Късното засяване на големи площи с есенници в Украйна през тази година се оказа рисковано, тъй като през октомври липсваха достатъчно топли часове за нормалното развитие на растенията, обявиха от украинската Национална академия за селскостопански науки, цитирани от електронното издание Инфоиндустрия.

Метеорологичните условия през по-голямата част на октомври се оказаха доста сложни, както и през последните няколко години, като не осигуриха в пълна степен потребностите на растенията. Заради лошото време повечето посеви ще започнат презимуването с недостатъчно развита надземна маса. Недостигът на топлина доведе до забавяне на покълнването при зърнените култури, засети в през първата половина на октомври.

За успешно презимуване растенията трябва да вегетират в продължение на 50-60 денонощия след сеитбата, като за това време трябва да се оформят с 3 до 5 листа. Дългогодишните данни за Украйна сочат, че есенната вегетация приключва най-често през третата десетдневка на септември. Това означава, че при по-голямата част от есенниците презимуването ще започне, когато те в най-добрия случай са на етап братене.

Недостатъчното темпо на натрупване на необходимите вещества в началото на зимата, незавършеният вегетационен процес и слабото развитие на кореновата система могат да се отразят неблагоприятно върху резултатите след презимуването, а оттам – върху добивите, особено на пшеницата, и на реколтата догодина.

Публикувана в Растениевъдство

Реколтата от царевица във Варненска област е прибрана на 96,28%. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Даря Велинова, старши експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. По думите й са реколтирани общо 152 353 дка. Производството е 61 686,7 тона, при среден добив за момента 405 кг/дка. Даря Велинова каза още, че като цяло добивите на земеделските производители са средни, като на места има и добиви между 475 и 550 кг/дка. По думите на експерта най-ниски добиви към момента има в община Девня.

Публикувана в Новини на часа

Европейската агенция за наблюдение на селскостопанските ресурси (MARS) в доклада си от 24 октомври отново понижи оценката за добивите от царевица в Европейския съюз като цяло, този път до 68,2 центнера от хектар от прогнозираните преди месец 68,4 центнера от хектар, съобщи електронното издание Agrimoney. Ако последните очаквания на експертите на агенцията се оправдаят, тазгодишните добиви ще останат с 1,6% под средния показател за последните 5 години.

Като причина за неблагоприятната корекция са посочени силните валежи в държавите от Източна Европа през първата половина на октомври.

Що се отнася до метеорологичните условия за сеитбата на есенниците, експертите изтъкват, че за момента регионалните специфики надделяват над формирането на ясна обща тенденция. Липсата на дъждове във Франция например затруднява полската дейност, а в Германия техният недостиг е забавил процеса на покълнването на семената.

Същевременно в Полша и в държавите-членки на ЕС от Югоизточна Европа прекомерните валежи пречат както на прибирането на царевицата, така и на сеитбата на есенниците.

Публикувана в Бизнес

Производството на зърнени култури във Великобритания през тази година отчита спад от 10,7% спрямо миналата до 22,1 млн. тона заради слабите добиви вследствие на по-малкото слънчеви дни в началото на лятото, сочи официалната оценка на министерството на околната среда, храните и развитието на селските райони на страната, цитирано от електронното издание Farmers Weekly. При пшеницата реколтата е намаляла с 12% до 14,5 млн. тона, а при ечемика спадът е с 9,7% до 6,7 млн. тона, отчитат от ведомството.

Освен това се очаква производството на рапица да остане с 30,4% под миналогодишния резултат, намалявайки до 1,8 тона. Причината е както в по-слабите добиви спрямо 2015 г., така и в свиването на засетите площи с маслодайната култура, посочват от министерството.

Публикувана в Бизнес

208 кг/дка е средният добив на слънчоглед във Варненска област след прибиране на реколтата. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Даря Велинова, старши експерт в Главна дирекция „Аграрно развитие” към Областна дирекция „Земеделие” във Варна. По думите й са реколтирани всички 44 396 дка, като няма установени пропаднали площи. Производството е 84 256,1 тона. Даря Велинова коментира, че е имало опасения за засегната продукция заради сушата, но на много малко места в региона добивите са по-ниски и като цяло земеделците отчитат добри добиви. Даря Велинова допълни, че най-високи са добивите в общините Аксаково, Варна и Провадия - 230 кг/дка. В общините Бяла и Дъгопол добивите са под 200 кг/дка, каза още експертът.

Публикувана в Новини на часа

Качеството на реколтата от рапица в държавите-членки на Европейския съюз може да се окаже под очакваното заради продължителното засушаване през летните месеци на голяма част от територията на Европа, вследствие на която в момента част от покълналите растения са в лошо състояние, съобщи агенция Ройтерс. Освен това неблагоприятните метеорологични услови спъват прогнозираното досега разширяване на площите, засети с маслодайната култура, добавят от агенцията. Експерти на френската компания за пазарни анализи и прогнози Strategie Grains очакваха, че привлекателната цена на рапицата ще доведе до разширяване на засетите площи през тази година до 6,7 млн. хектара от 6,5 млн. хектара през миналата година. Заради лятната суша обаче мнозина европейски фермери не успяха да засеят планираните площи с маслодайната култура. Във Франция например вестни търговци и анализатори изчисляват засетите площи на 1,4 млн. хектара, или със 7% по-малко, отколкото през миналата година. Освен това не е изключено отслабените от сушата покълнали растения да понесат зле застудяванията и да се окажат по-уязвими за вредителите. Посевите с рапица в Германия също отчасти са пострадали от засушаването, но като цяло общото състояние на покълналите растения в страната се оценява като удовлетворително, при това засетите площи с маслодайната култура са останали на нивото от миналата година – 1,3 млн. хектара. В Полша пък засетите площи са се увеличили до 820-850 хил. хектара, макар фермерите да изпитват известни притеснения от състоянието на покълналите растения, засети след оптималните срокове, които пострадаха в най-голяма степен от засушаването. По-сухото време и нападнатите от вредители посеви доведоха до свиване на засетите площи с рапица във Великобритания до най-ниския показател за последните 7 години – 579 хил. хектара.

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 14 Октомври 2016 11:09

Плугът: Какво може и какво - не 

Свързана ли е оранта с максималните добиви

Сергей Карабинеш,

Роман Крикун,

Национален университет за биоресурси, Украйна

В съвременното земеделие за основна почвообработка се препоръчват множество методи и технологии: 

. дълбоко разрохкване с култиватор;

. оран с плуг;

. дълбоко разрохкване без обръщане на пласта с плуг;

. оран с обръщане на орния хоризонт.

Най-важната и трудоемка операция при основната обработка на почвата е оранта.

Оран

Това е основният технологичен метод за почвообработка. Оранта е предназначена за разрохкване и обръщане на почвения пласт. Разрохкването облекчава циркулирането на въздуха, водата и хранителните елементи към корените на растенията, способства за натрупването и запазването на влагата в орния хоризонт, помага на кореновата система да се развива по-добре, засилва жизнедеятелността на полезните микроорганизми. Основните видове оран са пълно обръщане на пласта на 180 градуса, оран с повдигане на пласта и култивиране.

Изборът зависи в голяма степен от почвено-климатичните условия. При различни климатични условия, а един и същи метод дава различни резултати.

Пълно обръщане на пласта

се прилага при усвояването на нови площи и такива, които са обрасли с ниска растителност. При тази оран затревената част на пласта се обръща напълно  и се поставя на дъното на браздата.

Оран с отмятане на пласта

означава непълно обръщане на почвата и поставянето му на 135 градуса на една страна. Тази оран се провежда с конвенционални плугове.

Култивирането

отговаря в най-голяма степен на изискванията на агротехниката. То е и най-разпространеният метод на основна обработка на почвата. Провежда се с плуг с предплужно тяло. При култивирането в горния слой на почвата предплужникът първо изрязва тънък слой от пласта на 2/3 от ширината на основния и го хвърля в браздата, а след това се отрязва останалата част, която при това се обръща на 130-150 градуса и покрива изрязаната преди това тънка част от пласта.

При обръщането на пласта, горният, загубил структурата си слой се поставя на дъното на браздата, а долният - се повдига нагоре. В почвата се заорават тревата, растителните остатъци, плевелите и техните семена, вредителите, както и тора. Най-високи резултати се получават при провеждане на култивирането на дълбочина 27-30 см или на цялата дълбочина, ако орният хоризонт на почвата е малък. Но трябва да се внимава - оранта на дълбочина по-голяма от орния хоризонт може да доведе до премесване на хумусния слой и да повиши неговата киселинност, което се отразява зле върху добивите от някои култури. В този случай е по-добре да се проведе дълбока обработка без обръщане на пласта на почвата на 30-35 см, която не отстъпва по ефективност на обикновената оран на дълбочината на орния хоризонт. Агрономията е изработила строги изисквания към оранта. При провеждане на работната операция трябва да се спазва зададената дълбочина на обработката, отклонение се допуска в рамките на 1 см при равни терени и 2 см при неравни. Размерите на напречните сечения на пластовете трябва да са еднакви, а обръщането им - пълно и с качествено заораване на плевелната растителност, растителните остатъци и внесения на повърхността тор. Повърхността трябва да е слята или с леки гребени.

Необходимо е плугът да се движи строго по права линия и да не оставя недообработени участъци. Височината на браздите е не повече от 70 мм. При големи неравности на релефа площите се орат напреки на склона. 

В условията на разширяване на площите, заети с царевица, използването на плуг отново придобива голямо значение.

Намаляване на заболяванията, механично унищожаване на плевелите поради увеличената им резистентност към определени хербициди, борба с гризачите и останалите вредители са основните задачи на оранта, при решаването на които днес няма достойна алтернатива на плуга. 

Най-новите изследвания показват, че използването на плуг за разрохкване и насищане с въздух на почвения слой, където се образува кореновата система, например за оптималното развитие на рапицата, няма алтернатива и създава прекрасна основа за високи добиви.

Популярните днес ресурсоспестяващи минимална и нулева обработки на почвата са невъзможни без масирано използване на химически средства за растителна защита и минерални торове. Но умението да се ориентират в широката гама от пестициди с оглед на тясната избирателност на действието им и много други фактори на резултатното им приложение е проблем за огромното мнозинство агрономи-практици, а повърхностното внасяне и заравянето в повърхностния пласт на почвата на основните дози минерални торове често не се отплащат с получените добиви.

Поради това днес периодичното обръщане на почвата няма алтернатива по отношение на подобряването на фитосанитарното и състояние, заораването на минералните и органичните торове, особено по отношение на екологичната безопасност на утилизацията на органичния тор, представляваща голям проблем в страните с развито животновъдство.

Промяната на икономическите и екологичните условия определя развитието на механичната почвообработка, насочено към конкретно диференцирано решаване на широк кръг агротехнически задачи в зависимост от почвено-климатичните фактори, биологичните особености на отглежданите култури и предшествениците, замърсеността на почвата с плевели, вредители и болести по растенията, системите на внасяне на хранителни вещества и другите елементи, съставящи системата на земеделие.

Трансформирането на задачите на основната почвообработка в съвременните условия обуславя съответната адаптация към тях в конструкцията на предлаганите от производителите почвообработващи машини, където ясно се забелязват няколко тенденции.

Например, задачата за подобряване на качеството на обръщането на пласта в широк диапазон на дълбочината на почвата за заораване на горния слой със семената на плевелите и вредителите, причинителите на заболявания и торовете се решава посредством присъединяването на спомагателно оборудване към традиционните корпуси на плуга - разнообразни предплужници и режещи тела. При това диапазонът на дълбочината на обработката на почвата с изразено обръщане на пласта е от 6 до 10 см.

Проблемът за уплътняването на почвата от ходовите апарати на тежките земеделски машини и образуването на плужна пета се решават с помощта на машини за периодично разрохкване без обръщане на пласта, увеличавайки дълбочината до 50-80 см, както и с разширяването на технологичните възможности на плуговете в посока на комбиниране на технологиите с обръщане на пласта с разрохкване на долните пластове с допълнителни приспособления. 

Не е трудно да се отговори на въпроса: "Защо фермерите орат?". Оранта е повсеместна. Фермерите обичат да орат. Ако те не получаваха удоволствие, виждайки как почвата се обръща и знаейки, че при това отстраняват целия боклук, който след това ще им пречи при сеитбата и обработките, биха орали по-малко. Но фермерите биват поощрявани да орат. Повсеместно се одобрява дълбоката оран или вместо нея на фермерите се препоръчва дълбоко да се разрохква почвата в дълбочина във всяка бразда. Но трябва да съществуват някакви ясни научни основания, за да се оправдае практика, толкова радушно одобрявана и препоръчвана.

Но освен значителните разходи на време, работа и ресурси, механичната оран води до ерозия, а и до деградиране на почвата. Системата на нулева обработка на почвата е основана на отказа от оран. Рязкото покачване на цените на енергийните източници в края на миналия век принуди земеделските производители в много страни стремително да преминат към технологията No-Till. При това бяха постигнати значителни резултати, които позволиха на технологията да заеме лидерски позиции в световен мащаб. 

В световното земеделие площите с нулеви технологии заемат над 940 млн. дка, предимно в страните лидери в областта на селскостопанското производство - Канада, САЩ, Бразилия, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия. Основните задържащи фактори са високите цени на горивно-смазочните материали и консерватизма, както и негативното отношение от страна на много от представителите на аграрната наука. Но въпреки всичко това, нулевата технология на почвообработката все по-широко се прилага от земеделските производители.

За разлика от традиционното полевъдство, стърнищата не се изгарят и не се закопават в земята, сламата не се прибира от полето. Растителните остатъци, след прибирането на реколтата, се наситняват до определен размер, а след това равномерно се разпределят по повърхността на полето. Така се формира защитаващо почвата покритие, противостоящо на почвената и ветрената ерозия, осигуряващо запазването на влагата, препятстващо растежа на плевелите, съдействащо на активизирането на микрофлората на почвата и явяващо се база за възпроизводството на плодородния слой на почвата и повишаването на добивите. За правилно земеделие по тази технология е необходим колкото е възможно повече мулч. Така че при отглеждането на културите се взема под внимание не само какви добиви от зърно ще се получат, но и получаването на максимално количество биомаса. Например, желателно е отглеждането на високи сортове пшеница, въвеждането в сеитбооборота на култури с голямо количество биомаса като царевицата и т.н.

Системата на нулевата обработка на почвата има редица предимства в сравнение с традиционната: икономия на ресурси - гориво, торове, работна ръка, време, намаляване на амортизациите. Намаляването на разходите превишава незначителното намаляване в добивите и, съответно, повишава рентабилността.  Запазва се и се възстановява плодородния слой на почвата.  Намалява се и дори напълно се предотвратява ерозията на почвите. Натрупва се влага в почвата и по този начин се намалява зависимостта на добивите от климатичните условия.

Недостатъци

Относителен недостатък на системата на нулевата обработка на почвата е нейната сложност и необходимостта от строго спазване на сеитбооборота. Сеитбооборотите, видовете и нормите на използваните химични вещества и т.н. трябва да бъдат подбрани специално за конкретното стопанство с оглед на климата, почвите, обичайните за местността плевели и вредители, както и много други фактори.

Неравните участъци на повърхността трябва да се изравняват, за да могат сеялките да разпределят семената равномерно. Нулевата обработка на почвата води до натрупването в горните пластове на патогени и вредители и изисква активни химични обработки.

Основната краткосрочна разлика между орната и безорната почвообработка е използването на хербицидите, както и количеството на култивиранията.

Култивираните почви, от които се изпаряват 15-20 мм влага, губят органичния въглерод, стимулира се появата на плевели в зърнените култури, почвите става трудно проходими, подложени са на значителни физически повреди, образуват твърда кора на повърхността, имат по-малко количество активни хербициди. 

Така, че изборът на една или друга система на почвообработка трябва да бъде индивидуален и комплексен и да вземе предвид всички недостатъци на всяка от тях.

Публикувана в Агротехника

Слаба е новата реколта от картофи в Смолянско, заради продължителното лятно засушаване. Това каза Радио „Фокус” – Смолян Илия Канев, представител на Сдружението на картофопроизводителите в село Момчиловци. По думите му приходите от произведените картофи тази година няма да покрият разходите, които са направени за тор, работна ръка и за събиране. По думите на Илия Канев към момента картофите се търсят на цена от около 0,35 лв., но все още никой не купува. „Тази година продукцията е малко, евтино се търсят да се изкупуват и, ако има и внос на картофи от чужбина, нещата ще стават все по-сложни”, коментира още картофопроизводителят. Освен Канев още няколко човека сеят картофи за продажба, останалата част от населението произвежда само за лична консумация.

Публикувана в Новини на часа

Игор Валентович

          На  29 септември Международният съвет по зърното (IGC) изненада пазарните участници с още по-оптимистична прогноза за глобалния добив от пшеница през 2016/17 г. Въпреки влошените перспективи за реколтата от пшеница в ЕС оценката за глобалното й производство през новия сезон е увеличена с нови 4 млн.т,в сравнение с данните от края на август - до рекордните 747 млн.т (736 млн.т - 2015/16 г.).Анализаторите коментират, че  по-благоприятната прогноза е следствие на по-високите добиви в Канада, Китай, Австралия и Казахстан.

Междувременно и Организацията на европейските търговци със зърнени храни и маслодайни семена  (COCERAL)   намали прогнозата си за производството на мека пшеница в ЕС през 2016 г.  от 148,1 млн.т до 133,7 млн.т, с 18,4 млн.т по-малко в сравнение с предходната 2015 г. Основният фактор за негативната корекция е драстичния спад на добива от пшеница във Франция – 28,5 млн.т, в сравнение с 38,9 млн.т прогнозирани в края на юни и 40,9 млн.т ожънати през 2015 г. С по-слаби реколти са Германия и Великобритания – 24,4 млн.т и 14,7 млн.т съответно спрямо 26,4 млн. и 16,5 млн.т произведени през миналата година. Резултатът в Полша също е доста под миналогодишното равнище – 9,7 млн.т спрямо 11,1 млн.т. Всъщност, според COCERAL с добри реколти са само Румъния и България – 8,1 млн. т и 5,3 млн.т съответно, в сравнение с 7,5 млн.т и 4,6 млн.т  - 2015 г.

Прогнозата за производството на царевица в ЕС през 2016 г. също е коригирана надолу – от 62,4 млн.т на 60,5 млн.т, а това е само с 2,4 млн.т повече в сравнение със слабия миналогодишен резултат и с  13,3 млн.т по-малко в сравнение с 2014 г.

Неблагоприятните оценки за добива от  основните зърнени култури в ЕС са основната причина за  твърдото развитие на европейските пазари на фона на понижените цени в САЩ.От датата на последния ни обзор (16.09.) цената на декемврийския контракт  пшеница на борсата в Париж се покачи с 3 евро - от EUR 158,75/т на EUR 161,75/т (EUR173,75/т – 29.09.15 г.). С 2-3 евро  през същия период се поскъпнаха  и експортните котировки на френската мелничарска пшеница – до EUR166-167/т FOB Руан (EUR 163 /т FOB – 29.09.15 г.). Цената на царевицата обаче остана непроменена - EUR 164/т FOB Бордо  (EUR 156/т 29.09.15 г.).

           Борсата в Будапеща на 29септември 2016 г.  затвори без значими ценови промени: фуражна пшеница (м.XIІ)  - $149/т ($148/т – 15.09.16 г.); царевица (м.XI) - $141/т ($144/т), ечемик (м.XII)- 135/т ($135/т)] слънчогледово семе (м.Х) -  $355/т($356/т); рапично семе (XI)  -  $390/т($388/т).

         Според докладите на анализаторите от ЕС в момента с най-изгодни за купувачите  оферти се представя украинската  пшеница (12,5% протеин) – $165-167/т FOB за товарене октомври-ноември($183/т FOB към 29.09.15 г.  Експортните котировки  на украинската царевица засега остават непроменени – около EUR165/т FOB.

Публикувана в Растениевъдство

През тази година производството на ябълки в Европейския съюз се е свило с около 3% спрямо 2015 г., като основната причина е в студовете, обхванали части от Централна Европа през зимата, включително Словения, Австрия, Хърватска и Унгария, съобщи електронното издание All Retail, без да посочва източник на информацията. Според изданието очакванията са в 21 държави-членки на ЕС, които са големи производители на ябълки, реколтата да намалее до 12,005 млн. тона от 12,325 млн. тона, прибрани през миналата година.

За сметка на това реколтата в Полша за пръв път ще надхвърли 4 млн. тона, достигайки 4,150 млн. тона при 3,979 млн. тона през 2015 г. Ръстът е от 4% на годишна база, а резултатът ще надхвърли с 14% средния показател за последните 3 години.

Публикувана в Бизнес

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта