300x250 static

Православната църква отбелязва днес един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ кръст Господен.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнството.

Имен ден празнуват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана и производните им.

На Кръстовден се спазва строг пост

Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните.

Усилията ѝ се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.

За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

Традиции и поверия на днешния празник

Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание.

Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.


На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци

Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

Хиляди вярващи се събраха и тази нощ край манастира „Света Троица” в Кръстова гора, за да се помолят за здраве. Вярва се, че там има частица от Кръста Господен и всяка молитва ще бъде чута.

Според поверието Господ слиза на Земята веднъж в годината и това е именно в нощта на 13 срещу 14 септември. Вярва се, че небето се отваря и се случват чудеса.

Публикувана в Новини на часа

На 15 август Българската православна църква отбелязва Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица.

Това е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.

Денят е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ.

Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.

Три дни преди смъртта Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.

Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни".

В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио. Тъй като от гръцки Панагия - пресвета, е синоним на Богородица, днес празнуват и всички с името Панайот, Преслав, Преслава.

Публикувана в Новини на часа

Каним ви на 4 юли на Фермерския на фестивал, за да отпразнуваме заедно първия ни рожден ден! Мястото е познато - фестивалът „От нашата ферма – с любов за вас!“ се организира всяка сряда от 10,30  до 18,30 часа пред Министерството на земеделието.

Проектът Фестивал „От нашата ферма – с любов за вас!“ се организира от Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА в партньорство с Район „Красно село“ и Сдружение  „За Земята“ , както и с финансовата подкрепа на Програма Европа – 2018 на Столична община.

Организаторите на фестивала отправят специални благодарности на:

*Програма Европа – 2018 на Столична община, които ни подкрепят вече втора година със специален проект

*Столична община, които също застанаха зад нас и идеята за Фермерски фестивал в центъра на столицата

*Район „Красно село“ – наш ексклузивен партньор тази година

*Министерството на земеделието, храните и горите: за всичко, което прави за фермерите и за доброто сътрудничество за всяко едно издание на Фестивала

*Българо-швейцарската програма за сътрудничество, която подкрепи много семейни ферми и малки занаятчии, за да започнат преработка във фермата и да продават пряко

*всички, които купуват от Фестивала.

Без всички вас нямаше да ни има!
Елате в сряда, за да празнуваме заедно.
Ще имаме серия дегустации и кулинарни демонстрации, започвайки още в 10,30 часа. Както на Демонстрационната шатра, така и на фермерските щандове. Може да станете и част от филмчетата, които ще снимаме този ден.

Фестивалът предлага разнообразни фермерски и занаятчийски храни на малки производители от страната: краве, овче, биволско и козе сирене и кисело мляко, кашкавал, мед и пчелни продукти, сладка и  сиропи, яйца, прясно месо, занаятчийски хляб, ядки, печена тиква и тиквени семки, био вино, био оцет, био чай, био гъби шийтаке, сезонни плодове и зеленчуци, пресни и сушени билки и подправки, козметика, цветя… Редовно гостуват производители на сувенири и бижута.

Запазена марка на Фестивала са демонстрациите и дегустациите на фермерски храни и рецепти.

Всички фермери и производители са регистрирани по наредбите 3 и 26 на Министерството на земеделието, храните и горите  или по Закона за храните. Много от тях в районите от Натура 2000  в Западна и Централна Стара планина са подкрепени от проекта „За Балкана и хората“ на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

 

Публикувана в Новини на часа

Празник на киселото мляко ще се състои на 30 юни в Трън, съобщиха от общината. Той е организиран от община Трън, съвместно с „Ел Би Булгарикум“ и фондацията „Д-р Стамен Григоров“. Поканени са местните фермери, майстори на художествени занаяти и на домашната кухня. В празника ще се включат и представители на съседни общини от България и Сърбия. Ще има конкурси за домашно приготвени кисели млека, сирена, кашкавали и други ястия и десерти с кисело мляко.
За гостите и участниците в празника са организирани дегустации на млечни продукти, ястия и десерти, фолклорна програма.
Посетители ще приема и Музеят на киселото мляко в с. Студен извор, близо до родната къща на д-р Стамен Григоров – откривателят на „лактобацилус булгарикус“. Гостите ще се запознаят и с традициите в млекопроизводството и в бита на трънчани.

Публикувана в Новини на часа
Неделя, 08 Април 2018 10:53

Честито Возкресение Христово!

"В Христовото Възкресение е основанието и силата на нашата вяра, в него е залогът и на нашата надежда. Върху свидетелството за него е основана Църквата, която вече две хилядолетия, непоклатима от бурите на този свят, преподава на човечеството вечните и спасителни истини на Божественото Откровение, като "през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20), "по цял свят и... на всички твари" (Марк 16:15) светло благовести за настъпилото наше освобождение от древните окови на греха. Благовести и свидетелства за Живота, който е победил смъртта и тлението. Благовести и проповядва за Царството Божие, което чрез славната победа на възкръсналия от мъртвите наш Господ и Спасител Иисус Христос отново бе щедро отворено за всички.

Това каза в словото си Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за Великден. 

Точно в 24 часа Патриархът възвести Възкресение Христово,най-светлият християнски празник, наричан Празник на празниците. 

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Като всеки голям християнски празник и Великден е ден за прошка и за вглеждане в душата. Нека помислим и се постараем да сме малко по-добри през тази година и всички години занапред.

Част от великденската традиция са боядисаните яйца и козунакът. Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца, които се поднасят на Великден, през пролетта. Най-важният цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и някои се украсяват с различни орнаменти.

Публикувана в Новини на часа

На 1 февруари православната църква почита Св. Трифон - лечител, прославил се с чудесата, които правел.

Роден е през 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя.

На 17-годишна възраст успял да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство.

Само няколко години по-късно обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан - Деций Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради вярата им.

Един от тях бил Трифон, който не пожелал да се отрече от Христа и умрял от раните си след дълги изтезания, но с молитва на уста. Денят на св. Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари.

През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.

Така паметта на свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - св. Симеон.

Според българските народни традиции св. Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.

На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.

На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер.Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.

Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се Цар на лозята - обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или у дома.Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис - богът, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино.

В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата. 

На Трифоновден празнуват имениците Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.

Публикувана в Новини на часа

На 16 януари се отбелязва професионалния празник на хората, работещи в областта на растителната защита. Датата е обявена с Решение на Министерски съвет от 28 септември 2005 г.

Преди 122 години, с указ на княз Фердинанд от 16 януари 1896 г., е утвърден първият нормативен акт в България в областта на растителната защита: "Закон за мерките против филоксерната зараза (чума по лозата) и за възстановяването на опустошените от нея лозя". С него се поставя официално регламентираното начало на борбата с вредителите по растенията и на растителнозащитната дейност у нас. Растителнозащитниците отбелязват своя професионален празник вече девета година.
Публикувана в Новини на часа

На 24 декември отбелязваме един от най-големите християнски празници - Бъдни вечер.

Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария и е начало на Христовото рождение.

Върху трапезата на Бъдни вечер се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Празничната маса включва обреден хляб, наречен "Боговица" или "вечерник".

Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни.

След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата.

Днес приключват и четиридесетдневните коледни пости.

Освен Бъдни вечер, днес празнуваме и имен ден, тъй като почитаме и паметта на света преподобномъченица Евгения

Имен ден празнуват, носещите имената Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малчо (от словосъчетанието Малка Коледа), Малик, Мален, Малена, Малин.

Публикувана в Новини на часа
На 26 октомври ще се състои тържествено честване на патронния празник на Факултета по
агрономство "Св. Димитър Солунски". Събитието ще започне в 10.00 ч. в аудитория "П. Попов". Ще има специално тържество по случай преименуването на учебна зала № 117 на катедра Земеделие и хербология в Зала по хербология "Проф. Фетваджиева", съобщават организаторите. 
Ще бъдат представени и нови експонати за музейна сбирка "Земята и човека".
Публикувана в Новини на часа
Петък, 25 Август 2017 12:06

От днес започва Ломея 2017 г.

7 творци от четири държави ще вземат участие в 18 - то издание на Симпозиум за съвременно изкуство Ломея, който започва от днес /петък 25 август/ в Природен парк "Русенски Лом" и ще продължи до 3 септември. Художници от Италия, Франция, Испания и България ще творят вдъхновени от природата на природния парк. Форумът тази година ще премине под мотото "Горска орхидея“. В програмата са включени посещения на Ивановските скални църкви, средновековния град Червен, голям Нисовски манастир.

На 2 септември гостите на форума ще имат възможност да видят изложбата на завършените вече творби на открито в с. Бръшлен, общ. Сливо поле.

На 3 септември творците ще представят работата си от симпозиума в Русенската художествена галерия.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта