Новите прогнозни данни депресират житните пазари.

В Европа и в САЩ седмичният период ( 04-10.04.13 г.) премина в очакване на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на световния зърнен баланс. Новите данни бяха оповестени вечерта на 10 април, като в актуализираната редакция на баланса имаше доста големи изненади. Да припомним само, че преди две седмици американското аграрно ведомство успя да шокира участниците в зърнената търговия с неочаквано високи числа за запасите от царевица в Щатите, които причиниха най-динамичното (с 13 на сто) от 1959 година насам двудневно понижение на котировките на фуражното зърно в Чикаго. Този път изненадата беше скрита в баланса на пшеницата, където изобщо не се предполагаше да има значими промени. Противно на пазарните нагласи USDA на 10 април увеличи оценката си за световните преходни запаси от пшеница в края на настоящия сезон 2012/13 г. с респектиращите 4 млн. т, в сравнение с предишния доклад – от 178 млн.т до 182 млн.т. Според водещите експерти, това означава, че „глобалният баланс сега изглежда доста по-комфортен отколкото се очакваше преди”. След оповестяването на тези данни векторът на ценовото развитие на най-голямата зърнена борса в света рязко се промени и само за един ден майският контракт пшеница в Чикаго заличи целия аванс, спечелен в рамките на седмицата и затвори на равнище $256/т.
Европейският зърнен пазар се характеризираше с твърд тон развитие, обусловен от стабилен износ и необичайно студената пролет. Мелничарската пшеница на борсата в Париж през периода 4-10 април поскъпна с 5 евро, до EUR 245,25/т, а цената на царевицата се стабилизира на равнище около EUR 223/т (EUR 208,50/т и EUR 216,75/т – 10.04.12 г.). Експортният пазар в Западна Европа следваше динамиката на фючърсите. На 10 април френска мелничарска пшеница 1 клас (11-12,5% протеин) се предлагаше за износ от Руан по EUR254-255/т FOB, а  царевицата се котираше по EUR230/т FOB Бордо, в сравнение с EUR249/т и EUR230/т съответно на 3.04.13 г. (EUR220/т и EUR221/т - 10.04.12 г.).
Борсата в Будапеща на  10.04.13 г. затвори както следва (за доставка през май): хлебна пшеница - $300/т ($285/т – 3.04.13 г.); фуражна пшеница - $287/т ($276/т – 3.04.13 г.); царевица - $268/т ($250/т) и фуражен ечемик - $272/т ($262/т).
Анализаторите коментират, че спадът на цените в Чикаго ще окаже натиск  върху европейския пазар, но рязко понижение на котировките в Европа през близките 7-10 дни едва ли може да се очаква предвид сложната агрометеорологична обстановка на Стария континент. Формирането на низходящия тренд се очертава в по-дългосрочна перспектива предвид високите прогнози за реколтите от пшеница в черноморския регион.
Напоследък в Украйна усилено се говори, че в края на април - началото на май ограниченията върху износа на пшеница могат да отпаднат, тъй като през 2013 г. се  очаква увеличение на добива до  20,2-20,5 млн.т, в сравнение с 14,2 млн.т, ожънати през 2012 г.
Благоприятните перспективи за новата реколта (51-55 млн. т, в сравнение с 37,7 млн. т – 2012/13 г.) сринаха цените на пшеницата на руския пазар. В края на миналата седмица  мелничарско зърно 12,5% протеин се изкупуваше в южните региони на страната по $305-325/т СРТ за, в сравнение с до $390-410/т в началото на март. През летните месеци пшеницата трябва да поевтинее до към $250/т, тъй като на експортния пазар цените предлагани от купувачите за зърно от новата реколта в момента гравитират към $255-265/т FOB черноморско пристанище.

Игор ВАЛЕНТОВИЧ

Публикувана в Бизнес

Информацията, която получих от министър Найденов, е, че хамбарите са пълни и очакваме

добра реколта.

Но специалистите по места дават информация, че не съвсем добро е състоянието на есенните посеви, защото имаше проблеми със сеитбата и по-късно влошени метеорологични условия. Така че очаквам зърнената реколта да бъде по-слаба от предшестващата година, каза днес по БНР министърът на земеделието в служебния кабинет проф. Иван Станков.

Той успокои, че намалението няма да е драстично. Министърът поясни, че към момента цените на зърното са крайно неблагоприятни, но търсенето ще бъде по-голямо и се очаква те да достигнат нормалните си стойности.

Той допълни, че е заварил българското аграрно производство в "много тежко състояние, с много проблеми и с много неясноти". Станков посочи, че е изключително тежко е състоянието на българското животновъдство, където има катастрофално намаление на броя на животните, ниска продуктивност и недостатъчно модернизирани ферми.

"В растениевъдството нещата не стоят по-различно с изключение на зърненото производство, донякъде в лозарството, но без да сме изпълнили определените за нас площи в лозарството, а това е много важно. Тежка е картината в зеленчукопроизводството, в овощарството, така че проблемите са много", обобщи проф. Иван Станков.

По повод земеделските аташета той посочи, че тези назначения са извършени от министър Найденов и му е трудно към момента да коментира какви са били съображенията. Проф. Станков обаче е изискал доклади за тяхната работа и след като има яснота по проблема, ще даде информация по темата.

Новият министър допълни, че смята да направи среща с предшественика си Мирослав Найденов и се надява той да "му бъде полезен за някои неща". Проф. Станков отказа да коментира обвиненията срещу Найденов с думите, че това е работа на прокуратурата.

По повод скандала с конското месо министърът посочи, че не бива да се създава такава психоза. Въпреки че не е приемливо, не е желано, а и в Европейския съюз хората не искат да чуят за конско месо. Има определени страни, където консумацията е голяма, и това е едно месо, което може да се нареди дори към качествените меса. Професор Станков прогнозира, че за великденските празници агнешкото ще достигне цена от около 12 лева за килограм.

В отговор на въпрос проф. Иван Станков посочи, че първите мерки на новия екип в министерството са разработване на стратегии за планинското животновъдство, тютюна и билкопроизводството. Следва набелязването на мерки за справяне с проблемите в зеленчукопроизводството и овощарството.

Министърът беше категоричен, че трябва да се подобри състоянието на "Напоителни системи", които са оставени без контрол. "Ние не можем да говорим за зеленчукопроизводство, защото и това е един от нашите приоритети, без да осигурим поливането. Така че разработваме и такава мярка - за "Напоителни системи", поясни проф. Станков.

Публикувана в Новини на часа
Рязката смяна на температурите и редуването на мразовито с топло време водят до стрес на посевите, което може да се отрази зле на развитието им. Това е основното притеснение на фермерите за бъдещата реколта. Иначе есенниците се развиват добре и стопаните не очакват провал с реколтата.
 
След падналите снегове и последвалия дъжд площите с пшеница и ечемик са в добро състояние. До този момент природата е благосклонна и засетите 11 млн. дка с хлебно зърно се развиват нормално. Единственото притеснение е свързано с появата на болести в някои региони от Северна България, установени наскоро. Има признаци на брашнеста мана и септория в посевите, които миналата есен тръгнаха добре, но хората са предупредени и пръскането е започнало. Очаква се да бъдат прибрани около 4,2-4,3 млн. т, почти колкото и миналата година. Това е възможно само ако валежите през април и май се движат около 10 л на кв. м и  няма порои.
 
От есенниците само рапицата до този момент е пострадала от миналогодишната суша. От обработените 1,5 млн. дка близо 10% не са поникнали. Тези площи вече се разорават и се подготвят за пролетна сеитба, така че стопаните биха могли поне частично да компенсират загубите си. Рапицата пострада от сушата и през 2011 г., когато бяха засети 2 млн. дка, затова фермерите не рискуват и с всяка година намаляват посевите.
 
Въпреки че пролетната сеитба още не е започнала активно, в Южна България машините са влезли още миналата седмица. Сее се маслодаен слънчоглед, докато при царевицата сеитбата предстои. На места влажността в почвата не е достатъчна и фермерите не са решили на коя култура да наблегнат.
 
Годишно с царевица и слънчоглед в страната се засяват около 11 млн. дка. Очакванията тази пролет са с маслодайно семе да се засеят 6-7 млн. дка. Липсата на достатъчно влага в почвата е причина площите с царевица да намаляват. Възможно е в Северна България да са по-малко от миналата година. Прогнозите са с фуражното зърно да се засеят около 4 млн. дка.
 
Четири месеца преди жътвата никой не се наема с прогнози за реколтата. Нормално подобни предвиждания се правят през май, когато посевите са преминали критичните фази в развитието си. Според производителите при нормална пролет в хамбарите би трябвало да влязат над 4,2 млн. т зърно. Още по-оптимистични в прогнозите са европейските търговци, които в анализа си от тази седмица съобщиха, че хлебното зърно в България може да достигне до 4,4 млн. т, което е с 470 хил. т повече от миналата година.
 
 
Тази година добивите на пшеница се очаква да бъдат над 300 кг от дка средно за страната.
 
Хляб и брашно няма да поскъпват
 
До началото на март са изнесени 2 млн. т пшеница. Заради спада в цените търговията от началото на годината замря. Затова и запасите са двойно повече от това, което може да поеме вътрешният пазар. При необходими 600 хиляди тона в хамбарите има 1,2 млн. т.
 
Според браншовици при сегашната ситуация хлябът и брашното няма да променят цените си. Миналата есен пекарните задържаха хляба евтин въпреки сериозното поскъпване на зърното. Свитото потребление принуди хлебарите да работят под себестойност, затова и много от тях фалираха. След като през декември килограм хляб поскъпна с около 10 стотинки, досега цените не са мръднали. За различните видове те варират от 1,20 до 2 лв. за кг.
 
Фермерите са оптимисти
 
Рядко единни в прогнозите си за зърнената реколта тази пролет са земеделските производители. Ако няма засушаване, добивите със сигурност ще надминат миналогодишните.
 
Средно от декар миналото лято в Южна България са прибирани около 300 кг. В Добруджа добивите бяха под 400 кг. Със сигурност това лято ще ги надминем, ако не се случат природни бедствия като порои или суша, коментираха стопани от Пловдивско. Колегите им от Северна България също нямат притеснения за добивите въпреки застудяването, което от вчера обхвана цялата страна. 
 
По-добра реколта от миналогодишната очакват и в Плевенско. Посевите с пшеница и ечемик са в добро състояние. „Измръзнали“ ниви няма. Честите превалявания пък са осигурили достатъчно влага в почвата, твърдят арендатори. До две седмици ще започне и сеитбата в региона. Очакванията са площите със слънчоглед и царевица да бъдат като миналогодишните. Заради лошото състояние на поливните терени насажденията с царевица ще са по-малко, посочиха производители.
 
 
Възможни са слани в средата на април
 
Температурите през април ще са близки до обичайните за месеца, сочи прогнозата на Института за метеорология и хидрология към БАН. Почвените запаси с влага надхвърлят 90% от пределната норма, което е добре за развитието на посевите.
 
В първата седмица  на април се очакват слънчеви дни, което ще ускори растежа на закъснелите след захлаждането през март култури. Известен риск ще има след захлаждането, което се очаква към 10-11 април. Тогава са възможни и слани, което трябва да се вземе предвид за закаляването на разсада с тютюн и зеленчуци.
 
Захлаждане ще има и в началото на третото десетдневие. През останалото време температурите ще са подходящи за засаждане и на топлолюбивите растения като фасул, памук и фъстъци.
 
Борсовите цени вървят надолу
 
 
Между 6 и 7 млн. дка с маслодаен слънчоглед ще бъдат засети тази пролет.
 
За три месеца от януари до март хлебното зърно е поевтиняло с 6%, като очакванията са спадът да продължи до лятото. Миналата година търговията започна при 500 лв. за тон, но в началото на януари борсовите котировки паднаха на 460 - 480 лв. за т. В края на март те вече се понижиха на 420-450 лв. за т.
 
Тенденцията следва състоянието на световните пазари, където цените също вървят надолу. Преди дни министерството на земеделието на САЩ обяви новата си прогноза, според която световните зърнени запаси ще се повишат с 2 млн. т, достигайки 655,6 млн. т. Това ще доведе до увеличение и на световните преходни запаси, които според експерти ще се нараснат с 15 млн. т до 178,2 млн. т.
 
Добри са новините за житната реколта и в държавите от ЕС плюс Хърватска, която тази година за първи път се включва в световните анализи. Това според експерти ще засили износа. Миналата година са експортирани 16,6 млн. т, но за тази се очаква да бъдат19,5 млн. т.
 
Доста песимистични са прогнозите за цената на царевицата. Докато за миналата година в света са произведени 854,1 млн. т, това лято добивите ще спаднат с 28 млн. т. Това обаче няма да натисне много цените, защото използването й за енергийни нужди намалява. Потребителите я заместват с пшеницата, така че световната търговия да бъде регулирана и да няма ценови пик при царевицата за сметка на пшеницата.  
Публикувана в Растениевъдство

През миналата седмица наблюдавахме възстановяване на цените на пшеницата и царевицата на американските пазари, което се отрази здравословно и върху котировките на Стария континент.
В рамките на изминалите седем дни (7.03.- 13.03.13 г.) цената на мартенския контракт пшеница в Чикаго се покачи с 11 долара - до около $260/т, а мартенската царевица поскъпна с 13 долара – до $292/т. Ценовото рали този път поведе царевицата, след като на 8 март Министерството на земеделието на САЩ изненада пазарните участници с влошените прогнози за състоянието на фуражния баланс- увеличено потребление и стопяване на преходните запаси от царевица в Щатите до най-ниското равнище от 17 години насам. Пшеницата пак получи нова порция адреналин от раздвижването на експортния фронт и най-вече от информациите, че етаноловата индустрия засили използването на пшеница в микса за производство на алтернативното гориво. Все пак, поне засега повечето анализатори се съмняват, че ценовият възход ще бъде дълготраен и очакват преминаване на пазара в страничен консолидационен тренд.
Мелничарската пшеница завърши седмичния период на борсата в Париж с положително отклонение от 2 евро - на равнище EUR233/т за доставка през м. май. Царевицата обаче запази цената си в Париж непроменена - EUR223/т за доставка през м. юни. Експортният пазар обаче се характеризираше с по-слаб тон на развитие, главно предвид очертаващите се добри реколти в ЕС и най-вече в Русия и Украйна. На 13 март френска мелничарска пшеница се предлагаше за износ по EUR 238-240/т FOB Руан за товарене през март-април, а царевица - по EUR 233-225/т FOB Бордо, в сравнение с EUR 244/т FOB Руан и EUR 237/т FOB Бордо на 6 март (EUR 234/т и EUR 214/т съответно на 13.03.12 г.).
Борсата в Будапеща на 13.03.13 г. затвори както следва (за доставка през май): хлебна пшеница -  $273/т ($281/т – 6.03.13 г.); царевица - $254/т ($272/т) и фуражен ечемик - $271/т ($278/т).
Прогнозите за новите реколти в Русия и Украйна остават много благоприятни. Тези дни президентът на Зърнения съюз на Русия Аркади Злочевски заяви, че при запазване на добри агрометеорологични условия добивът от зърно в РФ през 2013 г. може да възлезе на 95 млн.т в сравнение 71-72 млн.т през 2012 г. Агроспециалистите прогнозират възстановяване на добива от пшеница до 55 млн. т, в сравнение с 37,7 млн. т реколтирани след силната суша  през  2012 г. Производството на пшеница в Украйна през следващия сезон 2013/14 г. се оценява на около 21 млн.т, в сравнение с 14-15 млн.т - 2012/13 г.
Вносителите на черноморско зърно внимателно  наблюдават за ситуацията в региона и са готови да купуват на зелено. Dow Jones информира, че турските мелничари вече започнаха да пазаруват руска пшеница (партиди до 5000 хил. т) от новата реколта по цени около $270/т FOB. От руска страна (SovEcon) потвърждават големия интерес от страна на купувачите.

Игор ВАЛЕНТОВИЧ

Публикувана в Бизнес

Международният съвет по зърното (IGC) повиши прогнозата за крайните запаси от пшеница в света през настоящия сезон с 2 млн. тона до 176 млн. тона заради по-високите запаси от зърно в Индия и Китай.
Най-големите износители на пшеница в света - Аржентина, Австралия, Канада, ЕС, Казахстан, Русия, Украйна, САЩ, към края на сезона ще имат запас от 50 млн. тона пшеница, което е с 1 млн. тона по-малко от прогнозираните по-рано. В края на миналия сезон запасите от пшеница в тези страни бяха 70 млн. тона.
Очаква се през следващия сезон, който започва от 1 юли, общото количество на пшеницата в света да се повиши с 4%.
Световният баланс на тази култура ще остане напрегнат, тъй като ръстът на производството ще бъде изцяло погълнат от увеличеното потребление. Крайните запаси ще останат на ниско ниво, което само с 2 млн. ще надвиши показателя на настоящия сезон.
Обемът на световната търговия с пшеница през сезона 2013/14 няма да се промени съществено. Началните запаси от пшеница в страните-износителки от Черноморския регион ще са по-ниски от средните, което ще увеличи търсенето на зърно от конкурентите.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта