Прореждането при прасковите се прави на два на пъти – втората половина на май и през юни

Прасковата е вид, който цъфти обилно. Много често при благоприятна пролет, дърветата биват претрупани със завръзи. От тях се формират голямо количество малки, но некачествени плодове.

Повечето от завръзите се формират вътре в короната и на клонките от долните етажи, които са разположени по-близо до земята. В тези участъци слънчевите лъчи проникват много по-малко. Част от плодовете опадват по естествен път още докато са малки, но въпреки това по дървото много повече, от колкото то може да изхрани.

За да се развиват на дървото едри и добре обагрени плодове, част от малките завръзчета трябва да се премахнат. Това става с ръчна манипулация през втората половина на майи втори път след юнското опадване на плодовете. Операцията не е трудоемка, просто изисква да отделите по малко време на всяко дръвче.

При прореждането плодовете на прасковата най-напред се премахват слабо развитите, повредените от неприятели или болести, силно засенчените във вътрешността на короната, деформираните с неправилната форма плодовете и тези, които са разположени при лоши условия за развитие. След това се премахват и част от нормалните плодове, които са излишни, защото иначе те ще влошат качеството на настоящата реколта и силно ще изтощят дървото.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Сравнително топлото време през пролетта благоприятстваше развитието на струпясването по прасковата. Болестта нанася особено големи поражения по черноморското крайбрежие, където се нападат главно плодовете, което силно влошава тяхното качество. Оптималната температура за развитие на струпясването е около 26-28оС.

Проявява се главно по плодовете във вид на разпръснати малки петна, отначало бежавокафяви, а след това с масленозелена кадифена повърхност. Те се сливат в по-големи зони, най-често към дръжковата част на плода. След опадане на налепа, повърхността остава вкорковена като струпей. По време на беритбата могат да се открият повреди и по леторастите.

Най-силно се нападат сортовете Мериголд, Хале, Елберта, Японска нектарина и други.

Борбата изисква комплекс от мерки включващи изрязване на заразените клонки, третиране през вегетацията при откриване на първите прояви на болестта.

За борба със струпявсането по прасковата при слабо нападение могат да се използват контактни фунгициди с предпазно действие, а при наличие на зараза могат да се използват всички системни продукти за растителна защита за борба със струпясването по ябълка и круша.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Опаковъчните материали, на основа бактериална целулоза, импрегнирани със сребърни наночастици, увеличават срока на годност на доматите почти два пъти.
Домати, опаковани във филм от бактериални композити, се съхраняват свежи и без де се развалят при стайна температура до 30 дни и се запазват по-добре от домати, опаковани в конвенционален полиетиленов филм.
Изследването е проведено от двама индийски учени - А. Адепу и М. Канделал. Известно е, че среброто има антимикробни свойства, затова е било взето решение да се добавят към целулозата сребърни наночастици.
Композити (бактериална целулоза, импрегнирани със сребърни наночастици), в които са включени по-малко от 2% сребро, в продължение на 3 дни показват антимикробна активност срещу смесена култура от микроорганизми с повредени продукти. Оказва се, че композитите имат по-висока антимикробна активност от колоидите със същото съдържание на сребро.

В отделно проучване филм от нанокомпозити, подсилен със сребърни наночастици, подобрява съхраняването на прасковите от сорт Shan-i-Punjab, който има кратък срок на годност. След 4 дни съхранение при 4°С, круши опаковани в този филм са се развалили 4,75% в сравнение с 15,44% в контролата (без опаковка). Също така е отчетено намаление на броя на микроорганизмите по повърхността на плодовете при съхранение в тази опаковката, отколкото без нея.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Реколтата от праскови в Сливенско е под въпрос. Заради големите температурни разлики в последните седмици овошките измръзнаха. Над 70% са засегнатите дървета. Долината на прасковите тази година ще остане без праскови. В Сливенско не са виждали подобно поголовно измръзване на овошките повече 30 години.

„Поражението е 100%. Да не кажа и да се вади градината догодина. Листът вече почва да се развива, подава се отдолу, обаче на плодната пъпка е спряло развитието, измръзнала е. Тази година нулева година. Поне разходите да избием, но и разходите няма да избием”, оплаква се пред NOVA Васил Василев, земеделски производител.

Загубите за стопаните са за стотици хиляди левове.

„Ако държавата помогне някой лев, помогне. Ако ли не, банките, кредити и така нататък”, казва Иван Митев, земеделски производител.

Земеделците не могат да разчитат и на застраховка на продукцията си.

„По това време на годината, застрахователните компании не сключват застраховки. Те тръгват чак от май месец”, обяснява Йордан Стойков, земеделски производител.

Производителите очакват оценка на щетите от комисия към Областната земеделска служба.

„Въз основа на тези данни, които ще получат от министерството, се надяваме да получим някаква държавна помощ”, казва Коста Петров, председател на Сдружение „Българска праскова”.

В област Сливен се отглеждат над 20 000 декара с праскови. Тази година обаче ще се разчита на внос.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 05 Септември 2017 10:16

Гръцките праскови сринаха българските

Българските преработватели отказват да купуват български праскови, а предпочитат продукция от Гърция. Това обяви членът на УС на Асоциацията на овощарите в България Живка Гроздева в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
По думите ѝ през тази година в Гърция има свръхпроизводство на компотни праскови. "Поради климатичните условия там те зреят по-рано и преработвателите в България имат възможност да ги закупят и да ги преработят преди узряване на българската продукция", коментира тя. 
"Изкупуваме от всеки един производител, който отговаря на качествените критерии, които имаме", коментира от своя страна оперативният директор на Фрукто-Сливен Димитър Кънев. 
На този етап 30% от нуждите на Фрукто-Сливен са задоволени чрез българска продукция. Неговото предприятие има нужда от 10 хил. тона годишно, а българските производители не могат да предложат повече от 5 хиляди, сподели още той. 
"Приоритет за предприятието ни е българската суровина, тъй като в Гърция имаме транспортни разходи от 0,08 до 0,10 лв", допълни още Кънев.

Публикувана в Бизнес

Еднодневните трудови договори по-скоро затрудняват, отколкото подпомагат работата в сектора, жалват се производителите

Срещнахме се с кметa Димитър Андреев на емблематичното в отглеждането на праскови с. Гаврилово, Сливенска община. Оказа се, че той е и земеделeц: произвежда грозде, праскови, череши и ябълки на площ от 120 декара. Неотдавна селото е било домакин на празника „Златна праскова“, на който земеделски производители от района са обсъждали проблемите и перспективите на овощарския отрасъл в България. Димитър Андреев представи акценти от дискусията за в. „Гласът на фермера“.

  • Г-н Андреев, кой беше основният проблем, който изтъкнаха овощарите от района?

  • Основния проблем за овощарите са еднодневните трудови договори, които не помагат на земеделските производители, а ги натоварват допълнително с бумащина и бюрокрация. Съгласни сме, че тези договори трябва да ги има, но да са под друга форма. Колеги, които са ходили в Германия, разказват, че там регистрираните на борсата сами си търсят работа. Работната ръка, която ние ползваме в овощарството, е неграмотна и ниско квалифицирана, без никаква отговорност. Често се случва даден човек да започне работа в 8 часа и в 8,30 вече да си е тръгнал. А осигуровките се плащат предварително, след като се регистрират договорите в инспекцията по труда.

  • Каква форма предлагате?

  • Хората, които са регистрирани като безработни, сами трябва да си търсят работа, като им се постави изискване за определен брой работни дни. Това ще ги направи заинтересовани и ще се облекчи работата на земеделските производители.

  • В момента Бюрото по труда ли изпраща работници с тези договори?

  • Не, те са регистрирани в Бюрото по труда като активно търсещи работа и някои от тях са в списъците за полагане на общественополезен труд в рамките на 14 дни по 4 часа. Допълнително по тези договори им се позволява да работят до 90 дни в селското стопанство. Това е добре, но договорите не са изработени добре. Изисква се организация, която по-скоро затруднява земеделските производители, отколкото да е ефективна за самото производство.

  • В какво друго се изразява трудността с тези еднодневни трудови договори?

  • В една овощна градина от 100 декара с череши например има по 200 работници на ден, което означава, че 2-3 човека са ангажирани с попълването на договорите на тези работници. В същото време те не са изпратени от Бюрото по труда, а ние ходим сами да ги търсим. Те не са ангажирани да търсят работа, защото нямат интерес.

  • Какви други проблеми споделиха овощарите на дискусията в Гаврилово?

  • Тази година цената на водата за напояване стана по-скъпа. Това предизвика недоверие в хората и те не искат да подписват договори за напояване. Имаме изградена система за напояване, която е изправна и работи, но цената на водата не устройва земеделските производители. Докато цената на водата за целия поливен сезон в Гърция е 8€/дка, тук е 35-40€/дка. Тяхната и нашата продукция се срещат във фирма Фрукто, която изкупува прасковите. Гръцките праскови са с много по-ниска себестойност, а нашите са с много висока и ние не сме конкурентоспособни на пазара. Хората споделиха също и за нерешения проблем за борбата с градушките.

  • А високите температури отразиха ли се на плодовата реколта?

  • Най-напред се отразиха ниските температури през април – на 20-22-ри те паднаха до минус 4-5 градуса и плодовете, които бяха завързали, окапаха. Сега това, което е останало, не можа да се налее от високите температури и плодът остана по-дребен. Не на последно място е проблемът с цената на продукцията. Прасковите се изкупуват по цени отпреди 20 години – 50-60 до 80 ст/кг.

Публикувана в Бизнес

С късното есенно пръскане след листопада на костилковите овощни видове се унищожават зимуващите спори от ранно кафяво гниене, къдравост по прасковата, бактериално изсъхване, гъбна съчмянка и др. болести.

Освен бордолезов разтвор срещу къдравост по прасковата могат да се използуват още следните фунгициди: Дитан М45 в доза 30 г; Шампион ВП – 30 г; Фунгуран ОН 50ВП – 15 г. Дозите са за 10 литра вода.

За зимното пръскане е по-подходящ 2% бордолезов разтвор, защото благодарение на варта той се задържа по-дълго време по клонките. Останалите фунгициди са ефикасни, но при по-обилни валежи се измиват по-лесно и дръвчетата остават незащитени.

Незащитените от фунгициден разтвор рани по дърветата са входни места за заразяване с къдравост по прасковата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Производителите на праскови от Сливен и региона успяват да реализират продукцията си основно към Констанца и Букурещ в Румъния. Това заяви за Радио "Фокус” – Сливен председателят на Сдружение „Българска праскова” Коста Петров. Малки количества са изнесени и към Полша, Петербург и Виена. Към Гърция са транспортирани праскови за преработка. Според Петров обаче логистиката на италианските производители е много по–добра и бърза, което затруднява българските производители при износа за западните пазари. „С тази организираност, която имаме в момента е изключително трудно да изнасяме продукцията си към традиционно силни пазари като Франция, Германия, Англия, Холандия, Белгия или Прибалтика. Това са хубави и скъпи пазари, но се търсят големи количества и много добро качество, а ние ги нямаме“, коментира Петров. За да се покрият тези пазари е необходимо значително увеличение на количествата, които се произвеждат, да се създадат бази за обработка и съхранение. Според Коста Петров страната ни има перспектива за производство и износ на праскови, сливи, череши, но е необходима държавна подкрепа за организирането на износа. „Ние можем да изнасяме към северните държави, но при условие, че не сме организирани и не си търсим пазарите никой не ни е виновен. Има държави като Полша, тези от Прибалтика, които също биха купували наши оранжерийни култури. За да правим добър износ обаче от нас се изисква по–добра организираност, по–добра логистика, добро проучване на пазара и малко повече професионализъм. Българският земеделски производител трябва наистина да проучи къде и какво се търси. Аз апелирам към своите колеги, които създават нови овощни или зеленчукови градини нека се интересуват от това какво иска пазарът. Нека се съобразяваме с негово величество пазара, защото той ни диктува какво да сеем, а не да разчитаме на това какво сме чули от нашите прародители“, коментира Коста Петров.

Публикувана в Бизнес

Голямо търсене и предлагане на праскови отчитат търговците на кооперативния пазар в Пазарджик, съобщи за Радио „Фокус“ – Пазарджик Дончо Цървуланов, търговец на пазара. Цената на прасковите е от 1.20 до 2.00 лв. в зависимост от качеството. Кайсии през това лято почти няма, заради сланата, която ги попари в началото на пролетта. Търсене има и към сезонните сливи, чиято цена е около 1.50 лв./кг. Най-предпочитаните летни плодове остават дините и пъпешите. Тяхната цена е съответно 0.60 лв./кг. за диня и 1.20 лв./кг за пъпеш. Висока остава цената на малините, която към момента е около 5 лв. за килограм, а на боровинките, които се доставят от жители на Велинградските села, около 8 лв. за килограм.

Публикувана в Новини на часа

Между 470 и 500 килограма от декар е средният добив на праскови във Варненска област към момента. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Даря Велинова, старши експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. Тя отбеляза, че прибирането на реколтата продължава, като праскови се берат в общините Аврен, Ветрино, Долни чифлик, Дългопол и Провадия. Даря Велинова допълни, че плододаващите площи в областта са общо 1893,5 декара, като вече са реколтирани над 300 декара.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 3

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта