За да се запазят всички наследствени характеристики на хризантемата, която много ви харесва, може да я размножите вегетативно - чрез резници.

Резниците се отрязват от хризантемата през февруари - март. Маточните растения трябва да презимуват при температура +5 - 7°С. За зимуване се избират здрави растения, стъблата се отрязват на височина 10 до 15 см. Маточните растения зимуват в контейнери или саксии с подходящ размер. По време на зимуването почвата трябва да се навлажнява от време на време.

Вегетативното размножаване на хризантемите продължава до май. Размножаването чрез зелени резници на едроцветните сортове хризантеми завършва около средата на април.

Резниците се вкореняват в смес от торф-пясък или само пясък, при температура от 12 до 14°C, в рамките на две до три седмици. Резниците от хризантеми се пресаждат в саксии без дренаж с диаметърът 7 см. Саксиите се поставят на светло и прохладно място.

При хризантемите с едри цветове резниците се поставят в саксии с дренаж и с диаметър 11 см. Към сместа от тор и торф (1: 2)., в саксиите се добавят дървесни стърготини, което е благоприятно за хризантемите през този период. Хризантемите с малки цветове се оставя в малките саксии до засаждането на открито.

Хризантемите засадени на открито е желателно да се поливат ежедневно, ако липсват дъждове като тази есен. Преовлажняването не е желателно, тогава растенията жълтеят, съцветията се свиват и се развиват зле.

Хризантемите се подхранват два-три пъти за сезон с минерални торове за цъфтящи растения.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Лавърът е растение, което доста лесно се отглежда в къщи или офиса. Растението чудесно се развива дори и на северен прозорец, където няма много светлина.Две години след засаждането растението вече ще има листа, които могат да бъдат използвани като подправка. Размножаването на дафиновото дърво става с резници. Те могат да бъдат взети от възрастно растение. Обикновено резниците се взимат през пролетта или през първия месец на лятото, когато растението вече е излязло от зимен покой. Най-добре е за посадъчен материал да се използват едногодишни стъбла, които са вдървесинени.
Резниците е добре да са с размер около 8 см, а на всеки от тях трябва да има най-малко 3 междувъзлия. Долната част на резника трябва да бъде отрязана под наклон. На горната част на резника се оставя половината лист. Това се прави, за да не се губи много влага.
Когато вече имате резниците може да пристъпите към вкореняването в почват. Трябва да смесите почва и пясък и непременно да ги дезинфекцирате с гореща вода. На дъното на съда за вкореняване е необходимо да се постави дренаж от счупени тухли или камъчета. След това, в готовия субстрат засадете резниците на дълбочина 1,5 см, като почвата леко се притъпква, навлажнява се и след това се покрита с полиетилен.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Вертикалните отводи се получават при ежегодна силна резитба на майчиния храст в състояние на покой и последващо вкореняване на резници във влажна почва на височина 20-25см. Този метод често се използва за вкореняване на френско грозде. Напролет клонката се отрязва над почвата на 3-5см . Когато клонките израстнат на височина 15-20 см, се засипват наполовина с влажна почва. Намирайки се в почвата те развиват мощна коренова система. През октомври или напролет на следващата година вкоренените издънки от храстите се разчленяват с ножица.

Отводите с добре развита коренова система се използват за засаждане, а по-слабите се оставят да се доразвият. Напролет след отделяне на отводите се прави пълно минерално торене.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Този метод е характерен за тяхното размножаване в природни условия. Към края на август и септември връхната част на клонките прораства и образува недоразвити листа. Когато клонките достигнат тази фаза се пристъпва към подготовка на отводите.

Съвет: количеството на отводите може да се увеличава няколко пъти, ако се прищипят върховете на новия прираст, когато той достигне височина 50-60 см. На свои ред новите прирасти след време също се прищипват.

Долу, близо до майчиното растение се копаят дупки или се правят канавки на дълбочина 10см. В тях се привеждат клонките - закрепват се и се засипват с почва. При такова размножаване от един храст може да се получат 5-6 дъщерни растения (в зависимос от отводите). Напролет през следващата година вкоренените отводи се изкопават и се засаждат на постоянно място. Получените нови храстчета имат мощна коренова система и стъбло 20-25 см. През първата година на засаждането си те израстват със силни клонки които на следващата година дават първия си плод.
Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Облачинската вишнае сорт, който се отглежда на собствен корен. Размножаването на сорта става само по вегетативен начин от маточни растения в разсадниците. Това означава, че не се налага облагородяване и че издънките също могат да служат за размножаване.

При създаване на ново насаждение ще трябва да доотглеждате извадените издънки за да получите достатъчно качествен и изравнен материал. Това се налага защото издънките са с различна големина и при директно засаждане в насаждението може да се получи конкуренция между отделните дръвчета. По-силно развитите ще засенчват по-слабите, ще черпят повече хранителни вещества и влага и др. При това, отделните дръвчета ще встъпят в плододаване по различно време и насаждението ви няма да е ефективно.

Освен това, има риск при използването на собствени издънки да засадите и такива от вирусно болни дръвчета. В контролираните разсадници за производство на посадъчен материал тази опасност е сведена до минимум.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Присаждането е основен начин за размножаване на дървесните овощни видове. Чрез него се запазват сортовите качества на различните плодни дръвчета. То ускорява встъпването им в плододаване и увеличава тяхната продуктивност.

Присаждането на калеми на различни подложки (семенни или вегетативни, наричани още клонови), дава възможност за различно формиране на короните, гъстота на насажденията и други предимства.

Чрез присаждане могат да се спасят повредени по различни причини ценни сортове или отделни дръвчета, както и на едно и също дръвче от даден вид да се присадят различни сортове.

При необходимост при ябълката се преоблагородяват стари дървета в короната. Могат да се използват всички други начини на облагородяване чрез резници – на разцеп, на кози крак, под кора. Това се прави рано напролет – от края на февруари до края на март, а за по-високите и хладни места и до началото на април.

Стари диви крушови дървета се облагородяват с резници – на разцеп, на кози крак или под кора преди да започване сокодвижението – края на февруари-март.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Това е метод, който се използва при наличие на старо палмово дърво, което в резултат на неправилна грижа или други неблагоприятни фактори е загубило своята привлекателност. В този случай основната цел е да се получи ново растение от върха на старото.
С ножица се отрязва горната част на растението, ако е възможно на разстояние от 15-18 сантиметра от долния лист. От резника се отстраняват всички стари и сухи листа. Оставете резника в продължение на 2 часа в стаята, за да изсъхне мястото на рязане.

Вкореняването може да стане по няколко начина:

. в обикновена вода с добавяне на въглен и смес, което спомага образуването на корени;
. в хранителна смес на базата на торф, натрошени въглища и пясък;
. в перлит или вермикулит;
.в специален субстрат за декоративни палми.

Обърнете внимание! По време на вкореняването на резниците, почвата трябва да е с умерена влажност.
Поддържайте температура 19-23 градуса. За подобряването на условията за отглеждане ще спомогне редовното пръскане с топла вода.
Стъблото на драцената, останало след резитбата, не се изхвърля. Мястото на среза се покрива с пластмасова торбичка и се чака появата на листа и странични издънки. Около месец след отрязването на върха, може да очаквате поява на странични разклонения и листа.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Основните начини за размножаване на драцената са чрез:
. стъблени или връхни резници;
. използване на семена;
. с помощта на въздушни отводи.
Според опитни цветари, размножаването на драцената е най-добре да се прави през пролетта. През този период растението активира защитните реакции и процесите на растеж. Не се препоръчва растението да се вкоренява през есента или зимата.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Петък, 15 Септември 2017 11:03

Крушови подложки

Крушовите сортове се присаждат предимно върху вегетативни дюлеви положки и по-ограничено върху семенни подложки от круша. За семенни подложки се използват семена на обикновена дива круша и от диплоидни сортове круши (Вилямова масловка, Хардиева масловка, Дребна рашка, Герчова круша, Добра Луиза, Деканка на комисията и др. ). Ограниченото използване на семенни подложки в практиката е породено от това, че присадените сортове имат силен растеж, дърветата са неизравнени и късно встъпват в плододаване (6-10 години след засаждането). Желателно е да се присаждат с по-слаборастящи и по-скороплодни сортове. Семеначетата от круша имат добра съвместимост с присадниците и се адаптират добре към почвените условия. Устойчиви са на почвено засушаване. Могат да се отглеждат на по-бедни, по-леки, песъкливи почви. Семеначета от дюля не се използват за подложки поради ясно изразена несъвместимост с крушовите сортове. Вегетативните дюлеви подложки ограничават растежа и ускоряват встъпването в плододаване на присадените върху тях крушови сортове. Започват да плододават на 3-4 -та година след засаждането и качеството на плодовете им е по-добро в сравнение с дърветата върху семенни подложки. Кореновата система на дюлевата подложка е по плитко разположена и по-разклонена с влакнеста структура. Дърветата се нуждаят от подпорни конструкции, защото не се закрепват здраво в почвата. Подходящи за отглеждане са поливни площи с равен или леко наклонен терен. Присадените върху дюля крушови сортове показват признаци на хлороза при отглеждане на варовити почви с повече от 4% активен калций, а при над 8% те загиват. Проблем при използване на дюлевите кленови подложки е несъвместимостта им с някои крушови сортове, което налага използването на междинни. За междинници служат Попска круша, Хардиева масловка, Пас Красан и др.

Използваните дюлеви подложки у нас са:

МА (Анжерска дюля) - присадените върху нея сортове встъпват рано в плододаване, имат умерен растеж, редовно и обилно плододаване. Подложката е влаголюбива, но понася временно засушаване на почвата. Не се препоръчва засаждане на места с високо ниво на подпочвените води – над 1,5 м. Проявява несъвместимост със сортовете Трапезица, Жифардова масловка, Д-р Жюл Гюйо, Клапов любимец, Вилямова масловка, Боскова масловка и др.

ВА29 - в сравнение с МА има по-добра съвместимост с крушовите сортове, като им придава малко по силен растеж. Встъпва рано в плододаване и плододава редовно. По-сухоустойчива е и вирее на почви с относително по голям процент активен калций. Кореновата и система е с по-добро закрепване, но въпреки това е необходима подпорна конструкция.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Хортензията е обилно цъфтящо растение, което освен навън, с успех се отглежда и при стайни условия. Може да вкорените резници за стайно отглеждане, като използвате върховете на леторастите.

За да е успешно вкореняването на хортензията и тя да цъфне още следващата пролет, резниците се вземат само от върховете на издънките. Резникът трябва да има две междувъзлия. Едното междувъзлие остава в почвата, а от другото се развиват новите леторасти. Листата на резниците преди засаждане се съкращават с 2/3 за да се намали изпарението на вода.

Резниците могат да се вкоренят, като за субстрат се използва само чист едрозърнест речен пясък. Добра среда за коренообразуване е и субстрат от равни части торф и перлит. Важно е този субстрат да се поддържа непрекъснато влажен и растенията да не са на пряко слънце, като от време на време се оросяват.

През есента вкоренените резници трябва да се засадят в саксии с хранителна среда. Тя се приготвя от 2 части чимова почва, 1 част торф, 1 част добре угнил оборски тор и ½ част чист речен пясък.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта