Има бум на малки производители на патешко месо, но контролът на техните сгради е много труден, съобщава проф. Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България

Интервю на Лили Мирчева

  • Проф. Белоречков, всички страхове на птицевъдите от миналата година се сбъднаха - птичият грип дойде в България. Какви са пораженията досега?

  • Пораженията са значителни, тъй като освен предприятията за патици, пострадаха и много предприятия за кокошки, където ние очаквахме, че биосигурността е на много високо ниво. В резултат във фирма АГРИСС в Генерал Тошево бяха умъртвени 140 хил. кокошки, във фермата в Дончево – 337 хил. кокошки. Наскоро пострада и фирма Валди, където за втори път установиха болестта и бяха убиха около 40 хил. птици. Унищожаването при кокошките е много сериозно, защото възстановяването на щетите отнема продължителен период от време. Освен дезинфекциите, които са най-малко 4 пъти, има и другите мероприятия в това направление. Има период, в който трябва да се отгледат пилетата, а той продължава най-малко 4 месеца. Когато пораженията са много големи и цялото предприятие е засегнато, се нарушава и т. нар. последователност на зареждането на отделните сгради, защото цикълът е целогодишен. Нашите производители са настроени така, че да организират производството си съобразно търсенето и предлагането на пазара, което е много сложна процедура. Тя изисква насочване и обикновено кръстосване на отделните партиди, така че примерно за Великден да има най-много яйца, а през лятото, когато търсенето намалява по обективни причини, да намалят производството. При тези предприятия ще има забавяне на производствения цикъл и това е много сериозна загуба. В този период от време има налични яйца по складовете, а това е готова продукция, която също трябва да се унищожи. Тъй като цикълът продължава дълго, при кокошките носачки се губи и от продукцията, която няма да бъде произведена, т.е. доходът, който е планирала дадената ферма, няма да бъде получен.

  • Откъде тръгна птичият грип у нас?

  • Грипът не тръгна от България. Първият грип, който открихме, беше в унгарски патета, докарани у нас. Най-интересното беше, че партидата беше разделена и изпратена на две места. На едното има смъртност, на другото – няма. Унгарците бяха закъсали и търсят пазар. Докато ние викахме „ура“ и продавахме скъпо, ни отрязаха главата. Дали това е причината, но фактът, че едната партида е заразена, показва, че заболяването се е промъкнало в България и че не цялата партида е била заразена, а само една кутия. Така тръгна грипът в България преди 3 години и то в свинекомплекса в Маноле, където в условията на животновъдна ферма гледат патета.

  • Няма ли реакция от страна на контролните органи?

  • Това не може да се обхване от наличните специалисти. Оказа се, че в цялата област Добрич има само пет официални лекари. Пет души, които се занимават с крави, свине, а не само с птици, бройлери и кокошки. Абсурдно е! В Софийска област е същото. Сега един лекар обикаля 10 села на повикване. Той е безотговорен, защото отива само като го извикат. Лекува само една крава, а може да зарази и друга, защото не може да се преоблече. Работи със същите дрехи и обувки, пътува със същата кола. Когато е голямо предприятие, то е затворено и има контрол, докато при малките не е така. Само едрите стопанства могат да осъществят пълен цикъл и да има контрол.

– Как процедират застрахователите в тези случаи?

  • Първо – не застраховат. В единственото предприятие, което е застраховано, в момента от застрахователната компания чакат да видят колко пари ще даде агенцията по храните, за да си намалят разходите по щетите. Нищо нормално не очакваме от застраховки. В такива ситуации Европейският съюз действа по-добре, тъй като позволява отпускане на държавни субсидии, както и европейски средства за ликвидиране на пораженията. Това са основните трудности, които среща браншът в момента, и те са много сериозни, защото в дадени моменти цели области се затварят за външна търговия. Ако в тази област има друго предприятие, което изнася, независимо дали птиче месо или яйца, следва веднага запрещение, защото се обявява, че от тази зона не може да се изнася в трети страни. В ЕС обикновено нещата са малко по-меки, по простата причина че там ограничават само износа от 20-километровата зона. А Русия само да разбере, че някъде е открито болно животно, веднага обявява, че прекратява вноса за неизвестен период от време.

  • България искаше Европейската комисия да разреши ваксиниране срещу птичия грип, но това не беше разрешено.

  • По принцип ваксина никога няма да бъде разрешена, защото вирусът на птичия грип мутира много бързо. Има последни данни за Китай, където правят опити за използване на ваксината, но грипът пак пробива, т.е. вирусът много бързо се модифицира. Това е най-опасното, защото птиците стават носители на инфлуенца, но без да умират. И е по-страшно, защото могат да попаднат във ферма, където птиците не са ваксинирани и да заразят останалите.

  • Каква е картината с птичия грип в Китай?

  • Имам данни – много е тежко положението. В момента и в Русия има пандемия, тъй като там прелетните птици се движат по-рано, отколкото при нас. При нас движението започва малко по-късно – водоплаващите птици се изтеглят по Виа Понтика и по другия път – през Искърското дефиле, както и по течението на Марица. Би трябвало през октомври прелетните птици да са тръгнали и при първото по-сериозно застудяване, те ще дойдат в България. Обикновено в края на октомври и началото на ноември започват проблемите с птичия грип. Като изключим при това, че в някои райони имаме и пандемия, може да се каже, че птичият грип се е заселил целогодишно там и се прехвърля от диви птици, от домашни птици и от животни като кучета, плъхове и др., които са устойчиви на вируса.

  • Доста страховити изглеждат нещата, защото цял бизнес може да се стопира и да загине след заболяване на птиците.

  • Всичко, което се прави в момента за птичия грип, се прави на пръсти. Няма смели стъпки, за да се прекратят огромни загуби, а те се преживяват много тежко. При това компенсациите не покриват пропуснатите ползи. В Дончево никой не дава нищо за яйцата. Колко са изгубили там от избитите животни, въпреки че нашата печалба не е много голяма, защото конкуренцията в бранша е огромна. Над 130 фирми са в яйценосното направление, в бройлерното също има много фирми, които се конкурират, плюс вносната продукция.

  • Каква е мярката за борба и противодействие в този случай?

  • Само биосигурност. Нищо друго не можем да направим, защото на грипа не действат нито антибиотици, нито други лекарства.

  • Какво включва биосигурността за една ферма?

  • Включва охрана на всяка сграда, за да няма проходи, през които да минават плъхове, диви птици и т.н., както и дезинфекцията на сградите между отделните партиди. Задължително е преобличане и къпане на работниците, да има филтър за тях, да оставят външните си дрехи при влизане при птиците и други. Превозните средства, които влизат в обектите, трябва да са дезинфекцирани идеално. Тези работници, които товарят птици, също трябва да влязат дезинфекцирани в помещенията. Има и много други неща, като говорим за дезинфекция. Проблемът е много сериозен, тъй като се отнася за вирус и не всеки препарат му действа. От Съюза на птицевъдите издадохме специална книжка за биосигурност, която разпространяваме във фермите. Във всеки брой на специализираното списание „Птицевъдство“ публикуваме тематични статии и информация къде има грип, как да се предпазят фермите и с какво може да се противодейства. Затова и конференцията на птицевъдите през миналата година проведохме под мотото за борба с грипа.

  • Сега организирате 40-ата поредна конференция на птицевъдите. Какъв е фокусът в работата й?

  • Миналата година бе птичият грип, но смятам, че и тази година ще е той, защото опасността още не е отминала. По-скоро ще е около биосигурността на предприятията. Тази година каним доста лектори, за да повишим информираността на производителите по два проблема – единият е грипът, другият е да се намали използването на антибиотиците при птиците. Това са много сериозни проблеми, защото при едно заболяване, първото нещо за производителя е да използва антибиотици. Тези антибиотици имат карентен период и ако птиците се хранят с такъв антибиотик, не трябва да се колят за известно време, за да може да се изчистят. Обикновено не слагаме акцент върху обсъжданите теми, а правим разнообразна програмата, защото възникват и нови проблеми. Ние гледаме в перспектива и се опитваме да предвидим опасностите за бранша. Разнообразието е доста голямо по отношение на темите. Най-важното е, че издържахме до 40-ата конференция. Преди 43 години за първи път направихме такъв форум. Беше организиран от бившия Институт по птицевъдство в Костинброд и почти всяка година се провеждаше до 1989 г. Тогава последва тригодишна пауза.Тази конференция винаги е била поглед на нашите птицевъди както към българското, така и към световното птицевъдство. Тук идват учени от най-различни страни, изнасят лекции, презентации, обикновено има изложба на най-съвременните ваксини, медикаменти и компоненти за фуражи. Това е сериозен поглед към новостите в бранша, а също е обмяна на опит. Благодарение на Борис Стоименов, бивш председател на Съюза на птицевъдите, на конференцията през 1991 г. организирахме учредяването на браншовата организация в България. Подготвихме и създаването на списание „Птицевъдство“. Положихме много усилия, за да запазим тази конференция и се радваме, че интересът продължава да бъде голям. По традиция и сега участват представителите на фирмите изложители, които изнасят презентации, специалисти, учени, чуждестранни гости. Не трябва да изключим и това, че винаги има представители от администрацията на МЗХГ и БАБХ.

– Бихте ли представили в цифри какъв е вносът и износът на продукция за птицевъдния бранш през миналата година?

– По отношение на износа през миналата година нещата бяха по-благоприятни в сравнение с предишната година. При вноса се отчита тенденция за намаляване, което показва, че ние се справяме до голяма степен с пазара. При износа запазваме позиции по отношение на яйцата за консумация и яйцата за люпене. Изнасяме около 4 хил. тона повече птиче месо. Въпреки кризата изнасяме около 3400 тона втлъстен гъши дроб, което е сериозно количество. Има увеличение и при износа на сухи яйца – от 1364 хил. тона през 2016 г. на 2149.5 хил. тона през 2017 г. Предполагам, че тенденцията ще се задържи и през тази година очакваме по-голям износ както на бройлерно птиче месо, така и на патешко. За съжаление, при патиците цените рязко намаляха – както на черния дроб, така и на магрето.

– Каква е причината?

– Причината е, че вече има свръхпроизводство в Унгария и Франция. Цените паднаха много. Освен това в България се случиха някои неща, които не са много нормални – малките производители на патешко месо, които са и на патици въобще, се откъснаха от бившите си „майки“, т.е. от кланиците, където бяха интегрирани. Те започнаха сами да продават продукцията си във Франция и Испания. Разширяването на производството при патиците обаче доведе до използване на сгради, които не са регламентирани по Наредба 44. За съжаление, контролиращите органи не могат да смогнат да свършат работата си, тъй като вече има райони в страната с прекомерна концентрация на производители на патешко месо и черен дроб. В тези области много трудно се контролира движението на птиците.

Всички ферми за патици ли изнасят продукцията си?

  • Да, защото консумацията на патешко месо у нас е незначителна.

  • Означава ли това, че браншът отчита бум на малки производители на патешко месо през последните години?

  • Да, има бум на малки производители, но контролът на техните сгради е много труден. Може би това е една от причините за разширяване на периметъра на птичия грип. Едни предприятия, които не са регламентирани, не спазват и биосигурност, а биосигурността при птичия грип е на първо място, тъй като няма ваксина. Това е много сериозен проблем. В много от фермите не се спазват елементарни изисквания – там работниците не си сменят дрехите, нямат ями за дезинфекция за колите, ползват един и същ транспорт, с който са карани болни и здрави птици, и т.н. Спазването на предписанията на наредбите не може да се контролира при масово производство. Транспортът в по-голямата си част е на частни фирми, които нямат интерес да спират и да дезинфекцират колите, да правят профилактика. Всичко това остава на самия производител, който, ако е невежа, не знае, че този камион може да му донесе болест за следващата партида, дори предишната да е била здрава.

  • Значи са верни обвиненията към производителите на патешко месо, че са виновници у нас да има птичи грип?

  • Да, но там има друг проблем, който се подценява и това е, че птичият грип е всъщност кокоши. Той засяга с висока смъртност кокошия вид птици – фазани, токачки, пуйки, гълъби. А при патиците преминава по-леко и с по-ниска смъртност. Ниската смъртност заблуждава производителите, че има и някакво друго заболяване. Тъй като периодът на отглеждане е по-кратък отколкото при кокошките, и пораженията не са толкова големи. При това са поносими при високата цена на дроба и магрето. Но когато нещата отиват по-надалече, т.е. цената на тези продукти спада и продължава да върви надолу, възможно е голяма част от фирмите да фалира или да спре производството си. Друг сериозен проблем е, че в този периметър попадат и ферми, които имат висока биосигурност. Контактите са неизбежни, а заразата може да се пренесе от кучета, плъхове, от работници, от кости, които се използват за храна на животни. Това са неща, които на пръв поглед са невинни, а много от работниците в малките предприятия обикновено не са запознати с всички опасности.

– Адекватна ли е държавата по отношение на заболяванията по птиците, защото заради шапа по овцете вече търпим наказания от ЕК?

  • Въпросът с адекватност и неадекватност се политизира, което не е правилно, по простата причина че има закони и наредби, които сме длъжни да спазваме. Те са съобразени както с европейското, така и със световното законодателство. За 337 хил. птици, които са убити, някой да е разбрал, но за 200 овце затвориха три области и сега не могат да изкарат продукция никъде. Оттам нито мляко, нито овче сирене, нито агнешко месо, нищо не може да излезе сега. Става дума за Ямбол, Хасково и Бургас. Търговията крепи тези области. Какво ще правят с това сирене сега, като цяло лято са го правили и чакат да започне износът. И това са големи предприятия, които отиват по дяволите, защото са го купили това мляко, произвели са сирене. Всички овце, които унищожиха, не струват едно предприятие, което е убито, но шумът е голям. Знаете ли, че в Дончево работят над 400 души и те остават без работа. Социалният ефект понякога се преувеличава, защото ние съчувстваме на всички, а не мислим за себе си. Има заболявания по животните, които са опасни и за хората. Нещата не са безобидни. А дали е адекватно поведението на БАБХ, е друг въпрос. Без да ги защитавам, но ще кажа, че броят на специалистите за официален контрол в България с годините е намалял, защото най-лесно се отървават от контролните органи. Те са в периферията на агенцията, а не в ръководството и антуража му. Първо тях ги съкращават и намалението е огромно. Второ – на тях дават най-ниските заплати. Най-трудно се намират специалисти и дори работещите са отвратени от работата си. Заради ниската заплата търсят втора работа, но пак в техния бранш, и така се получават конфликтите. Който иска да намали администрацията – той не мисли. Администрацията не трябва да се намалява, тя трябва да се квалифицира, за да може да обслужва по-добре. Това важи за всички правителства. Те не квалифицират хората си, а ги съкращават. Винаги залагат по 10% съкращения и по тази логика досега не трябваше да остане никой. Това е най-жалкото нещо. Кой избива птиците в Дончево – избиват ги нашите хора и им дават по 50 лв. на ден, защото лекар никога няма да се хване за тези пари. Не ги инжектират, а ги убиват... В медиите нещата се представят състрадателно към потърпевшите, но никой не мисли, че освен него, има и други потърпевши. А тези, които са изпратени да извършат някаква работа, не могат да я вършат.

  • Има ли от миналата година досега някакво движение в бизнеса – да са създадени нови ферми или да има прегрупиране на фирми?

  • Има движение – има нови предприятия в яйценосно направление, има растеж при патиците в бройлерно направление, защото има външен пазар. Търсят се не тлъсти патици, а бройлерни, и за тях има пазар в Германия.

  • Да разбирам ли, че сега най-перспективен е патешкият пазар?

  • Досега беше, но вече не е.

  • Може би заради приятелския огън от страни в Европейския съюз и патетата, докарани оттам?

  • Ние бяхме втори по производство на патешки дроб след Франция. Унгарците пък са втори на гъши дроб. Не може да се конкурираме на този пазар, който е доминиран основно от Франция. Но и там консумацията намалява. Ако някой лекар реши и каже, че е много вреден патешкият дроб, свършено е с него.

  • Проф. Белоречков, сред хората се носи мълвата, че не трябва да купуват пилешко месо, но не само заради антибиотиците, а и заради хормоните. Дори лекари казват, че момиченцата влизат в луд пубертет още в трети клас заради хормоните в пилешкото.

  • По този въпрос имаме достатъчно данни, защото нашето производство е изследвано в европейски лаборатории. Първото нещо, което трябва да кажа, е, че от 1959 г. е забранено в целия свят използването на хормони в животновъдството, така че те не се използват дори в Америка. Храненето не е от моята компетентност, но ще кажа, че ако сравним храненето в периоди, когато имаше купонна система и не достигаше месо и храна за хората, тогава не се говореше за хормони. Сега децата поемат толкова много калории с най-различни снаксове, шоколади, бонбони и сладкиши, които тогава ги нямаше. Нямаше ги и разните консерванти и подобрители на вкуса. Лекарите го свързват с пилешкото, защото е най-лесното обяснение. За мен храненето е в основата на всичко. Храненето при птиците е по-добро от храненето при хората.

  • Защо твърдите това?

  • Защото всяка една рецепта, която е направена за птици, е балансирана за витамини, енергия, аминокиселини, минерални вещества и е съобразена и с възрастта на птиците, и с тяхната продуктивност. Това се неща, които комплексно никога не се правят при хората. Освен това всички птици са почти унифицирани – те имат от 5% до 10% разлика в живото тегло. При хората има разлика в пъти. Ако средният бройлер е 2,200 кг, означава, че един бройлер трябва да е 6 кг, а другият да е 1 кг, за да има такава голяма разлика. Такова нещо няма при птиците, но при хората го има. Същото се отнася и за храненето при децата. При птиците – няма разлика, защото са генетически изравнени, и второ – храненето им е близко до идеалното за дадената възраст, вид и продуктивност, защото може да се отглеждат за месо или за яйца.

Има ли контрол дали в малките ферми не се колят птици, които са получавали антибиотик и не е изтекъл карентният период?

  • При бройлерите няма малки ферми, защото те са тясно интегрирани с кланици и фуражни предприятия. Те изпълняват заръките на лекари и на специалисти зоонженери. Преди няколко години, когато нямаше толкова ферми за патици, откъснати от кланиците, самите кланици контролираха производителите. Но сега този контрол е намален, т. е. те вече могат да слагат в храната всичко, докато при бройлерите не могат да слагат нищо, освен фуража, който дават интеграторите. Примерно големите интегратори в Разград и Стара Загора, поддържат фермите с фураж, ваксини, медикаменти и т.н. Те дават указания и фирмите не могат да ги нарушат, защото иначе няма да им вземат пилетата. Ако се разбере, че дават антибиотици, няма да им изкупят продукцията. Затова дисциплината е много висока. В предприятията за бройлери се контролира много сериозно и всеки изпълнява задълженията си по договор. Преди и при патиците беше така, но сега има „свободни елементи“, които не могат да бъдат контролирани. При бройлерите и при кокошките носачки този проблем е изчистен. Там и дребните ферми получават пилета, които са вече ваксинирани и подготвени, за да ги отгледат до кокошки. Но целият проблем е при подрастващите. При кокошките никой не дава антибиотици, няма за какво. Ако дава антибиотик, ще има много проблеми. В миналото най-големи проблеми имахме със салмонелата. Тогава някои предприятия се опитваха да скрият салмонелата с антибиотици. Започнахме да ваксинираме за салмонела и въпросът приключи. На кокошките се дава само фураж и вода. Докато подрастващите се ваксинират – може да има 6-8-10 ваксини, в зависимост от района и от типа заболяване там. Но в този период ярките не са продуктивни. Дори да има някакъв антибиотик, карентният период е минал отдавна. Само здрави птици се купуват и нещата са много чисти от тази гледна точка.

  • При затварянето на големи предприятия заради птичия грип, има ли опасност по Великден да останем без български яйца?

  • Винаги има опасност за всичко, защото има непредвидими неща, които много трудно могат да бъдат предварително предвидени. Тази година очакваме резултатите да са по-добри, но статистиката показва, че през 2017 г. в България са консумирани 170,8 хил. тона птиче месо, което на 7,5 милиона население означава по 24,23 кг на човек. Средното за ЕС е 23 кг, т.е. ние сме в рамките на средното. Нашето производство е 104 хил. тона и вносното е още толкова. Износът е около 40 хил. тона. Разликата е 170, 8 хил. тона. При яйцата също имаме добра година и отчитаме ръст в потреблението, като на глава от населението имаме 158 яйца с черупка и общо със сушените яйца, т.е. вложени в индустрията, стават 228 броя на глава от населението, което е добър показател за консумацията в България.

  • Има ли някаква тенденция в консумацията на яйца?

  • Наблюдаваме, че яйцата за консумация, които са с черупка, се увеличават ежегодно и оттам идва по-големият ръст на производство.

  • Отчитате ли ръст в потреблението на яйца от свободни кокошки, или пък на биояйца?

  • Съществува тенденция на търсене на яйца от свободни кокошки, защото се смята, че това са кокошките на баба, което е грешно впечатление. В България има много малко на брой ферми за свободни кокошки и цената на яйцата им е значително по-висока. Има и друг момент – тези, които имат висока покупателна способност, не ядат яйца. Обикновено в другите страни хората от средната класа консумират яйца, а богатите – не, защото се страхуват от всичко. Слушат малко повече лекарите, а те имат силата да внушават неща, които невинаги са верни. Вие знаете историята за Дон Кихот и Санчо Панса. Когато правят Санчо губернатор и започват да контролират храната му, той се отказва от високия пост. Проблемът тук е по-сериозен, защото тенденцията е европейска. В Европа има мания за свободни кокошки и това е една от основните причини за разпространение на грипа. Кокошките, които са на свобода, се отглеждат на открито и имат контакти с външни птици. Там не може да се спазва елементарната биосигурност, която е необходима при тежки заболявания. Всъщност грипът тръгна от Западна Европа не толкова от прелетните птици, колкото от патиците и от свободно отглежданите кокошки. В резултат Германия, Франция, Холандия и Северна Италия бяха сериозно засегнати.

– С това ли се обяснява намаленият внос на птичи продукти у нас?

  • Има спад заради проблемите с фипронила и с грипа в Западна Европа. Полша пострада от салмонела и вероятно там са унищожени много птици. Ние внасяме предимно от Унгария и Полша. Нещо повече – откакто нашите митнически служби работят с програма за рискови стоки, доста търговци бяха ликвидирани, защото внасяха без ДДС. Явно ги озаптиха тези търговци и вносът понамаля. Импортът на яйца е по-скоро епизодичен – за Великден, за курортите, но вече по големите търговски вериги няма видимо вносни яйца. При птичето месо проблемът е същият. Вносното отива за преработка в колбаси или заготовки, които изнасяме в Гърция.

  • Има ли доказателства, че качеството на яйцата от свободни кокошки е по-добро?

  • Не може да има по простата причина, че птицата е така устроена, че за разлика от другите животни не преработва витамин Д 2 в Д 3, т.е. и да я изкарате на слънце, и да й давате Д 2, тя няма как да го направи Д 3. Птицата нищо не взема от слънцето и единственото, което може да поеме, е чистият въздух, защото в сградите има амоняк. Но тук проблемът е друг – през зимата тези птици стоят минимум между 12 и 18 седмици затворени в помещение. Тогава те са толкова свободни, колкото са и другите. А 18 седмици са почти 1/3 от живота им. Има и други проблеми, защото тревата, която консумират, пречи за създаването на дажба на птицата точно според изискванията, за да има добра продуктивност. Обикновено свободните кокошки имат много ниска продуктивност и себестойността на яйцата разбираемо скача нагоре. Точно тази тенденция ще се разтегля като ластик, защото има и други проблеми, свързани с почвата, със земята – на 1 свободна птица са необходими минимум 4 кв. метра площ. Изисква се много земя за такава ферма. Ние ще трябва да търсим земя от пустинята, за да храним свободно кокошките. Това противоречие с времето ще се изясни, защото нищо не се печели от свободно отглежданите кокошки. Хората живеят в апартаменти и никой не се плаши, че това не е хуманно.

  • Как да си обясним голямата разлика в цената при птичето месо – от 3 лв. до 10 лв. за килограм?

  • Разликата е между ДЮК и останалите бройлери. По принцип ДЮК не е бройлер, а от типа на средно бавно растящите пилета. Той се отглежда около 56 дни, докато бойлерите се отглеждат между 35 и 45 дни, а разлика от 2 седмици е сериозна. Второто е, че това е хибрид, който има жълта кожа. Преди у нас се отглеждаха много бройлери с жълта кожа, но в последните година навлязоха тези с бяла кожа, което създава илюзията за по-постно месо. При ДЮК подсилват жълтата кожа с царевица, птиците поемат повече каротин от храната и създават илюзията, че са много тлъсти. Понеже месото им е малко по-твърдо, става за готвене, докато бройлерите стават само за печене, но много хора не знаят това. А най-хубавите супи стават от кокошки.

Публикувана в Животновъдство

Добре балансираните смески осигуряват добър старт на младите птици

Ангел Рангелов

В практиката животновъдите често използват най-различни начини и комбинации за хранене на домашните животни и птици. Някои стопани предпочитат, докато животните са още малки, да използват готови заводски комбинирани фуражи или такива, смесени с житни зърнени фуражи. Пропорциите трябва да са такива, че да дадат добър старт за развитието им през първите 1-2 месеца, след което се преминава изцяло към хранене само с домашно направени смески. Други фермери използват концентрирани фуражи, които смесват най-често с царевица, пшеница или други зърнени култури. При добре съставени смески се получават много добри резултати, животните се развиват нормално. Тези, които са хранени по-икономично, изостават в растежа и често закърняват. Възстановяването на нормалното физиологично състояние е трудно, изисква повече средства и добиваната от тях продукция е със занижени стопански и икономически качествени показатели.

Причините за неблагополучните явления са различни и най-често се дължат на неправилното съотношение между компонентите в дневните дажби. Независимо от това какви фуражи се използват, те трябва да се допълват взаимно и

да се спазват следните изисквания:

* Дневната дажба трябва да съдържа достатъчно белтъчини от животински и растителен произход, съобразно с предназначението на животните и възрастта им – за разплод, за угояване, за производство на яйца и пр. В почти всички ръководства са описани храните, подходящи за всеки вид, и в какво съотношение, изразено в проценти, трябва да участват. Най-често това са зърнени фуражи, различни шротове, извара, обезмаслено мляко, кисело мляко, грах, бакла, кореноплодни, сено и други фуражи. В литературата се посочва и кои фуражи за кои видове животни са най-подходящи. Например от шротовете най-подходящ за птиците е соевият. Дажбите се изчисляват лесно с помощта на тройното правило. Една разлика от 5 – 10 % от предписаните в ръководствата норми няма да се отрази значително върху хранителната им стойност

* Дневната дажба да не съдържа прекомерно много енергия, мазнини и въглехидрати. Ограничете скорбялата, например царевицата, при животните за разплод, особено при птиците.

* Да съдържа достатъчно количество витамини и минерални вещества, които се дават във водата за пиене или с храната – зелена трева (паша, люцерна, детелина, тревни смески). Някои видове се нуждаят от допълнителни количества, които им се поставят в хранилките с варовици, креда, дикалциев фосфат, едър пясък за птиците и др.

В домашните дворове се отглеждат предимно дребни животни, най-вече птици. Ето защо

на птиците ще им обърнем по-голямо внимание

Тъй като те не могат да смилат и усвояват пълноценно зелените фуражи, с тях не трябва да се прекалява, особено при младите птици. Освен това по-големият им обем намалява хранителната стойност на дневната дажба.

След излюпването на малките пилета от всички видове домашни птици, в стомашното им съдържание остава малко неусвоен през ембрионалното им развитие жълтък от яйцето. Забавянето с подхранването с 24 часа няма да навреди, но колкото по-рано се захранят с фуражи и им се даде да пият вода, която е подсладена срещу дехидратиране, толкова по-бързо се резорбира остатъчният жълтък и растежът започва по-нормално.

През първите 7 – 10 дни младите приплоди могат да се захранят вместо със стартерна смеска с такава, съставена от ситно смляни царевица (30 на сто), ечемик (30%), овес (15 – 20%), пшеничени трици (10%), просо или пшеница (15 – 20%) и 3 на сто калциеви и витаминни добавки. От втория ден на 10 – 15 пилета могат да се дават по едно твърдо сварено яйце.

След 7-10-дневна възраст брашнестата смеска може да се разнообразява, като в нея се включват 25 – 40% царевица, 10 – 15% ечемик, 15 – 20% овес, 10% пшеничени трици, по възможност 10% фуражен грах, бакла, фий и други бобови храни. Желателно е смеската два се обогати с 10 – 20% шротове и 5% месокостно брашно. Като белтъчни добавки в дажбата могат да се добавят прясна суроватка, обезмаслено мляко, бирена мая, дрождиране на фуражите, покълнала пшеница или ечемик и пр., както и 0,3 готварска сол. Когато фуражите съдържат достатъчно белтъчини, витамини, а птиците разполагат с жизнено пространство, канибализъмът не се проявява. При финансова възможност на стопаните е добре да се комбинират домашно приготвените фуражи с висококонцентрирани смески от фуражните заводи, примесени с определен от завода процент царевица, пшеница, ечемик или друг зърнен фураж.

Публикувана в Животновъдство

Д-р Валентин Иванов, квмн

С настъпването на топлото време много стопани заредиха малките си инкубатори, за да се появи на бял свят първата партида пиленца за годината. По време на люпенето могат да се допуснат редица грешки, които да увредят ембриона и да доведат до неговата смърт

Умирането на ембриона в яйцето е

в резултат на множество причини

Когато стопаните са информирани за възможните грешки и пропуски, могат да бъдат предотвратени много загуби. Люпенето, освен икономическа, е и много емоционална дейност, тъй като на бял свят се появяват едни от най-крехките създания пиленцата. В една кратка поредица от материали ще ви представим най-честите причини за появата на неблагополучия при люпенето на яйцата.

Когато факторите на външната среда нямат хармонично въздействие върху организма, се стига до заболяване на добитъка. Същият принцип важи с пълна сила и за ембрионите в яйцата на птиците. Външна среда за зародиша представлява яйцето със съставните си части черупка, белтък, жълтък и др. От тази среда ембрионът получава необходимата за своето съществуване храна , както и биологични стимулатори, осъществяващи градивните процеси. Когато е нарушено взаимодействието между най-важния фактор храната и организма, с други думи, при нарушена трофика, в ембрионите на яйцата настъпват най-много заболявания, както и тяхната смърт. Това се получава, когато се инкубират непълноценни яйца, получени от птици, хранени неправилно с бедна на белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерални вещества и витамини храна. Яйцата на такива птици имат непълноценен белтък и са бедни на витамини, минерални вещества, лецитин, лизоцим, метионин, триптофан и др. Тук е мястото да се напомни, че пълноценната дажба за животни и птици включва достатъчни по количество и качество белтъчини, мазнини и въглехидрати, както и подценяваните често минерали (минимум 50 на брой), витамини (минимум 16) и тримастни киселини. Повечето стопани знаят за значението на калция и фосфора, защото без тях кокошките снасят яйца с тънка мека черупка или тя изобщо отсъства. Но освен тези два макроелемента дажбата трябва да включва още желязо, манган, селен, йод, магнезий, бор, хром, натрий, кобалт и др. Единствено разнообразното хранене може да осигури цялата голяма гама от жизненоважни компоненти при хранене на птиците.

Ембрионите в яйцата, както и излюпените пиленца, могат да умрат и когато яйцата са много стари или са държани дълго време на студено. До смърт на зародишите се стига и когато яйцата са от птици, които са страдали от заразна болест, като пулороза, тиф, заразен енцефаломиелит, невролимфоматоза и др. Грешките при инкубирането също могат да доведат до смърт на ембрионите, като най-често допусканите са: прегряване или преохлаждане на яйцата, лоши хигиенни условия в помещенията, в които се извършва мътенето или в инкубатора, и др.

Профилактиката включва

избягване на всички причини,

които могат да доведат до умиране

на ембриона. Носачките трябва да се хранят правилно, с пълноценен, богат на витамини и минерали фураж, да имат възможност за движение на чист въздух и слънце в по-големи дворчета. Петлите също трябва да се хранят с витаминозен фураж, особено с такъв, богат на каротин. На един петел през зимата трябва да се оставят 8-12 кокошки.

Яйцата, които ще се използват за люпене, трябва да са само от доказано здрави родители. В инкубатора да се залагат само пресни яйца и не бива такива, престояли по-дълго от 4-6 дни на студено (например в хладилника), при температура 2-3 градуса. Процесът на инкубиране трябва стриктно да се следи при постоянен контрол на инкубатора по отношение на температура и влажност, а яйцата трябва да се обръщат поне 3-4 пъти в денонощието. Съвременните инкубатори обръщат яйцата автоматично. Между отделните излюпвания инкубаторите трябва щателно да се измиват и дезинфекцират.

Кои са най-често срещаните заболявания при ембрионите

Хондродистрофията е едно от често срещаните състояния при люпене на яйца. При тази болежка настъпват смущения в образуването на хрущяла и костите, вследствие на което се стига до деформации и уродства на зародиша в яйцето. Заболяването се явява най-често вследствие недостиг на фосфор, витамин Д и микроелементи (манган и йод) в яйцето. Причина за това може да е непълноценно хранене на носачките, както и вследствие на прекомерно хранене с маслодайни семена или на инфекциозни и други възпалителни процеси, засягащи яйчниците (например тиф).

Ембрионът има голяма глава (макроцефалия) и човка, закривена като клюн на папагал (при недостиг на манган). Костите на крайниците са скъсени и удебелени (микромелия), а кожата е едематозно отекла.

Профилактиката включва правилно хранене на птиците, чиито яйца са предназначени за разплод. Особено внимание трябва да се обръща на редовното включване в дажбата на витамини и минерали (манган, йод, калций и фосфор). Това се постига бързо и лесно с използването на витаминно-минерални добавки, премикси и др. препарати – Промотор, Медистрес, Ампросол и др.

Висцерална подагра. Подаграта е добре позната на много хора, но малцина може би подозират, че и птичият ембрион може да страда от тази опасна болежка. Върху лигавицата на черния дроб, сърцето и бъбреците на зародиша се отлагат урати, вследствие нарушаване обмяната на веществата и при недостиг на витамините А и Д в яйцето, когато птиците се хранят едностранчиво с беден на витамини и минерали фураж. Всичко пак опира до храненето. Описаните по-горе органи на ембриона са като посипани с бял прах – отложените урати. Уретерите са запълнени със същата белезникава, гъста като крем маса. Профилактиката е същата, както и при предното страдание – отстраняване на грешките в храненето.

Прегряване на ембриона. Заболяването е в резултат от прегряването на яйцата при лоша вентилация на инкубатора. Ако това се случи в по-ранен етап от развитието на зародиша, настъпват уродства. При по-късни прегрявания ембрионът може да се развие напълно, но излюпеното пиленце показва характерен опистотонус– изкривяване на главата нагоре и назад към гърба. При аутопсия се установяват кръвоизливи в мозъка и други органи (по ендокарда, в бъбреците и др.). Профилактиката включва стриктно следене на температурата в инкубатора и осигуряване на подходяща вентилация.

Публикувана в Животновъдство

Минифермата не изисква големи капиталовложения. Ако се спазват определените ветеринарни изисквания за всеки вид птици, ще имаме диетично и вкусно месо

Интересът към отглеждането на птици през последните години се увеличава. Причината, от една страна, е икономическа, а от друга, – стремежът да се храним с истинска и пълноценна храна. Диетичните и вкусови качества на месото на пуйките са известни на всички. Те са едри птици: женските обикновено достигат тегло 6 – 7 кг, а мъжките – 12 – 13 кг и повече. Основната трудност е взискателността на птицата към начина на отглеждане. Това важи особено за малките. Те са склонни към инфекциозни заболявания. Най-сигурният начин да се сдобиете със здрави пуйчета е да ги вземете от проверена ферма, а не от случаен стопанин.

Фермата за отглеждане на пуйки може лесно да се превърне в печеливш бизнес.

Правилата за отглеждане на пуйки

са подобни на тези за отглеждане на бройлерите. При пуйките се изисква по-строг контрол на температурата и влажността на въздуха в помещението. Задължително е използването на висококачествени постелки, които редовно се сменят.

Как да изберем пилетата?

Отличителни признаци на здрави пуйки са:

- чиста и суха перушина;

- бистри, блестящи очи;

- силни крака и клюн;

- крила, притиснати към тялото;

- чиста клоака;

- мек, стегнат стомах.

Пуйчетата, както и здравите пилета и гъсета, се движат активно, охотно се хранят, реагират на силни звуци. Трябва да се има предвид обаче, че те все още са много беззащитни и трябва да се транспортират много внимателно.

Грижи за пуйчетата

Еднодневните пуйчета могат да бъдат поставени в кутия, с постелка от сено, дървени стърготини или здрава, издръжлива тъкан (старите вестници не са подходящи!).

Оптималната температура за тях през първите пет дни е от 35 до 37°С. За 10-дневните е около 30°С. За едномесечни пуйчета е около 23°С. Не трябва да се допуска рязка промяна на температурата. Освен това трябва да се има предвид, че за едномесечните пуйчета голям проблем е високата влажност в помещенията.

През първата седмица е добре пуйчетата да се хранят с предварително добре обработена храна, за да се избегнат нараняванията на човката. Могат да им се предлагат твърдо варени яйца, нарязани на ситно и смесени с премиксите, с накълцани наситно коприва и лук. Храненето трябва е на малки порции на всеки 3 – 4 часа.

От втората седмица се добавят малки порции от зърнени храни, мляко или цвик, извара и зеленчуци. От 20-ия ден кашата може постепенно да се замени с натрошена пшеница, царевица или грах. Постепенно трябва да се увеличават обемите на консумираните зелени фуражи, като се има предвид, че на 6-месечна възраст пуйчетата трябва да консумират до 150 г на ден.

Неизядената храна трябва веднага след храненето да се прибере. Водата за пиене винаги трябва да е чиста. Използваните поилки да са направени така, че пуйчетата да не могат да паднат в тях и да се мокрят.

Пуйките са много взискателни и капризни към условията на отглеждане. Задължително трябва да им се осигури дебела и суха постелка. Проветряването на помещенията да се извършва само когато птиците не са там, а през зимата – когато няма силен вятър. В птичарниците трябва да има сандъчета със смес от пясък и пепел. Отделно да има хранилки със смлени мидени черупки и креда.

Когато се отглеждат пуйки в домашни условия, за да не затлъстяват птиците, трябва да им бъде осигурено пространство за разходки и да им се дават възможно най-много сочни зелени фуражи.

При храненето на възрастните птици със сухи смеси дневните дажби трябва да бъдат изчислени по следната схема: за пуйките – по 250 грама, а за мъжките птици – 350 г. Не се скъпете да добавяте към смеските рибно и месокостно брашно, витаминни добавки, премикси. Направените допълнителни разходи ще се възвърнат.

Публикувана в Животновъдство

Европейската комисия одобри схема на държавна помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, която е с регистрационен номер SA. 47026.

  Помощта е с период на действие 2018-2022 г.

  Максималният бюджет за срока на прилагане е 172 764 450 лв. за следните мерки:  
   - Мярка А. Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг;
  - Мярка Б. Осигуряване на свободна подова площ не по-малка от 10% над задължителния стандарт;
   - Мярка В. Подобряване на условията за хуманно отношение към птиците по време на транспорт (само за доставки до кланицата);
   - Мярка Г. Намаляване емисиите на амоняк с 30 % (гарантиране на концентрация на NH3 до 14 ppm), чрез добавяне в постелята на силикатни минерали (перлит, алуминосиликати – каолин, бентонит, зеолит (клиноптилолит) и др.) 

Земеделските стопани се задължават да прилагат мерките в срок от 5 години.

Помощта е предназначена за регистрирани земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, предприятия,  ангажирани в първичното производство на селскостопанска продукция и за активни земеделски стопани. Изискване е предприятията да не са в затруднение, както и  стопанисваните животновъдни обекти да са регистрирани по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Публикувана в Животновъдство

Птицевъдството е било най-бързо растящият селскостопански сегмент във Великобритания през финансовата година, приключила на 31 май 2017 г., сочат данни на министерството на околната среда, храните и развитието на селските райони на страната, цитирани от електронното издание Meatinfo. БРОЯТ НА ПТИЦИТЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ Е ПРОДЪЛЖИЛ ДА НАРАСТВА И СЛЕД ТОВА, като темпото се е ускорило до 5,3%, достигайки 182 млн. през юли 2017 г. спямо същия месец на предходната година. Към същата дата при овцете е отчетен ръст от 2,6%, при свинете – от 2,1%, а при едрия рогат добитък дори е регистриран спад от 0,3%.

Разширяването на птицевъдния сегмент е следствие от увеличаването на броя на пилетата, отглеждани за месо, с 6,3% до 118 млн. По този начин за последните 2 години броят на бройлерите е нараснал с над 10 млн. Общото увелиние на при останалите видове птици за последната година е едва 0,8%, или 11,2 млн. броя, от които 4,6 млн. кокошки-носачки, 4,1 млн. пуйки, 2,3 млн. патици и 160 хил. гъски.

Сред най-неочакваните статистически показатели е увеличеването на работещите във фермите с 1,7% до 474 хил. души, особено като се вземе предвид разширяващото се разпространение на технологиите в селското стопанство.

Публикувана в Животновъдство

Държавата и в частност - земеделското министерство и БАБХ, трябва да вземат спешни мерки, защото пораженията ще бъдат страшни, обявиха птицевъди

Лили Мирчева

Очаква се много по-страшна вълна от птичи грип да достигне до България и то с последици като в Китай, където има и човешки жертви. Ние, производителите, трябва да убедим хората в земеделското министерство и Българската агенция по безопасност на храните, държавата незабавно да вземе мерки,

защото пораженията ще бъдат страшни. Това заяви Пламен Челебиев, собственик на стопанство за производство на патици и месни деликатеси край Хасково по време на XXXIX-та научна конференция на птицевъдите, която се проведе от 17 до 20 октомври в Пловдив. По думите на Челебиев България трябва да предложи в Европейската комисия за година-две да се премине към ваксинация на птиците. „Преживяхме това само преди 7-8 месеца. Заразата лети по въздуха и прониква навсякъде, не може да се спре“, коментира още Челебиев. Ако заболяването рецидивира и сега, ще е пагубно не само за бизнеса на птицевъдите, но и за здравето на хората.

„Опасността нараства с идването на студеното време и се очаква отново да възникнат проблеми с инфлуенцата. Не е ли целесъобразно Министерството на земеделието и храните като принципал, да премине към употреба на ваксини срещу заболяването“, предложи и друг птицевъд - Васил Василев. По думите му болести по птиците като инфлуенца, вирусен хепатит и други, водят до големи икономически загуби за фермерите. „Доказано е, че тези болести само с биосигурност не може да се преборят. Дори и там, където птиците живеят в абсолютно затворени помещения, пак се заразяват. Доказателство са случаите в промишлените ферми в Холандия, където унищожават всички птици, за които има съмнения, че са болни, но болестта се явява отново“, коментира Василев.

Затова птицевъдите настояват Европейската комисия да приеме спешни промени в законодателството относно сигурността по хранителната верига. В момента всички държави в Общността, които преминат към ваксинация на птиците заради някое заразно заболяване, търпят ограничения не само на европейския пазар, но и в търговията с трети страни. „Какво би станало ако ние поискаме разрешение от Европейската комисия и ни разрешат да ваксинираме за инфлуенцата? Това значи, че от България продукция не може да излезе нито в ЕС, нито в трети страни. Защо тогава са ни кокошките, бройлерите и патиците“, риторично попита Пламен Челебиев останалите участници в дискусията. По думите му производството на разплодни яйца за бройлери в България, освен за нуждите на местното производство, е предназначено основно за експорт. Без износ родителските ферми, за стокови носачки за яйца, както и тези за производство на бройлери, е по-добре да затворят.

Най-големите фирми за птиче месо у нас изнасят около 50-60% от продукцията си. Около 40% от яйцата, произведени в България, също се изнасят. „Ако махнем външния пазар, цената в България би била катастрофално ниска и за нула време ще изпразним новите модерни ферми от съдържание“, обясни още Челебиев. Той даде пример с Италия, която в миналото е ваксинирала птиците заради инфлуенца и съответно е получила забрана за износ от ЕК. „Вече 10 години не могат да се изправят на крака техните най-големи производители с над 7-8 милиона кокошки. Бяха пред банкрут, защото забраниха износа. Тогава в Италия прецениха за известно време да ваксинират птиците и сметнаха, че износът не е толкова важен. Оказа се че е важен за всяка страна в ЕС“, коментира още Челебиев.

„Европейската комисия предпочита да убива птиците вместо да ги ваксинира на този етап“, каза в отговор на птицеприозводителите проф. Георги Георгиев от „Център за оценка на риска по хранителната верига“ към БАБХ. По думите му има ваксини за инфлуенца, които се предлагат в Европа и Азия. С разрешение на Еврокомисията сега в Италия и Португалия птиците се ваксинират. Експертът е на мнение, че трябва да има огромна мрежа от лаборатории, които непрекъснато да следят дали продължават да циркулират вируси, след като се прилагат ваксини. Той припомни, че в 40 щата на САЩ през 2014-2015 г. бяха убити над 20 милиона патици и пуйки заради заразата. Но по-страшното е, че освен от птичи грип, има редица още опасни заразни болести по птиците, които бързо се разпространяват заради високата концентрация на производството им в Европа.

„В крайна сметка най-големите държави в ЕС трябва да решат какво да предприемат тази година, защото са необходими огромни усилия и средства за преустройство на целия сектор на птицевъдството. Трябва да има лаборатории. Без документирана диагноза, без да се отворят очите на производителите от какво боледуват птиците им, решение на проблема няма да има“, коментира проф. Георгиев. По думите му не е нормално в XXI век единствена мярка да е „заогробването“ на птиципри условия, че има диагностични лаборатории.

Засега това е единствената мярка, която ветеринарните власти предприемат. Само преди дни във ферма за патици в добричкото село Стефаново откриха огнище на инфлуенца, тип А. След заседание на областната епизоотична комисия, местното ръководство реши да бъдат унищожени всичките 11 000 птици във фермата. „Определени са две зони - трикилометрова и десеткилометрова, в които се забранява търговията и превозването на птици и яйца за люпене. Стопаните на животни в района са предупредени да ги държат затворени в помещения, както и да съхраняват фуражите на закрито“, допълват от областната управа. Достъпът до района на фермата за патици е напълно забранен и там вече е поставен полицейски пост.

Проверяват се фермите за патици

Опасяваме се да не се повтори миналогодишната история, заяви проф. Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България на Управителен съвет на Съюза на птицевъдите

разгледахме състояние на страната по отношение на опасността от птичи грип и какви мерки да предприемем, за да реагираме адекватно. Има опасения, че е възможно да се повтори миналогодишната история. В това отношение - да сезираме БАБХ и другите отговорни фактори, за да може да се направи предварителна програма за евентуално предпазване от опасността.

Започват да се проверяват фермите за патици. Тъй като те се отглеждат на открито и може да бъдат контактни с дивите птици, както и с други ендемични птици като врабчета, бухали, кукумявки, орли и т.н.

Трябва да се направи по-сериозна преценка от органите на БАБХ дали фермите отговарят на изискванията по новата Наредба 44, която предвижда определени правила по отношение на облекло, на ями за дезинфекция, на ями за тор, които трябва да се направят след опразване на помещенията и други.

Трябва да знаем дали съществува план за бързи мерки в случай на зараза от птичи грип. Дали имаме достатъчно тестове за проверка в лабораторията, тъй като през миналата година имаше дефицит на консумативи. Трябва да знаем дали

са осигурени средства за евентуално унищожаване на птици, ако има масова зараза, дали има средства за компенсация на загубите.

Това са актуални проблеми, които трябва бързо да се разрешат, за да не се повтори историята от миналата година. Тогава нещастията за птицевъдите започнаха през ноември-декември и продължиха до края на април месец. Ние се тревожим, защото всичко това е свързано с българския износ на птицевъдна продукция. При появата на такова заболяване има опасност да бъдат блокирани границите за определени страни - дали ще бъдат яйца да консумация, яйца за разплод, дали ще е птиче месо или други продукти като черен дроб, месо от патици и т.н., опасността е голяма.

Управителният съвет на нашата организация реши да сезира държавните органи, за да се предприемат превантивни мерки.

Публикувана в Животновъдство

Държавните структури абдикираха от контрола на храните. Само две частни лаборатории в страната изследват за фипронил. Единствената държавна лаборатория, изследваща за птичи грип, няма консумативи. Не можем да разберем - мързел ли е, корупция ли е, или липса на капацитет, коментира проф. Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България

Интервю на Лили Мирчева

  • Проф. Белоречков, какви са уроците за българските птицевъди от истерията с фипронил в яйцата, която обхвана цяла Европа?

  • Отразява се по два начина. Единият е, че хората започват да се съмняват дали няма нещо отровно в яйцата и част от потребителите станаха мнителни за качеството на яйцата. Второто е, че самите предприятия правят много големи разходи, тъй като Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) е поставила непосилни условия за контрол. Разбира се, тези условия са малко наивни, но финансово са много тежки по простата причина, че изследване на една сграда струва между 180 и 200 лв. в зависимост от мястото на фермата и лабораторията, където се правят изследванията. Трябва всеки месец да се пращат проби от всяка сграда и от станцията, където се преработват яйцата. Така сумата става огромна и никой от министерството на земеделието няма намерение да я покрива. А такава задача би трябвало да се финансира от държавата, след като грижата е за хората. Няма никакви гаранции, че двете ферми у нас, засегнати от фипронила, ще получат някакво обезщетение.

  • Нищо досега ли не получиха за унищожените яйца и птици?

  • Нищо досега и според мен няма и да получат, което е престъпно отношение на държавата към тези производители. Подобна недомислица беше допусната през миналата година с обезщетението на фермите за патици и кокошки. Сумите бяха толкова малки, че въобще не поощряваха хората да обявяват през следващите месеци заболяванията от птичи грип. Това е опасна тенденция, защото когато един собственик не е възмезден реално, той прави опити за крие някое заболяване и това трябва да го знаят всички държавни органи.

  • Само в две ферми в България ли бе открит фипронил?

  • Фермите са на два собственика, но се намират на една площадка. В двата обекта беше открит фипронил и лично на мен не е ясна причината за появата му. Може би са използвали фипронил за борба с насекоми. Според мен продължителната проверка на БАБХ би трябвало да става за сметка на държавата, а не за сметка на производителите. След като веднъж, два, три пъти е проверено и не е открит този препарат, няма откъде да се появи. Това става в период, в който и в други държави се открива наличие на фипронил в яйцата. Иначе никой в България нямаше да проверява дали тук има или няма фипронил. Нашите хора не са наясно с всички видове забранени препарати. Смятат, че след като е внесен този препарат в България и го има навсякъде в аптеките, значи е разрешен. Това е наивната логика на всеки един, който ползва даден препарат.

  • Как всъщност започна всичко?

  • В Холандия 183 ферми бяха обработени с препарата фипронил заради наличието на червен кърлеж по птиците. Имайте предвид, че червен кърлеж има в Европа и Азия, но не в САЩ и Канада. Това показва, че в Европа нивото на профилактика е много по-ниско в сравнение със Северна Америка.

  • Как се отразява това на пазара на яйца и птици в страната?

  • Историята с фипронила доведе до сериозна загуба, още повече, че се случи в момент, в който и цената на яйцата не е много висока, и е на ръба на себестойността. Това, което виждаме по магазините, е по-скоро отражение на печалбата на търговците, отколкото на себестойността на птиците. Имаме достатъчно данни, които показват, че повечето от предприятията тази година са на ръба или под ръба на себестойността, говоря за яйценосното направление.

  • Освен опасността от зараза с птичи грип или наличие на фипронил, какви други проблеми имат птицевъдите у нас?

  • Проблем имаме с т. нар. износени кокошки, които вече не снасят яйца. Много малко кланици поемат износените кокошки и разстоянието за транспорт на тези птици става много голямо. При това капацитетът на тези кланици е сравнително нисък. Когато съвпадне клане на птици от голямо предприятие, останалите трябва да чакат.

  • Колко са кланиците в България и защо точно при износените кокошки се появява този проблем?

  • Кланиците са около 10, но проблемът идва оттам, че износените кокошки трябва бързо да се обработят и продадат. Дали ще бъдат преработени за месо – кайма, кренвирши и други, или ще бъдат като заклани кокошки. Това зависи от възможностите на дадено предприятие, но рандеманът е много нисък при тях, месото е с ниско качество и не става за всичко. Причината е търсенето и предлагането, а те се търсят много по-малко. Българинът спря да прави супи. Проблемът идва оттам, че се нарушава срокът за депопулация на сградите, т.е. от клането на предишната до залагането на нова партида птици. Производителите гледат набързо да дезинфекцират сградата и да поставят новите ярки. При това положение винаги могат да станат пропуски. Колкото се намалява този период, толкова дезинфекцията става по-некачествена. Това значи, че по-нататък ще имат проблеми и с ярките от следващите партиди. Освен това тази година имахме много проблеми с екарисажите по простата причина, че министерството на земеделието и по-точно Българската агенция по безопасност на храните не бяха сключили договори, или не беше осигурено финансиране. Така екарисажите не работеха, а нашите хора се принудиха да закопават птиците в полето. Това го няма в никоя държава, и в Индия дори. А това е благодарение на дейността на МЗХГ и на БАБХ. По същия начин се постъпи и с унищожаването на патета. За мен това бе най-нехуманното действие, извършвано в България, но не искам да съобщавам подробности. Това са много сериозни проблеми, които съществуват. Сериозни проблеми имахме с БАБХ и при определянето на фермите за субсидии. Чак след повторна проверка във фермите, отглеждащи патици, се установи, че те не спазват Наредба 44, а официалните лекари са подписали, че те отговарят на изискванията, но никой пък не го отразява.

  • Какво касае тази наредба?

  • Това са изискванията, на които трябва да отговаря дадена ферма – смяна на облекло, дезинфекционни ями, огради и т. н. Смесената система на ХЕИ, ДВСК и ветеринарно обслужване доведе до там - не е възможно компетентно да обслужва всичко с малко персонал. Освен дефицит на кадри, в БАБХ нямат капацитет, защото и официалните лекари по места са с ниско заплащане и винаги могат да направят компромис, който обаче води до сериозни последствия.

  • Общи екарисажи ли използват птицепроизводителите и останалите животновъди?

  • Общи са и също са източник на зараза, който може да се разпространи в цялата страна. Преди във всеки бивш окръг имаше екарисаж, след това не разрешиха на отделните предприятия да направят собствени екарисажи, въпреки че имаха възможност. Не знам каква бе логиката за това. По-рано във всяка лечебница имаше машини за дезинфекция и те ходеха по предприятията и правеха качествена дезинфекция. Сега това е оставено на птицепроизводителите. А собственикът на птицеферма гледа да го направи най-евтино. Не може да не се помогне на фермерите в това отношение. Има и други причини, които са много по-сложни. Тъкмо в моменти като сегашния се проявява липсата на отговорност. Както е при вноса и износа – никакъв ветеринарен контрол. Така влизат некачествени храни и след дъжд-качулка ги откриват в магазините. Трябва да дойде министърът и да каже, че в Словакия са направили нещо, да го направим и ние. А преди това – кой от компетентните органи в държавата се е сетил? Едната причина е липсата на хора и втората – липсата на капацитет. Няма нормална лаборатория в България, която да е държавна. Всичките ги дадоха на частници, а всичко добри специалисти избягаха в частните лаборатории, за да правят пари. Сега само две частни лаборатории в страната изследват за фипронил, а защо няма държавни? Единствената държавна лаборатория, изследваща птичи грип, няма консумативи. Сега не правят проби - и да има грип в България, няма да знаем, защото не се правят проби. Засега това е птичи грип, а ако дойде друг – ще удари и хората. Тогава ще гледаме отстрани. Дали ще е свински или някакъв друг – заразата ще тръгне през храната. Така ще е щом няма контрол и всичко да се проверява. В България няма закон, който да не предвижда контрол и тъкмо това не се изпълнява никъде. Всичко друго правим, но щом стане дума за контрол – всичко замира. Не можем да разберем - мързел ли е, корупция ли е, или липса на капацитет. Трябва да има преврат в цялата тази дейност, за да станат нещата както трябва. Много тежко се работи по простата причина, че от 2-3 години се опитват да правят наредби без дори да ни питат и съгласуват с нас, примерно какви да са цените на услугите на лабораториите. Това задушава бизнеса и вместо човек да си търси пазар за продукцията, отива да копае с тракториста яма, за да крият умрелите кокошки или пилета. А оттам може да теглим вода за пиене. Нормално ли е това?

  • Може ли да кажем, че държавата е абдикирала от контрола на храните?

  • Не държавата, а поделенията на държавата са абдикирали. И това е станало по много причини – липса на пари, липса на капацитет и на хора. Винаги говорят за намаляване на хората, които работят. Първо намалиха ветеринарните лекари в държавните служби и какво стана – държавните не работят. Частните си работят и пак изкарват някой лев – дали опашки или уши на кучета режат, но работят. В цялото земеделско министерство работят 4 или 5 зооинженери. Какво животновъдство ще правят, от какви специалисти – от филолози, от икономисти и финансисти?

  • Има ли спад на пазара на яйца в България?

  • Има и той се отрази и в спад на износа. Не може да се докаже с конкретни цифри и за наша радост той съвпадна с естествения годишен спад на птиците, така че не се отрази шоково на пазара. Иначе щеше да се получи свръхпроизводство на яйца и тогава цените щяха да паднат. Вероятно трябваше да се преработват в други продукти, които са много по-нерентабилни, като производството на яйчен прах.

  • Какъв дял има сивата икономика в производството на яйца в страната?

Цялото интервю четете в новия брой на вестник "Гласът на фермера"

Вестник "Гласът на фермера" е ексклузивен медиен партньор на ежегодния конгрес на Съюза на птицевъдите, който ще се проведе на 18.10.2017 в Пловдив

Публикувана в Животновъдство

В дажбите на пернатите трябва да присъстват аминокиселини, микроелементи и витамини. Може да ползвате и домашни смески, но само ако е спазено съотношението между различните компоненти

Без редовно хранене на кокошките с пълноценни и качествени фуражи не може да се осигури постоянна висока носливост. Най-добре е храненето да става със смески, произведени във фуражни заводи. С тях птиците

получават необходимите хранителни вещества, балансирани по количество. Дневната дажба за кокошки яйценосно направление е по 110120 г фураж на птица, а при по-тежките породи, тя е по-голяма с 2030 г. Заводските смески обикновено се дават в сухо състояние, но може да се предлагат и като мека храна смесени с топла вода или с някои млечни,

кухненски и други добавки. Част от дневната дажба може да се дава и като зърно: по 2030 г на птица в следобедните часове. Ако стопанинът не разполага с достатъчно смески за изхранване на кокошките, до получаването на нов фураж е добре наличното количество да се допълни с необходимото количество царевица и пшеница, вместо след свършване на смеските кокошките да се хранят само с тези фуражи.

Суровият протеин е основен фактор за пълноценно хранене

на носачките. Ако съдържанието на енергия в смеските е много ниско, носливостта намалява, а разходът на фураж за единица продукция се увеличава. Много високото енергетично равнище пък води до вредно затлъстяване на кокошките и до появата на чернодробен синдром.

Необходимата енергия за носачките у нас се осигурява изключително от зърнените житни и други фуражи. Мазнини не се добавят, защото не достигат, а са и твърде скъпи.

Храненето с готови заводски смески е наистина скъпо и затова в преобладаващата част от семейните ферми и личните стопанства не се прилага.

При сегашните условия и цени на пазара за фуражни смески за птици е изгодно и домашното приготвяне на такива смески, но само при възможност да се спазват основните изисквания към тях. Изгодното е това, че главните компоненти – царевица, пшеница, слънчогледов шрот и люцерново брашно, са собствено производство и могат да се влагат по цени на себестойност, а не със значителни добавки, както е във фуражните заводи, и високите цени за тяхната обработка (мелене, смесване, превоз идр.). Така птицевъдът може да реализира доста прилична печалба. При домашно приготвяните смески не трябва да се правят никакви икономии, като се изключват другите добавки (премикси, микроелементи, витаминни и други смески и добавки), които могат да се купят от различни фуражни заводи и фирми в страната. Ако това се допусне, неуспехите ще бъдат неизбежни.

В таблицата ви предлагаме рецепти за смески за кокошки яйценосно направление. Те могат да бъдат примерни за всички, които сами произвеждат комбинираните фуражи. Използването на пшеницата като основен компонент не се отразява отрицателно върху носливостта, но трябва да е смляна едро.

При добро балансиране на смеските храните от животински произход може да се намалят до миниум и даже да се изключат.

За подобряване здравината на яйчената черупка

се налага добавката на калций в смеските. Затова е добре да има и допълнителни хранилки или други съдове за поставяне в тях на креда или смлени мидени черупки.

Друго важно условие при приготвяне на домашни смески е използваните

фуражи да са доброкачествени. Храненето с развален, плесенясал, прокиснал и с гранясали мазнини фураж води до масови стомашни разстройства, намалява на носливостта, а нерядко води до отравяния и увеличена смъртност на птиците. 

Публикувана в Животновъдство

Експерти на ФАО предвиждат през следващите 10 г. световното производство на птиче месо да нарасне с 2,5%, а на яйцата – с 2,2% средногодишно. Сега пазарът е свободен, при хиперконкуренция разнообразието на храни расте

Лили Мирчева

Експерти на ФАО предвиждат през следващите 10 години световното производство на птиче месо да нарасне с 2,5%, а на яйцата – с 2,2% средногодишно. На птичето месо вече се гледа като месо на бъдещето. Птицевъдството в България ни нарежда в челните места в Европа и света. Това заяви председателят на Съюза на птицевъдите в България проф. Димитър Белоречков по време на юбилейното Общо събрание на съюза. Тържеството за 25-годишнината на една от първите браншови организации в страната бе почетено от много гости и съмишленици. На него зам.-министърът на земеделието Георги Желязков връчи почетен плакет на проф. Димитър Белоречков.

„С Ваше съдействие, министерството на земеделието създаде нормативна база, която въведе българското птицевъдство в голямото европейско семейство. Сега пазарът е свободен, при хеперконкуренция, разнообразието на храни расте“, заяви проф. Желязков. Той допълни, че България е сред малкото страни от ЕС, която осигурява подкрепа за хуманно отглеждане на птиците при условия, които надграждат заложеното в законодателството. Броят на бенефициентите за тази подкрепа се увеличава всяка година, подчерта още зам.-министърът.

Празникът бе повод и за определяне на проблемите в бранша, които никак не са малко. „Бъдещето на птицевъдната промишленост е тя да се развива при условията на жестока конкуренция в условията на Общия пазар и на либерализиращия се световен пазар. Европейският съюз е пренаситен с яйца и птиче месо, той е нетен износител на тези продукти“, коментира проф. Белоречков. По думите му и в момента в България влизат камиони с яйца и месо, които вероятно никой не проверява, защото не иска да има „главоболия“. В този период временно управляващите се смятат за относително безотговорни, коментира професорът. За съжаление нелегитимният внос на яйца продължава, главно от Полша и Румъния. Собствени проверки на Съюза на птицепроизводителите доказват съмненията за внос на яйца от болни птици, какъвто бе случаят с полския импорт. От друга страна се декларират нереални доставни цени.

Затова съюзът е сред инициаторите за създаване на звено към НАП за следене на стоки и вносители, които представляват фискален риск. Това вече е факт, както за птичето месо, така и за яйцата. Но от 2014 г. част от доставките не се следят стриктно и са заобикалят наредби на МЗХ, констатират още птицепроизводителите.

Сега Европа предвижда по-ниски темпове на производство на яйца и птиче месо от около 1,2-1,3% годишно. В тези граници ще се развива и нашето птицевъдство. Целта е постепенно да се повишава консумацията, за да се достигне оптималното равнище, което според науката по хранене, при хората е 260-265 яйца и около 25 кг птиче месо годишно на човек от населението. Птицевъдния бизнес в България има условия за това развитие, констатира председателят на браншовата организация.

В 25-годишната история на организацията нейните членове преживяха две зърнени кризи, трудно преодоляваха въвеждането на нови директиви, примерно за хуманно отглеждане на кокошки – носачки, в резултат на което фалираха няколко големи яйцепроизводители.

В най-тежките години на птицевъдството в България бе отчетен спад от 3 млрд. до 1,2 млрд. яйца, а при птичето месо - от близо 200 хил. тона до 50 хил. тона промишлен добив. Износът е прекратен напълно, консумацията на яйца в България спада до 120 броя на човек, при птичето месо – под 10 кг на глава от населението. Правителството търси разрешение чрез разширяване на безмитен внос на червено месо, на птиче месо и яйца, особено преди влизането на България в ЕС. Чест прави на птицевъдите, че устояха на натиска на вносни продукти, което помогна за излизане от дъното на кризата, разказва проф. Белоречков. По думите му нашето промишлено птицевъдство е на много високо научно-техническо равнище, по комплексна механизация и автоматизация на производствените процеси. Нарежда се сред най-челните страни в Европа и света.

Но капризният занаят да се отглеждат птици носи и много рискове. Неслучайно досега са фалирали над 30 фирми и това е спътникът на съвременната пазарна конкуренция.

Друга напаст сполетя птицевъдите от края на ноември 2016 г. - епидемия от птичи грип, която продължи до началото на март 2017 г. „Високопатогенната инфлуенца по птиците се разпространи в цяла Европа. В България са потвърдени 76 огнища на болестта. Умъртвени са 4 400 патици и 71 хил. кокошки-носачки. Загубите за птицевъдния бизнес са големи. Освен преките обаче, които са компенсирани наполовина, има сериозни загуби от пропуснати ползи – над 200 тона пастет от черен дроб при патиците, както и пропускане на цял оборот от над 500 хил. птици в резултат на профилактичните мерки. Засегнати са ферми с бройлери и стокови носачки, които не са зареждали еднодневни пилета в резултата на рестрикциите, наложени заради съседни ферми, засегнати от птичия грип, отчете председателят на организацията.

Същевременно се правят огромни усилия за спазване на нормативната база, която въведе българските птицевъди в голямото европейско семейство.

Благодарение на усилията на цялата браншова организация, в Брюксел бе одобрена т. нар. държавна помощ за надхуманно отношение към птиците. През цедката на тежката европейска администрация трябваше да се прокара предложението на българската държава. В резултат „отпадна мярката за замяната на трупно брашно в храната със соев шрот, което си беше сериозна мярка и трябваше да приключи в края на 2016 г. Тогава влезе нов регламент, който изцяло забрани прилагането на трупно брашно в ЕС, докато България въведе изискването преди две години. Сега предложихме нова мярка за следене на амоняка и въглеродния двуокис в помещенията. За целта трябва да се увеличи вентилацията за птиците и отоплението през зимния сезон“, обясни проф. Белоречков. Сега птицевъдите получават субсидии и по тази мярка.

Друга промяна в законодателството, предложена от българските птицевъди, също трудно си проправя път в Брюксел. Става дума за питейната вода за птиците. „У нас се следи за наличието на нитрити и нитрати във водата за птиците, което се отличава доста от общоевропейската система, тъй като в Брюксел понятието питейна вода не е известно. Докато в България изискванията са много по-високи при водата, при тях са по-строги по отношение на нитритите и нитратите. Проблемът е дали европейската администрация ще припознае като мярка за субсидиране на производителите и даването на чиста питейна вода за птиците.

Друг проблем се обсъжда при мярката за поддържане на постелята на птиците в помещенията. При подмяната на постелята трябва да се ползват безвредни препарати. „По този начин смятаме, че субсидията ще помогне най-вече на кокошките - носачки, които се отглеждат подово“, коментира проф. Белоречков.

Във връзка с пренасянето на заразата от птичи грип, от Брюксел са запитали нашите птицевъди дали може повече от 12 седмици да се отглеждат в закрито помещение свободно отглеждани кокошки. „Аз отговорих отрицателно, защото по принцип 12 седмици е огромен период през зимните месеци и е престъпление да говорим, че кокошките се отглеждат свободно, при положение, че половин година са затворени. По какво се различават от подово отглежданите птици тогава“, обясни проф. Белоречков. Според него фактът, че тази година имаше птичи грип, не означава, че това ще се случва ежегодно. „Първия път, в който имаше широко разпространена зараза, бе през 2006 г. Но оттогава досега няма такъв проблем, въпреки че ние го преживяхме много тежко, защото много птици са засегнати. Но през 2006 г нямахме толкова патици и свободни птици, а това също е проблем. Заболяването се разви по течението на река Марица и развитието на болестта през 2006 г. тръгна у нас от поречието на р. Дунав и евентуално от прелетните птици, които минават по „Виа Понтика“. Смятам, че ако приложим мерките, които е необходимо, проблемът ще е много по-малък или просто няма да го има. При положение, че голяма част от птиците се намират в Северна България, а там заболяване не се регистрира. Това означава, че нещата са малко „претоплени“ и това обикновено е покрай най-старите кланици за патици - край Първомай и край Брезово. И двете са близо до р. Марица“, коментира председателят на Съюза на птицевъдите в България. По думите му един от най-големите проблеми в бранша, бе клането на кокошки носачки заради птичия грип, но и с него производителите са се справили успешно.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта