Растенията се защитават едни други по различни начини: отблъскват вредителите от съседите с миризмата си, или привличат хищници и паразити, които унищожават тези вредители.

Вредители

Методи за отблъскване

Молци

Засаждане на домати до дърветата (ябълки и круши)

Вредители по зелевите култури

Засяване наневен, латинка сред лехите със зеле

Вредители по цариградско грозде и касис: въшки и др. насекоми

Засаждане на домати в близост

Вредители по овощните култури

Засяване на кориандър в основата на дърветата

Грахов молец

Засяване на бял синап в близост до граха

Колорадски бръмбар

Засяване на фасул сред картофите, засаждане на лук, чесън, невен

Нематоди по лук и чесън

Отглеждане на невен, цикория сред лука и чесъна

Ябълков плодов червей

Засаждане в близост до ябълките на пелин

Листни въшки

Поставяне на саксии с пеларгониум през лятото между божури, гладиоли, кала, лилии и други цъфтящи растения

Листни въшки по зеле

Засаждане на маргаритки, невен, астри. Засаждане в близост и на домати

Трипс погладиола

Засяванена невен, засаждане на лук и чесън сред гладиолите

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Недостигът или излишъкът на макро- и микроелементи предизвиква разнообразни неинфекциозни болести по костилковите овощни видове, които се отразяват върху жизнеността на растенията, количеството на продукцията и нейното качество.

Дефицитът на азот предизвиква издребняване на листата при черешата и разливащо се между нерватурата пожълтяване или дори побеляване. В някой случаи по листната петура се появяват оранжеви, червени или пурпурни петна. При остър недостиг листата окапват много преди нормалния листопад. Плодовете остават дребни.

При недостиг на фосфор листата на черешата и вишнята остават дребни, със сивкав, а в някои случай с пурпурен оттенък. Развитието на растенията е потиснато. Цъфтежът и плододаването са слаби. Листопадът настъпва преждевременно.

При калиев дефицит листата на черешата и вишнята добиват кафявочервеникав оттенък. При остър калиев недостиг те засъхват по краищата и изглеждат като обгорели.

Железният дефицит се проявява като хлороза - пожълтяване на листата, по връхната част на леторастите. При условия на силен дефицит те побеляват напълно, а по краищата им се образуват некротични петна. В по-тежки случаи могат да засъхнат цели леторасти. Най-често се нападат овощни дръвчета, отглеждани на карбонатни почви.

Как се контролират тези състояния

Необходимо е прилагане на подходящо за вида и сорта органично и минерално хранене, осигурено чрез основно торене или чрез подхранване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

. При пръскането работещият с пръскачката трябва да следи посоката на вятъра и да избира такова положение, че работния разтвор да не попада върху него.

. Не допускайте с пестициди да работят лица под 18 години, бременни и кърмещи жени, да избягват пръскания и лица с дихателни проблеми, сърдечно-съдови и кожни заболявания.

. По време на пръскане се препъръчва да се ползват маска за устата и носа, защитни очила, ръкавици и работни дрехи по възможност непромокаеми.

. Много трябва да се внимава да не попада разтвор в очите, по лицето и ръцете при работа.

. Забранено е да се пуши, яде, пие по време на пръскането.

. След работа щателно да се измият ръцете, лицето и всички открити части на тялото с вода и сапун.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

В момента на много места продължава летежът на плодовите червеи по ябълки, круши,сливи, праскови. Може да направите третиране с извлек от доматени растения. На много хора разсада от домати може да е бил в повече и с тази рецепта да оползотворите изостаналия ви разсад. Накисват се в 1 л и половина вода около 1 кг доматени растения за 1 час. Прецежда се извлека и се разрежда в 7 л вода, като се прибавя 5 мл течен сапун за прилепване на разтвора.

Освен с домат, срещу плодовите червеи и акарите може да пръска и с обикновения пелин. Най- добре е пелина да е цъфнал. Около 3 кг пелин се накисва за 24 часа в 10л вода. След това се вари около 30 минути и се прецежда. За пръскане от концентрата се разрежда с вода 1:1 и отново е добре да се прибави течен сапун за прилепител около 10мл.

Борбата с акарите и листните въшки при овошни насаждения може да се изведе със студен извлек от глухарче. За целта може да се използват както корени на растението – 200-250 суха маса, така също и около ½ кг суха маса от надземната част. И при двата случая се поставя сухата маса в 5л хладка вода за 1 денонощие. Пръска се през 10 дни.
Люти чушки – 100 г плодове се варят в литър вода. Унищожават листни въшки, трипс, голи охлюви.

петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 05 Май 2017 12:35

Екологични пръскания

В последно време е доста модерно да се говори често за екологично чисти продукти. Екологично чиста продукция в градината може да получите като замените пестицидите с отвари и извлеци, с който може да пръскате и да опазите вашите култури.
Листните въшки са опасни и често са в градините по цветя, зеленчуци и овощните насаждения.Те са преносители на вирусни заболявания и борбата с тях е много важна.

С тях може да се преборите като използвате кромид лук – 200г , нарязан на ситно,и накиснат в 10 л вода за 15 часа. Получения екстракт се прецежда и към него се добавя за прилепител 10 мл течен сапун. Разтвора може да се ползва за пръскане срещу листни въшки при всички видове овощни и зеленчуци.

Този разтвор може да се ползва и то с добър ефект и срещу акари при ябълка и краставица, като се прилага през 7 дни.

Тагетис – 100 г листа и цветове се киснат един ден в литър вода. Унищожават листни въшки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 27 Април 2017 15:22

Как да намалим работата в градината

За да улесните работата си при грижите за градината, помислете за броя на растенията засадени в нея.
Помнете, че по-малко е работата, ако съотношението на едногодишни и многогодишни растения е около 30% към 70%, това е за основната градината, а растенията в цветни лехи основно трябва да бъдат многогодишни. Това ще помогне за намаляване на работата при засяване и засаждане, а също и за грижите за растенията до минимум.
Друг съвет за това как да намалите работата си в градината - не изграждайте езера и тревни площи под дърветата. Така няма да има нужда да ги чистите от листата.
Ако желаете да имате някои редки растения в градината, те трябва да бъдат не повече от 20 %.
Ако изграждате градински структури изработени от дърво, следва да ги импрегнирате и да ги покритие с лак или боя. Така те ще ви служи години напред, и няма да се налага да ги заменяте често.
Подредете в градината оригинални кътчета като алпинеуми. При тях почти не се изисква подръжка.
Борбата с вредителите по растенията отнема много време, освен това пестицидите не са екологични. За икономия на време и пари използвайте мерки за биологичен контрол, при използването на такива мерки се използват силите на природата.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Доматите, краставиците, тиквичките, картофите, ягодите, бегонията и други растения не понасят намокряне на листата при поливане. Всички те са растения, които са силно податливи на гъбни и бактериални заболявания, които започват да се развиват именно по влажните листа.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Всяка култура има оптимални параметри за разсад. Разсад с високо качество, готов за засаждане на открито място при ранните сортове и хибриди домати трябва да бъде на 50-60 дни, с 7-9 листа; зеле - 35-55 дни с 4-5 същински листа.

Разсад краставици, тикви, тиквички, пъпеш и диня се отглеждат обикновено в рамките на 25-35 дни (до 2-3 същински листа). Растенията трябва да бъдат здрави на външен вид, да имат компактна форма и да са с добре развита коренова система. Прерасъл разсад трудно се вкоренява след засаждане.

Ако разсадът все пак е прерасъл, при засаждане заровете стъблото до нивото на котиледонните (несъщински, първи) листа и поръсете с влажна почва. Това ще допринесе за формирането на допълнителни корени, чрез които растенията се вкореняват по-добре и по-бързо ще се развият.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Независимо от мястото на отглеждане (у дома, оранжерия, парник), разсадът задължително подлежи на закаляване в продължение на 1-2 седмици (най-много). Преди пресаждането навън температурата през нощта се понижава до 12-14°C за домати, патладжан, чушки, тиквови, а за по-студоустойчиви (зеле, маруля) - до 6-8°C. Ако се увеличи периода на активно охлаждане до 3 седмици или повече, или с по-голямо намаляване на температурата, растежът на растенията се затормозява, а впоследствие добивите намаляват, понякога до 30%.
Три до пет дни преди засаждането температурите се понижават до тези на околната среда на открито. Затова, разсадът се изнася на закрит балкон от стаята и там се оставя денонощно. Да се внимава да няма рязко охлаждане през нощта.

Едновременно със закаляването на надземните части се пристъпва и към закаляване на кореновата система на разсада и привикването му към по сурови условия. Заедно с намаляване на температурата се намаляват и поливките. Нормата на поливки не се намалява, увеличават се интервалите между поливките. През дългия период на суша почвата остава влажна в зоната на кореновата система, но се засушава в повърхностния слой. Този режим спира растежа на разсада. Той става „по-набит“, усилено нараства кореновата система. Много е важно през този период почвата да не изсъхва.
До 1-2 дни преди засаждането на разсадите се прави подхранване. Някои стопани подхранват разсадите 10-12 дни след пикирането. Растенията може да се подхранят с разтвор на амониев нитрат, суперфосфат и калиев сулфат (съответно 10, 40 и 60 грама на 10 литра вода). За подхранването се използват минерални торове имащи в състава си азот, фосфор и калий. Подхранването ще намали периода на прихващане и ще увеличи броя на прихванати растения до 100%.

В последните дни разсадът трябва да е денонощно на открито под навес или на тераса.
Добре закаленият и подхранен разсад при пресаждането в градината много по-лесно ще понесе стресовата ситуация и ще продължи развитието си. При недобро закаляване на разсада развитието му ще се забави до 5-10 дни и повече.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Мразоустойчивостта на сортовете зимна пшеница се определят не само от количеството захари, натрупани през есента, но и от тяхното икономично изразходване през зимата

Ние все още не можем да свикнем с аномалните изменения на природните условия. Тази година в края на лятото беше толкова сухо, че дори и метеоролозите безпомощно вдигаха рамене: „За 150-годишно наблюдение няма аналог“. А зимите вече обичайно станаха студени, но без достатъчно снежна покривка и с резки затопляния. Затова въпросът за повишаване на мразоустойчивостта на растенията в най-голяма степен вълнува производителите на зимни житни култури.

Мразоустойчивостта е способност на растенията да понесат температури, по-ниски от 0°С с отрицателни стойности. Тази способност се определя от наследствените основи на отделния вид растения, въпреки че мразоустойчивостта на едно и също растение зависи от условията, предшестващи настъпването на студа и влияещи на характера на ледообразуването. Лед може да се образува както в протопластите на клетките, така и в междуклетъчното пространство. Не всяко образуване на лед довежда клетките на растенията до гибел.
Постепенното понижаване на температурата със скорост 0,5 – 1°С/час води до образуване на кристали лед преди всичко в междуклетъчното пространство и първоначално не причинява загиване на клетките. Въпреки това последствията от този процес могат да бъдат пагубни за клетките. Образуването на лед в протопластите на клетките като правило се случва при бързо понижение на температурата. Тогава става коагулация на белтъка в протоплазмата, кристалите лед, образуващи се в цитозола, повреждат клетъчната структура, клетките загиват. Убитите от мраз растения след размразяване губят тургор, от техните месести тъкани изтича вода.
Ледът, който се е образувал при бавно замръзване в междуклетъчното пространство и клетъчни стени, издърпва водата от клетките, клетъчният сок става концентриран, изменя се рН на средата. Кристализиралият лед действа като сухия въздух – изсушава клетките и силно изменя техните осмотични свойства. Освен това цитоплазмата се пресова от кристалите лед. Образуващите се кристали изместват въздуха от междуклетъчното пространство, поради което листата стават прозрачни.
Ако се образува малко лед и клетките не са повредени от кристалите му, при последващото размразяване растенията могат да запазят жизнеността си. Така в листата на зелето при температура -5 – 6°С в междуклетъчното пространство се образува известно количество лед. Въпреки това при последващо бавно размразяване междуклетъчното пространство се запълва с вода, която се поглъща от клетките, и листата възвръщат нормалното си състояние.
Въпреки това клетки, тъкани и растения могат да загинат от замръз.

Основните причини за гибелта на клетките на растенията

при ниски отрицателни температури и ледообразуване са тяхната прекомерна дехидратация или механичният натиск върху тях от кристалите на леда, повреждащи нежните клетъчни структури. И двата фактора могат да действат едновременно. Леталните действия на мраза се определят от няколко обстоятелства. Последствията от въздействието на ниските отрицателни температури зависят от хидратацията на тъканите на растенията. Наситените с вода тъкани леко се повреждат, сухите семена могат да понесат дълбоки ниски температури (до -196°С). Ниското съдържание на вода предпазва от образуване на лед в растенията при замръзване. Клетките на различните растения имат свой критичен предел на дехидратация и компресия. Неговото превишаване, както и намаляването на температурите, води до тяхната гибел.
Загиването на клетките, тъканите и растенията под действието на мраза се обуславя от необратими изменения, протичащи в техните протопласти: коагулация и денатуриране на колоидите; механичният натиск от леда поврежда повърхностните структури на цитоплазмата, а кристалите лед нарушават мембраните и проникват във вътрешността на клетките. Вредно влияние оказват повишението на концентрацията и изменението на рН на клетъчния сок, съпроводени от дехидратация на клетките.
Действието на леда, особено след продължително влияние на ниски температури, е сходно с обезводняване на клетките при суша.

Признаците на повреждане на клетките

от мраз са загубата на техния тургор, инфилтрацията на междуклетъчната вода и излизането на йоните от тях. Излизането на йоните на К+ и захарите от клетките очевидно е свързано с повреждането на мембранната система на техния активен транспорт. Повредените растения при пренасяне на топло място имат вид на попарени, губят тургор, листата им бързо покафеняват и изсъхват. При размразяване на замръзнали картофени клубени, кореноплоди от фуражно и захарно цвекло водата леко изтича от тъканите. Важно е да се отбележи, че растенията понасят състояние на преохлаждане (без образуване на лед) без вреда; при същите температури, но с образуване на лед в тъканите, те загиват.

Приспособителни механизми на растенията
Устойчивите на мраз растения имат защитни механизми, в основата на които стоят определени физико-химични изменения. Мразоустойчивите растения притежават приспособления, намаляващи дехидратацията на клетките. При понижение на температурите при такива растения се повишава съдържанието на захари и други вещества, защитаващи тъканите (криопротектори). Това са преди всичко хидрофилни протеини, моно- и олигозахариди; намаляване хидратацията на клетките; увеличаване количеството на полярните липиди и намаляване насищането им с мастнокиселинни остатъци; увеличаване количеството на защитните протеини.
За степента на мрозоустойчивост на растенията голямо влияние оказват захарите, регулаторите на растежа и други вещества, образуващи се в клетките. В цитоплазмата на зимуващите растения се натрупват захари, а съдържанието на нишесте намалява. Влиянието на захарите за повишаване на мразоустойчивостта на растенията е многостранно. Натрупването на захари предпазва от замръзване голям обем вътреклетъчна вода, значително намалява количеството на образуващия се лед.
Захарите защитават белтъчните съединения от коагулация при охлаждане; те образуват хидрофилни връзки с протеините на цитоплазмата, предпазват ги от възможна денатурация, повишават осмотичното налягане и намаляват температурата на замръзване на цитозола. В резултат на натрупването на захари съдържанието на плътносвързаната вода се увеличава, а свободната намалява. Особено значение има защитното влияние на захарите върху протеините, съсредоточени в повърхностните мембрани на клетките. Захарта увеличава водозадържащата способност на колоидите в протоплазмата на клетките; свързаната с колоидите вода във вид на хидратни капсули от биополимери. При ниски температури тя не замръзва и не се транспортира, а остава в клетките.
Криопротектори се явяват също молекулите хемицелулоза (ксилани, арабиноксилани), отделяни от цитоплазмата в клетъчната стена, които обгръщат растящите кристали лед, като предотвратяват формирането на големи кристални образувания, повреждащи клетките. Така клетките се защитават както от вътреклетъчния лед, така и от прекалената дехидратация. Значителното количество защитни протеини и модификацията на молекулите на липидите увеличават структурирането на клетките. При повечето растения протича синтез на водоразтворими протеини.
Белтъчните вещества частично се хидролизират, увеличавайки съдържанието на свободни аминокиселини. В тъканите на мразоустойчивите растения в края на лятото и есента се натрупват в достатъчно количество запасни вещества (преди всичко захар), които се използват пролетта при възобновяване на растежа, осигурявайки потребностите на растенията от строителен материал и енергия.
Път за повишаване мразоустойчивостта на растенията
Основа за решаване на тази задача е селекцията на мразоустойчиви сортове растения, добре адаптиращи се към климатичните условия на дадения регион. Процесът на закаляване представлява временна адаптация на цитоплазмата, която определя степента на устойчивост към последващи повреди от ниски температури. Мразоустойчивостта се формира в съответствие с фенотиповете в процеса на онтогенеза под влияние на определени условия на външната среда и свързана с настъпване на периода на покой, неговата дълбочина и продължителност.
Агротехниката на конкретния вид растения (срок и начин на сеитба и др.) трябва максимално да способства за формирането, в процеса на закаляване и реализация, на възможна генетично детерминирана мразоустойчивост на сорта. В северните райони с неустойчива пролет и чести възвратни пролетни мразове са подходящи по-устойчиви и високодобивни зимни житни и плодни многогодишни култури с по-дълбок зимен покой, с късен срок на възобновяване на пролетната вегетация. Обратно, в райони с устойчиво нарастване на положителните температури през пролетта предимство имат ранновегетиращи видове и сортове растения.
Мразоустойчивостта на сортовете зимна пшеница се определят не само от количеството захари, натрупани есента, но и от тяхното икономично разходване през зимата. При растения със зимоустойчиви сортове зимна пшеница в зимния период с понижение на температурите съдържанието на монозахариди (глюкоза, фруктоза) се увеличава за сметка на разграждането на захарозата на глюкоза и фруктоза, което намалява точката на замръзване на клетъчния сок. Възелът на братене при житните и кореновата шийка при бобовите са своеобразен склад на енергийни ресурси на растенията в зимния период и орган за разклоняване през пролетта.
Мразоустойчивостта на растенията зимна пшеница корелират положително със съдържанието на захари във възела на братене. В добрите посеви със зимна пшеница в листата през декември съдържанието на разтворими въглеводороди достига 18 – 24% (на сухо вещество), а във възела на братене – 39 – 42%. Растенията, залагащи възела на братене дълбоко (3-4 см), като правило са по-мразоустойчиви от тези, при които възелът на братене се намира близо до повърхността (1-2 см). Дълбочината на възела на братене и мощността на неговото развитие зависят от качествата на семената, начина на сеитба, обработката на почвата.
Торене и мразоустойчивост на растенията
На мразоустойчивостта съществено влияние оказват условията на почвеното хранене, особено в есенния период. Устойчивостта на растенията към мраз нараства на постоянно варувани почви при внасяне преди сеитба на зимните житни калиево-фосфорни торове. В същото време излишното азотно торене способства процеса на растеж, прави растенията на зимните култури по-чувствителни към студ.

Една от стратегиите при отглеждане на културите трябва да бъде правилният мениджмънт на азота: пред и през студения период трябва да се избягва внасянето на азотни торове.
Положително действие на мразоустойчивите растения оказват калиевите торове. Те влияят на метаболизма на въглеводородите, способствайки повишението на захари в растенията. Калият оказва влияние на водния обмен в растенията и на протичане процеса на фотосинтеза. Фосфорът влияе на делението на клетките, следователно помага на растението да се възстанови след стреса.
На мразоустойчивостта, както и на студоустойчивостта на растенията, положително влияние оказват микроелементите (кобалт, цинк, молибден, мед, ванадий и др.). Цинкът например повишава съдържанието на свързаната вода, усилва натрупването на захари, молибденът способства за увеличаване съдържанието на общия и протеинов азот. Микроелементните препарати могат да бъдат нанесени върху семената преди сеитба.
Образуването на лед в клетките и листата на растенията в голяма степен зависи от наличието на малки частички, които действат като ядра на кристализация. Пръскането на растенията с мед намалява количеството на бактериите, които влизат в ядрата на кристализация и по този начин способстват за повишаване на мразоустойчивостта на растенията.
Така за повишаване мразоустойчивостта на зимните култури се използват антитранспиранти – вещества, които покриват листата с полупроницаема мембрана и намаляват нивото на транспирация. Те се нанасят върху листата 24 часа до очакваното изменение на природните условия и след това на всеки 2 – 4 седмици се прави повторна обработка, в зависимост от условията.

Екстракти от водорасли също се разглеждат като препарати

повишаващи мразоустойчивостта на растенията. Тяхното периодично внасяне помага на растенията до известна степен да предотвратят негативните последствия от ниски температури. Екстрактите от водорасли съдържат голямо количество регулатори на растежа на растенията, два от които (цитокинин и бетаин) увеличават тургора на клетъчните стени. В техния състав влизат също и захари (манитол) и калий, които намаляват точката на замръзване на протоплазмата.
Микробиалните препарати също са ефективни в повишаване мразоустойчивостта на растенията. В състава на препаратите влизат щамове на активни фосформобилизиращи, азотфиксиращи и други микроорганизми, синтезиращи растителни хормони, антибиотици, витамини. Така също в състава на препаратите често влизат микроорганизми с бактерицидно и фунгицидно действие, помагащи на растенията да излязат от зимата с най-малки загуби.
Хуминовите препарати също могат да станат средство за повишаване мразоустойчивостта на растенията. Те способстват за натрупването на захари във възела на братене и повишават концентрацията на клетъчния сок. Особено ефективни са хуминовите препарати в комбинация с микроелементи. (ГФ)

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 15

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта