Игор Валентович

През изминалите седем дни (12-18.05.17 г.) цените на пшеницата на международните пазари продължиха да се плъзгат надолу под пресата на рекордните глобални запаси и подобрение на агрометеорологичната обстановка на Стария континент и в Щатите. Според първата официална прогноза на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) производството на пшеница в ЕС през новата 2017/18 маркетингова година ще нарасне с 5,5 млн.т - до 151,0 млн.т. Възстановяването на производството след спада през текущия сезон позитивно ще се отрази върху износа – 31 млн.т, с 4 млн.т повече спрямо 2016/17 г.

Впрочем най-коментираната новина за пазара в Европа бяха резултатите от мащабния египетски търг за внос на мелничарско зърно, в който отново основният дял (61%) извоюва черноморската пшеница. На 18 май Държавната египетска компания GASC информира за покупката на 295 хил. тона пшеница, в това число:

60 хил. т руска пшеница по $ 198,00 /т FOB ($208,49/т C&F);

60 хил.т украинска пшеница по $ 197,05 /т FOB ($208,74 /т C&F)

60 хил.т румънска пшеница по $ 197,49 /т FOB ($207,18/т C&F)

55 хил. т пшеница от САЩ по $ 185.40/т FOB ($207.90/т C&F)

60 хил. т пшеница от САЩ по $ 186.75FOB ($207,25/т C&F)

Специално внимание заслужава и първото успешно от 2014/15 г. насам участие на американска пшеница в търга за Египет. Този факт безспорно допринесе за понижение на цените на борсата в Париж, от EUR 170/т до EUR 165,75/т в края на седмичния период. С 4 евро спаднаха и експортните котировки на мелничарското зърно на френския пазар – до EUR 166/т FOB Руан за френска пшеница (11-12,5% протеин), но в същото време цените на германската пшеница 12,5% протеин останаха почти непроменени – около EUR173/т СРТ Хамбург (EUR156/т и EUR159/тсъответно на 18.05.16 г.).

Експортните котировки на царевицата също бяха подчинени на низходящия тренд. На 18-19 май френската царевица се предлагаше за износ по EUR 172/т FOB Бордо, в сравнение с EUR 176 в края на предходната седмица и EUR 167/т FOB Бордо на 18.0516 г.

. Със слаб тон на развитие през изминалите седем дни бяха цените на пшеницата (12,5% протеин) на руския и украинския пазар $182- 186/т FOB черноморско пристанище.Анализаторите отбелязват рекордните темповете на износа на зърнени храни от Украйна – 39,14 млн.т (1.07.16 г. – 17.05.17 г.), в това число: 16,28 млн.т пшеница; 17,5 млн. царевица и 5,14 млн.т ечемик.

Публикувана в Бизнес

 През следващия седемдневен период развитието на земеделските култури ще протича с умерени темпове, при температури близки до обичайните за третото десетдневие на май.

Падналите валежи през изтеклия период и очакваните – през следващия ще подобрят почвените влагозапаси в 50 см. слой. Те ще бъдат от изключително важно значение за пшеницата и ечемика, при които ще протича формиране и наливане на зърното, особено за посевите в част от крайните източни и югозападни райони на страната (агростанциите Кюстендил, Сандански), където почвените влагозапаси са незадоволителни за сезона (под 65% от ППВ). До средата на третото десетдневие ечемикът на места в Южна България ще встъпи в начало на фаза млечна зрелост.

При царевицата и слънчогледа ще протича листообразуване. На отделни места в Южна България при слънчогледа, засят в агротехнически срок, през последната седмица на май ще се наблюдава начало на образуване на съцветие.

През периода наедряването на завръзите на овошките ще протича при повишен инфекциозен фон от гъбни болести: струпясване (Venturia inaequealis - ябълка, Venturia pyrina - круша), сачмянка (Stigmina carpophila) по костилковите видове. Високата атмосферна влажност ще бъде предпоставка за развитие на късно кафяво гниене (Monilinia fructigena) по зреещите плодове на по-ранните сортове череши, на сиво гниене по ягодите (Botrytis cinerea). При лозата ще протича отделяне на реса. В южните райони при някои десертни сортове (Болгар) ще се наблюдава и начало на фаза цъфтеж, която е критична за заразяване с мана (Plasmopara viticola) и оидиум (Uncinula necator).

През третото десетдневие на май черешовата муха нанася сериозни щети на средноранните и по-късните сортове череши. Първото третиране срещу този неприятел трябва да се провежда, когато плодовете започват да порозовяват с някои от следните инсектициди: Калипсо 480 СК – 0,02%, Вазтак Нов 100 ЕК - 0,015%, Суми алфа 5 ЕК /Сумицидин 5 ЕК/ – 0,02%, Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Фюри 10 ЕК-0,0125%, Нексид 015 КС – 0,03% и др. При късните сортове череши се извършва второ пръскане, след 8-10 дни, с инсектициди с кратък карантинен срок.

През повечето дни от следващия период очакваното неустойчиво време, с чести превалявания, ще ограничава възможностите за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия. По-подходящи условия за извършване на растителнозащитните пръскания ще има в средата на периода.

Дукена Жолева

агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

В Турция се проведе работна среща, на която представители на различни страни споделиха своя опит на диагностика и предотвратяване на разпространението на ръжда по пшеницата.
На семинара присъстваха представители на страни от Централна и Западна Азия и Изтока. На семинара те подобряват своите умения и опит в борбата срещу ръждата по пшеницата - заболяване, което може да унищожи до 80% от реколтата. Заболяването засяга листата на растенията, както и стъблата и класовете, вследствие на това зърното се спаружва и става неизползваемо. Причинител на ръждата са гъбни спори, те се предвижват във въздуха на големи разстояния. Най-разпространена е болестта в ранно засятите зимни култури. Те се явяват резервоари на инфекцията, която се запазва за следващата година.
Мониторинга е от решаващо значение в борбата срещу болестта, така не само се откриват пораженията, но също така се откриват и нови раси на заболяването. Ето защо е важно специалистите да бъдат добре подготвени и да бъдат в състояние ефективно да следят ситуацията.
Семинара продължи седем дни, а след това някои от участниците са продължили обучението си с практически упражнения. След приключване на семинара, представителите са задължени да събират проби от щамове ръжда по пшеницата от полета в своите страни и да ги изпращат в университетите, където ще се провеждат анализи. Това ще позволи да се създаде по-подробна карта на разпространението на различните видове на болестта по целия свят.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Заради нестабилната ситуация на валутния пазар и влошаването на състоянието на икономиката на Турция като цяло страната се очаква да внесе само 4 млн. тона пшеница през настоящия селскостопански сезон, приключващ на 30 юни, или с 800 хил. тона по-малко от прогнозираното досега, се посочва в ежемесечния отчет на министерството на селското стопанство на САЩ, цитиран от електронното издание АПК-Информ.

Корекцията в посока на понижение е следствие до голяма степен от усложнилите се търговско-икономически отношения с Русия, която по традиция е основен доставчик на пшеница в Турция. След 15 март обаче руска пшеница вече може да се внася на турския пазар за преработка или реекспорт само при мито от 130%, което прави продажбите неефективни. Мярката бе предприета от турското министерство на икономиката заради отказа на Москва да възстанови вноса на домати от южната ни съседка, забранен от 1 януари 2016 г. заедно с този на много други селскостопански продукти, ограниченията за които впоследствие бяха премахнати.

Според експертите на американското министерство настоящата ситуация ще доведе до ограничаване на предлагането на пшеница с високо съдържание на протеин за турските преработващи предприятия и до забавяне на ръста на запасите от зърнената култура в страната.

Тяхната оценка за следващия селскостопански сезон 2017-2018 г. сочи, че вносът на пшеница в Турция ще нарасне до 4,4 млн. тона, но това ще бъде недостатъчно за попълване на запасите до необходимото ниво и в края на сезона те ще паднат до 648 млн. тона – най-ниският показател от 1960 г. насам.

Публикувана в Бизнес

Във връзка със зачестилите въпроси към агрономите на БАСФ за поява на РИНХОСПОРИУМ по пшеница и ефикасността на фунгицидите на БАСФ за справяне с нея, от компанията заявяват категорично:

Ринхоспориум по пшеница не съществува. Твърдението, че през 2016 година в Германия и Полша е наблюдавано масово нападение от Ринхоспориум в пшеница е невярно. В тези две страни, както и в останалите, Ринхоспориум в пшеница не съществува като болест. Ринхоспориум е заболяване по ечемик, ръж и тритикале!

Както в немски, така и в български лаборатории бяха изършени посевки и анализирани микробилогични проби от различни сортове пшеница, събрани от над 20 различни района в страната. Всички листа бяха със сходни симптоми (светли, обградени от тъмен ореол петна по старите листа от долните етажи), и в пробите на нито едно от тях не се доказа наличието на Ринхоспориум.

В лабораторни условия се установиха конкретните инфекциозни и неифекциозни причинители и се доказа, че Ринхоспориум не е сред тях.

Неинфекциозни причинители:

  • част от пробите показаха некрози от измръзване, което е в резултат на дългата и тежка зима.

Сред инфекциозните причинители в различните проби ясно се разграничиха:

  • наличие на бактериоза – рядко срещано заболяване, изключително вредоносно, което не може да се контролира чрез фунгициди;

  • наличие на Fusarium nivale (Monographella nivalis), известна като снежна плесен - при определени условия снежната плесен може да се развие и върху листата на растенията, контрол срещу заболяването се постига чрез обеззаразяване на семената чрез високачествени обеззаразители. През пролетта покачването на температурите блокира заболяването.

  • наличие на септориози (Septoria nodorum) - патоген който засяга класовете и от там попада върху семената по време на жътва; сеитба на заразени семена довежда до признаци на заболяването през есенните или ранните пролетни месеци.

До момента няма потвърдени данни в научната литература (статии) и разработки, че Ринхоспориум напада пшеницата! Резултатите от проведените лабораторни тестове в Германия и България неоспоримо потвърждават това. РИНХОСПОРИУМ по пшеница НЕ СЪЩЕСТВУВА!

Растенията сега са отслабени от зимата и измръзванията, и са по-лесно податливи на заболявания.

Очакваната предстояща вълна от заболявания са Дрешлера, Базично гниене, Септориоза и на местата с по-гъсти посеви - Брашнеста мана. Когато избирате ПРЗ вниманието Ви трябва да бъде насочено към предстоящите заболявания, които ще се развият върху отслабените от тежката зима посеви.

Да се провокира в съзнанието на земеделците в България несъществуваща заплаха, чрез средствата за масова информация остава горчив привкус, в тези, които искат и знаят как да стигнат до истината. А истината е в изследванията, в техния обстоен и съвкупен анализ, предупреждават специалистите на БАСФ!

Публикувана в Растениевъдство

Около 450 килограма зърно от декар е очакваният добив от новата пшенична реколта в Добричка област според прогнозата на експерти след първото обследване на масивите.

В много добро състояние са 50 на сто от полетата със зърнената култура, съобщи Веселин Овчаров, старши експерт в областната дирекция “Земеделие“. Експертната комисия е оценила като “добро“ състоянието на 45 на сто от полетата, а като “средно“ — на 5 на сто.

В Добричка област, която е най-големият производител в страната на пшеница, площите със зърнената култура през тази стопанска година надхвърлят 1 200 000 декара.

В площите с посевите няма болести, за което благоприятства и студеното време. Полски мишки са установени в отделни полета, в които има от единични дупки до 1–2 активни колонии на декар, поясниха от областната дирекция “Земеделие“.

Около 45 на сто от масивите с ечемик са в много добро състояние, а останалите полета — в добро, допълват от дирекцията. Очакваният среден добив от културата е 400 килограма според първата прогноза. И пшеницата, и ечемикът са в обичайната за това време фаза на развитие — братене.

Комисията от експерти е обходила част от площите с пшеница и ечемик, като до прибирането на реколтата ще бъдат направени още няколко обследвания за развитието на посевите.

Публикувана в Растениевъдство

5,83 млн. т пшеница се очаква да произведе страната ни за сезон 2016/2017, съобщават от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). Това е с малко над 20 хил. т повече, в сравнение с миналогодишната историческа реколта, която бе в размер на 5,6 млн. тона. При ечемика се очакват 780 хил. тона, царевица 2,12 млн. т, слънчоглед 1,63 млн. т и рапица 530 хил. т.
Предварителните предвиждания на САРА за реколта 2017/2018 год. за площите с основните 5 зърнено-маслодайни култури, са: пшеница – 1,1 млн.ха, ечемик – 0,15 млн.ха, царевица – 0,46 млн.ха, рапица – 0,18 млн.ха и слънчоглед – 0,81 млн.ха.
Общата площ през 2016/17 год. се изчислява на 2,73 млн.ха, а през новата 2017/18 год. може да има леко намаление до 2,72 млн.ха. Намаление с около 9% се очаква при площите с ечемик и с около 2% при пшеницата. Предвижда се да има около 8% увеличение на площите със царевица и 3% при рапицата.

Публикувана в Растениевъдство

Общата реколта от зърнени култури в държавите-членки на Европейския съюз ще нарасне с 3% през тази година в сравнение с миналата, достигайки 304,4 млн. тона, обявиха в първата си прогноза от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирани от електронното издание ZOL. Като основна причина за прогнозирания ръст е посочено очакваното увеличаване на добивите до 53,8 центнера от хектар от 52,2 центнера от хектар през миналата година.

От асоциацията предвиждат, че производството на мека пшеница ще нарасне до 144,1 млн. тона от 135,1 млн. тона през миналата година, докато при твърдата пшеница се очаква спад до 8,4 млн. тона от 9,7 млн. тона.

Оценката за реколтата от ечемик е оставена без промяна спрямо миналогодишната – 59,6 млн. тона, а при царевицата отклонението е минимално – 61 млн. тона при прибрани 60,6 млн. тона през 2016 г.

Публикувана в Бизнес

Реколтата от пшеница в Германия през тази година ще нарасне с 2,2% в сравнение с миналата до 25,13 млн. тона, прогнозират от Съюза на германските кооперативи, цитирани от електронното издание ZOL. Още по-оптимистични са оценките за реколтата от рапицата, засята през есента, които предвиждат ръст от 5,6% до 4,86 млн. тона.

Посевите с двете култури са в чудесно състояние благодарение на меката зима, през която студовете не са им нанесли почти никакви щети.

Публикувана в Бизнес

Площите с пшеница са намалени с над 15%, което значи, че през 2017 г. цените ще бъдат много по-високи от това, което са били предишната година, твърди Тодор Губатов, собственик на селекционна компания „Агроном“.

Интервю на Лили Мирчева

–                  Г-н Губатов, как оценявате тазгодишното издание на международната селскостопанска изложба АГРА?

–                  Мисля, че е по-добро от миналата или предишните години. Има и повече изложители.

–                  С какви очаквания и нагласи дойдохте на панаира?

–                  За това, което предлагаме, сезонът не е точно през месеците февруари и март, но се запознаваме с изключително много нови клиенти, които пристигат на изложението. Пловдивският панаир е място, където се събират абсолютно всички земеделски производители или хора, които участват в земеделското производство по един или по друг начин. Това е мястото, където те могат да бъдат срещнати и съответно – да бъдат създадени нови контакти, както и да бъдат затвърдени по-старите връзки.

–                  Странен е животът на панаирите в България. Примерно Добричкият панаир бе един от основателите на селскостопанските изложения у нас, но в последните години едва крета. Споменавам това, защото фирмата Ви е базирана в Добрич.

–                  Когато Добричкият панаир започна да функционира веднага след това, в рамките на 2-3 години, във всички окръжни градове започнаха да се организират подобни изложения. Сега тях ги няма, а Добричкият панаир все още продължава. Мисля, че голямата грешка е в общината и в държавната администрация, а не толкова в хората и бизнеса. Частният бизнес е пластичен – като види, че няма почва за развитие някъде, веднага си търси друго място, но продължава да се развива. Така че – да му мисли държавната администрация. И ако в България стане много трудно, българският частен бизнес ще намери почва за изява, ако трябва да е в чужбина – няма нищо невъзможно. Европа е голяма и много лесно се работи навсякъде.

–                  Какво предложи селекционната компания „Агроном“ на панаира АГРА 2017?

- На това изложение показахме основно продукти, които са от новата генерация сортове пшеница, създадени от нас. Надявам се, че читателите на в. „Гласът на фермера“ знаят много добре какво представлява нашата фирма, знаят, че имаме нова селекция и чисто нова генерация, където се съчетават съвсем нови показатели и признаци, които носят показаните сортове. Те се доказват много добре в опитите, които извеждаме не само в страната, но и извън нейната територия. Това, което показахме на панаира и оттук нататък ще предлагаме, не е само ноу-хауто, което традиционно предлагаме, но и елементи от технологията на отглеждане на тези наши сортове. Целта е по този начин да постигнем изключително високи стойности на добивност, незапомнени досега в рамките на нашата държава. Това се дължи на новостите, които имаме в генетиката на нашите сортове и на новите елементи, които вкарваме в технологията на отглеждане на семената. Нашата цел е крайният резултат да е много добър за фермера, т.е. българският земеделец да печели добре. Ние не искаме да продаваме нашите семена, които да бъдат много хубави, много високодобивни, но в края на краищата фермерът да не може да спечели от тях. Стопанинът трябва да печели. Ние разчитаме изключително много на високодобивните сортове, които носят такива показатели, че фермерът да може да продаде стоката си и днес, и утре, и след 6 месеца, като вземе най-добрата цена. А не просто да направи производство, където да хвърли изключително много усилия, средства и труд, и в края на краищата да не може да реализира приходите, които очаква, както и цената, която иска да получи. Нашите румънски колеги така са „завъртели курса“ в тази посока, че там чисто фуражни пшеници и да искате, няма къде да намерите. Те отдавна ги изхвърлиха и се върнаха там, където бяха преди. Сега ползват румънски сортове, които стават и за фураж, но носят качеството и на хлебните пшеници. В Румъния принудиха всички  фирми, които внасят семена и произвеждат, или размножават семена от пшеница, да носят генетиката на качествените пшеници.

- Как ги принудиха – чрез закон ли?

- Много просто ги принудиха и не законодателно, а само с  много разяснителна работа. Сега фирмите, които купуват пшеничените зърна, не искат да купуват други, защото по този начин не могат да реализират необходимата печалба. Тази разяснителна работа доведе до там, че румънските фермери сега са много по-информирани и знаят предварително какво да правят. Веднага ще дам пример - в момента всички в България се стремят да ограничат площите, засети с пшеница, защото смятат, че от нея не могат да спечелят. Ако българският земеделски производител продължава да върви в посоката – аз гоня високия добив, но в края на краищата  не печеля нищо, защото пшеницата е с ниска цена, това ще е резултатът. През стопанската 2016-2017 година  много от нашите фермери намалиха площите си с пшеница, а в същото време в Румъния фермерите са засели много повече от тази култура. По Коледа се оказа, че заради информацията, която имат румънските фермери, са взели изключително правилно решение, като са увеличили площите с пшеница. Оказа се, че в Европа, в Северна Америка и в много други държави, площите с тази култура са намалени изключително много.

- Това само на срива на цените и свръхзапасите ли се дължи?

- Ние не знаем какви са цените, но площите са драстично намалени с над 15%, което значи, че през 2017 г. цените ще бъдат много по-високи от това, което са били предишната година. Българският земеделски производител трябва да има тази  информация, отнякъде трябва да я получава, а не да разчита само на това, което се разпространява от уста на ухо.

- Какво направи румънският фермер?

- Първо увеличи производството на пшеница, защото тази година в света ще се произведат по-малко количества, заради по-малкото засети площи. Второ – той премахна  и се отказа от производството на фуражните сортове в името на висококачествени сортове. По този начин румънските фермери ще реализират по-висока печалба.

-Какво да прави българският фермер?

- Малко повече да се вслушва в българските фирми, а не само в мултинационалните компании, защото там всичко е реклама. При нас има повече професионализъм, отколкото реклама, но това е мое мнение. Фактите обаче потвърждават думите ми.

- Мит ли са климатичните промени, според Вас и съответно - съобразяването на сортовия състав с нови условия?

- Пшеницата е много особена култура. Тя изглежда като много лесна, но е изключително трудна за отглеждане и създаване. Новите промени, които настъпват, така или иначе, са факт. Едва ли някой може да каже за период от 5 или 10 години дали имаме трайно засушаване, трайно затопляне, или други промени. Най-вероятно това е елемент от развитието и състоянието на самата планета, защото тя има периоди на разширение и на свиване. Това са естествени неща и ние не можем да ги променим или да им повлияем. Има години, които са по-сухи, има години, които са по-влажни, има други, когато е по-студено или по-топло. Ако досега връзката беше – ако годината е по-суха, съответно е и по-топла, аз искам да попитам - тази година каква е? Тази зима каква е - има ли сняг - няма ли, суха ли е годината, топла ли е? Нещата са много различни, защото ако през месец май няма валежи, може да се окаже, че снеговалежът, който имахме, няма да е достатъчен за влагозапасяване. Може влагата, която съществува в дълбоките слоеве на почвата, да не се свърже с горните слоеве. Това на практика означава, че растенията автоматически ще изпитат невероятен стрес в резултат на сушата, а тава ще рефлектира изключително върху добивите в края на годината. Изобщо нещата са много непредсказуеми. Климатичните промени са процес, с който трябва да се съобразяваме.

- Как  трябва да се нагаждат към тях селекционерите?

- Пшеницата е много особено нещо и ние го знаем това. В нашата фирма селекцията се извършва изключително по правилата на занаята. Нямаме никакви забежки и авантюри при  нас. За да бъде регистриран един сорт, ние спазваме всички изисквания, иначе няма да го дадем за тестване и изпитания в Държавна сортова комисия. Той може да е високодобивен, но в същото време да е податлив на суша и да не може да преживее засушаванията. За нас е много важно сортовете да са комплексно устойчиви, а добива да е елемент на тази устойчивост. Само тогава сортът може да е стабилен и полезен за фермера, т.е. да му гарантира, че всяка година може да разчита на него. В това отношение ние не правим компромиси в нашия селекционен процес.

- България е малка страна, но регионите се различават дори климатично. Имате ли семена, които да препоръчвате за отглеждане в различните райони в страната?

- Има такива семена, има такива сортове. Преди години беше достатъчно сортът да бъде регистриран и предложен на практиката , а неговото райониране се извършваше от самите земеделски производители. Един го харесва, друг – не, но при нас не е така. Ние правим ежегодно тестване на  сортовете. Имаме опитни участъци в цялата страна, където тестваме по-голямата част от тях, след  което събираме много информация. Имаме над 150 участъка в страната и на практика след жътвата отчитаме добивите, както и всички качествени показатели. Правим много задълбочен анализ на данните и по този начин успяваме да постигнем крайните заключения. Така можем да кажем – този сорт става за тук, този сорт- не става за тук. Примерно, сортът „Невен“ върши перфектна работа в южната част на страната, защото се представя много добре въз основата на базовите високи добиви, които носи в себе си. Той е много устойчив на болести. Но нещата са много различни. „Фактор“ примерно е сорт, който много обича водата и добрите условия, ако мога така да се изразя. Той реализира изключително високи добиви, но става толкова голям, че в един момент класовете му започват да полягат. Ние даваме рецепта какво трябва да направи фермерът, за да реализира добиви в порядъка на стотина килограма по-високи от тези, които нормално би изкарал. Това означава ръст от 15% и е сериозен добив. Тези подробности водят до по-добър краен резултат за фермера. Районирането е елемент от отглеждането на сортовете. Не е възможно всичко да се направи наведнъж, но ние работим по този въпрос.

- Оптимист ли сте или песимист относно чуждото нашествие на семена в България?

- Защо да съм песимист. Трябва да ви кажа, че много се радвам, че чуждите фирми ги има. Ние в края на краищата сме фирма, която не само създава, но трябва и да печели.  При нас работят много хора и всички са специалисти. Смея да заявя, че ние имаме много добро заплащане и сигурно е едно от най-добрите в страната. Когато западната селекция не беше стигнала до нас, ние имахме голям проблем. Аз нямаше как да продам един тон семена, примерно, който е база и е с перфектно качество, носи всички ценности на едно семе. Аз не можех да го продам на цените, на които мога сега. Не говоря за цените, на които западните фирми продават. Ако обикновената пшеница е примерно 30 стотинки, аз го продавам на 35-36 ст., но нямаше кой да ми го купи.

- С една дума –  летвата се вдигна.

- Летвата я вдигнаха западните семенарски компании и ние сме длъжни да следваме тази тенденция.

- Докъде може да стигне надскачането?

- Това води до там, че ние се принуждаваме да работим все по-точно, все по-прецизно, все по-високотехнологично, което значи, че ние растем непрекъснато, благодарение на тях. Ние не можем да се съизмерваме със себе си и растем когато виждаме какво прави конкуренцията и какво тя предлага. Само когато си кажеш, че трябва да си като нея или да си по-добър от нея, само тогава един бизнес расте. Така че – добре дошли са и колкото повече нови фирми идват, толкова по-добре е за нас. Ние сме свикнали отдавна с тяхното присъствие. Първо влязоха препаратите, после – семената, а след това и торовете. Добре дошли са – който може – ще го прави, който но може – няма да го прави. Ние нямаме никакъв страх от тях. Факт е, че успяхме да се преборим с българската конкуренция, не без успех се преборваме и с държавните институти. Вярно е, че западните мултинационални компании имат много повече възможност и ресурси, но нямат нашето ноу-хау. Смея да кажа, че по въпроса с пшениците в България, много трудно някой ще успее да вкара друга генетика. Това се е ечемик, не е царевица, не е слънчоглед... Много трудно може да направи нещо по-добро от нас, защото ние изпитваме всички сортове на място, тук в България. Разбирате, че когато оценяваме или регистрираме наши сортове, ние няма да се сравняваме с нашите, а с най-рекламираните и прехвалени техни сортове. Когато ние трябва да регистрираме наши сортове, смятате ли, че ще дадем нещо, което е по-лошо от тяхното? Щом даден хибрид е създаден тук, той е адаптиран към условията, означава, че нашите сортове са по-добри, било от позицията на стреса, било по отношение на добиви. И те са по-добри, което показва и практиката. Ние ги сравняваме и знаем всеки един от техните сортове къде издиша. Ако  има едно, друго – няма. Българските сортове носят комплексната устойчивост и качества на сорт, който е създаден тук, а не просто внесен отвън. Така че сме спокойни в тази насока и смея да твърдя, че колкото по-голяма е конкуренцията, толкова по-силни ставаме, защото за нас тя е като кислорода и въздуха.

-Пожелавам Ви все по-високо да скачате.

- Ще скачаме. Няма друга алтернатива.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 31

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта