Изключително важно е посадъчният материал да бъде свободен от болести като ризоктония, сребриста краста, антракноза, както и картофени нематоди и вирусни болести.

Клубените трябва да са добре узрели, здрави, без видими деформации и механични повреди. По тях не бива да има петна, показващи наличието на картофена мана, мокро или сухо гниене. Качеството на семената се гарантира от семепроизводната организация. При покупка производителят трябва да изисква сертификат и фитосанитарен паспорт.

Друго важно условие е да се следи състоянието на посадъчния материал, дали не са се появили болести при съхранението. Трябва да се знае, че измръзналите или осланени клубени могат да станат причина за масово гниене.

За ранното производство на картофи най-подходящи са клубените с тегло 60-80 г (фракция 35-55 см). Те осигуряват младото растение с вода и хранителни вещества още в ранните фази от развитието му. Използването на добре сортиран по едрина посадъчен материал осигурява дружно поникване и получаване на изравнени посеви.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Половината фактури, които ще дойдат по схемата за обвързаната подкрепа ще бъдат по 20 ст. за кг продукция, прогнозира шефката на Арон ЕООД на форум на Селскостопанската академия

Лили Мирчева

„Знаете ли колко македонска, албанска и всякаква продукция тази година беше продадена като българска, за да си докараме евросубсидии? Стига сме чакали някой нещо да ни даде. Целият ни модел е изкривен към това кой – кому - какво ще даде“. Това заяви на форум на Селскостопанската академия Габриела Баранска, главен изпълнителен директор на АРОН ЕООД, фабриката с най-много машини за пакетиране на плодове и зеленчуци в България. По думите й фирмата не е вземала никакви субсидии или помощи от държавата, защото това изкривява бизнес модела. Тя призова чиновниците от МЗХ да направят така, че субсидирането на продукцията наистина да има смисъл. „Нека този, който е реализирал по-голям оборот, защото е направил повече и по-качествена стока, платил си е данъците, тогава да получи помощта. А не защото има хартия, на която пише, че е произвел по 8 тона домати от декар“, коментира Баранска и даде още един пример за неправилно администриране на земеделската продукция с цел отчитането на субсидии. „Вие домати на цена от 20 ст. виждали ли сте? Аз не съм, въпреки че работя в този бранш от 20 години. Половината ви фактури, които ще дойдат за евросубсидии, ще бъдат на 20 ст.“, прогнозира още шефката на Арон ЕООД. По думите й чиновниците не бива да се оправдават с трудности при администрирането на евросубсидиите и средствата да се дават само при отчитането на реализиран оборот, а не с хипотетична продукция от декар.

„Със субсидиите в България се провеждат политики

и е невъзможно да убедим политиците да не ползват субсидиите за политики“, коментира Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите. „Около 10 години атакуваме организацията на пазара с пресни плодове и зеленчуци. Така се нарича и регламентът на ЕС, който в България е хармонизиран на 10 процента. Колкото и да не ви се вярва – 90% не е хармонизиран у нас. Винаги съм твърдял, че най-големите беди в нашия сектор идват от ДДС-то на стоката, което е 20 на сто, и от качеството на продукцията. Това качество е във вреда на производителите, защото болшинството от тях нямат международния сертификат GlobalGAP. Както съобщи Трифонов повече от 10 години се работи по темата как

МЗХ да подпомогне производителите да въведат GlobalGAP

но и „до ден днешен ние чакаме по 3 хил. евро на стопанство за въвеждането на стандарта“. Затова някои от чуждестранните супермаркети в България вече плащат на производителите да си въведат GlobalGAP, за да могат да изкупуват продукцията им. Според Слави Трифонов така супермаркетите внасят чужд, положителен опит в България. Иначе пресконференции, каквато министър Десислава Танева проведе наскоро с представители на Метро България, се превръщат само в евтина реклама за последните. Напразни са призивите на агрочиновниците чуждите търговски вериги да изкупуват стоката на българските градинари, след като последните нямат GlobalGAP, с който да докажат качеството и безопасността на продукцията си. Любопитно е защо министър Танева в края на управлението си избра само един чуждестранен търговец, вместо да покаже опита и на другите му конкуренти в България, но това е друга тема.

Нещо повече – от МЗХ непрекъснато призовават производителите да се обединят в организации, за да можели да реализират продукцията си. „В България от 25 години се говори, че трябва да се организираме. Ние им казваме – помогнете ни да се обединим, а не ни подкрепяйте когато вече сме се организирали“, призова Слави Трифонов. Той обясни, че вече са създадени 54 организации и групи на производители на пресни плодове и зеленчуци. „Новата изненада е, че

20 от тях стоят един месец неразписани

от МЗХ, след като са одобрени. Защо не се подписват, след като толкова много се насърчават фермерите към обединяване – не се знае“, коментира председателят на браншовата организация.

„В сектора на търговията с пресни плодове и зеленчуци контролът би трябвало да се извършва от фитосанитарните органи. Всеки фермер би трябвало да има данни кога е пръскал, защо е пръскал и какви препарати за растителна защита е използвал. Мога да кажа, че нас най-много ни е страх, когато продаваме европейска стока, в това число и българска“, съобщи на форума Габриела Баранска. „Нямам никакви притеснения ако продам стока от трети страни. Тя е сертифицирана, направени са анализи, като

на всеки ТИР се дават по 200-300 евро за анализи

Стоката винаги е минала контрол и аз никога не съм имала проблем с такава стока. С българска - за съжаление съм имала, с гръцка - за съжаление съм имала. Не знам как трябва да се направи контролът, не съм човекът който трябва да каже, но може би трябвало да се засили на първото ниво. Затова трябва да информираме производителите, да им помагаме да се организират, за да станат конкурентноспособни“, предложи директорът на фирмата, която пакетира и преработва стока, доставя я на веригите, работи на нашите борси и тържища, изнася българска стока и внася от много страни.

„Проблемът е такъв, че стоките от трети страни влизат при много строг санитарен контрол, а нашите никой не ги контролира. Нашите производители не могат да си позволят да правят тези изследвания.

Всяка проба е много скъпа

и производителите просто не я правят“, коментира и Слави Трифонов.

Ще припомним, че съществуват два европейски регламента – единият е за хигиената на храните от растителен произход, а другият е за храните от животински произход. В тези регламенти има специални раздели, които третират ангажиментите на операторите на първично производство, в случая това са производителите на земеделска продукция. На практика това означава, че фермерите трябва да имат въведена минимална ХАСЕП система, с която носят отговорност за цялата си дейност. Така гарантират за качеството и безопасността на продукцията, която предлагат по нататък по цялата агрохранителна верига. „Официално в България операторите на първично производство не са част от агрохранителната верига. Официалните власти не упражняват системен контрол така, както се прави с преработвателите.

БАБХ на извадков принцип контролира определени параметри в определени региони, но там няма сертификат за безопасност и качество. До ден днешен в България

производителите на първично производство не са елемент на агрохранителната верига

и не носят своята отговорност за безопасността на храните“, предупреди г-жа Младенова, представител на бранша на преработвателите на плодове и зеленчуци. По думите й целият риск се носи от преработвателя, а не от производителя и е крайно време тази тенденция да се обърне.

Един от акцентите на научно-приложния форум на Селскостопанската академия на тема „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“ бе

дисбалансът в земеделието

породен от неправилни политики на субсидиране. Както бе подчертано по време на срещата на учените, европейските помощи в периода 2007 – 2010 г. бяха направени така, че подпомагаха 30% от себестойността на продукцията, предимно в сектор зърнопроизводство и 1% до 2% в сектор зеленчукопроизводство. Оттам дойде и първото изкривяване на модела за правене на агробизнес в България. Сега идва залитане в другата посока чрез въведената схема за обвързана подкрепа. На практика за първи път фермерите получават субсидии за производството на плодове и зеленчуци, но според наблюденията на мнозина, това става „на калпак“, без да се отчита реално качеството и количеството на реализираната стока.

Най-емблематичният пример в този посока бе даден от министър Десислава Танева. Както съобщи на пресконференция в МЗХ с 210 пъти за една година е нараснало производството на тикви в България. Ако ставката по схемата е била 30 лв. на декар, стана по 200 лв. на дка за плодове и зеленчуци.

„Това изкривяване дойде от обвързаната подкрепа.

Сега тиквата е изключена от пакета култури, които ще се подпомагат по схемата за обвързана подкрепа“, призна министърът в оставка. Както се казва: „Който пил - пил, за останалите - по една студена вода“. Затова няма да е чудно когато се стопи снегът да виждаме стотици декари с изоставена продукция от тикви. Важното е, че субсидиите ще бъдат прибрани. Как иначе ще си обясним скока от 680 дка до 117 000 дка, засети и отгледани тикви в България през тази година? Затова новите правила по мерките за обвързана подкрепа влизат в сила от 2017 г. и ще важат до 2020 година. Но дотогава със сигурност ще се намерят други вратички в субсидирането, които ще пропуснат само фермерите, които поддържат топла връзка с политиците.

„Въпреки това, че сме провокирали растежа и балансирането на

българското земеделие въз основа само на субсидии

то трябва да стане устойчиво, конкурентноспособно и да генерира доходи“, призна и министър Танева. Тя прогнозира, че след 2020 г. вероятно ще има промяна в структурата на първи стълб на директните плащания, включително и на обвързаната подкрепа и призова фермерите отсега да се подготвят за този период чрез производство, което да носи по-висока добавена стойност.

В тази посока са и думите на Илияна Йотова, бивш евродепутат от БСП/ПЕС и бъдещ вицепрезидент на България. В интервю за Нова телевизия тя обяви, че се очаква

пълна промяна във финансирането на целия Европейски съюз

след 2020 г. Вместо за развитие на икономиката и селското стопанство, парите ще се насочат към сигурността и към

големите инфраструктурни проекти

които носят печалба. По думите й сега над 80% от финансирането на българските общини идва от европейските фондове и това носи сериозна заплаха за бъдещето им. Да не говорим, че болшинството български фермери по никакъв начин няма се съизмерват с европейските си колеги по конкурентноспособност на продукцията си. И това няма да се дължи на невъзможността на българите да се организират в групи на производители, а в грешния модел на субсидиране, налагат от политиците ни близо 10 години. Както и министърът в оставка обяви, в Швеция отчитат 80% степен на организираност на земеделската общност. „Така етапите по надграждането на първичното земеделско производство са минали по естествен пазарен ред и флуктуациите (колебанията) на пазара не действат така зле, както в България, където сме на начален етап (на сдружаване на производителите, бел. ред.)“, заяви Танева.

Поредна черна краска в картината на бъдещето за нашето земеделие добави и Свали Трифонов по време на форума на учените-аграрикономисти. По думите му около 20 и повече години селскостопанската наука у нас не е субсидирана. „През втория програмен период на ОСП има мярка за иновации. Сега се очаква тази мярка, залегнала в ПРСР 2014-2020 г., да бъде зачеркната и да бъде дадена на общините, за да се прави политика“, обяви председателят на браншовата организация на градинарите.

Публикувана в Бизнес

В Пазарджишко има случаи на изкупуване на земеделска продукция от румънци, но те са на българския пазар, когато тяхната продукция не стане, каза за Радио „Фокус” – Пазарджик Иван Кабуров, земеделец от Пазарджик. Според него румънците обичайно изкупуват много череши, домати и зеле. „Когато при тях има проблеми и продукцията не стане, идват при нас, защото се опитват да запълнят нишата, но румънският вкус е много по-различен от българския. Когато румънците търсят да закупят домати, например, не търсят розов домат, както българите, а търсят алено червен с много малък кочан. При чушките също имат много различен от нашия критерий”, коментира Кабуров. По думите му, когато те купуват продукция, е добре тя да бъде произведена специално за техния пазар и специални сортове. „Румънският пазар е много по-претенциозен и много по-скъп, но е добре да се ориентираме към него. Засега обаче предаваме продукция основно за вътрешен пазар. Вътрешният пазар е гладен, защото има малко реални производители”, добави земеделският производител.

Публикувана в Новини на часа

Близо 100 % спад на продукцията от кайсии спрямо 2015 г., сочат оперативни данни на МЗХ. Според тях за същия период на миналата година е имало с 99,3% по- голям добив на плода. За тази година той е едва 3 тона с реколтирани площи 18 декара.  Събраната продукция от череши  е в размер на 15, 1 хил. тона, което е с 12 % по- малко. Площите, които са дали продукция са 38, 7 хил. дка, отчитат още от МЗХ.

Въпреки негативната статистиката отчита  се увеличение на производството и средните добиви при ягодите, маслодайната роза и малините.

Средният  добив на малини е с над 100 % увеличение. Плододаващите площи са 16, 8 хил. дка, а средният добив от декар – 130 кг. Общата продукция възлиза на 20 тона.  С 42, 6 % се е увеличил добивът и на маслодайна роза  достигайки малко над 12 хил. т. Реколтираните площи са 31, 7 хил. дка. Ягодата също има увеличение в продукцията със 17, 5 %.

Увеличили сме и вноса и износа на плодове. Изнесли сме с 11, 1 % повече продукция в сравнение с 2015 г., а сме внесли само 3, 7 % повече.

Публикувана в Бизнес

В близките 10 дни или до към 25-и юни родните череши ще стигнат за покриване нуждите на нашия пазар за прясна консумация, след това няма да са достатъчни, каза за „Агрозона“ Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите в България. Той посочва, че много супермаркети у нас не предлагат череши заради високата им цена тази година.

Не само у на с, но и в цяла Европа няма череши, допълва Трифонов. По информация, която има, ситуацията с черешите е силно влошена в основните страни, доставчици на плодовете – Франция, Испания, Гърция и Италия. Личните впечатления на Слави Трифонов от Гърция и Италия, където наскоро е бил, са, че цената на дребно там е 8 евро за килограм.

Самият Трифонов е черешопроизводител. Насажденията му са в района на Сливен. В Сливенско пораженията върху черешите са около 50 на сто: „Моята реколта е със сигурност малко по-малко от половината спрямо миналата година, но все пак успяхме да съхраним половината“.

Публикувана в Растениевъдство

С още 1 милион лева се увеличава бюджетът за тази година по Схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция. Това реши Управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие", съобщи БТА.

Така общата сума, с която се подпомагат стопаните през 2016 г., става 2.5 млн. лева. С увеличението на годишния бюджет по схемата повече бенефециери ще имат възможност да се възползват от помощта. Допълнителното финансиране се прави поради изчерпване на първоначалните 1,5 млн. лв. до 19 май, 2016 г.

Срокът за приемане на заявленията за участие в схемата е до изчерпване на ресурса, но не по-късно от 31 август 2016 г. Стопаните трябва да представят застрахователните си полици в съответния отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" на областните дирекции на ДФ "Земеделие" до 30 септември, а срокът за сключване на договорите и изплащане на средствата е до 16 декември 2016 г.

Публикувана в Бизнес

Падналите градушки в област Бургас са локални. Има малки поражения, но не са фатални. Това каза за Радио „Фокус” – Бургас Николай Киров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас. По думите му, дъждовете оказват негативно влияние върху фитосанитарния контрол и има много гъбни заболявания, както и ръжда по посевите. „Налага се трети, а някъде и четвърти път да се пръска с огнециди, което увеличава разходите за дадената култура и вдига себестойността на единица продукция. Това ще се отрази недобре при очертаващите се по-ниски цени на реколтата. Надяваме се реколтата да е добра”, каза още Киров. Той бе категоричен, че няма да има недостиг на зърно. „България отново ще произведе горе-долу същото количество, дори и малко повече в сравнение с миналата година. Може да се доближим до количества от 2014 година, но всичко зависи от последните дни на узряване на зърното”, каза още Киров. По думите му, е много важно, когато зърното зрее, да няма високи температури на въздуха от 35 до 40 градуса. Ако температурата на въздуха е до 30 градуса и нормално се развият посевите, ще се получи сравнително добър добив.

Публикувана в Новини на часа

Селскостопанската продукция в пловдивското село Белозем е силно компрометирана от последните валежи от дъжд и град, очакват се загуби от 50 килограма на декар. Това каза за Радио "Фокус" - Пловдив Иван Тачев, кмет на населеното място. По думите му, широко разпространена е картофената мана, като и доматите страдат от същото заболяване. „Пръска се с всевъзможни препарати, но няма спасение. Годината е много лоша. Удря ни градушка вече трети път. Опасенията са, че около 50 килограма на декар от добива е бутнат и няма да има реализация. Освен това, при житните растения се появи заболяване, което досега не съществуваше – жълта ръжда. Около 12 лева за декар излиза пръскането срещу болести по житните насаждения за всички земеделци, а никой не знае каква ще е цената на пшеницата”, коментира Иван Тачев. Той прогнозира, че загубите ще бъдат в огромни количества. „50 килограма за декар никак не е малко. Ако пшеницата стартира с продажна цена 0,30 лв. за килограм, то загубата е 15 лева на декар. Това съответно веднага вдига разходите на земеделците”, каза още кметът на пловдивското село Белозем. Иван Тачев добави, че се изискват изключително много средства за защита на селскостопанските култури, а това е продиктувано и от драстичните промени в климата. „Честите валежи унищожават продукцията. Зеленчуците са сухолюбиви и топлолюбиви. Болестите ги съсипват. Трябва да се отбележи и, че краставицата също е много податлива. Ако бъде поразена от кубинска мана, краставицата загива в рамките на 24 часа”, коментира Тачев. Той обобщи, че прогнозите на земеделците не са оптимистични. „Проблемите се отразяват на хората, но удрят и по икономиката на държавата. Ние сами се унищожихме. Процесът вече е започнал, а срещу природата не може да се върви”, каза кметът на пловдивското село Белозем.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 15 Октомври 2015 11:55

По-малко плодове тази година

Регистрирано е понижение, както на средните добиви, така и на продукцията от повечето овощни видове спрямо същия период на 2014 г. По-осезаем спад на производството се наблюдава при праскови, круши и кайсии – с между 17% и 32%, а по-слаб – при вишни и малини (с малко над 7%). Продукцията от сливи надхвърля с близо 10% нивото отпреди една година, в резултат на чувствително по-високия среден добив от декар, а тази от череши – с 1,9%.

От МЗХ отчитат, че оперативните данни към 08.10.2015 г. сочат 16,4% ръст на производството на ягоди на годишна база.

Към този момент продукцията от винени лозя е с 92,3% над отчетената към същия период на 2014 г., а от десертни лозя – с 88,6%. И при двата вида лозя засега се наблюдават съществено по-високи средни добиви спрямо предходната година.

Публикувана в Растениевъдство

Резултати от изследване, проведено през 2012 година от Националнтата служба за селскостопанска статистика към Министерството на селското стопанство на САЩ, семейните фермерски стопанства са основата на американския аграрен отрасъл. По данни от изследването, обобщени в доклад на Националната служба по селскостопанска статистика, делът на семейните владения е 97% от фермерските стопанства на САЩ. Съгласно определение на Националната служба по селскостопанска статистика, към семейните селскостопански владени се отнасят обикновени фермерски стопанства, членовете на които се намират в кръвно или семейно родство.
Семейните стопанства са важен елемент от американската агропромишленост. Всяка година тези стопанстра прибират два пъти повече пшеница, отколкото са експортните потребности на САЩ. Благодарение на семейните стопанства САЩ държи челни позиции на крупен износител на зърно в света.
В доклада на Националната служба по селскостопанска статистика също се отблязва, че 88% от американските фермерски стопанства представляват малки семейни производства, а не повече от 3% големи семейни ферми осигуряват по-голямата част от продажбата на зеленчуци и млечни продукти в САЩ.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта