Четвъртък, 24 Август 2017 10:52

Необходимост от варуване

Необходимостта от понижаване на киселинноста на почвата възниква в резултат на:

  • изполване на торове, водещи до повишаване на почвената киселинност;

  • дишането на почвата, по време на което корените и микроорганизмите образуват киселини;

  • образуването на киселини в резултат на минерализацията и хумофикацията на органичните вещества;

    хидролиза на минералите в почвата;

За разлика от другите минерални торове калциевите торове служат не само за храна на растенията, но и най-вече за съхраняване и подобряване на плодородието на почвите. Положителната реакция на растенията, като повишаване на добива след внасяне на калций е резултат от многочислени процеси (физически, химични и биологични фактори).От варуване на вкислени почви се нуждаят култури като пролетен и зимен ечемик, зимна и пролетна рапица, захарно цвекло, царевица, люцерна, червена детелина, картофи и др. Ако необходимото торене с калций не е проведено, растенията реагират на вкислените почви проявявайки повече или по-малко изразени симптоми на увреждания (забавяне на растежа на отделни растения в началото на малки участъци), и като резултат понижаване на добива.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Снабдяването с калций е ключов въпрос за съхраняване плодородието на почвата.Наличието на елемента е еднакво важно за всички системи в растениевъдството. Ролята на йоните на калция и неговите съединения в почвата и растенията е многостранна. Той се явява едновременно подобрител (наторител) за почвата и хранително вещество за растенията. Особено значение варовите подобрители имат в качеството на средство за изменение на киселинната реакция на почвата. Отдавна е известно, че този показател съществено влияе на различните фактори на растежа и съответно на добивите от културните растения. Но варовото подхранване в практиката далеч не винагисе прави в съответствие с потребностите.

Само когато се появят конкретни причини за това се оценяват последствията от недостатъчното варово снабдяване на почвата и се мисли за многочислените функции на калция.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

През този месец започва подготовката за създаване на нови лозови насаждения. При есенното засаждане на лозето риголването трябва да се извърши до края на август, а при пролетното - през есента, до края на декември. Много често в стремежа за икономии риголването се пропуска. Известно е, че първите 2-3 години лозите развиват основно кореновата си система, която по-късно осигурява по-добро развитие на надземната част. С цел осигуряването на оптимални условия за това развитие, почвата трябва да се обработи предварително на дълбочина поне 60-70 см, което се постига чрез риголването. Почвените слоеве при това мероприятие се обръщат - горният отива отдолу, а долният се премества отгоре. Чрез това обръщане се подобрява механичния и химичния състав на почвата на голяма дълбочина, което води до развитието на мощни корени. Подобрява се аерацията на почвата, нейната влагоемност, активизира се дейността на полезните почвени микроорганизми, играещи важна роля в храненето на лозовите растения. Заравянето на плевелните семена на голяма дълбочина осигурява поддържането на чиста от плевели почва през първите няколко години, а впоследствие подобреният чрез тази обработка воден режим лозите понасят по-добре летните засушавания. Преди извършването на риголването площта се наторява с органични и минерални торове. При почви с високо съдържание на органично вещество се внасят само минерални торове – 120 - 150 кг троен суперфосфат и около 100 кг калиев сулфат, докато при по-бедните почви се внасят 2 т оборски тор, 100-150 кг суперфосфат и 40-100 кг калиев сулфат на декар. При леки песъчливи почви количеството на оборския тор трябва да се завиши до 3-4 тона на декар. При засаждане на единични лози в дворните и вилни места риголване не се прави, но е необходимо изкопаването на по-големи дупки.

петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Най-важното условие за успешното отглеждане на орхидеи е поддържане на висока въздушна влажност в помещенията. През лятото растенията се поливат доста често и обилно. Водата, с която се поливат орхидеите не трябва да е твърда. Препоръчително е те да се поливат с дъждовна вода. И още нещо важно – поливната вода трябва да е темперирана, като е с 3-4°С по-висока от тази в помещението.

Почвената смеска се приготвя от 2/3 нарязани на ситно папратови корени и 1/3 мъх с добавка на малко пясък. Тези материали се използват, защото орхидеите обичат кисела почва – рН 5-5,5. За някой по-невзискателни видове към субстрата може да се прибави и малко добре разложена чимова почва.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

През август започват и подготвителните работи за създаването на нови овощни насаждения. За успешния растеж и постиганетто на висока продуктивност е необходимо да осигурите оптимални почвени и климатични условия. Овощните растения изискват по-леки и топли почви, които са добре аерирани, влагоемни и богати на хранителни вещества. Оптималната почвена реакция (рН в калиев хлорид) за повечето овощни видове е в границите от 4,6 до 6- 6,5. Ябълката, крушата, прасковата и орехът виреят най-добре при рН 5,1 - 6,5. На по-алкални почви (рН 6,3 - 7,5) може да се отглежда бадем, череша и вишня на махалебкова подложка и праскова на подложка GF 677. На по-кисела почва (рН 4,6 - 5,6) черешата и вишнята се отглеждат върху семеначета от череша и вишня. При рН 4,6 - 5 могат да вирят добре слива, касис, малина и къпина. Почви с рН по-ниско от 4,5 са неподходящи за отглеждане на овощни растения. При съдържание на активен калций до 4-5% е възможно отглеждането на повечето видове овощни култури, с изключение на прасковата и дюлята, при които неговото съдържание трябва да е под 1,5%. Подпочвените води трябва да са на 2,5 - 3,0 м дълбочина за костилковите и на 1,5 - 2 м за семковите овощни видове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Патладжанът е силно чувствителен към вертицилийно увяхванеи в отделни години болестта може да обхване над 90% от растенията. При болни от вертицилийно увяхване растения, краищата на междунервията на най-долните листа започват да избледняват и увяхват. По-късно увяхва и изсъхва целият лист, а болестта преминава на по по-горните листа. Изсъхналите листа окапват и остават само връхните листенца. Корените са здрави на вид, но при обелване на кората в областта на кореновата шийка се вижда, че ликото и дървесината са покафенели. Вертицилийното увяхване се причинява от два вида почвообитаващи гъби. Гъбата се запазва в растителните остатъци в почвата до 8 години. Заразяване може да стане през корените, през рани при засаждането и при почвените обработки.

Засушаване на почвата и температура около 25оС са много благоприятни за развитие на заболяването. За борба с вертицилийното увяхване няма регистрирани фунгициди. Борбата е основно чрез агротехнически мерки: събиране и унищожаване на растителните остатъци, сеитбообръщение, здрав разсад и поддържане на оптимална почвена влажност по време на вегетация.

петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Тъй като през юли и август поливките на дръвчетата постепенно се прекратяват, добре е влагата в почвата да бъде запазена. Високите темрератури причиняват образуване на почвена кора, която по-късно се напуква и така се губи ценна влага.

ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПЛЕВЕЛНА РАСТИТЕЛНОСТ

За целта може да използвате плевелите от градината, които се развиха в изобилие, особено след падналите валежи. След като ги изскубите, мулчирайте с тях пространството под короната (околостъблената чаша).

МЯРКАТА Е МНОГО ПОЛЕЗНА ЗА НИСКОСТЪБЛЕНИТЕ ДРЪВЧЕТА

Мулчирането е особено полезно за нискорастящите дръвчета, които са присадени на слаборастяща вегетативна подложка. Тяхната коренова система е плитко разположена и ако почвата се напука, влагата се изпарява и корените остават на сухо.

АКО НЯМАТЕ ПЛЕВЕЛИ

Ако сте толкова грижовни стопани, че в градината ви липсват плевели, тогава за покриване на почвата може да използвате сламест оборски тор, слама, кори от стебла и други подобни материали. Дебелината на мулчиращият пласт трябва да е с дебелина около 10 см.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Едно от най-честите явления през лятото е проявата на хлороза по овощните дръвчета. Явлението е особено силно, когато има преовлажняване на почвата от чести валежи. Хлорозата се изразява в ненормално пожълтяване или побеляване на листата в резултат на намаляване на съдържанието на хлорофил.

Причините за хлорозата могат да бъдат различни:

. вирусно заболяване;

. липса на определен хранителен елемент;

. стресови фактори на околната среда.

Ако причината е вирус, дръвчето е заразно, нелечимо и представлява опасност за останалите растения. В повечето случаи обаче хлорозата се дължи на недостатъчно усвояване на някой хранителен елемент, при което заболяването е неинфекциозно (физиологично) и възможностите за неговото лечение са големи.

При обилни валежи, в резултат на силната си подвижност, елемента азот се придвижва в по-долните почвени слоеве и се измива от коренообитаемият почвен слой. Това е една от честите причини за физиологична хлороза, причинена от азотен глад. При намалено наличие на азот, елемента бързо се придвижва към младите части и става причина неговият недостиг да доведе до пожълтяване на по-старите листа. Този недостатък бързо се преодолява чрез подхранване на растенията с бързо действащ азотен тор. Подхранването може да стане както почвено с амониева селитра, така и листно с подходящи листни торове съдържащи азот.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

 През следващия седемдневен период развитието на земеделските култури ще протича с умерени темпове, при температури близки до обичайните за третото десетдневие на май.

Падналите валежи през изтеклия период и очакваните – през следващия ще подобрят почвените влагозапаси в 50 см. слой. Те ще бъдат от изключително важно значение за пшеницата и ечемика, при които ще протича формиране и наливане на зърното, особено за посевите в част от крайните източни и югозападни райони на страната (агростанциите Кюстендил, Сандански), където почвените влагозапаси са незадоволителни за сезона (под 65% от ППВ). До средата на третото десетдневие ечемикът на места в Южна България ще встъпи в начало на фаза млечна зрелост.

При царевицата и слънчогледа ще протича листообразуване. На отделни места в Южна България при слънчогледа, засят в агротехнически срок, през последната седмица на май ще се наблюдава начало на образуване на съцветие.

През периода наедряването на завръзите на овошките ще протича при повишен инфекциозен фон от гъбни болести: струпясване (Venturia inaequealis - ябълка, Venturia pyrina - круша), сачмянка (Stigmina carpophila) по костилковите видове. Високата атмосферна влажност ще бъде предпоставка за развитие на късно кафяво гниене (Monilinia fructigena) по зреещите плодове на по-ранните сортове череши, на сиво гниене по ягодите (Botrytis cinerea). При лозата ще протича отделяне на реса. В южните райони при някои десертни сортове (Болгар) ще се наблюдава и начало на фаза цъфтеж, която е критична за заразяване с мана (Plasmopara viticola) и оидиум (Uncinula necator).

През третото десетдневие на май черешовата муха нанася сериозни щети на средноранните и по-късните сортове череши. Първото третиране срещу този неприятел трябва да се провежда, когато плодовете започват да порозовяват с някои от следните инсектициди: Калипсо 480 СК – 0,02%, Вазтак Нов 100 ЕК - 0,015%, Суми алфа 5 ЕК /Сумицидин 5 ЕК/ – 0,02%, Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Фюри 10 ЕК-0,0125%, Нексид 015 КС – 0,03% и др. При късните сортове череши се извършва второ пръскане, след 8-10 дни, с инсектициди с кратък карантинен срок.

През повечето дни от следващия период очакваното неустойчиво време, с чести превалявания, ще ограничава възможностите за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия. По-подходящи условия за извършване на растителнозащитните пръскания ще има в средата на периода.

Дукена Жолева

агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

Пиперът се разсажда при затопляне на времето и когато вече няма опасност от късните пролетни слани. Това за различните райони на България е от края на април до началото на май.

Седмица до десетина дни преди разсаждането разсадът се калява – засушава се и през деня се изнася навън.

За ранното полско производство е подходящ браздовия начин на засаждане. Растояние на браздите e 50-60 см и на 12-15 см по 1 растение.

За средно ранно и късно производство е подходящо отглеждането на ниска леха - 30х20 см или фитарии - 40х15см по едно растение.

Пиперът е много взискателен към почвата. Кореновата система на пипера е разположена плитко и затова почвата е добре да бъде водопропусклива. За пипера не са подходящи студените, силно киселите, песъчливите, бедни на хумус и хранителни вещества почви. При недостиг на азот пиперът остава без листа, а при излишък се забавя образуването на плодове. На младите растения е необходимо да се внася фосфор, за да нараства кореновата система, а на възрастните - за да се формират репродуктивните органи (бутони, цветове, плодове и най-вече семена). Калият увеличава устойчивостта на растенията към по-ниски температури и болести.

Пиперът не понася дълбоко засаждане. Засажда се с 3-4 см по-дълбоко, отколкото е бил преди разсаждането.След засаждането растенията се поливат с неголямо количество вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта