От 16 октомври 2018 г. подпомагането в лозаро-винарския сектор в страната ще се извършва съгласно Национална програма за подпомагане в лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г., утвърдена от Министъра на земеделието, храните и горите на 27.02.2018 г. и одобрена от Европейската комисия. Националната програма включва мерките „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Популяризиране в трети страни“, „Инвестиции в предприятията“ и „Застраховане на реколтата“.

Проектът на Наредбата на министъра на земеделието, храните и горите за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. е публикуван на портала за обществени консултации в сайта на Министерски съвет.

В проекта на наредбата е предвидено допустими кандидати да бъдат и групи или организации на производители(признати при условията и по реда на Наредба № 12 от 2015 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти, асоциации на организации на производители и междубраншови организации и на групи производители), които стопанисват площи с винени сортове лозя и са вписани в лозарския регистър. При оценяване на подадените проекти по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, съгласно дефинираните критерии за приоритет са предвидени допълнителни точки за тези кандидати.

Финансовата помощ от ЕФГЗ по мерките от новата национална програма ще се разпределя със следния интензитет: за мярка „Преструктуриране конверсия на лозя -  до 75% от допустимите извършени разходи по заявените дейности; за мярка „Популяризиране в трети държави“ – до 50% от допустимите извършени разходи по заявените дейности; за мярка „Инвестиции в предприятията“ – до 50% от действително направените допустими разходи за малките и средни предприятия; до 25% за предприятията с по-малко от 750 служители или оборот по-малък от 200 млн. евро и до 15% за предприятия с над 750 служители или с оборот над 200 милиона евро и за мярка „Застраховане на реколтата“ - до 80% от допустимите разходи за застрахователни премии, заплатени от производителите за застраховане срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични условия приравнени към природни бедствия; до 50% от допустимите разходи за застрахователни премии, които освен природни бедствия включват и загуби от неблагоприятни климатични условия; до 50% от допустимите разходи за застрахователни премии срещу загуби, причинени от животни, болести по растенията или нашествия на вредители.

Проектът на наредба определя максимални размери на всички разходи по проект или проекти по мерките:по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, подадени от един кандидат в рамките на един прием до 3 000 000 лева, а за целия период на НППЛВС 2019-2023 – до 6 000 000 лв.; по мярка „Популяризиране в трети държави“ предвидената максимална стойност на един проект е до 1 000 000 лв. за търговски дружества и до 4 000 000 лв. за професионални организации; организации на производители; държавни органи или институции, чиято дейност е свързана с насърчаване на бизнеса; по мярка „Инвестиции в предприятията“ – до левовата равностойност на 600 000 евро за проект в един прием.

Заложена е възможността финансовата помощ да се предоставя и авансово. Единствено по мярка „Застраховане на реколтата“ помощта ще се изплаща без възможност за аванс. Уредени са сроковете и условията за извършване на проверки на място преди окончателно плащане, резултатите от които са показател при изчисляването на крайната сума за получаване от бенефициента.

По мярка „Популяризиране в трети държави“ е разписана подробна методология за изчисляване на финансовата стабилност на кандидатите, с цел да се прецени стабилността и капацитетът на организацията.

Необходимите документи към заявлението и редът за кандидатстване за издаване на удостоверение за участие по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по новата Национална програма нямат съществени различия с тези от предходния програмен период.

Приемът на документи в ИАЛВ за издаване на удостоверения за участие по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по новата Национална програма ще започне след обнародване на Наредбата на министъра на земеделието, храните и горите за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г.

Публикувана в Растениевъдство

Продължителната суша е причинила значителни щети на селското стопанство в много райони на Европа. В редица държави, като Полша и Швеция, държавните програми за подпомагане вече работят за засегнатите земеделски стопани. Фермерите от другите държави-членки на ЕС изискват същото.
Скоро полското правителство реши да отпусне държавна помощ на земеделските стопанства, засегнати от сушата. До края на годината земеделският сектор трябва да получи около 187 млн. евро субсидии за щетите. Според полския министър на земеделието Ян Ардановски е планирано компенсациите да са до 234 евро на хектар.

Според Ардановски, за да кандидатстват, земеделските стопани ще трябва да докажат, че доходите им са със 70% по-ниски в сравнение с предходната година. Субсидиите са за компании със загуби не по-малко от 30%. Ще се отпускат и заеми при преференциални условия, разсрочено плащане за наемане на земеделска земя и данъчни облекчения. Според правителството, заради сушата, земеделските стопани получават "безпрецедентен пакет от мерки за подкрепа".
По прогноза на Националното статистическо бюро, производството на зърно (без царевицата) в Полша тази година се очаква да е с 14% по-малко в сравнение с предходната година. Трябва да се отбележи обаче, че добивът през 2017 г. в Полша е малко над средното - 28 милиона тона.
В Швеция се очаква реколтата от зърно да е най-ниската за последните 30 години - приблизително 4,2 милиона тона, което е с около 30% по-нисък добив от средния. Ако прогнозата бъде потвърдена, това ще бъде най-слабата реколта в Швеция от 1992 г. насам.
Правителството отпуска 117 млн. евро на местните фермери засегнати от сушата. Но за разлика от Полша, Швеция се фокусира върху подкрепата на животновъдите, чиито животни нямат фураж поради сушата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Обнародваха Наредбата № 2 за критериите за допустимост на земеделските площи  за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ в Държавен вестник. Наредбата от 26 март 2018 г. цели да уреди критериите за класифициране на земеделските площи, условията за допустимост за подпомагане на земеделските площи и допустимите за подпомагане елементи на заобикалящата среда в земеделските площи. Тези критерии и условия за допустимост се прилагат при подпомагане на земеделските стопани по схеми и мерки за плащане на площ. 
 
Създаването на новия документ и критерии се наложи след изменения в европейското законодателство. Наредбата е обнародвана след обществено обсъждане, в което се включи само една асоциация.  Наредбата отменя съществуващата досега Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ ( обн. ДВ, бр. 15 от 24 февруари 2015 г.).
 
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ Проект НАРЕДБА № ………….. от ……………………………….. г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ Раздел I Обща разпоредба
Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат: 1. критериите за класифициране на земеделските площи; 2. условията за допустимост за подпомагане на земеделските площи; 3. допустимите за подпомагане елементи на заобикалящата среда в земеделските площи. (2) Критериите и условията за допустимост по ал. 1 се прилагат при подпомагане на земеделските стопани по следните схеми и мерки за плащане на площ: 1. схемите за директни плащания на площ по чл. 38а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП); 2. схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар по чл. 38а, ал. 2 от ЗПЗП; 3. мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г.; 4. мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.; 5. мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и плащания по Рамкова директива за водите“ от ПРСР 2014 – 2020 г.; 6. мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014 – 2020 г.
Раздел II Критерии за класифициране на земеделските площи
Чл. 2. (1) Като земеделски площи се класифицират тези части от територията на страната, които притежават природни дадености, правещи ги пригодни за извършване 2. на земеделска дейност. (2) Земеделските площи се включват в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл. 30, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) като част от физически блокове - земеделски тип земи съгласно Приложението от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (обн, ДВ, бр. 82 от 2006 г) (Наредба № 105 от 2006 г.).
Чл. 3. (1) Не са земеделски площи: 1. необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност – захрастени територии, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки; 2. териториите, заети от гори; 3. урбанизираните територии – градски структури, застроени площи извън населените места, гробищни паркове, други инженерно-технически съоръжения (соларни паркове, паркинги, производствени площадки и др.) и зони за спорт и отдих (писти, паркове, стадиони, хиподруми, голф игрища и др.); 4. водните обекти и прилежащите им площи – реки и речни корита, езера, язовири, блата, канали, рибарници и др.; 5. нарушените терени – кариери, открити рудници и табани, сметища и хвостохранилища; 6. транспортната инфраструктура и прилежащите към нея територии – пътища с трайна настилка, железопътни линии, летища и др.; 7. голи и ерозирали терени – заети от пясъци, чакъл и голи скали; 8. площи с нормативни ограничения за извършване на земеделска дейност – резервати, военни обекти и др. (2) Неземеделските площи се включват в СИЗП по чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП като част от физически блокове - неземеделски тип земи съгласно Приложението от Наредба № 105 от 2006 г. (3) Площите по ал. 1 са трайно неподходящи за подпомагане и не се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане".
Раздел III Условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи
Чл. 4. (1) Допустимите за подпомагане земеделски площи съгласно чл. 32, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 3. 17 декември 2013 година (ОВ L 347, 20.12.2013 г.)(Регламент (ЕС) № 1307/2013), които: 1. се поддържат в състояние годно за производство, трябва да отговарят на изискванията на чл. 5 и 6; 2. се използват за производство, трябва да отговарят на изискванията на чл. 7 – 9. (2) Площите по ал. 1, с изключение на изброените в Раздел V, се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане". Чл. 5. За поддържането на земеделските площи в състояние, годно за производство по смисъла на чл. 4, параграф 1, б. „в“, подточка „ii)“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните дейности на: 1. обработваеми земи – изораване, дисковане, косене на тревата без изнасяне на сено/сенаж, обработка с хербициди; 2. постоянно затревени площи – косене на тревата без изнасяне на сено/сенаж; 3. трайни насаждения – изораване, дисковане, косене на тревата, обработка с хербициди, премахване на плевели в междуредията.
Чл. 6. Земите под угар са допустими за подпомагане, когато: 1. върху тях е извършена най-малко една почвена обработка (изораване, дисковане) от 1 януари до 31 май на годината на кандидатстване и 2. следи от дейностите по чл. 5, т. 1 са разпознаваеми през цялата календарна година.
Чл. 7. Обработваемите земи са допустими за подпомагане, когато са засети със земеделска култура, която е налична или може да бъде установена чрез растителните остатъци от нея.
Чл. 8. (1) Постоянно затревените площи според начина им на ползване са: 1. постоянни пасища за паша на животни - площи с плътна тревна покривка, които се ползват за паша; 2. ливади за косене - площи с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено/сенаж чрез косене. (2) Допустими за подпомагане са постоянно затревените площи по ал. 1 когато на тях: 1. има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м. (за видовете от чл. 10, ал. 1 – независимо от височината), които са с мозаечно разположение; 2. има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ , след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10, ал. 1. 4. 3. следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. Чл. 9. (1) Трайните насаждения са допустими за подпомагане когато: 1. най-малко 70 % от растенията, в парцела, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10, са живи (неизсъхнали); 2. почвената повърхност в междуредията се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване). (2) Изискването на ал. 1, т. 1 не се прилагат за многогодишните медицински и ароматни култури и ягодоплодните видове. (3) Изискването по ал. 1, т. 2, се счита за изпълнено, когато следи от дейностите са разпознаваеми през цялата календарна година. Чл. 10. (1) Трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от: 1. дървесна и храстовидна растителност; 2.нежелана растителност - орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima), къпина (Rubus spp.), клек (Pinus mugo), хвойна (Juniperus spp.), аморфа (Amorpha fruticosa); 3. бързорастящи дървесни видове с кратък цикъл на ротация извън изброените в Приложение № 1 от Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г.); 4. сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. (2) Временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че: 1. са изоставени – земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност; 2. височината на тревостоя е над: а) 0,5 м. за земи под угар и междуредията в трайни насаждения; б) 0,7 м. за ливади по чл. 8, ал. 1, т. 2 и временно затревени площи; в) 0,35 м. за постоянно затревени площи, поддържани в състояние, годно за производство съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2; 3. са временно недостъпни за извършване на земеделска дейност; 4. са опожарени; 5. 5. са наводнени. (3) Площите по ал. 1 и 2 не се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане", когато заедно или поотделно заемат повече от 100 кв. м. Раздел IV Елементи на заобикалящата среда Чл. 11 (1) Линейни елементи на заобикалящата среда: 1. живи плетове/дървета в редица – редици от дървета, храсти или комбинация от двете; 2. каменни стени – направени от човека структури от камъни или тухли; 3. синори (полски граници), върху които не се произвежда земеделска продукция; 4. тераси; 5. канавки за целите на напояването или отводняването; 6. буферни ивици по протежението на водни басейни. (2) Други елементи на заобикалящата среда: 1. полски горички – дървета/храсти в група със застъпващи се корони; 2. единични дървета с незастъпващи се корони и позволяващи извършването на съответната земеделска дейност, спрямо начина на трайно ползване на парцела. (3) Линейните елементи на заобикалящата среда се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане", когато тяхната ширина не надхвърля 2 м. с изключение на елементите, които подлежат на опазване съгласно националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. (4) Полските горички се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане", когато са с площ не повече от 100 кв. м. Раздел V Условия за допустимост за подпомагане на площи, заявени по мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Чл. 12 (1) Земеделски площи, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване „Пасища, мери и ливади“, в това число „Естествени пасища и ливади“, „Горски ливади и пасища“ и „Смесено земеползване“, са допустими за 6. подпомагане по мярка 10, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от ПРСР 2014 – 2020 г., когато попадат в териториалния обхват на направлението и не повече от 25 % площта на парцела е заета от мозаечно разположени дървета, храсти, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи с единична площ под 100 кв. м. (2) Пасищата по мярка 10, направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ от ПРСР 2014 – 2020 г., са допустими за подпомагане с цялата си площ независимо от процента налични върху тях дървесна или храстовидна растителност, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. Чл. 13. Постоянно затревени площи, които попадат във физически блок с начин на трайно ползване: „Пасища, мери и ливади“, в това число „Естествени пасища и ливади“ и „Горски ливади и пасища“ и „Смесено земеползване“ са допустими за подпомагане по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите от ПРСР 2014 – 2020 г.“, когато попадат в териториалния обхват на мярката и не повече от 25 % от площта на парцела е заета от мозаечно разположени дървета, храсти, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи, които са с единична площ под 100 кв. м. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Временно затревени площи“ са обработваеми земи, заети от смески от треви и други тревни фуражи, които се използват за паша или косене независимо дали се прилагат почвени обработки и дали се променя състава на тревните смески. 2. „Земеделски площи“ са площите съгласно чл. 4, параграф 1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013. 3. „Земя, под угар“ е обработваема земя, която не е заета със земеделска култура. 4. „Ливадно зачимяване“ е изкуствено поддържане на почвената повърхност в чим. 5. „Мозаечно разположение“ има, когато храстите и дърветата са с недопиращи се корони, с гъстота, позволяваща безпрепятствено преминаване на животни при пашуване или безпрепятствено косене, и когато единичните обекти са под 100 кв. м, с плътна тревна покривка между тях. 6. „Мулчирна система“ е система, при която се създава изкуствена покривка (мулч) върху повърхността на почвата (слама, сено, стъблени и листни отпадъци, торф, 7. полиетиленово фолио и др.). 7. „Обработваеми земи“ са площите съгласно чл. 4, параграф 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013. 8. „Постоянно затревени площи“ са площите съгласно чл.4, параграф 1, б. „з“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 с изключение на подточки “i)” и „ii)”. 9. „Трайни насаждения“ са насажденията, съгласно чл. 4, параграф 1, б. „ж“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013. 10. „Чим“ е затревена почвена повърхност с многогодишни житни или други тревни смески. 11. „Чимово-мулчирна система“ е система на поддържане на постоянен чим, като тревата се окосява периодично и се оставя на място за мулчиране на почвата. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Наредбата се издава на основание чл. 40 от Закона за подпомагане на земеделските производители. § 3. Тази наредба отменя Наредба № 2 от 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (обн., ДВ, бр. 15 от 2015 г.). § 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. РУМЕН ПОРОЖАНОВ Министър на земеделието и храните РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ З а м е с т н и к -м и н и с т ъ р н а з е м е д е л и е т о , х р а н и т е и г о р и т е ……….………………… ……………………. 2018 г. ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ Г-Н РУМЕН ПОРОЖАНОВ ОДОБРИЛ, МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ: РУМЕН ПОРОЖАНОВ Д О К Л А Д от Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите Относно: Проект на Наредба за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, На основание чл. 40 от Закона за подпомагане на земеделските производители внасям за издаване проект на Наредба за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Настоящият проект на наредба предвижда да отмени действащата Наредба № 2 от 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (обн., ДВ, бр. 15 от 2015 г.), тъй като се налагат съществени структурни промени и предвид измененията в европейското законодателство, касаещо схемите и мерките на площ. В действащата Наредба № 2 от 2015 г. има няколко текста, които уреждат допустимостта на площите по мерки от ПРСР 2007 – 2013 г., които от 2018 г. не се прилагат с изтичане на последните поети дългосрочни ангажименти по тях. 2 С предложеният проект на Наредба за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ се уреждат критериите за класифициране на земеделските площи, условията за допустимост за подпомагане на земеделските площи и допустимите за подпомагане елементи на заобикалящата среда в земеделските площи. В обхвата на Наредбата са предвидени критерии и условия за допустимост на площите при подпомагане на земеделските стопани по схемите за директни плащания и схемите за преходна национална помощ по чл. 38а, ал. 1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и мерки за плащане на площ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. На 29.12.2017 г. в Официален вестник на ЕС беше публикуван Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1307/2013 за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал (ОВ, L 350 от 29.12.2017 г.). Предложените текстове в проекта на наредба, които се отнасят до определението за постоянно затревени площи и в частност временно затревените площи като категория в обработваемите земи целят отразяване на националните решения, за които регламента предоставя свобода на държавите- членки да вземат във връзка със собствените си специфика и приоритети. По отношение на определението за постоянно затревени площи две са най-важните решения, които всяка държава трябва да вземе: едното касае възможността за почвени обработки на площите с треви и тревни фуражи на обработваеми земи в рамките на 5- годишния период преди класифицирането им като постоянно затревени за целите на определяне на съотношението на постоянно затревените площи към цялата земеделска площ – т. нар. временно затревени площи, а другото касае класифицирането като постоянно затревени площи на територии, в които тревите и тревните фуражи не са преобладаващи. В България не са постоянно затревени площите, в които тревите и тревните фуражи не са пробладаващи и това е отразено в съвкупността от критерии за 3 допустимост на постоянно затревените площи. Определението за временно затревени площи прецизира, че в рамките на 5-годишния период е допустимо на тези площи да се извършват почвени обработки. Предвид горното и във връзка с предложените от страната корективни мерки по една от констатациите от одитна мисия АА/2016/022/BG в проекта на акта се предлага отпадане на съчетаването на временни и постоянни затревени площи (в наименованието на номенклатурата на културите от код 314000 отпада „временни пасища“) в рамките на една категория и създаване на отделна група „временно затревени площи“ в обработваемите земи. В предложения проект на наредба се прецизира периодът, в който трябва да бъде извършена почвената обработка на земите оставени под угар като се въвежда и начална дата. От възможните подходи за избор на начална дата на този период, за Република България най-подходяща дата за стартиране на периода е началото на календарната година (1 януари), тъй като се приема, че подпомагането на земеделските стопани по директни плащания обхваща периода от 1 януари до 31 декември. В проекта на акта се въвежда изключение по отношение на изискването 70% от растенията в трайните насаждения да са живи (неизсъхнали) за ягодоплодните видове и многогодишните медицински и ароматни култури, тъй като в обхвата им влизат култури, различни от дървесните, които по спецификата на жизнения цикъл на културата са трайни многогодишни насаждения, но по същността и нивото на механизация на агротехническите мероприятия се доближават до обработваеми земи. Предложеният проект няма да ангажира допълнителен финансов ресурс за бюджета на МЗХГ, тъй наредбата касае критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, които се финансират със средства съответно от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ) и Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Проектът на наредбата няма да доведе до допълнителни финансови разходи за земеделските стопани. С проекта на наредба не се транспонират актове от правото на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. На 29.01.2018 г. предложеният проект на наредба е представен за предварителни консултации по електронен път с представители на браншовите организации и асоциации, заинтересовани от предвидените изменения. В предоставения 3-дневен срок 4 за предложения и коментари, постъпи бележка от Национална асоциация на зърнопроизводителите, която беше отразена в проекта на акта. Проектът е съгласуван в съответствие с Правилата за изготвяне и съгласуване на проекти на актове в системата на Министерството на земеделието, храните и горите. Съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове, проектите на Наредба за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и доклада на вносителя са публикувани на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите за срок от 30 дни. Справката за отразяване на постъпилите предложения от обществените консултации заедно с обосновка за неприетите предложения е публикувана на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите и на Портала за обществени консултации. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 40 от Закона за подпомагане на земеделските производители, предлагам да издадете предложената Наредба за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Приложениe: 1. Наредба; 2. Справка за отразяване на постъпилите становища; 3. Постъпили становища; 4. Справка за проведената обществена консултация. ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА, Заместник-министър
Публикувана в Бизнес
Одобрен е и е публикуван окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2017, съобщи Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите №РД 46-139 от 28.02.2018 г. е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2017. Заповедта е публикувана в Държавен вестник, брой 22 от 13 март 2018 г.
 Земеделските стопани, подали възражения в периода 19 декември 2017 г. – 5 януари 2018 г. срещу проекта на слой „Площи, допустими за подпомагане”, могат да се информират за резултатите от тяхното разглеждане на интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, в секцията за генериране на възражения. Данните от специализирания слой са предоставени на Разплащателната агенция за зареждане в ИСАК с цел обезпечаване на приема на заявления за подпомагане по кампания за директните плащания през 2018 г., както и за извършване на задължителните кръстосани проверки на подадените през 2017 г. заявления за подпомагане. На тази бази предстои да се извърши окончателна оторизация и плащания на площ за миналогодишната кампания, допълниха от МЗХГ.
 Разплащателната агенция при необходимост ще извърши корекции в направените до момента плащания по схемите и мерките за подпомагане на площ. Допълнителни субсидии ще бъдат изплатени на фермерите, на които първоначално е преведена по-малка сума. Ако се установи, че на някои стопани е изплатена по-голяма сума, ще се предприемат стъпки за нейното възстановяване, поясниха още от министерството.
Публикувана в Бизнес
Понеделник, 26 Февруари 2018 12:01

Малко стопанство има между 83 и 109 овце

Отглеждам неголямо стадо с овце майки. По кои инвестиционни мерки може да кандидатствам с проект по Програмата за развитие на селското стопанства 2014-2020 г. и какви са изискванията за големината на стадото?

Въпроса задава М. Д.

При така формулирания въпрос не е достатъчно ясно какво се има пред вид под „неголямо стадо овце майки“. За да отговорим ще предложим хипотези за стадо с такъв брой овце, при който фермерът може да бъде определен като малко стопанство по Тематичната подпрограма за малките стопанства и съответно вариант на стадото, над който фермерът ще попада в обхвата на мерки и подмерки извън Тематичната подпрограма за малки стопанства.

За да бъде определено стопанството като малко, т.е. със СПО между 2000 евро и 7999 евро, в случай, че фермерът има само овце майки (без наличие на други животни или земеделски земи) минималният брой на овцете трябва да е 28. За това определяне са взети предвид млечни и месодайни породи, като тук се включват всички женски животни, които са раждали поне веднъж, както и всички млади женски овце над 1 година, предназначени за разплод. Включват се и бракуваните овце майки, които ще бъдат предадени за клане. Максималният брой овце трябва да е 109 броя, за да бъде стопанството определено като малко.

За да може да кандидатства, обаче по предвидения за 2018 г. прием по подмярка 4.1.2. в сектор животновъдство, трябва да отговаря и на условието животновъдните обекти да са разположени на територията на планински район, съгласно списък по приложение № 1 от Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 2008 г. (ДВ, бр. 20 от 2008 г.), както и размерът на стопанството да е между 6000 и 7999 евро. Това условие се изпълнява при минимален брой овце 83 и максимален – 109 броя. Ако броят на овцете е 110 стопанството вече няма да се определя като малко и може да кандидатства в рамките на графика за 2018 г. по подмярка 4.2. и подмярка 6.4.1.

За да е допустим фермерът по подмярка 6.1. изискванията за икономически размер на стопанството отнесени към броя на овцете във фермата се изпълнява в диапазона от 110 до 218. Обръщаме внимание, че при определянето на икономически размер на стопанството се взимат предвид всички животни и земеделски култури, с които земеделският стопанин е регистриран по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Също така за всяка подмярка има и редица специфични условия за допустимост, които трябва да се имат предвид.

Препоръчваме фермерът да се обърне за съвет и консултиране към Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), която е държавната структура, предоставяща безплатни съвети на земеделските стопани и има офиси във всеки областен град. Също така НССЗ (в рамките на дейности, които изпълнява по мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление и услуги по заместване“) изготвя безплатно бизнес планове и необходимите документи за кандидатстване на малки стопанства по подмярка 4.1.2. и на млади земеделски стопани по подмярка 6.1, съветват експертите от земеделското министерство.

Публикувана в Животновъдство

ДФ „Земеделие“ преведе над 43,5 млн. лева (43 571 474 лева) по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя” от Националната програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор за периода 2014 – 2018 година. Платените субсидии покриват 75% от направените разходи по 221 проекта на лозари, поели ангажимент да разширят стопанствата си през финансовата 2017 г. Бюджетът по мярката за тази финансова година е в размер на над 50, 254 млн. лева, което означава, че усвояемостта й възлиза на 86.70%.

Мярката подпомага дейности за преструктуриране и конверсия на лозови насаждения, както и за подобряване на техниките за управление на лозята. Финансират се собственици, арендатори или наематели на лозови насаждения, регистрирани като лозарско стопанство и получили удостоверение за право на участие, издадено от Изпълнителната агенция по лозата и виното.

Националната лозаро-винарска програма ще се прилага като финансов инструмент в България до 2018 г. Тя се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), а целта й е повишаването на конкурентоспособността на българските лозари.

Публикувана в Бизнес
„За страната ни е важно да продължи  подпомагането на сектор „Тютюн“. То трябва да бъде насочено към реалните производители на тютюн и да стимулира както подобряването на възрастовата структура, така и технологичното обновяване на сектора“. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров по време на Форум на Ориенталските сортове тютюн, организиран от Международната асоциация на тютюнопроизводителите (ITGA), който се проведе в гр. Литохоро, Гърция.
 
Той обясни, че България е заинтересована от запазване на сегашните и създаване  на нови финансови инструменти за подкрепа дохода на заетите в сектор тютюнопроизводство поради икономически, регионални и най - вече социални причини. За сектора трябва да се приложи специфична политика, особено в необлагодетелстваните райони, където алтернатива на друг тип земеделско производство е на практика невъзможна.
 
Зам.-министър Димитров допълни, че в контекста на започващата реформа на Общата селскостопанска политика, страната ни ще работи активно да се разгледат проблемите на сектора. „За нас съдбата на тютюнопроизводителите ще бъде важна част от крайното споразумение за бъдещата ОСП, за да се избегнат негативни последици за чувствителните територии, които нямат друга икономическа алтернатива“, посочи д-р Димитров.
 
По думите му сред целите на държавната политика за сектора е повишаване на конкурентоспособността на българските тютюнопроизводители, както и стимулирането на  производството на по-висококачествен тютюн, отговарящ на пазарните изисквания. 
Публикувана в Бизнес

На 11 септември 2017 г. стартира приемът на заявления за подпомагане за 2016 година във връзка с прилагането на схема за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”. Крайният срок е 29.09.2017 г. Земеделските стопани следва да подадат заявления в общинските служби „Земеделие”, заедно с копия от и опис на фактурите за закупено гориво. 

Документите по отношение на прилагането на схемата и образците могат да бъдат видени тук 

Преди приема на заявления е добре земеделските стопани (особено тези, при които е имало такива проблеми в рамките на предходната кампания) да обърнат внимание на най-често допусканите грешки при попълване на описите за закупено гориво, с оглед тяхното избягване. Документ с типовете грешки може да видите тук

Препоръчително е земеделските стопани да направят проверка с доставчиците си на гориво и/или НАП, относно това дали фактурите за закупено гориво за 2016 година са декларирани коректно. Важно е да се отбележи, че съгласно условията на схемата с изчисляването на индивидуалната квота на земеделските стопани се включват само литрите газьол, закупен с фактури, които фигурират в дневниците за продажби на търговците на гориво, и поради това справка трябва да се направи именно там. 

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 10 Август 2017 10:52

Финансовата помощт de minimis е над 7,5 лв.

Животновъдите ще получат държавна помощ de minimis в размер на 7 578 000 лева, съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013. Това реши Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ на свое редовно заседание.

Минималната помощ de minimis се предоставя на регистрирани по Наредба 3 от 1999 г. стопани, които отглеждат млечни и месодайни крави, биволици, овце-майки и кози-майки. Размерът на индивидуалната помощ е определен както следва:

   • за земеделски стопани, отглеждащи над 10 броя млечни крави и/или биволици – 7 лв./ животно;

   • за земеделски стопани, отглеждащи над 5 броя месодайни крави – 7 лв./ животно;

   • за земеделски стопани, отглеждащи над 50 броя овце-майки и/или кози-майки – 3,73 лв./животно.

На подпомагане по de minimis подлежат земеделски стопани, които са заявили едри и дребни преживни животни по схемите на директните плащания за Кампания 2017.

ДФ „Земеделие“ ще подготви указания за предоставяне на финансовата подкрепа. Индивидуалният таван за подпомагане по de minimis за един земеделски стопанин, както и за едно и също предприятие, не може да надхвърля левовата равностойност на 15 000 евро (29 337.45 лв.) за период от три бюджетни години (2015-2017 г.).

Публикувана в Новини на часа
От началото на 90-те години на миналия век американските фермери получават средно по 50 млрд. щатски долара годишно. През 2013 година тази сума е намалена до 20 млрд. долара поради повишаването на рентабилността в отрасъла. Въпреки че подкрепата на фермерите в ЕС и САЩ като сума е почти еднаква, то подходът за нейното разпределяне е доста различен. Ако в Европа подкрепата се ориентира повече към социална стабилност, то в Америка се стъпва на състоянието на самата икономика.
В кризисните години нивото на субсидиране на американските фермери се увеличава, а в печелившитге - намалява. Държавното регулиране на аграрния сектор в САЩ предвижда използването на такива критерии като заеми, кредити, данъци, субсидии, цени, осигуряване на вериги за реализиране на продукцията със срокове на доставка, обеми и цени, определяне на пътища за реализиране на продукцията. Конкурентноспособността на международните пазари се осигурява по пътя на правителственото влияние върху обема на произвежданата земеделска продукция, стабилната политика за ценообразуване и доходи на фермерите. Това е основата на американското земеделие.
През 2014 г. интензивните ферми в САЩ са получили 48 на сто от правителствените помощи. И въпреки, че малките стопанства получават малка част от държавната подкрепа, тя все пак им позволява да останат в бизнеса. Активно се използва и още един пазарен механизъм за подкрепа на фермерите - в САЩ съществуват два вида цени - целеви (гарантирани) и заложни (ставки). Първите гарантират на фермерите достатъчно ниво на доходите за самофинансиране на растящото производство. Земеделската продукция се реализира по пазарни цени, които могат да са по-високи, по-ниски или равни на целевите, а в края на годината производителят получава разликата между целевата и продажната цена, ако последната е по-ниска. По фиксираната заложна цена (ставка) фермерът предава продукцията си в стоково-кредитните кооперации в залог в случай, когато пазарните цени са по-ниски от заложните. Заложената продукция в течение на 9 месеца може да бъде откупена от фермера, в противен случай става собственост на стоковата кооперация, а фермерът получава парична компенсация по залоговата цена (ставката) , намалена с цените за съхраняване.
Също през 2014 г. привичната за страната бюджетна помощ бе заменена на законодателно ниво с други инструменти - застраховка на рисковете. Американският конгрес прие Закон за селското стопанство, които предвижда в продължение на няколко години заделяне на $956,4 млрд за стартирането на редица програми, в частност в областта на търговията, научните изследвания в земеделието, възобновяемата енергия и продоволствената помощ. А директните плащания са заменени със застрахователни. Тоест, най-важният критерий за помощ е застраховането на реколтата, като концепцията за застраховането е разширена и в други отрасли като производството на хранителни продукти.

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта