300x250 static

ИЛИ УМЕНИЕТО ДА УПРАВЛЯВАШ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ПЧЕЛИ.

Винаги съм се учудвал, че много пчелари не приемат като изцяло положително събитие рояването на кошери от пчелините си, робувайки основно на повтаряния от уста на уста и от книга в книга мит, че “кошер, който се роява от него не можеш да очакваш мед”. Но дали е така де факто?
Какво е всъщност роевият кошер? Просто пчелно семейство с прекалено много млади и работоспособни пчели, които поради една или друга причина се оказват  “в тясно пространство и в невъзможност” да съжителстват и да работят повече в един кошер. И оставени на волята на своите инстинкти тръгва потока рой след рой. Т.е. създават се няколко нови семейства като плюс за пчеларя. Какво лошо има в това? Нови майки, които ще дадат живот на стотици хиляди пчели, а те от своя страна ще ни изградят десетки нови рамки и ще внесат в кошерите си много повече мед и прашец, в сравнение с количествените показатели в кошера-люпилня на всички роили се майки. Да, за техните семейства (пчелните) ще си съберет достатъчно количество мед, за да презимуват, но пчеларят няма да получи очаквания стоков мед през този сезон, нито от роилия се кошер, нито от  новите семейство от рояците.  Т. е. пчеларят да се примири и да приеме като “истина”, че  “кошер, който се роява от него не можеш да очакваш мед”. Това наистина може да бъде истина за пчелар с 5-10 или до 20 кошера.
Но съвсем различна би била картината, ако имаш фонд от 30-40-50 и повече кошери. Без всякакъв спор от първата главна паша (рапица, акация, детелина и пр.) от роячните кошери не може да бъде получен и грам стоков мед. Но картината за следващата голяма паша у нас (слънчогледовата) и сетнешните по-малки може да бъде съвсем различна и да добием много повече мед сумарно от всички отводки, отколкото би ни дал кошер, който не би се роил.
За целта можем да приложим три подхода:
1. Силно подхранване със захарен сироп на ранните майски роячните отводки, за да ги подготвим за слънчогледовата и други по-късни паши. А тази година имаше и ранни априлски рояци!...
2. Освен подхранване със захарен сироп, можем да приложим и захранване с по няколко пити с пило от други кошери, след като привърши акациевата паша. Така ще получим силен и напълно готов медоносен кошер за слънчогледовата и други по-късни паши.
3. След като стане ясна силата на майките на рояците, ако някои от роячните отводки се развиват по-слабо, можем да ги обединим с по-силни и така да получим напълно готови кошери за пълнене с мед на корпуси и магазини.
Всяко ранно развитие и всяка поява на нови и нови хиляди пчели не трябва да се ограничава и да го приемаме със страх от рояване и лишаване от добив на мед, а напротив, да стимулираме нормалната поява на бял свят на повече и повече работни пчели. (Без разбира се, пчеларят сам да създава прекомерно стимулиращи условия за рояване.) Това са дарове божии и трябва да ги приемаме с радост и открито сърце. Колкото повече пчели, толкова по-силен става пчелина ни като цяло. Проблемът опира до това да не изпуснем нито една работна пчеличка да напусне пчелина ни. И всяка пчеличка да я настаним в подходящо семейство, за да работи за нас.
Следователно, от пчеларя се изисква уменията и знанията как да управлява нароилите се пчели. За пчеларя с малко кошери това е най-добрия начин да ги увеличи. А за пчеларя с много кошери да създаде нови силни и много работоспособни семейства, от които може да получи медена реколта още същото лято. И допълнителен резерв от пчели, с които може да подсили по-слабите кошери през есента. Многото пчели винаги дават много. Важното е в каква насока да насочваме енергията им. Дългогодишните и опитни пчелари знаят как.

Петър Тонев

Публикувана в Знания и технологии
Сряда, 14 Май 2014 10:47

Акацията радва окото

Работничките не пропускат топъл и слънчев час

Драги пчелари,
Когато държите този вестник в ръцете си пчелните семейства може да са напълнили питите с бистър акациев мед. След Гергьовден слънцето се усмихна и почти навсякъде започна да цъфти най-желаното медоносно растение – акацията. Къде по-рано, къде по-късно тя ще дава радост и обилен нектар за пчелите. Резултатите скоро ще са известни, но предпоставките са добри – обилна влага, топли дни за работа и добре подготвени пчелни семейства.
Дано са повече слънчевите часове радостта от добра акациева реколта споходи всеки пчеларски дом!

Публикувана в Агроновини

През последните години изискванията на консуматорите по отношение на пчелните продукти се завишиха. Особено нарастна ролята на някои от пчелните продукти не само по отношение на превенцията на различни заболявания при човека (напр. пчелния прашец), но и като терапевтично средство срещу редица микроорганизми, борбата с които през последните години става все по-затруднена (напр. пчелното млечице).

През настоящата година стартира нов научен проект на Тракийския университет със съдействието на Пчеларски център-Южен на тема: ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ НЯКОИ ПОКАЗАТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗОПАСНОСТТА НА ПЧЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ И IN VITRO ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ИМ ВЪРХУ МУЛТИРЕЗИСТЕНТНИ ЕНТЕРОБАКТЕРИИ, с ръководител - доц. Динко Динков.

Проектът има две основни задачи - микробиологични проучвания на пчелния прашец и определяне на възможността за повлияване от пчелното млечице и някои видове пчелен мед на устойчиви на антибиотици чревни бактерии.

Какво наложи извършванията на микробиологични проучвания на пчелния прашец?

Този въпрос доби особена актуалност особено през последните години с все по-масовото приложение на някои от пчелните продукти като пре- и пробиотици със съществена роля по отношение на човешкото здраве. Към момента са известни множество научни проучвания по отношение на позитивното въздействие на пчелния прашец при нарастване и възпаления на простатата, както и като допълнителен източник на витамини, микро- и макроелементи при редица недоимъчни състояния. Все повече са изследванията в световен мащаб и по отношение на пчелното млечице, което се счита за високоефективно средство за повишаване на защитните сили на организма, но поради възможността от трудни за предвиждане преди прием от човека алергични реакции не се препоръчва или се забранява за употреба от страна на лекарите в много страни по света. В същото време остава недоизяснен и отворен за науката въпросът за възможността чрез консумацията на някои нетермичнообработените пчелни продукти като например пчелния прашец, да се достигне до хранителни токсикоинфекции или интоксикации (чревни заболявания) при човека в резултат на приема на надпределни количества микроорганизми, попадащи в продукта при неправилна първична обработка.

Съгласно съвремената нормативна уредба у нас "цветен пчелен прашец" е продукт, събиран от медоносните пчели от цветовете на растенията и отнеман от кошничките на пчелите посредством прашецоуловител (Наредба № 9 от 22 юни 2005 г. за условията и реда за одобряване и регистрация на предприятията за преработка на восък и производство на восъчни основи, както и на предприятията за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти). В цитираната наредба се регламентират следните изисквания към производството на продукта: изсушаването да се извършва в сушилни с автоматично управление на температурата, така че температурата да не надвишава 45 °С и да се осигурява остатъчна влажност 8 - 12 %; вакуумирано опаковане в полиетиленови пликове и съхранение при температура от 0 до 4 °С. Съгласно чл. 45 от Наредба 9, ал. 1: Цветен пчелен прашец се приема съгласно изискванията на одобрена техническа документация и се съхранява до една година в пчелините и преработвателните предприятия в сухи и чисти помещения при температури от 0 до 4 °С; ал. 2 : Цветен пчелен прашец се опакова в херметически затворени полиетиленови пликове, алуминиево фолио или друг вид опаковки, разрешени за хранителни цели.

Като практика от дълги години в страната, включително и след влизането в сила на Наредба №9, пчелният прашец се произвежда, преработва, опакова и предлага обичайно от пчеларите на базари и изложения на пчелни продукти, където рядко се виждат изискваните от наредбата хладилни витрини, осигуряващи хладилни условия на продукта от 0 до 4ºС. На тях пчелният прашец може да се види, както вакуумно опакован, така и в невакуумни полиетиленови опаковки, обичайно без етикети описващи производителя, основните съставки на продукта (мазнини, белтъчини, въглехидрати и др.), условия за съхранение при потребителя и указания за срок на употреба:”Най-добър до...”.

Често в разрез с изискванията към храните на потребителите се предоставят в напечатан вид допълнителни материали, от които не са ясни източниците на информацията указваща начина на приемане от човека. Липсва и задължително необходимата за потребителите информация: «Продуктът не се препоръчва при хора, алергични към цветен прашец и други пчелни продукти, както и при деца под 1 г. възраст». Чрез обикновено предоставяните препоръки за употреба се създава впечатлението, че продуктът представлява дори лекарствено средство, което представлява подвеждане на потребителя, когато става въпрос за пчелен прашец, който е по същество продукт с препоръчителен дневен прием в минимални количества само от неалергични хора и при деца над едногодишна възраст.

При внимателен преглед на съвременните законодателни изисквания у нас към пчелните продукти (Наредба 9), както и на ОН 2567111 от 1991 г., регламентираща в миналото изискванията към цветния пчелен прашец, не се констатират регламентирани конкретни микробиологични изисквания към продукта, които понастоящем са водещи за гарантиране на безопасността на хранителните продукти. Следва да се посочи също, че с влизането в сила на изискванията на Наредба №26 за директни доставки на фермерски продукти също с особена актуалност се поставя въпросът относно гарантирането на микробиологичната безопасност на пчелния прашец.

В Европейски мащаб проблемът също е особено актуален. При преглед на микробиологичните критерии, заложени към хранителните продукти с Регламент 1441 от 2007 г. се установява, че не фигурира посочването на пчелния прашец, което прави въпросите относно неговата микробиологична безопасност за потребителя особено актуални не само в национален, но и в европейски аспект. Спешно се налага да се предвиди и съобразяване на етикетирането на реализирания на пазара пчелен прашец с актуалните нормативни изисквания на Регламент 1169/2011, влизащи в сила от 13.12.2014 г., съгласно които освен достатъчно информация за потребителите относно съставът на продуктите, следва да се посочват и изисквания за употреба, включително препоръчителен дневен прием спрямо ежедневните нужди на организма.

В настоящия момент изследванията на пчелните продукти в страната се извършват в акредитираните от БСА лаборатории към БАБХ. В тях все още няма въведени конкретни микробиологични изследвания за пчелния прашец, което затруднява обективната преценка от страна на контролните органи на тяхната безопасност за консуматорите.

В същото време някои европейски специалисти предлагат подробни качествени изисквания, както и критерии за безопасност на пчелния прашец, които за да бъдат приложени и у нас, следва да има достатъчно научни доказателства за тяхната целесъобразност и обоснована конкретика при регламентирането на съответните методи за изследване, както и на критериите за интерпретиране на резултатите.

Всичко гореизложено наложи да бъдат проучени задълбочено микробиологичните изисквания и критерии към пчелния прашец от нашата страна.

Как можете да се включите в научния проект?

Проектът изисква изследването на голям брой проби, с оглед получаване на статистически значими резултати. Отпуснатите от Тракийския университет средства за двете години на проекта се предвижда да се изразходват основно за консумативи и хранителни среди за провеждане на микробиологичните изследвания. Няма възможност за предвиждане на допълнителни средства за закупуване на проби, поради което членовете на научния колектив изказват предварително благодарността си на пчеларите и търговските обекти, които биха изявили желание да се включат в проекта чрез предоставяне на проби. С това те ще подпомогнат осъвременяването на научните познания, както и на законодателната база по отношение на качествените изисквания и критериите за безопасност на пчелния прашец в нашата страна.

Желаещите пчелари и търговски обекти събиращи и реализиращи на пазара пчелен прашецбиха могли да предоставят проби от около300гр. НЕИЗСУШЕН пчелен прашец от пчелини и ИЗСУШЕН пчелен прашец от търговски обекти.

Важно изискване към пробите е те да са получени в чисти местности, т.е. да е гарантирана липсата на интензивно земеделие, индустриални замърсители, както и натоварени пътища, които следва да са на разстояние минимум 3 км от пчелина. На пробите или в съпроводителното писмо задължително трябва да се посочват населеното място и географското положение на района, от който са получени. Пробите прашец не трябва да са сушени преди това, а веднага от прашецоуловителя да са поставени в нови полиетиленови торбички, в които да се изсипва прашеца директно от прашецоуловителя и те да не се отварят повече. При изпращане на проби от специализирани търговски обекти, реализиращи пчелен прашец в случай на малки опаковки, следва да се комплектова сборна проба с общо количество от 300 гр.

Пробите трябва да са добре етикетирани - на етикета да е посочено името на пчеларя, пчелин с рег. №, (търговския обект-адрес),телефон за връзка, географска местност (пр. Същинска Средна гора (карловска котловина), подножието на южните склонове на Стара планина или Сърнена Средна гора (казанлъшка и горнотракийска низини), броят на пчелните семейства от пчелина, преобладаващата растителност в района, дата на получаване при пчеларя.

Съхранението на пробите следва да е минимално при пчеларя, т.е. веднага да се изпращат на горепосочения адрес или ако се съхраняват на място това да е за няколко дни и задължително в плътно затворени съдове в хладилник. Планира се изследванията да започнат не по-рано от м. юни и да продължат до края на 2015 г.

Желаещите пчелари и търговските обекти, реализиращи пчелен прашец от горепосочените географски области могат да изпращат проби и да се включат в проекта до 20 май 2014 г., като ги изпращат с куриер – ЕКОНТ или др. на следните адреси:

Тракийски университет

Студентски град

Доц. Динко Динков

6000 гр. Ст. Загора

Тел:042 699 539

GSM 0889985416

Или

ПЧЕЛАРСКИ ЦЕНТЪР-ЮЖЕН, гр. Стара Загора (гр. Стара Загора, кв. ,,Кольо Ганчев "ул. ,, Райна Кандева " 66 А, Тодор Иванов).

След приключване на проекта през 2015 г., със съдействието на Пчеларски център-Южен и Тракийския университет се предвижда организирането на лектория, където ще бъдат поканени участващите пчелари, контролните органи от БАБХ и представители на широката общественост, на която ще се представят получените научни резултати ще се предложат характерни параметри за качество и безопасност, както и указания при етикетирането и представянето на пчелния прашец пред потребителите. В резултат на проучванията ще се предложи на Комисията по земеделие и храни към МС да приеме съответни промени в Наредба №9, конкретизиращи качествените изисквания и критериите за безопасност на пчелния прашец в РБългария.

Поради възникналата в настоящия момент възможност за изследване на част от пробите и в международно акредитирана лаборатория по най-съвременни показатели, вкл. наличие на токсини и др., молим за изпращане на първите проби до 20 май 2014.

Доц. д-р Динко Динков, Тракийски университет

Публикувана в Пчела и кошер

Фермерите във Франция няма да могат да пръскат с пестициди културите си през деня, за да не вредят на пчелите. Това съобщи френският министър на земеделието Стефан Ле Фол, предава Agra Europe. Решението беше взето в следствие на доклад на френската агенция по безопасност на храните Anses, според който рано сутрин пчелите са привлечени от сутрешната слънчева светлина и тогава са най-активни в събирането на прашец. Забраната ще влезе в сила в рамките на три до четири месеца.
Производството на мед във Франция намаля наполовина през последните 20 години до 15 000 тона през 2013 г. в сравнение с 33 000 тона през 1995 г.

Публикувана в Пчела и кошер

Британските овощари са обединили усилията си в подкрепа поддържане на популацията на опрашващите насекоми, като пчели, пеперуди и др. В парцелите си те сега отглеждат главно такива растения, които са богати на нектар. Към тях са лавандула, слънчоглед, кориандър, далии и др. Продажбата на семена от тези култури в момента счупи всички рекорди.

Всичко започна с тревожните изявления, че пчелите са на ръба на изчезване. И заедно с тях и другите опрашващи насекоми в продължение на няколко години са в изключително трудни условия. Пестицидите, всички новопоявили се заболявания, намаляване на цъфтящите растения и др., си казват думата. С цел да се попречи на природното бедствие, британците решили да действат решително. Те активно са се ангажирали в озеленяване на териториите, станали са по-предпазливи в избора на пестициди и популяризират растения, богати на скъпоценен нектар за насекомите.

Публикувана в Растениевъдство

Шестгодишна пчеларска програма, 30 млн. лв инвестиции в пчеларството. От 730 000 пчелни семейства в началото в момента те са под 500 000. Пчеларството се върна назад. Защо?

Димо Димов, биопчелар
Парадоксите в България са много. И в земеделието не липсват. Когато започна да действа Програмата за подпомагане на пчеларството в България, имаше 730 000 пчелни семейства, в момента са под 500 000. Това е резултатът от шестгодишната пчеларска програма, която наля близо 30 млн. лв. в инвестиции за подмяна на кошерите, създаване на пчелни семейства и пчелни майки.
Шест години с различен бюджет всяка година. И ако бяха създадени с тези пари по 50 000 нови пчелни семейства годишно, то в България трябва да има 300 000 семейства отгоре. Тоест от 730 000 да са станали 1 милион, а те паднаха под 500 000. Пчеларството се е върнало назад. Съответно количеството на произведения мед също намалява. Може да е следствие на климатичните условия, но основната причина е друга.
Заети да изпълняват задълженията си по договорите за подпомагане, тъй като пчеларската програма е инвестиционна,
ХОРАТА ЗАБРАВИХА ДА СИ ГЛЕДАТ ПЧЕЛИТЕ
Почнаха да се оправдават с изчезване на пчелните кошери, пък лоши климатични условия, пък вятър духа или пък е много влажно. Истината е, че дребните производители с по двайсетина кошера, които не получаваха тези пари, възрастни хора, които не се занимават с програми, нямаха никаква смъртност сред пчелите и средните им добиви от мед са както и преди 20 години. А големите, които направиха по 300-500 семейства, не само че нямат продукция, а семействата им са измрели и нямат дори пчели. Ето това е жалкият факт. Това означава, че нещата на книга изглеждат добре, а всъщност производството и интересът на фермерите да произвеждат намаляват. На хората не им се занимава, така както са го правели преди 20 години. Те вече си получават парите от субсидии и разчитат на тях. Както е при директните плащания. Ако имаш по 10-20 дка, от които получаваш по 30 лв., примерно 600 лв., въпреки че парите реално са повече, тъй като над 100 дка значително се увеличават. Всички пари, които се получават за крава годишно, могат да надминат и 1000 лв. С 5 крави един малък стопанин си връзва годишния бюджет. Само трябва да ги гледа и дали ще получи мляко, или не е все едно. Подобно е положението и с кошерите. Ако имаш 500 кошера и си „абониран“ за агроекологичните плащания:  500 кошера по 18 евро са 9000 евро. Това са 18 000 лв. За какво ти е да произвеждаш мед? И пчеларите просто забравят да си гледат пчелните семейства. Първата година е добре, тъй като пчелите продължават да работят по инерция. През следващите години, обаче, като не им обръщаш достатъчно внимание, започват да измират и да се появяват различни болести.
Държавната администрация произвежда и работи за себе си. От тук нататък производителите да му мислят.
РЕШЕНИЕТО НЕ Е ДА СЕ ПРЕМАХНЕ СУБСИДИРАНЕТО, А ДА СЕ ПОДПОМАГА УМНО
Може би да подпомагат тези, които са доказали, че могат да работят. Транслирането на европейските програми, включително и механизмите за субсидиране, се извършва от хора, които не познават много добре браншовете, в които става това. Администраторите, които се назначават с конкурси, не познават селското стопанство, никой от тях не е произвеждал някога нещо. А как тогава ще направиш механизъм, който да е съобразен с българските условия, като всъщност не познаваш производството. Прави се така, като се прави например в Германия или във Франция, и директно се прилагат тези схеми в българската действителност. И така всичко автоматично става трудно за изпълнение и затормозяващо производителите. Никоя друга страна доброволно не изпълнява всички изисквания на ЕС. И при тях очевидно нещата са по-добре.
Вярно, че не може да няма субсидии. Просто няма начин да няма, тъй като българските производители няма как да съществуват без субсидии, както и всички останали фермери в ЕС. Но не бива те да водят да спад в продуктивността на производството.
ВСЕКИ ЕДИН ПРОИЗВОДИТЕЛ ГУБИ СТРАШНО МНОГО ВРЕМЕ В БЮРОКРАЦИЯ
грешки, поправки, неизплащания, връщаш се за едно и също по 100 пъти. Имал съм случай по 4 пъти да подавам документи за агроекологичните плащания – един път сбъркала служителка, втори път е сбъркана наредбата или се променя, трети път аз съм сбъркал и на четвъртия път все пак оправяме нещата. И всеки път разпечатваш едно тесте от по 50 страници. Кога остава време да произвеждаш?
Един обикновен производител или пчелар не може да разбере всички тези документи и изисквания. Затова е замислена службата за Съвети в земеделието, която трябва да бъде консултантска служба и всеки един от работещите в нея трябва персонално да отговаря за определени земеделски производители и да ги обслужва. Но на практика далеч не е така. Службата си получава пари, които са един вид заплата от същата тази администрация, която после я проверява и която и приема отчетите.
ВСИЧКО СЕ ВЪРТИ В ЕДИН ПОРОЧЕН КРЪГ
За големите е лесно. Те имат екип от счетоводители, икономисти, които вършат работата. Ако вземаш субсидии от 1 млн. лв., може да си позволиш да назначиш трима души, но един дребен фермер, който годишно взема по 2000 евро например или по-малко, трябва сам да се справи с всичко. Да не говорим, че всяка година излиза по минимум една нова наредба, която го касае и тя трябва да се проучи основно. Това означава нови документи, ново попълване, ново подаване, ново отчитане и т.н. Това е проблем, а не знам как се справят хора, които не ползват Интернет. А те не са малко по селата. Те просто се отказват.
И по-добре, защото всъщност си наблягат на работата и докато някои не дойде да им спре производството, си работят както трябва. Тях това не ги касае.
НО ТЕЗИ, КОИТО ПОЛУЧАВАТ СУБСИДИИ, ПРИ ТЯХ ТЕ ЗАМЕСТВАТ ИСТИНСКАТА ПЕЧАЛБА
Така се убива конкурентноспособността. А  крайната цел е – да има увеличение на конкурентноспособността и производството. А това липсва.
Забелязвам един много смущаващ факт. На всички изложения, на които трябва да присъстват и средни, и дребни фермери,  не можеш да намериш производители на месо, мляко, зеленчуци и плодове. Там има само пчелари. Не може да не си зададем въпрос: “Защо е така?” Според мен, просто няма излишък в производството. Което означава, че въпреки всичките ни усилия, ние не сме увеличили производството, а точно обратното - то намалява, а всичко идва от внос. Дори сиренето и млякото вече са все повече от внос.
Може би няма само времето да помогне да се изчистят тези неща. Трябва да се огледат и административните структури – дали те са ефективни достатъчно. Но тук има противоречие. Те работят за себе си. Във всички програми, които действат в България, във финансирането влизат и заплатите на администрацията. Така че никой няма да се откаже от тях. Само във фонд „Земеделие“ има по 60 души в разплащателните агенции. Тези хора не могат да се махнат, но всички те са контрольори, а не производители. Те са икономисти, които си разбират добре от работата и могат да те изядат за всяка запетайка. Това е проблем, които не може да се реши лесно. Всъщност опростяването е много сложно. За да опростиш нещо в документите, се иска много добро познаване на материята. Така се случи и с Пчеларската програма. През 2008 г., когато програмата стартира, първите два месеца нямаше нито едно подадено заявление по нея. Две години по-късно опашките се образуваха пред бюрата един ден предварително. Разликата между 2008 г. и 2010 г. е в това, че  се опростиха изискванията към участващите. Те станаха много по-ясни и в съответствие с истинската работа. Предишното беше чистото административно отношение, така както се отнасяш към една фирма или банка. Те имат всякакви специалисти и на тях можеш да им поставиш всякакви условия и те ги решават лесно, защото имат съответните хора. По същия начин бяха формулирани изискванията към пчеларите – все едно, че имаш една голяма структура срещу себе си – да правиш предварителни договори, да ги съгласуваш, да искаш оферти. Къде ще се занимава с това някой производител, който вади по 1 тон мед на година, с който се изхранва. Не може да стане. Те дори не разбират материята, за която става въпрос, и не е необходимо.
ЗАДАЧАТА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ Е ДА ПРОИЗВЕЖДАТ ПРОДУКЦИЯ
В момента изискванията намирисват на следното – дайте да ги направим сложни, чистото администриране да е изпипано от всяка гледна точка, защото, като дойде проверка, ще пострадаме. Затова се искат какви ли не документи, дори и такива, които са пълен абсурд. На мен лично са ми искали, при положение че си носех картончето за земеделски производител, което е заверено, копие от картончето, заверено от съответната служба по земеделие, където ми е животновъдният обект. И това за един курс за обучение. Не може те да направят копие, трябва да си го нося вече. Това е един много показателен случай и съм сигурен, че никъде няма такова изискване. Правят го много по-сложно, отколкото е и това рефлектира върху производителите.
Така е и с ваучерите за горивата. Аз лично няма да се възползвам от тях, макар че имам право. Големите ще се възползват, защото имат човек, който ще събере всички изискващи се документи. А един дребен производител, за когото тези ваучери ще донесат годишна полза от 200-300 лева, ще си съсипе годината да доказва и да пише и накрая не е сигурно, че ще му ги дадат. И това е чиста загуба.
Администрирането е хубаво нещо, особено когато е умно направено, защото то е призвано да подпомага и да стимулира производството. Всички ние плащаме с данъците си заплата на човека, който ще управлява този сектор, но всъщност нещата се обърнаха. Да, непрекъснато има работни групи, на които искат от нас представители. Обаче не съобразяват, че толкова много работни групи са в повече на производителите. Държавните служители - това им е работата: работна група, протокол, съгласуване и пак, обаче земеделският производител няма толкова свободно време, камо ли пък всяка седмица. Трябват браншови подготвени кадри, но Закон за браншовите организации няма. Така че засега кръгът е омагьосан.

Публикувана в Агроновини

Прашецът в 12 страни на ЕС съдържа широк спектър от инсектициди, акарициди, фунгициди и хербициди. Ново изследване на Greenpeace показва, че прашецът, събран от пчелите съдържа „токсичен коктейл” от около 17 различни пестицида. Изследването показало наличие на следи от 53 пестицида в 72 от 107 образци прашец и най-малко един от 17 пестицида в 25 от пробите. Greenpeace призова правителствата да осъществяват наблюдение над пчелите и да подпомагат развитието на екологичното селско стопанство без използване на пестициди в борбата с вредителите и болестите. Еврокомисията забрани три пестицида през декември 2013 година, след предупреждение на учените и еколозите за това, че химичните вещества причиняват намаляване популацията на пчелите на континента. Неотдавна ЕС представи изследване, което показва, че нивото на смъртност на пчелните колонии е най-високо в Северна Европа, особено в Белгия и Великобритания.

Публикувана в Растениевъдство

За възстановяване популацията на пчелите трябва да бъдат засадени повече растения, които цъфтят през летните месеци
Броят на пчелите (Apis Mellifera ) и другите опрашващи насекоми продължава да намалява в цяла Европа и Северна Америка. Полезните насекоми са изправени пред много предизвикателства, едно от които идва от човешкото въздействие върху околната среда – пейзажът се променя и намаляват териториите, в които растат цветя . За възстановяване на популацията на пчелите може да допринесе засаждане на повече цветя, но учените решиха да разберат дали засаждането винаги е еднакво ефективно.
За да отговорят на този въпрос в продължение на две години изследователите проучват танцуващите пчели - когато пчелите танцуват, те комуникират помежду си, като включително предават информация за местонахождението на цветята, размера на цветния прашец и нектар.
Учените предполагат, че танците могат да дадат информация, която ще помогне за възстановяване на тяхната популация .

Изследователите са наблюдавали танца на повече от 5000 пчели и установили, че най-дългият танц е бил миналото лято. Това показва, че през този сезон пчелите пътуват най-далечното разстояние. В търсенето на храна те пътуват разстояние от 493 м (0,8 кв. км) през пролетта, 2156 м (15,2 кв. км) през лятото и 1275 м (5,1 кв. км) през есента. От тук и заключението, че пчелите пътуват най-далече за храна през лятото - това е най-тежкият сезон. През лятото те прелитат много по-голяма област, отколкото през пролетта или есента. По този начин, за да се възстанови популацията на пчелите учените предполагат, че трябва да се засаждат повече растения, които цъфтят през летните месеци.
Предполагаемите причини за намаляване популацията на пчелите са пестицидите, акарите, заболявания и др., срещу които учените се опитват да открият лек, както и газовете от дизелови двигатели , които неутрализират миризмата на растенията.
Като се има предвид настоящата ситуация, върху плещите на учените тежи сериозна отговорност - за намиране на възможни начини за поддържане на популацията на пчелите.

Публикувана в Растениевъдство

ВЪПРОС: Собственик съм на 2200 дка широколистна гора, където отглеждам пчели. За целта оградих имота, както се изисква по Закона за пчеларството. От горското ми съставиха 5 акта за това, че съм заградил имота и съм използвал дървени немаркирани колове. Подмених дървените колове с циментови. След това отново имах проблеми, че не съм махнал оградата.

От кого следва да взема разрешение за оградата?

ОТГОВОР: Читателят правилно се позовава на разпоредбите на Закона за пчеларството. Съгласно чл.8, ал.5 от Закона за пчеларството постоянните пчелини задължително са с ограда. Читателят не информирадали е спазил и останалите изисквания на закона. В кметствата се води регистър на пчелините, включително пчелните семейства. Собствениците на пчелни семейства в 15-дневен срок от тяхното придобиване подават заявление за регистрация в регистъра, за което не се заплаща такса.

Собственикът на пчелините е длъжен да постави на оградата табелка с името си, адрес и ЕГН, брой на пчелните семейства и регистрационен номер на пчелина. При промяна в данните собственикът ги заявява за вписване в регистъра.

Съгласно чл.11, ал.1 от Закона за пчеларството пчелните семейства могат да се настаняват в горски територии. Ако читателят е изпълнил горните изисквания, той не само че има право, но е и задължен да постави ограда на мястото, в което са настанени пчелините. В чл.15 от закона има някои ограничения за настаняване на пчелини, но те не са свързани с поставянето на огради, а с отстояния от училища, детски градини, болници, обекти, свързани с отбраната на страната, химически заводи и др.

Следователно читателят не е длъжен да иска разрешение за поставянето на оградата, а следва да изиска от органите по стопанисване и управление на горите законното основание, което го задължава да премахне оградата, при наличието на чл. 8, ал. 5 от закона, който го задължава да постави ограда.

Публикувана в Пчела и кошер

Конференция на високо равнище за по-добро здраве на пчелите събра в Европейската комисия политически експерти от държавите-членки, представители на пчеларски организации, неправителствени организации, учени и изследователи в областта на пчелите и опрашването, пчелари. Целта на конференцията бе да се насърчат диалогът, трансферът на знания, координацията и съвместният подход в триъгълника политика - наука - практика на европейско, национално и местно равнище.

Широкият форум откриха комисарят по здравеопазване Тонио Борг, генералният секретар на гръцкото Министерство на земеделието Димитрис Мелас, евродепутатът Мария Габриел от ЕНП/ГЕРБ, президентът на Световния пчеларски конгрес „Апимондия” Жил Ратиа и режисьорът на филма „Повече от мед” Маркус Имхоф.

Комисар Борг разгледа действията на ЕК за здравето на пчелите. „ЕС има инструменти за подобряване здравето на пчелите – от директно финансиране по програмите за развитие на селските райони до промяна в законодателството и пестицидите. Новите изследвания за пчелите трябва да се превърнат в нови политики за пчелите. Идеите, които ще дадем днес могат да послужат за катализатори и модели за бъдещи действия. Защото ние всички сме част от решението”, заяви Тонио Борг.

Мария Габриел наблегна първо на най-важния принос на пчелите за селското стопанство – опрашването на земеделските култури. Тя подчерта, че стойността на меда, произведен в ЕС от пчелите се оценява на около 140 милиона евро, докато стойността на опрашването за европейското селско стопанство се оценява на около 20 милиарда евро.

Необходим е подход на много нива и сътрудничество между всички засегнати страни, за да успеем да се справим с намаляването на пчелните популации. Триъгълникът наука-политика-практика е този, който може да идентифицира конкретни стъпки за подобряване състоянието на сектора. И към тях трябва да продължим да приобщаваме европейските и националните институции, екологичните организации, земеделците, пчеларите, химическата индустрия, за да покажем че освен екологично измерение пчелите и пчеларството носят силна социална и икономическа значимост”, заяви Мария Габриел.

Тя отбеляза важността на практическата помощ и мерки за сектора, защото е важно не само здравето на пчелите, но и това на пчеларите. Необходимо е да се подобрят земеделските практики и да се продължат научните изследвания на причините за смъртността на пчелите. В този контекст Габриел призова Европейската комисия да продължи подкрепата си за пчеларите чрез ОСП, но и чрез научни изследвания. Тя наблегна на предизвикателството да се включат не само настоящите 17, но всички 28 страни-членки в „провежданите на доброволни начала изследвания за наблюдение на загубата на пчелни колонии“, които се финансират от ЕС.

Имаме реални шансове да дадем бъдеще на един ключов сектор - пчеларския. Трябва просто да помогнем на пчеларите да си вършат работата. Имаме нужда от търпение, да действаме стъпка по стъпка, да разглеждаме всеки фактор, да имаме целенасочени действия. Обучения за пчеларите, комуникация, връзка между научните изследвания и практическата работа – имаме нужда от резултати и дефиниране на бъдещите стъпки”, заключи Мария Габриел.

По време на тематичните панели бяха представени текущата работа в отговор на опасенията в последните години за здравето на пчелите и загубата на пчелни семейства, последните тенденции за по-добро здраве на пчелите, фондовете на ЕС в областта на пчеларството, примери за добри практики в пчеларския сектор и селското стопанство. 

Публикувана в Пчела и кошер

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта