„Отчита се силно развитие на производството на рапица в България, като само за десет години площите нарастват от 15 000 ха на близо 200 000 ха. Продукцията се изнася предимно за Германия“. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров по време на среща с представители на Комисията по прехрана и земеделие при Германския Бундестаг, която се проведе в МЗХГ. Д-р Димитров запозна немската делегация със състоянието на аграрния отрасъл у нас, като обясни, че в последно време се наблюдава неговото динамично развитие. „С общи усилия трябва да работим за добро и балансирано земеделие в Европейския съюз“, каза още той.

Зам.-министър Димитров посочи, че обществото има нови изисквания спрямо хуманното отношение към животните. По думите му през следващите две години ще се работи активно в тази посока. „Българското земеделие е експортно ориентирано и външнотърговското салдо е положително. У нас се произвежда почти четири пъти повече зърно отколкото се потребява и близо 70% от износа е предназначен предимно за страните от ЕС“, обясни още той.


По време на срещата д-р Димитров разясни на немските си колеги състоянието на животновъдството в страната ни. „През последните десет години се наблюдава трансформация от млечно към месодайно говедовъдство. Овцевъдството също е традиционен сектор, като в България се отглеждат около 1,5 млн. овце“, посочи заместник-министърът. Той обобщи, че и другите сектори като птицевъдство, свиневъдство и биволовъдство бележат ръст. Бяха обсъдени и негативните последствия от болестите заразен нодуларен дерматит и птичи грип.

От своя страна, Фридрих Остендорф, заместник председател на Комисията по прехрана и земеделие, отбеляза, че в новоприсъединилите се държави в ЕС се наблюдават сходни проблеми в областта на безопасността на храните. В тази връзка той очаква с интерес дебатите за новата Обща селскостопанска политика след 2020 г.

Публикувана в Бизнес

Общата реколта от рапица в държавите-членки на Европейския съюз през 2017 г. ще нарасне с 600 хил. тона спрямо миналата година до 21 млн. тона, се посочва в поредния месечен доклад на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирана от електронното издание АПК-Информ. Въпреки ръста реколтата се очертава като втората най-слаба за последните 5 години, а и месечната корекция на експертите на компанията е в посока надолу с 300 хил. тона.

Най-голямо основание за неблагоприятната оценка дава очаквания спад на добивите, обусловен от лошите метеорологични условия за развитието на маслодайната култура на територията на повечето държави в Европа през тази пролет. Продължителната липса на валежи, както и силното застудяване през април тази година са довели до забавяне на развитието на посевите с рапица, което ще отложи във времето и прибирането на реколтата.

Площите, засети с рапица в ЕС, също са с 1% по-малко спрямо миналата година, или 6,48 млн. хектара.

Публикувана в Бизнес

 Падналите незначителни количества валежи през първото десетдневие на месец април на повечето места в страната под 10 л/кв.м. и наднормените средноденонощни температури създадоха условия, при които почвените влагозапаси в 0-50 см. слой значително намаляха. Това ограничи поникването и началните фази от развитието на засетите в агротехнически срок посеви с пролетни култури в полските райони на страната.

През предстоящият седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от температури около нормите за втората половина на месец април. Земеделските култури ще се развиват с умерени темпове. При пшеницата и ечемика ще преобладава фаза вретенене, а в част от южни райони на страната – и преход от вретенене към начало на фаза изкласяване. При маслодайната рапица ще протича масово фаза цъфтеж. При овощните култури ще преобладава цъфтеж и формиране на завръзи. При лозата ще се осъществява фаза трети лист, а в южните райони - и начало на формиране на реса. При слънчогледа и царевицата, в зависимост от сеитбените дати, ще протичат фазите поникване и начало на листообразуване.

По-подходящи условия за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия - сеитбата на царевица и на топлолюбивите пролетни култури – памук, фасул, соя, фъстъци и др., внасяне на хербициди, за следцъфтежни пръскания при овощните култури срещу струпясване, брашнеста мана, сачмянки, листни въшки ще има към края на периода.

При първа възможност е необходимо земеделските производители да извършат наблюдения за плътността на най-важния неприятел в посевите с маслодайна рапица - рапичния цветояд. При поникналите посеви със слънчоглед през периода най – големи повреди нанасят сивият царевичен хоботник и телените червеи. При ягодоплодните култури периодът е подходящ за извеждане на борба срещу ягодовия хоботник, сиво гниене, дидимела по малината и др.

Петя Григорова

Агрометеоролог в НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

Производството на рапица в държавите-членки на Европейския съюз през селскостопанския сезон 2017-2018 г. ще нарасне несъществено до 20,95 млн. тона от 20,53 млн. тона през настоящия сезон, прогнозират от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирани от електронното издание УкрАгроКонсалт.

Оценката за по-силна реколта се базира изцяло на подобрените очаквания за добивите до 3,26 тона от хектар при 3,15 тона от хектар през настоящия сезон, тъй като от асоциацията предвиждат свиване на засетите площи до 6,43 млн. хектара от 6,52 млн. хектара през сезон 2016-2017 г. Въпреки увеличаването на площите с рапица в Източна Европа и по-конкретно в Румъния, Унгария и Полша големите производители в ЕС – Франция, Германия и Великобритания – ще свият значително засетите масиви с маслодайната култура.

Доста по-различна е настоящата прогноза на Европейската комисия, според която се очаква значителен ръст от над 10% в производството на рапица, макар и от по-ниска база – до 22,1 млн. тона от 20 млн. тона през настоящия сезон. Експертите на ЕК предвиждат също повишаване на добивите през следващия сезон до 3,3 тона от хектар от 3,1 тона от хектар през настоящия, както и разширяване на засетите площи до 6,62 млн. хектара от 6,49 млн. хектара.

Публикувана в Бизнес

В края на изтеклия седемдневен период средноденонощните температури на много места в страната бяха близки до биологичния минимум необходим за развитието на есенните посеви, което доведе до задържане в развитието на зимните житни култури и маслодайната рапица.

През първата половина на предстоящият седемдневен период се прогнозира съществено повишение на температурите и активизиране на вегетационните процеси при есенните посеви и трайните насаждения. При пшеницата и ечемика ще протича масово братене. При овощните култури ще се наблюдават фазите набъбване и разпукване на пъпките, а на места в Южните райони на страната при раноцъфтящите видове - и начало на фаза бутонизация. При лозата в южните райни (агростанция Сандански) и на места в Дунавската равнина (агростанции Николаево, Павликени) ще се осъществява фаза сокодвижение, а на места в югозападните райони на страната (агростанция Сандански) - и набъбване на пъпките.

Понижение на температурите и краткотрайна промяна в агрометеорологичните условия се очакват в края на периода. Прогнозираните стойности на средноденонощни температури ще останат около и над биологичния минимум необходим за развитието на зимните житни култури и рапицата. Изключения ще има на места в Северна България и високите полета на Западна България, където ще се създадат условия за затихване на вегетацията при есенните посеви.

През периода критични минимални температури за земеделските култури не се прогнозират.

Очакваните валежи в средата и в края на предстоящия период ще поддържат високо съдържанието на влага в горните почвени слоеве и в голяма част от полските райони ще затруднят провеждането на сезонните агротехнически мероприятия. На места в Южна България ще бъдат пропуснати агротехническите срокове за сеитбата на слънчогледа през втората половина на март.

По – подходящи условия за провеждане на предцъфтежните пръскания на овошките ще има в началото на периода.

Петя Григорова

Агрометеоролог в НИМХ – БАН

Публикувана в Агропрогноза

Въпреки зимните студове и ведостига на влага в почвата при сеитбата реколтата от рапица във Франция може да надхвърли първоначалните очаквания, обявиха от френския изследователски институт Terres Inovia, цитирани от електронното издание УкрАгроКонсалт. Основанията на експертите на института за това предвиждане са, че студът се усилваше постепенно и растенията успяха да привикнат, а посевите, навлезли в зимата в слабо състояние, понесоха добре ниските температури.

Заради свиването на засетите през есента площи обаче реколтата едва ли ще надхвърли миналогодишната. Текущите оценки на министерството на селското стопанство на Франция сочат, че с рапица са били засети със 7% по-малко земи в сравнение с есента на 2015 г., или общо 1,44 млн. хектара. При това ниското ниво на влага в почвата продължава да притеснява френските фермери.

В Германия очакват по-силна реколта от миналогодишната благодарение на благоприятните метеорологични условия през зимата и разширяването на засетите площи през есента с 0,8% спрямо 2015 г. Фермерите отчитат като съществен риска от щети от вредители по маслодайната култура заради забраната за използване в Европейския съюз на пестицидите от групата на неоникотиноидите. Според тях за момента липсва алтернативно средство за защите на растенията с толкова висока ефективност.

В Полша засега липсват оценки за загубите от зимните студове. Фермерите обаче се надяват на увеличаване на реколтата до 2,7-2,8 млн. тона от 2,2 млн. тона през 2016 г. заради разширяването на засетите площи с между 6% и 12% спрямо есента на 2015 г.

Трите страни са най-големите производителки на рапица в ЕС.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 13 Февруари 2017 13:35

Агрометеорологична прогноза 13.02 - 20.02.2017

И през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се задържат динамични. През първото десетдневие на февруари те се определяха от редуващи се периоди с поднормени и наднормени температури, с максимални стойности на места до 16-18°С (Враца - 16°С, Ловеч - 16°С, В.Търново - 18°С, Благоевград - 17°С, Сандански - 17°С). Високите температури през втората половина от десетдневието и падналите валежи от дъжд, на места над 20 l/m² (Кнежа - 21 l/m², София - 23 l/m², Благоевград - 29 l/m², Сандански - 22 l/m², Казанлък - 24 l/m², Кърджали - 23 l/m²), стопиха снежната покривка в крайните източни и южни райони и част от зимните житни култури преминаха от дълбок в относителен покой.

Последвалото застудяване в началото на второто десетдневие възпрепятства нежелателното, преждевременно, възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури в южните райони на страната.

В началото на следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще запазят зимния си характер. В полските райони се прогнозират отрицателни средноденонощни температури, но без критични минимални стойности за зимуващите земеделски култури. В районите без снежна покривка, в преовлажнените след снеготопенето участъци със зимни житни култури и рапица, ще има повишена вероятност за образуване на ледена кора, което е предпоставка за изтегляне на посевите и механични повреди по растенията.

Съществено повишение на температурите и значителна промяна в агрометеорологичните условия се прогнозира през втората половина от второто десетдневие. В полските райони се очакват средноденонощни температури с положителни стойности и към края на периода част от есенните посеви ще преминават от дълбок в относителен покой. На места в крайните югозападни райони се прогнозират температурни условия близки до биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури.

По-подходящи условия за провеждането на резитбите в лозовите и овощните масиви ще има през втората половина от периода.

Второто десетдневие на февруари е подходящ срок за сеитбата на пипер и патладжан в култивационните съоръжения за отглеждане на разсад предназначен за ранно полско производство на тези зеленчукови култури.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 23 Януари 2017 12:48

Агрометеорологична прогноза 23-29.01.2016

 През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от поднормени температури, които ще поддържат в дълбок покой есенните посеви. В по-голямата част от страната, с изключение на отделни места в югоизточните райони, зимните житни култури и зимната рапица ще останат защитени от образувалата се дебела (над 25-30 сm), трайна, снежна покривка. През периода критични минимални температури за трайните насаждения не се прогнозират.

През третото десетдневие на януари предстои зимен преглед на земеделските културите в агростанциите към НИМХ-БАН и вземане на проби за установяване на евентуалните повреди от измръзване. Частични повреди от измръзване и изтегляне на посевите се очакват на отделни места в югоизточните райони (Сливен), където силните ветрове и валежите от дъжд през второто десетдневие на януари оставиха без снежна защита част от зимните житни култури и рапицата.

По-сериозни повреди от измръзване се очакват при лозите в районите с регистрирани отрицателни температури под - -16-17оС (Видин - -19оС, Кнежа - -23оС, София - -17оС, Драгоман - -21оС, Кюстендил - -26оС, Благоевград - -19оС, Сандански -16оС, Чирпан - -17оС, Елхово - -16оС, Ст.Загора - -16оС).Чувствителни на измръзване са сортовете: Болгар, Супер ран Болгар, Кардинал, Димят, Тамянка, Султанина, Брестовица и др.. Със средна студоустойчивост се отличават сортовете: Царица на лозята, Мавруд, Мерло, Хамбурски мискет и др. По-слабо уязвими от ниските отрицателни температури, с добра и много добра студоустойчивост, са сортовете: Памид, Мискет отонел, Каберне совиньон, Алиготе, Ркацители и др.

На места в Западна България (Кюстендил), където бяха отчетени най-ниски отрицателни температури, до - - 26оС, не са изключени частични повреди от измръзване и при някои костилкови овощни видове.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза

Въпреки сложната агрометеорологична обстановка, стопаните успяха да свършат всичко планирано

Агр. Петър Кръстев

Изминалата 2016 година беше доста противоречива за земеделието и отново подложи фермерите на изпитание. Но калени в непрекъсната битка с природата, те и този път не се огънаха и отговориха адекватно на всички предизвикателства.

След меката и почти без сняг зима, дойде влажна пролет, която, от една страна, провокира масово развитие на болести по зимните житни посеви, а от друга, сериозно затрудни обработките и сеитбата на пролетни култури. Неприятните изненади не свършиха дотук, разбира се, защото последва сухо лято, придружено с високи, убийствени за земеделските растения температури.

Единствено за жътвата природата бе благосклонна и позволи тя да се проведе навреме и при сравнително добри условия. Добри бяха и добивите, които земеделците прибраха от зимните житни култури, най-вече тези от пшеницата.

Ниската цена остави складовете на производителите пълни

На места имаше рекордни добиви от пшеницата, които се дължаха главно на използваните от зърнопроизводителите сортове западна селекция. Но кога ли за земеделците са се случвали две хубави неща наведнъж?! След добрата реколта дойде време за продажба на зърното и тук фермерите удариха на камък. Рекордни добиви и в световен мащаб, особено в Австралия, Русия и Украйна, доведоха до излишък на зърно. Това доведе до спад на цените, слабо търсене и вяла търговия. Стагнираният пазар предизвика допълнителни тревоги у земеделците, защото голяма част от продукцията е още по складовете, което ако се забави достатъчно дълго, ще повиши още себестойността на зърното и ще намали и без друго минималната, а на места дори нулева печалба от него.

Добрата организация не остави празни ниви

Въпреки сухата есен, която попречи на земеделците навреме да обработват и да сеят, те успяха да наваксат и почти не останаха планирани незасети площи. В резултат на това площите с пшеница са само с 3,2% по-малко от миналата година. Значително по-малко са площите с ечемик – 22,1% по-малко от миналогодишните, както и ръжта и тритикалето с по 6% по-малко. Значителен ръст има при маслодайната рапица, чиито площи са с 9,6% повече от миналата година.

Културите ще презимуват успешно

Независимо от закъснението със сеитбата, зимните житни култури почти навсякъде поникнаха. Разбира се, има различия в посевите според времето на сеитба, като се наблюдават различни фази - от поникване, 2-ри-3-ти лист до фаза братене. Падналите под нулата напоследък нощни температури способстваха за протичане процеса на закаляване. Опасност от измръзване няма, защото независимо от различните фази, практиката показа, че житните култури презимуват успешно при отрицателни температури дори във фаза поникване.

Картината при рапицата също е различна, но повечето посеви наваксаха развитието си и са в оптимална за презимуване фаза - 6-и-8-ми лист (розетка). Ако няма критично ниски температури, силни ветрове и липса на сняг, тези посеви ще презимуват без проблемно.

Можем да кажем, че всичко, което зависеше от земеделците, те го направиха благодарение на добрата организация и натрупания опит. Оттук нататък полето е в ръцете на предстоящата зима. Ако тя е благоприятна и с много сняг, напролет всичко ще е наред. А за земеделците остава надеждата, която никога не губят и винаги продължават напред!

Нека Новата 2017 година бъде здрава, спорна и плодородна!

Засети площи с есенници към 01.12.2016 г., сравнено със същия период на 2015 г., дка

Култура

03.12.2015

01.12.2016

Изменение, %

пшеница

10 833 593

10 486 095

-3,2%

ечемик

1 628 205

1 267 729

-22,1%

маслодайна рапица

1 671 999

1 831 779

9,6%

ръж

57 312

53 775

-6,2%

тритикале

129 481

121 736

-6,0%

Източник: оперативни данни от областните служби „Земеделие“, обработени от МЗХ 

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 28 Ноември 2016 12:57

Агрометеорологична прогноза 28.11 - 05.12.2016

 Наднормените температури през повечето дни от третото десетдневие на ноември удължиха вегетацията на есенните посеви. На места в Южна България и по Черноморието (Сандански, Пловдив, Хасково, Кърджали, Чирпан, Ст.Загора, Карнобат, Бургас и др.) максималните температури достигнаха 12-16ºС, а средноденонощните – бяха с 4-5ºС над биологичния минимум, необходим за развитието на зимните житни култури и зимната рапица. В резултат на наднормените температури засетите през второто десетдневие на ноември посеви с пшеница в края на месеца встъпиха във фаза поникване.

След мекото за сезона време през първата половина от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще претърпят рязка промяна. Прогнозираното застудяване, на места с превалявания от сняг, ще доведе до затихване и прекратяване на вегетацията приесенните посеви.

Подобрение на температурните условия се очаква в края на периода, но те ще бъдат в граници, които ще поддържат в състояние на покой зимните житни култури и рапицата. В средата на първото десетдневие на декември при пшеницата ще преобладава фаза трети лист. Част от зимните житни култури, предимно тези - засети в агротехнически срок, ще прекратят вегетацията си във фаза братене, което е предпоставка за тяхното успешно презимуване. Късно засетите, в средата на ноември, посеви с пшеница и ечемик са неукрепнали, във фаза поникване. Посевите с рапица, преодолели отрицателните последици от есенната суша, са във фаза розетка (6-7лист).

През следващия период прогнозираното неустойчиво време, с чести валежи, ще възпрепятства на много места в страната провеждането на сезонните агротехнически мероприятие. В края на периода, когато се очакват по-високи, положителни, температури условията ще позволяват засаждане на овошки.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН    

Публикувана в Агропрогноза
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта