Прогнозите за суша обаче все още могат да попречат
Асоциацията на картофопроизводителите NEPG, която включва редица страни в Северозападна Европа, включително Великобритания, Франция, Белгия, Германия и Холандия, изчисли общата площ, засадена с картофи в тези страни. През този сезон площите с картофи общо са 595 587 хектара, което е с 1% повече от миналия сезон.
От Асоциацията заявиха в прессъобщение, че в тези райони може да има " прекомерно предлагане" на картофи .
Крайните добиви от картофите ще зависят от сухото време, което се наблюдава в петте страни NEPG. И от това какви добиви ще получат от картофите в Полша. Полша е един от най-големите играчи на пазара на при тази култура.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Намаляването на продукцията ще доведе до ръст в цените и глобален дефицит на най-отглежданата селскостопанска култура

Царевицата е най-широко отглежданата култура в света. Тя се използва като хранителен продукт, от семената й се добива масло, фураж за животните, от нея дори се произвежда биогориво.

Изследвания, проведени във Вашингтонския университет, показват какви последствия за световния добив на царевица ще повлекат след себе си измененията на климата. Към края на това столетие по-високата температура ще повлияе за намаляване на добивите в целия свят. Изследването също показва рязко повишаване на нестабилността в показателите за добива от царевица с всяка изминала година, както и вероятността от едновременно намаляване добива от царевицата в няколко високопроизводителни региона. Всичко това може да доведе до ръст в цените и глобален дефицит на царевично зърно.

„Предишните изследвания често са били фокусирани само върху климата и растенията, а сега ние изследваме климата заедно с хранителните продукти и международните пазари. Открихме, че вследствие на повишаване на температурата на Земята в различни страни се наблюдава едновременна значителна загуба на добив, което има големи последствия за цените на продоволствието и продоволствената безопасност“, казва ръководителят на изследването, научен сътрудник в областта на атмосферните науки Мишел Тигчелаар.

В ново изследване са разгледани добивите и променливостта в цените на царевицата. Това зърно се продава на международните пазари. На четири страни — САЩ, Бразилия, Аржентина и Украйна, се падат 87% от световния експорт.

Резултатите от изследването демонстрират, че при повишаване на температурата с повече от 4°С, което се предполага, че ще е факт към края на това столетие, и в случай че текущите темпове на емисиите на парникови газове не се забавят, съществува 86%-на вероятност тези четири страни, основни износители на царевица, да бъдат изправени пред значителен спад в добивите.

„Вариациите в добива са важни за определяне стойността на хранителните продукти на международните пазари, което, от своя страна, има голямо значение за продоволствената безопасност и способността на бедните хора да купуват храна. Високите температури са много вредни за селскостопанските култури: отчасти защото топлината увеличава нуждата на растенията от вода. В допълнение, немаловажен фактор е и това, че високата температура влияе отрицателно на етапите на растеж на растенията, започвайки от стадий цъфтеж и завършващи в стадий наливане на зърното, отбелязва г-н Тигчелаар.

Според научните сътрудници по-високите температури в значителна степен влияят на намаляване на добива от царевица в югоизточните части на САЩ, Източна Европа и Африка на юг от Сахара и повишават колебанията в добивите от културата в САЩ и останалите страни износители.

„Дори в случаите на намаляване емисиите на парникови газове, резултатите от изследванията показват, че тенденцията към намаляване на добива от царевица в САЩ ще се удвои към средата на настоящото столетие от повишението на температурата по време на вегетационния период. Същото ще се случи и в другите страни големи износители на царевично зърно. Изменението на климата ще доведе до безпрецедентна промяна в стойността на царевицата както вътре в страните, така и зад граница“, съобщава съавторът на изследването, професорът по атмосферни науки Дейвид Батиста.

Публикувана в Растениевъдство

С това песимистично заглавие в края на миналата седмица излезе „Кратък преглед на търсенето и предлагането на зърно” на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО). След Международния съвет по зърното (IGC) и тази авторитетна  международна организация редуцира своята прогноза за производството и предлагането на зърнени храни през 2018/19 г.

Като се има предвид сегашното състояние на посевите, ФАО прогнозира, че дори при благоприятни климатични условия през периода на вегетация, производството на зърнени храни в света (включително ориз в еквивалент на бланширан ориз)  през 2018/19 г. ще спадне с 2,4 на сто (64,5 млн.т) 2,57 млрд. т. „Това намаление  се дължи на очаквания спад в производството на царевица, а освен това през 2018 г. и производството и предлагането на пшеница се очаква да намалее”, коментират водещите експерти. Ако през 2017 г. обемът на производството на зърнени култури в света надхвърли дори по-оптимистичните предварителни разчети, то сега ситуацията е обратна и вече няколко поредни месеца прогнозните данни само се  влошават.

В новата редакция на световния баланс виждаме, че прогнозата за глобалния добив от зърнени храни през 2018/19 г.  е намалена с 24 милиона тона, в сравнение с данните отпреди един месец. Основните фактори за тази негативна корекция са очакваното намаляване на производството на пшеница в  ЕС, както и влошените изгледи за реколтата от царевица и ечемик в Русия и Украйна.

Световен баланс на зърнени храни (в млн.т)

2014/15 г.

2015/16 г.

2016/17 г.

2017/18 г.

2018/19 г. прогноза

оценка

Юни

Юли

Общо зърно

Производство

2570,2

2543,8

2612,7

2650,8

2610,0

2586,2

Предлагане

3204,1

3258,6

3356,0

3429,8

3426,6

3384,2

Потребление

2492,2

2512,2

2571,3

2614,9

2646,6

2641,4

Търговия

377,9

392,1

405,3

410,9

409,6

412,1

Крайни запаси

714,8

743,3

779,0

807,9

772,1

748,9

Запаси/потребление

28,5

28,9

29,8

30,6

27,8

27,7

Пшеница

Производство

732,2

734,4

757,2

756,8

754,1

736,1

Предлагане

929,4

951,5

994,0

1013,1

1031,6

1009,5

Потребление

712,6

709,5

734,8

738,2

743,5

741,1

Търговия

156,7

167,1

176,4

173,5

175,0

175,0

Крайни запаси

217,1

236,8

256,3

273,4

283,4

264,2

Запаси/потребление

30,6

32,2

34,7

36,9

35,4

34,9

Обемът на потребление на зърно в света се очертава да възлезе на 2,641 млрд. тона, 26,5 млн. тона  повече в сравнение с 2017/18 г.

Основната характеристика на 2017/18 г. беше превишаване на нивото на производството (2,65 млрд.т) над обема на потреблението (2,61 млрд.т)  и натрупване на рекордни преходни запаси от хлебно и фуражно зърно в глобален мащаб, което обуслови запазване на ниските цени на основните зърнени култури на международния пазар.

Потвърждение на сегашната прогноза на ФАО означава промяна на основното съотношение в зърнения баланс през 2018/19 г. – превишаване на потреблението над равнището на производството, което води до стопяване на преходните наличности от зърно.

При така прогнозираните параметри  на баланса, съотношението на глобалните запаси към потреблението ще намалее от 30,6% през сезона 2017/18 г. до 27,7% през сезона 2018/19 г.  Това ще бъде първият такъв спад през последните четири години, въпреки че той не изглежда  толкова голям, в сравнение с ниските стойности от 2007/08 г. - 20,4%.

Въпреки спада в производството, търговията със зърно през сезона 2018/19 г.  ще продължи на доста високо равнище  и дори ще надвиши обемите от предходния сезон – 412,1 млн.т спрямо 410,9 млн.т. Според ФАО това се обяснява с очаквания ръст в световната търговия с пшеница – 175,6 млн.т в сравнение с 173,5 млн.т през 2017/18 г.

Всъщност увеличението на търговията е за сметка на рекордния начален запас (273,4 млн.т), като в края на 2018/19 г. глобалните преходни наличности от пшеница се стопяват до 264,2 млн.т  (283,4 млн.т очаквани само допреди  един месец).

Публикувана в Бизнес

Едно от най-важните агротехнически мероприятия при ягодите е подхранването им след беритба с трите хранителни елемента: азот, фосфор и калий. Количествата от тях се определят в зависимост от потребностите на почвата и от внесените преди това торове при отглеждане на културата.

След като осигурите подходящия тор, разхвърлете го равномерно по почвената повърхност. На квадратен метър дозата не бива да надвишава 60-80 г за комбинираните формулации или 25-30 грама на всеки един от еднокомпонентните торове. След разхвърляне на тора насаждението се окопава, а ако е налице засушаване и задължително се полива. Това е необходимо, за да могат хранителните вещества да стигнат максимално близо до кореновата система на растенията.

Със следберитбеното подхранване на ягодите, благодарение на азота се провокира интензивен растеж и развитие на растенията. Фосфорът е основният елемент за залагането на възможно най-голям брой цветни пъпки в растенията, което е необходимо условие за бъдеща богата реколта. Калият пък е елементът, който регулира водният баланс на растенията, осигурява тяхното здраве и им помага да презимуват успешно.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В последните дни Южна България е по-облагодетелствана, няма данни за наводнени площи. В предходните месеци имаше сериозни градушки, тогава имаше нанесени щети. 

Това заяви земеделският министър Румен Порожанов в сутрешния блок на Нова тв.

Климатичните промени са много сериозни, каза той. Има засегнати кайсиеви насаждения в Северна България, заяви Порожанов. И птичият грип, и африканската чума по свинете не са опасни за хората, потвърди земеделският министър. Сериозен е проблемът с африканската чума по свинете - за нея няма ваксина и е смъртоносна за заразените животни, заразата е тръгнала от Грузия, обясни още Порожанов.

Публикувана в Новини на часа

Началото на май е време, когато плевелите в цялата градина растат буйно. Започнете своевременно борбата с тези конкуренти преди да са нанесли поражение. Те не само развалят добрия вид на градината, но и отнемат от почвата хранителните вещества, предназначени за растенията. На новозасадените овощни дръвчета не е за препоръчване да оставяте плодове през първата година. Те само биха отслабили растежа.

. Прихващането и развитието на засадените през пролетта овощни дръвчета трябва да се стимулира чрез поливане. Тази мярка е особено необходима, ако през месеца има засушаване.        

. Редовно преглеждайте културите и следете за поява на болести и неприятели. При необходимост реагирайте с подходяща мярка или потърсете съвет от специалист.

. Прегледайте отново всички овощни дръвчета, за да проверите дали при основната резитба не сте пропуснали някой болен или изсъхнал клон. Тъй като в тях най-често се крият и презимуват повечето причинители на болести. Не оставяйте дори и най-малките изсъхнали клончета, защото те застрашават цялото дърво.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Не трябва да се дават наведнъж големи количества от елемента, защото той е силно подвижен и подложен на загуби

Агр. Петър Кръстев

Азотът е един от най-важните хранителни вещества за растенията, които се нуждаят от него в сравнително големи количества. Успешното управление на елемента може да оптимизира добивите на селскостопанските култури, да повиши рентабилността и да минимизира загубите. Но управлението на азота е доста сложен процес.

  • Дефицитът на азот може да доведе до слаб растеж на растенията, хлоротични листа и значително намаление на добивите.

  • Излишъкът на азот води до лошо развитие на кореновата система, отслабване на имунитета (растенията стават податливи на болести) и ниско качество на реколтата.

Източници на азот и техните достъпни форми

Поведението на азота е сложно и се определя от редица физически, химически и биологични процеси, които протичат под влияние на различни фактори на околната среда. В природата азотът присъства основно във въздуха и в почвата.

Атмосферен азот

Атмосферният азот е важен източник, но за съжаление, е недостъпен за повечето растения. Само бобовите растения могат да използват атмосферния азот посредством биологични процеси с помощта на бактерии. Известно количество атмосферен азот се депозира в почвата с дъждовете, но той е прекалено малко.

Азот в почвата

Голяма част от азота в почвата се съдържа във вид на органични вещества. Те са относително стабилни и не са непосредствено достъпни за растенията.

Кога и как растенията могат да поглъщат азот

Растенията могат да поглъщат азот само в неорганични форми, NO3 (нитратен) и NH4 (амониев). Само около 2 – 3% от азота, съдържащ се в органичното вещество, се превръща в достъпен за растенията азот в процес, наречен минерализация.

В този процес се задействат бактерии, преобразуващи органичния азот в минерален, който е достъпен за растенията. На процеса на минерализация влияят факторите на околната среда като температура, влажност, аерация и рН на почвата.

Например, излишъкът на влага забавя минерализацията и ограничава достъпността на азота. Минерализацията е оптимална при температура 30ºC и при неутрално или слабокисело pH на почвата.

Загуби на азот

Азотът може да бъде загубен от почвата по няколко начина.

  • Измиване – нитратната форма (NO3) много лесно се придвижва с водата, тъй като тя не се задържа в почвата. Затова тя може да се промие в по-дълбоката коренова зона с потока вода.

  • Волатилизация – загуба на азот във вид на газообразен амоняк (NH3). Това може да се случи при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.

  • Денитрификация – това е процес, при който азотът в съчетание с микробиологичните процеси се преобразува от нитрати в нитрити, превръща се в газ и се връща в атмосферата. Този процес възниква, когато почвата е пренаситена с азот или е много влажна.

Управление на азота

Успешното управление на азота оптимизира добивността на селскостопанските култури, повишава рентабилността и минимизира загубите на този елемент в околната среда.

Факторът време е един от основните при вземане на решения за прилагане на програми за внасяне на азотни торове. В системата на интензивно растениевъдство идеално би било честото внасяне на азотни торове, но в строго ограничени дози в съответствие с потребностите на всяка култура. Не е излишно да припомним, че при отглеждане на зърнено-житни култури, когато се правят сравнително малко на брой внасяния на азотни торове, именно времето на внасяне има решаващо значение.

Внасянето на азот прекалено рано води до риск от неговата загуба чрез измиването. Внасянето на азотни торове трябва да става до дъждовете и то така, че най-високата доза да е внесена до началото на стадия на максимално поглъщане на елемента от културата.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Резистентността на гъбичките към фунгицидите създава големи проблеми на земеделците. Освен това, досега те не разполагаха с достатъчен избор от препарати за борба с микроорганизмите, тъй като селскостопанските технологии не получават достатъчно финансиране. Това обаче започва да се променя, казва Тони Лю, главен научен сътрудник на земеделския стартъп Boragen, който вече привлече финансиране от 10 милиона щатски долара  (от Bill & Melinda Gates Foundation, Arch Venture Partners, Flagship Pioneering, Bayer и Syngenta Ventures). Компанията, основана през 2015 година, е насочила усилията си в разработването на нови фунгициди, които да преодолеят проблема на химическата устойчивост на микроорганизмите.
Разработките на  Boragen станаха възможни благодарение на досегашната им работа с технологията във фармацевтичните препарати. Класическите фунгициди са основани на химията на въглерод, азот, сяра или метали. Boragen обаче работи с бор - химическо вещество, към което гъбичките все още не са изработили резистентност. Стартъпът вече е създал библиотека от съединения, съдържащи бор за унищожаване на вредителите по растенията.
Борът вече е познат на фермерите, тъй като се използва в торовете. Този микроелемент е необходим, за да могат растенията да завършат жизнения си цикъл. Но досега беше много трудно борът да се използва с други цели, тъй като учените не знаеха как да работят с химическата реакционна способност на неговите атоми. Вече са постигнати значителни успехи в тази посока.
Според данни на ООН, всяка година болести и вредители по растенията унищожават 20- 40 на сто от световната реколта. Боросъдържащите фунгициди може да се смесват с традиционните. Двата различни механизма на тяхното действие ще могат да предотвратяват формирането на резистентност у микроорганизмте.
 
Публикувана в Растениевъдство

На 7 декември Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) увеличи оценката си за глобалната реколта от зърнени храни през 2017/18 маркетингова година (юли-юни). Прогнозната летва беше вдигната с 13,4 млн.т – до 2,63 млрд. т, с 16,8 млн.т ръст спрямо 2016/17 г. И този път по-оптимистичната прогноза е следствие на увеличените оценки в сектора за фуражните зърнени култури. Общата прогноза демонстрира ръст на добивите в тази група с 24 млн.т (1,8%) в сравнение с предходния сезон. Потреблението на фуражното зърно е с по-ограничен прираст (+5 млн.т до 2,60 млрд.т) в сравнение с производството (2,63 млрд.т), което води да рекордното нарастване на преходния запас – до 725,8 млн.т в края на 2017/18 г. (704,0 млн.т в края на 2016/17 г. и само 667,0 млн.т в края на 2015/16 г.).

Съотношението на обема на преходните запаси към равнището на потреблението, през 2017/18 г. ще достигне най-високите стойности от 16 години насам -27,3%. Според водещи експерти това е обективна предпоставка за запазване на ниските цени на зърното на световния пазар. ООН отхвърли тезата за по-ограничено предлагане на зърно през 2017/18 г. и вече говори за "бум в предлагането на зърнени култури", коментира новите прогнозните данни на ФАО известния анализатор Майк Вердин

Прогнозата за производството на пшеница в света също е подобрена. Глобалната реколта вече се оценява на до 754,8млн.т, с 6,5 млн.т по-малко, в сравнение с рекордния показател на предходния сезон и с 16,3млн.т над нивото от 2015/16 г. В раздела за пшеницата експертите от авторитетната международна организация също очакват значимо (с 14,9 млн.т) превишение на производството над потреблението (739,9 млн.т) и формирането на рекорден преходен запас от 257,0 млн.т, с 12,6 млн.т повече спрямо предишния исторически връх регистриран в края на 2016/17 маркетингова година.) Очертаващото се драстично увеличение на световните наличности от пшеница в края на текущия сезон експертите обясняват преди всичко с рекордната руска реколта, която компенсира редуцирането на производството в САЩ.

Световен баланс на зърнени храни (в млн.т)

2013/14 г.

2014/15 г.

2015/16 г.

2016/17 г.

2017/18 г. прогноза

2.11.17

7.12.17

        Общо производство на зърнени храни

Производство

2520,5

2566,9

2534,3

2610,0

2613,3

2626,7

Предлагане

3053,1

3161,0

3190,4

3277,0

3316,2

3330,8

Потребление

2430,7

2501,7

2513,5

2568,5

2593,2

2599,6

Търговия

363,4

378,4

392,6

404,1

404,3

403,6

Крайни запаси

594,1

656,1

667,0

704,0

718,7

725,8

Запаси/потребление

23,7%

26,1%

26,0%

27,1%

27,0%

27,3%

                        Пшеница

Производство

712,3

732,4

735,2

761,3

752,8

754,8

Предлагане

887,2

919,3

939,9

984,2

998,0

999,2

Потребление

692,5

715,0

711,7

733,7

738,2

739,9

Търговия

158,0

156,4

166,7

177,1

175,2

175,0

Крайни запаси

186,9

204,7

223,0

244,4

258,2

257,0

Запаси/потребление

26,1

28,8

30,4

33,0

34,4

34,2

* FAO Cereal Supply and Demand Brief 

Публикувана в Бизнес

Най-голямата река на Иберийския полуостров и най-дългата река в Испания - Тахо, може да пресъхне напълно поради продължаващата суша в страната, която е най-лошата за последните 20 години.
Проблемите с дъждовете започнали през пролетта и се усложнили със сухата и гореща есен. Експертите се опасяват, че до 2100 г. значителна част от държавата може да се превърне в пустиня, съобщава Euronews.
Според Ана Касалс, представител на испанската метеорологична служба AEMet на районите на Иберийския полуостров, значително са се увеличили площите без растителност.
Най-силно сушата засяга земеделието: 70% от добива на зърнени култури е загубен поради липсата на валежи. В някои испански села се е наложило да убиват добитъка - нямало е с какво да хранят животните.
Запасите на вода в резервоарите са намалели до 37% от капацитета им. Мерките, предприети за пестене на вода, все още не са усетени, особено от населението. Местните власти обаче следят отблизо използването на вода във фонтани и декоративни елементи от градската среда.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта