300x250 static

През август започват и подготвителните работи за засаждане на нови овощни дръвчета в градината. Овощните растения изискват по-леки и топли почви, които са добре аерирани, влагоемни и богати на хранителни вещества. Оптималната почвена реакция (рН) за повечето овощни видове е в границите от 4,6 до 6-6,5.

Ябълката, крушата, прасковата и орехът виреят най-добре при рН 5,1 - 6,5. На по-алкални почви (рН 6,3 - 7,5) може да се отглежда бадем, череша и вишня на махалебкова подложка и праскова на подложка GF 677. На по-кисела почва (рН 4,6 - 5,6) черешата и вишнята се отглеждат върху семеначета от череша и вишня. При рН 4,6 - 5 могат да вирят добре слива, касис, малина и къпина. Почви с рН по-ниско от 4,5 са неподходящи за отглеждане на овощни растения.

При съдържание на активен калций до 4-5% е възможно отглеждането на повечето видове овощни култури с изключение на прасковата и дюлята, при които неговото съдържание трябва да е под 1,5%.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Кореновата система на ягодите не е дълбока – до 20 см, така че не е необходима обработка на почвата да е на по-голяма дълбочина. Много важна мярка е почистването на площта от многогодишни коренищни плевели като пирей, троскот и др. Това трябва да стане преди засаждането, тъй като после борбата е много трудна и слабо резултатна.

За бедни почви е препоръчително внасянето на 3-4 т оборски тор, при богати почви е достатъчно и 0,5 т. Средното количество оборски тор е 1,5-2,5 т.

Ако нямате възможност да внесете оборски тор тогава внасянето на минерални торове е абсолютно необходимо. При есенно засаждане е добре да се използват комбинирани торове NPK. Съотношението на елементите трябва да е1:1:2,5. Количеството за внасяне на минералния тор също зависи от типа почва – при бедни почви са нужни 20-30 кг/дка, а при по-богати 10-15 кг/дка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Иван Иванов се занимава със земеделие от 20 години, обработва 5 000 декара земя, но въпреки че прави големи инвестиции в нови машини и оборудване, печалбите му намаляват осезаемо през последните години. Причината не е само в ниските изкупни цени на зърното, по-конкурентоспособните производители или лошите климатични условия. Почти 10% от земята, която Иван обработва, вече е негодна за употреба поради ерозия в резултат на прекомерните дълбочинни обработки в продължение на десетилетия. В преследване на краткосрочни резултати, той пренебрегва дългосрочния ефект върху почвата и околната среда. Или с други думи, изтощената от обработка почва му се отплаща по логичен начин – с все по-слаби добиви.

Иван е събирателен образ на българския фермер. Агресивната обработка на почвата и последващите ерозия и загуба на органично вещество в нея са повсеместен проблем за земеделците в страната. Според множество изследвания почвите в България деградират толкова бързо, че след 20 години на някои площи няма да могат да се отглеждат култури като царевица и слънчоглед.

Проектът „Опазване на почвите в България“ цели да трансформира отношението към почвите, като демонстрира нови практики за опазване и обработка на почвата и обучи фермери от Североизточна България как да ги внедрят успешно. Целта на програмата е да насърчи прилагането на щадящи почвата обработки при отглеждането на полски култури, които не само опазват почвите, но и поради подобрените почвени свойства имат висока възвръщаемост за производителите.

„От една страна, по-пестеливите обработки са свързани с по-ниски разходи; от друга, минималната обработка прави почвата по-здрава, което води до устойчиво добри добиви в дългосрочен план. Тоест колкото по-добре се грижим за почвата, толкова повече ни се отплаща тя“, обобщава концепцията на проекта Златина Балева, програмен експерт във Фондация „Америка за България“.

Проектът се ръководи от екип преподаватели от Русенски университет „Ангел Кънчев“ (РУ) в сътрудничество с изследователи от университета „Корнел“ в САЩ, който е известен с опита си в научните изследвания и обучението в практически техники за опазване на почвата в много региони на САЩ. Проектът се подкрепя от Фондация „Америка за България“ от 2014 година и работата по него продължава до септември 2018 г. 

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 12 Юли 2018 11:20

Какво представляват хуматите

Хумати се наричат калиевите или натриеви соли, получени от концентрирани хуминови киселини. Поради факта, че натрият влияе негативно практически на всички отглеждани култури, най-голямо приложение в селското стопанство има калиевият хумат. В природата образуването на хумуса протича в резултат на разлагането на органични вещества. От него под въздействие на водата, кислорода и микроорганизмите се получават хуматите.


Хумусът променя не само физическото, но и химическото състояние на почвата, правейки я оптимална за отглеждане на растения. Освобождаването на необходимите за растенията хранителни елементи става за сметка на разтваряне на минералите от хуминовите киселини. Хумусът в този случай играе ролята на буферна зона, задържайки в себе си и отдавайки при необходимост нужното количество киселини и основи.
Хуматите са едни от най-евтините и достъпни органо-минерални торове (някой специалисти предлагат да бъдат класифицирани като стимулатори на растежа). Прилагането на хуматите може да става както по листата, така и под корен, а в много страни те се използват основно чрез системите на фертигация.

Широкото разпространение на хуматите се дължи не толкова на достъпната цена, колкото на ефекта от тях, който се изразява в:

- повишаване имунитета на растенията;
- увеличава се кълняемата енергия и поникването на семената;
- способстват развитието на мощна коренова система;
- интензифицират фотосинтезата и обмена на веществата;
- ускоряват сроковете на узряване на реколтата;
- повишават способността на растенията бързо да се адаптират към изменение на климата;
- активират поглъщенето на хранителни вещества от почвата: N, P, K, Cu, Zn, Mn, B, Fe, Mo, Mg, Ca, S;
- помагат на почвата бързо възстановяване;
- повишават катионния обмен на почвата;
- подобряват водния баланс на почвата;
- подобряват структурата на почвата.
Особено добре растенията реагират при внасяне на хумати на бедни, глинести, засоленни и песъчливи почви. Висок икономически ефект дава внасянето на хумати в полиетиленови оранжерии, където всяка година се отглеждат зеленчуци и цветя. Хуматите не се задържат много, тъй като с тях се хранят и растенията, и микроорганизмите. Те могат да се внасят в почвата едновременно с поливките многократно в продължение на целия вегетационен сезон в интервал от две седмици. Максималният обем на внасяне на сухи хумати за сезон се определя преди всичко от икономиката на селскостопанското производство, но в повечето страни той рядко превишава 1–1,5 кг на 1 дка с капково напояване.
Хуматите се прилагат както самостоятелно, така и в смеси с минерални и органични торове или на техен фон (в този вариант коефициента на полезно действие на хумата във вид на добив значително нараства). Изключение прави едновременното внасяне на фосфорни торове и калиев хумат. Поради образуването на неразтворими съединения се препоръчва те да се внасят разделно.
Хуматите са съвместими също и с всички препарати за растителна защита – допустимо е едновременно прилагане.
При листно прилагане е необходимо да не се превишава концентрацията от 0,1–0,2%, тъй като при по-висока концентрация може да се получат листни пригори, особено при млади растения.

Хуматите се използват широко в селското стопанство при полски, зеленчукови и овощни култури, в декоративното озеленяване. Препоръки за различни начини на прилагане при различни култури:
- разхвърляне в почвата: 1–1,5 кг/дка.
- чрез капково напояване: 100–200 г на ден, съвместно с торове.
- листно пръскане: 10–20 г/дка 3–4 пъти в интервал от 15–20 дни. Добре се комбинира с пестициди в една резервоарна смес. За листно подхранване се използва разреждане 1:1000…2000.
- обработка на семена: 0,25–0,3 кг/т семена.
- резници от дървета и храсти – накисват се в продължение на 24 часа в разтвор с концентрация 0,1–0,2%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Хуматите подобряват почвата и повишават добива и стабилността на културите


Една от насоките за развитие на модерно селско стопанство и по-специално при отглеждане на културите, дава приоритет в използването на природни съединения, които не причиняват отрицателно въздействие върху агроценозата като натрупване в почвата на канцерогенни вещества и нямат странични ефекти върху следващите култури в ротацията и производствената система като цяло, но осигуряват на производството екологосъобразни продукти. Особено внимание се отделя на продукти, които не се синтезират изкуствено и са получени от живи организми или като резултат от тяхната активност. Сред тези продукти, по-специално биологични продукти за растителна защита, торове, регулатори на растежа и развитието, получени от естествени суровини са торф, въглища, водорасли и др.

Като част от това понятие е все по-честото използване на този клас съединения, като хуминови киселини. Името си те са получили от съдържащото се в тях органично съединение, което определя плодородието на почвата - хумус. Въпреки че хумусните вещества първо са изолирани от торф и са описани като химичен термин от немския химик Франц Архард преди повече от два века. Историята на промишленото производство и употреба на тези продукти е малко повече от половин век, но тяхното приложение набира все по-голяма популярност.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Испанската компания Agrícola General del Sureste (AGS), начело с агронома Хоакин Игнасио Мартинес Морено, използва озон за дезинфекция на почвата и е пионер на този метод в провинциите Мурсия и Кастилия-Ла Манча.
Компанията работи по начин от две години. Миналата година тя е била използвана в 16 ферми в Мурсия, а тази година - вече седемнадесет само до април, което показва все по-голям интерес и потенциала на този метод.

Според Х. Морено това е биологичен метод за дезинфекция на почвата. До сега са използвани само химически агенти за това. Единственият нехимичен метод е соларизацията на почвата, но при този метод е нужно много полиетилен, вода и торове за поддържане на висока температура по време на процеса. Полиетилен е нужен и за химическата дезинфекция, за да се предотврати изпаряването на дезинфектиращите пари.
Както химическата дезинфекция, така и соларизацията е нужно да завърши 1-2 месеца преди засаждането на разсада. Новият метод за дезинфекция на почвата е сертифициран в САЩ и ЕС за използване в биологичното производство. Той може да се използва и в напоителните системи, което е значително предимство пред други методи. В този случай, озонът се инжектира във водата, без значение дали се прилага капково или с пръскачки и с водата влиза в почвата, кото убива всички микроорганизми - бактерии, гъбички и нематоди.
След 24 часа със същото оборудване в почвата се инокулират живи микроорганизми. Това позволява да се съживи, регенерира почвата и да се предотврати бързото връщане на патогени към нея. Може да се каже, че този метод е вид презареждане на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство


В края на май английската фирма Airponix планира да прибере първата реколта от картофи, отглеждани без почва. Според авторите това е обещаваща стъпка към нова технология за отглеждане на картофи и зеленчуци с минимални разходи и екологичен стрес.
В новата оранжерия с площ 1000 м2, разположена в графство Норфолк, картофите се отглеждат в големи полиетиленови ръкави, в които чрез инжектори периодично се подава фина мъгла, съдържаща всички необходими макро- и микроелементи.
Според Майкъл Руге, един от основателите на фирмата, проведените експерименти показват, че с помощта на такава технология е възможно да се отглеждат картофи и други култури с много по-ниски разходи от обикновено. Качеството на продуктите е по-високо, което им позволява да се конкурират успешно на пазара с традиционните производители.
Разходите са сравнително ниски, консумацията на енергия също е ниска. Прибирането на реколтата изисква по-малко ръчен труд, при това картофите не се нуждаят от измиване преди продажбата. Тази технология може да се използва и в райони, където традиционното земеделие е невъзможно или затруднено. С новата технология също така практически е възможно да не се използват продукти за растителна защита. Според авторите на проекта прилагането на технологията за фино разпръскване е значително подобрение на другите методи за аеропоника. Малки капки от разтвора са особено подходящи за отглеждане на ориз, пшеница и картофи. Първата реколта от картофи, отглеждани по този начин се очаква в края на май, тази година.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Йоните на калция имат голямо значение за почвата от химическа гледна точка.Те неутрализират киселините, образуващи се в почвата или постъпващи отвън (например с някой торове).

При силно кисели почви в резултат на разрушение на глината се отделят голямо количество йони на алуминия, повишената им концентрация в почвата води до усвояването им от растенията.Това вече е проблем, тъй като те са фитотоксични.Освобождаващите се в хода на процеса йони на желязото и мангана също влияят отрицателно на растенията. Освен това при почви с висока киселинност силно намалява усвояването от растенията на магнезий, фосфор и молибден.

Внасянето на подходящ и необходим на почвата калций намалява разтворимоста на присъстващите по геологични причини тежки метали, пречи на проникването им в растенията.

Освен своите химични и физични действия, йоните на калция подпомагат микроорганизмите и живите същества в почвата (особенно дъждовните червей). В резултат се ускорява разлагането на органичните вещества, което е важно, когато сламата и други следжътвени остатъци остават на полето.

Минерализацията на внесените в почвата органични вещества от своя страна води до обогатяване на нискомолекулни органични съединения в почвата, и като краен резултат слепване на почвените колоиди. По такъв начин почвените агрегати се умножават и едновременно заздравяват. Освобождават се достъпните за растенията хранителни вещества.

Нужно е да се знае и за фитофизиологическото значение на калция.

Внасянето на оптимално количество калций в почвата намалява осмотичното налягане на клетките на корените, като предотвратява обратната дифузия в почвения разтвор на вече усвоените йони на фосфор, калий, магнизий и калций в процеса на осмотичното изравняване на концентрациите. В резултат се подобрява усвояването от растенията на хранителни вещества и в резултат на това се поддържа растежа на растението. Калция участва също и в образуването на клетъчните стени, стабилизира клетъчната мембрана, взима участие в хормоналните реакции на растението.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За отглеждането на розите най-подходящи са леките песъчливо-глинести почви, богати на хумус и лесно пропускащи въздуха и водата.
Нивото на подпочвените води не трябва да е по-високо от 80-120 см, защото кореновата система на присадените рози понякога прониква на дълбочина повече от 1 м.
Розите растат добре и на черноземни почви. А леките песъчливи са по-малко желателни, защото през зимата често замръзват, а през лятото се прегряват, а хранителните вещества бързо се измиват от тях. За подобряването на такива почви трябва да се внесе угнил оборски тор, чимова почва, торф и изкуствени торове.

Тежките глинести почви, в които водата се задържа продължително, също се нуждаят от подобрения за отглеждане на розите. Те трябва да се дренират, да се олекотят с пясък, оборски тор, компост и торф.

При недостатъчно кислород дишането и растежа на корените се угнетява, а излишната влага задържа развитието на кореновата система и води до загиване на растенията, като задържа и узряването на леторастите.

Голямо значиние за розите има и киселинността на почвата. Предпочитаната от тях почва е слабокисела (рН 6,0-6,5). За повишаване на киселинността в почвата се добавят торф и оборски тор, а за понижаване се внася дървесна пепел и вар.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Бързането рано напролет най-често не е оправдано и носи само негативни последици както за посевите, така и за почвата

Агр. Петър Кръстев

Въпреки че отглеждането на пролетни житни култури у нас е рутинна практика, всяка година се сблъскваме с едни или други проблеми... Условията се променят: дъжд, техника, технология, а подходите остават едни и същи. При използването на десеттонни трактори подходът трябва да бъде друг.

Основни проблеми, с които ежегодно се сблъскват стопанствата по време на сеитбата на зърнено-житните пролетни култури:

  • висока влажност на почвата и нейната физическа незрялост;

  • преуплътнение повърхността на полето;

  • полепване на почва по работните органи;

  • недостатък на достъпна влага за осигуряване на дружно поникване и начало на вегетацията.

Да разгледаме тези фактори поотделно и да потърсим възможностите за решаване на проблемите.

Физическа зрелост на почвата

Признаците за физическа готовност на почвата за обработка е, когато тя престане да е жилава и мокра, не залепва по повърхността на работните органи. Обработката на физически незряла почва води до образуване на устойчиви на разбиване буци, и в такъв случай дори при повторни обработки не може да се постигне високо качество на работата.

Не бива да се сее във физически неподходяща почва само защото съседът вече е направил това. Подобна практика води не само до излишни разходи за гориво, но е и реална предпоставка за непланиран ремонт на техниката. Освен това предимствата на ранната сеитба са доста съмнителни. По-често водят до намаляване на добива и допълнително увреждане плодородието на почвата.

В практиката са наблюдавани много случаи, когато някое стопанство сее пролетния ечемик прекалено рано. В такива случаи в продължение на няколко седмици след сеитбата не се виждат никакви поници, а когато се появятq те са неравномерно разпределени и слаби. От агрономическо изследване за причините на такова състояние на поникващите растения специалистите са стигнали до извода, че ечемикът не покълва поради отсъствието на кислород в почвата, вследствие на нейното преуплътнение. Така че опитът да се излезе колкото се може по-рано в полето, може да струва доста скъпо на стопанството.

Преуплътнение на почвите

Особено осезаемо този фактор влияе на отглеждането на пролетните култури, коренова система на които е по-слабо развита, отколкото на зимните житни култури. Пролетта е сезон, когато за сеитбата е отредено прекалено малко време. Затова много стопанства използват широкозахватна тежка техника, която има висока производителност, и влизат в полето, когато почвата физически е още незряла.

Резултат: измамна икономия на време, което води до допълнителни икономически разходи и загуба на добив. Преуплътнението е проблем, който не се проявява непосредствено след сеитбата. Когато не достигнем плануваните резултати от добива, започваме да търсим причините: малко дъжд, лоши семена, техниката ни подведе... Стопанствата, които са анализирали в дълбочина причините за лошия добив, отдавна са се освободили от тези проблеми, тъй като добре са осъзнали, че един от важните фактори, влияещ на добивността на културите, е преуплътнението на почвата. Така че, ако почвата на полето лепне като пластилин, – не се започва никаква работа в нея. За да се избегне нейното преуплътнение, трябва да се работи само с физически зряла почва.

Полепване на почва по работните органи на техниката

Едва ли има земеделец, който да не се е сблъсквал с този проблем. Основната причина е не техническа, а незрялата почва. Разбира се, на теория всичко изглежда просто. Пролетта инженерите и агрономите поставят ясно задачата: време е за сеитба. Но каква полза от това, след като засетият рано със скъпа техника, изискваща и скъп сервиз (дори при денонощна работа), пролетен ечемик не пониква? Физически зрялата почва не полепва по работните органи на почвообработващата и сеитбена техника, ако тя съответства на избраната технология.

Влажност на почвата в началото на вегетацията

Най-добре почвената влага се съхранява при условие на едновременно провеждане на плитки обработки с брануване, каквито органи имат комбинираните култиватори-компактори. С тях се осигурява добро разрохкване на почвата и подравняване на нейната повърхност. Създаването на поле с фина структура на почвата предотвратява изпарението на влага, защото прекъсва капилярната връзка между долните (влажни) и повърхностните (сухи) почвени хоризонти. Предпосевната обработка осигурява разрохкване на повърхностния слой и създава плътно и влажно посевно легло, за да могат семената да се разположат равномерно в него и да бъдат покрити с рохкав слой почва, който да им осигурява максимално добър достъп на влага, топлина и въздух. Култивирането се прави непосредствено преди сеитбата на дълбочината на заравяне на семената (3 – 5 см), а след това посевът от житни култури задължително се валира за запазване на влагата.

Забавянето на валирането дори с един ден след сеитбата, особено в засушливи години, води до големи загуби на влага от почвата и влошава качеството на по-нататъшните обработки в посевите с пролетни житни култури. Установено е, че при гребеновидна повърхност на почвата (след оран), особено на преуплътнени почви, в пролетните слънчеви дни се изпарява от 8 – 10 тона вода от декар. Затова „запечатването“ на почвената влага е важно агротехническо мероприятие.

Обърнете внимание, че валирането на посевите може да се направи само тогава, когато почвата е физически зряла. Това се отнася особено за дребносеменните култури като рапица или люцерна. След валиране на мокро поле повърхността ще бъде като замръзнал бетон!

Валирането е нецелесъобразно при използване на сеитбени комплексни агрегати, тъй като тази функция се изпълнява от самия агрегат. Допълнително валиране след такъв сеитбен комплексен агрегат би довело до излишно преуплътняване на почвата. По време на сеитбата на пролетните зърнени култури трябва да се отдели особено внимание на сеитбената техника. В крайна сметка, през пролетта стопанствата нямат толкова много време за провеждане на сеитбените операции, както през есента. Затова в „преследването” на повече декари много често не се спазват технологиите, поради което се допускат некачествени посеви. Посевната техника трябва да бъде не само високопроизводителна, но и да отговаря на изискванията на пролетните посеви. През пролетта е много по-лесно да се наруши балансът на екосистемата в почвата, затова пролетният посев не прощава на бързането. Получаването на дружно поникване е много по-важно, отколкото извършването на ранна сеитба. Обработката на физически незряла почва води до лошо развитие на растенията поради кислородно гладуване, а така също причинява преуплътнение и съществено намалява плодородието.

Тук е полезно да посочим мнението на германския специалист Юрген Клер от Баварския държавен селскостопански научно-изследователски институт:

Сухата почва има висока устойчивост към уплътняване. По-лесно се уврежда влажната, физически незряла почва. Насищането на почвата с влага в определена степен зависи от типа на почвените капиляри. Почвените капиляри се разделят на три вида:

  • Големи – с диаметър над 1 мм: водата в тях не се задържа, чрез тях се осъществява газообменът

  • Средни – чрез тях влагата се поглъща от растенията, тъй като разликата в налягането достига 17 атмосфери. Към тях се отнасят и капилярите, които съдържат вода под налягане по-малко от 17 атмосфери, т. е. достъпна за растенията

  • Малки – тези капиляри са с толкова малък диаметър, че силата за задържане на вода в тях превишава всмукателната сила на растенията.

Какво се случва по време на движението на тежка техника по незряла физически почва? Големите капиляри се свиват и въздухът в тях се сгъстява. Средните капиляри също се свиват, но водата в тях не може да се сгъсти – образува малки капиляри и преминава в недостъпна за растенията форма. По този начин сеитбата, направена с тежка техника по незряла физически почва, не гарантира достъпа на влага до растенията и дори обратно – увеличава процента на недостъпната за тях вода и значително влошава газообмена.

Целесъобразно е налягането на колелата на трактора да се намали, защото:

. контактната площ на гумата с полето се увеличава с една трета, така че налягането намалява, съответно и уплътняването е по-малко;

. теглителния капацитет на гумите е значително увеличен;

. на рохкави почви повърхността на колелата по-малко уплътнява, защото при обработката формата си променя не почвата, а самата гума.

Положително на състоянието на почвата влияе използването на двойни (сдвоени) колела.

Агротехнически мероприятия, които позволяват да се избегне преуплътнението на почвата:

  • директна сеитба и сеитба върху мулч повишава стабилността на почвата;

  • едно минаване на тежък сеитбен комплексен агрегат нанася по-малко вреда, отколкото няколко минавания по полето на почвообработваща и сеитбена техника;

  • по възможност – плитка обработка, оптимално – с прицепни машини;

  • намаляване количеството и интензивността на операциите по обработка на почвата, ако това е възможно – използване на комбинирани агрегати;

  • оптимален избор на култури и спазване на сеитбооборота, подходящ за конкретните местни условия.

Ако все пак имате полета с преуплътнени почви, първото нещо, което трябва да направите за тяхното отстраняване, е есенна дълбока обработка за разрушаване на плужната пета. Практическият опит в това отношение е показал, че след обработка на полето с продълбочител в преуплътнени почви, пролетните полски работи могат да започнат с 10 –12 дни по-рано от поле, в което тази операция не е направена. Земята има два пътя за постъпване и загуба на влага: атмосферата и по-дълбоките слоеве на почвата. Плужната пета прекъсва втория от тях. Преди сеитба полето бавно просъхва, защото влагата може само да се изпарява и не може да премине в по-дълбоките слоеве. По-нататък източник на влага могат да бъдат само валежите, защото капилярите от по-дълбоките слоеве са прекъснати от уплътнението.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 12

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта