Бащата на Зелената революция
 
Зелената революция започва през 1940 г, когато президентът на Мексико се обръща във Фонда на Рокфелер за решаването на проблема с катастрофалната реколта в страната. Фондът изпраща на помощ група агрономи, сред които и Норман Бърлоуг. В Мексико ученият остава 12 години, като кръстосва местни сортове пшеница и миниатюрни сортове от Япония и в резултат получава високодобивни сортове пшеница, устойчиви към полягане. Благодарение на тези новополучени сортове, през 50-те години Мексико вече е в състояние да задоволи собствените си нужди от зърно и дори започва износ.
След този успех Бърлоуг е канен в Пакистан и Индия, а филипинските учени, вдъхновени от мексиканския опит, отгледали високодобивен сорт ориз. След това агрономът започва да разработва програми за повишаване на реколтите, които предвиждат използването на земеделска техника, торове и пестициди. Така, Норман Бърлоуг, в същност сформира съвременния начин на земеделие.
Програмите на Бърлоуг са подлагани на критика от страна на еколозите във връзка с използването на пестициди и торове, но те са помогнали да се повишат добивите от земеделските култури и са спасили много страни от глад. За достиженията си агрономът получава Нобелова премия през 1970 г.

 

Публикувана в Агроновини

В Румъния, която е на второ място по производство на царевица в Европейския съюз, фермерите планират да засеят през тази година 2,62 млн. хектара със зърнената култура при 2,5 млн. хектара през миналата година, обявиха от министерството на селското стопанство на страната, цитирани от електронното издание ZOL. През 2016 г. румънските фермери прибраха 10 млн. тона царевица, или с 12% повече, отколкото година по-рано.  В южната част на страната сеитбата на зърнената култура е почти завършена, а в северната върви на пълни обороти и вероятно ще приключи в началото на май.

В Германия площите, засети с царевица, могат да се увеличат с 12% в сравнение с миналата година до 466 хил. хектара, сочат данни на националната Асоциация на фермерските кооперативи. Прогнозите за реколтата са за ръст от 22% спрямо 2016 г. до 4,4 млн. тона.

Във Франция, която е лидер в ЕС по производство на царевица с прибрани 11,5 млн. тона през 2016 г., фермерите ще свият засетите площи, насочвайки се към по-рентабилна култура като захарното цвекло в подготовка за премахването на квотите за производството му в общността през тази есен, става ясно от проучване на местната агенция Arvalis.

Въпреки това експертите са на мнение, че Франция ще събере по-богата реколта, отколкото през миналата година, тъй като тогава метеорологичните условия в страната бяха изключително неблагоприятни. Сравненията са по-скоро с 2015 г., когато производството достигна 13 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

Около 450 килограма зърно от декар е очакваният добив от новата пшенична реколта в Добричка област според прогнозата на експерти след първото обследване на масивите.

В много добро състояние са 50 на сто от полетата със зърнената култура, съобщи Веселин Овчаров, старши експерт в областната дирекция “Земеделие“. Експертната комисия е оценила като “добро“ състоянието на 45 на сто от полетата, а като “средно“ — на 5 на сто.

В Добричка област, която е най-големият производител в страната на пшеница, площите със зърнената култура през тази стопанска година надхвърлят 1 200 000 декара.

В площите с посевите няма болести, за което благоприятства и студеното време. Полски мишки са установени в отделни полета, в които има от единични дупки до 1–2 активни колонии на декар, поясниха от областната дирекция “Земеделие“.

Около 45 на сто от масивите с ечемик са в много добро състояние, а останалите полета — в добро, допълват от дирекцията. Очакваният среден добив от културата е 400 килограма според първата прогноза. И пшеницата, и ечемикът са в обичайната за това време фаза на развитие — братене.

Комисията от експерти е обходила част от площите с пшеница и ечемик, като до прибирането на реколтата ще бъдат направени още няколко обследвания за развитието на посевите.

Публикувана в Растениевъдство

5,83 млн. т пшеница се очаква да произведе страната ни за сезон 2016/2017, съобщават от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA). Това е с малко над 20 хил. т повече, в сравнение с миналогодишната историческа реколта, която бе в размер на 5,6 млн. тона. При ечемика се очакват 780 хил. тона, царевица 2,12 млн. т, слънчоглед 1,63 млн. т и рапица 530 хил. т.
Предварителните предвиждания на САРА за реколта 2017/2018 год. за площите с основните 5 зърнено-маслодайни култури, са: пшеница – 1,1 млн.ха, ечемик – 0,15 млн.ха, царевица – 0,46 млн.ха, рапица – 0,18 млн.ха и слънчоглед – 0,81 млн.ха.
Общата площ през 2016/17 год. се изчислява на 2,73 млн.ха, а през новата 2017/18 год. може да има леко намаление до 2,72 млн.ха. Намаление с около 9% се очаква при площите с ечемик и с около 2% при пшеницата. Предвижда се да има около 8% увеличение на площите със царевица и 3% при рапицата.

Публикувана в Растениевъдство

Производството на рапица в държавите-членки на Европейския съюз през селскостопанския сезон 2017-2018 г. ще нарасне несъществено до 20,95 млн. тона от 20,53 млн. тона през настоящия сезон, прогнозират от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирани от електронното издание УкрАгроКонсалт.

Оценката за по-силна реколта се базира изцяло на подобрените очаквания за добивите до 3,26 тона от хектар при 3,15 тона от хектар през настоящия сезон, тъй като от асоциацията предвиждат свиване на засетите площи до 6,43 млн. хектара от 6,52 млн. хектара през сезон 2016-2017 г. Въпреки увеличаването на площите с рапица в Източна Европа и по-конкретно в Румъния, Унгария и Полша големите производители в ЕС – Франция, Германия и Великобритания – ще свият значително засетите масиви с маслодайната култура.

Доста по-различна е настоящата прогноза на Европейската комисия, според която се очаква значителен ръст от над 10% в производството на рапица, макар и от по-ниска база – до 22,1 млн. тона от 20 млн. тона през настоящия сезон. Експертите на ЕК предвиждат също повишаване на добивите през следващия сезон до 3,3 тона от хектар от 3,1 тона от хектар през настоящия, както и разширяване на засетите площи до 6,62 млн. хектара от 6,49 млн. хектара.

Публикувана в Бизнес

Не се мъчете да ги откриете, сега малко преди цъфтежа на ягодите те излизат от мястото на зимуване – под опадали листа, бучки пръст, повърхностния почвен слои. Това са малки до 3 мм тъмно кафяво до черно хоботниче. Да се видят е почти невъзможно, но те са там не се съмняваите. Една част са зимували във вашата градина, а други са прелетели от съседите. Тези дребни хоботничета надупчват листата, листните дръжки, и пъпките. Това не е голямата беда.

Проблема идва със снасянето на яйцата в периода на бутонизация. Женската прогризва цветната пъпка и снася по едно яйце. След няколко дни цветната пъпка опадва. По- силно се нападат сортовете с по- дълги цветни дръжки. Най – силно страдат ранните сортове и бедата е в това, че се повреждат първите цветни пъпки, които дават най- ранните и най- едрите плодове.

Борбата се извежда по време на бутонизацията при 15% нападнати растения. Няма официално регистрирани препарати. Може да се използват контактни инсектициди от всички групи.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

През следващия селскостопански сезон, започващ на 1 юли, държавите-членки на Европейския съюз ще приберат с 6,3% повече зърно, отколкото през настоящия, или общо 313 млн. тона, стана ясно след публикуването на последната оценка на Европейската комисия, цитирана от електронното издание ZOL.

От изпълнителния орган на ЕС предвиждат производството на пшеница в общността да нарасне с 6,5% до 143 млн. тона благодарение на очакваното повишаване на добивите и въпреки прогнозираното свиване на засетите площи с мека пшеница 1,3% до 23,8 млн. хектара. Според експертите на комисията реколтата от пшеница във Франция ще се увеличи с 26%, а ще нарасне и в Германия и Полша, но ще се понижи в Италия, Испания и Унгария, докато във Великобритания ще остане приблизително колкото прибраната през настоящия сезон. Производството на твърда пшеница вероятно ще намалее с 2,2% до 8,8 млн. тона. Оценката на ЕК за засетите площи със зърнената култура през следващия сезон е за свиване с 1,8% до 26,3 млн. хектара.

Реколтата от ечемик в държавите-членки се очаква да нарасне с 5% до 62,7 млн. тона, на ръж – с 13,7% до 8,3 млн. тона, а на царевица – с 10,3% до 66,6 млн. тона, най-вече за сметка на увеличаване на площите, засети със зърнената култура в основните държави-производителки.

Потенциалът за износ на зърно от ЕС се прогнозира да нарасне до 42,8 млн. тона от 35,2 млн. тона през настоящия сезон, от които меката пшеница ще бъде 28,9 млн. тона (спрямо 24 млн. тона през сезон 2016-2017), твърдата пшеница – 1,3 млн. тона (при 1,6 млн. тона година по-рано), ечемикът – 9,8 млн. тона (при 7,1 млн. тона през предходните 12 месеца) и царевицата – 2,5 млн. тона (спрямо 2,3 млн. тона през настоящия сезон).

Оценката за крайните запаси от зърно в ЕС е за минимално свиване със 100 хил. тона до 10,2 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

Въпреки зимните студове и ведостига на влага в почвата при сеитбата реколтата от рапица във Франция може да надхвърли първоначалните очаквания, обявиха от френския изследователски институт Terres Inovia, цитирани от електронното издание УкрАгроКонсалт. Основанията на експертите на института за това предвиждане са, че студът се усилваше постепенно и растенията успяха да привикнат, а посевите, навлезли в зимата в слабо състояние, понесоха добре ниските температури.

Заради свиването на засетите през есента площи обаче реколтата едва ли ще надхвърли миналогодишната. Текущите оценки на министерството на селското стопанство на Франция сочат, че с рапица са били засети със 7% по-малко земи в сравнение с есента на 2015 г., или общо 1,44 млн. хектара. При това ниското ниво на влага в почвата продължава да притеснява френските фермери.

В Германия очакват по-силна реколта от миналогодишната благодарение на благоприятните метеорологични условия през зимата и разширяването на засетите площи през есента с 0,8% спрямо 2015 г. Фермерите отчитат като съществен риска от щети от вредители по маслодайната култура заради забраната за използване в Европейския съюз на пестицидите от групата на неоникотиноидите. Според тях за момента липсва алтернативно средство за защите на растенията с толкова висока ефективност.

В Полша засега липсват оценки за загубите от зимните студове. Фермерите обаче се надяват на увеличаване на реколтата до 2,7-2,8 млн. тона от 2,2 млн. тона през 2016 г. заради разширяването на засетите площи с между 6% и 12% спрямо есента на 2015 г.

Трите страни са най-големите производителки на рапица в ЕС.

Публикувана в Бизнес

Всички овощни култури – семкови и костилкови се нападат от голям брой болести и неприятели. Това обуславя необходимостта от комплексни растителнозащитни мерки. Зимното пръскане е основна част от тези мерки.

В края на зимата постепенно напускат зимните си убежища и започват развитието си зимуващите стадии на насекомите и акарите. Това е и моментът, в който те са най-уязвими към пестицидите.

Времето, за зимно пръскане е лесно за определяне - просто дръвчетата трябва да са в покой. Вероятно сте направили ранното зимно пръскане след листопада на дръвчетата преди началото на зимата, което също е много важно. Но в случая говорим за късното зимното пръскане, което трябва да се направи в края на зимата, след преминаване на студовете от средата на февруари до към средата на март, непосредствено преди набъбване на пъпките.

В края на зимата е наложително да се приложат две различни зимни пръскания – едното срущу болести, а другото срещу вредители.

Сред най-разпространените средства за зимно пръскане срещу болестите са варта, съчетана с медни или серни средства (меден сулфат и множество сапунени разтвори на базата на калиева сол). Срещу неприятелите се използват парафинови масла -пара зомер) или акарзин и Масло РЗ.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Асоциацията на южноафриканските износители на десертно грозде (SATI) публикува актуализирана прогноза на южноафриканския гроздобер през сезон 2016/2017. Прогнозата е, че производителите от Южна Африка в текущия сезон ще пуснат на пазара приблизително 275-283,5 хил. т грозде.
Въпреки относително лошите климатични условия в настоящия сезон, реколтата на десертно грозде в Южна Африка се развива добре.
Възстановяване на количествата за износ на гроздова реколта в страната се дължи и на въвеждането на нови сортове грозде, които имат по-висок добив и продаваемост.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта