300x250 static

Според официалните данни на румънските ветеринарни власти, броят на потвърдените огнища на африканската чума по свинете в Румъния е достигнал 725. До момента са умъртвени над 47 хил. прасета в домашните стопанства и около 70 хил. животни в 8 свинеферми, съобщава Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).

Публикувана в Животновъдство

„Искам да видя това прасе, което скача 4 метра”, така коментира по Нова ТВ директорът на Изпълнителната агенция по горите инж. Григор Гогов, твърденията, че оградата по границата с Румъния няма да спре разпространението на африканската чума по свинете.

Самото съоръжение е стандартно – бодлива тел закачена на дървени колове с височина 1,30 м. Към него е добавен допълнителен ред навита - жилетна режеща тел, която пази коловете, за да не ги изровят дивите свине със зурлите си.

„Ние сме длъжни да защитим интересите на българската икономика, тъй като в съседната нам страна не се взимат мерки”, подчерта инж. Гогов. Той допълни, че капиталовложенията в сектора на свиневъдството в България са много големи.

В допълнение към бодливата тел край оградата по границата с Румъния ще бъдат поставени специални флакони с течност с миризма на вълк. Те са защитени от атмосферните условия и действат от 3 до 5 месеца, прогонвайки дивите свине в зона с диаметър до 50 метра.

Основната мярка срещу заразата обаче е засиленият граничен контрол.

„Пренасянето на африканската чума е станало не чрез диви свине, а чрез хранителни продукти от свински произход”, подчерта инж. Гогов. „От Африка тя най-напред е пренесена в Грузия”.

Той поясни, че проблемът са домашно отглеждани прасета в Украйна и Румъния.

Публикувана в Новини на часа

Семейната двойка Мириар Бридрон и Антоан Бресак придоби свиневъдна ферма в селцето Жирак, Южна Франция, и предава на кооператив по 4200 угоени прасенца годишно

Мила Иванова

Младата френска двойка стигна до свиневъдството по обиколен маршрут. Антоан Бресак винаги е искал да бъде земеделец, но родителите му нямали нищо общо с това занимание и не поощрявали сина си. Докато Мириам Бридрон, дъщеря на земеделци, е искала да отглежда не земеделски култури, а прасенца. И двамата са от Южна Франция и се срещат като специализанти в град Вилфранш-дьо-Руерг – Антоан се обучава в курс за производство и преработка на говеждо месо, Мириам – за отглеждане на прасета, след като вече е работила в технически институт с профил свиневъдство. Антоан заминава на 6-месечен стаж в Австралия, а след завръщането си в работи в няколко ферми, за да изучи на практика тънкости на занаята. Така се запознава с Мари-Кристин и Жан-Ноел Лагорс, собствениците на свинеферма в селцето Жирак, департамент Лот в Южна Франция. Мястото е чудесно – селцето с 370 жители е разположено живописно между две реки, в най-ниската част на гориста равнина, населението се занимава с животновъдство, отглеждане на тютюн и орехи. През 2007 г. Мириам е наета като работничка във фермата, а после Антоан я замества по време на двете й майчинства. Тогава и двамата разбират, че си струва да се занимават със свиневъдство – да отглеждат малки прасенца, да ги угояват и да ги продават.

Diversification

Сделката се сключва с помощта на медиатор психолог

Антоан и Мириам познават добре стопанството, когато семейство Лагорс решава да им го предаде няколко години преди да се оттегли в пенсия. Но старите стопани искат фермата им да просъществува на всяка цена – условие, което напълно удовлетворява младата двойка, която пък мечтае да се установи на едно място и да работи заедно. През 2012-а Антоан и Мириам вече са готови за покупката, но поемат изцяло стопанството година и половина по-късно. Ситуацията е малко необичайна, тъй като Мари-Кристин и Жан-Ноел още не са навършили пенсионната възраст, поради което младите стопани им предлагат да си разменят ролите и да ги наемат като работници. Това ги улеснява, защото така старите собственици предават на новите своите познания и умения. Интересно е също, че медиатор психолог провежда с четиримата стопани няколко сеанса, за да няма съмнение, че двете двойки могат да работят заедно. И чак тогава сделката е сключена, а семейство Лагорс дава кредит на купувачите срещу част от цената на фермата, който да се изплати за 13 години.

--

„Идеята ни беше да поемем стопанството в работещ режим, като се опитваме да го подобрим – споделя пред френското сп. FranceAgricole младата двойка, която създава семеен кооператив от типа EARL(Земеделско стопанство с ограничена отговорност – б.а.) – Разполагаме с 1200 места за прасета за угояване. Отглеждаме четири партиди от 40 свине майки и 20 женски прасенца и угояваме 4200 прасета за месно производство годишно. Продаваме също прасенца, когато са ни в повече.” Храната за животните се приготвя във фермата – от зърнени култури и царевица, но стопанството не може да произведе цялата храна и фермерите купуват допълнително от техните съседи.

2.Les porcs sont engraisses

Коопериране на дребни и средни стопани

„В дух на взаимопомощ ползваме и услугите на кооператива CUMALotEnvironnement – разказват Мириар Бридрон и Антоан Бресак . (CUMA, в превод – Кооперативи за ползване на стопанския инвентар, представлява типична френска форма за взаимопомощ между минимум четирима стопани, които най-често инвестират в закупуване на машини и съоръжения за общо ползване – б. а.) – Ние предлагаме на стопаните втечнения тор от нашата ферма, който те могат да разпръскват на техните земи, а някои от тях ни се отплащат с реколта” – уточняват фермерите.

Антоан, Мириам и трите им деца живеят в къща на 17 км от стопанството, така че семейството си е създало уют, отделно от работната среда. Но и от вкъщи знаят какво се случва във фермата: всички сгради там са съоръжени с аларма, които предупреждават за аварии и повреди в системите за вентилация, отопление, охлаждане или разпределението на храната.

Макар и поливалентни, стопаните си разпределят задачите. Мириам се занимава по-скоро със свинете майки и ражданията, Антоан – с отглеждането на прасенцата след отбиването им, производството на храната, с реколтата на полето и изкуствените осеменявания. Прасенцата се отбиват на 28-ия ден, после се отглеждат 7 седмици на режим след отбиване и се угояват в продължение на три месеца – храната им е съставена 70 на сто зърнени храни (25 на сто от тях са от фермата), минерали и кюспе. Продават ги на 180-ия им ден, с тегло 95 кг.

Фермата предава на всеки пет седмици 420 прасета със спецификации за производство на прочутата Байонската шунка (JambondeBayonne) на Сдружението на свиневъдите Paiso към кооператива на департамента Лот – Capel. (В него участват 60 свиневъди от три големи региона, произвеждащи 101 000 прасета за колбаси годишно, със спецификации за Байонска шунка – продукт със защитен географски произход.) Ще допълним, че този деликатес бил любим на гигантите лакомници Гаргантюа и неговия баща, за които разказва Франсоа Рабле още през 1534 г. в знаменития си роман. Мириам и Антоан спазват всички изисквания при отглеждането на тази партида прасета – цената на прасето за този колбас се определя на аукцион, а когато курсът е нисък, младите фермери могат да получат бонус от кооператива.

Разнообразяване на продукцията

След пет години семейството може да събира първа реколта от лешници в градина от 80 декара, която току-що посади около сградата за отглеждане на прасенцата. „Обичаме дърветата – добавят Антоан и Мириам. – Градината ще освежава със зеленината си стопанството, а ще прибираме лешниците в период, когато няма да имаме работа по полето. Освен това допълнителните ни доходи подхранват желанието ни да наемем помощник на пълен работен ден – разкрива близките си планове семейството животновъди.

Стопанството в цифри

Площ: 450 декара

Персонал:

Антоан Бресак и

Мариам Бридрон в семеен кооператив, тип EARL

Мари-Кристин, наета за1/2 работен ден

Редуване на посевите:

. 250 дка напоявана царевица

. 60 дка пшеница

. 40 дка ечемик

. 80 дка лешници

. 20 декара сезонни ливади

Животни

180 свине майки, от които 160 продуктивни

Продукция 2016 г.

. 4200 прасета за колбаси

. 300 прасенца

Публикувана в Животновъдство

Френският фермер Тибо Гонзалес отглежда и обработва 240 броя годишно от екзотичната гасконска порода, чието мраморно месо се цени високо от гурманите. Репортаж от горското стопанство на свиневъда в сп. France Agricole

porc gascon3

Алекс Петров

Като всяко дете много обичах да пътувам. А децата са любознателни, от прозореца на вагона не пропусках дори птиче да избяга от погледа ми. Преди да стигнем морето, под висок хълм, обрасъл с храсти и дървета, се появиха странни черни силуета. Влакът наближаваше Карнобат и тогава видях, че това бяха наши, черни прасета, но с по-дълги крачета, пуснати свободно на паша. Оттогава запомних, че месото им било най- вкусното...
Днес, у нас, свободно пасящи черни прасета са много рядка картина. С избухването на демокрацията територията на черните прасета все повече намаляваше – поради липса на пазари и ниска изкупна цена на месото и най-вече поради отсъствие на държавна стратегия, уникалната източнобалканска свиня, единствената туземна порода животно у нас, е на път да бъде вписана в Червената книга. В същото време в Испания черната иберийска свиня, от която се произвежда световноизвестния хамон, се отглежда и пази като национално богатство. Не по-малко известно е италианското прошуто, което се прави и от черни свине – те се хранят с остатъци от производството на сиренето пармиджано, поради което ги наричат Nera parmigiana.

Френското сп. France agricolе разказва за френски фермер от селце в Пиренеите, който отглежда стадо черни прасета от гасконската порода. Там, на границата между Франция и Испания, при природни дадености, съизмерими с нашите, французинът развъжда стадото си, произвежда крехкото и изтънчено ”мраморно месо” и печели много добре от своето биопроизводство. Заслужава си да се да се поучим от неговия опит.

Селекционерът на свине Тибо Гонзалес от селцето Монфере, Източни Пиренеи, е избрал за свободно отглеждане на стадото си гориста местност с ниска растителност, разположена на 1000 м надморска височина. Френският фермер отглежда и обработва 240 прасета гасконска порода годишно.

Искам да произвеждам моите прасенца именно тук, за да се приспособят най-добре към мястото, където са се родили, обяснява свиневъдът. – В гориста планинска местност с площ от 100 дка инсталирах 18 индивидуални кочини за свине майки от гасконска порода.” Всяка от тях си има свой периметър около кочината, ограничен с проводници, по които протича електрически ток. Два гасконски нереза поддържат чистотата на расата. Ражданията са през цялата година. Свинете майки имат две опрасвания от 6 до 8 прасенца годишно. „Оставям ги за два месеца с тяхната майка, преди да пусна цялото прасило в парка за угояване. В група прасенцата се чувстват по-комфортно” – разкрива стопанинът.

Във втория парк от 200 дка два покрити със слама заслона, с размери 5 м х 12 м, приемат свинете за угояване. Заслоните не се местят, но паркът около тях е разделен на няколко зони чрез електрически проводници под напрежение, в които Тибо премества прасета си в зависимост от времето и сезона. „През лятото ги слагам на сенчести склонове, а през зимата ги премествам на огретите от слънце страни”, пояснява той.

Двойна защита

За да избегне проникването на глигани от планината, Тибо Гонзалес е изолирал двата парка с ограда от проводници с високо напрежение. Тя е с височина 1,5 м, като от двете ѝ страни са поставени възпиращите оголени жици. „За оградата съм заплатил 70 000 евро. Но периодично трябва да се почиства от плевели под електрическите проводници” – казва фермерът.

Храненето само с биопродукти

Свинете консумират в продължение на 7 до 8 месеца преди кланицата биологично чисти храни върху основата на ечемик, царевица, бобови, люцерна и кюспе до 16% белтъчини. Ежедневната дажба на животно е от 1,5 кг през лятото до 2,5 кг през зимата. „През есента, когато свинете сами намират желъди и кестени под дърветата, аз намалявам дажбите. Иначе те наедряват прекомерно”, уточнява Тибо Гонзалес.

Доставената с камион 18 тона биологична кърма, гарантирана без ГМО, му струва 600 евро/ тон. „За периода от отбиването до клането всяко прасе консумира 420 – 480 кг, което представлява разход за храна от 250 до 290 евро" – пресмята свиневъдът.   Но чрез директната продажба на произведеното от него месо и колбаси, той получава от 1000 до 1200 евро на прасе, като по този начин компенсира високите производствени разходи.

От 4 до 5 прасета седмично

Всяка седмица Тибо избира четири-пет прасета, готови за кланицата. За да ги подбере, той е инсталирал проход с прегради в равнинната зона на парка. „Ще разширя тази зона и ще изградя в нея нова постройка, в която ще мога да фиксирам коритата върху бетонна плоча. Прекалено много счупвания имам при тези, които съм инсталирал на склоновете” – обяснява той. Новата сграда с размери 17 на 8 метра и височина 2,8 м ще позволи през централния коридор да преминава трактор, с който храната ще се разнася с лекота. „Ще наема работник на непълен работен ден, който да ми помага във фермата. Така ще мога да угоявам и обработвам повече прасета, за да отговоря на търсенето от пазара ” – разкрrва бъдещите си планове Тибо Гонзалес пред сп. France Agricole.

.

Инвестиции от 150 000 евро в месарски цех

Получаването на качествено „мраморно месо” е деликатно начинание. Свинете „гасконци” растат бавно. „Като ги гледам до девет месеца, аз получавам трупно месо (изчистено само от вътрешноститe) по 70 до 80 кг от всяко животно. То е покрито с 4 – 5 см твърда сланина и рандеманът на месото превишава 80%. Естествено мраморизираното месо е идеалната суровина за приготвяне на изискани колбаси. Пресни късове и свежи ребърца не остават незабелязани от изтънчените клиенти и гурмани”, обяснява в подробности Гонзалес.Той е инвестирал 150 000 евро в месарски цех, където обработва 240 прасета на година. Там той се справя с цялото количество месо. Майсторството в занаята Тибо е придобил по наследство от баща си, месар и колбасар.

С произведената висококачествена продукция свиневъдът си е създал солидна репутация и безпроблемно продава своята продукция на ресторантьори, на постоянни клиенти и гурмани. Всекидневната му работа е строго организирана. Сутрин се занимава с отглеждането на животните, след обяд е в месарския цех. Сряда сутринта той се занимава с доставките, а в събота е на пазара. Цената на продукцията му за физически лица е регламентирана: 20 евро/кг за котлети, 30 евро/кг за бонфиле и до 39 евро/кг за сухи колбаси.

Публикувана в Животновъдство

Учени от Университета по хранителни технологии в Пловдив откриха, че прасетата наддават по-бързо, а и месото им е по-вкусно, ако животните бъдат хранени с фураж, обогатен с екстракт от сибирска лиственица и отработен цвят на маслодайна роза. Научното изследване на екипа, чийто ръководител е зам.-ректорът на университета проф. Стефан Драгоев, включвало експеримент с пет групи прасета. На първите бил даван обикновен фураж, а на останалите - обогатен с двете съставки фураж, но в различни съотношения. Било установено, че прасетата, които се хранят с обогатения фураж, наддавали много по-бързо и че в месото им така нареченият „лош холестерол", бил намалял с около 14%.  Животните, които получавали фураж с екстракт от сибирска лиственица, наддали с 9,5 килограма повече от останалите. Според учените сибирската лиственица е известна като „тайното оръжие" на руснаците по време на Втората световна война. Те знаели, че ако нямат дълго време храна, могат да оцелеят, ако смучат кора от дървото. Маслодайната роза съдържа антиоксиданти и ако отпадъкът от производството й се използва като съставка при фуража на свинете, ще има освен добър икономически, така също и екологичен ефект. Подобен експеримент с добавяне на розов цвят и екстракт от лиственица учените ще направят и с храната на агнета, за да установят как на тях им влияе обогатеният фураж.

Публикувана в Животновъдство

През миналата седмица Европейската браншова организация ISN (Interessengemeinschaft der Schweinehalter) констатира поредния спад в цените на прасетата за клане в основните държави производителки на свинско месо в Евросъюза.

ЕС. Цени на свинете за клане в основните страни производителки, в ЕUR/kg кланично тегло франко ферма без ДДС*

 Седмици

Германия

Холандия

Дания

Белгия

Франция

Полша

Италия

Испания

2017 г.

               

01

1,466

1,421

1,498

1,396

1,502

1,438

1,914

1,504

02

1,516

1,451

1,498

1,445

1,514

 1,464

1,857

1,509

….

..

..

..

..

..

..

14

1,626

1,612

1,592

1,569

1,697

1,634

1,895

1,733

15

1,676

1,643

1,632

1,618

1,742

1,649

1,946

1,790

 …

35

1,646

1,582

1,605

1,581

1,620

1,668

2,068

1,878

36

1,646

1,582

1,605

1,581

1,584

1,649

2,068

1,860

37

1,646

1,582

1,605

1,581

1,578

-

2,100

1,833

38

1,566

1,482

1,564

1,495

1,543

-

2,109

1,771

39

1,526

1,431

1,537

1,445

1,495

1,532

2,106

1,712

40

1,476

1,391

1,496

1,396

1,471

1,465

2,062

1,645

 …

50

1,396

1,270

1,442

1,322

1,377

1,400

1,984

1,376

51

1,346

1,250

1,388

1,260

1,374

1,400

1,952

1,376

52

1,316

1,250

1,361

1,236

1,344

1,353

1,918

1,360

2018 г.

               

01

1,316

1,250

1,356

1,236

1,340

1,336

1,906

1,360

02

1,316

1,250

1,356

1,236

1,334

1,326

1,868

1,350

03

1,286

1,180

1,315

1,186

1,320

 -

1,825

1,340

04

1,246

1,180

1,288

1,161

1,299

-

1,806

1,335

                   

*цените за отделните страни са  уеднаквени на база 57% постно месо (lean-meat-percentage)

Анализаторите коментират, че ценовия срив надолу отново поведе определящият за Европа германския пазар, където средната цена на свинете за клане през изминалия седмичен период спадна с нови 4 евроцента до EUR 1,246 за кг кланично тегло (EUR 1,316-1,396 в края на 2017 г. и  EUR 1,466-1,516 в началото на 2017 г.). Като основен фактор, подкопаващ германските котировки ISN посочват „много големи количества живи животни, предлагани на пазара”. На подобен натиск бяха подложени и пазарите в съседните държави, най-вече в  Австрия, Дания, Франция и Белгия.  За отбелязване е стабилизирането на цените в Холандия, в случая трябва да се има предвид, че предходната седмица там е регистриран спад с 7 евроцента за кг. Според доклада на ISN „участниците от  всички страни очакват раздвижване на пазара”. ISN вече  забелязва предпоставки за балансиране на търсенето и предлагането в Германия и в други страни дори в краткосрочна перспектива. По-опитните търговци споделят, че цените обикновено се задържат на относително ниските изкупни стойности през януари „за да могат след това компаниите да реализират по-големи печалби през летния сезон”.  Засега  експертите не дават категорични прогнози за развитието на  африканската чума по свинете и влиянието й върху ценовата динамика в ЕС.

Публикувана в Бизнес

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство

Фермери от Волновахския район на Донецка област в Украйна се оплакват, че губят реколтата си от царевица и слънчоглед заради нашествие на голям брой диви свине, съобщи електронното издание SuperAgronom. По думите на стопаните глиганите с цялото си потомство се прехранват с отглежданите от тях култури. „А когато се наядат, започват буквално да се търкалят по полето, което нанася още по-големи щети на посевите”, описва тежкото си положение фермер от село Новогнатовка.
За да изгонят животните от нивите, фермерите се опитват да ги изплашат с работещите двигатели на автомобилите и с шашки, но дивите свине винаги се връщат.
„През миналата година глиганите бяха значително по-малко, защото вълците ги гонеха, но сега неясно защо вълците ги няма. Вследствие н това стопанствата търпят значителни загуби”, обяснява фермерът.
Той и колегите му са се свързали с Центъра за военно сътрудничество в района, откъдето са им обещали да помогнат, като издадат разрешения на ловците за лов на диви свине.

Публикувана в Новини на часа

По-късното отбиване предпазва прасетата от заболявания. Свиневъди дават ценни препоръки от практиката си

Дания, която е членка на Европейския съюз от 1973 г., заема едно от водещите места в света по производство на свинско месо около 2 млн. т годишно. Местните фермери угояват годишно 22 милиона свине, като три четвърти от това количество отива за износ.

Датското свинско месо се изнася в повече от 180 държави, най-вече в страните членки на ЕС, Япония, Русия и САЩ. И въпреки че Дания е относително малка държава, тя може да изхрани 25 млн. души, което е 5 пъти повече от собственото й население.

В местните свинеферми средният разход на фураж за получаването на 1 кг прираст е 2,7 КЕ (кръмни единици), а в отделни ферми 2,3 КЕ. От една свинямайка датските фермери получават по 26 приплода. А среднодневният прираст на свинете, от раждането до клането, е 0,63 кг.

В момента в Дания се отглеждат основно четири високопродуктивни породи свине: Датски ландрас, Йоркшир (Голяма бяла свиня), Дюрок и Хемпшир. Още през 1990 г. В страната бе забранено профилактичното даване на антибиотици в животновъдните ферми, както и за стимулиране растежа на прасетата. Датските свиневъди могат да прилагат антибиотици единствено за лечебни цели. За да се съобразят с изискването, след влизане в сила на забраната на стопаните им се наложи да направят промени в отглеждането на животните, включително да оставят новородените при майките им седмица по-дълго, за да ги предпазят от заболявания.

Датският ветеринарен лекар д-р Хенриксен обяснява, че се увеличава броят на свинефермите, които надхвърлят определеното равнище на употреба на антибиотици и че е необходимо те да бъдат намалени.

Датчанинът Кай Мунк, който отглежда 10 000 свине близо до Копенхаген, разказва, че за да намали употребата на антибиотици във фермата си, обръща по-голямо внимание на здравословния статус на угояваните животни и на фуражите, с които ги изхранва. Ето какво споделя той от своята успешна практика:

* Всекидневно проверява здравословното състояние на животните.

* През зимата стриктно следи температурата в помещенията да

е такава, че на животните да им е топло.

* Отбива прасетата на 28-ия ден от раждането, а не както преди – на 21-вия, тъй като по-рано отбитите прасета са по-податливи на заболявания.

Фермерът използва различни прийоми, с които намали или напълно замени употребата на антибиотици за стимулиране растежа на прасетата.

Той предлага на животните повече пробиотици и продукти, съдържащи цинков оксид.

Когато въведоха забраната за използване на антибиотици, бях много против, не крие Мунк. – Но сега мисля, че това е едно от най-хубавите неща, което се е случило на датските свиневъди. Днес свиневъдството е истинско предизвикателство за нас, съвременните фермери. Към днешна

дата броят на фермите в Дания е намалял в сравнение с 1998 г. с 35 000 броя, докато производителността на свинефермите се е увеличила с близо 20 на сто.

Публикувана в Животновъдство

Държавната отпуска общо 28 000 000 лв. по схемата „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете” за 2017 г. Парите ще бъдат предоставени за подпомагане на земеделски стопани, отглеждащи свине-майки. Заявления от фермерите за кандидатстване за подпомагане се приемат еднократно, съобщиха от Държавен фонд „Земеделие”.

Ще бъдат отпускани средства, които отговарят на 100% от единичните ставки по съответните мерки.

Финансовият ресурс се предоставя на три транша.

Първият транш е за подпомагане на угоени прасета,

Реализирани или продадени от 1 януари до 30 април 2017 г. Плащането се извършва с коефициент на редукция 0.532, приложен през 2016 г.

Вторият транш е за подпомагане на угоени прасета, реализирани или продадени от 1 май до 31 август 2017 г. Плащането се извършва със същия коефициент на редукция - 0.532, приложен през 2016 г.

На третия транш ще се подпомагат угоени прасета, реализирани или продадени, които също така може и да са налични към момента, но предстои да бъдат реализирани от 1 септември до 31 декември 2017 г. Подпомагането се извършва след проверка за реализирани/продадени угоени животни от 1 септември 2017 г. и налични, които предстои да бъдат реализирани до 31 декември 2017 г. Плащането се извършва с коефициент на редукция, определен от ДФ”Земеделие”, който е изчислен на база остатъчния ресурс в рамките на утвърдения бюджет по т. 1. и не по-голям от единичните ставки по съответните мерки.

Ще припомним, че проект на Наредбата за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) е публикуван за обществено обсъждане, което продължава до 19 февруари 2017 г. Проектът регламентира допустимите за подпомагане кандидати и дейности, както и размера на финансовата помощ. Допустимите за подпомагане кандидати, според проекта на наредбата са тези, които отговарят най-общо на три условия. Те трябва да са регистрирани са като земеделски стопани по реда на Наредба №3 (обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г.). Необходимо е да отговарят на условията за активен земеделски стопанин, съгласно чл. 38б Закона за подпомагане на земеделските производители. Фермерите трябва да са собственици и/или ползватели на животновъден обект или животновъден обект-пасище. Субсидиите ще се отпускат под формата на годишни плащания за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти, поети за период от най-малко 5 години от земеделски стопани, отглеждащи преживни животни.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта