Сега, в магазините за отглеждане на разсад, се продават много обогатени с хранителни вещества почви, готови за употреба. Дървесните търготини са компонент, който не е популярен в отглеждането на разсад на цветя и градина култури. Но използването им е напълно приемливо. Стърготините ще дадат на почвата рохкавост и лекота. По-специалноте работят добре в почвени смеси с високо съдържание на гъста растителна или глинеста почва.
Свойствата на стърготините варират в зависимост от това дали те са от твърда дървесина или от иглолистна дървесина. При подготовката на почвените смеси предпочитайте твърдите стърготини. За разлика от иглолистните, те не съдържат остатъци от смола. Смолата спомага за забавяне на възпроизвеждането на полезни бактерии, а те участват в преработката на органични вещества в налични съединения за растенията.

Не добавяйте свежи стърготини в почвата, защото растенията ще изпитват дълго време недостиг на азот. Това се дължи на факта, че микроорганизмите, участващи в разлагането на дървените стърготини първоначално консумират азот, а той е нужен и се изисква от растенията. За да се предотврати това, преди да добавите дървени стърготини към почвената смес, обогатете ги с торове. За да направите това, в 1 кг дървени стърготини, добавете 20 г амониев сулфат или 15 г амониев нитрат.
След компостирането, дървените стърготини ще се превърнат в най-важния компонент на почвената смес. Един от ефективните методи е компостирането на дървени стърготини в комбинация с други ценни материали. Например тор. Овлажнявайте стърготини с амониев нитрат или разтвор на карбамид в размер на 1 чаша на кофа вода. Така те бързо се разлагат. След това трябва да бъдат добре смесени и покрити с черен полиетиленов филм. Месец по-късно, след нагряване на стърготините до 50 градуса, се добавя тор в съотношение 1:1.
За да се активира активността на микроорганизмите и да се съкрати процедурата на зреене на компоста, е необходимо да се смесва седмично и периодично да се залива с отвара от билки от коприва, валериана, черен оман и др.
След месец почвените бактерии ще са преработили дървесните стърготини в отличен хумус. Сега вече този субстрат е готов да се добави към почвената смес, за да отгледате добър разсад от цветни и градински култури.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Не е маловажен въпросът по какви параметри е необходимо да се избират съдовете за разсад - за какви видове растения, какви съдове ще са подходящи.

Добрите добиви зависят от здравияи качествен разсад. За да се случи това още от началото е важно да се подберат правилно съдовете в които ще се отглеждат разсадите. Добре е още през януари да се замислите за избора им.

Всяка култура има своите особености на развитие на кореновата система и изисквания към пресаждане. Съдовете трябва да се подбират с оглед на това.

Например всички тиквови не понасят пресаждането. За тях е най-добре да се изберат съдове, които се разлагат в почвата и растенията се засаждат без изваждане на корените от съда.

Пласмасовите форми за разсади са с различна форма и размери. Кръглите и квадратни форми имат и преимущества и недостатъци. Кръглите заемат много място, което намалява количеството разсад на определена площ

(перваза на прозореца или парника), но пък лесно се пълнят с почвен субстрат. Квадратните форми са компактни, което е преимущество, но пък по-трудно се пълнят с почва. За всяка култура може да изберете нужния диаметър съд.

Пласмасовите касети за отглеждане на разсад са правоъгълни или квадратни форми, разделени на отделни клетки. Те имат различна форма, размери и диаметър на дренажните отвори. Удобни са за транспортиране, облекчават минималното повреждане на корените при засаждане в лехите. Касетите са за многократно ползване.

Торфените саксиики са подходящи за растения, които болезнено понасят пресаждането на открито. Те обезпечават на 100% преживяемостта и корените остават здрави, но тези съдове имат и недостатъци - първо не са дълготрайни, второ при излишък на влага още преди пресаждането на разсада съдовете губят форма и вид. При торфените съдове не трябва да се допуска пресъхване на почвата, тогава стените на съда се отслояват от почвата и тогава при следващите поливки водата само се оттича в подложката. В този случай е необходимо пресаждане.

И така, при избора на съдове за отглеждане на разсади е нужно да се съобразим с основните изисквания:

  1. Вместимост. Отчитайки биологичните особености за отглеждане на културата е необходимо правилно да се определи размера на съда.
  2. Дренаж.
  3. Устойчивост и твърдост на стените на съдовете. Това ще ограничи движението на почвата и повредата на кореновата система по време на отглеждане и транспортиране на разсадите.
  4. Непрозрачност. Корените на растенията в контейнерите трябва да бъдат защитени от светлината.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Събота, 26 Януари 2019 19:03

Отглеждане на разсад на хладно

Студено култивиране е това, при което растенията от самото начало се поставят извън отопляеми помещения при температури над 0°С. Студеното отглеждане на балконите не е приложимо за пипер, патладжан и високорастящи домати. Но за други култури (зеле, лук и детерминантните сортове домати) този метод може да бъде не само успешен, но и предпочитан.
Каква е разликата между студено отглеждане и често практикуваното закаляване на разсада? Разликата е много важна: растенията попадат в сурови условия още от момента на сеитбата им.

Сроковете сеитба на семената се изчисляват по такъв начин, че сандъчетата със семената незабавно се изнасят навън и се съхраняват предимно на открито. Само при температури под нулата разсадът се внася в стая с ниска положителна температура или под навес на балкона. Студеният метод за получаване на разсад се е практикувал през 30-те години, а в някои части на страната ни и сега, давайки висококачествен разсад. За да се отгледа разсад по този метод се изисква слънчево място под открито небе, температури над 0 градуса и неотопляемо помещение или подслон, където разсадът се поставя по време на нощни студове.
За градските жилища за този метод на отглеждане на разсад може да се използват балкони, лоджии или первази на прозорците отвън, но с южна, югоизточна или югозападна ориентация. На балконите и лоджиите (неостъклини и остъклени) се поставят маси или тесни рафтове.
През нощта разсадът трябва да бъде защитен от замръзване, но без да му се дава топлина допълнително. Най-добрата нощна температура е 5-7°C, приемлива до 10°C, но не по-висока.
В провинцията в къщите винаги има неотопляеми помещения, където можете да поставите разсада за през нощта. За да са здрави растенията корените трябва да са с по-висока температура от листата.
Основното предимство на студеното отглеждане на растенията е в това, че растежът се ограничава от топлината, а не от светлината. От много ранна възраст разсадът се закалява при сурови условия. Това позволява да получите здрав, закален разсад, свикнал със студа, вятъра и светлината.

 Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Най-лесното и приятно мероприятие в градинарството е отглеждането на разсад, но също така то е и най-трудното. Всичко зависи от условията, в които се отглеждат младите растения.
Когато няма подходящи условия, отглеждането на разсада е трудно. За съжаление, качеството на разсада не зависи от усилията, които полагате, а единствено от това, доколко условията на отглеждане отговарят на нуждите на растенията.

Обикновено не осъзнаваме колко неблагоприятни са условията на подпрозоречните ни первази за зеленчуковия разсад.
Стайните растения са адаптирани към условията на перваза на прозореца, но зеленчуковите култури не са.
Листната маса на разсад за няколко седмици трябва да се увеличи в сравнение с масата на семената в хиляди и десетки хиляди пъти. За да нараства разсада, на покълналите семена е нужна светлина.
За нормален растеж, разсадът се нуждае от ярка светлина - от около 8 000 лукса, а при такова осветление светлинният период на деня трябва да бъде дълъг (16 часа). Естествената светлина на нашите первази на прозорците не е достатъчна, не само през януари и февруари, но и през първата половина на пролетта.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Където и да се отглежда разсада - в парници, в оранжерии, на верандата, на прозореца вкъщи, навсякъде му е нужна почва.

За здрави, добре развиващи се млади растения е нужна рохкава, пропусклива почва, но в същото време достатъчно влагоемка. При такава почва влагата при поливане попива веднага, а излишната вода се оттича без да се задържа. Реакцията на почвената среда трябва да е неутрална. Мнозина смятат, че почвата за разсад трябва да е богата на хранителни вещества. Не, такава почва е добра за възрастни растения. Подхранването на разсади с минерални вещества се различава от подхранването на възрастни растения, както се различава и храненето на бебе от голям човек.
Корените на младите растения могат да поглъщат само разтворените в почвения разтвор соли. Хранителните елементи от неразложен тор и минералите в почвата са недостъпни за тях.

Младите растения трябва да получават често, но не по много хранителни елементи. Дозите за възрастните зеленчукови растения са твърде високи и могат и да убият младия разсад.
Важно е да знаете, че колкото и богата да е почвата за разсади в сандъчето или в саксията, в която отглеждате разсада, то не големия обем почва, който се предлага на растенията не може да обезпечи нормалния растеж в течение на няколко седмици. Постоянно подхранване ще осигури пълноценното хранене на разсада и развитието му до засаждането в лехите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Ако възнамерявате да разширите или обновите ягодовите лехи, ще ви е необходим посадъчен материал. За да получите здрав и силен разсад, трябва още през време на плододаването да отбележите най-силните растения, които дават обилно плод, а плодовете са качествени. През следващия сезон тези растения трябва да бъдат предназначени изключително за получаване на розетки, премахват им се всички съцветия в самото начало на цъфтежа. Естествено, на тези растения не са отстраняват образуваните ластуни с розетки, а е необходимо да им се даде възможност да се развият пълноценно до момента на пресаждането им на постоянно място.
    Ако обаче искате да получите добра реколта от ягоди и същевременно да не се допусне сгъстяване е необходимо ягодовите розетки да се отстраняват своевременно. Разрастващите се ягодови розетки отнемат от хранителните вещества на майчиното растение, а те са необходими за формирането и активния растеж на плодовете. Освен това твърде гъсто растящите растения са по-податливи на различни заболявания, а третирането на такива насаждения е по-слабо ефективно.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Сеитбата на карфиола се извършва през юни-юли със сеитбена норма 50-60 г семена на декар или 4-5 г на кв. метър. Разсадът не се пикира и е готов за засаждане след около месец. След като се прибере продукцията от предшественика, избраната за отглеждане площ се изорава и се правят бразди, в чиито основи се извършва засаждането.

Схемата на засаждане е 60х50 см или 80х40 см. В зависимост от заплевеляването се извършват няколко окопавания, с първото от които се прави и загърляне. Важна грижа през вегетацията е редовното поливане, тъй като горещините презлетните месеци влияят изключително неблагоприятно върху качеството и количеството на продукцията.

В зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи при основната обработка на почвата се тори с по 20-40 кг суперфосфат и калиев сулфат и 5 -70 кг амониев нитрат на декар. Азотният тор се внасяна два пъти по време на вегетацията – при първото окопаване и 20-25 дни след това. Когато карфиолът се отглежда на по-леки песъчливи почви, особено ако предшественикът не е торен с органични торове, при основната обработка на почвата се внася и оборски тор в норма от 4-5 т на декар, а количествата на азотните, фосфорни и калиеви торове могат да бъдат намалени с 20-30%. За подхранване през вегетацията с много добър ефект може да се използва и разтворен във вода оборски тор – т.нар. шербетуване. За намаляване на загубите на азот и за повишаване ефективността на торовете, след всяко подхранване се извършва окопаване с последващо загърляне. Редовно трябва да се следи за появата на болести и неприятели и да се извършват необходимите пръскания.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Празът е една от взискателните зеленчукови култури към почвата. Най-добре вирее на влагоемни и богати на хранителни вещества почви. У нас се отглежда чрез предваритерно произведен разсад и най-често като втора култура след ранни предшественици - салата, маруля, зелен лук, чесън, фасул, ранни картофи и др. Семената се засяват през март и разсадът е готов след около два месеца след поникването на растенията. По това време той има височина около 30 см и дебелина 6-8 мм.

Засажда се през втората половина на юни до средата на юли. Растенията се засаждат на фитарии при разстояние 20-25 см между редовете и 15-20 см между растенията вътре в реда.

През вегетацията праза редовно се окопава, плеви, полива, а при нужда и подхранва с торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Преди разсаждането на полето разсадът се закалява, за да се адаптира по-добре към външните условия. Преди да се засади в градината се полива добре, за да не се разкъса кореновата му система при изваждането от съдовете, в които са отглеждани растенията.

Ранните домати се засаждат най-късно в началото на май, а средноранните около средата на май.

Според традиционните схващания младите растения се прихващат по-добре от по-възрастния 60-70-дневен разсад. За сметка на това обаче, ранозрелостта е по-малка, тоест тези растения влизат по-късно в плододаване. Изследвания са показали, че най-целесъобразно е на полето да се изнася 5-седмичен разсад. Младият разсад преживява по-добре и дава по-качествена продукция.

Когато растенията обаче са твърде малки и лошо закалени, се прихващат трудно и лесно се повреждат от ниски външни температури при засаждането им на постоянно място.

При ранното отглеждане на доматие желателно растенията да имат повече и по-големи корени, но не много големи, удобни за засаждане надземни части. Добре отгледания пикиран разсад има късо, здраво, дебело стебло. Кореновата система трябва да е здрава и добре развита.

В крайна сметка продължителността на разсадния период зависи от редица фактори: сортови особености, климат, условия на отглеждане.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Точна дата за засаждане на зеленчуковия разсад никой не може да ви каже - няма универсални срокове. Към препоръките, относно времето на засяване и засаждане, които са посочени на пакетчето със семена, не се доверявайте много. Това по-скоро е ориентировъчна информация, а не ръководство за действие.
Сроковете се определят индивидуално във всеки отделен случай и задължително се отчитат фактори като:
1. характера на времето;
2. мястото на засаждане (на открито, в оранжерия – стъклена, полиетиленова, отопляема или не);
3. изисквания на растенията към температури на почвата и въздуха;
4. правилно подбрана възраст на разсада.
Стойностите на първите две точки могат драстично да се променят, а точките 3 и 4 ще останат непроменени във всяка климатична зона.
Температурни условия
Задължително е спазването на температурния режим при засаждане на разсада – това е условие за получаване на висок добив.
Ако температурата на почвата е по-ниска от тази, която изисква растението, но то е засадено, стреса от неблагоприятните условия, в които е попаднало ще забави развитието му за дълго време. Периодът на адаптиране ще продължи дълго, а плододаването ще бъде по-късно. Реколтата от такива растения е лоша.
С течение на времето, горе-долу е определена температурата на засаждане на разсада за някои култури:

. Пипер: достатъчна за засаждане температура на почвата е +15°С.
. Домати: температура на почвата при засаждане до +15°C.
. Краставици: могат да бъдат засадени, когато почвата е затоплена до +16°C през нощта и +18°C през деня. Охлаждането на почвата до +15°C вече е неблагоприятно за развитието им, а при +10°C тяхното развнитие спира напълно.
. Патладжан: засаждане на разсада, когато почвата се затопли до +18°С , а на въздуха до +20°С. Важно е температурата на почвата да не падне под +15°С.
. Целина: температурата на почвата затоплена до +12°C е достатъчна.

Как да се сведе до минимум стресът на растението при засаждане:
1. Засаждането на разсада на открито да става в облачно време, а в оранжерията - вечер;
2. Ако купувате разсад от пазара и той не е в контейнер, кофичка и др., трябва срока от купуването до засаждането да се сведе до мининум;
3. Ако времето след засаждането е слънчево, предпазете засадените растения от пряка слънчева светлина за 2-3 дни, като намерите начин да ги засенчите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 8

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта