С Постановления на Министерски съвет (ПМС) са отпуснати допълнителни разходи в размер на над 2,2 млрд. лв. годишно в периода 2016-2017 г. Това се случва под формата на преструктуриране на първоначално одобрени разходи, вътрешнокомпенсирани промени по разходни пера и/или политики, както и предвидени средства по централния бюджет, сочи анализ на Института за пазарна икономика. Считаме дори отпускането на първоначално предвиденисредства с ПМС за дискреционен разход, тъй като над половината от тях са отпуснати през последните два месеца на годината, което ги прави непредвидими. Т.е. нито е ясно кога ще бъдат отпуснати средства за тях, нито дали изобщо ще бъдат направени през тази или през някоя от следващите години.

Прегледът на изпълнението на бюджета за 2016 и 2017 г. показва, че над 7% от годишните разходипо консолидираната фискална програма (без вноската в бюджета на Европейския съюз) се отпускат с Постановление на Министерския съвет). Месечните данни показват, че през ноември делът на дисцкреционните разходи се увеличава до между 6,5-9,5%, а през декември скача дори до 23-26%. С други думи около една четвърт от консолидираните разходи през декември 2016 и 2017 г. са отпуснати дискреционно, без гласуване в парламента и без обществено обсъждане за необходимостта, целесъобразността и ефективността на тези разходи.

Близо три четвърти от допълнително отпуснатите средства са за министерства, а около 13-17% са за общини. По този начин Министерският съвет има влияние върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата, което представлява сериозно дискреционно влияние върху управлението на публичните финанси. Същото важи и за финансирането на общинските бюджети от централния бюджет. При тях допълнителните разходи представляват 11-14% от годишния бюджетен трансфер за тях, което, макар и по-малко като размер, също представлява значителен дял от финансирането за местните власти.

Практиката на ударни публични разходи в края на годината е силно изразена до 2008 г., макар че и през следващите години е налице, но в по-малки размери. Възстановяването ѝ през последните години е негативен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика, тъй като ясно илюстрира, че тя се управлява ръчно, т.е. дискреционно, вместо да почива на закона за бюджета и добрите практики.

Фискалната политика в България се сочи за един от стълбовете на макроикономическа стабилност, заедно с валутния борд. Това е валидно както за периода преди икономическата криза от 2009 г., така и след нея. След дълга поредица от бюджетни дефицити в периода 2009-2015 г. публичният дълг достига около 25% от БВП към края на септември 2017 г., което е третото най-ниско ниво сред страните от ЕС след Естония (около 9%) и Люксембург (около 23%) и значително по-ниско от средноевропейското ниво от 82,5%.Намаляването на публичните задължения през последните две години се дължи на бюджетните излишъци през 2016-2017 г., въпреки че и през двете години бяха планирани дефицити.

Въпреки положителните фискални новини от последните години продължават да се наблюдават някои притеснителни тенденции по отношение на фискалната политика, които са налице както в периода на икономически бум до 2008 г., така и в последните две години (2016-2017 г.). Слабостите по отношение на фискалната политика са в две направления – нереалистични макроикономически прогнози и неравномерно изпълнение на бюджета през годината. Първата слабост е свързана с изготвяне на силно консервативни бюджетни прогнози, които водят до сериозно разминаване между очакваното и реалното изпълнение на бюджета. Втората слабост е свързана с твърде голямата дискреция при изпълнението на публичните разходи. Т.нар. дискреция или „ръчно управление” на бюджета от страна на изпълнителната власт се изразява в:

  • забавяне на разплащания и изкуствено увеличаване на бюджетните разходи в края на годината;

  • прехвърляне на средства, предвидени за капиталови разходи, към други разходни пера като заплати и текуща издръжка;

  • изпълнение на дейности без първоначално осигурено финансиране в бюджета и др.

От направения преглед на бюджетното изпълнение през 2016 и 2017 г. става ясно, че то не зависи нито от развитието на икономиката (това са годините с най-висок икономически растеж след кризата, като през 2017 г. се постигна и рекордно висока заетост), нито от формажорни фактори като непредвидени разходи, лоша събираемост на приходите и др. Напротив, изпълнението се характеризира с висок дял на дискреционните разходи, които са концентрирани през последните два месеца на годината. Тази практика е свързана както със съмнения за неефективност, популизъм или лобизъм при тези разходи, така и със затрудняване работата на частния сектор, работещ с държавни ведомства, който е принуден да поддържа по-високи нива на оборотен капитал.

Публикувана в Бизнес

Eврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер очерта насоките, по които върви ЕК при изготвяне на своето предложение за Многогодишната финансова рамка /МФР/ след 2020 г. Това стана по време на организирана от Центъра за европейска политическа стратегия Конференция на високо равнище за обсъждане на следващата МФР, която се проведе в началото на януари в Брюксел. Изказването на Йотенгер, макар и много общо хвърля и доста светлина върху евентуалния бюджет за Общата селскостопанска политика /ОСП/.

Комисар Йотингер заяви, че очакваното намаление на бюджета на Общата селскостопанска политика в следващата МФР ще бъде между 5 и 10%. Същото намаление се предвижда и за бюджета на кохезионната политика. Ако тази тенденция в изказването на комисар Йотингер се запази и в официалното предложение на ЕК за МФР, което се очаква през месец май, това ще означава, че бюджетът на ОСП ще бъде широко поддържан в номинално изражение, което ще бъде почти същия резултат, както при настоящата МФР. Причината е, че директните плащания, които са близо 70% от бюджета на ОСП не се индексират спрямо инфлацията на годишна база. Те са фиксирани в номинално изражение за целия период на МФР и не се променят. Това ще означава, че намалението на бюджета на ОСП няма да бъде толкова голямо, за да бъде основната причина за промените в земеделската политика, които се очакват тази година.

Основните моменти, които Комисар Йотингер посочи са:

-          Тази МФР ще бъде последната за седем годишен период. Следващите ще бъдат за срок от пет години и ще съвпадат с мандата на Европейския парламент и на Европейската комисия;

-          Два са основните финансови дефицита – първият е свързан с намалението на приходната част в бюджета на ЕС в следствие на Brexit, а вторият е свързан с увеличаването на разходната част в бюджета на ЕС с цел финансиране на нови приоритети - миграция, борба с тероризма, сигурност и др.;

-          Предложението за справянето с посочените два дефицита са следните: Намалението, свързано с Brexit ще бъде решено, като 50% от цялата сума бъде „спестена” в програмите в следващия бюджет, а за намиране на останалите 50% се очаква да бъдат увеличени вноските на държавите-членки. Финансирането за новите приоритети се очаква да бъде на принципа 20-80%, а именно 20% „спестяване” от бюджета на сегашните програми и 80% от предвидените нови средства да се покрият от увеличените вноски на държавите-членки;

-          Делът на ОСП спрямо целия бюджет на ЕС в бъдещата МФР ще бъде намален от 35 на 30%. В бюджетно изражение това ще означава 5-10% по-малко средства за ОСП, в сравнение със сегашното финансиране;

-          Наложеният „политически таван”, който ограничава дела на бюджетните кредити за поети задължения на ЕС до 1% от брутния национален доход на ЕС (БНД) ще трябва да се повиши на 1,1-1,2%;

-          Освен по-високите вноски за държавите-членки, ще бъдат предложени и нови източници на приходи. Като пример се посочва възможността постъпленията от продажбата на квоти за въглеродни емисии да постъпват директно в бюджета на ЕС;

-          Всички отстъпки към държавите-членки трябва да бъдат прекратени.

Въз основа на това изказване на Гюнтер Йотингер, анализаторът от Trinity College, проф. Алан Матюс в свой анализ представя своята визия за МФР. Този анализ и калкулации са направени на база стандартни икономически изчисления, които изразяват единствено неговите предположения как ЕК би подходила при изработването на МФР. В таблицата по-долу той е представил едно сравнение между бюджета на последната година на сегашната МФР и годината 2024 г., която е точно по средата на бъдещата МФР.

Първата колона показва данните за МФР за последната година от текущата МФР (2020 г.), съгласно последната техническа корекция на финансовата рамка на Комисията за 2018 г. Във втората колона са посочени сумите, с които ще се намалява бюджетът, в следствие Brexit. Разликата е посочена в третата колона, която се явява последна година за сегашната МФР и едновременно с това първа година без вноски от Обединеното кралство. В четвъртата колона проф. Алан Матюс е изчислил сумата, която ще трябва да бъде спестена на годишна база. Избраната година за сравнение е 2024 г. – средна за периода 2021-2027 г. В петата колона е реалният бюджет на МФР за конкретната 2024 г. В шестата и последна колона е посочен делът на Кохезионната политика и на ОСП спрямо общия бюджет. Въз основа на направените калкулации делът на политиката по сближаване (Раздел 1b) намалява до 32%, докато разходите за ОСП намаляват до 30% от общите задължения по МФР през 2024 г. Трябва да се има предвид, че реално делът за Раздел 2 общо намалява до 32%, но в него се включват и разходите за политиките в областта на рибарството и програмата LIFE за околната среда и климата.

В заключение проф. Алан Матюс заявява, че предложението на Комисията за МФР е вероятно да защити бюджета на ОСП от допълнителни неочаквани съкращения. Това обаче ще изисква и допълнителни брутни вноски от държавите-членки, които в някои случаи ще бъдат съществени. Преговорите по МФР няма да бъдат лесни, но и те никога не са били лесни, обобщава анализаторът.

Публикацията е разработена по материали на проф. Алън Матюс в CAP Reform и е предоставена от Институт за агростратегии и иновации като част от информационната кампания BCAP2020+ „ОСП след 2020 – Изборът на България“

Публикувана в Бизнес

Разходите за функция "Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов" се увеличават с повече от 1 млрд. лв. за периода 2008-2015 г. и от 521,8 млн. лева през 2007 г. нарастват до 1,572 млрд. лв. през 2015 г., което представлява троен ръст. Това са изводите от проучване на Института за пазарна икономика /ИПИ/, което публикуваме в пълния му текст.

Както се вижда от следващата таблица, основната причина за това е присъединяването на България към Европейския съюз и стартирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Таблица: Разходи за функция "Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов", млн. лв.

  2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015  
Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов 522 781 854 931 946 1 096 1 024 1 090 1 572  
 
Развитие на селските райони   1 180 306 265 494 485 405 873  
Дял на разходите по ПРСР от общите разходи на функцията   0% 21% 33% 28% 45% 47% 37% 55%  
 
 

Източник: Министерство на финансите

Плащанията по ПРСР започват през 2008 г., като тогава те възлизат на малко над 1 млн. лв., но през следващите няколко години те устойчиво растат, като най-значима е промяната през 2015 г. Тогава по тази функция са изразходени повече от два пъти повече пари спрямо предходната - над 870 млн. лв., като очевидно причина за това е бил краят на периода на програмата и последната възможност за усвояване на заложените средства.

Програмата се състои от 13 мерки, по-важните от които са:

  • модернизиране и преструктуриране на земеделските стопанства,
  • залесяването на земеделски земи,
  • създаване на микро предприятия,
  • насърчаване на туристически дейности,
  • основни услуги за населението и икономиката на селските райони.

При изпълнението на последните две мерки на програмата обаче на преден план се открояват редица скандални случаи, дължащи се на по-общите критерии за избор на проект и на ширещата се корупция в местни и държавни структури. Например, по мерките за „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” и за „Разнообразяване към неземеделски дейности” има десетки проекти за закупуване на  луксозни яхти, джипове и дори хеликоптери. Всичко това се случва без оценки за ефективност и въобще смисъл на тези проекти, а в много случаи дори противоречи на ограниченията на самата програма, коментират експертите от ИПИ.

Освен при Програмата за развитие на селските райони значително увеличение на разходите се наблюдава и при националните доплащания и съфинансиране към директните плащания за земеделски производители. Въпреки че увеличението при тези разходи е по-скромно в сравнение с ПРСР, те се удвояват в разглеждания период. Наблюдава се сериозен спад при тези плащания през 2013 г., което най-вероятно се дължи на политическата криза и обществените протести през същата година, които влияят силно негативно на събираемостта на приходите в бюджета.

Таблица: Структура на националните доплащания, млн. лв.

  2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015
за тютюн 125 110 110 116 69 72 84 108 107
за животни         52 93 93 97 93
за площ         285   1 30  

*В докладите за изпълнението на бюджета често липсва информация за доплащанията за животни и за площ

Източник: Доклади за изпълнението на бюджета в периода 2007-2015 г.

Безспорно най-дискусионните доплащания измежду трите са тези за тютюн. Причина за това е, политиката на Европейския съюз да не подкрепя производството и употребата на тютюн и респективно - да не осигурява субсидии. Въпреки това, при присъединяването на България към ЕС правителството успява да се пребори за преходен период от три години, извеждайки като довод липсата на алтернатива на работещите в този сектор в определени региони на страната. След изтичането на отсрочката през 2010 г. обаче правителството решава, че ще замени европейските субсидии с национално доплащане, което не е обвързано с количеството произведен тютюн. Бенефициентите на вече държавните субсидии са тютюнопроизводители, които са извършвали такава дейност в периода 2007-2009 г., а целта на помощите е позната - преориентиране към алтернативни земеделски култури.

Въпреки добрите намерения политиката за подпомагане на тютюнопроизводители не може да се похвали с каквато и да било ефективност. След изтичане на преходния период субсидиите се увеличават през 2010 г., последвано от рязък спад заради политиката на свиване на бюджетния дефицит. Още през 2012 г. обаче те отново започват да се увеличават и през 2014-2015 г. вече се доближават до нивата си от преходния период.

Трудно е да се оцени ефективността на тези субсидии, тъй като се изчисляват въз основа на това дали даден производител е извършвал дейност в периода 2007-2009 г., а не на база на произведена продукция. По този начин се създава схема в която около 10-15% от квотите са "кухи" – производители, които е възможно да са намалили производството или да са го преустановили изобщо. Освен това, въпреки че този подход изключва субсидиране на нови производители, той не стимулира вече съществуващите такива да се ориентират към друга дейност. Всичко това прави очевиден един от основните недостатъци на тази програма за подпомагане - от земеделска тя се е превърнала в чисто социална и образец за непрозрачно и безконтролно харчене на държавни пари. При това и с увеличаващи се с всяка година разходи. 




Публикувана в Бизнес

Аз съм земеделски производител и ще кандидатствам с проект по подмярка 4,1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони. Разбрах, че има нови критерии, за които се дават повече бонус точки. Какви се тези „новости”, вкарани в изискванията в последния момент преди приема на заявления?

Въпроса задава Огнян Пеев от г. Белене

Както вече е известно, приемът на заявления по подмярка 4,1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. ще се състои от 26 октомври до 7 декември 2016 г.

Въвеждат се три нови критерия, по които проектите могат да получат още бонус точки. Трябва да се знае, че лимитите за допустимите разходи на един проект по мярката за целия програмен период се промениха на 1 млн. евро за проекти със строителство и 500 хил. евро, ако проектът включва само покупка на техника.

Трябва да се има предвид, че тези "тавани" са за стойността на инвестиционния проект, а не за безвъзмездната помощ. Тъй като този прием ще бъде отворен с целия остатъчен бюджет - 237 млн. евро, пред кандидатите стои решението дали да подадат проект с целия размер на лимита, коментира Николай Симеонов, експерт „Европейски програми“, ЕЛАНА Инвестмънт. Необходимо е да се съобрази, че максимумът на субсидията е определен на 50% от разходите по проекта, а в някои случаи чрез допълнителни точки при класирането може да се увеличи най-много с 10% до максимум 60%. Това означава, че трябва да се предвидят съответните средства за префинансиране на проектите, защото те ще получат субсидията си след отчет на изпълнението. Друг нов стимул е за проекти със строителство или обновяване на сгради, както и на оборудването в тях. Тези инвестиционни проекти могат да получат още 10 точки, но трябва да се има предвид, че над 65% от инвестиционните разходи по проекта следва да са с тази цел и че това не включва земеделска или транспортна техника, а само оборудване и съоръжения, монтирани в сградата. Третият критерий е свързан със системи за напояване. Ако над 50% от разходите са свързани с хидромелиоративни дейности, проектът получава допълнителни 5 точки, а ако разходите са над 85% - 7 точки. Когато разходите са над 30%, получават 4 точки.

Друга новост е въвеждането на допълнителни 10 точки, с които да се стимулират фермери, в чиито стопанства има поне 5 души персонал през последните 3 години. За доказателство, че персоналът на работниците е даден брой, трябва да се приложи отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за последните 3 години, заверени от кандидата и НСИ, както и копие от годишни данъчни декларации пак за 3 години назад, заверени от съответната териториална дирекция на НАП.

Повече точки от предвидените досега ще получат и проекти от т.нар. чувствителни сектори, които са сектор "Плодове и зеленчуци", "Животновъдство" и "Етеричномаслени и медицински култури". За тях са предвидени не 15, а вече 19 точки. Тези

земеделски производители, които комбинират инвестиции в поне два от секторите, ще бъдат оценени с допълнителни 20 точки.

С останалите нововъведения в изискванията към проектите по подмярка 4.1 ще ви запознаем в следващи броеве на в. "Гласът на фермера”. 

Публикувана в Бизнес

През есента, след окапване на листата е най-подходящият период за профилактичен преглед и механична интервенция на дръвчетата.

Независимо, че след листопада дръвчетата встъпват в покой, голяма част от техните врагове - болести и неприятели, остават по тях. Някои, за да презимуват, други, за да продължат вредната си дейност - акари, щитоносни и листни въшки, плодови червеи, струпясване и брашнеста мана, монилия (кафявото гниене) и др.

ОГЛЕДАЙТЕ ДОБРЕ КОРОНАТА

Оголената корона на дръвчетата позволява по тях да се забележат всички вредители и да се отстранят механично. Това може да стане чрез остъргване на старата и напукана кора, унищожаване на яйчни или гъсенични купчинки, отрязване на заболели и счупени клонки до здрава тъкан и др. Задължително съберете останали по дървото болни или червиви плодове, съберете и опадалите листа. Изрязаните и събрани материали изнесете от градината и унищожават чрез изгаряне.

Прекопайте почвата под дърветата, за да унищожите и зимуващите форми на неприятелите – какавиди, ларви и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Саймън Грей

Генерален директор на

Checkfarm, GenesusInc

Съществува много лесен начин за незабавно намаляване на разходите във всяка ферма с 60-70% в независимо коя точка на света. Не хранете свинете! Може да отидете и по-нататък и да намалите разходите с още 4-5%, като просто уволните работниците си. Предполагам, че всички свиневъди разбират, че тези две действия ще се отразят на бизнеса по не най-добрия начин.

Невъзможно е да се прави бизнес, без да се правят разходи!

Но ако искате, вярвайте, посещавал съм свинеферми, в които от икономии са стигнали до...фалит. Да, следващият лесен начин за намаляване на разходите е за нищо да не плащате. И отново това не е добре за бизнеса.

Невъзможно е да ръководиш ферма без снабдяване, фуражи, генетика, ветеринарни медикаменти, ток, вода и т.н. И ако не плащаш за тях, в крайна сметка снабдяването ще секне. А липсата на необходимите ресурси води до фалит.

Последният лесен вариант за намаляване на разходите е да договорите толкова ниски цени с доставчиците, че те да нямат никаква печалба. И това не е най-добрият начин за дългосрочно управление.

Какво реално могат да направят свиневъдите?

Намаляване на разходите чрез увеличаване на продукцията (продажбите).

За да разберете как да го направите, трябва да знаете кои са постоянните и променливите разходи във вашата ферма. Постоянните разходи си остават непроменени, независимо от обема на продажбите. Докато променящите разходи зависят от обемите на продажба.

За по-голяма яснота ви давам пример с една-единствена свиня. Готвим се да прдадем тази свиня при достигането на кланично тегло от 120 кг, а не при 110 кг. Какво ни трябва да купим? И какви ще бъдат променливите разходи? Стойността на фермата, работната сила, електричеството, водата и административните разходи си остават едни и същи. Дори количеството фураж, използван за свинята майка, дала живот на това прасе, стойността на генетиката и т.н. остават еднакви. Кои са нещата, които внасят известни промени? Преди всичко това е допълнителнитата храна и вода, които се дават на прасето, за да достигне допълнителните 10 кг, и освен това малко повече произведени от него екскременти.

Въпреки че на практика стойностата на допълнително потребената вода и преработката на допълнителния тор е толкова ниска, че може да я причислим към постоянните разходи.

Увеличението на обема продажби (производството на по-голямо количество свинско месо) - ето какво винаги намалява разходите!

Абсолютно очевидно е също така, че увеличението на продажбите на по-голямо количество свинско месо води до увеличаване на доходите. Всъщност какво именно се има предвид под съкращаване на разходите? Под съкращаване на разходите се разбира отстраняване на бъзвъзвратните загуби в процеса на производство

Как се определя кои са безвъзвратните загуби?

Фактическите загуби на практика са абсолютно очевидни или поне трябва да са такива. Например мене ме учудва огромното количество свинеферми

с лошо проектирани хранилки, поради което фуражът се разпилява. А това е крайно разточително! Фураж на пода около хранилките или под решетъчния под означава напразен разход на фураж от 5 до 10%. Ако посъветвам управителите на свинефермите в продължение на 3-5 седмици да хвърлят фураж направо в торовата лагуна, те със сигурност ще решат,

че съм полудял. Но пък при неправилно монтирани или пък некачествено проектирани хранилки огромно количество фураж отива направо в торовата яма, така че къде е разликата?

Посетил съм огромно количество свинеферми, където гордо ми показваха техни самоделни хранилки, благодарение на които са успели "да икономисат цяло състояние". И в същото време са разхвърляли храна по целия под. Икономисали ли са пари? Абсолютно еднозначно, не! През хранилка, предназначена за 40 угоявани свине, ще преминават дневно около 100 кг фураж. А това означава, че за 10 години експлоатация през хранилката ще преминат около 365 т фураж! Ако цената на 1 т фураж е около 230 долара, това означава, че стойността на фуража, преминаващ през хранилката, ще бъде 84 230 долара. Изхождайки от това, че 10% фураж се хаби, ние ще загубим до 8423 долара, в сравнение с икономията от правенето на самоделни хранилки!

За да откриете фактическите загуби от своите вложения, просто минете през фермата си, както се казва, с отворени очи и внимателно я разгледайте. И най-важното, не забравяйте: печалбата = продажбите – разходите!

Бокс:

НА КАКВИ ВЪПРОСИ ТРЯБВА ДА СИ ОТГОВОРИ НА СВИНЕВЪДЪТ

Колко килограма повече свинско месо мога да продам, ако:

* купя това оборудване;

* използвам този фуражен компонент;

* използвам тази ваксина;

* заплождам именно с тази сперма?

Колко килограма по-малко свинско месо мога да продам, ако:

* престана да правя тази манипулация;

* спра да купувам този фуражен компонент;

* спра да използвам тази ваксина или лекарство;

* спра да заплождам с качествена сперма?

Бокс2:

БЕЗВЪЗВРАТНИ ЗАГУБИ В ПРОЦЕСА НА ПРОИЗВОДСТВО

* Фактически загуби на фураж, медицински препарати, производствени материали, ток, вода и др.

* Губене на време за изпълнение на определени работи, които не са необходими.

* Харчене на пари за оборудване, хранителни добавки, медикаменти и други материали, които не са абсолютно необходими!

* Губене на време за прекалено администриране и отчетност.

* Пропусната възможност да се произвежда повече.

* Прекалено високо равнище на смъртност, въпреки че е невъзможно 100-процентово запазване на поголовието.

Публикувана в Животновъдство

Обновената версия 2.10 на онлайн приложението KTBL "Baukost" съдържа 45 нови модели на обори за млечни крави с размери от 42 до 624 места и различни конфигурации. Единадесет от тези модели са в съответствие с директивите на ЕС за биологично земеделие и шест са проектирани с повишени изисквания за достатъчно пространство на рогати говеда.

Общият брой на моделите, които могат да бъдат разгледани, е 270. Оборите за говеда, млечни кози, овце майки, коне, свине и птици, както и залите за съхранение на тор и храна, са документирани с чертежи, строителни спецификации и данни за бюджета.

Важно! Годишните разходи могат да бъдат изчислени общо или на животно

За всеки модел на сграда, инвестиционните нужди и финансовите разходи на година могат да бъдат пресметнати като цяло или на отделно животно. Стойностите по подразбиране могат да се адаптират и индивидуално. Това се отнася за промяната в ценовото равнище, количеството и цените на отделните компоненти. По този начин могат да се създават, изчисляват и съхраняват собствени модели. По отношение на годишните разходи, индивидуално могат да се определят продължителността на използване и лихвения процент. Немското онлайн приложение се нарича „KTBL“, безплатно е и може да се намери на интернет адрес www.ktbl.de.

Публикувана в Животновъдство

 

Съществува много лесен начин за незабавно намаление на разходите във всяка ферма с 60-70% във всяка точка на света, твърди Саймън Грей генерален директор на Checkfarm, GenesusInc . Не хранете свинете! Може да отидете и по-нататък и да намалите разходите с още 4-5%, като просто уволните работниците си. Предполагам, че всички свиневъди разбират, че тези две действия ще се отразят на бизнеса по не най-добрия начин.

Невъзможно е да се прави бизнес, без да да се правят разходи!

Но ако искате, вярвайте, посещавал съм свинеферми, в които от икономии са стигнали до...фалит.

Да, следващият лесен начин за намаляване на разходите е за нищо да не плащате. И отново това не е добре за бизнеса.

Невъзможно е да ръководиш ферма без снабдяване, фуражи, генетика, ветеринарни медикаменти, ток, вода и т.н. И ако не плащаш за тях, в крайна сметка снабдяването ще секне. А липсата на необходимите ресурси води до фалит.

Последният лесен вариант за намаляване на разходите е да договорите толкова ниски цени с доставчиците, че те да нямат никаква печалба. И това не е най-добрият начин за дългосрочно управление.

Какво реално могат да направят свиневъдите?

Намаляване на разходите чрез увеличаване на продукцията (продажбите).

За да разберете как да го направите, трябва да знаете кои са постоянните и променливите разходи във вашата ферма.

Постоянните разходи си остават непроменени независимо от обема на продажбите. Докато променящите разходи зависят от обемите на продажба.

За по-голяма яснота ви давам пример с една-единствена свиня. Тази свиня се готвим да я продадем при достигането на кланично тегло от 120 кг, а не 110 кг. Какво ни трябва да купим? И какви ще бъдат променливите разходи? Стойността на фермата, работната сила, електричеството, водата и административните разходи си остават едни и същи.

Дори количеството фураж, изполван за свинята майка, дала живот на това прасе, стойността на генетиката и т.н. остават еднакви. Кои са нещата, които внасят известни промени. Преди всичко това е допълнителнтата храна и вода потребени от свинята, за да достигне допълнителните 10 кг, и освен това малко повече произведени от нея екскременти.

Въпреки че на практика стойностата на допълнителното потребената вода и преработката на допълнителния тор е толкова ниска, че може да я причислим към постоянните разходи.

Увеличението на обема продажби (производството на по-голямо количество свинско месо) - ето какво винаги намалява разходите!

И също така е абсолятно очевидно, че увеличението на продажбите на по-голямо количество свинско месо води до увеличаване на доходите.

Всъщност какво именно се има предвид под съкращаване на разходите? Говорейки за съкращаване на разходите, говорим за отстраняване на бъзвъзвратнитезагуби в процесана производство

Как се определя кои са безвъзвратните загуби?

Фактическите загуби на нещо са абсолютно очевидни или поне трябва да са такива. Например мене ме учудва огромното количество свинеферми с лошо проектирани хранилки, поради което фуражът се разпилява а това е крайно разточително! Фураж на пода около хранилките или под решетъчния под означава напразен разход на фураж от 5 до 10%.

Ако посъветвам управителите на свинефермите в продължение на 3-5 седмици да хвърлят фураж направо в торовата лагуна, те със сигурност ще решат, че съм полудял. Но пък при неправилно монтирани или пък некачествено проектирани хранилки огромно количество фураж направо отива в торовата яма, така че къде е разликата?

Посетил съм огромно количество свинеферми, където гордо ми показваха техни самоделни хранилки благодарение на които те успели "да икономисат цяло състояние" и които разхвърлят храна по целия под. Икономисали ли са пари? Абсолютно еднозначно не!

През хранилка, предназначена за 40 угоявани свине, ще преминават дневно около 100 кг фураж дневно. А това означава, че за 10 години експлоатация през хранилката ще преминат около 365 т фураж!

Ако цената на 1 т фураж е около 230 долара, това означава, че стойността на фуража, преминаващ през хранилката, ще бъде 84230 долара. Изхождайки от това, че 10% фураж се хаби, ние ще загубим до 8423 долара в сравнение с икономията от правенето на самоделни хранилки!

За да откриете фактическите загуби от своите вложения, просто минете през фермата си, както се казва, с отворени очи и внимателно я разгледайте.

И най-важното, не забравяйте: печалбата = продажбите - разходите!

НА КАКВИ ВЪПРОСИ ТРЯБВА ДА СИ ОТГОВОРИ НА СВИНЕВЪДЪТ

Колко килограма повече свинско месо мога да продам ако:

купя това оборудване;

използвам този фуражен компонент;

използвам тази ваксина;

заплождам именно с тази сперма?

Колко килограма по-малко свинско месо мога да продам ако:

престана да правя тази манипулация;

спра да купувам този фуражен компонент;

спра да използвам тази ваксина или лекарство;

спра да заплождам с качествена сперма? 

БЕЗВЪЗВРАТНИ ЗАГУБИ В ПРОЦЕСА НА ПРОИЗВОДСТВО

Фактически загуби на фураж, медицински препарати, производствени материали, ток, вода и др.

Губене на време за изпълнение на определени работи, които не са необходими.

Харчене на пари за оборудване, хранителни добавки, медикаменти и други материали които не са абсолютно необходими!

Губене на време за прекалено администриране и отчетност.

Пропусната възможност да се произвежда повече.

Прекалено високо равнище на смъртност, въпреки че е невъзможно 100-процентово запазване на поголовието.

СВИНЕВЪДИ, НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА!

Ето ви примери на решения, които практически винаги може да се причислят към неправилните,тъй като в действителност повишават разходите и намаляват рентабилността на производството:

самоделни хранилки;

предоставяне на свинете на по-голямо пространство;

водене на собствена генетична програма;

намаляване на размера на стадото

намаляване на кланичното тегло;

да имате помещения, които са празни в продължение на дни, а понякога и седмици;

строителството на "допълнителни" площи просто така - за всеки случай;

продажба на бракувани животни;

увеличаване на броя на управленските кадри;

самоделни програми за водене на отчетност.

Публикувана в Животновъдство

Малината се размножава лесно и бързо встъпва в плододаване - през втората година, а в пълно плододавене - от третата година. Редовно се получават високи добиви с прекрасни и качествени плодове. Малината е взискателна към почвено-климатичните условия. Тя се развива и плододава добре, когато е засадена на леки песъкливи почви, богати на хранителни вещества с рН 5,5-6,5. Малината цъфти сравнително късно и опасността от повратни студове и слани е малка. Почвено климатичната характеристика на региона е важна предпоставка за избора на подходящата култура, но за всеки земеделски производител е решаващ отговора на въпроса: Колко лева са нужни за изграждането на един декар малиново насаждение и какви са доходите от отглеждането й?

На вниманието на всички желаещи да създадат в своето стопанство малиново насаждение предоставяме информация за разходите за създаване и отглеждане на един декар и показателите за икономическата ефективност.

Таблица 1

Разходи за създаването и отглеждането на един декар малиново насаждение

Показатели

Разходи, лв.

1. Създаване

692,18

1.1. ФРЗ (фонд Работна заплата)

86,58

1.2. Материални разходи

605,60

2. Отглеждане през 1-ва година

355,61

2.1. ФРЗ

160,94

2.2. Материални разходи

194,67

2. Отглеждане през 2-ра година

268,61

2.1. ФРЗ

145,94

2.2. Материални разходи

122,67

3. Отглеждане през плододаване

650,45

3.1. ФРЗ

349,10

3.2. Материални разходи

301,35

От разходите за създаването на малиновото насаждение най –високи са разходите да посадъчен материал – 37 на сто. През годините на отглеждане най-високи са трудовите разходи. Те заемат около 50 на сто от разходите за отглеждането. Разходите по създаването на малиновото насаждение възлизат на 692 лева.

Таблица 2

Икономическа ефективност на производството от малина

Показатели

Стойност

1

Среден добив, кг/дка

700.000

2

Обща продукция, лв/дка

910,00

3

Производствени разходи, лв/дка

650,45

4

    в т.ч. материални, лв/дка

301,35

5

    в т.ч. трудови, лв/дка

349,10

6

Чист доход, лв/дка

259,55

7

Себестойност, лв/кг

0,93
Публикувана в Овощната градина

Разходите за производство на всички култури се повишават, а цените падат. Английски фермер търси изход от лабиринта – репортаж на сп. Farmers Weekly

Цените на зърното падат вече няколко поредни години. Високите преходни запаси обаче не дават надежда, че в близките 1-2 години тази тенденция ще се обърне. Много производители както в България, така и по света, се оплакват, че разходите им вече превишават печалбите. При днешните ниски цени на зърнените култури нуждата да се ограничат разходите става все по-належаща.
Ето пример как една английска ферма в графство Оксфордшир, Югоизточна Англия, се опитва да го направи. Мениджърът Джулиан Голд обработва 800 ха селскостопанска земя и пасища. Той очаква цените на рапицата, която произвежда, да са по-ниски от разходите през този сезон. Основната цел на стопанството е да намали разходите, но и да повиши добивите. Като цяло разходите по производството на всички култури са се повишили през последната година, докато цените са спаднали значително. Дотук стопанството бележи загуба в три от четирите култури, които отглежда, като единствено зимният ечемик засега изглежда благонадеждно, казва Голд. Другите три – пшеница, рапица и зелен боб, ще трябва да имат отлични добиви, за да не излязат на червено.
През миналия сезон зимната рапица даде добив от 3,66 т/ха и се продаваше за 288 паунда на тон, докато производственият разход беше 254 паунда на тон, споделя английският фермер. Тази година се очаква добив от 3,75 т/ха. Азотът е по-евтин, но всички останали разходи са скочили. Така рапицата в момента бележи разход от 276 паунда на тон, а цената засега е 250 паунда на тон, което не е никак добре, отчита трезво производителят.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕТО ПОНЕ ЧАСТИЧНО НА ЗАГУБИТЕ Е ВЪЗМОЖНО
6 2чрез въвеждането на различен начин на производство. Фермерът е засял участък от поле с много висока гъстота на обикновена рапица, собствено производство. Това води до развитието на гъст посев и така се намаляват плевелите и вредите от вредители и голите охлюви. „През март напръскахме с глифозат, като работеше само всяка трета дюза, докосвайки върха на растенията. По този начин посевът се разреди, а фактът, че не ползвахме никакви хербициди преди поникването, значително намали разходите (с 50 – 60 паунда на ха) – разказва Голд и допълва: – Фермата не използва и хибридни семена, заради допълнителните разходи по тях и предизвикателствата при жътвата. Ще трябва да произведеш 300 кг/ха отгоре само за да си изплатиш семената, а и хибридите израстват много на височина, което затруднява жътвата”, вълнува се фермерът.
През 2014 г. разходът за хибридни семена за посев от 60 паунда/ха бе стигнал до 94 паунда/ха, цената на обикновена рапица е била 43,90 паунда/ха, докато на семена домашно производство е възлязла на 11,90 паунда/ха.
ЗИМНА ПШЕНИЦА
През 2014 г. добивът на фермата от зимна пшеница е бил 11,3 т/ха, като Джулиан е успял да се измъкне от загубата при изкупна цена от 134 паунда/т и разходи от 100 паунда/т. Тази години нещата изглеждат по-различно, тъй като очакват добив от 9,5 т/ха, разходите са се вдигнали на над 123 паунда/т, а изкупната цена стартира от 140 паунда/т, но спада стабилно. При тази култура фермерът експериментира с употребата на торове, като прилага метода „по малко, но често” с микро- и макроелементи. Така неговите разходи за торове са 247,05 паунда/ха, което е една четвърт от общите разходи за културата. „Този сезон приложихме повече азот и сяра на пшеницата от обикновено, но пък си спестихме фосфор и калий”, разяснява Голд.
Що се отнася до пролетните култури, пролетният ечемик е засят директно тази година, като това свежда разходите до 33 паунда/ха. Общите разходи по него са 121 паунда/т, но се очаква добив от седем т/ха. През 2014 г. добивът от зелен боб е бил много нисък – само 1,85 т/ха, а разходите по него са били 402 паунда/т. За тази година фермата очаква поне 3,5 т/ха, въпреки че цената за него е едва 140 паунда/т, а разходите по отглеждането 249 паунда/т.
Превод Десислава Радоева

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта