Добре балансираните смески осигуряват добър старт на младите птици

Ангел Рангелов

В практиката животновъдите често използват най-различни начини и комбинации за хранене на домашните животни и птици. Някои стопани предпочитат, докато животните са още малки, да използват готови заводски комбинирани фуражи или такива, смесени с житни зърнени фуражи. Пропорциите трябва да са такива, че да дадат добър старт за развитието им през първите 1-2 месеца, след което се преминава изцяло към хранене само с домашно направени смески. Други фермери използват концентрирани фуражи, които смесват най-често с царевица, пшеница или други зърнени култури. При добре съставени смески се получават много добри резултати, животните се развиват нормално. Тези, които са хранени по-икономично, изостават в растежа и често закърняват. Възстановяването на нормалното физиологично състояние е трудно, изисква повече средства и добиваната от тях продукция е със занижени стопански и икономически качествени показатели.

Причините за неблагополучните явления са различни и най-често се дължат на неправилното съотношение между компонентите в дневните дажби. Независимо от това какви фуражи се използват, те трябва да се допълват взаимно и

да се спазват следните изисквания:

* Дневната дажба трябва да съдържа достатъчно белтъчини от животински и растителен произход, съобразно с предназначението на животните и възрастта им – за разплод, за угояване, за производство на яйца и пр. В почти всички ръководства са описани храните, подходящи за всеки вид, и в какво съотношение, изразено в проценти, трябва да участват. Най-често това са зърнени фуражи, различни шротове, извара, обезмаслено мляко, кисело мляко, грах, бакла, кореноплодни, сено и други фуражи. В литературата се посочва и кои фуражи за кои видове животни са най-подходящи. Например от шротовете най-подходящ за птиците е соевият. Дажбите се изчисляват лесно с помощта на тройното правило. Една разлика от 5 – 10 % от предписаните в ръководствата норми няма да се отрази значително върху хранителната им стойност

* Дневната дажба да не съдържа прекомерно много енергия, мазнини и въглехидрати. Ограничете скорбялата, например царевицата, при животните за разплод, особено при птиците.

* Да съдържа достатъчно количество витамини и минерални вещества, които се дават във водата за пиене или с храната – зелена трева (паша, люцерна, детелина, тревни смески). Някои видове се нуждаят от допълнителни количества, които им се поставят в хранилките с варовици, креда, дикалциев фосфат, едър пясък за птиците и др.

В домашните дворове се отглеждат предимно дребни животни, най-вече птици. Ето защо

на птиците ще им обърнем по-голямо внимание

Тъй като те не могат да смилат и усвояват пълноценно зелените фуражи, с тях не трябва да се прекалява, особено при младите птици. Освен това по-големият им обем намалява хранителната стойност на дневната дажба.

След излюпването на малките пилета от всички видове домашни птици, в стомашното им съдържание остава малко неусвоен през ембрионалното им развитие жълтък от яйцето. Забавянето с подхранването с 24 часа няма да навреди, но колкото по-рано се захранят с фуражи и им се даде да пият вода, която е подсладена срещу дехидратиране, толкова по-бързо се резорбира остатъчният жълтък и растежът започва по-нормално.

През първите 7 – 10 дни младите приплоди могат да се захранят вместо със стартерна смеска с такава, съставена от ситно смляни царевица (30 на сто), ечемик (30%), овес (15 – 20%), пшеничени трици (10%), просо или пшеница (15 – 20%) и 3 на сто калциеви и витаминни добавки. От втория ден на 10 – 15 пилета могат да се дават по едно твърдо сварено яйце.

След 7-10-дневна възраст брашнестата смеска може да се разнообразява, като в нея се включват 25 – 40% царевица, 10 – 15% ечемик, 15 – 20% овес, 10% пшеничени трици, по възможност 10% фуражен грах, бакла, фий и други бобови храни. Желателно е смеската два се обогати с 10 – 20% шротове и 5% месокостно брашно. Като белтъчни добавки в дажбата могат да се добавят прясна суроватка, обезмаслено мляко, бирена мая, дрождиране на фуражите, покълнала пшеница или ечемик и пр., както и 0,3 готварска сол. Когато фуражите съдържат достатъчно белтъчини, витамини, а птиците разполагат с жизнено пространство, канибализъмът не се проявява. При финансова възможност на стопаните е добре да се комбинират домашно приготвените фуражи с висококонцентрирани смески от фуражните заводи, примесени с определен от завода процент царевица, пшеница, ечемик или друг зърнен фураж.

Публикувана в Животновъдство

Д-р Валентин Иванов, квмн

С настъпването на топлото време много стопани заредиха малките си инкубатори, за да се появи на бял свят първата партида пиленца за годината. По време на люпенето могат да се допуснат редица грешки, които да увредят ембриона и да доведат до неговата смърт

Умирането на ембриона в яйцето е

в резултат на множество причини

Когато стопаните са информирани за възможните грешки и пропуски, могат да бъдат предотвратени много загуби. Люпенето, освен икономическа, е и много емоционална дейност, тъй като на бял свят се появяват едни от най-крехките създания пиленцата. В една кратка поредица от материали ще ви представим най-честите причини за появата на неблагополучия при люпенето на яйцата.

Когато факторите на външната среда нямат хармонично въздействие върху организма, се стига до заболяване на добитъка. Същият принцип важи с пълна сила и за ембрионите в яйцата на птиците. Външна среда за зародиша представлява яйцето със съставните си части черупка, белтък, жълтък и др. От тази среда ембрионът получава необходимата за своето съществуване храна , както и биологични стимулатори, осъществяващи градивните процеси. Когато е нарушено взаимодействието между най-важния фактор храната и организма, с други думи, при нарушена трофика, в ембрионите на яйцата настъпват най-много заболявания, както и тяхната смърт. Това се получава, когато се инкубират непълноценни яйца, получени от птици, хранени неправилно с бедна на белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерални вещества и витамини храна. Яйцата на такива птици имат непълноценен белтък и са бедни на витамини, минерални вещества, лецитин, лизоцим, метионин, триптофан и др. Тук е мястото да се напомни, че пълноценната дажба за животни и птици включва достатъчни по количество и качество белтъчини, мазнини и въглехидрати, както и подценяваните често минерали (минимум 50 на брой), витамини (минимум 16) и тримастни киселини. Повечето стопани знаят за значението на калция и фосфора, защото без тях кокошките снасят яйца с тънка мека черупка или тя изобщо отсъства. Но освен тези два макроелемента дажбата трябва да включва още желязо, манган, селен, йод, магнезий, бор, хром, натрий, кобалт и др. Единствено разнообразното хранене може да осигури цялата голяма гама от жизненоважни компоненти при хранене на птиците.

Ембрионите в яйцата, както и излюпените пиленца, могат да умрат и когато яйцата са много стари или са държани дълго време на студено. До смърт на зародишите се стига и когато яйцата са от птици, които са страдали от заразна болест, като пулороза, тиф, заразен енцефаломиелит, невролимфоматоза и др. Грешките при инкубирането също могат да доведат до смърт на ембрионите, като най-често допусканите са: прегряване или преохлаждане на яйцата, лоши хигиенни условия в помещенията, в които се извършва мътенето или в инкубатора, и др.

Профилактиката включва

избягване на всички причини,

които могат да доведат до умиране

на ембриона. Носачките трябва да се хранят правилно, с пълноценен, богат на витамини и минерали фураж, да имат възможност за движение на чист въздух и слънце в по-големи дворчета. Петлите също трябва да се хранят с витаминозен фураж, особено с такъв, богат на каротин. На един петел през зимата трябва да се оставят 8-12 кокошки.

Яйцата, които ще се използват за люпене, трябва да са само от доказано здрави родители. В инкубатора да се залагат само пресни яйца и не бива такива, престояли по-дълго от 4-6 дни на студено (например в хладилника), при температура 2-3 градуса. Процесът на инкубиране трябва стриктно да се следи при постоянен контрол на инкубатора по отношение на температура и влажност, а яйцата трябва да се обръщат поне 3-4 пъти в денонощието. Съвременните инкубатори обръщат яйцата автоматично. Между отделните излюпвания инкубаторите трябва щателно да се измиват и дезинфекцират.

Кои са най-често срещаните заболявания при ембрионите

Хондродистрофията е едно от често срещаните състояния при люпене на яйца. При тази болежка настъпват смущения в образуването на хрущяла и костите, вследствие на което се стига до деформации и уродства на зародиша в яйцето. Заболяването се явява най-често вследствие недостиг на фосфор, витамин Д и микроелементи (манган и йод) в яйцето. Причина за това може да е непълноценно хранене на носачките, както и вследствие на прекомерно хранене с маслодайни семена или на инфекциозни и други възпалителни процеси, засягащи яйчниците (например тиф).

Ембрионът има голяма глава (макроцефалия) и човка, закривена като клюн на папагал (при недостиг на манган). Костите на крайниците са скъсени и удебелени (микромелия), а кожата е едематозно отекла.

Профилактиката включва правилно хранене на птиците, чиито яйца са предназначени за разплод. Особено внимание трябва да се обръща на редовното включване в дажбата на витамини и минерали (манган, йод, калций и фосфор). Това се постига бързо и лесно с използването на витаминно-минерални добавки, премикси и др. препарати – Промотор, Медистрес, Ампросол и др.

Висцерална подагра. Подаграта е добре позната на много хора, но малцина може би подозират, че и птичият ембрион може да страда от тази опасна болежка. Върху лигавицата на черния дроб, сърцето и бъбреците на зародиша се отлагат урати, вследствие нарушаване обмяната на веществата и при недостиг на витамините А и Д в яйцето, когато птиците се хранят едностранчиво с беден на витамини и минерали фураж. Всичко пак опира до храненето. Описаните по-горе органи на ембриона са като посипани с бял прах – отложените урати. Уретерите са запълнени със същата белезникава, гъста като крем маса. Профилактиката е същата, както и при предното страдание – отстраняване на грешките в храненето.

Прегряване на ембриона. Заболяването е в резултат от прегряването на яйцата при лоша вентилация на инкубатора. Ако това се случи в по-ранен етап от развитието на зародиша, настъпват уродства. При по-късни прегрявания ембрионът може да се развие напълно, но излюпеното пиленце показва характерен опистотонус– изкривяване на главата нагоре и назад към гърба. При аутопсия се установяват кръвоизливи в мозъка и други органи (по ендокарда, в бъбреците и др.). Профилактиката включва стриктно следене на температурата в инкубатора и осигуряване на подходяща вентилация.

Публикувана в Животновъдство

Минифермата не изисква големи капиталовложения. Ако се спазват определените ветеринарни изисквания за всеки вид птици, ще имаме диетично и вкусно месо

Интересът към отглеждането на птици през последните години се увеличава. Причината, от една страна, е икономическа, а от друга, – стремежът да се храним с истинска и пълноценна храна. Диетичните и вкусови качества на месото на пуйките са известни на всички. Те са едри птици: женските обикновено достигат тегло 6 – 7 кг, а мъжките – 12 – 13 кг и повече. Основната трудност е взискателността на птицата към начина на отглеждане. Това важи особено за малките. Те са склонни към инфекциозни заболявания. Най-сигурният начин да се сдобиете със здрави пуйчета е да ги вземете от проверена ферма, а не от случаен стопанин.

Фермата за отглеждане на пуйки може лесно да се превърне в печеливш бизнес.

Правилата за отглеждане на пуйки

са подобни на тези за отглеждане на бройлерите. При пуйките се изисква по-строг контрол на температурата и влажността на въздуха в помещението. Задължително е използването на висококачествени постелки, които редовно се сменят.

Как да изберем пилетата?

Отличителни признаци на здрави пуйки са:

- чиста и суха перушина;

- бистри, блестящи очи;

- силни крака и клюн;

- крила, притиснати към тялото;

- чиста клоака;

- мек, стегнат стомах.

Пуйчетата, както и здравите пилета и гъсета, се движат активно, охотно се хранят, реагират на силни звуци. Трябва да се има предвид обаче, че те все още са много беззащитни и трябва да се транспортират много внимателно.

Грижи за пуйчетата

Еднодневните пуйчета могат да бъдат поставени в кутия, с постелка от сено, дървени стърготини или здрава, издръжлива тъкан (старите вестници не са подходящи!).

Оптималната температура за тях през първите пет дни е от 35 до 37°С. За 10-дневните е около 30°С. За едномесечни пуйчета е около 23°С. Не трябва да се допуска рязка промяна на температурата. Освен това трябва да се има предвид, че за едномесечните пуйчета голям проблем е високата влажност в помещенията.

През първата седмица е добре пуйчетата да се хранят с предварително добре обработена храна, за да се избегнат нараняванията на човката. Могат да им се предлагат твърдо варени яйца, нарязани на ситно и смесени с премиксите, с накълцани наситно коприва и лук. Храненето трябва е на малки порции на всеки 3 – 4 часа.

От втората седмица се добавят малки порции от зърнени храни, мляко или цвик, извара и зеленчуци. От 20-ия ден кашата може постепенно да се замени с натрошена пшеница, царевица или грах. Постепенно трябва да се увеличават обемите на консумираните зелени фуражи, като се има предвид, че на 6-месечна възраст пуйчетата трябва да консумират до 150 г на ден.

Неизядената храна трябва веднага след храненето да се прибере. Водата за пиене винаги трябва да е чиста. Използваните поилки да са направени така, че пуйчетата да не могат да паднат в тях и да се мокрят.

Пуйките са много взискателни и капризни към условията на отглеждане. Задължително трябва да им се осигури дебела и суха постелка. Проветряването на помещенията да се извършва само когато птиците не са там, а през зимата – когато няма силен вятър. В птичарниците трябва да има сандъчета със смес от пясък и пепел. Отделно да има хранилки със смлени мидени черупки и креда.

Когато се отглеждат пуйки в домашни условия, за да не затлъстяват птиците, трябва да им бъде осигурено пространство за разходки и да им се дават възможно най-много сочни зелени фуражи.

При храненето на възрастните птици със сухи смеси дневните дажби трябва да бъдат изчислени по следната схема: за пуйките – по 250 грама, а за мъжките птици – 350 г. Не се скъпете да добавяте към смеските рибно и месокостно брашно, витаминни добавки, премикси. Направените допълнителни разходи ще се възвърнат.

Публикувана в Животновъдство

Европейската комисия одобри схема на държавна помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, която е с регистрационен номер SA. 47026.

  Помощта е с период на действие 2018-2022 г.

  Максималният бюджет за срока на прилагане е 172 764 450 лв. за следните мерки:  
   - Мярка А. Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг;
  - Мярка Б. Осигуряване на свободна подова площ не по-малка от 10% над задължителния стандарт;
   - Мярка В. Подобряване на условията за хуманно отношение към птиците по време на транспорт (само за доставки до кланицата);
   - Мярка Г. Намаляване емисиите на амоняк с 30 % (гарантиране на концентрация на NH3 до 14 ppm), чрез добавяне в постелята на силикатни минерали (перлит, алуминосиликати – каолин, бентонит, зеолит (клиноптилолит) и др.) 

Земеделските стопани се задължават да прилагат мерките в срок от 5 години.

Помощта е предназначена за регистрирани земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, предприятия,  ангажирани в първичното производство на селскостопанска продукция и за активни земеделски стопани. Изискване е предприятията да не са в затруднение, както и  стопанисваните животновъдни обекти да са регистрирани по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Публикувана в Животновъдство

Птицевъдството е било най-бързо растящият селскостопански сегмент във Великобритания през финансовата година, приключила на 31 май 2017 г., сочат данни на министерството на околната среда, храните и развитието на селските райони на страната, цитирани от електронното издание Meatinfo. БРОЯТ НА ПТИЦИТЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ Е ПРОДЪЛЖИЛ ДА НАРАСТВА И СЛЕД ТОВА, като темпото се е ускорило до 5,3%, достигайки 182 млн. през юли 2017 г. спямо същия месец на предходната година. Към същата дата при овцете е отчетен ръст от 2,6%, при свинете – от 2,1%, а при едрия рогат добитък дори е регистриран спад от 0,3%.

Разширяването на птицевъдния сегмент е следствие от увеличаването на броя на пилетата, отглеждани за месо, с 6,3% до 118 млн. По този начин за последните 2 години броят на бройлерите е нараснал с над 10 млн. Общото увелиние на при останалите видове птици за последната година е едва 0,8%, или 11,2 млн. броя, от които 4,6 млн. кокошки-носачки, 4,1 млн. пуйки, 2,3 млн. патици и 160 хил. гъски.

Сред най-неочакваните статистически показатели е увеличеването на работещите във фермите с 1,7% до 474 хил. души, особено като се вземе предвид разширяващото се разпространение на технологиите в селското стопанство.

Публикувана в Животновъдство

Държавата и в частност - земеделското министерство и БАБХ, трябва да вземат спешни мерки, защото пораженията ще бъдат страшни, обявиха птицевъди

Лили Мирчева

Очаква се много по-страшна вълна от птичи грип да достигне до България и то с последици като в Китай, където има и човешки жертви. Ние, производителите, трябва да убедим хората в земеделското министерство и Българската агенция по безопасност на храните, държавата незабавно да вземе мерки,

защото пораженията ще бъдат страшни. Това заяви Пламен Челебиев, собственик на стопанство за производство на патици и месни деликатеси край Хасково по време на XXXIX-та научна конференция на птицевъдите, която се проведе от 17 до 20 октомври в Пловдив. По думите на Челебиев България трябва да предложи в Европейската комисия за година-две да се премине към ваксинация на птиците. „Преживяхме това само преди 7-8 месеца. Заразата лети по въздуха и прониква навсякъде, не може да се спре“, коментира още Челебиев. Ако заболяването рецидивира и сега, ще е пагубно не само за бизнеса на птицевъдите, но и за здравето на хората.

„Опасността нараства с идването на студеното време и се очаква отново да възникнат проблеми с инфлуенцата. Не е ли целесъобразно Министерството на земеделието и храните като принципал, да премине към употреба на ваксини срещу заболяването“, предложи и друг птицевъд - Васил Василев. По думите му болести по птиците като инфлуенца, вирусен хепатит и други, водят до големи икономически загуби за фермерите. „Доказано е, че тези болести само с биосигурност не може да се преборят. Дори и там, където птиците живеят в абсолютно затворени помещения, пак се заразяват. Доказателство са случаите в промишлените ферми в Холандия, където унищожават всички птици, за които има съмнения, че са болни, но болестта се явява отново“, коментира Василев.

Затова птицевъдите настояват Европейската комисия да приеме спешни промени в законодателството относно сигурността по хранителната верига. В момента всички държави в Общността, които преминат към ваксинация на птиците заради някое заразно заболяване, търпят ограничения не само на европейския пазар, но и в търговията с трети страни. „Какво би станало ако ние поискаме разрешение от Европейската комисия и ни разрешат да ваксинираме за инфлуенцата? Това значи, че от България продукция не може да излезе нито в ЕС, нито в трети страни. Защо тогава са ни кокошките, бройлерите и патиците“, риторично попита Пламен Челебиев останалите участници в дискусията. По думите му производството на разплодни яйца за бройлери в България, освен за нуждите на местното производство, е предназначено основно за експорт. Без износ родителските ферми, за стокови носачки за яйца, както и тези за производство на бройлери, е по-добре да затворят.

Най-големите фирми за птиче месо у нас изнасят около 50-60% от продукцията си. Около 40% от яйцата, произведени в България, също се изнасят. „Ако махнем външния пазар, цената в България би била катастрофално ниска и за нула време ще изпразним новите модерни ферми от съдържание“, обясни още Челебиев. Той даде пример с Италия, която в миналото е ваксинирала птиците заради инфлуенца и съответно е получила забрана за износ от ЕК. „Вече 10 години не могат да се изправят на крака техните най-големи производители с над 7-8 милиона кокошки. Бяха пред банкрут, защото забраниха износа. Тогава в Италия прецениха за известно време да ваксинират птиците и сметнаха, че износът не е толкова важен. Оказа се че е важен за всяка страна в ЕС“, коментира още Челебиев.

„Европейската комисия предпочита да убива птиците вместо да ги ваксинира на този етап“, каза в отговор на птицеприозводителите проф. Георги Георгиев от „Център за оценка на риска по хранителната верига“ към БАБХ. По думите му има ваксини за инфлуенца, които се предлагат в Европа и Азия. С разрешение на Еврокомисията сега в Италия и Португалия птиците се ваксинират. Експертът е на мнение, че трябва да има огромна мрежа от лаборатории, които непрекъснато да следят дали продължават да циркулират вируси, след като се прилагат ваксини. Той припомни, че в 40 щата на САЩ през 2014-2015 г. бяха убити над 20 милиона патици и пуйки заради заразата. Но по-страшното е, че освен от птичи грип, има редица още опасни заразни болести по птиците, които бързо се разпространяват заради високата концентрация на производството им в Европа.

„В крайна сметка най-големите държави в ЕС трябва да решат какво да предприемат тази година, защото са необходими огромни усилия и средства за преустройство на целия сектор на птицевъдството. Трябва да има лаборатории. Без документирана диагноза, без да се отворят очите на производителите от какво боледуват птиците им, решение на проблема няма да има“, коментира проф. Георгиев. По думите му не е нормално в XXI век единствена мярка да е „заогробването“ на птиципри условия, че има диагностични лаборатории.

Засега това е единствената мярка, която ветеринарните власти предприемат. Само преди дни във ферма за патици в добричкото село Стефаново откриха огнище на инфлуенца, тип А. След заседание на областната епизоотична комисия, местното ръководство реши да бъдат унищожени всичките 11 000 птици във фермата. „Определени са две зони - трикилометрова и десеткилометрова, в които се забранява търговията и превозването на птици и яйца за люпене. Стопаните на животни в района са предупредени да ги държат затворени в помещения, както и да съхраняват фуражите на закрито“, допълват от областната управа. Достъпът до района на фермата за патици е напълно забранен и там вече е поставен полицейски пост.

Проверяват се фермите за патици

Опасяваме се да не се повтори миналогодишната история, заяви проф. Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България на Управителен съвет на Съюза на птицевъдите

разгледахме състояние на страната по отношение на опасността от птичи грип и какви мерки да предприемем, за да реагираме адекватно. Има опасения, че е възможно да се повтори миналогодишната история. В това отношение - да сезираме БАБХ и другите отговорни фактори, за да може да се направи предварителна програма за евентуално предпазване от опасността.

Започват да се проверяват фермите за патици. Тъй като те се отглеждат на открито и може да бъдат контактни с дивите птици, както и с други ендемични птици като врабчета, бухали, кукумявки, орли и т.н.

Трябва да се направи по-сериозна преценка от органите на БАБХ дали фермите отговарят на изискванията по новата Наредба 44, която предвижда определени правила по отношение на облекло, на ями за дезинфекция, на ями за тор, които трябва да се направят след опразване на помещенията и други.

Трябва да знаем дали съществува план за бързи мерки в случай на зараза от птичи грип. Дали имаме достатъчно тестове за проверка в лабораторията, тъй като през миналата година имаше дефицит на консумативи. Трябва да знаем дали

са осигурени средства за евентуално унищожаване на птици, ако има масова зараза, дали има средства за компенсация на загубите.

Това са актуални проблеми, които трябва бързо да се разрешат, за да не се повтори историята от миналата година. Тогава нещастията за птицевъдите започнаха през ноември-декември и продължиха до края на април месец. Ние се тревожим, защото всичко това е свързано с българския износ на птицевъдна продукция. При появата на такова заболяване има опасност да бъдат блокирани границите за определени страни - дали ще бъдат яйца да консумация, яйца за разплод, дали ще е птиче месо или други продукти като черен дроб, месо от патици и т.н., опасността е голяма.

Управителният съвет на нашата организация реши да сезира държавните органи, за да се предприемат превантивни мерки.

Публикувана в Животновъдство

Държавните структури абдикираха от контрола на храните. Само две частни лаборатории в страната изследват за фипронил. Единствената държавна лаборатория, изследваща за птичи грип, няма консумативи. Не можем да разберем - мързел ли е, корупция ли е, или липса на капацитет, коментира проф. Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България

Интервю на Лили Мирчева

  • Проф. Белоречков, какви са уроците за българските птицевъди от истерията с фипронил в яйцата, която обхвана цяла Европа?

  • Отразява се по два начина. Единият е, че хората започват да се съмняват дали няма нещо отровно в яйцата и част от потребителите станаха мнителни за качеството на яйцата. Второто е, че самите предприятия правят много големи разходи, тъй като Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) е поставила непосилни условия за контрол. Разбира се, тези условия са малко наивни, но финансово са много тежки по простата причина, че изследване на една сграда струва между 180 и 200 лв. в зависимост от мястото на фермата и лабораторията, където се правят изследванията. Трябва всеки месец да се пращат проби от всяка сграда и от станцията, където се преработват яйцата. Така сумата става огромна и никой от министерството на земеделието няма намерение да я покрива. А такава задача би трябвало да се финансира от държавата, след като грижата е за хората. Няма никакви гаранции, че двете ферми у нас, засегнати от фипронила, ще получат някакво обезщетение.

  • Нищо досега ли не получиха за унищожените яйца и птици?

  • Нищо досега и според мен няма и да получат, което е престъпно отношение на държавата към тези производители. Подобна недомислица беше допусната през миналата година с обезщетението на фермите за патици и кокошки. Сумите бяха толкова малки, че въобще не поощряваха хората да обявяват през следващите месеци заболяванията от птичи грип. Това е опасна тенденция, защото когато един собственик не е възмезден реално, той прави опити за крие някое заболяване и това трябва да го знаят всички държавни органи.

  • Само в две ферми в България ли бе открит фипронил?

  • Фермите са на два собственика, но се намират на една площадка. В двата обекта беше открит фипронил и лично на мен не е ясна причината за появата му. Може би са използвали фипронил за борба с насекоми. Според мен продължителната проверка на БАБХ би трябвало да става за сметка на държавата, а не за сметка на производителите. След като веднъж, два, три пъти е проверено и не е открит този препарат, няма откъде да се появи. Това става в период, в който и в други държави се открива наличие на фипронил в яйцата. Иначе никой в България нямаше да проверява дали тук има или няма фипронил. Нашите хора не са наясно с всички видове забранени препарати. Смятат, че след като е внесен този препарат в България и го има навсякъде в аптеките, значи е разрешен. Това е наивната логика на всеки един, който ползва даден препарат.

  • Как всъщност започна всичко?

  • В Холандия 183 ферми бяха обработени с препарата фипронил заради наличието на червен кърлеж по птиците. Имайте предвид, че червен кърлеж има в Европа и Азия, но не в САЩ и Канада. Това показва, че в Европа нивото на профилактика е много по-ниско в сравнение със Северна Америка.

  • Как се отразява това на пазара на яйца и птици в страната?

  • Историята с фипронила доведе до сериозна загуба, още повече, че се случи в момент, в който и цената на яйцата не е много висока, и е на ръба на себестойността. Това, което виждаме по магазините, е по-скоро отражение на печалбата на търговците, отколкото на себестойността на птиците. Имаме достатъчно данни, които показват, че повечето от предприятията тази година са на ръба или под ръба на себестойността, говоря за яйценосното направление.

  • Освен опасността от зараза с птичи грип или наличие на фипронил, какви други проблеми имат птицевъдите у нас?

  • Проблем имаме с т. нар. износени кокошки, които вече не снасят яйца. Много малко кланици поемат износените кокошки и разстоянието за транспорт на тези птици става много голямо. При това капацитетът на тези кланици е сравнително нисък. Когато съвпадне клане на птици от голямо предприятие, останалите трябва да чакат.

  • Колко са кланиците в България и защо точно при износените кокошки се появява този проблем?

  • Кланиците са около 10, но проблемът идва оттам, че износените кокошки трябва бързо да се обработят и продадат. Дали ще бъдат преработени за месо – кайма, кренвирши и други, или ще бъдат като заклани кокошки. Това зависи от възможностите на дадено предприятие, но рандеманът е много нисък при тях, месото е с ниско качество и не става за всичко. Причината е търсенето и предлагането, а те се търсят много по-малко. Българинът спря да прави супи. Проблемът идва оттам, че се нарушава срокът за депопулация на сградите, т.е. от клането на предишната до залагането на нова партида птици. Производителите гледат набързо да дезинфекцират сградата и да поставят новите ярки. При това положение винаги могат да станат пропуски. Колкото се намалява този период, толкова дезинфекцията става по-некачествена. Това значи, че по-нататък ще имат проблеми и с ярките от следващите партиди. Освен това тази година имахме много проблеми с екарисажите по простата причина, че министерството на земеделието и по-точно Българската агенция по безопасност на храните не бяха сключили договори, или не беше осигурено финансиране. Така екарисажите не работеха, а нашите хора се принудиха да закопават птиците в полето. Това го няма в никоя държава, и в Индия дори. А това е благодарение на дейността на МЗХГ и на БАБХ. По същия начин се постъпи и с унищожаването на патета. За мен това бе най-нехуманното действие, извършвано в България, но не искам да съобщавам подробности. Това са много сериозни проблеми, които съществуват. Сериозни проблеми имахме с БАБХ и при определянето на фермите за субсидии. Чак след повторна проверка във фермите, отглеждащи патици, се установи, че те не спазват Наредба 44, а официалните лекари са подписали, че те отговарят на изискванията, но никой пък не го отразява.

  • Какво касае тази наредба?

  • Това са изискванията, на които трябва да отговаря дадена ферма – смяна на облекло, дезинфекционни ями, огради и т. н. Смесената система на ХЕИ, ДВСК и ветеринарно обслужване доведе до там - не е възможно компетентно да обслужва всичко с малко персонал. Освен дефицит на кадри, в БАБХ нямат капацитет, защото и официалните лекари по места са с ниско заплащане и винаги могат да направят компромис, който обаче води до сериозни последствия.

  • Общи екарисажи ли използват птицепроизводителите и останалите животновъди?

  • Общи са и също са източник на зараза, който може да се разпространи в цялата страна. Преди във всеки бивш окръг имаше екарисаж, след това не разрешиха на отделните предприятия да направят собствени екарисажи, въпреки че имаха възможност. Не знам каква бе логиката за това. По-рано във всяка лечебница имаше машини за дезинфекция и те ходеха по предприятията и правеха качествена дезинфекция. Сега това е оставено на птицепроизводителите. А собственикът на птицеферма гледа да го направи най-евтино. Не може да не се помогне на фермерите в това отношение. Има и други причини, които са много по-сложни. Тъкмо в моменти като сегашния се проявява липсата на отговорност. Както е при вноса и износа – никакъв ветеринарен контрол. Така влизат некачествени храни и след дъжд-качулка ги откриват в магазините. Трябва да дойде министърът и да каже, че в Словакия са направили нещо, да го направим и ние. А преди това – кой от компетентните органи в държавата се е сетил? Едната причина е липсата на хора и втората – липсата на капацитет. Няма нормална лаборатория в България, която да е държавна. Всичките ги дадоха на частници, а всичко добри специалисти избягаха в частните лаборатории, за да правят пари. Сега само две частни лаборатории в страната изследват за фипронил, а защо няма държавни? Единствената държавна лаборатория, изследваща птичи грип, няма консумативи. Сега не правят проби - и да има грип в България, няма да знаем, защото не се правят проби. Засега това е птичи грип, а ако дойде друг – ще удари и хората. Тогава ще гледаме отстрани. Дали ще е свински или някакъв друг – заразата ще тръгне през храната. Така ще е щом няма контрол и всичко да се проверява. В България няма закон, който да не предвижда контрол и тъкмо това не се изпълнява никъде. Всичко друго правим, но щом стане дума за контрол – всичко замира. Не можем да разберем - мързел ли е, корупция ли е, или липса на капацитет. Трябва да има преврат в цялата тази дейност, за да станат нещата както трябва. Много тежко се работи по простата причина, че от 2-3 години се опитват да правят наредби без дори да ни питат и съгласуват с нас, примерно какви да са цените на услугите на лабораториите. Това задушава бизнеса и вместо човек да си търси пазар за продукцията, отива да копае с тракториста яма, за да крият умрелите кокошки или пилета. А оттам може да теглим вода за пиене. Нормално ли е това?

  • Може ли да кажем, че държавата е абдикирала от контрола на храните?

  • Не държавата, а поделенията на държавата са абдикирали. И това е станало по много причини – липса на пари, липса на капацитет и на хора. Винаги говорят за намаляване на хората, които работят. Първо намалиха ветеринарните лекари в държавните служби и какво стана – държавните не работят. Частните си работят и пак изкарват някой лев – дали опашки или уши на кучета режат, но работят. В цялото земеделско министерство работят 4 или 5 зооинженери. Какво животновъдство ще правят, от какви специалисти – от филолози, от икономисти и финансисти?

  • Има ли спад на пазара на яйца в България?

  • Има и той се отрази и в спад на износа. Не може да се докаже с конкретни цифри и за наша радост той съвпадна с естествения годишен спад на птиците, така че не се отрази шоково на пазара. Иначе щеше да се получи свръхпроизводство на яйца и тогава цените щяха да паднат. Вероятно трябваше да се преработват в други продукти, които са много по-нерентабилни, като производството на яйчен прах.

  • Какъв дял има сивата икономика в производството на яйца в страната?

Цялото интервю четете в новия брой на вестник "Гласът на фермера"

Вестник "Гласът на фермера" е ексклузивен медиен партньор на ежегодния конгрес на Съюза на птицевъдите, който ще се проведе на 18.10.2017 в Пловдив

Публикувана в Животновъдство

В дажбите на пернатите трябва да присъстват аминокиселини, микроелементи и витамини. Може да ползвате и домашни смески, но само ако е спазено съотношението между различните компоненти

Без редовно хранене на кокошките с пълноценни и качествени фуражи не може да се осигури постоянна висока носливост. Най-добре е храненето да става със смески, произведени във фуражни заводи. С тях птиците

получават необходимите хранителни вещества, балансирани по количество. Дневната дажба за кокошки яйценосно направление е по 110120 г фураж на птица, а при по-тежките породи, тя е по-голяма с 2030 г. Заводските смески обикновено се дават в сухо състояние, но може да се предлагат и като мека храна смесени с топла вода или с някои млечни,

кухненски и други добавки. Част от дневната дажба може да се дава и като зърно: по 2030 г на птица в следобедните часове. Ако стопанинът не разполага с достатъчно смески за изхранване на кокошките, до получаването на нов фураж е добре наличното количество да се допълни с необходимото количество царевица и пшеница, вместо след свършване на смеските кокошките да се хранят само с тези фуражи.

Суровият протеин е основен фактор за пълноценно хранене

на носачките. Ако съдържанието на енергия в смеските е много ниско, носливостта намалява, а разходът на фураж за единица продукция се увеличава. Много високото енергетично равнище пък води до вредно затлъстяване на кокошките и до появата на чернодробен синдром.

Необходимата енергия за носачките у нас се осигурява изключително от зърнените житни и други фуражи. Мазнини не се добавят, защото не достигат, а са и твърде скъпи.

Храненето с готови заводски смески е наистина скъпо и затова в преобладаващата част от семейните ферми и личните стопанства не се прилага.

При сегашните условия и цени на пазара за фуражни смески за птици е изгодно и домашното приготвяне на такива смески, но само при възможност да се спазват основните изисквания към тях. Изгодното е това, че главните компоненти – царевица, пшеница, слънчогледов шрот и люцерново брашно, са собствено производство и могат да се влагат по цени на себестойност, а не със значителни добавки, както е във фуражните заводи, и високите цени за тяхната обработка (мелене, смесване, превоз идр.). Така птицевъдът може да реализира доста прилична печалба. При домашно приготвяните смески не трябва да се правят никакви икономии, като се изключват другите добавки (премикси, микроелементи, витаминни и други смески и добавки), които могат да се купят от различни фуражни заводи и фирми в страната. Ако това се допусне, неуспехите ще бъдат неизбежни.

В таблицата ви предлагаме рецепти за смески за кокошки яйценосно направление. Те могат да бъдат примерни за всички, които сами произвеждат комбинираните фуражи. Използването на пшеницата като основен компонент не се отразява отрицателно върху носливостта, но трябва да е смляна едро.

При добро балансиране на смеските храните от животински произход може да се намалят до миниум и даже да се изключат.

За подобряване здравината на яйчената черупка

се налага добавката на калций в смеските. Затова е добре да има и допълнителни хранилки или други съдове за поставяне в тях на креда или смлени мидени черупки.

Друго важно условие при приготвяне на домашни смески е използваните

фуражи да са доброкачествени. Храненето с развален, плесенясал, прокиснал и с гранясали мазнини фураж води до масови стомашни разстройства, намалява на носливостта, а нерядко води до отравяния и увеличена смъртност на птиците. 

Публикувана в Животновъдство

Експерти на ФАО предвиждат през следващите 10 г. световното производство на птиче месо да нарасне с 2,5%, а на яйцата – с 2,2% средногодишно. Сега пазарът е свободен, при хиперконкуренция разнообразието на храни расте

Лили Мирчева

Експерти на ФАО предвиждат през следващите 10 години световното производство на птиче месо да нарасне с 2,5%, а на яйцата – с 2,2% средногодишно. На птичето месо вече се гледа като месо на бъдещето. Птицевъдството в България ни нарежда в челните места в Европа и света. Това заяви председателят на Съюза на птицевъдите в България проф. Димитър Белоречков по време на юбилейното Общо събрание на съюза. Тържеството за 25-годишнината на една от първите браншови организации в страната бе почетено от много гости и съмишленици. На него зам.-министърът на земеделието Георги Желязков връчи почетен плакет на проф. Димитър Белоречков.

„С Ваше съдействие, министерството на земеделието създаде нормативна база, която въведе българското птицевъдство в голямото европейско семейство. Сега пазарът е свободен, при хеперконкуренция, разнообразието на храни расте“, заяви проф. Желязков. Той допълни, че България е сред малкото страни от ЕС, която осигурява подкрепа за хуманно отглеждане на птиците при условия, които надграждат заложеното в законодателството. Броят на бенефициентите за тази подкрепа се увеличава всяка година, подчерта още зам.-министърът.

Празникът бе повод и за определяне на проблемите в бранша, които никак не са малко. „Бъдещето на птицевъдната промишленост е тя да се развива при условията на жестока конкуренция в условията на Общия пазар и на либерализиращия се световен пазар. Европейският съюз е пренаситен с яйца и птиче месо, той е нетен износител на тези продукти“, коментира проф. Белоречков. По думите му и в момента в България влизат камиони с яйца и месо, които вероятно никой не проверява, защото не иска да има „главоболия“. В този период временно управляващите се смятат за относително безотговорни, коментира професорът. За съжаление нелегитимният внос на яйца продължава, главно от Полша и Румъния. Собствени проверки на Съюза на птицепроизводителите доказват съмненията за внос на яйца от болни птици, какъвто бе случаят с полския импорт. От друга страна се декларират нереални доставни цени.

Затова съюзът е сред инициаторите за създаване на звено към НАП за следене на стоки и вносители, които представляват фискален риск. Това вече е факт, както за птичето месо, така и за яйцата. Но от 2014 г. част от доставките не се следят стриктно и са заобикалят наредби на МЗХ, констатират още птицепроизводителите.

Сега Европа предвижда по-ниски темпове на производство на яйца и птиче месо от около 1,2-1,3% годишно. В тези граници ще се развива и нашето птицевъдство. Целта е постепенно да се повишава консумацията, за да се достигне оптималното равнище, което според науката по хранене, при хората е 260-265 яйца и около 25 кг птиче месо годишно на човек от населението. Птицевъдния бизнес в България има условия за това развитие, констатира председателят на браншовата организация.

В 25-годишната история на организацията нейните членове преживяха две зърнени кризи, трудно преодоляваха въвеждането на нови директиви, примерно за хуманно отглеждане на кокошки – носачки, в резултат на което фалираха няколко големи яйцепроизводители.

В най-тежките години на птицевъдството в България бе отчетен спад от 3 млрд. до 1,2 млрд. яйца, а при птичето месо - от близо 200 хил. тона до 50 хил. тона промишлен добив. Износът е прекратен напълно, консумацията на яйца в България спада до 120 броя на човек, при птичето месо – под 10 кг на глава от населението. Правителството търси разрешение чрез разширяване на безмитен внос на червено месо, на птиче месо и яйца, особено преди влизането на България в ЕС. Чест прави на птицевъдите, че устояха на натиска на вносни продукти, което помогна за излизане от дъното на кризата, разказва проф. Белоречков. По думите му нашето промишлено птицевъдство е на много високо научно-техническо равнище, по комплексна механизация и автоматизация на производствените процеси. Нарежда се сред най-челните страни в Европа и света.

Но капризният занаят да се отглеждат птици носи и много рискове. Неслучайно досега са фалирали над 30 фирми и това е спътникът на съвременната пазарна конкуренция.

Друга напаст сполетя птицевъдите от края на ноември 2016 г. - епидемия от птичи грип, която продължи до началото на март 2017 г. „Високопатогенната инфлуенца по птиците се разпространи в цяла Европа. В България са потвърдени 76 огнища на болестта. Умъртвени са 4 400 патици и 71 хил. кокошки-носачки. Загубите за птицевъдния бизнес са големи. Освен преките обаче, които са компенсирани наполовина, има сериозни загуби от пропуснати ползи – над 200 тона пастет от черен дроб при патиците, както и пропускане на цял оборот от над 500 хил. птици в резултат на профилактичните мерки. Засегнати са ферми с бройлери и стокови носачки, които не са зареждали еднодневни пилета в резултата на рестрикциите, наложени заради съседни ферми, засегнати от птичия грип, отчете председателят на организацията.

Същевременно се правят огромни усилия за спазване на нормативната база, която въведе българските птицевъди в голямото европейско семейство.

Благодарение на усилията на цялата браншова организация, в Брюксел бе одобрена т. нар. държавна помощ за надхуманно отношение към птиците. През цедката на тежката европейска администрация трябваше да се прокара предложението на българската държава. В резултат „отпадна мярката за замяната на трупно брашно в храната със соев шрот, което си беше сериозна мярка и трябваше да приключи в края на 2016 г. Тогава влезе нов регламент, който изцяло забрани прилагането на трупно брашно в ЕС, докато България въведе изискването преди две години. Сега предложихме нова мярка за следене на амоняка и въглеродния двуокис в помещенията. За целта трябва да се увеличи вентилацията за птиците и отоплението през зимния сезон“, обясни проф. Белоречков. Сега птицевъдите получават субсидии и по тази мярка.

Друга промяна в законодателството, предложена от българските птицевъди, също трудно си проправя път в Брюксел. Става дума за питейната вода за птиците. „У нас се следи за наличието на нитрити и нитрати във водата за птиците, което се отличава доста от общоевропейската система, тъй като в Брюксел понятието питейна вода не е известно. Докато в България изискванията са много по-високи при водата, при тях са по-строги по отношение на нитритите и нитратите. Проблемът е дали европейската администрация ще припознае като мярка за субсидиране на производителите и даването на чиста питейна вода за птиците.

Друг проблем се обсъжда при мярката за поддържане на постелята на птиците в помещенията. При подмяната на постелята трябва да се ползват безвредни препарати. „По този начин смятаме, че субсидията ще помогне най-вече на кокошките - носачки, които се отглеждат подово“, коментира проф. Белоречков.

Във връзка с пренасянето на заразата от птичи грип, от Брюксел са запитали нашите птицевъди дали може повече от 12 седмици да се отглеждат в закрито помещение свободно отглеждани кокошки. „Аз отговорих отрицателно, защото по принцип 12 седмици е огромен период през зимните месеци и е престъпление да говорим, че кокошките се отглеждат свободно, при положение, че половин година са затворени. По какво се различават от подово отглежданите птици тогава“, обясни проф. Белоречков. Според него фактът, че тази година имаше птичи грип, не означава, че това ще се случва ежегодно. „Първия път, в който имаше широко разпространена зараза, бе през 2006 г. Но оттогава досега няма такъв проблем, въпреки че ние го преживяхме много тежко, защото много птици са засегнати. Но през 2006 г нямахме толкова патици и свободни птици, а това също е проблем. Заболяването се разви по течението на река Марица и развитието на болестта през 2006 г. тръгна у нас от поречието на р. Дунав и евентуално от прелетните птици, които минават по „Виа Понтика“. Смятам, че ако приложим мерките, които е необходимо, проблемът ще е много по-малък или просто няма да го има. При положение, че голяма част от птиците се намират в Северна България, а там заболяване не се регистрира. Това означава, че нещата са малко „претоплени“ и това обикновено е покрай най-старите кланици за патици - край Първомай и край Брезово. И двете са близо до р. Марица“, коментира председателят на Съюза на птицевъдите в България. По думите му един от най-големите проблеми в бранша, бе клането на кокошки носачки заради птичия грип, но и с него производителите са се справили успешно.

Публикувана в Животновъдство

Салмонела беше открита във ферми в Полша, Холандия и Хърватска, откъдето са внесени яйца в България, и то с документи с невярно съдържание. У нас вече втора година храним птиците без трупно брашно, твърди проф. Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България

Интервю на Лили Мирчева

- Проф. Белоречков, защо птицевъдите не се включиха в протеста на фермерите, който някои определиха като политически, а други – като чисто икономически, заради забавените субсидии? Това означава ли, че хората от вашия бранш са доволни от подпомагането, което получават?

  • Не, но протестът съвпадна с раздаването на субсидиите за хуманно отношение към птиците и нашите хора изчакваха, за да разберат дали навреме ще получат парите си, тъй като те бяха обещани още от предишното правителство. Исканията на фермерите от другите животновъдни отрасли са различни от нашите, заради спецификата на промишленото птицевъдство. Ние никога не сме получавали пари и вероятно няма да получим, от тези програми, които субсидират останалите животновъди. Протестите съвпаднаха и с унищожаването на близо половин милион птици, главно патици, заради птичия грип. Ние се въздържахме до последния момент от реакции, тъй като не беше ясна картината при нас. По-неясна отколкото в другите отрасли на животновъдството. Но това са ситуации, които се случват доста често при смяна на управлението на държавата. Обикновено фокусът на всяко правителство е различен, виждането е различно, съветниците са различни, единствено фермерите остават едни и същи. В птицевъдството няма малки фермери или са толкова малко, че се броят на пръсти. Общо взето при нас предприятията са стабилни, при това над 85-90% от тях са с над 10 хил. птици. Част от предприятията са затворили цикъла на производство с кланица, яйцезаготвителна дейност и т.н. Така че проблемите при нас много се различават от тези в една ферма с 50 крави или 100 овце. Не бива да забравяме, че почти половината от капацитета на птицевъдните ферми в България вече е изгубен, а това са основни средства, които можеха да носят огромни печалби.

  • Защо малките фермери не могат да станат средни птицепроизводители?

  • Обикновено арендните договори, които се сключват всяка година, не позволяват на фермерите да се развиват. Всички малки ферми трябваше да се създадат след 10 ноември 1989 г. Разбирате, че преди това работеше т. нар. Постановление 56 на МС, което позволяваше на малки стопани да правят птицеферми, но те бяха на много ниско ниво - едва ли не в обикновени навеси, съборетини и т.н. За създаване на птицеферма със съвременни изисквания и технологии се изискват доста средства. Една сграда от един декар струва около 200-300 хил. лв., а малките фермери нямат достъп до финанси. Няма какво да заложат, за да получат банков кредит, особено ако активите им са селски къщи на цена между 5 и 10 хил. лв. Никой не би им отпуснал голям кредит срещу това недвижимо имущество. Това е много сериозен проблем. Малките фермери са силно ограничени и затова малко от тях пробиха през първите години на прехода към пазарна икономика. А тези, които успяха, ползваха предимно помещения под наем или други сгради, за да натрупат първоначален капитал. Затова фермерството не успя да просъществува в птицевъдството в България, така както в други страни като Франция или Германия. Там има традиции, но ние бяхме с една крачка преди тези държави - имахме птицевъдство, сравнимо по идея с американското. Бяхме изградили вертикална интеграция и модерни предприятия. Те просъществуваха и след масовата приватизация. Единствено при отглеждането на патиците в България има дребни фермери, защото там нямаше промишлено производство. Но тези ферми лесно възникват и бързо фалират.

  • Защо не става привлекателен този бизнес за малките фермери?

  • Обикновено с цял свят птицевъдството се прави от фермери, които са арендатори или към фуражен завод, или към кланица. При това положение те не могат да разширяват дейността си, тъй като основната печалба отива в промишленото предприятие. Така малкият фермер е притиснат, както от кредити, така и от пазара. На практика дребният стопанин не може да натрупа средства, за да инвестира в бизнеса. Друга причина е, че до 10 ноември 1989 г. основното производство бе съсредоточено в големи предприятия, повечето от които продължават работа. Станаха или ЕТ, или ООД, или акционерни дружества, но при всяко положение могат да отдават част от сградите си под аренда.

  • Как виждате бъдещето на птицепроизводството у нас, след като малко нови играчи могат да влязат в него?

  • При нас идват хора от различни бизнеси, благодарение на европейските програми. Ако парите от ЕС се изчерпят, тогава основният ръст ще бъде от разширение на фермите и оптимизиране на производството. Това означава производството да се балансира според пазара. Примерно, точно за Великден трябва да се произведат много яйца, а не преди или след това. Тъй като туризмът у нас е добър, през лятото трябва да има много яйца, защото са необходими за туристическите обекти, както и повече месо. Яйцата са най-евтината храна за един курортист по Черноморието. Правят се 5-6 вида закуски с яйца и хората не ядат салам, или други храни, а предпочитат тях. Но ние изнасяме яйца и месо в Гърция, защото там има 23 - 25 милиона туристи ежегодно. С други думи – планирането на производството е много важно. Известно е, че яйцата не могат да се съхраняват повече от 28 дни и затова, според изискването на пазара, може да се увеличи или намали производството в някакъв период от време.

  • Ако след 2020 г. отпаднат субсидиите за селскостопанска продукция, каквито сценарии има, накъде ще тръгне птицевъдството?

  • Тези субсидии нас не ни касаят. Браншът се интересува от помощи, ако има такива, за капитално строителство и разширение на производството. Птицепроизводителите и сега не получават субсидии нито за зърно, нито за продукция, а само като компенсация за загуби. Единствените субсидии са за надхуманно отношение към птиците и ние ще държим да ги получаваме, защото това означава да се гарантира здравето и на птиците, и на хората. В момента, в който спрем тези мерки, органите за контрол ще изгубят интерес да контролират птиците, а това е опасен момент. Такъв е случаят с птичия грип. Той нямаше да се развие в такива темпове, ако всичко във фермите беше наред. Ако птиците бяха затворени, вълната щеше да премине, без да ги засегне. Или пък предварително да бъдат ваксинирани птиците с подходящата ваксина. Но нашите хора не бяха подготвени. Това се случи, защото птичият грип бе мек щам, който не засяга хората и заради това малко несериозно се подходи по въпроса. Спомняте си, че през 2006 г., когато птичият грип бе по-тежък, внесоха ваксини Тамифлу за хората и мерките бяха по-сериозни. А сега, щом като щамът засяга само птиците, си казаха - ще им дадем по някой лев на хората. Така приключи историята.

  • Откъде очаквате внос на яйца покрай Великденските празници?

  • От Полша вносът вече е тръгнал. Обикновено идва по някой камион с яйца от съседни държави, но хубавото тази година е, че всички християни ще празнуват Великден едновременно. Така няма опасност непродадените в една страна яйца да се внесат в друга.

  • С какво стана по-различно птицевъдството у нас през последните 25 години?

  • Генетичният ресурс сега позволява да отглеждаме бройлери, които достигат по 2,2 кг средно тегло за 35 дни. И то при разход на фураж от 1,6-1,7 кг за килограм живо тегло. При кокошките, по-голямата част от фермите ни, гонят и надминават 300 яйца средногодишно. Преди това средните показатели бяха много по-ниски. Примерно угояването на бройлерите продължаваше между 56 и 70 дни, за да се получи живо тегло от 1,5 кг, при разход от 2,5 до 3 кг фураж. Яйцата бяха между 180 и 200 броя на година. Сега имаме по 300 яйца на начална носачка.

  • Само на генетика ли се дължат тези резултати или и на други нови технологии в производството?

  • Това се дължи предимно на новите технологии, както и на методите за хранене. След 1996-1997 г. няма гладни кокошки, а преди това при птиците имаше гладни дни, в които не им се даваше фураж. Тези проблеми останаха далеч в историята, особено след влизането ни в Европейския съюз.

  • Какви субсидии получават птицепроизводителите сега?

  • Субсидиите са за изпълнение на изискванията за спазване на мерки за надхуманно отношение към птиците. Това са много интересни схеми. Примерно една от тях е за изследване на количеството на деоксиниваленол, или т. нар. DON във фуража на птиците, който е канцерогенен токсин. Има го в пшеницата и в царевицата за фураж, но е канцерогенен и за хората, тъй като при хранене на птиците с този фураж, токсинът се прехвърля в месото и яйцата, а оттам и в човешкия организъм. Самият DON акумулира тази опасност. Ние сме една от страните в ЕС, които дават субсидия, за да се изследват фуражите за наличие на DON, но пък търпим известни загуби в производството.

  • Можем ли да кажем, че всички птици, които се отглеждат промишлено в България, са чисти от DON?

  • Да, те са чисти от тази гледна точка. Второто нещо, което трябва да кажем, е че вече втора година храним птиците без трупно брашно, което се получава от умрели животни. А при тях, особено при говедата, преминават вещества, които предизвикват Алцхаймер при хората. Така ние заменихме много евтиното трупно брашно със сравнително скъп соев шрот и други фуражи, които позволяват да се набавят протеини. С въвеждането на тази мярка ние се предпазихме от друга опасност, каквато е салмонелата при птиците. Там преносители чрез трупното брашно са мишки и плъхове, защото се хранят с него. Те обикновено пренасят заразата, независимо в кой период от производството, съхранението или превозването на трупното брашно става. За да получат субсидията, производителите са контролирани да не включват този компонент във фуража на птиците.

  • Как се контролира този процес от Българската агенция по безопасност на храните?

  • Вземат се внезапни проби на фуража. Освен това производителите са задължени да изпращат проби няколко пъти в годината. Те трябва да правят и официален, и собствен контрол.

  • Смятате ли, че няма нарушения на тези правила?

  • Досега знам, че са заловени няколко фирми, които са правили опити да правят фураж по другия начин, но те са санкционирани.

  • С какви глоби?

  • Не, направо им спират субсидията, включително и получената в предишните години. Третата мярка, която използваме и тази година, е задължението да се ползва вода с питейни качества при поенето на птиците. Съдържанието на нитрити и нитрати трябва да е минимално и освен това да се доближава до водата за пиене на хората. Знаете, че на много места има източници на вода, които са замърсени. Сега разработваме нови мерки.

  • Какви по-конкретно?

  • В последните години в ЕС разбраха, че трупното брашно не трябва да се употребява от животни, тъй като част от причинителите на много болести не се унищожават от високата температура при преработката му и те се предават на хората.

  • Така ли стои въпросът и с предаването на салмонелата?

  • Мога да покажа данни, за да видите какво е положението в Полша. Там положението е много по-тежко, отколкото изглежда. Явно е, че ветеринарната им служба е много слаба, контролът е също слаб, но и в цяла Европа има птици, болни от салмонела. Имаме достатъчно данни, за да говорим смело.

  • При вноса на яйца за Великден това е особено опасно. Не се ли залавят на границата тези зарази?

  • Не могат да се хванат, защото вносителите им правят фалшиви ветеринарни сертификати. Салмонела беше открита и във ферми в Холандия и Хърватска, откъдето са внесени яйца в България, и то с документи с невярно съдържание. Знам че част от магазините вече са се снабдили с полски яйца, но дано не съм лош пророк преди празниците.

  • Колко птици бяха избити при последната епидемия от птичи грип в България?

  • Гонят половин милион – около 82 хиляди кокошки, а останалото са патици. Официално няма нови данни за нови огнища на болестта. Има известна опасност при връщането на дивите птици от юг да се пренесе отново зараза, но обикновено тази опасност е по-малка. Тази зима, главно в Южна България - по течението на Марица и в Северна България - около Видин, от полудиво стадо патици за мюрета, бе внесена болестта в лични стопанства и има заразени птици. Иначе пораженията бяха предимно в Пловдивски, Старозагорски и Хасковски окръзи.

  • Очаквате ли някакви трусове в бизнеса на птицепроизводителите след 2020 година?

  • Първото нещо, което следва птицевъдството, е генетичният прогрес. Той позволява без много разходи да се увеличава продукцията. Аз споменах каква е разликата между 1989 г и сега – тя е огромна. Увеличава ли се продуктивността на птиците, но се увеличава и производителността на труда, който пък се изчислява на килограм продукция. Ето, през последната година в сектора има намаление на цените – и на яйцата, и на месото, за разлика от всеки друг отрасъл. Въпреки че предприятията имат чувството, че са на ръба на оцеляването, защото се сравняват с предишните години. Не са цъфтящи, но не фалират и продължават работа. Ако някой все пак банкрутира, това е от некадърност.

  • Има ли генетици, които все още работят у нас?

  • В България вече няма, по простата причина, че през последните 30 години все по-малко средства се даваха в това направление. По-скоро при нас се поддържа генофонда, който съществува и може да се ползва от фирмите, ако закъсат за дадени гени. В това отношение държавата трябва да обърне повече внимание. В институтите в Костинброд и в Стара Загора се пази генетичен материал. В момента само няколко фирми в света създават генетичен прогрес. Ние сме далеч от тях, тъй като нашите институти изостанаха. Първо бе премахнат Хибридният център, благодарение на продажба, която направи ЦКС някъде към 2000 година и така спря целия процес. Продадоха го на турска фирма, която го доликвидира. Сега няма кой да купи нито апаратура, нито каквото и да било, за да се извършва генетична работа. Само едно богато предприятие може да си позволи това. Виждате че Селскостопанската академия е на ръба. Осигуряват се само средства за заплати, и то на ниско ниво. Но никой не бива да обвинява държавата, защото държавата сме ние – хората.

  • Какви акценти поставяте в работата на юбилейната национална конференция на Съюза на птицевъдите в България?

  • През тези 25 години можем да се похвалим, че успяхме да обединим по-голямата част от птицевъдите в страната. Това ни позволи да се справим с някои тежки последици от включването на страната в ЕС.

  • Какво по-точно визирате?

  • Имаше предварителни условия за квоти на птиче месо, регулиране на внос и износ на месо, на които успяхме да устоим. Това ни позволи да запазим птицевъдсвото у нас, защото ако беше свободна търговията с държавите в ЕС, всички предприятия у нас щяха да фалират. Този преходен период беше много опасен. Ние влязохме в Общия пазар сравнително укрепнали. Но през 2012 г. имахме друго премеждие – трябваше да преминем кам т. нар. хуманно отглеждане на птиците. Ние имахме много малко подготовка за това, тъй като държавата много слабо ни беше финансирала. Министерството на земеделието не беше подготвено и така ние не получихме субсидии – нито от ЕС, нито от държавния бюджет. А трябваше да се подменят клетките на птиците със съвременни, сградите за бройлери да се пригодят към изискванията за хуманно отношение. Имаше много кратък преходен период, който птицепроизводителите почти не успяха да спазят. Заради това през 2013 г. част от предприятията фалираха. Първо намалиха производството, тъй като не успяха да се преустроят.

  • Колка са сега предприятията в България?

  • Ние ги водим като обекти и сега в яйценосното птицепроизводство са около 120 обекта, а в бройлерното са малко над 200 обекта. Почти толкова са и при патиците. Трудно е да се определи колко са предприятията, тъй влизат в различни комбинации като холдинги, което създава неясна картина за преливане на бизнеса.

  • Съществува ли реално биопроизводство при птиците?

  • Този въпрос опира до два проблема, които са неразрешени в България. Едниният е свободното отглеждане на кокошки, а другият е биологичното производство на месо и яйца. При совободното отглеждане на кокошки имаме 3-4 ферми, които са малки и там изизскванията са много високи. В една сграда могат да се отглеждат не повече от 2500 кокошки и на всяка една птица трябва да е осигурен двор от 4 кв. метра. В една такава ферма може да има не повече от 4 сгради, т.е. за отглеждане на 10 хил. кокошки. Следователно за тях трябва да са осигурени 40 декара. Това е една от причините, която донякъде ни спаси от вълната на птичия грип. Стопаните с малки ферми прибраха птиците и така ги запазиха здрави. В Западна Европа всички ферми, които имаха свободно отглеждане на птици, постраха сериозно.

  • Може ли да се говори за биологично отглеждане на птици, при положение, че за тях няма биофуражи?

  • Там нещата са още по-сложни по простата причина, че освен свободно отглеждане, се изисква птиците да се хранят с определени фуражи. В тях не трябва да има синтитични аминокисилени и синтетични витамини. А това в птицевъдството означава, че не могат да се изравнят дажбите на фураж по отношение на протеини и аминокисилени. На практика себестойността става много висока и няма кой да плати това. Ние нямаме стандарт на живот, който да осигури пазар за скъпо производство на яйца и птици. В магазините срещаме вносни яйца от Унгария, на цена от 5 лева за 6 яйца, и няма кой да ги купи. За биомесото е още по-печално – 1 кг струва 26 лв. За да произведем биофуражи трябва да имаме много специални условия за производство на зърно. Второ – много специални условия за производство на шрот, т.е. да няма пестициди, хербициди и т.н., да не се влагат витамини и аминокиселини, а на всичко отгоре –фуражът да се произвежда в собствен цех. Това създава непреодолими прегради пред биопроизводството. Всички имат желание да направят нещо, но щом прочетат Закона за биопроизводство на птици, всичко приключва до там.

  • Но на пазара у нас, или поне в специализираните биомагазини, се предлагат биококошки. Може ли да им се вярва?

  • Никой не ги проверява и всеки купува от тези магазини на собствен риск. Първото нещо, което трябва задължително да се прави при биопроизводството, е контролът от първия ден от излюпването на пилето, до клането или снасянето на яйца. Само така контролният орган може да даде сертификат, който е гаранция за биопроизводство. Затова всичко, което се появи на пазара без сертификат, не е биопроизводство и няма как да е. Това са сериозни проблеми, но в дъното на всичко стои т. нар. стандарт на живота, тъй като едно такова производство трябва да има осигурен пазар и потребители. Лично аз не изживявам този проблем, защото смятам, че производството, което правим сега, в по-голямата си част е много близо до биопроизводвото, тъй като в България не се използват адитиви, които са опасни, нито хормони, както някои си мислят.

  • Наистина ли в пилешото месо не се влагат хормони? Съществуват много публикации в медиите, които твърдят обратното.

  • Последният път, когато в САЩ са използвани хормони, е било през 1959 г., а в Европа въобще не са влагани. Да не говорим за България по това време. Това е илюзия, с която заблуждават хората и смея да твърдя, че най-безотговорно говорят вегетарианците.

  • Това звучи успокоително, но е факт, че промишлено отгледаните птици имат по-различен вкус от тези, които са живели свободно.

  • Всичко това са спомени и то предимно на хората, които да живели на село като деца. Аз примерно, не бих изял и едно яйце от село.

  • Защо?

  • Първото нещо е, че кокошките там ровят в тор, а където има външни тоалетни – и там ходят. Кокошките, както и прасетата, са всеядни. А като знам какви грижи се полагат за здравето на птиците в големите ферми, не бих рискувал никога.

  • Как стои България на картата на ЕС като производител на птиче месо и яйца?

  • За разлика от преди 30 години, сега сме по-назад в производството, но и конкуренцията в ЕС е много висока. Ние задоволяваме всички нужди на страната, но ежегодно внасяме около 100 хил. тона птиче месо, главно субпродукти – крилца, машинно обезкостено месо, бутчета и бяло месо, които се реекспортират след обработка. Обикновено изнасяме за Гърция, Румъния и малки количества за Германия. Пазарът, които имахме в Близкия Изток, е спрян заради войната там. По наши неофициални данни, консумацията на месо у нас е над 20 кг на човек годишно. През последната година има увеличение от 2-3%. Друг е въпросът, че страни като Полша, които бяха много назад, сега произвеждат много голямо количество месо и яйца. Но там има годишна консумация по 30 кг на човек от населението.

  • На какво се дължи този ръст - на субдиии или друга подкрепа от държавата?

  • Открай време в Полша имат много евтино зърно. Явно са и добри търговци, но и държавата не им пречи. От друга страна стандартът на живот също оказва своето влияние. При нас общата консумация на месо е много ниска и българите без да искат стават вегетарианци.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта