източник: Topagrar.com).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 5

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта