Програмата за сателитно сканиране ви дава пълна картина за състоянието на полето

Прецизната сеитба е само първата стъпка за успешна пролетна кампания. След нея посевите се нуждаят от постоянна грижа и наблюдение. Ето къде идва ролята на програмата за сателитно сканиране на полето – GeoSCAN.

По-чести снимки за постоянен мониторинг на посевите

С GeoSCAN вече получавате нови снимки на всеки 10 дни, което ви помага да извършвате постоянно наблюдение върху посевите и тяхното развитие, за да вземате навременни мерки при необходимост. Ако към по-честите снимки добавите и почвените карти от извършените в този блок почвени пробовземания, получавате една пълна картина на състоянието на полето и посевите, което ще ви е полезно не само при грижата за настоящите култури, но и при планиране на предстоящите активности за целия стопански сезон.

Метеоданни и прогноза за сеитба

GeoSCAN ви предоставя метеорологични данни, които се актуализират няколко пъти на ден. Тази информация ви позволява да следите един от най-динамичните параметри, който е от жизнено значение за развитието на посевите. Получавате също така и прогноза за различни обработки като сеитба и пръскане, която ви позволява да извършвате дейностите в стопанството в най- подходящия за тях период, така че да получите оптимални резултати.

Инструменти за проследяване развитието на посевите

С различните статистически инструменти в GeoSCAN можете да проследите текущата фенофаза на развитие на посевите или да сравните вегетативното развитие на даден парцел спрямо различни характеристики като:

парцели със същата култура, от същата дата на сателитно заснемане;

вегетационния индекс;

многогодишните фенологични данни.

Достъпност от всяко устройство

Данните в GeoSCAN са достъпни както от компютър, така и от мобилни устройства, чрез специално разработеното мобилно приложение, което ви позволява да наблюдавате и анализирате състоянието и развитието на посевите навсякъде и от всяко устройство.

Новите функционалности и по-честите снимки ви дават още по-голяма сигурност при планиране на дейностите в стопанството и грижата за посевите, което превръща GeoSCAN в перфектен помощник за всеки агроном и земеделски стопанин.

Публикувана в Растениевъдство

Посевите зърнено-житни култури са в прекрасно състояние, коментира за Дарик проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт (ДЗИ). На полетата в Добруджа има достатъчно влага, има и снежна покривка, а от друга страна, температурите не са падали твърде много. Той подчерта, че няма условия за развитие на болести по пшеницата към момента.

Развиват се добре растенията. Годината повтаря климатичните условия от 2015/2016, според него. Той посъветва обаче земеделците да не торят рано, за да не полегнат посевите през март-април. Тори се след 15 февруари, няма нужда да се бърза, отбеляза специалистът.
ДЗИ отчита интерес към пролетниците – най-вече към фасула, където предлагат два сорта за директна жътва и утвърден сорт за двуфазно прибиране. Има и два сорта леща и два фуражен грах. Хит е нахутът, като в момента има само два сорта в България и те са на ДЗИ.

Преди 7 години обаче са произвели 6 тона, но нямало търсене и семената не били реализирани. Затова от Института са спрели семепроизводство и само поддържат сортовете. Сега има залитане по нахута, както по соята преди години, коментира Киряков и сподели опасения, че може би се сеят външни неизпитани и неадаптирани сортове.

Иначе в България условията са много подходящи за отглеждане на нахут, особено по Черноморието. Киряков допълни, че в ДЗИ отново се мисли да се заложи на по-голямо производство на нахут, заради повишеното търсене от земеделците. Опасното при тези семена е, че развиват болестта чернилка, която действа като хербицид и изгаря полетата. Болестта създава проблем и за реколтата, но пък не е опасна за други култури. Той посъветва производителите да не купуват сортове от чужбина и да не сеят непроверени семена.

ДЗИ има признати нов сорт ечемик и два хибрида слънчоглед. Одобрени са и чакат сертификат три слънчогледови линии. Очаква се да излезе и решение за най-новия сорт фасул Скития – ново поколение с изправен храст, лесни за директна жътва, с едрина на семената до 400 г, отбеляза Киряков. Сортът отговаря на изискванията на земеделския производител и на потребителя.
Според учения, слабост е, че няма централизирана визия за райониране на страната по отношение на селското стопанство. Добруджа е подходяща за зърнено-житни и бобови култури, а не за маслодайни или овощни, коментира Киряков, но в момента пазарът диктува.

Лошото е, че пазарният принцип определя и земеделската култура – гонят се големите печалби – тоест добиви, а не качественото зърно. Това обаче не е така в съседните ни държави – по думите му семената на ДЗИ намират добър пазар в Турция, а вече и в Гърция, а сортовете, които избират там производителите са качествени (Мерилин, Лазарка), а не високодобивни. „Ако искаме и у нас да има подобно отношение, следва качеството да се заплаща по-добре - поне с 60-70 лв./тон, каза Киряков.
Учените в ДЗИ очакват поправките в Закона за Селскостопанска академия, с които се урежда приходите от научните институти да остават в тях, а не да се вливат в държавната хазна. Това ще даде възможност директорите да заделят пари за изследвания и за нова техника.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 20 Февруари 2017 13:18

Агрометеорологична прогноза 20.02 - 27.02.2017

През следващия седемдневен период се очаква съществено повишение на температурите и промяна в агрометеорологичните условия. В полските райони на страната есенните посеви ще преминават от дълбок в относителен покой. В началото на третото десетдневие прогнозираните стойности на средноденонощните температури ще достигат биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури. На места в крайните южни райони при пшеницата и ечемика ще се създават условия за протичане на слабо изразена вегетация, но тя няма да доведе до промяна във фенологичните фази на културите. В края на февруари при зимните житни култури ще се наблюдават фазите трети лист и братене.

През периода съществени валежи не се очакват. Условията ще бъдат подходящи за извършване на резитби в лозовите и овощните масиви. През втората половина от периода температурите през деня ще надвишават 9-10°С, което ще позволява провеждане на зимните растителнозащитни пръскания в овощните масиви (с 1% бордолезов разтвор или с някои от фунгицидите: Шампион ВП - 0,3%, ФунгуранОН 50 ВП – 0,15%). С това третиране ще се ограничи развитието на редица болести през вегетацията; ранно кафяво гниене, къдравост по прасковата, сачмянка (череша, кайсия, слива), струпясване (ябълка и круша) и др.

Срещу зимуващите стадии на вредителите (червен овощен акар, сливова щитоносна въшка, калифорнийска щитоносна въшка, кръгломиниращ молец и др) се използват маслени препарати (Акарзин–3% или масло РЗ-3%).

Следващия период е подходящ, при възможност за работа на полето, за подхранване на есенниците с азотни торове, за сеитбата на ранните пролетни култури – фий, овес и пролетен ечемик.

В края на февруари в южните райони на страната започва сеитбата на ранните, студоустойчиви зеленчукови култури; грах, спанак, моркови, засаждането на чесън и др.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

Въпреки сложната агрометеорологична обстановка, стопаните успяха да свършат всичко планирано

Агр. Петър Кръстев

Изминалата 2016 година беше доста противоречива за земеделието и отново подложи фермерите на изпитание. Но калени в непрекъсната битка с природата, те и този път не се огънаха и отговориха адекватно на всички предизвикателства.

След меката и почти без сняг зима, дойде влажна пролет, която, от една страна, провокира масово развитие на болести по зимните житни посеви, а от друга, сериозно затрудни обработките и сеитбата на пролетни култури. Неприятните изненади не свършиха дотук, разбира се, защото последва сухо лято, придружено с високи, убийствени за земеделските растения температури.

Единствено за жътвата природата бе благосклонна и позволи тя да се проведе навреме и при сравнително добри условия. Добри бяха и добивите, които земеделците прибраха от зимните житни култури, най-вече тези от пшеницата.

Ниската цена остави складовете на производителите пълни

На места имаше рекордни добиви от пшеницата, които се дължаха главно на използваните от зърнопроизводителите сортове западна селекция. Но кога ли за земеделците са се случвали две хубави неща наведнъж?! След добрата реколта дойде време за продажба на зърното и тук фермерите удариха на камък. Рекордни добиви и в световен мащаб, особено в Австралия, Русия и Украйна, доведоха до излишък на зърно. Това доведе до спад на цените, слабо търсене и вяла търговия. Стагнираният пазар предизвика допълнителни тревоги у земеделците, защото голяма част от продукцията е още по складовете, което ако се забави достатъчно дълго, ще повиши още себестойността на зърното и ще намали и без друго минималната, а на места дори нулева печалба от него.

Добрата организация не остави празни ниви

Въпреки сухата есен, която попречи на земеделците навреме да обработват и да сеят, те успяха да наваксат и почти не останаха планирани незасети площи. В резултат на това площите с пшеница са само с 3,2% по-малко от миналата година. Значително по-малко са площите с ечемик – 22,1% по-малко от миналогодишните, както и ръжта и тритикалето с по 6% по-малко. Значителен ръст има при маслодайната рапица, чиито площи са с 9,6% повече от миналата година.

Културите ще презимуват успешно

Независимо от закъснението със сеитбата, зимните житни култури почти навсякъде поникнаха. Разбира се, има различия в посевите според времето на сеитба, като се наблюдават различни фази - от поникване, 2-ри-3-ти лист до фаза братене. Падналите под нулата напоследък нощни температури способстваха за протичане процеса на закаляване. Опасност от измръзване няма, защото независимо от различните фази, практиката показа, че житните култури презимуват успешно при отрицателни температури дори във фаза поникване.

Картината при рапицата също е различна, но повечето посеви наваксаха развитието си и са в оптимална за презимуване фаза - 6-и-8-ми лист (розетка). Ако няма критично ниски температури, силни ветрове и липса на сняг, тези посеви ще презимуват без проблемно.

Можем да кажем, че всичко, което зависеше от земеделците, те го направиха благодарение на добрата организация и натрупания опит. Оттук нататък полето е в ръцете на предстоящата зима. Ако тя е благоприятна и с много сняг, напролет всичко ще е наред. А за земеделците остава надеждата, която никога не губят и винаги продължават напред!

Нека Новата 2017 година бъде здрава, спорна и плодородна!

Засети площи с есенници към 01.12.2016 г., сравнено със същия период на 2015 г., дка

Култура

03.12.2015

01.12.2016

Изменение, %

пшеница

10 833 593

10 486 095

-3,2%

ечемик

1 628 205

1 267 729

-22,1%

маслодайна рапица

1 671 999

1 831 779

9,6%

ръж

57 312

53 775

-6,2%

тритикале

129 481

121 736

-6,0%

Източник: оперативни данни от областните служби „Земеделие“, обработени от МЗХ 

Публикувана в Растениевъдство

В края на кампанията засетите площи с пшеница са почти същите като тези през 2015 г. Последните данни на министерството на земеделието сочат, че към 10 декември нивите с пшеница заемат 10,893 млн. дка, което е малко над засятото през 2015 г. Тогава посевите са били само с 60 хил. дка по-малко, или общо са заемали 10,833 млн. дка, съобщи агростатистиката.

Окончателните данни показват, че въпреки сушата в началото на сезона, когато немалко фермери обявиха, че ще намалят площите с рапица, все пак добрата цена на маслодайното семе си каза думата и фермерите са увеличили площите с рапица с цели 2 милиона декара.

Ако през миналата есен са били засети 1 671 999 дка, то сега са обработени 1 857 167, което е с 11 на сто повече от 2015 г.

Не така стои нъпросът с ечемика, който поради ограниченото търсене не може да повиши доходите, които и без това паднаха заради ниските цени на хлебното зърно.

Затова и тази есен с ечемик са засети само 1,3 млн. дка, при 1 6 милиона дка през миналата година. Така спадът е с над 19 процента.

Според оперативните данни към началото на декември предсеитбена подготовка е извършена върху 15 млн.дка, а дълбока оран – на 9 млн. дка, при съответно 14 721 097 дка и 9 061 407 дка година по-рано.

Сеитбата на ръж се движи с малко по-бавен темп спрямо последните данни за 2015 г., като към момента засетите площи са с 2,4% по-малко.

Публикувана в Растениевъдство

Двама английски зърнопроизводители разказват за новата си придобивка, с която разрешават куп всекидневни проблеми по отглеждането на своите култури – репортаж на сп. Farmers Weekly

Безпилотните летателни апарати все още не са обичайна гледка над британските ферми, но те все повече земеделски стопани са наясно за реалните и потенциалните им ползи. Сред тях са фермерите от Североизточна Англия Уил Аткинсън и Хю Врангъм, които използват още едно око – от небето, за да се преборят с плевелите и рязко да снижат разходите си за растителна защита. За тях разказва сп. Farmers Weekly – въпросите и към двамата са аналогични, но пък в отговорите на всеки един ще откриете ползата и удовлетворението им от внедряването на тази техника в стопанството им.

1. Уил Аткинсън: Спестих средства в борбата с лисичата опашка

Стопанството на Уил Аткинсън се намира в равнината край селцето Скортън, на 10 мили южно от Дарлингтън, най-големия град на графство Дърам, Североизточна Англия. Фермерът обработва 465 ха глинеста орна земя с насаждения от зимна пшеница, маслодайна рапица, пролетен ечемик и зимна ръж, заедно с 260 ха пасища за крави и овце с бозаещи агнета и телета. Отглежда и прасета в закрити помещения. Проблем на английския стопанин създава лисичата опашка, навлязла в площите, засети с разновидни култури. Уил Аткинсън, подпомогнат от специалист агроном, предприема високотехнологично въздушно картографиране на плевелите на територията на своята ферма, като същевременно предлага безпилотни самолетни услуги и на други производители.

. Как се ориентирахте към използването на дрон?

Когато открих, че в насажденията ми има лисича опашка, предприех пръскания на участъците, за да предотвратя разпространението ѝ, но ту прекалявах дозите, ту пропусках някъде. Тогава започнах да изучавам методи, за да изключа човешкия фактор от уравнението и се спрях на дистанционното зондиране. Сателитните изображения бяха за големи площи и с малка резолюция. Така слязохме по-ниско и избрахме дрона. Купихме го от Швейцария, защото само техни фирми имаха лиценз за експорт за Великобритания.

. За какво е необходим дрон във фермата?

Когато се срещнете с плевел като лисича опашка, вие не можете да се борите с него от бюрото. Преди да картографираме площите, нашата хербицидна програма ни струваше около 100 паунда на хектар, така че харчовете бяха значителни. Ние изразходвахме тези средства за хербициди, като контролирахме 85% от площите, докато оптималната норма е 97%, така че изоставахме. Сега имаме цялостен подход с глифозат и задържаме лисичата опашка, използваме хербициди като дифлуфеникан и пендиметалин за борба с широколистните плевели, които обикновено избуяват в насажденията.

. Как ви улесняват данните, получени от дрона?

Идентификацията на бурените по места е действително много изгодно. Лисичата опашка например има своя специфика – това е начинът, по който плевелът отразява слънчевите лъчи в различни цветове в невидимия за окото спектър.

Излитанията с дрон позволяват да се локализират прецизно и да се картографират местонахожденията на бурените. Следва целенасочено третиране на бурените, като се подхожда индивидуално към всеки един вид. Така например аз оставям лисичата опашка да се разпростре и през пролетта фиксираните места от картата пръскам превантивно, преди още вредното растение да е избуяло. Опитвам се да открия точното място от картата, където може да се използва дрон, да определя оптималната доза спрей, заедно с нужния отвор на дюзата, за да бъде прецизна борбата с плевелите.

Какъв вид дрон използвате?

Можете лесно да похарчите 40 000 паунда, като закупили цялото програмно обезпечение, но можете да заплатите по-малко, без екстрите на високата технология. Ние използваме дрон с фиксирани крила, с тегло 750 г, лек, с разнообразни сензори, включващи светлините RBG (червено, синьо, зелено), мултиспектрален и с инфрачервени лъчи.

.

. Какво се промени във вашата ферма?

Спестихме средства! Отнасяме се много внимателно към парите, които изразходваме за лисичата опашка. Напръскахме 20 ха този сезон и похарчихме 15 паунда/ха, вместо 100паунда/ха.

. Планирате ли още нещо, с което да разширите използването на дрона?

Със закупения софтуер могат да се извършват допълнителни дейности, като преброяване на растенията върху единица площ, събиране на данни за наторяване с азотни торове. Моите практически наблюдения са, че 90% от фунгицидите са за превантивно третиране на посевите и само 10% са с лечебна цел.

Лично аз смятам, че допълнителните приложения трябва да останат, но работата със сателитите и монтираните на трактора сензори не бива да се пренебрегват. Времето ще покаже къде още дроновете ще навлязат в производството.

2. Хю Врангъм: Вече ще разпръсквам пестицидите от въздуха

Неговата семейна ферма се намира на север от Дърам – в селцето Либърн, графство Нортъмбърланд, в Североизточна Англия. На площ от 2700 ха растат пшеница, зимен ечемик, рапица, боб и овес. Фермата е дом на стадо от 3500 овце и 150 млечни телета. Хю Врангъм е инженер и е работил заедно със своя брат Джак във фирма, специализирана за картографиране на местности с дронове. Оттук и амбицията му да въведе точни стандарти във всяка земеделска дейност.

Как се спряхте на използване на безпилотен самолет?

Брат ми Джак работеше в авиацията, така че бяхме в течение на UAV (безпилотни летателни апарати). След това узнахме за използването на дронове в селското стопанство и през октомври миналата година се сдобихме със собствен апарат. Първоначално смятахме да картографираме всички посевни площи, но скоро се убедихме, че информацията е огромна и стана невъзможна за проследяване. Съсредоточихме се в направления, в които желаем да постигнем резултати. Разбрахме, че качеството на данните и изпълнението на аграрните мероприятия са ключът за успеха, а не количествените показатели.

За какво използвате безпилотен самолет във фермата?

Най-напред бихме искали с помощта на дрона да създадем дигитална карта на полето. Но целта ни е да впрегнем апарата във всекидневната ни работа, като го интегрираме в изпълнението на текущите ни задачи – например проверка на посевните култури за плевели или заболявания.

По този начин ще избегнем събирането на банка от данни, които не ни ползват. Вече се придържаме към този подход във фермата.

Как се използват данните, получени от самолет?

Отнема ни половин час за подготовката на дрона, за облитане и картографиране на територия от 20 ха, като за тази площ той изразходва 50% от работно време на батериите си. Най-често го включваме за идентификация на плевелите и по-специално за бурена лисича опашка, който в момента се забелязва на малки петна в площите. Освен това се опитваме да открием площи с посеви в стрес, което трудно се открива по друг начин.

Нашият следващ фокус е да подхраним с данни системата с различни приложения, откъдето да ни връщат инструкции за по-ефективна борба с плевелите и за по-ефикасно управление на целия цикъл по отглеждане и прибиране на реколтата – в крайна сметка за спестяване на пари.

Какъв тип дрон използвате?

Избрахме квадрокоптер с дистанционни светлинни сензори. Предпочетохме го пред дрона с фиксирани крила, защото нашият се управлява по-лесно и има преимущества с вертикалното си излитане и кацане. Той е по-гъвкав, универсален, защото можете да го използвате за картографиране, разузнаване и нормална видеоработа.

 

С придобивката променихте ли пътя си за развитие?

Това наистина промени нашето схващане как точно и ефективно би трябвало да управляваме земята си. Вълнуващо е само като си помислим какво можем да достигнем с безпилотните самолети. В сравнение с други фирми не сме чак толкова напреднали, но сега пред нас се откриват възможности за използване на съвременна технология. С програмното осигуряване дронът вижда, предава данни и ни помага да прилагаме разнообразни методи при отглеждането на посевите. Ако имаме алгоритъм за плевелно настъпление при пшеницата например, то бихме могли да приложим конкретно указанията.

Имате ли планове за разширяване употребата на дрон?

В рамките на няколко години очакваме, че срещу подадена информация ще получим предписания и ще ги приложат там, където са най-необходими. Искаме да направим картиран запис на нашите полетата, така че да имаме цялостен поглед за вземане на качествени решения. Освен това в най-близко бъдеще ще разпръскваме от дронове пестициди и хранителни вещества.

Адаптиран превод Алекс Петров

 

Какво (не) знаете за дроновете

Дроновете са безпилотни летателни апарата (БЛА), които са най-новото попълнение в прецизното земеделие за събиране на масиви от ключови данни, използвани за вземане на агрономически решения. Устройствата позволяват заснемане на полето, безжично предаване на данни, картографиране и обработка на информацията с подходящ софтуер. Специализираният софтуер обработва веднага всички данни на заснетите изображения и изготвени карти на таблет, лаптоп или настолен компютър. Тази информация помага на стопаните да определят местата, които имат нужда от поливане, растителна защита или са готови за прибиране на реколтата. Системата увеличава ефективността на земеделските производители, като ги облекчава от чакане на бавни и с ниска резолюция сателитни изображения или от обикаляне на терена, за да се провери за плевели, болести, засушаване и дали реколтата може да се прибира. По-големите производители днес трябва да поддържат връзка с всички парцели от земеделската си земя, за да разчитат на прецизно селско стопанство, базирано на GPS и бази аналитични данни за увеличаване на добивите и приходите, например чрез намаляване на пестицидите и използване на точните количества вода. Тук дори опитното око не може да се конкурира с прецизността на новите технологични решения.

Един земеделски стопанин можете да закупи по-евтин БЛА и да направи няколко хубави снимки, но за да направи измервания, трябват камери с по-добро качество, например инфрачервени камери за мониторинг на растителността. Ще са нужни софтуер и други агрономически данни - като например за почвата, водата и времето, за да се получи общ модел на културата и да се вземат информирани решения.
Картите, събрани от безпилотни самолети, след това се превръщат в "рецепта за лечение" за областта. Те могат да се качат на трактора с GPS-навигация, който ще следи за доставяне на необходимото количество торове, пестициди или други ресурси. 

Публикувана в Агротехника

Качеството на реколтата от рапица в държавите-членки на Европейския съюз може да се окаже под очакваното заради продължителното засушаване през летните месеци на голяма част от територията на Европа, вследствие на която в момента част от покълналите растения са в лошо състояние, съобщи агенция Ройтерс. Освен това неблагоприятните метеорологични услови спъват прогнозираното досега разширяване на площите, засети с маслодайната култура, добавят от агенцията. Експерти на френската компания за пазарни анализи и прогнози Strategie Grains очакваха, че привлекателната цена на рапицата ще доведе до разширяване на засетите площи през тази година до 6,7 млн. хектара от 6,5 млн. хектара през миналата година. Заради лятната суша обаче мнозина европейски фермери не успяха да засеят планираните площи с маслодайната култура. Във Франция например вестни търговци и анализатори изчисляват засетите площи на 1,4 млн. хектара, или със 7% по-малко, отколкото през миналата година. Освен това не е изключено отслабените от сушата покълнали растения да понесат зле застудяванията и да се окажат по-уязвими за вредителите. Посевите с рапица в Германия също отчасти са пострадали от засушаването, но като цяло общото състояние на покълналите растения в страната се оценява като удовлетворително, при това засетите площи с маслодайната култура са останали на нивото от миналата година – 1,3 млн. хектара. В Полша пък засетите площи са се увеличили до 820-850 хил. хектара, макар фермерите да изпитват известни притеснения от състоянието на покълналите растения, засети след оптималните срокове, които пострадаха в най-голяма степен от засушаването. По-сухото време и нападнатите от вредители посеви доведоха до свиване на засетите площи с рапица във Великобритания до най-ниския показател за последните 7 години – 579 хил. хектара.

Публикувана в Растениевъдство

И тази година природата изправи на нокти зърнопроизводителите. В началото беше сухо, а сега е прекалено влажно за обработка и сеитба на пшеница

Агр. Петър Кръстев

През последната седмица агрометеорологичните условия принудително спряха сеитбата на есенниците. Падналите обилни валежи – от 35 до 50 литра на кв. м, отложиха за неопределено време основното есенно мероприятие сеитбата на зимни житни култури. Особено тежко е положението в Добруджа, където валежите бяха най-обилни, дори причиниха наводнения. Една малка част от зърнопроизводителите успяха да приключат сеитбата на пшеница и ечемик, но това са тези, които разполагат с високопроизводителна техника. Добре оборудваните с модерни машини стопанства бързо прибраха преждевременно узрелите пролетници – слънчоглед и царевица, бързо успяха да обработят освободените площи и без всякакви затруднения засяха планираните декари с есенници.

Но какво ще правят всички останали земеделски стопани, които са много повече. По оперативни данни на МЗХ до първата десетдневка на октомври са засети едва 2 млн. 239 хил. дка с пшеница и 264 хил. дка с ечемик. При ечемика засетите площи, сравнени със същия период на миналата година, са с една трета по-малко. Рапицата е с близо 200 хил. декара по-малко от миналата година, ръжта е с 50% по-малко. По-малко с една трета от миналогодишните са и засетите с тритикале площи.

От тези данни става ясно, че сеитбата на основната за земеделието ни култура – пшеницата е още в началото. А кога ще й дойде краят, за да се постигнат обичайните за страната ни 10 – 11 млн. декара с пшеница, никой не може да прогнозира. Никак няма да е лесно и времето държи в ръцете си голяма част от решението на проблема – както казват в такива случаи земеделците: „Ако даде време, ще се засеем!“

Причините за закъснението и за трудностите в кампания са повече от ясни: първо,беше много сухо, почвата трудно се обработваше и машините се чупеха, сега пък дойде и преовлажняването. Преовлажнената почва трудно се поддава на обработка, почвата бавно просъхва, защото температурите са ниски, денят се скъсява, а времето следва календара и не остава много до настъпване на зимата.

Въпреки това все пак земеделците хранят надежди, че ще имат възможност да приключат сеитбата навреме. Можем да се успокоим с това, че оптималните срокове за нея все още не са изтекли. Последните години дори се наложи практиката за по-късни сеитби, с оглед избягване на ранно нападение от болести и неприятели.

Кога е оптималният срок за сеитба на есенните зърнено-житни култури всъщност вече трудно може да се каже, но едно е важно: до настъпване на трайното застудяване на времето културите трябва да са достигнали оптимална фаза, която да им позволи да презимуват успешно. Дотогава те трябва да са развили фаза розетка и да са преминали към фаза братене. Това е предпоставка за устойчивостта им на ниски температури и нападението от болести и неприятели. Рискове има както при ранна, така и при късна сеитба.

Опасности при ранна сеитба

Най-ранните посеви от края на септември вече поникнаха и след падналите валежи се развиват нормално. При продължително задържане на положителни температури при тях е възможна буйна вегетация, която може да доведе до прекалено сгъстяване и прерастване. В този случай при рязко застудяване е възможно измръзване на незакалените растения. При тези посеви има условия и за нападение от житни мухи, листни въшки, цикади, ранни заразявания от брашнеста мана и други. Една част от неприятелите, главно въшки и цикади, са преносители на вирусните болести както по пшеницата, така и по ечемика. Опасност от тях има най-вече при посеви, чиито семена не са обеззаразени преди сеитбата с подходящи инсектофунгициди.

Късната сеитба също крие рискове

Ако сеитбата се направи прекалено късно, условията се влошават, растенията поникват по-бавно и не успяват да развият добра коренова система. Такива растения изостават в развитието си и по-лесно измръзват при сурови и безснежни зими. Податливи са на изтегляне при замръзване на почвата.

Затова специалистите препоръчват на всички зърнопроизводители да правят всичко възможно да оползотворят максимално всеки подходящ ден за работа на полето.

Сеитбата изисква спазването на добра агротехника

Спазването на оптималната дълбочина на сеитба (4 – 6 см), равномерната сеитба и валирането след това са важни условия за дружното поникване, добрата гарнираност на посевите и повишаване на устойчивостта им към болести и неприятели. При късна сеитба често се случва валирането да отпадне като операция, поради преовлажняване на почвата след сеитба. В случай че по-късно времето позволи, практикува се валиране и върху поникнали посеви, в начален стадий на развитие. Високата сеитбена норма е предпоставка за сгъстяване на посевите, което, от своя страна, води до ранно нападение от брашнеста мана, видове ръжди и други.

Каква е настоящата картина с есенниците?
Рано засетите посеви са във фаза 1 – 3 лист, по-късните в начало на поникване. Поникналите посеви са рискови за нападение от болести и неприятели, като рискът е особено голям, ако семената не са третирани предсеитбено. Нещо повече, тези площи могат да послужат като магнит за неприятелите и те да се съсредоточат там в по-голяма плътност поради факта, че обектите за тяхното изхранване (незасети площи и непоникнали посеви) са в ограничен размер. По-голяма част от посевите сега поникват, а други са във фаза покълване. 

Публикувана в Растениевъдство

Добивите от пшеница във Франция през тази година ще паднат до 55 центнера от хектар, или с 24% под средните за последните 5 години и най-слабите от 1986 г. насам, прогнозират от британската компания за пазарни анализи и прогнози CRM AgriCommodities, цитирани от „Блуумбърг”.

Състоянието на посевите с пшеница изключително лошо заради прекомерните валежи и мрачното време, особено в северната част на страната. В някои от районите там, пострадали най-тежко от наводненията, добивите от пшеницата могат да намалеят до 30 центнера от хектар, предупреждават експертите от CRM AgriCommodities.

Поради тази причина реколтата от мека пшеница може да се окаже под 30 млн. тона, докато само преди 2 месеца прогнозите бяха за 36-38 млн. тона. През миналата година Франция прибра рекордна реколта от мека пшеница – 41 млн. тона.

Слабата реколта и качество на френската пшеница едва ли ще й осигури нужната конкурентоспособност на международните пазари през настоящия сезон спрямо по-евтината черноморска пшеница, отбелязват от компанията.

Публикувана в Бизнес

Европейската агенция за мониторинг на земеделските ресурси (MARS) алармира, че посевите с есенници в Евросъюза  са застрашени от измръзване поради аномално  топлия старт на зимата.

Успешното презимуване в голяма степен зависи от закаляването на растенията. В края на ноември температурите в Централна, Източна и Северна Европа са били значително по-високи от средните и растенията в повечето важни за земеделието европейски региони просто не са могли да развият устойчивост към ниските температури. „Ситуацията се влошава”, предупреждават от Mars, тъй като реколтите от есенници „са изложени на опасност от измръзване  при едно по-рязко  понижение на температурите дори до нормалните за сезона граници”. „Закалеността на растенията е много слаба в повечето държави от ЕС, с изключение на отделни ограничени райони от Чехия, Словакия, Австрия, Румъния, Норвегия и  западната част на Балканския полуостров", констатират агроспециалисти.

Положението в Южна Русия (основен доставчик на пшеница за износ) също не е благоприятно поради топлия край на есента и  необичайно високите декемврийски температури. Това създава „ допълнителна заплаха за зимните култури, които вече са били повредени от необичайно сухата и топла есен.”

Синоптичните прогнози  през близките дни са за запазване на необичайно топло за сезона време и в ЕС и в Русия, но това не означава намаление на риска от измръзване на есенниците в по-късен период.

За отбелязване е една важна забележка в доклада на Mars. В медиите се акцентира върху  дъждове и наводнения във Великобритания и Северна Ирландия, но според водещи европейски агроспециалисти тези събития няма да имат значим ефект върху зърнените реколти, тъй като  "засегнати са предимно пасища, които трябва да са в състояние да издържат на такива невзгоди.".

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта