Облачинската вишнае сорт, който се отглежда на собствен корен. Размножаването на сорта става само по вегетативен начин от маточни растения в разсадниците. Това означава, че не се налага облагородяване и че издънките също могат да служат за размножаване.

При създаване на ново насаждение ще трябва да доотглеждате извадените издънки за да получите достатъчно качествен и изравнен материал. Това се налага защото издънките са с различна големина и при директно засаждане в насаждението може да се получи конкуренция между отделните дръвчета. По-силно развитите ще засенчват по-слабите, ще черпят повече хранителни вещества и влага и др. При това, отделните дръвчета ще встъпят в плододаване по различно време и насаждението ви няма да е ефективно.

Освен това, има риск при използването на собствени издънки да засадите и такива от вирусно болни дръвчета. В контролираните разсадници за производство на посадъчен материал тази опасност е сведена до минимум.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Присаждането е основен начин за размножаване на дървесните овощни видове. Чрез него се запазват сортовите качества на различните плодни дръвчета. То ускорява встъпването им в плододаване и увеличава тяхната продуктивност.

Присаждането на калеми на различни подложки (семенни или вегетативни, наричани още клонови), дава възможност за различно формиране на короните, гъстота на насажденията и други предимства.

Чрез присаждане могат да се спасят повредени по различни причини ценни сортове или отделни дръвчета, както и на едно и също дръвче от даден вид да се присадят различни сортове.

При необходимост при ябълката се преоблагородяват стари дървета в короната. Могат да се използват всички други начини на облагородяване чрез резници – на разцеп, на кози крак, под кора. Това се прави рано напролет – от края на февруари до края на март, а за по-високите и хладни места и до началото на април.

Стари диви крушови дървета се облагородяват с резници – на разцеп, на кози крак или под кора преди да започване сокодвижението – края на февруари-март.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Това е метод, който се използва при наличие на старо палмово дърво, което в резултат на неправилна грижа или други неблагоприятни фактори е загубило своята привлекателност. В този случай основната цел е да се получи ново растение от върха на старото.
С ножица се отрязва горната част на растението, ако е възможно на разстояние от 15-18 сантиметра от долния лист. От резника се отстраняват всички стари и сухи листа. Оставете резника в продължение на 2 часа в стаята, за да изсъхне мястото на рязане.

Вкореняването може да стане по няколко начина:

. в обикновена вода с добавяне на въглен и смес, което спомага образуването на корени;
. в хранителна смес на базата на торф, натрошени въглища и пясък;
. в перлит или вермикулит;
.в специален субстрат за декоративни палми.

Обърнете внимание! По време на вкореняването на резниците, почвата трябва да е с умерена влажност.
Поддържайте температура 19-23 градуса. За подобряването на условията за отглеждане ще спомогне редовното пръскане с топла вода.
Стъблото на драцената, останало след резитбата, не се изхвърля. Мястото на среза се покрива с пластмасова торбичка и се чака появата на листа и странични издънки. Около месец след отрязването на върха, може да очаквате поява на странични разклонения и листа.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Основните начини за размножаване на драцената са чрез:
. стъблени или връхни резници;
. използване на семена;
. с помощта на въздушни отводи.
Според опитни цветари, размножаването на драцената е най-добре да се прави през пролетта. През този период растението активира защитните реакции и процесите на растеж. Не се препоръчва растението да се вкоренява през есента или зимата.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Петък, 15 Септември 2017 11:03

Крушови подложки

Крушовите сортове се присаждат предимно върху вегетативни дюлеви положки и по-ограничено върху семенни подложки от круша. За семенни подложки се използват семена на обикновена дива круша и от диплоидни сортове круши (Вилямова масловка, Хардиева масловка, Дребна рашка, Герчова круша, Добра Луиза, Деканка на комисията и др. ). Ограниченото използване на семенни подложки в практиката е породено от това, че присадените сортове имат силен растеж, дърветата са неизравнени и късно встъпват в плододаване (6-10 години след засаждането). Желателно е да се присаждат с по-слаборастящи и по-скороплодни сортове. Семеначетата от круша имат добра съвместимост с присадниците и се адаптират добре към почвените условия. Устойчиви са на почвено засушаване. Могат да се отглеждат на по-бедни, по-леки, песъкливи почви. Семеначета от дюля не се използват за подложки поради ясно изразена несъвместимост с крушовите сортове. Вегетативните дюлеви подложки ограничават растежа и ускоряват встъпването в плододаване на присадените върху тях крушови сортове. Започват да плододават на 3-4 -та година след засаждането и качеството на плодовете им е по-добро в сравнение с дърветата върху семенни подложки. Кореновата система на дюлевата подложка е по плитко разположена и по-разклонена с влакнеста структура. Дърветата се нуждаят от подпорни конструкции, защото не се закрепват здраво в почвата. Подходящи за отглеждане са поливни площи с равен или леко наклонен терен. Присадените върху дюля крушови сортове показват признаци на хлороза при отглеждане на варовити почви с повече от 4% активен калций, а при над 8% те загиват. Проблем при използване на дюлевите кленови подложки е несъвместимостта им с някои крушови сортове, което налага използването на междинни. За междинници служат Попска круша, Хардиева масловка, Пас Красан и др.

Използваните дюлеви подложки у нас са:

МА (Анжерска дюля) - присадените върху нея сортове встъпват рано в плододаване, имат умерен растеж, редовно и обилно плододаване. Подложката е влаголюбива, но понася временно засушаване на почвата. Не се препоръчва засаждане на места с високо ниво на подпочвените води – над 1,5 м. Проявява несъвместимост със сортовете Трапезица, Жифардова масловка, Д-р Жюл Гюйо, Клапов любимец, Вилямова масловка, Боскова масловка и др.

ВА29 - в сравнение с МА има по-добра съвместимост с крушовите сортове, като им придава малко по силен растеж. Встъпва рано в плододаване и плододава редовно. По-сухоустойчива е и вирее на почви с относително по голям процент активен калций. Кореновата и система е с по-добро закрепване, но въпреки това е необходима подпорна конструкция.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Хортензията е обилно цъфтящо растение, което освен навън, с успех се отглежда и при стайни условия. Може да вкорените резници за стайно отглеждане, като използвате върховете на леторастите.

За да е успешно вкореняването на хортензията и тя да цъфне още следващата пролет, резниците се вземат само от върховете на издънките. Резникът трябва да има две междувъзлия. Едното междувъзлие остава в почвата, а от другото се развиват новите леторасти. Листата на резниците преди засаждане се съкращават с 2/3 за да се намали изпарението на вода.

Резниците могат да се вкоренят, като за субстрат се използва само чист едрозърнест речен пясък. Добра среда за коренообразуване е и субстрат от равни части торф и перлит. Важно е този субстрат да се поддържа непрекъснато влажен и растенията да не са на пряко слънце, като от време на време се оросяват.

През есента вкоренените резници трябва да се засадят в саксии с хранителна среда. Тя се приготвя от 2 части чимова почва, 1 част торф, 1 част добре угнил оборски тор и ½ част чист речен пясък.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Цинията е цъфтящо многогодишно растение, което в нашите ширини се отглежда като едногодишно. Всеки може без проблем да отглежда това цвете самостоятелно. Цинията може да се размножава по два начина: чрез семена и чрез разсад.

Сеитбата на семената от циния може да се направи директно на открито, но това може да се направи, когато времето се затопли и позволява работа в градината. Тогава трябва да наприте следното:

  • Преди всичко направете отбор на семената от циния. За целта ги завийте във влажна кърпа и ги оставете така за няколко дни. Добрите семена трябва да покълнат.

  • След това изберете място и подгответе площта. Прекопайте почвата и направете малки браздички.

  • Засейте в тях семената и внимателно ги покрийте с пясък.

  • Отгоре на лехата може да поставите полиетиленово платно, за да създадете своеобразен парник, с който ще ускорите поникването.

  • В такива условия семената ще поникнат за около две седмици.

    Ако зимата е сурова и дълга, директната сеитба на семената не може да се направи. Затова тогава се търсят възможностите за другият начин на размножаване – чрез разсад.

    Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

При размножаването чрез ластуни (пълзящи стъбла) се използва способността на ягодовото растение да дава ластуни, по чийто възли се образуват розетки от листа и корени. Вкоренените розетки се отделят от майчиното растение.

Оставените на свобода ягоди, през първите две години, дават много ластуни с розетки, а това изтощава майчините растения. За да се избегне това на едно майчино растение се оставят най-много по три ластуна с по две розетки на тях. Ако има нужда от повече разсад и за да се получи повече и по–качествен разсад, без да се изтощават майчините растения, новообразуваните розетки се доотглеждат в специални лехи. Там те се пикират на разстояние 5 см в редовете и 7 – 10см между редовете. През първата седмица те се поливат всеки ден и се държат на сянка под слама или рогозки. През втората седмица поливките се разреждат и засенчването се намалява.

Ластуните се образуват след обирането на плодовете. За да се вкоренят добре, розетките се притискат с палец към почвата и се посипват с малко влажна пръст. Насажденията от които се добива разсад, трябва да се торят по–обилно.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Събота, 11 Февруари 2017 17:34

Размножаване чрез коренови издънки

Размножаване чрез издънки се практикува при дюли, някои сортове сливи и сортове вишни, главно храстовидните и други. Това е основен начин на размножаване на малините, а понякога и на френското грозде, бодливо грозде и къпини.

Този начин на размножение се основава на способността на корените, особено на тези, които се намират по – близо до повърхността на почвата, да образуват издънки. Те се хранят първоначално от майчиното растение, а в следствие образуват корени, чрез които черпят хранителни вещества от почвата, но продължават да получават храна и от майчиното растение. Ако издънките са много, те изтощават майчиното растение .

За да могат издънките да се развиват добре, част от тях, особено по – дребните, се унищожават още през лятото при обработката на почвата.

Често се практикува изваждането на издънките от сливите и вишните и засаждането им в нови насаждения. Тези издънки обаче са със слаба кореновата система, стъблото е тънко а короната още не е формирана. Това налага те да бъдат отгледани първо една две години в питомник, където се дооформят, след което се засаждат на постоянно място.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Размножаването на овошките по вегетативен начин има това предимство, че качествата на сорта (майчиното растение) се запазват. При него новото растение се получава от пъпка на майчиното растение, без да се повлияе от друго растение.

Чрез вегетативно размножаване се запазват качествата на сортовете на овощните растения. Вегетативното размножаване дава възможност ценни сортове да се размножават по целия свят, където има условия за отглеждането им.

Най – често практикуваните начини за вегетативно размножаване са: чрез издънки, чрез разделяне на храста, чрез загърляне, чрез хоризонтални и вертикални отводи, чрез вкореняване на връхни части, чрез ластуни, чрез резници и чрез пресаждане.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта