Под мотото "Дай решение за замърсените почви" почоведската наука отбеляза Световния ден на почвите. На 5 декември Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” (ИПАЗР) отбеляза и своя празник на тържествено събрание в Националния музей „Земята и хората“. Освен института, в организирането на мероприятието се включиха Националният музей „Земята и Хората” и Българското почвоведско дружество. На тържеството присъстваха представители на ЦУ на ССА, НССЗ, АУ-Пловдив, ЛТУ-София, УАСГ-София, директорите на ИЗК „Марица”-Пловдив и Института по розата и етеричномаслените култури, фирми, журналисти от електронни и печатни медии. 
Тази година темата на Световния Ден на почвата е „Дай решение за замърсените почви”.
Тържественото събрание беше открито от директора на ИПАЗР „Никола Пушкаров“- проф. д-р Светла Русева. Професор Русева изнесе и планарен доклад на тема „ГЛОБАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО ЗА ПОЧВИТЕ ПРЕЗ 2018 ГОДИНА“. В него тя сподели акцентите от най-важните глобални събития в областта на почвените проучвания, протекли през изминалата година. Проф. Русева посочи и предизвикателствата пред националното почвознание през следващите три години 2019-2021 г.
Проф. Ирена Атанасова, научен секретар на ИПАЗР „Никола Пушкаров“ изнесе доклад за Почвеното замърсяване – скритата реалност. Тя представи основните проблеми, свързани със замърсяването на почвите и препоръките на Глобалния симпозиум по замърсяване на почвите, организиран от ФАО. заяви, че националните традиции и иновации в системите на земеделието вървят ръка за ръка. Нанотехнологиите и в частност наноторовете са част от иновациите в тази област.
Проф. Методи Теохаров, председател на Българско почвоведско дружество представи темата „Законодателството – в полза или във вреда на почвите, земята и поземлените отношения”.
Проф. Светла Русева връчи ленти за академична длъжност на ИПАЗР „Н. Пушкаров“ на учените, хабилитирани през 2018 г. – проф. д-р инж. Снежан Божков, доц. д-р Бисер Христов, доц. д-р Весела Петрова-Браничева и доц. д-р Юри Енакиев. 
Институтът учредява почетно звание за особени заслуги в развитието на основните научни направления на института и навършване на кръгли годишнини. Със звание „Почетен професор на ИПАЗР „Н. Пушкаров” бяха удостоени проф. дсн Невена Богацевска за особени заслуги в областта на растителната защита, проф. д-р Методи Теохаров за принос в развитието на почвознанието и проф. д-р Димитранка Стойчева за принос в развитието на агрохимията и почвознанието.
В дните на изложбата „РЕШЕНИЯ ЗА ЗАМЪРСЕНИТЕ ПОЧВИ В БЪЛГАРИЯ” от 5 до 14 декември 2018 г., ще бъдат прожектирани научно-популярни филми „Почвите в България”, „Ерозия на почвите”, „Подкрепи Световния ден на почвата и Международната година на почвите” и „Почвата говори с гласа на Едуард Нортън”.

Публикувана в Бизнес

Най-важното е, че в България вече започнахме да говорим и да мислим за здравето на почвите, каза доц. д-р Георги Митев, преподавател от Русенския университет

  • Доц. Митев, ръководеният от вас четиригодишен проект „Опазване на почвите в България“ приключи неотдавна със заключителна среща. Какви задачи си поставихте за решаване с него?

  • В България започнахме проекта през 2014 година и с него трябваше да решим няколко неща: първо – къде сме като страна в технологиите по опазване на почвите; второ – докъде искаме да стигнем в опазване на почвите; трето – как да стигнем световните стандарти и да запазим този природен ресурс за нас и за поколенията.

  • Къде сме ние, в България, в тази област спрямо световните стандарти?

  • Зависи с кого се сравняваме, каква цел имаме, докъде ще стигнем в прилагането на световните стандарти и технологии. Трябва да решим и по кой път да достигнем до тях. Дали по еволюционен път на развитие, вървейки след хората, или да караме пряко, авангардно, действайки пред фермерите, като им предложим технологии за много години напред. Дали да работим по метода на проба-грешка, или ще използваме вече постигнати резултати и ще ги адаптираме за условията на България. Това са петте въпроса, с отговорите на които ще оформим цялата философия.

  • В коя част на България провеждахте опитите по проекта?

  • Ареалът на действие на проекта е в района на Североизточна България.

  • Как стартирахте реализирането на проекта?

  • През 2014 година обиколих всички селскостопански изложения в България и направих снимки на предлаганата техника. От всичко видяно направих един извод: машините, които се предлагат в България, не отговарят на изискването за прилагане на технологии за опазване на почвите, т.е. няма как да осъществим замисъла на проекта с налични на нашия пазар машини. Решихме, че е по-добре да внесем машини от САЩ, направихме го чрез възлагане на обществена поръчка по закона, което забави с половин година процедурата. Преустроихме доставената машина, пригодихме я за условията на България, сложихме торовнасяща уредба, усъвършенствахме я. Направихме много успешни опити.

  • На каква площ залагахте опитите?

  • Отидохме при фермерите и им казахме: който иска, нека даде по 15 декара площ, а ние с нашите машини ще правим опитите на тях. Фермерът ще си наблюдава културите и ако му хареса, продължаваме, ако не – спираме. Направихме това на 15 места, основно в Добруджа.

  • В какво се изразяваше иновацията?

  • Шест са основните процеси в растениевъдството, ние елиминирахме два основни – основно торене, основна обработка, предсеитбена обработка. Елиминирахме основното торене и предсеитбената обработка на почвата, които отпадат и като разходи, и като изпълнение. Внасяме торовете със сеитбата. Направихме преустройството на сеялката – още една иновация, и елиминирахме тези процеси. Остана само растителната защита след сеитба. Намалихме до минимум преминаването върху повърхността на почвата от 9 преминавания. С всичко това реализираме икономия на труд, на гориво, а що се отнася до добивите – те скочиха. Ако трябва да говорим в цифри, те са 12% икономия на гориво и около 15% повишение на добивите, 8 – 10% икономия на труд. Достигаме 1,7 – 2 литра гориво на декар, 150 кг на декар увеличение на добива при царевицата и 30 – 40 кг/дка увеличение при слънчогледа.

  • При кои култури е приложима тази технология?

  • Технологията е приложима само за окопни култури, които са рискови в световен мащаб – те предизвикват водна и ветрова ерозия и други негативни процеси. При културите със слята повърхност това ще бъде решено със сеитбообращението. След окопна, следва неокопна култура. Не оставяме почвата гола – най-големият проблем на българското зърнопроизводството е, че от септември до март оставаме почвите голи – изорани. А почвата трябва да е покрита, да е на сянка, което може да стане с растителните остатъци – свежи или мъртви. Това има голям ефект, защото когато една капка удари върху гола почва, тя я разрушава, а когато удари върху растение, скоростта й става нула и тя попива надолу в почвата.

  • На практика опитвахте ли различни почвени типове и при всички почви ли работи тази технология?

  • Тук нещата опират и до психологическото състояние на фермера, не всички знаят достатъчно за почвите си, не всички са с инженерно или агрономическо образование, което също е проблем. Младите и напредничавите работят много добре, те виждат, че трябва да променят нещо. Виждат, че генетиката е достигнала определено ниво на добиви и няма накъде повече да се отива. Технологиите, които се прилагат масово у нас, вече не съответстват на сортовете – няма големи възможности за повишаването им, разрушени са поливните системи, т. е. маржът на печалбите може да се увеличи само чрез намаляване на разходите.

  • Трябва ли обаче фермерите да преоборудват машинния си парк?

  • Има технологичен комплекс от машини за култури със слята повърхност и за окопни култури. Ние променяме 2 – 3 машини, пригаждаме ги към нашите условия.

  • Каква ще е следващата крачка?

  • Аз, естествено, не мога да реша всички проблеми, включително и машиностроенето на България. Нека да има и други институции, които да дойдат, да видят какво сме направили, да го вземат и да го произведат. Аз вървя напред с технологиите и с прототипите на машините, за да можем да покажем какво може да се направи.

  • На базата на това, което сте постигнали с вашия проект, има ли интерес от страна на държавата да се изработи стратегия за развитие на българското земеделие, свързана с опазване на почвите?

  • Никой не ни е канил да разработваме такава стратегия. Това, което можем да направим, е да предоставим изводите как да се развива земеделието в тази част. Ние работим повече директно с фермерите. Защо да произвеждаме машини, след като западна фирма Швеция, като видя нашето предложение, на следващата година произведе и продаде у нас 7 сеялки за ивичеста сеитба с торовнасяне. Пазарът не търпи празни пространства.

Публикувана в Растениевъдство
  1. Американската компания Veris Technologies се е специализирала в проектиране и доставка на сензори, които намират широко приложение в прецизното земеделие. За постижение през 2017-а в тази област се счита методът й за точно и автоматизирано определяне на нехомогенността (нееднородността) на почвата в полето. С него се отчитат: капацитетът на катионния обмен в почвата, съдържанието на органичните вещества, рН и други параметри при висока честота на вземането на проби. С получените от сензори данни за електропроводимост и за съдържанието на органични вещества могат да се определят продуктивните участъци в полето и да се създаде работна карта за диференцирано засаждане, да се направи прецизна диаграма за изравняване на рН в полето и дори да се снемат данни за поливната система.

Технологията за сканиране на почвите от Veris Technologies позволява да се избегне трудоемкия лабораторен анализ. Състои се от три основни части, които се извършват автоматично.

Сканирането на почвата за електропроводимост е определящо за съставянето на прецизни карти за почвите на полето. То се осъществява с помощта на шест диска, разположени в предната част на апарата (самия скенер), теглен от машината (Сн.1). Дискове се спускат в почвата, вътрешните измерват електропроводимостта на дълбочина 0 – 30 см, а външните два диска на дълбочина 0 – 90 см. Изработва се карта на електропроводимостта, която съдържа важни параметри, разкриващи разликата във физическите свойства на почвата (виж схемата). Тя се явява база за повечето изследвания, служи като основа за разполагането на датчиците, измерващи влажността на участъците в полето, и намалява загубите при избирателния подбор на многобройните проби. Например датчиците за определяне на влажността се поставят в местата с по-добра проводимост.

Сканирането на почвите за съдържание на органично вещество се извършва с оптичен сензор, който се намира в средната част на скенера, зад дисковете за измерване на електропроводимостта. Той работи в два диапазона – червен и инфрачервен, за да се постигне необходимата точност на показанията. За калибриране на резултатите се взимат проби от няколко точки. Дълбочината на измерванията се регулира от 3 до 10 см. Чрез обединяването на картите за електропроводимост и на органичното вещество се създават карти на продуктивност и капацитет на катионния обмен (определя максималното количество катиони, което може да се задържи в обменно състояние, т.е. способността на почвата да приема и запазва хранителните вещества). Обединените данни позволяват да се извърши диференциран подход при сеитбата, като на непродуктивни места се сее по-рядко, отколкото на продуктивните. Чрез нея се икономисват средства, торове се разпръскват само в участъците, където е необходимо. Пести се време, системата позволява да се сканира до 200 дка за 1 час.

3. Изготвената карта за рН определя оптималната киселинност в обработваемите площи. Използва се за диференцирано разпръскване на подобрители на почвата, като вар например, в тези зони, където наистина е необходимо. Два електрода, разположени в третата част на скенера, измерват рН от събрания материал. Процедурата на подбор се повтаря през няколко секунди, което съответства на 16 проби на 10 дка, при скорост на движение 10 км/час.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 24 Август 2017 10:58

На какви почви, какво грозде вирее?

Лозата може да се отглежда на различни типове почви, но не се развива добре на тежки, заблатени и сбити почви. В зависимост от характеристиките си почвите могат да бъдат подходящи за едно или друго производствено направление.

Подходящи за производството на червени сухи вина са почвите - излужени канелени горски почви, излужени и оподзолени черноземи и други.

Почвите за отглеждане на грозде за десертни вина са карбонатните и типични черноземи, а също и канелените горски почви.

Чакълестите, песъкливи делувиални, оподзолените канелени горски и алувиалнит почви са подходящи за отглеждане на сортове грозде за производство на бели сухи вина. Най-хубавото грозде за шампански вина се получава при хумусно-карбонатните типове почви.

За производство на десертно грозде се предпочитат черноземите на льосова основа, канелените горски, алувиалните и делувиални почви.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Подходящи за овощни градини са равните места с добър въздушен дренаж - главно в долините на реките, в подножията на планините или възвишенията, както и приосновните им склонове с неголям наклон.

Речните долини са най-подходящи за създаването на насаждения от ябълки, круши и дюли, за които трябва да бъде осигурено напояване. По-тежките и влажни глинести почви обикновено са по-студени, поради което при тях плодовете узряват по-бавно, стават малко по-едри, но не са типично оцветени и понякога не успяват да развият напълно вкусовите си качества. При тежките глинести почви обработката на почвата се извършва много по-трудно. От друга страна, леките почви са по-топли, проветриви, но по-слабо запасени с хранителни вешества и с по-слаба влагоемност. При осигурено торене и напояване от овощните растения върху тях могат да се получат достатъчно едри, типично оцветени и с добри вкусови качества плодове. В по-топлите райони на страната, където влажността на въздуха през лятото е много ниска, овощните дървета се развиват и плододават добре само на по-дълбоки почви с добра аерация, където кореновата система има възможност да проникне на по-голяма дълбочина. Когато почвите са по-плитки, овощните дървета могат да имат сравнително добър растеж и продуктивност само в по-прохладните и влажни планински и полупланински месторастения или в близост до големи водни басейни. Когато овощните дървета са засадени на почви с лоша аерираност, растежът им през пролетта е забавен и продължава до късно лято, а листопадът протича по-късно през есента. Слабата аерация на почвата действа подтискащо върху образуването на нови смукателни коренчета, вследствие на което се затруднява поглъщането на вода и хранителни вещества от почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За разлика от другите елементи калцият служи не само за храна на растенията, но е най-важен за съхраняване на почвеното плодородие и за подобряване на съхранението на плодовете. Положителната реакция на растенията, като повишаване на добива след внасяне на калций е резултат от много процеси - физически, химически и биологически фактори.

ВАРУВАНЕТО ПОДОБРЯВА УСВОЯВАНЕТО НА КАЛЦИЯ

Отглеждането на овощни дръвчета на кисели почви и успешно само, ако се прилага варуване. Ако това не се прави растенията реагират на вкислените почви, като проявяват повече или по-малко изразени симптоми на увреждания - забавяне на растежа на отделни растения (в началото на малки участъци), понижаване на добива, некачествени плодове нетрайни за съхранение и често негодни за консумация.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Правилата за технологията са създадени от природата-майка, а ние просто трябва да ги спазваме, съветва най-запаленият нотилър в България Александър Китев от „Агримат БГ“ ЕООД

Aгр. Петър Кръстев


За редовните читатели на в.
„Гласът на фермера темата, която ще разискваме, няма да е нова. Много пъти сме запознавали българските фермери както с цялостната технология No-till, позната още като безоранно земеделие или директна сеитба, така и с отделни нейни детайли. Този път ви представяме фермер, който, след като дълго време е проучвал No-till технологията и всичко свързано с нея по света, вече я прилага и то на 100% в своите полета. В същото време сърцатият българин е приел още едно предизвикателство – да популяризира тази технология у нас с готовност да консултира колегите, които желаят да я приложат.

Може да се каже, че Александър Китев е първият човек в България, който се захваща сериозно и целенасочено с проучването на задокеанския опит в No-till технологията и прилагането й у нас. Той кани чуждестранни лектори с опит и организира семинари по темата. Дейността на фирмата, в която Китев е консултант – „Агримат БГ“ ЕООД, се развива в две направления: първото и най-трудното е популяризирането на No-till технологията в България, другото е търговска дейност на техника за No-till земеделие. Разбира се, че много търговски фирми предлагат подобна техника, но г-н Китев сподели с нас увереността си, че „Агримат БГ“ предлага най-добрите машини за тази технология. (За тази техника ще разкажем в друг брой – б.а.)

Разговорът ни беше изключително интересен и се съсредоточи преди всичко върху почвата – как да я използваме, как да върнем нейното плодородие, което през последните 100 години е намаляло драстично, как да възстановим природния баланс от живи организми в нея.

No-till има простички и лесни за прилагане принципи

Още в самото начало г-н Китев уточни, че No-till технологията има няколко основни принципа, и ако не се спазва дори само един от тях, нещата няма да се получат. Оказа се, че тук не става въпрос за суперсложни и неизпълними неща, а напротив – всичко е елементарно и лесно да се напарви. Интересното е, че при конвенционалното земеделие се правят в пъти повече операции и други сложни неща, отколкото в No-till.

Най-важното е, казва консултантът, да спрем да ровим земята и да оставим растителните остатъци на повърхността на почвата.

Друг важен детайл е в полетата да започват да се движат машини с вериги или с по-малко тегло, които да не утъпкват почвата. Много важно е също в промеждутъците между основните култури да се използват покривни или междинни култури с растения, които фотосинтезират, вкарват въглерод в почвата и продължават да поддържат живота на микоризата и микроорганизмите в нея. Те я пазят завита, пазят органичните вещества, спират деградацията на хумуса. При подобна практика за 10-15 години примерно хумусът в почвата може да започне да се увеличава, макар и в десети от процента. Да, това е много бавен процес, но в случая, след като сме останали само с 20-30% хумус, по-добре е да спрем неговата загуба и да започнем да го изграждаме, с тревога споделя г-н Китев.

Технологията изисква да копираме природата

Технологията No-till не е измислена от никого, тя е дело на самата природа и ние трябва да сме достатъчно умни да работим с природата, а не срещу нея, продължава Александър Китев. Когато фермерите обработват земята и заорават растителните остатъци, те не се замислят, че подобна практика не се среща в природата. Освен че държат почвената повърхност покрита срещу изброените фактори, растителните остатъци са нужни за храна на едни други помощници, които са съществена част от технологията No-till, а именно земните червеи.

В Канада прилагат No-till от преди 27-28 години, разказва г-н Китев. Там са разбрали, че добра реколта се получава само когато изградиш здрава почва. И това е съществената разлика между конвенционалното земеделие и технологията No-till. Измества се фокусът. При конвенционалното земеделие фокусът на земеделеца е насочен към растенията – всичко се прави за тях, докато нотилърите изместват този фокус от растенията към почвата. Те започват да се грижат за здравето на почвата, защото като стопани са осъзнали, че техният основен ресурс е почвата. С годините интензивни обработки нейното плодородие драстично намалява. Задаваме ли си въпроса защо, след като всичките ни операции сме направили уж правилно, плодородието на почвите за 100 години е намаляло със 70%. Колко още й остава на тази почва, след като при 100 години интензивно земеделие 70% от хумуса вече го няма – вълнува се събеседникът ми. – Останалите 30% могат да се загубят само за 10 – 15 години.

Попитах г-н Китев за колко години може да се получи оздравяване на почвата. Оказа се, че консултантът познава този процес от лектори и нотилъри, които прилагат технологията от три десетилетия. Преди година българинът е имал среща с Рик Бийбър – един от най-успешните нотилъри в света, от когото е получил много практични съвети. Рик започнал да прилага No-till от преди 30 години, когато баща му фалирал като фермер. Всичко досега американецът е постигнал със знания и опит.

Александър Китев сподели от личен опит, че в неговите полета, които не са обработвани от 2013 година, вече се вижда ефектът от приложението на технологията. Той признава, че когато три години преди това е решил да се захване с тази практика, не е бил напълно наясно с нея. Мислех, че само трябва да сея, без да обработвам, но не знаех какви процеси ще се развият в почвата – сподели г-н Китев. Успехът идва по-късно.

Още по темата в новия брой на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 23 Февруари 2017 13:54

Бадемите виреят и на слаби почви

Подходящи за отглеждане на бадем са районите с кратка, но без големи температурни амплитуди зима, ранна пролет без повратни мразове и продължително лято. Културата вирее добре на проветриви, въздушно дренирани терени, в които по време на цъфтежа не се задържат мъгли и студен въздух. Може да заема хълмисти или полухълмисти терени със суха, в различна степен чакълеста, водопропусклива почва.

Ценно качество на бадема е голямата му сухоустойчивост, което позволява да се отглежда на наклонени и неполивни площи.

Когато почвите са дълбоки, добре аерирани и с по-високо съдържание на калций,бадемовите дръвчета трябва да са присадени на подложки от див бадем. При поливни условия подходяща подложка е прасковата, а за по-тежки почви джанката. При всички случаи трябва да се избягват тежките, глинести и неотцедливи почви и тези с непропусклив и глинясъл хоризонт.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Грахът е силно студоустойчива култура, кълновете на младите растения издържат до -6,-8°С, което позволява сеитба до края на ноември и началото на декември. Културата се развива добре на всички почви, но не понася кисели почви. Преди засяването на граха се разхвърлят комбинирани торове, съдържащи азот, фосфор и калий, като на 10 м² се внасят 200-300 г, след което почвата се обработва добре на дълбочина 20-25 см.

Преди самата сеитба почвата отново се обработва, за да се приведе до градинско състояние, но на по-малка дълбочина - 10-12 см.

При предзимно засяване на граха трябва да се има предвид, че на растенията е необходимо да се даде възможност само да покълнат, а не да развият надземна маса. Най-подходяща е сеитбата на бразди, а семената се поставят в основата на браздата, което предпазва младите кълнове от студа. Грахът не понася дълбоко засяване. Затова се сее на не повече от 8 см дълбочина. При браздово засяване растоянието между браздите е 50-60см. Добри добиви се получават при 1,6-2,5 кг семена на 100 м².

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Внасянето на торове не подобрява положението с киселинността на почвата, тъй като някои от тях, например фосфорните, се превръщат в трудно усвояеми форми за растенията, отравят полезните живи организми в почвата и тя става дори още по-бедна.
Има култури, които добре се адаптират към кисели почви. Това са ябълки, цариградско грозде, круши, ягоди, малини. Череша и слива обаче предпочитат алкални почви, а касисът предпочита неутрална.
Определянето на киселинността на почвата може да стане дори визуално: ако почвата е кисела, по повърхността й може да се види белезникав налеп като пепел.
За да се определи точната стойност на показателя рН може да използвате рН-индикаторна хартия, която се продава в селскостопанските аптеки или да изпратите почвена проба за анализ в лаборатория.
Ако почвата е кисела на нея добре се развиват индикаторни растения: мента, живовляк, полски хвощ, пълзящо лютиче. На близо до неутрална почва можете да видите лайка, повитица, пирей, подбел, детелина.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 2

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта